ИНТЕРЕСНИ НЕЩА, КОИТО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС НЕ ЗНАЯТ

Един мой учител по история ми каза преди време – Истината често е скрита в подробностите. Извършвайки свои проучвания разбрах, че това действително е така. Видях доста неща в различна светлина, когато се запознах с допълнителни детайли. Те ми помогнаха да си изясня събития, които дълго време не бях в състояние да разбера.

От този момент винаги се стремя да събера колкото се може повече информация за определен конфликт, личност, държава и т.н. Колкото повече знае човек, толкова по-добре. Дори едно кратко и незначително на вид сведение може да промени напълно виждането ни по даден въпрос.

Днес ние смятаме, че всеки въпрос от историята е изяснен. Това е така само донякъде. Hа шепа специалисти е известно почти всичко, но с широката публика въпроса стои съвсем различно. Поради различни причини, определени важни факти биват премълчавани, или прениначавани неимоверно. Доста неверни неща са представени за истини и така са се загнездили в съднанието ни, че ние чистосърдечно им вярваме. Предлагам на вниманието на своите читатели кратък списък с наложени заблуди. Предлагам също и истината, която може да се провери:

I. Повечето от нас смятат, че Зевс, Атина, Арес, Аполон и т.н. са гръцки богове. Това не е така, имената и разказите за тези божества само са документирани на гръцки език. Да е документирано името на даден бог в някаква работа и произходът на този бог са две напълно различни неща. Омир, а и по-късния Страбон наричат Зевс пеласгийски бог.

Пеласгите са най-старото население на Южните Балкани, а за езика им Херодот казва, че е варварски, т.е. напълно различен от гръцкия. 

Името на столицата на южните ни съседи е вдъхновено от името на богинята Атина. Колкото и странно да звучи, то няма никакво обяснение на гръцки език – факт признат дори от елинофил като Джон Чадудик.

Някои медии, а и учени не се свенят да нарекат Арес гръцки бог, но истината е, че в древността той е считан за идващ от Тракия. Нашата земя е определяна като свещено място за богът на войната, а и редица стари автори твърдят, че той произлиза измежду гетите. Тези същите гети, които през 680-681 година се съюзяват с мизите наречени още българи и създават Дунавска България.

Аполон също не е от гръцки произход, неговото най-древно име е Паяво, като значението е пеещият, лекуващият с песен. Паяво се обяснява със стблг. пѣвати (пявати) – пея. Не случайно Аполон е изобразяван с лира.

                http://www.heraclitusfragments.com/images/apollo.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Apollo_Kitharoidos_Antikensammlung_Berlin_2.jpg

II. Объркване по отношение на произхода срещаме и при келтите. Повечето от нас смятат, че старите келти познати и като гали, са от един произход с ирландци, шотландци, уелски, бретанци и др. Това изобщо не отговаря на истината. 

Ирландците, шотландците и други техни роднини са наречени келти едва през XVII и XVIII век от учените Луит и Бюкянън. Неотдавна проучвания на генетици показаха, че галите и ирландците са от различен произход, като най-близките роднини на ирландците са хората на Испания-  Тhe Irish – more Spanish than Celtic?

http://killarney-ireland.info/genealogy/dark-irish-celt-genealogy.html

Днес шотландската поличка се счита за типичен келтски атрибут, но истината е, че тя е напълно непозната на старите келти, галите. Тази особена дреха е изобретена от Томас Роулинсън през XVIII век. Роулинсън е собственик на леярна, в която са работили шотландци. Те са били облечени c развяващ се свободно плащ, който е непрактичен и дори опасен за работа с разтопен метал. За да предпази работниците си, Роулинсън  им прави нова дреха. Тя става популярна благодарение на бунтари като Роб Рой и днес е неотделима част от идентичността на шотландците.

https://politicsforalevel.files.wordpress.com/2009/09/greatkilt.jpg

III. Доста неясноти има и относно произхода на староруския владетел Светослав Игорович. Той е известен предимно с това, че през Х век  влиза в съюз с Византия и напада Дунавска България. Това събитие е реално, няма съмнения, че действията на княз Светослав допринасят за падането на България под властта на Византийската Империя. Светослав обаче не е руснак, а украинец, във вените му дори тече българска кръв. Майка му, княгиня Олга е потомка на българския цар Симеон Велики.

http://gumilevica.kulichki.net/AMI/images/ami1-430.jpg

Знакът на Светослав е взаимстван в  герба  на Украйна, а не на Русия

http://abali.ru/wp-content/uploads/2010/12/ukraina_gerb.png

Това, което днес се нарича староруски език е де факто староукраински. По времето на княз Светослав дедите на днешните руснаци са носили названието московци, москали.

Москали се използва до днес от украинците като название за жителите на Русия. Името москали е изпозвано и от Отец Паисий за обозначение на жителите на Русия. 

Конфликтът между старите българи и старорусите – украинците е предизвикан от император Никифор Фока, който плаща около половин тон злато на Светослав да нападне България. Преди да стане това обаче, Светослав Игорович унищожава Хазарското Царство. Точно хазарите са тези, които затриват Стара Велика България няколко века по-рано и не престават да бъдат заплаха за Дунавска България. В битка с хазарите загива княз Аспарух, а неговият по-голям брат остава под игото на разрушителине на държавата ни в Приазовието.

                    http://www.hrono.ru/libris/lib_p/svjatoslav1kjlych.jpg

                

             Статуя на княз Светослав повалящ хазарски боец

 IV. Византийският мператор Никифор Геник е известен неслучайно като чудовището с човешко лице. През 811 година той нахлува в България, ограбва и опожарява столицата ни Плиска. Със страшна, сатанинска жестокост са третирани попадналите в плен българи. Невръстните деца са мачкани с вършачни валци. Дори за древността, подобно деяние е неоправдаемо. 

Тук трябва да се отбележи, че въпреки наложените представи, а и името си, Никифор Геник няма нищо общо с гърците. Той е арабин, който е роден в Южна Анатолия (Анадола, Турция). На трона в Константинопол са седели не само гърци, но също араби, исаврийци, арменци, а дори и хора от хазарски произход.

V. Не е гръцки и произхода на друг император известен с нечовешката си жестокост. Василий Българоубиец не е нито грък, нито македонец, както го изкарват някои автори. Този човек е от арменски произход.

VI. Малцина знаят, че Михаил III, човекът, който подпомага Кирил и Методий, е от тракийски, фригийски произход. За негови предци, Петър Каранис споделя, че презирали елинската култура, а по-голямата част от фригийското население изобщо не разбирало гръцки. Тракийските корени на Михаил III обясняват защо той предприема действие, което засилва българщината и е в ущърб на Римската Империя, Византия.

VII. Една от най-големите заблуди днес е по отношение на името славяни. Проф. Ганчо Ценов обясни отдавна, че това славяни не е било название на голяма група, от която са се отделили словени, словаци, поляци и др. а първоначално е служило за название на една група хора – гетите. Поради близостта на езика на гетите-славяни с този на дедите на словени, словаци, поляци и др. а и поради други причини, в по-късни времена тези хора са наречени славяни.

В древността името на дедите на словени, словаци, поляци и др. е било венеди, венди, виниди. Това се знае добре от специалистите, но не се обяснява значението на важната подробност. Не е редно да се смесва историята на хора говорещи сродни езици, защото всяка група си има свое минало, своя територия, свои деяния.

В началото на VII княз Алцек търси убежище при баварците. Те го предават и подлагат хората му на страшно клане. От около 8000 българи се спасяват само 800. Оцелелите наши деди намират приют при хората на княз Валук, в земите на Словения, която по-това време е наричана Terra Venetorum, Windisch marc.  Валук е наречен господар на венеди, венети – Valluc dux Venedorum.

Не само Валук е наречен владетел на венети, венеди. Като такъв е определен и живеещият в същата област Борут - Boruth dux Vendos. На територията на Полша и Германия живеят сорбите. В древността те са определени като венетски народ – Sorabici Venedos. Дори и днес немците наричат сорбите с името венди, т.е. венеди.

На територията на Полша е локализиран  Венетския залив. Това е направено от Клавдий Птолемей през II век. Малко по-рано, Корнелий Тацит локализира в земите на Германия и Полша народът венеди. Понастоящем финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Трансформацията венети-славяни не е била мигновена. Свети Колумбан посещава земите на Словения - Terra Venetorum и описвайки жителите й споделя – Venedi, qui et Sclavi dicuntur – Венедите, които са наречени и славяни. 

Съвсем нормално е име на цяла езикова общност да произлезе от название на едно племе. Корнелий Тацит обяснява, че по начало с името германи са наричани само тунгрите. По-късно германи са наречени всички роднини на тунгрите: “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans “

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

От алтернативното име на гетите, наречени още славени, славяни, се налага название на езикова общност от около 300 000 000 души. Името славени, славяни принадлежи по право на северните траки, като след доста време се дава на съседите и роднините им венети.

По принцип имената гети и славени притежават едно и също значение. На езика на произлизащите от Тракия арийци, гаяте означава прославям с песен. Пак на езика на старите арийци думата славана означава славене, прославяне. Връзката между славана и славене не се нуждае от коментар, но гаяте трябва да се обясни по-подробно. Тази древна арийска дума е еволюирала в стблг. гѫсти, стчерксл. гуду, гудба, гудение. Това е причината старите гети да бъдат познати и под името готи. Те самите наричат себе си гути.

През 680-681 година се обединяват гети-славени и мизи наречени още българи. Със съвместни усилия те успяват да освободят Тракия от римското подтисничество. Държавата е наречена България, а не Славено-България защото българите са били политически по-силни.

По същия начин на Британските острови е създадена Англия. Тази държава е основана от англи и сакси, които са близки роднини. Новото кралство е наречено Англия защото англите са били политически по-силни, но по-старото население на Британските острови помни саксите по-добре, защото са били повече. Уелсците казват на англичаните Sais т.е. сакси. На ирландски гаелски и шотландски гаелски, англичанин е Sasanach, т.е. сакс.

Днешните англичани  (с изключение на историците и езиковедите) са забравили, че част от дедите им са носили името сакси. По същия начин, голяма част от нас са забравили, че част от дедите ни са носили името славяни, а по-рано и гети – хората, които Херодот нарича най-войнствените, но същевременно и най-праведни траки.

Няма никакви мистерии, няма чудеса, просто трябва да се откъснем от постоталитарния синдром, да проверим сами фактите и тогава всичко ще си дойде на мястото.Умолявам ви да не ми вярвате сляпо, а да направите свое проучване. Когато сами се доберете до истината, вече никой пропагандист и никой безсъвестен политик, или “учен” няма да е в състояние да ви заблуди. Намирайки истината, ще разберете естеството на много от днешните проблеми. Знаейки истината, ще следвате собствените си интереси и няма да робувате на шепа хитри мошеници.

Стадото се стриже, дои, а накрая се кара в кланицата. За да не сме стадо, трябва да сме търсещи и мислещи. Трябва да страним от омразата и да търсим приятелство с всички – заветът, който ни остави Левски.

Използвана литература:

1.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, London, 2001;

2. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

6. S.James, Exploring the World of Celts, Thames & Hudson, London, 1993;

7.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8.R.McKitterick, Charlemagne, The Formation of a European Identity, Cambridge University Press, 2008;

9. Io. Auentini Annalium Boiorum libri 7. Ex autenticis manuscriptis codicibus, By Johann : Aventinus Turmair, Hieronymus Ziegler, Nicolaus Cisner, Daniel Brunnius, Basileae Impensis Ludouici Reges, MDCXV;

10. Martin Hanke,  MARTINI HANKII DE SILESIORUM REBUS Ab Anno CHRISTI 550. ad 1170, Lipsiae, MDCCV

11.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

12.M. Kromer, F. Robortello De origine et rebus gestis Polonorum libri XXX. tertium ab autore recogniti, Basileia ex Officina Oporiniana, 1568;

13. P.M. Barford, The Early Slavs, Cornell Univerisity Press, 2001;

14.F.Curta, The Making of Slavs, Cambridge University Press, 2001;