ТУРУН – ТИТЛА НА ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ

През XIX-ти и XX-ти век почти всички учени определиха дедите ни като тюрко-алтайци. Като такива бяха дефинирани и волжките българи. Никой не обърна внимание на това, че тюрките по начало са номади, а дедите ни имат укрепени селища. Болгар-столицата на волжските българи е голям и богат град. Волжките българи са известни и с това, че са добри земеделци, които съхраняват житото в ями*. Неотдавна британски учени установиха, че това е много ефикасен метод, който запазва зърното с много добри качества (S.James).

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/btn_GeographyMaps/AD_814BulgariaKrum.jpg

Информацията за езика на волжките българи е оскъдна. Малкото, което се знае бива тенденционно свързвано с тюркските езици. В работата си “ Этимологический словарь русского языка ” Макс Фасмер споменава за една титла на волжките българи. Това е турун, известна още като трун. Според Фасмер тя съответства на древнотюрската  tudun- княз, но не обяснява от каква основа е изведена. Римската титла princeps– принц, владетел идва от primus–първи, а dux-водач, господар от ducere-водя.

Заблуден от догматичните вярвания от своето време, талантливия Фамер не успява да прозре, че най-близката успоредица на турун – благородник е древната титла tyranos –владетел, господар, от която по-късно произлиза тиран (подтисник, деспот).

Думата tyranos – владетел, господар не е тюркска, тя принадлежи на език (най-вероятно лидийски), говорен в Мала Азия. Тази земя е обитавана още в най-дълбока древност от редица тракийски племена като мизите, които много средновековни автори наричат българи. За мизийския език Страбон твърди, че мизийския диалект е смесица от фригийски и лидийски (от чийто език е думата tyranos – владетел, господар).

За да разберем какъв е смисъла на волжско-българската дума турун ние трябва да намерим етимологията на tyranos. Тя не е никак трудна, ако сме запознати с характера на древното общество. По принцип царе са ставали най-силните и най-мъжествените, те са водили останалите хора в битката. Думата tyranos отговаря на стблг. тоуръ-бик т.е.едър, силен, голям. Със същата семантика е фригийската титла бален-цар, тя идва от балайос-голям, едър. От своя страна балайос е свързана със стблг. болий-по-голям, по-едър ...и с думата вол, т.е. силен, едър.

Думата тур-силен, едър (бик) се среща в тракийското селищно име Туро диза (буквално яка, здрава крепост). Това показва, че титлата турун е от тракийски, или по-точно древнобалкански произход. От същия произход е и средновековното име на река Волга, това е Атил. То отговаря на споменатото от Херодот тракийско речно име Атлас (според И. Дуриданов по-стария вариант е Atulas).

Разбира се само от една титла и едно речно име не можем да правим изводи за етническия произход на волжките българи. Най-вероятно те са били смесица от балкански народи (траки) и местно угро-финско население, като тюркските етнически и културни елементи проникват в един по-късен период.

За това, че благородническата прослойка на Волжка България е била от тракийски произход има и други индикации освен титлата турун, а и хидронима Атил.

По време на пътешествията си арабският дипломат Ибн Фадлан посещава волжките българи и описва обичаите им. Ибн Фадлан разказва как по време на вечерята царят е този, който разпределя и раздава храната на приближените и гостите. Абсолютно същото е засвидетелствано около 1200 години по-рано в двора на тракийския цар Сефт.

За това знаем от работата на Ксенофонт “Анабазис.”

Ценни сведения за обичаите на волжките българи дава и Ал Масуди. Той твърди, че при погребение с починалия към отвъдното се изпращат неговата съпруга и слуги.

Същият суров обред е описан около 1400 години по-рано при траките от Херодот.

Интересни данни получаваме и от Ал Масауи. Той споделя, че волжките българи убиват най-даровитите и умни хора. Подобно сведение дава и Ибн Фадлан, но с повече подробности. Като причина за ритуалното убийство Ибн Фадлан посочва, че жертвата трябва да послужи като пратеник на някакво божество, господар. Този странен обред също има паралел в Тракия, това е описаното от Херодот изпращане на пратеник при Залмоксис.

Понеже другите обичаи, а и бита на волжките българи са доста различни от тези на палеобалканските народи, става ясно, че във Волжка България живеят две напълно различни групи хора. Благородническата прослойка е от балкански произход, а простолюдието е представено от местното угро-финско население. Примери за такава държавна постройка има доста – арийците в Индия, хисосите в Египет, митаните в Ханигалбат и т.н.

За жалост с течение на времето тракийската аристокрация бива елиминирана. Причина за това са действията на хазари, монголци, а и армията на Иван Грозни. Дедите ни оставят културно наследство във Волжка България, но генетичното наследство най-вероятно е унищожено, ако не напълно, то почти напълно. Сред чувашите, населението край Казан се срещат хаплогрупите U, K, H, които са чужди на нас българите.

http://i664.photobucket.com/albums/vv10/SergejKorolev/Unknown%20Dark%20Age%201/BulgarRus.jpg

По-подробни археологически, а и езиковедски проучвания ще ни дадат повече информация. На този момент обаче е важно да знаем, че влиянието на нашите деди траките се е простирало не само на Балканите и Мала Азия, но и далеч по-на север. Важно е да знаем, че дедите ни са били носители на култура и знания, били са уважавани от хората, с които са влизали в контакт. За да сме достойни наследници на предците си е редно да показваме най-доброто от себе си и да се опитаме да бъдем народ на светлината, това е ролята, която ни е определена.

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

3.S. James, Exploring the World of Celts, Thames and Hudson, London 1993

4.Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002

5.Xenophon, The Persian Expedition, transl. R.Warner, Penguin Books, Harmondworth, 1977;

6.Р.Заимова, Арабски Извори за Българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000:

* съхраняване на житото в ями са практикували и траките още през Бронзовата епоха.

трун Near etymology: I "знатный человек у волжских болгар", др.-русск. трунъ(Троицк. летоп. под 1230 г.). Из волжско-болг., дунайско-булг. turun, которое соответствует др.-тюрк. tudun "князь", хазарск. Τουδουνος (Феофан. Chron. 378, 379); де Боор (Тhеорhаn. 716) приводит также глоссу Τουδουνοι ̇ οι τοποτηρηται παραΤουρκοις (Еt. Маgn.). О близких формах ср. Маркварт, UJb. 9, 80; Рамстедт, JSFOu 55, 75; Бенцинг, ZDМG 98 25; Менцель, АО I, 228; Рясянен, FUF 26, 133. Pages: 4,108http://euroglose.com/cgi-bin/vasmer/vasmer.cgi?word=%E2%E0%E3%DD

tyrant).

tyrant

c.1300, "absolute ruler," from O.Fr. tyrant (12c.), from L. tyrannus "lord, master, tyrant" (cf. Sp. tirano, It. tiranno), from Gk. tyrannos "lord, master, sovereign, absolute ruler," a loan-word from a language of Asia Minor (probably Lydian); cf. Etruscan Turan "mistress, lady" (surname of Venus).

http://www.etymonline.com/index.php?l=t&p=38&allowed_in_frame=0