ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ СТАРОГРЪЦКИ ТИТЛИ

 Ако преди тридесетина години някой ми беше казал, че титлата василевс [βασιλεύς] е тракийска, аз не бих повярвал изобщо. В случай пък, че някой ми бе казал, че василевс [βασιλεύς] няма смисъл на гръцки, а на български – тогава вече бих се изсмял. Както е казано обаче: Неведоми са пътищата Господни. Навремето не знаех, че един от първите василевси е Гета, не знаех и, че траките и спадащите към тях пеласги са по-старото население на Елада, явяващо се учители на дошлите от Африка данайци.

 

                                          Монета на тракийския владетел Гета      http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

През 80-те години на ХХ век се считаше за неоспоримо, че Аспаруховите българи са дошли от изток, че въпреки бягството си от хазарите са успели да победят най-силната за онази епоха армия – тази на Римската Империя. Учеха ни, че езика на дедите ни е тюркски, че са вярвали в Тангра, а и, че въпреки ръководната роля в изграждането на нашата държава, са изоставили езика си.

 

Дълги години вярваме в едно нещо, а по-късно разбираме, че то е само една умело създадена заблуда. Често, това, което е общоприето е просто илюзия, чийто живот е подхранван с упорито повтаряне на лъжи и укриване на съществената информация. Без база за сравнение ние сме принудени да приемем твърденията на хората, които имат достъп да старите летописи, изследванията на археолози, езиковеди и т.н. За жалост те невинаги са съвестни и независими.

 

В края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ в. вече знаех, че официалната ни история не е базирана на проверени данни, но не подозирах колко дълбоки са ямите с лъжите. После, стъпка по стъпка, събирайки упорито информация, а и проверявайки я, останах смаян, дори дълбоко шокиран от количеството премълчани факти.

 

Когато се сдобих с антропологичните изследвания на българския народ от 1938 и 1959 г., разбрах две изключително важни неща. Първото бе, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия, а второто, че повечето от нас са наследници на древното балканско население, влязло в историята под името траки. Разбира се останах като зашеметен, защото от една страна в научните среди се пропагандираше, че дедите ни са азиатци, а от друга страна траките бяха изкарани незначително малцинство, което е изоставило езика си още преди идването на Аспарух. Оказа се, че в научните среди съвсем съзнателно са поддържани две нелепи лъжи.

 

Попадайки на великолепните трудове на Данаил Юруков и Цани Гинчев, разбрах, че езикът на Орфей никога не е изчезвал, той се е развил и по време на Средновековието вече носи името български. После се натъкнах сведения от работите на лингвистите проф. Влахов и акад. Георгиев, според които тракийският (дако-мизийският) език е бил близък или дори идентичен на старославянския (по-точно старобългарския).

 

Реално няма как да се говори за славянизация на траките по простата причина, че дунавските славени са гетите, а те са тракийски народ [както показва в книгите си д-р Ценов], а не бледи, русокоси нашественици от земите на Украйна, Русия, Полша. Това обяснява пълната липса на субстрат в старобългарския. Речта на траките под римска власт почти не се е различавала от тази на бойците водени от княз Аспарух.

 

Бях заинтригуван и когато се натъкнах на труда на Хялмар Фриск. Този лингвист е създател на един от най-подробните старогръцки етимологически речници. В неговия труд ползваната от старите гърци титла василевс [βασιλεύς] е обявена за принадлежаща на друг език [Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960, с. 223].

 

Още по-интересно се оказа виждането на друг учен, а именно Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той стига до следното заключение: „Mоже да каже, че със сигурност титлата василевс [βασιλεύς] е от трако-фригийски произход: “BASILEUS, qui aurait le sense se homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO - PHRYGIEN [A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76]

 

Вече силно мотивиран, продължих своето проучване. Истински удивен останах от анализа на древната минойска титла батос [βατος] – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Владимир Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Ерих Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn.

 

Като сродни са дадени българските думи баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [а и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, Вл., Произхождение Алфавита, Вопросы языкознания № 6, 1952, ноябрь-декабрь, 1952, c. 52 – 53].

 

Според акад. Георгиев сродната на василевс [βασιλεύς] титла батос [βατος] е ползвана от древните минойци. И тук вече става изключително интересно, защото в минойските архиви са регистрирани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс. На минойски Крит се срещат названията Ида, Пергам, Гординия [Гортиния], Сетоя. Те отговарят на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава. Няма да давам значението на всички, ще спомена само, че още през XIX в. учени като Паул Кречмер, Вилхелм Томашек и др. тълкуват Гордион с градъ – град и др., а Сети-дава със сеть, сетьнь – последен, краен.

 

В крито-микенските документи също намираме интересни неща. Там тракийските имена са много, защото и самите документи са много на брой. Някои от тях се ползват и в ново време от нас българите: Бати, Боти, Дуло, Дуньо, Дуто, Косо, Коти. По-интересни обаче са титлите. Поне за мен най-важната е ванакатело, ванакател – цар.

 

Най-рано тази титла се ползва за човек с име Одрис. На надписи върху съдове от Крит и Тива срещаме следният важен, но останал непопулярен текст:

КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕЛО – Кана (съд) на Одрис царят.

 

                     Микенски надпис с титлата ванакател [по Хрозни]

По-късно, през VIII в.пр. Хр. (или даже X в. пр. Хр.) титлата ванакатело, ванакател – цар, вече е във форма ванакт [Ϝανακτ] по фригийските монументи. А още по-късно гърците я приемат във форма анакс [άναξ], като се признава, че тя идва от ванакс [ϝάναξ], ванакт [ϝάνακτ]. Признато е също, че анакс [άναξ] няма смисъл на гръцки, т.е. титлата е приета от предгръцки народ. А трако-пеласгите са хората населявали Елада преди идването на данайците. Мизите и тевкрите в Тесалия, фригите в Пелопонес, абантите в Евбея, пеласгите пък в Епир и даже по територията на цяла Елада.

 

Фрагмент от фригийски надпис с титлата ванакт [по Рамзи]

Най-интересното е това, че векове по-късно фригийската титла ванакт [Ϝανακτ] е засвидетелствана от Авзоний при мизите под формата ванак [Phanaces]. Става дума за мизите, които по времето на Димитър Хоматиан са вече познати под името българи. Това не е случайност, защото подобно на батос [βατος], василевс [βασιλεύς], ванак е обяснима на български.

 

Тя се среща по време на Средновековието в опростен вид, под формата бан. Намираме я върху епиграфски паметник от Плиска [Делань Бань ]. Бан означава повелител, заповядващ, от древен корен ба, срещащ се в бая – говоря [по виждане на Бернекер, Фасмер и др.]. Напомням – тълкуванията, които предлагам са на професионалисти, световно известни лингвисти. Аз само съм събрал на едно място важните данни.

Споменаването на титлата бан в надпис от Плиска [ИРАИК, т. Х, 1905, с. 107]

Ето како се получава: най-древните титли, които старите гърци ползват, са реално тракийски по произход – това е факт, признат от професионалисти лингвисти. Самите титли са лесно обясними на български език. И тук няма никаква мистерия, защото както различни исторически извори определят средновековните българи като потомци на мизи, пеони, даки, одриси и др., така и данните от мащабните антропологични изследвания се явяват ярко доказателство, че ние сме наследници на най-древния цивилизован балкански народ.

 

Можем да добавим и виждането на прогресивните етнолози, които смятат, че може да се говори за древнотракийски корени на българския фолклор и ние с право можем да се наречем пълноправни наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (по думите на проф. Евгений Теодоров).

 

Каквото и да кажат противниците ми, срещу ръжен (фактите) не се рита. Истината си пробива път и тези, които ѝ пречат, пречат и на интересите на България. Народът ни е добър, благороден, но е и изстрадал, измъчен. Разберат ли хората по какъв грозен начин са лъгани, разберат ли как с тях са се подигравали индивиди, получаващи заплата от джоба на българския данъкоплатец, със сигурност ще има изблици на справедлив гняв.

 

За това отправям призив към тези, които укриват истината и чернят прогресивните изследователи: Моля ви, преустановете своята срамна дейност, във ваш интерес е, а и в интерес на целия народ, който ви храни!

ПОЯВА, ИЗЧЕЗВАНЕ И НОВА ПОЯВА НА МАКЕДОН(Ц)ИТЕ

За старите македони съм писал няколко пъти. Понеже темата е важна реших да представя още един материал. Той е предназначен най-вече за нашите братя и сестри от Скопие, Охрид, Битоля, Щип и т.н. Те имат правото да се считат за потомци на древен народ, но не защото са наследници на хората, над които властва Александър III, а на пеоните и мизите заселени в Македония. Тези пеони и мизи обаче са наричани от различни средновековни автори с името българи.

Ще започна с изявлението, че народа македони е напуснал историята преди повече от 2100 години. Това e в следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа. Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си. В средата на II в. пр. Христа, хората отговорни за появата на името македони са така сериозно намалели, че престават да съществуват като отделна етническа група.

 

Има и други фактори, които допринасят за края на древните македони. Най-важният от тях е изоставянето на родния език и култура в полза на елинския език и култура. Без тях никой народ не може да просъществува и е обречен на асимилация и изчезване.

 

Процесът на изоставяне на старомакедонския език е с дълбоки корени, но във времето на последния македонски цар Персей (ако не броим последвалия го Андриск), е достигнал своя апогей. Тогава представителите на благородническата прослойка, или същинските македони, са предали своя бащин език. Така тази древна реч, започнала да запада още в средата на първо хил. пр. Христа изчезва напълно (Георгиев, 1977, с. 243). Селското население, което по традция пази речта си, за жалост е така сериозно намаляло от многото войни, че се налага да се довеждат хора от Тракия, за да може държавата да функционира.

 

               Карта на Древна Македония, създател Густав Дройзен

С редуциране на населението на Македония и елиминирането на македонската благородническа прослойка римляните слагат край на държавата, която ги е карала да треперят. Останалото в нейните предели население е предимно тракийско, като това се знае много добре от историците. Знае се добре и, че по време на ранното Средновековие, обитаващите Македония мизи и пеони са отъждествявани многократно с българите.

 

За да разберем тази важна тема по-добре са ни нужни повече подробности относно казаното до този момент. Трябва да се върнем назад във времето, да  проследим историята на старите македони и видим кой и кога е обитавал земите на запад от Тракия. В работата си засягаща Троянската война Омир не споменава нито веднъж държава или поне географска област Македония. Разбира се в Илиада не се отваря и дума за народ македони. За сметка на това даровитият поет говори за траки и Тракия. В някои случаи дори конкретизира, коментирайки деянията на различни групи като мизи, пеони, кикони, меони и др.

 

Самото географско название Тракия е манифестирано около половин хилядолетие преди Омир да се роди. В работата си Тайните на тракийския език, т. I  споделих, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja = Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с. 20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с. 211 –212).

 

За историята на Македония получаваме ценни сведения от историята на Помпей Трог, предадена от живелия по-късно Юстин. Старият автор обяснява, че по-старото име на страната е Ематия, допълва, че първите обитатели на територията са пеласгите, но уточнява и, че областта е позната и като Пеония. В тази Пеония някога е властвал Пелегон, чийто син Астеропей взема участие в Троянската война (Just. VII.1).

 

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите обитават земите на запад от Струма, а реката се явява тяхна източна граница. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги – хората, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон (Струма) тече, та и на запад, аз съм господар…” (Aesch. Suppl. 250 – 255).

 

Пеласгите, явяващи се основното предгръцко население на южните Балкани, спадат към тракийската общност. Това се знае от доста време, но понеже информацията не отърва на определени сили, тя често бива игнорирана. А иначе още в средата на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1858).

 

По-късно и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ акад. Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43).

 

На юг от Древна Македония е Тесалия, а това, че Тесалия и земите на север от нея са били тракийско владение още в епохата, която предшества Троянската война, знаем благодарение на Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите (които спадат към пеоните) и мизите (наречени по-късно българи), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней (Her.VII.20).

 

До тук става ясно, че територията на Древна Македония е обитавана от траки и сродните на тях пеласги. Ясно е и, че преди VIII в. пр. Христа все още няма македонска държават Легендите разказват, че основоположник на Македонското Царство е Каран. Неговото име е идентично на едно от прозвищата на княз Крум – Каран. В друго предание от времето на Античността се твърди, че трима братя: Гаван, Аероп и Пердика, идващи от (пеласгийския) Аргос, се установяват в така наречените градини на Мидас и оттам завладяват цяла Македония.

 

При анализа на името на най-стария брат Гаван, езиковедът Алберт Карноа, опирайки се на данни на Димитър Дечев сравнява с тракийското име Магава и стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит.

 

Други примери на паралели от старомакедонската и тракийската ономастика са името на македонския благородник Темен, тракийските топоними Теменодури, Тамонбари, а и личното име Тамир. Обяснение за тях получаваме с помощта на стблг. тьма – тъма, тьмьнъ – тъмен.

 

На територията на Македонското Царство тече река Олган, която даже е обожествена. При анализа на името ѝ лингвисти като Вилхелм Томаашек предлагат стблг. вългъкъ – влажен, а тракийското съответствие е спомената от Страбон планина Олгасус.

 

Бала е град в Македония, чийто тракийски паралел се явява Бела, а обяснението отново идва от стблг. бѣлъ – бял.

 

Това разбира се не са случайности. Бивайки потомци на древен балкански народ, ние сме носители на речта на старото балканско население известно като пеласги и траки, и това позволява имената на древните владетели, а и топонимите, хидронимите да бъдат тълкувани с помощта на нашия език.

 

Векове след времето на Каран и Гаван, във владяната от Филип II и Александър III държава, освен имащите пеласгийски корени македони живеят и много траки: мизи, пеони, спадащите към пеоните тевкри, а също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи.

 

Точно ботиеите са старите обитатели на град Пела (Strab.VII.fr. 20), превърнат в столица на Македонското Царство. Траките обитаващи територията между Струма, Вардар и Пеней са толкова много, че навярно това кара Страбон да каже “Тракия, която днес се нарича Македония” (Strab.VII, fr.24)

 

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c7f/

 

Тези сведения позволяват да се каже, че благородническата прослойка на Древна Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки. Това положение се запазва до III в. пр. Христа, когато започват Римо-Македонските войни. Те довеждат до сериозно намаляване на населението, а това кара владетелите на македонската държава да търсят начин да се справят с демографския проблем.

 

Монета на Александър Велики представен като Тракийския Херос

Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло: “But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia.” (Liv.39.24):

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24

 

Същият автор допълва и това, че жителите на определени македонски градове са преселени от Филип V на друга локация, а тяхното място е заето от траки и др., като владетелят е направил това, защото е смятал, че тези хора - траките и др. са по-верни: "Now, in the first place, he removed almost the whole body of the citizens, with their families, from the maritime cities, into Emathia, which is its modern name, it was formerly called Paeonia; [4] he gave up those cities to be inhabited by Thracians, and other barbarians, thinking that this kind of people would prove more faithful to him..." (Liv.40.3.)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D40%3Achapter%3D3

След битката при Пидна и капитулацията на цар Персей, римският генерал Емилий Павел ограбва и продава (в робство жителите на) 72 града (Plin.IV.39). С това идва и края на пеласгийската благородническа прослойка, отговорна за появата на името македони. 

Дори преди конфликта с Рим тя е представена от малцинство, но след победата на легионите на Вечния град, същинските македони изчезват като народ.

                                               Монета на Филип V (по фон Ребер)

Страната разбира се запазва своето старо име, то си е название на географска област, но населението вече е представено предимно от траки. След II в. пр. Христа, се появяват римски колонисти, увеличава се и броя на гръцките заселници, но въпреки това заемащото предимно селата тракийско население остава доминантен етнически елемент.

 

Държа да напомня, че най-големите групи траки обитавали Македония – пеоните и мизите, са свързвани с ранносредновековните българи. 

Не е тайна, че Йоан Зонара и Йоан Цеца наричат българите пеони. Не е тайна и, че според други автори като Димитър Хоматиан старото име на българите е мизи.

Мизите са най-големия тракийски народ. Тези наши предци обитават не само земите от долното течение на Дунава, но също така значителни територии от Мала Азия, а и земите на север от тесалийската река Пеней, ако можем да вярваме на Херодот. 

В края на късната Античност и началото на ранното Средновековие, Македония е тракизирана отново и отново поселниците са потомците на старите мизи. Разказвайки за Климент Охридски Димитър Хоматиан споменава следното:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

 

Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през ранното Средновековие. След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. Д-р Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter  Thraciam  vel Macedoniam  et Mysiam  Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия  само българи живеят.

 

Дори да приемем, че в този цитат латинската дума modo е употребена не със значение само, а в смисъл на сега, то положението не се променя. В случая е важно, че през VII в. в Македония живеят хора, които византийците наричат българи. Това се потвърждава и от други исторически извори.

 

През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия (П. Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176). Под Мизия византийският летописец има предвид България, поне от IV в. Мизия е синоним на България, а мизи е тъждествено на българи. Не е ясно дали Грегора говори за преселението, за което говори и Хоматиан, или пък някое по-късно явление, но реално това няма особено значение.

 

Фактите са ясни: същинските македони са спадащите към тракийската общност пеласги. Те се явяват благородническата прослойка на Македонското Царство, докато простолюдието е представено от траки, свързвани в по-късни времена с българите.

 

Поради изоставянето на родния си език, а и поради войните с Рим македоните са силно редуцирани, след битката при Пидна депортация на жителите на 72 македонски града, слага край на същинските македони като народ. Шепата оцелели са асимилирани от пеоните и мизите, с които делят един език и култура. Допълнителното пристигане на произлизащите от мизите българи по време на късната Античност засилва за пореден път тракийския елемент в Македония.

 

Чак след XIV – XV в., когато в страната се заселват турци, албанци, роми, евреи и гърци, етническия състав на населението е променен. Въпреки това, основната част от жителите на Македония се явяват потомци на свързваните с пеоните и мизите българи.

Това е признато от познаващия страната Артър Еванс.

 

През 1903 година, британският учен споделя следното за населението на Македония: “Нека започна поправяйки една почти общоприетата заблуда – Няма македонци, има българи. Има и арумъни (в тази територия) наследници на латиноговорящите представители на местните римски провинции...Има гърци, в това число гърцизирани арумъни. Има “турци” , в това число българо мохемедани, но и няколко наистина турски селца по поречието на река Вардар...Има също шиптари, или както ги познаваме албанци в западните и северни покрайнини. Има и голяма еврейска общност в Солун, но няма македонци. Гръцките претенции за Македония са химера. Не е приятно да кажеш истината в дома на cвой приятел, но наистина, гръцките претенции за Македония, или за поне голяма част от тази област са основани на химера, заблуда...” – C.Stephanove, The Bulgarians and Anglo-Saxdom, with maps, Berne, Paul Haupt, Libraire Academique, 1919;

 

В средата на XX в., в последствие на различни събития гръцкият, турският и еврейски етнически елемент в Македония намаляват, но това не повлиява положително съдбата на населяващите страната българи.

 

По-лошото е това, че през втората половина на ХХ в., и в двете страни населението бе подложено на грозна, но за жалост ефективна пропаганда. У нас съзнанието на няколко поколения ученици и студенти бе изкривено с лъжите за тюрските корени на Аспаруховите българи.

 

От друга страна, държащите на българските си корени жители на Македония бяха подложени на страшен терор, а “учени” като Самуил Бронщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Хорас Лънт, Виктор Фридман, Зузана Тополинска, Волф Ошлис, Андре Ваян и др. създадоха изкуствено македонския език и по този начин допълнително допринесоха за отчуждаването на брат от брата.

 

Сякаш в името на унищожаването на българщината, “учени” от СССР се обединяват със западноевропейски и американски учени, и действат упорито за постигане на целта си. Това за мен е все още необяснен феномен – фанатизмът, който кара определени хора да забравят своите напълно различни политически възгледи и да действат заедно против българите.

 

Още по-късно, хора с развинтена фантазия обявиха носещото българска кръв население на Македония за потомци на отдавна изчезналите стари македони и използвайки позицията на нашите учени за тюрските корени на народа на Аспарух, изкопаха дълбок ров между нас и роднините ни. В плен на тези заблуди попаднаха много хора – както в България, така и в Македония.

 

Не разбирам поведението на нашите историци, езиковеди и археолози, които с цел да запазят престижа си, продължават живота на вредните лъжи, поддържайки виждането за трите различни етнически елемента на ранносредновековна България. Не може заплати и грантове да са по-важни от съдбата на един изстрадал народ.

 

Ако още през 1989 г., бе признато, че българите са потомци на древни балканци, които са населявали дори и Македония (мизите и пеоните), за българомразците щеше да е доста по-трудно да постигнат раздор. За нашите братя и сестри от Македония щеше да е по-лесно да приемат истината, въпреки, че почти половин век бяха подложени на ужасна пропаганда.

 

Все още не е късно да излекуваме раните, все още има надежда народът ни да се обедини, но за това е нужно учените ни да проявят смелост и да заемат достойна позиция защитавайки виждането за древните корени на българския народ. С това ще спечелим не само своите братя и сестри от Македония, но и симпатии от цял свят. Все пак по-престижно е да си потомък на мъдрите Залмоксис и Орфей, на храбрия Спартак и произлизащият от средите на траките император Юстиниан Велики, отколкото да си обявен за потомък на хора с неизяснен произход, прекосили Дунава, за да заграбят земята и богатствата на коренното население.

На вредните лъжи трябва да се сложи край сега, не след 20 – 30 години, когато България ще е само територия. Не можем да си позволим отлагане на показването и защитаването на истината за корените си. Не можем да си позволим и ограничени хорица да отравят съзнанието на поредното поколение българи, внушавайки абсурди.

Ще бъде жалко, народът, с който историята започна да изчезне, затрит не от враг на бойното поле, а от чиновници повтарящи лъжи.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ. ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН ЕПИЗОД, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ 😊

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

 

 

 

БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНИЯ – ПОТОМЦИ НА ТРАКИТЕ МИЗИ, ПЕОНИ, ФРИГИ

 

Част от хората, които желаят да изкарат Аспаруховите българи всичко друго, но не и стар балкански народ, често ползват сведения арменски историци. Действително автори като Мойсей Хоренаци и Ананий Шикараци споменават за българи в своите работи. Дали обаче въпросните българи са дошли от Азия ираноезични номади, или пък са потомци на древните обитатели на Балканите, които са се разселили на изток?

 

Общото между Армения и България е това, че по време на Античността и двете територии са обитавани от траки, които след време мистериозно “изчезват”, а на тяхно място внезапно се “появяват” българи. Другото общо е това, че никой не обяснява как и защо са изчезнали траките в Армения, а и на Балканите, нито пък някой представя доказателства за това лишено от логика твърдение. Поради тази причина най-логично е да се приеме, че присъстващите в книгите на различни арменски летописци българи са реално потомци на локализираните по-рано в региона траки.

 

Нека обърнем внимание на изворите, в които се говори за присъствието на народа на Орфей в Източна Мала Азия и по-точно Армения. Един важен, но слабо познат у нас автор е Йованес Драсханакертци. В своята история той споделя толкова ценни и важни неща, че ако те в миналото те бяха добре популяризирани, на всеки разумно мислещ човек би станало пределно ясно на какво се дължи присъствието на българи в Армения. Живелият по време на ранното Средновековие историк споделя следното: “Тир (когото по-рано Йосиф Флавий определя като епоним на траките бел.авт.) бе третият син на Яфет и имаше три сина – Асканаз, Рифат и Торк. И така – Тир стана праотец на траките….Съпоставяйки родословието на Сим с това на Яфет, узнаваме, че до времето на Торк и началото на неговия син Хайк (епоним на арменците бел.авт.) са изминали 400 години…” (Дарбинян-Меликян, Драсханакертци, АИ, 1986).

 

С други думи – според Драсханакертци, арменците произлизат от траките, но има и други интересни неща. Един от синовете на Торк – потомъкът на Тир е прочутият герой Скайорди. За него преводачът на арменския историк, опирайки се на сведения на друг учен *(1) уточнява следното под бележка 60: “ Скайорди – буквално “син на скаите”. Скаите …са едно от фригийските племена сродни на арменците. Племето на скаите в доурартския период бива локазизирано на запад от Мокса, а по-късно в Мала Азия (Дарбинян-Меликян, Драсханакертци, цит. Еремян, АИ, 1986).

 

Всъщност най-старата земя на скаите е на Балканите, по-точно Северна България, там е тяхната прародина, защото във въпросния регион е локализирано селището Скаи-дава/Scai-dava. Според Димитър Дечев то е край село Абланово, като нашият учен споделя и виждането на Вилхелм Томашек, според когото Скаи-дава/Scai-dava означава селище на скаите. Акад. Дечев добавя и тълкуването на Бехтел, смятащ, че племенното название скаи има смисъл леваци, леворъки (Detschew, 1957, c. 453). Това е несериозно, но по времето на Бехтел, а и Дечев, никой не търси обяснение с помощта на българския език. Скаи означава бързи, пъргави, боеспособни. Логично тълкуване на името дава стблг. скакати – скачам, подскачам, т.е. правя бързо, внезапно движение.

 

Около 1300 години преди Драсханакертци Херодот прави едно интересно изявление. Бащата на историята твърди в една от своите книги, че арменците са въоръжени по подобие на фригите и това е така, защото арменците са преселници от средите на фригите (Her.VI.73). Херодот не пише за Тир – праотецът на траките, нито споменава неговите синове Торк и Хаик – предците на арменците, но дава важна роля на фригите в оформянето на арменския народ. Тук е мястото да се напомни за виждането на Еремян, според когото скаите спадат към групата на фригитe, чийто тракийски произход е вън от всякакво съмнение. Сега вече става много интересно, защото нашият езиковед Владимир Георгиев, след като подлага на задълбочен анализ връзката между траки и арменци, споделя следното:

 

“Племето мушки (Мέσχοι, Мόσχοι, mešeh и пр.) се явява в тясна връзка с фригите. Освен това в асирийски документи от VII в. пр. н. е. се споменава името на един цар на мушките, а именно Мита, което точно съответствува на името на фригийския цар от края на VIII в. пр. н. е. Mίδας. В името груз. со-мехи „арменец“ е запазено старото название mušku, Moschi. В такъв случай името се разчленява на mus + -кс, арменския, суфикс за множествено число. Това означава, че името mušku, Moschi е генетически идентично с името Мυσοί, егип. m’ṡ’(w).” (Георгиев, 1977, с 225).

 

Логичният извод е, че мизите (познати в ранносредновековните исторически извори като българи бел.авт.) до такава степен са повлияли арменците, че тези хора са считани за мизи, или поне са наричани мизи (со-мехи), мизийски поданици от своите съседи грузинците. В това няма нищо странно, защото грузинския спада към така наречените картвелски езици, които са от напълно различна група. Дедите на грузинците не са били в състояние да отличат истинските мизи от повлияните от мизите арменци, по същия начин, по който през XIX в. един англичанин не би успял да различи истинските турци от турскоговорящите гърци обитаващи Мала Азия и би ги взел за потомци на дошлите от Алтай селджуци.

 

Отражение на влиянието на мизите над арменците можем да намерим и в изображенията на сребърната чаша намерена от Вахан Хофханисян в некропола на Карашамб. Артефактът е от Бронзовата епоха и на него са представени различни сцени. Подобен артефакт, който сякаш е направен от същия майстор е намерен и в Триалети, Грузия, а както ще се уверим след малко, топонимът Триалети е свързан с траките трери. Сцените от двата съда показват доста интересни неща:

 

-        Човек свирещ на лира, а изобретяването на този инструмент се приписва не на кой да е, а на нашите предци траките;

-        Хора преоблечени с вълчи кожи и носещи вълчи маски – ликантропията, или по-скоро култът към вълците се запазва при нас поне до времето на сина на цар Симеон, за когото се вярва, че можел да се превръща на вълк. За носене на вълча кожа при трако-трояните знаем от Омир, а има и отделен клон на гетите, които дори носят едно от най-древните имена на вълка. Това са даките;

-        Изобразени са и хора с бръсната глава и кика, а както знаем от Плутарх – това е типичната за траките абанти и мизи прическа. Доста след Плутарх един друг автор – Прокопий Цезарийски нарича въпросната прическа хунска, но също така уточнява, че старото име на хуните е масагети. Същите тези масагети Йордан причислява към семейството на гетите;

-        Има изображения на дарители носещи чаши, а от старите извори знаем, че траките имат обичай да подаряват чаши;

-        Интересно е и изображенито на боец стрелящ с крив лък, защото още в Илиада като оръжие на пеоните е посочен кривия лък;

 

Чаша от Карашамб, Арменски Исторически Музей, Ереван- Karen S. Rubinson Actual Imports or Just Ideas? Investigations in Anatolia and the Caucasus

https://e-l.unifi.it/pluginfile.php/289828/mod_resource/content/0/Actual_Imports_or_Just_Ideas_Karashamb.pdf

Чаща от Триалети, Грузински Национален Музей, Тбилиси -Karen S. Rubinson Actual Imports or Just Ideas? Investigations in Anatolia and the Caucasus   https://e-l.unifi.it/pluginfile.php/289828/mod_resource/content/0/Actual_Imports_or_Just_Ideas_Karashamb.pdf

Точно с пеоните е свързано и другото име на арменците, което бива считано за самоназвание – хаик. Интересни данни по този въпрос намираме в работата на Леонид Гиндин засягаща населението на Омировата Троя. Авторът представя различните виждания за произхода на пеоните, съобщава за това, че в научните среди все още няма консенсус по отношение на произхода на този древен балкански народ, споменава и, че определени автори считат пеоните за илири, представя виждането на акад. Дечев за смесения, трако-илирийски характер на пеоните, но добавя и виждането на акад. Георгиев считащ описаните от Омир хора за прафригийци.

 

Чест прави на руския учен и това, че той дава сведения на стари автори, определящи пеоните като траки (Гиндин, 1993, с. 83), още по-ценно е това, че предава тълкуването на различни свои колеги (Георгиев и Трубачов) относно идентичното значение на пеони/Παίονες и самоназванието на арменците Haikc < *paies. С други думи – дори името, което арменците употребяват за себе си е тракийско по произход и е идентично на названието пеони. За тези траки Олег Трубачов смята, че са мизийско-фригийско племе обитаващо речните долини на Тракия, като за самия етноним пеони/Παίονες се дава значение – обитатели на пасища, обитатели на земи богати на пасища: пеони/Παίονες < pai(u)es (Гиндин, цит. Трубачов, 1993, с.83-84).

 

Смятам тълкуването за правилно, но са нужни няколко допълнения. Древната форма pai(u)es > пеони/Παίονες може да се изтълкува със стблг. пасѫ-пася, водя на паша и вьсь – селище, място: pai = пасѫ, (u)es, wes = вьсь. По този начин става ясно, че не само мизите наричани в ранносредновековните исторически извори българи, са оказали силно влияние на предците на арменците, но същото важи и за други траки – пеоните.

 

Прочее, отъждествяване на българи с пеони правят Йоан Цеца и Йоан Зонара, като това е добре известно на историци като акад. Димитър Ангелов, който обаче е принуден да се съобразява с господстващите по негово време виждания и поради това нюансира сведенията така, че да не накърнят официалната теория за произхода на дедите ни:

“Интересно е да се отбележи, че освен у Зонара, идентифициране на българи с пеонците се среща и в една литературно-историческа поема на византийския писател Йоан Цецес под наслов „Хилиади”, написана между 1144—1170 г. В нея направо се казва Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи. [15] И тук намира отражение обстоятелството, че през XI—XII в. българи са населявали плътно Македония, което кара византийския писател да дири техните корени в древната история на тази област и да ги отъждествява с някогашните пеонци.” (Ангелов, 1971, с.374).

 

Ако наистина се касаеше за архаизация – отъждествяване на един народ с друг народ – различен, но живял в миналото на същата територия, то името пеони в никакъв случай не би имало смисъл на български език, но както вече се уверихме – точно старобългарския език дава най-доброто обяснение на тракийското племенно име.

 

Освен скаите, от чиито среди идва арменския герой Скайорди, фригите, мизите и пеоните, има и други наши предци, които са обитавали Южен Кавказ и източна Мала Азия. Неслучайно траките халиби са наричани още армено-халиби от Страбон, който дори ги свързва със спомената от Омир Алиба. Явно тези стари балканци, известни с уменията си да обработват желязото са се установили в богатата на рудни залежи Армения още в незапомнени времена.

 

През XIX в. някои учени осъзнават каква важна роля са изиграли тези траки, давайки на гърците знания как да се обработва желязото: “As the Greeks called iron or steel χάλυψ, it is possible that they got both the thing and the name from these rude miners.”(Smith, 1870, с. 602).  През VI в. пр. Хр. майсторите ковачи на желязо са подчинени на лидийския цар Крез, а за това научаваме от Херодот (Her.I.28). По-късно, през IV в.пр. Хр. халибите се намират под покровителството на своите съседи и роднини мосинойките. Халибите са най-войнствения народ, с който гърците водени от Ксенофонт се срещат. Тези траки са добре въоръжени, а успеят ли да повалят враг, те отрязват главата му с нож, който носят на колана си. Границата между халибите и скитените се явява река Харпесос (Smith, 1870, c. 602). Въпросното речно име е интересно и дава добра индикация за това от кое място в Тракия са дошли майсторите ковачи.

 

Фрагмент от карта на Мала Азия, Asia Minor Map, Classical Atlas, 1886, Keith Johnston https://en.wikipedia.org/wiki/File:Asia_Minor_Map,_Classical_Atlas,_1886,_Keith_Johnston.jpg

При анализа на тракийските топоними и хидроними акад. Иван Дуриданов споменава за река Харпесос/Harpesos и уточнява, че тя е приток на Хеброс (Марица). Нашият езиковед смята, че първоначалното име на река е било Харпесос/Harpesos, като търси паралели  с балтийските езици (Дуриданов, 1976, с.37). Въз основа на тази информация ние можем да приемем, че в края на Бронзовата епоха халибите са обитавали долното течение на Марица и търсейки нови рудни залежи са се отправили към Мала Азия където са намерили такива и поради това са се установили там за постоянно.

 

Списъкът с траки на територията на Армения не свършва с халибите. Сведения за други траки дава О.Карагезян в работите си Фракийцы на юго-западе Арменского нагоря, и К этимологии топонима Абанд. Този автор свързва намиращата се в стара Армения област Абантия с траките абанти, а цитирайки своя колега добавя като тракийски племена в Армения също одомантите и ализоните (Карагезян, 1981, с.221).

 

По отношение на тракийското влияние над арменците май най-подробен е К. Джаукян. Той разграничава три периода на тракийска доминация, като смята, че най-ранният е от XV в.пр. Хр. Този автор посочва интересни паралели между тракийските и староарменските топоними, споменава и регистрираното от асирийците тракийско име на град и по-точно Испили-брия. На Джаукян е известно твърдението на Ованес Драсканахерци относно това, че Хаик – праотецът на арменците е потомък на Тир – праотецът на траките. Важна е и връзката, която арменския учен прави между Торк – арменския национален герой, хетския бог на бурята Таркунас и тракийското лично име Торкос. Eзиковедът свързва и грузинския топоним Триалети с името на траките трери (Джаукян, 1984, с.11-12).

 

Благодарение на старите автори, а и на редица арменски и руски езиковеди, ние научаваме за това, че в древността Армения е обитавана от няколко тракийски племена, някои от които са оказали силно влияние над арменците. Несъмнено най-голямата роля се пада на отъждествяваните с ранносредновековните българи мизи и пеони. Не можем обаче да пренебрегнем фригите, сарапарите, одомантите, халибите, скаите, а разбира се и трерите.

 

Сега идва ред на въпроса: кой изтреби всички тези траки обитавали някога Армения и можем ли изобщо да говорим за изтребване, изчезване? Като имаме предвид силното влияние, което старите балканци оказват на арменците, трудно е да приемем, че хора с висока култура, а и отлични воински качества ще се изпарят мистериозно и ще изчезнат от историята безследно. По-скоро се касае за същия феномен, който е характерен и за Тракия: Въз основа на това, че произлизащите от средите на мизите българи са голям и могъщ народ, то всички техни роднини приемат тяхното име.

 

Това, което е станало на Балканите е станало и в Армения, като навярно процесът е започнал по едно и също време. След IV в. названието българи започва да става все по-популярно и поради тази причина вече има съобщения за българи в Армения, Панония, Тракия, Тесалия, Илирия, Далмация, Македония.

 

Не става дума за малка и бързоподвижна орда, която се мести мълниеносно, а за различни групи наши предци, които по време на Античността са носили имена като пеони, одоманти, трери, скаи, мизи и др., но по време на ранното Средновековие вече се наричат българи.

 

Както се уверяваме – ако разполагаме с достатъчно информация, не е никак трудно да се доберем до истината. Жалко е само, че в миналото историците, езиковедите и траколозите не са използвали наличните данни и по този начин голямо количество важна информация остава скрита от широката публика. С това пък се дава възможност на различни спекулиращи индивиди да инициират нови заблуди.

 

Сега обаче ние имаме възможност да сравняваме и проверяваме и след като се уверим как стоят нещата, можем да преценим кой ни показва истинската история на народа ни и кой служи на чужди сили сеейки заблуди. Рано или късно всеки ще получи това, което е заслужил.