МНОГОТО ИМЕНА НА БЪЛГАРИТЕ

Често са ме питали защо отъждествявам българите ту с траки, ту с пеони, ту с мизи, а дори и с кимерии? Задавани са ми и въпросите: Tочно на кой народ сме потомци, на траките, на кимерийците, или някой друг? Защо дедите ни са известни под толкова много названия? Как е възможно това?

Объркването на някои хора е напълно разбираемо.Учените занимаващи се с изследване на историята ни са дали твърде малко обясненния по отношение на това как се оформят и развиват етнонимите. Изграждането на една държава трае дълго време, a и никой народ не е съставен от едно единствено племе. 

Да вземем например немците. При тях са се слели в едно потомците на тюринги, хеси, хати, франки, бруктери, иствеони, сакси, свеви, хамави, фризи, гамбриви, херуски, ингвеони, хермиони, немеции, алемани, убии и още много други. 

Въпреки, че носят различни названия, това са хора от един и същ произход. Те говорят близки диалекти, имат сходни обичаи и обреди.

В дълбока древност алеманите не са се разпознавали под името германи (или даже немци), а единствено и само като алемани. Свевиите също са се наричали само свеви. Ще мине много време преди всички тези племена да добият национално самосъзнание и се обединят в една държава. Първоначално името германи е важало само за едно единствено племе - тунгрите, но след време бива прието за всички роднини на тези хора. Знаем за това благодарение на Корнелий Тацит:

“The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror”.

http://www.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

Виждаме, че няма нищо странно и мистериозно. Тъй както днешните немци са наследници на десетките стари германски племена, така също и ние българите сме наследници на много, различни по име, но имащи един и същ произход хора.

Истината не е сложна, но не намират разни хорица, които упорито се опитват да я направят сложна и неразбираема. Като пример могат да се посочат автори, които поради слабата си подготовка, а и ред други причини фанатично повтарят, че “само кимерийците са наши деди, а траките на юг от Дунава са се превърнали в част от народа ни едва след 681 година”. Подобно твърдение може да се дефинира само с една дума – глупост.

Кимерийците са тракийски народ, но това се премълчава хитро от безсъвестните изследователи. Единствената кимерийска глоса е аргила, тя е и тракийска дума, но това определени автори не казват на читателите си. 

Не се споменава също важния факт, че кимерийското племе трери е определено като тракийско от Страбон, а и Тукидид, който през V век пр. Христа локализира тези хора в близост до река Искос (Искър) и планината Скомброс (Витоша).

Най-важния факт за произхода на кимерийците също бива премълчаван, а именно това, че прототипите на техните оръжия и материална култура като цяло са в Тракия, а не Кавказ, или друго място. Най-древните кимерийски артефакти се срещат сред находките от Варненския некропол – 4500 пр. Христа. 

След като установихме как се манипулира и злоупотребява с произхода на кимерийците, трябва уточним още няколко важни неща. 

Траки е само сборно название на сродните племена обитаващи земите между Карпатите и Бяло Море. Одрисите, бесите, сатрите и др. не са се разпознавали под името траки. Това название е всъщност екзоним, т.е. име дадено от чужд народ. 

При Омир срещаме Θρήκη- Тракия и Θρήιξ – тракиец. Θρήιξ е ранното гръцко предаване на племенното име дерзики -дръзките, смелите. Те са обитавали крайбрежието на Бяло Море и земите от южните покрайнини на Родопите. По името на дерзиките са наречени всички техни роднини живеещи на север от тях.

Това древно балканско племе е направило впечатление на гърците със своята смелост, мъжественост и дързост. Поради тази причина южните ни съседи започват да употребяват в променен вид (Θρήιξ) името на дерзиките за всички обитатели на земите от Бяло Море до Карпатите. Не случайно етнонима траки показва близост със значителен брой гръцки думи за дързост, храброст, смелост:

θρῆιξ - тракиец

θρᾷξ- тракиец

θρᾷσσα- тракийка, слугиня от Тракия

θρασυμέμνων – дързък, смел, неустрашим

θρασύνω – давам смелост

θρασύς – дързък, смел

θράσος – дързост, смелост

θαρσαλέος – дръзващ, имащ смелост

θρασύθυμος- дързък, храбър, изпълнен със смелост

θρασύτης – прекомерно дързък

θρασύτολμος – дързък, безстрашен

θρασύμαχος – дързък, смел

θρασύσπλαγχνος – с дръзко сърце, със смело сърце

θρασύπονος – дързък, смел

θρασυεργός – действащ дръзко

θρασυλογέω – говорещ дръзко

Мизи, гети, пеони, а и още много други стари балкански племена са говорили същия език като дерзиките, поради които възниква етнонима траки. Мизи, гети, пеони, дерзики са имали сходни обичаи, погребални обреди, въоръжение. Това са белезите, по които разпознаваме представителите на един и същ народ (разделен на различни групи).

Няма никакво противоречие, ако един път българите се отъждествят с мизи, друг път с пеони, или даже с трибали и кимериици. 

В различните области на страната ни са живели различни групи. В зависимост от това, коя  група е имал предвид даден стар писател, той е употребявал нужния етноним. Мизите са обитавали днашните земи на Северна България, Южна Румъния, Молдова, но също и области от Северна Гърция, Европейска и Азиатска Турция. Пеоните са живели в Южна България, техни северни съседи са трибалите.

В началото на Желязната Епоха броя на различните тракийски племена е над сто. По-късно, по времето на римската окупация броя на отделните групи намалява значително. Дион Касий съобщава, че повечето тракийски племена са загубили старите си названия и вече се наричат по името на по-големи групи (като мизи и дардани).

През VІ-ти век названието на бесите става нарицателно за всички траки, наверно поради това, че те имат своя библия- Библия Бесика. Век по-късно, мизите обитаващи земите на север от Дунава решават да се обединят с гетите и всички останали свои родини, на юг от река Дунав. Този замисъл успява и Тракия бива освободена от римска власт.

Сега остава да се обясни и името българи. Тук също няма мистерии. Още в древността се е знаело, че към мизите спадат също витини, меони и мейони. Според езиковеди като Владимир Георгиев мигдоните също са мизийско племе. Виждаме, че мизите са сбор от много, сродни една на друга групи.

Във връзка с това ще споделя нещо интересно казано от Херодот. Той твърди, че бесите били особен клон на сатрите, на които е определена охраната на храма на Дионис. 

Така стои положението и с етнонима българи. Смятам, че първоначално българи (бльгари) е било название на част от   мизите. Понеже управляващата прослойка на Дунавска България е била от тази група, то целия народ на мизите получава името българи (бльгари). 

Докато това стане ще минат векове. Иска се доста време преди различните групи забравят старите си названия и започнат да се назовават с едно ново име.

Така е било не само у нас, но кажи-речи навсякъде. Един народ може да носи само едно име. Обикновено се избира най-престижното. То се налага бавно, но веднъж прието, носителите му напълно се идентифицират с него и дори са готови да умрат, но не и да го сменят за чуждо.

Българи означава светли, сияйни, мъдри. Народностното ни име показва връзка с лит. balgans - бял, светъл, санскр.

barga, balga- светлина, сияние, лат. fulgor-сияние, гр. φλεγυρός-горящ, сияещ, стирл. bholg – мъдър, умен и разбира се тракийската дума  блегур – светъл, сияен. Тя е използвана както като епитет на бога на сияното небе, така и за Арес, за когото се казва, че произлязал от средите на гетите.

Надявам се да съм успял да обясня защо имаме право да се наречем потомци както на мизите, така също на пеоните, кимерийците и др. Разбира се не всеки ще се съгласи с мен, това си е в реда на нещата. Всеки търси истината сам и разполага с различни сведения. 

Различните данни от своя страна ни карат да правим различни изводи. След време обаче, когато скритата от широката публика информация излезе наяве за всеки от нас ще стане ясно, че сме потомци на велики и благородни хора. Надявам се това знание да ни накара да се държим като дедите си, т.е. като истински благородници.