РОДНИНИ ЛИ СА БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ – ЕДНА ДОБРЕ ПАЗЕНА ТАЙНА

През 2011 г. излязоха резултатите от проведени у нас мащабни генетични проучвания. Те разтърсиха и дори шокираха историците. Причината бе проста – стана ясно, че приетите за официални теории за произхода на народа си са неверни. В пресата се появиха интересни материали, които доста общо, но пък що-годе добре показаха как стоят нещата.

 

“Гените ни на кръстопът” е заглавие на една публикация на 24 Часа от 9 – 11 – 2011 г. От нея най-ценният пасаж е следният: “Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите. Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците. Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците.”

 

Две години по-късно в друга медия [Янтра Днес] също бе представен материал с интересно заглавие: “Академик Гълъбов: Генетично българите най-много си приличат с населението на Северна Гърция и Италия”. Поне за мен най-интересен бе пасажа: “Изследванията показаха, че българската популация е най-близка до населението на Северна Гърция, Северна и Средна Италия и това е свързано с общите ни тракийски корени”.

 

И в други медии излезе новината за близостта ни с италианците и гърците, но никой представител на научните среди не обясни адекватно и без увъртане какво е значението на сензационното откритие. Това всъщност е разбираемо – никой не желае да подложи на анализ грешките си, особено ако се касае за грешки, чието поддържане е довело до получаване на титла и пари.

 

С информацията се жонглираше хитро, важни подробности се пренебрегваха напълно, други се представяха в ужасно изкривен вид. Акцент бе поставян или над незначителни неща, или над неиздържани изявления продиктувани от политическата конюнктура на момента. Трябва да подчертая, че вината не бе в журналистите, а предимно в тези личности, които даваха своя интерпретация на резултатите от генетичните проучвания.

 

Както и да изкривяват данните обаче, идва момент, в който истината лъсва, за ужас на тези, борили се против излизането ѝ. Вече е пределно ясно, че за физическо изчезване на траките изобщо не може да се говори. Според резултатите от проучването на характера на типичните за българите хаплогрупи, може да се заключи, че между 80 и 90% от населението на страната ни е потомци на хора обитавали Балканите още през и дори преди Новокаменната ера. Става дума за E-V 13, J2, I2, R1b *L23, а трябва да включим и над 40% от носителите на древния вариант на R1a.

 

Пропагандираното и налагано с фанатизъм виждане, че етногенезиса на българския народ започва едва след 681 г., е просто една химера. Резултатите от генетичните проучвания, съвпадат с проведените по-рано през 30-те, 50-те и 70-те години на ХХ в. антропологични проучвания. Те са извършени под ръководството на Методи Попов, Георги Марков, Славчо Чолаков и Петър Боев.

 

Така за пореден път става ясно, че отричания в научните среди д-р Ганчо Ценов е прав. Смелият историк пледира още в началото на ХХ в., че дунавските славени са гетите, а хората водени от Аспарух са техните роднини мизите. Според Страбон гетите и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава, а езика им е тракийски.

 

        Изображения на даки от Траяновата колона, по Бертоли

Реално съюзът от 680 г. е от две големи групи северни траки, твърдо решили да прогонят римляните [византийците] от земите си и така да освободят потиснатите си братя.

 

Ако казионните учени бяха прави, то генетичните проучвания щяха да имат съвсем различен резултат. Накичените с титли и привилегии сънародници вярваха, а и все още защитават създадени от чужденци теории. Според тези теории старите българи са дошли от Средна Азия, а прародината на славените е някъде в Украйна, или Русия.

 

Проблемът е, че при нас няма значителни следи от типичните за средноазиатските народи генетични маркери, въпреки вековното османско потисничество. Също така древният характер на R1a показва, че по-скоро хора от Балканите са отговорни за появата на този маркер в земите на Украйна и Русия, защото нашият древен вариант е поне 6000 г. по-стар [по сведения на A. Кльосов и др.]. 

 

Това, че част от траките са носители на маркера R1a бе доказано и от резултатите на генетично проучване над населението на о-в Крит. От резултатите става ясно, че вариацията на R1a, типична за жителите на платото Ласити са близки до тези на  балканското население. Тракийското присъствие на о-в Крит е доказано благодарение на данни от археологията [Б. Хрозни] и ономастиката [П. Фан Сусберген].

 

Сега обаче идва един важен въпрос: Ако 80 – 90 % от българите са потомци на траките, то как е възможно да сме генетично близки до гърците? Благодарение на исторически извори, фрески от гробници, а и изображения по вази от времето на Античността, знаем, че траките са твърде различни от гърците. Това прави впечатление на прогресивния руски учен Юрий Откупщиков, който уточнява, че гърците от времето на Античността са с черни коси и очи, а героите от предгръция период са често със светли черти.

 

Има и друго – докато Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори разказват за идването на предците на гърците от Африка, нито един летописец не споменава за идване на траките във владените от тях земи. С други думи: по отношение на произход и външен вид траки и гърци са напълно различни. На пръв поглед генетиката представя парадокс, но в случая истината се крие в подробностите.

 

Дедите на гърците наистина идват от Африка. Това обяснява защо има такава голяма близост между съвременни гърци и населението на Етиопия. Изводите от труда на генетиците Арнаиз-Вилена , Мартинес-Ласо Силвера-Редондо , П. Варела , М. Благоевска , В. Здравковска и др. са пределно ясни: “Генетичните разстояния са по-близки между гърци и етиопски/субсахарски групи, отколкото към която и да е друга средиземноморска група и накрая гърците се групират с етиопци/субсахарски както в дендрограмите на съседите, така и в анализите на съответствието. Периодът от време, когато тези взаимоотношения може да са възникнали, е древен, но несигурен и може да е свързан с разселването на египетско-етиопските хора, живеещи във фараонски Египет.” 

 

Идвайки на Балканите през Бронзовата епоха, предците на гърците остават дълго време малка и незначителна група. След време обаче ситуацията се променя значително. В следствие на войни и избухнала след войните чума, изконните обитатели на южните Балканите: траките и техните роднини пеласгите са силно редуцирани. Старата мощ и величие са загубени завинаги и от това се възползват дошлите от Африка мигранти.

 

Малко по-малко данайците започват да асимилират своите съседи принадлежащи на коренното население. Самият Херодот свидетелства, че преди да асимилират пеласгите, гърците са били малка и незначителна група хора. Разбира се африканските мигранти успяват да погълнат и пеласгийските роднини траките, които населяват Пелопонес, Атика, Фокида, Тесалия, а и немалко острови в Бяло море.

 

Става дума за бавен процес, който дори понастоящем още не е завършил. Все още говорещите български език наши братя и сестри от Беломорието са доказателство за това. Южните ни съседи ги наричат славяноговорящи елини и макар зверският терор и потисничеството от началото на ХХ в., да ги няма, мерките водещи до асимилация си съществуват, просто са по-рафинирани.

 

Изображение на грък, метопе от Античността, по фон Ребер

Ето истинската причина за роднинството ни с гърците, или по-скоро за генетичната ни близост. Народите ни имат различен произход, но поради това, че дошлите от Африка предци на гърците асимилират дедите ни обитавали южните Балкани, днес се наблюдават генетична близост.

 

Поради подобна причина сред турците има хора с маркери идентични на нашите, но това са маркери типични за древното население на Балканите, а не на Средна Азия.

 

Преди време имах спор относно родството ни с гърците с един историк, който твърдеше, че близостта ни с гърците се дължи на така наречените славянски нашествия от ранното Средновековие. Няма спор, че редица автори пишат за тези нашествия, но дали наистина се касае за нашествия или всъщност борбата на предгръцкото население е дефинирана като нашествие на чужденци?

 

Според историците ни славянски нашествия в Елада е имало, но пък има няколко проблема, които умело биват избягвани от професионалистите.

 

Първият е, че ако така наречените славяноговорящи елини бяха потомци на народ, който се е оформил на територията на Русия, или Украйна, то те щяха да покажат генетична близост с населението на Русия и Украйна. 

Както може да очаква всеки интелигентен човек обаче, нещата стоят различно. Нашите братя и сестри от Беломорието носят маркери типични за древното балканско население – траките. То и няма как да е другояче, защото въпросните хора са неделима част от нашия народ и поради това с тях делим общи гени, език и култура.

 

Не само генетиката, но дори ономастиката доказват, че нашите сънародници, живеещи днес на гръцка територия обитават земите си още преди идването на гърците. Топонимите и хидронимите класифицирани като принадлежащи на така наречените славянски пришълци не са нови.

 

Това е огромен проблем за историците и езиковедите и точно за това по тази тема мълчанието е гробовно. Просто няма как да се твърди, че един народ се е заселил в дадена територия през VII – VIII в., но названията на новите селища да са от същия характер както названията на селищата от предгръцкия период, т.е. тези оставени от изконното, най-старо население.

 

Споменатите от Федон Малингудис "нови", славянски названия Πιάνα [Пяна] и Στάνοβον [Становон] са действително обясними с пѣна – пяна и станъ – стан, селище. Да обаче в древността Омир пише за река Πηνειός [Пеней], чието име професионалисти като Вл. Георгиев и др. тълкуват също с пѣна – пяна. Георги Сотиров бе първият, който забеляза, че намиращото се на територията на Гърция селище Νε-στάνη [Не-стане] притежава значение на стане – на стана. Друг древен топоним с елемент стан е споменатият от Тит Ливий Volu-stana [Волу-стана]. Значението е волов, волски стан, място, на което стануват говедари.

 

Макс Фасмер също пише за "новите славянски названия" от територията на Гърция: Ἐζερός, Δολοί, Ζέλι, Κόζι, Κάμενα, Σελλᾶ, Γαρδενά, но и те са древни по характер. Лингвистът прави следните тълкувания:

 

Ἐζερός = ѥзеро – езеро.

Δολοί = долъ – дол, долина.

Ζέλι = зелиѥ – зеленина.

Κόζι = коза

Κάμενα = камы, камене – камък.

Σελλᾶ = село.

Γαρδενά = град, градина.

 

Тълкуванията са безспорно правилни, но древните им паралели са премълчани, а това не позволява да се види дали наистина може да се говори за названия наложени едва в периода VII – VIII в.

 

За древния фригийски град Ezera [Езера] съобщава Уилям Рамзи. Плиний пък пише за стария балкански народ Oseriates [езерци] около половин хилядолетие преди така нареченото славянско нашествие.

 

За траките Δολίονες [долиони = обитаващи долове] споменава Аполон Родоски около 1000 години преди така нареченото славянско нашествие.

 

Посоченото от Макс Фасмер ново селище Κόζι [Кози] е тълкувано с думата коза, но не се споменава изобщо, че елемент Κόζι- присъства често в тракийски лични имена, а и, че е сродно името на древния град Κύζικος [Кизик, Кузик]. То пък се тълкува с блг. диал. кузица – млада коза. 

Единствено в българските диалекти съществителното коза притежава вариант куза. Това не е единственото чудо, самият Κύζικος [Кизик, Кузик]. е обитаван от траките Δολίονες [долиони = обитаващи долове, долини].

 

Град Ζέλεια [Зелея] присъства в труда на Омир, който разказва за Троянската война, датирана около 2000 години преди така нареченото славянско нашествие.

 

Пак Омир пише за река Σκάμανδρος [Скамандър], позната и като Κάμανδρος [Камандър] и тълкувана от професионалисти като Вл. Георгиев с камы, камене.

 

Така нареченото ново, славянско селище Γαρδενά [Гарденае] тълкувано с град, градина, но като по правило, или неписан закон е напълно игнориран Омир, споменал древния град Γόρτυνα [Гортина].

 

Най-фрапиращо обаче е така нареченото ново, славянско название Σελλᾶ = село. За нашата дума село се смята, че идва от древен вариант *sed-lo [от седя, усядам, установявам се на едно място]. При анализа на името на траките сели [Σελλοί], чието име е закодирано в названието на намиращата се край Хемус [Стара планина] област Селетика [Σελλητική] се споменават интересни и важни неща от акад. Георгиев. Връзката между хората сели [Σελλοί] и топонима Селетика [Σελλητική] е призната отдавна, като при това с въпросните тракийски сели [Σελλοί] е свързано и името на град Селимбрия /Σηλυμβρία [намиращ се на брега на Бяло море, познато в древността като Тракийско]. По-ценното е това, че се дава предложение за значението на името на тези хора: от ие. *sed – lo.

 

С други думи – така нареченото ново, славянско название Σελλᾶ = село е от същия произход както името на траките сели [Σελλοί], идентично на името на обитавалите Епир пеласги сели [Σελλοί].

 

Трако-пеласгийският етноним сели [Σελλοί] се явява прототип на името Елада.

 

По този въпрос има информация още от края на XIX в., но поради това, че е неудобна тя бива премълчавана. В речника на Уилям Смит срещаме следните сведения:

“Селите, които Омир описва като тълкуватели на Зевс, „хора с немити крака, които спяха на земята“, изглежда са били племе. Те са наречени от Пиндар с името ели; и заобикалящата ги страна, наречена на тях Елопия ( Ἑλλοπίη ), тя е описана от Хезиод като плодородна земя с богати пасища, в която се е намирала Додона. ( Strab. vii. p.328 ; Schol. ad Soph. Trach.1167.) Аристотел поставя най-древната Елада „в частите за Додона и Ахелой“…]

 

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous…“

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

Смятам, че представената тук информация е разбираема за всеки интелигентен човек. Имайки база за сравнение, каквато е дадена в настоящото есе, всеки може да разсъди, че така наречените славяноговорящи елини са си българи, а и потомци на най-древното балканско население, което влиза в историята предимно под имената траки и пеласги.

 

А колкото до прословутите славянски нашествия от ранното Средновековие, обяснението е лесно, но отново неудобно за повечето историци. През VII Римската [Византийската] империя е отслабена поради войните с независимите траки. Те са представени предимно от гетите носещи ново име славени и мизите, познати и като българи. Тези хора говорят същият език, който говори и неасимилираното до този момент тракийско население от Елада. 

Ако поради разклатената централна власт, това тракийско население се вдигне на бунт, за управляващите е най-лесно да оправдаят жестокото потушаване на опита за извоюване на свобода с това, че се касае за нашественици от север. Доста подло, хитро, но и ефективно.

 

Не отричам, че по време на ранното Средновековие в Елада идват и групи хора, обитавали земи край Дунава. Това обаче си е само завръщане в старата родина. Споменатите от Клавдий Птолемей кавкенсии от Дакия са потомци на обитавалите някога Елада кавкони. За кавконите Херодот и Страбон смятат, че са едни от най-древните жители на Елада. Страбон обаче добавя, че по негово време тях вече ги няма. Кавконите са си били живи и здрави, но на друго място.

 

Славените стрюмони също не са нов народ. През раното Средновековие те са локализирани край Солун. Същият регион, но много по-рано е обитаван и от траките стрюмони, за които пише Херодот. Федон Малингудис успешно тълкува името на обитавалите Елада славени мелинги с гр. μελιγκός – имащ цвят на мед. Явно това е гръцкото предаване на тракийския етноним меди. Славените езерити са локализирани в Аркадия, но както вече бе споменато по-горе, народ езерци е локализиран от Плиний на юг от Дунава около половин хилядолетие преди прословутите славянски нашествия.

 

Изображение на фригиец, по Хотенрот. Фригите са обитавали не само Мала Азия и Южна Тракия, но също и целия Пелопонес, който получава името си от фригиеца Пелопс.

Сравнение на даки, т.е. траки обитавали земи на север от Дунава и фриги, т.е. траки обитавали и Елада.

Ужасяващо е как с хитрости и манипулации, както старите гърци, така и учените от ново време са успели да изкарат изконното балканско население нашественици, а гърците са представени като отбраняващи родната си земя хора. Тъжното е, че който държи в ръцете си информацията може и да определя кое е истина и кое не е.

 

Благодарение на това, че ние днес имаме на разположение сведения, които до неотдавна бяха достъпни само за шепа селектирани индивиди, вече сами можем да разберем как стоят нещата. Нужен е труд обаче, нужно е и постоянство, воля и решителност. Не смятам, че трябва да предявяваме териториални претенции, не смятам, че трябва да се държим враждебно с гърците, но за истината трябва да се борим. Нашите учени явно нямат смелост.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM&t=1021s

Основна използвана литература:

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Ценов Г., Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

4.Hrozny B., Ancient History of the Western Asia, India and Crete, Artia, Prague, 1952.

5.Malingoudis Ph. Studien zu den slavischen Ortsnamen Griechenlands. 1. Slavische Flurnamen aus der messenischen Mani, Abhandlungen der Geistes und Sozialwissenschaflichen Klasse, Jahrgang 1981, № 3,  Akademie der Wissenschaften und der Literatuur, Mainz, Franz Steiner Verlag Gmbh, Wiesbaden, 1981.

6.Pliny, Natural History, Books 3 – 7, transl. H. Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1999.

7.Soesbergen P. G., THRACIAN PERSONAL, ETHNIC AND TOPOGRAPHIC NAMES IN LINEAR A AND B, Kadmos, Vol. 18, 1979.

8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6 – 7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995

9.Vasmer M., Die Slaven in Griechenland, Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970. 

 

10.Милчева Ж., Гените ни на кръстопът, 24 Часа, 19 – 11 – 2011 г.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/1119034

11.Терзиева В., Академик Ангел Гълъбов: “Генетично българите най-много си приличат с населението на Северна Гърция и Италия.”, Янтра Днес, 08 – 10 – 2013

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/akademik-angel-galabov-vgenetitchno-balgarite-nay-mnogo-si-prilitchat-s-naselenieto-na-severna-gartsiya-i-italiyav.html

СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам британския интелектуалец Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” Думите на Бътлър важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от “професионалисти”, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината осъзната и приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ – от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения по отношение на това, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски и др. Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапа – вода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги, явяващ се наши предци) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос: “Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia…” (Strab.V.2.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи: “But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че предците ни, влезли в историята като траки и пеласги, се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). 

По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев, Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -“Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришълците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 

Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 

Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, ​93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

*бал – бял = фалиос/φάλιος 

*веяти – вея = аетес/ἀήτης

*велии – велик, голям =  велтион/βελτίων

*влъна – вълна = ланос/λά̄νος 

*гора – гора, планина = орос/ὄρος

*дать – даване, дар =  дотис/δῶτις

*девер – девер = даер/δᾱήρ

*доно – дъно, повърхност =  хтонос/χθονός

*елен – елен  =  елавос/ἔλαφος

*ерина – ярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес – горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъ – млад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь – овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* роса – роса = дросос/δρόσος

* струя – струя  = роос/ῥόος 

* тата – тата, тате = тата/τατᾶ

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinu – лен. [Hrozny, 1952, c.56]. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени [от Rafał Rosół] следните думи: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah – хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbed – бездна. (W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от “Първа Книга Макавейска”, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.”

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на цар Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. 

Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята “Тайна История” Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. 

Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. 

За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ В ЮТУБ ИМА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI