КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ КУБРАТ?

Дълго време съм се удивлявал на способността на наши и чужди учени, успели от нещо просто и ясно да направят невероятна бъркотия. Като пример може да се посочи етимологическия анализ на имената на нашите древни владетели. Израстналият в Константинопол княз Кроват е известен на повечето сънародници под името Кубрат. Така ни бе натяквано години наред, така са го запомнили много хора, поради тази причина сложих този вариант в заглавието на тази статия.

                                  

Твърде много са заблудите изречени по адрес на княз Кроват-владетелят на Стара Велика България. Борис Симеонов не се колебае да го титулова като хан на българите, макар Теофан Изповедник да не споменава титлата хан нито веднъж. Вместо това старият летописец използва думата κυριος-господар. Алтхайм и Хаусиг предложиха тълкуване на личното име Кроват (Кубрат) като княз на червеите, което си е чиста гавра с историята и науката като цяло. Немет потърси обяснение с уйгурската дума кобрат, кобран – събирам, Г.Фехер пък предлага алтайската дума курт –вълк. Моето лично мнение е, че това са все отчаяни опити да се скрие истината.

Макар да са уважавани и често цитирани учени Алтайм, Хаусиг, Фехер, Симеонов и др. в никакъв случай не са били непредубедени. Знаейки прекрасно, че редица стари автори (Д. Хоматиан, Л. Дякон, М.Аталиат, Й.Малала и т.н.) определят дедите ни като древен балкански народ, изследователите на нашето минало са били длъжни да потърсят тълкуване за името на Кроват и сред тракийската ономастика, това не е направено (или, ако е направено не е представено на широката публика). Тези езиковеди и историци са били длъжни също да представят на българския читател правилното изписване на името на нашия княз, а именно Кроват, не Кубрат, както те се опитват да ни внушат. Ето, оригиналното изписване в работата на Теофан е Кроват – Κροβατ.

Изображението е от антикварно издание на “Хронология” на Теофан Изповедник. С това издание са разполагали и повечето учени заели се с изучаване на нашата история.  

Без съмнение и Алхайм, и Фехер, и Симеонов са били запознати с работите на Херодот и Страбон, които споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, обитаващи областа Мизия (между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват – Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.

Какво може може да е значението на КРОВ? Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). На старобългарски кровъ означава – покрив, жилище, защита.  Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват  означава  покровител, пазител, защитник.

Със същата семантика като Кроват е и името на друг вожд на старите българи –Заберган. То е свързано със старобългарския глагол брегон– грижа се, пазя, а и с тракийския теоним Баргидентис – пазещ децата.

Ето, какво му е сложното? Съществуват извори определящи българите като тракийски народ, има също тракийски етноними и теоними показващи ясна връзка със старобългарски имена. Какво е пречело името на княз Кроват да бъде определено като тракийско? Какво пречи и днес истината да бъде казана? Две обширни антропологически изследвания показаха, че българите са безспорно европейци по произход. Обичаите и погребалните ритуали на старите българи са били като тези на траките. Българските земеделски сечива, пастирски атрибути, народната носия са като тези на траките...и пак определени безсъвестни личности ни правят на азиатци.

Едно е ясно, манипулаторите на историята ни няма да си признаят греховете скоро. Важното е ние да знаем истината, да знаем, че през Ранното Средновековие земите на дедите ни са се простирали от Унгария до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!