БЪЛГАРИ НА ЮГ ОТ ДУНАВА ПРЕЗ IV ВЕК– КАРТАТА НА СВ.ЙЕРОНИМ

По принцип не отдавам голямо значение на картите. Йеронимовата карта от IV в., на която е отбелязано Мизия също и България е безспорно много интересна, но за мен тя е само допълнителна информация. Причината е проста - карти се правят по сведения на летописци и пътешественици, но както е добре известно – цензура, натиск над авторите е имало във всяка епоха.

Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Ще дам един ярък пример с Плиска. Нейното име присъства на Чаталарския надпис от 821-822 година, като със сигурност старата ни столица е построена доста по-рано, но както византийските, така и западноевропейските летописци дълго време отказват да споменат името ѝ в работите си. Тя не е селце със сламени колиби, а реално се явава най-големият град в Европа по това време. Това означава, че няма причина Плиска да бъде пренебрегвана, но това е направено и не се касае за неволен или единичен пропуск.

Засягайки войната между княз Крум и император Никифор Геник, Патриарх Никифор премълчава името на опожарената Плиска -GIBI III, c.306. Теофан Изповедник е по-подробен в описанията си, споменава ограбването на съкровищницата на княз Крум, съобщава за зверското избиване на невръстни деца, разказва как е опожарен аула на българския владетел, но името на по-голямата от Контантинопол Плиска не представя в своята работа- GIBI III, c.282.   

Саксонският аналист пък даже и не споменава името на нашия владетел, а само казва, че след много и забележителни победи в Мизия, Никифор загинал в сражение с българите -LIBI III, c.141. В идентичен стил действа Готфрид Витербски – няма упоменаване нито на град Плиска, нито на княз Крум -LIBI III, c.197.

През Х век, след като страната ни е победена от легионите на римският (византийският) император Йоан Цимисxи, неговите хроникьори благоволяват за запишат името на Плиска в своите работи.

По западноеврепейските карти пък, Плиска се появава едва през XVII-XVIII век както съобщава Л.Дончева-Петкова (Л.Дончева-Петкова, Плиска и нейната история, Първопрестолна Плиска 100 години археологически проучвания  (посл.вид. 09-10-2019) http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PLISKA.pdf

C други думи – появата на определено име на карта от XVII-XVIII век, не е гаранция, че даденото селище, или пък име на народ, са се появили едва през XVII-XVIII век.

Същото е и положението с картата на Свети Йероним. Вярно е, че едва от времето на Лъв Дякон старите българи са наречени мизи, но това не означава, че отъждествяването на мизи с българи и на Мизия с България през IV е грешно.

Видяхме как поради политически пристрастия, завист, а дори и омраза, чужденците не просто са отказали да кажат, че Плиска превъзхожда техните градове и столици, но дори не споменават името ѝ изобщо.

Картата на Св. Йероним  си заслужава да се проучи, тя е уникална защото на нея е отбелязано нещо, което днес е табу за нашите учени – ранното присъствие на българи в земите на юг от Дунава. За да разберем дали на този документ отразява историческата реалност, ние трябва да проверим дали има исторически извори и др. доказателсква, които да потвърждават верността на израза “Mesia heс & Vulgaria” “Мизия също и България”.

За радост на прогресивните и родолюбиви съародници, има достатъчно исторически извори, които поставят българите в Европа и по-специално на Балканите през IV век:

1.Благодарение на Мавро Орбини знаем, че дедите ни са се сражавали в Тракия с легионите на римския император Теодосий I, а той властва в периода 379-395 г.- IV век. Самата битка Орбини датира през 390 година (Мавро Орбини. «Книга историография початия имене, славы, и разширения народа славянского» (посл.вид. 09-10-2019)

https://dlib.rsl.ru/viewer/01003341482#?page=306

2.Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c.292), управлявал през 364-378 г.- IV век.

3.Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). Константин Велики е на трона през 306-337 г.-IV век.

Последното сведение е в пълен унисон с картата направена по сведения на Св.Йероним, защото на този документ срещаме името на географска област Vulgaria, а не просто българи –Vulgares, както е в създадения през 354 година документ Liber Generationis. За сведенията на Св. Йероним Конрад Милер смята, че са съставени през 388 г. -IV век (K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos. Rotscheverlagshandlung, 1898, z.1).

Явно провинция Мизия е носила алтернативното име България и по-рано, защото се иска доста време преди да се наложи ново географско название. За наше щастие, съществуват други исторически извори, които позволяват да се разбере кога точно е започнал процеса.

В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим , по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по долна Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави– J.Lyd. GIBI II, c.101.

Ha пръв поглед е странно, един от най-способните императори на Рим да постъпи така неразумно – да позволи на някакви “варвари” да отнемат Мизия и Скития. Ако обаче разберем какъв е произходът на Константин Велики и що за хора са “варварите”, нелогичното поведение на императора ще придобие смисъл.

Константин е мизиец, той е от един произход с повластното на Рим население обитаващо земи между Стара Планина и Дунава, роднина е и на “варварите”, защото както знаем от Страбон, мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава.

С тези хора, по-точно групата обитаваща Скития (Добруджа бел. моя) императорът води война, но след нея, явно в последствие на договор, той финансира построяването на няколко града, като два от тях са Плиска и Преслав. За това съобщава Scriptor Anonymus – GIBI V, c.323.

Нашите историци и археолози подскачат като ужилени при споменаването на този исторически извор и бързат да обяснят, че това е грешка. Ако нещо те изобличава, че поддържаш неверни теории, то не е грешка, а просто неудобна информация, но пък кой иска да признае, че е съдействал съзнателно или несъзнателно за налагането на вредни за България теории.

Анонимният автор не само приписва на Константин Велики изграждането на имащите български имена Плиска и Преслав, но с удивителни подробности разказва и за други неща. Спомената е  точната сума за строежите, а също и имената на служителите на Константин Велики съблюдаващи градежите. Става дума за Салустий и Урбикий, те са реални личности и действително са били подчинени на Константин Велики.

Тези фини детайли показват, че изворът е автентичен и в началото на IV век, добрият император наистина е финасирал построяването на Плиска и Преслав за българи, които са обитавали земите между Стара планина и Дунава, че и отвъд него.

Как обаче да сме сигурни, че “варварите”, поради които Римската Империя вече не получава данъци от Мизия и Скития през IV век са действително нашите деди? Как също да сме сигурни, че отъждестяването на мизи и българи не е просто архаизация, т.е. грешка?

Вярно е, че някои нови народи са наречени с името на по-старото население на страната, която са заели. Унгарците например са наричани панонци по време на Средновековието, но от една страна нито унгарския език има нещо общо с панонския, нито външния вид на унгарците е като този на панонците, нито пък обичаите, личните имена и т.н.

С нас положението е различно. В земите край долното течение на река Дунав, а и в самата римска провинция Мизия са регистрирани доста топоними, които не могат да бъдат обяснени нито с гръцки, нито с латински, нито с келтски език. Става дума за Вода, Зуробара, Капидава, Циабрус, Ятрум, Атрус, Верое. Значението им може да се изтълкува с българските думи: вода, сур, бара, капя, дявам, цибрея, ѩндръ-бърз, верѣiа-верига. (1)*

Старобългарските лични имена Аспарух, Кроват, Мостич, Телец, Борис, Прусиан и др. притежават съвсем ясни паралели в тракийската ономастика: *аспа, кровизи, Мостис, Телеф, Борискос, Прусий. Родовите имена Дуло и Ерми също имат съотвествия в тракийската ономастика. Дуло е сродно на названието на тракийската богиня Дула и личните  имена Дулес, Дулас, Дулус, Дулон. Ерми е сродно на името на бог Ермес, познат на повечето от нас като Хермес и явяващ се праотец на тракийската аристокрация според Херодот.

Не само езикът, но и външния вид на старите българи доказва, че те с право са наречени мизи, т.е. принадлежащи на северните траки. За особената прическа на дедите ни е писал Геза Фехер, но има дори картини, на които дедите ни са изобразени съвсем реалистично. Може да се види, че косата на темето е избръсната, а в задната част на главата е оставена да расте свободно

Николай Павлович, Паметник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесет годишна борба, литография, 1872 г.

https://www.facebook.com/VMBulgaria/photos/a.234718540014883/234719353348135/?type=1&theater

Разказвайки за живота на Тезей – потомък на фригиеца Пелопс, старият автор Плутарх описва абсолютно същата прическа и обяснява, че тя е типична и за траките абанти и мизи, понеже те са ръкопашни бойци и бръснат част от косата си, за да не може противника да ги хване за перчема:

“Since it was still a custom at that time for youth who were coming of age to go to Delphi and sacrifice some of their hair to the god, Theseus went to Delphi for this purpose, and they say there is a place there which still to this day is called the Theseia from him. But he sheared only the fore part of his head, just as Homer⁹ said the Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him.

2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” - Plut.Thes.5.2. (посл.вид. 09-10-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

В менологията на Василий II можем да видим ясни изображения на старобългарския костюм. За дедите ни са характерни тесните панталони и тясната куртка. Това облекло е добре познато на гърците от времето на Античността, така са изобразени трако-трояните, които боравят с кривия, сложносъставен лък – отново типичен за старите българи атрибут.

Българи посичат ромеи, миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Bulgars.jpg/1024px-Bulgars.jpg

C право някои xopa свързват строежите с едри квадри, защитното съоръжение земен вал и ров, житните ями и т.н. със старите българи, но забравят да съобщят няколко важни подробности:

1.Траките строят с квадри още преди времето на Александър Велики, т.е. отпреди около 2340 години (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.61). Tрадиция на строеж с едри квадри в провинция Скития има през IV век, това е признато от проф. Ваклинов (Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977, с.92)

Проф.Ваклинов,  за жалост, въпреки ерудицията си, не свързва тази традиция със сведението на стария автор, който твърди, че изградените с едри квадри Плиска и Преслав са дело на политиката на император Константин Велики – укрепване на съюза му с хората населяващи провинциите Мизия и Скития през IV век.

2.Земният вал е защитно съоръжение, което дори римляните често ползват, но дълго време преди да се запознаят с него, то е типично за северните траки, поне 1000 години преди прословутата 681-ва. И.Т. Никулицэ е писал по този въпрос в работа от 1987 година.

3.Житните ями са също добре познати, а и ползвани от тракийското население на областта Мизия- (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.56).

Виждаме, че обичаите, облеклото, защитните съоръжения, стопанските и строителни методи на старите българи са типични за северните траки и в никакъв слуай не може са се говори за нещо появило се на юг от Дунава след 681 година. Да не забравяме и важната подробност, че значението на тракийските топоними и хидроними от Мизия могат да се обяснят с помоща на българския език.

Всички тези подробности, а и благодарение на уповестения от Ст. Михайлов факт, че най-древното изображение на свещения за дедите ни знак IYI може да се види по керамиката на културата Винча – 5500 пр. Христа (Винча е в земите на римската провинция Мизия бел.моя), ни позволяват да приемем, че отъждествяването на българи с мизи е правилно, а и, че картата на Св. Йероним отразява историческата реалност от IV век.

Тя бива отричана единствено и само защото не се вписва в шаблоните на казионните историци. За тях дедите ни са народ, който се е оформил далеч от Балканите, но реално това никога не е доказвано, просто е едно принадлежащо на чужденци мнение е прието защото такава е била тенденцията навремето.

Дори когато генетичните проучвания показаха, че като цяло ние сме потомци на най-древното балканско население, казионните учени и техните помощници не благоволиха да признаят, че вижданията им са погрешни. Фактите обаче са безмилостни:

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките. Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в доста по-големи концентрации при поляци, кашуби, сорби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие там е добре засвидетелствано.

Да си затваряш очите за новата информация и да отричаш неудобни документи не е нито научен метод, нито пък е почтено действие. Българският народ, от чиито джоб идват заплатите на историци и археолози, заслужава да знае истината, а тя е, че ние сме местен народ, който е създал първото цивилизовано общество преди повече от 6000 години.

Защо вместо да се говори на децата ни за канове и роднинсво с иранските народи (каквото изобщо не съществува), да не се спомене, че предците ни са изобретателите на колелото, най-ранната писменост, че са и създателите на най-старите градове на Европа?

Повод за гордост ли е това, че (според казионните учени) дедите си са изоставили старата си родина и са се отрекли от родната си реч? Какво му е положителното на това? Нищо разбира се, то не е и истина макар да ни бива внушавано от дълго време.

Дедите ни никога не са изоставяли езика си, а тези наши предци, които обстоятелствата (като римската окупация например) са принуждавали да напуснат Родината, са правили всичко възможно да прогонят агресорите и отново да се завърнат в бащините земи. Ето това е истината, това е повод за гордост, а и пример, който трябва да се следва.

СТО ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ИНТЕРЕСНИ ИМЕНА ОТ ЗЕМИТЕ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България знаем благодарение на летописците Теофан и Никифор. Сведенията им не са особено ясни, но са допълнени от документа познат като Именник (на българските князе). В него се казва, че 515 г. преди Аспарух, дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава. Oбщо взето може да се каже, че Стара Велика България е обхващала територията на Южна Румъния, като периферията е опирала до земите край Азовско Море. Точно там е и мястото, в което са властвали носещите тракийски имена монарси на съществувалото по-рано Боспорско Царство.

Неговият изгрев е през V век преди Христа, точно тогава, когато на Балканите одрисите създават могъща държава предизвикваща страх, възхищение и завист у съседите. Първия господар на Боспорското Царство носи името Спараток, а така е назован и един одриски владетел от същия период: Спараток I. Цитираща Анохин, д-р Ружа Попова предава виждането на руския учен по отношение на това, че боспорския благородник Спараток I е де факто брат на одриския цар Ситалк, познат от разказа на Херодот.

Идентичните имена на одриския и боспорския владетел са нещо интересно, защото не се касае за изолирано явление. В земите, които Теофан и Никифор наричат Стара Велика България, са регистрирани между V в. пр. Христа и IV в.сл. Христа още четиринадесет тракийски царски имена. Става дума за: Адаиос, Бас, Берисад, Битюс, Гордис, Косина, Котис, Мидатос, Мостис, Реметалк, Рескупорис, Садала, Севт,  Спокос.

Значителното количество на тракийски царски имена в земите на Стара Велика България е един неудобен факт, за който доста изследователи не обичат да говорят. Не се отваря и дума за факта, че във въпросната територия, по време на Античността са почитани Тракийския Конник, Дионис, Сабазий, Кибела. Открити са доста оброчни плочки с изображение на Хероса, а имената на посветителите са безспорно тракийски – Севт, Мокус и др.

Следи от култа към бог Дионис

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky18.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

По отношение на тракийските паметници от Северното Черноморие, д-р Ружа Попова споменава следното: “...в Северното Черноморие съществува значителен тракийски масив, който не е резултат от промените, настъпили през Римската епоха, а е трайно установен, но вероятно с променлив брой в различните епохи. Културата на това население успява да окаже достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население и оставя трайни следи.”

Улица от Олбия, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky23.jpg

Боспорски бойци, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky25.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

Надгробни паметници от Северното Черноморие (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

http://annales.info/skif/skifkrim/t45.htm

Несъмнено, броя на траките в земите на север от Дунава и Черно Море е бил значителен. Проучванията на учените В.Латищев, В.Струве, М.Тихомиров, Д.Калистова, С.Крыкин, О.Дашевская, К.Влахов и др. доказват това убедително. Керамиката от земите на Черняково и Сънтана-Муреш има прототип в земите на Южна Румъния и Северна България. Освен това, на писмени паметници от различни времена са документирани следните тракийски имена:

Аброзеос, Авлузелм, Авлузен, Адаиос, Ак, Акия, Алдиос, Апатуриа, Ардарос, Ата, Атес , Атас , Атюс, Баба, Багос, Багес, Багиос, Байо, Баламир, Банас, Бас, Басар, Баста, Битюс, Батак, Батас, Батий, Батон, Батул, Берисад, Бес, Бистус, Битюс, Боискос, Болас, Бостас, Ботис, Ботос, Ботул, Вастубалос, Великус, Вензис, Властос, Войдес, Гадеис, Гастий, Герман, Гоискос, Гордис, Гокон,  Гото, Дада, Дадас, Далазелмис, Даос, Деиос, Дизас, Дизазелмис, Дизурос, Дроболус, Дулас, Дула,  Дулон, Диюрпанаис , Ерак, Ерми, Ермос, Зазус, Зиа, Карпос, Кодрос, Коко, Косас, Косина, Котина, Котис, Котион, Котон,  Котутион, Кузос, Ма, Мазис, Масас, Мастун,  Менулос, Месес, Мидакос, Мидатос, Мирина, Мокос, Мокиос, Мокус, Мостис, Мукапор, Мукатралис, Муса, Нана, Нано, Олгасус, Папас,  Перисал, Пюрос, Реметалк, Рескупорис, Рома, Сагариос, Садала, Сатрабат, Севт, Сисул, Скозос,  Спароток, Спаробаис, Спартокион, Спокос, Стуран,  Сурос, Тамира, Тата, Татис, Тарула, Татус, Тракида, Трасулос, Тюнос.

От този списък следните лични имена са базирани на племенни названия: Бес, Гето-миз, Тракида, Трасулос, Тюнос, идващи от беси, гети, мизи, траки, тюни. Към тях може да се добави и Даос, идващо от даи, даки.

Особен интерес представляват имената Дула, Дулас, Дулон. Най-често във времето на Античността те се срещат по надписи от долината на Струма, срещат се също по печати на тухли от IV-V век от областа Мизия, която по това време е наречена и България от Св. Йероним.   

Важно е да се знае, че Дула е име на тракийска богиня, а както почти на всеки българин е известно – Дуло е названието на рода на Аспарух, Тервел и др. наши владетели. Най-рано Дуло се среща в микенски документ на около3300 години – KNDd 1193. Подлагайки на анализ този документ, Юрий Откупщиков споменава за връзката на Дуло с тракийските имена Дулас, Дулес и т.н. За жалост, поне по мои сведения, нашите учени не подкрепят виждането на Откупщиков.

Ерми, Ермос са също интересни имена защото отговарят на старобългарското родово име Ерми. Паметниците, по които се срещат тези имена са датирани II-III век. Малко по-рано, във Филипополис (Пловдив) е живял Св. Ерм, който е ученик на Апостол Павел и е споменат от него в Новия Завет. Тук е мястото да се уточни, че Ерми, Ермос са вдъхновени от името на бог Хермес, а той е богът на тракийската аристокрация според Херодот.

Мостис предизвиква любопитството ни не само защото се среща в Боспорското Царство и в Тракия, като име на одриски владетел, но и поради силната си прилика със стблг. лично име Мостич (чъргубил по времено на Симеон Велики).

Като теофорни, т.е. вдъхновени от името на определено божество можем да определим Багиос, Вензис, Котутион, Масас, Месис, Рома. 

Багайос е фригийското название на бога на светлината, от Багайос идва и нашата дума бог. 

Вензис е богинята на брака, нейното име означава съединителка и се обяснява със стблг. вѧзати (вензати) – свързвам. 

Котито е друго име на богинята-майка и притежава значение раждащата, тълкуваме получаваме със стблг. котити сѧ-котя се, раждам. 

Мас, Мес е древното име на месеца, луната. Тук дори няма нужда от търсене на превод. 

За това, че Рома е древно тракийско божество е писал акад. Вл. Георгиев.

Към горния списък на документирани по време на Античността имена, трябва да добавим също Аспург, Бораспос, Байораспос. Те официално са ирански, но хората твърдящи това заобикалят две важни подробности. Първата е, че думата аспа-кон е заемка в староперсийския, а другата подробност е, че аспа, еспис е тракийска дума за кон. Срещаме я в епитетите на Хероса – Ут-аспиос и Вед-еспис.

Сега възникват няколко въпроса:

I.Aко в земите на Стара Велика България са живели значителен брой траки, къде са изчезнали те?

II.Защо тези иследователи на нашето минало, говорещи за българи в Приазовието пропускат силния тракийски елемент в този регион, та нима 1100 години отъждествяване на българи с мизи-най-големия тракийски народ е нещо маловажно? 

III. Защо след като характера на намиращата се в Черноморските степи Черняковска култура е тракийски и има обилни свидетелства за вековно присъствие на траки в региона между делтата на Дунава и АзовскоМоре, продължават спекулациите относно етническата принадлежност на хората, на които принадлежи Черняковската култура?

IV. Толкова ли е трудно да се приеме, че живеещите на север от Дунава гети, мизи и др. техни роднини са “варварите”, които неспирно са нападали Римската Империя с цел да прогонят окупаторите от родните си земи? 

При условие, че Теофилакт Симоката отъждествява в три свои книги “варварите славени” с гетите, а отъждествяване на мизи и българи има в продължение на повече от хилядолетие, не е трудно да се види, че през 680 година страната ни не е завзета от нови хора, а е освободена от представители на древно балканско население, което обитава земите на север от Дунава от незапомнени времена.

Военният съюз на “варварите славени” и "прабългарите" е поне от 513 година. Всеки историк би трябвало да знае това добре. Този съюз е между родини, защото става дума за обединение на гети и мизи – хора говорещи същия език както и останалото коренно население живеещо на юг от Дунава.

До кога ще си говорим за (пра)българи идващи от Азия и русокоси нашественици от Припятските блата? 

До кога на децата и младежите ще се внушава, че е едва ли не съдба, нещо съвсем нормално, земята ни да става плячка на различни народи и местното население да бъде прогонвано, или заличавано?

Истината е, че България е свещено място, което е бранено от дедите ни и, което е напоено с тяхната кръв. Нашия народ никога не се е примирявал с идването на окупатори. Въпреки сатанинската жестокост, с която са третирани предците ни от различни нашественици, стремежа на българина към свобода никога не е угасвал.

Не бива да угасва и сега, когато хищници са заръфали Родината ни, ламтящи за богатствата на нашата земя. Трябва да осъзнаем, че България не е просто дом, тя е нашия живот, нашето бъдеще и не можем да си позволим да я загубим. Борбата няма да е лека, но кога истинските българи са се плашили от трудностите? 

Познавайки корените си, ние познаваме и възможностите си, а те са огромни, просто трябва да ги използваме. Познавайки корените си, ние имаме здрава основа, стоим здраво на земята, която е родила първите царе, първите строители на Европа и вечните поддръжници на светлината.

ТРАКИЙСКИЯТ ПАНТЕОН В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ

Духовният свят на дедите ни се е оформил на Балканите. Това е било дълъг процес, който е траял няколко хилядолетия. В далечното минало на почит са били слънцето, огъня, светлото небе. Уважение се е отдавало и на семейството, на смелият боец, пазителят на рода, който се превръща не само в пример за подражание, но дори изкристализира в образа на божество.

Древната религия на предците ни е възпитавала в честност, доброта, но също и в стремеж за придобиване на физическа и духовна сила. Първо в нашите земи хората осъзнават вредата от прекомерното богатство и обвързването с материалното. Първо в нашите земи се появява човеколюбива доктрина. Нейни проповедници са Залмоксис и Орфей. Техните най-предани последователи са споменатите от Страбон ктисти – хора, които се въздържат от ядене на месо и са се отдали на монашески начин на живот. Ктистите са от групата на мизите, които няколко века по-късно други автори наричат българи, а самото име ктисти бива тълкувано от някои езиковеди с българската дума чисти.

http://www.hermeticfellowship.org/Graphics/Images/Orpheus.jpg

Ако трябва да вярваме на официалните теории, с идването на християнството старата религия на траките изчезва за няколко века. За самите траки се твърди, че през VII век са романизирано или пък елинизирано малцинство. Някои автори смятат, че в определени региони малцинството траки са успели за запазят своята култура и език, а дори и да я предадат на “новодошлите славяни и прабългари”.

Подобни твърдения бяха приемани безкритично в миналото, но де факто те са безпочвени. Нека приемем за момент, че “новодошлите славяни и прабългари” нямат нищо общо като произход и култура с населението живеещо на юг от Дунава. Твърде несериозно е да се счита, че “новодошлите” не са държали на своята собствена религия и охотно са приемали божества от пантеона на едно незначително малцинство.

Поклонниците не теорията за оформянето на българския народ от три различни групи през Ранното Средновековие пропускат нещо, което е важно и срива твърденията им. Става дума за това, че в нашата именна система се срещат над дведесет имена на древни тракийски богове. Точният брой е двадесет и три, засега. Допълнителни проучвания могат да дадат още резултати.

                 http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Съвсем нормално е въпреки, че изповядвят християнството, различни народи да ползват имена на старите божества на дедите си. При гърците днес срещаме Афродити, Дионисос, Хераклес, Селени. Германските народи ползват имена като Торстин, Фрея, които идват от Тор - богът на гръмотевицата и Фрея - богинята на любовта.

Ето как е положението при нас. В лявата колона са представени тракийските имена на древни богове, а в дясната са българските им съотвествия.

АЗДУЛ-         ЯЗДУЛ

АРЕЙ-            ЯРЕЙ

БАГАЙОС-   БОГОЙ

БАЛИС-         БАЛИШ

БАСАРЕЙ-    БАСАРИНА

БИСТИР-       БИСТРЬО

ВЕНДИС-      ВЕНДА

ВЕДЮ-          ВОДЮ

ВИТЮ-           ВИТЬО

ДАРЗАЛА-    ДЪРЖИЛ

ДЕН-               ДЕНЬО

ЗАЛТЕН-       ЗЛАТАН

КАРПЕЙ-      КРАПО

КЕРНЕН-      ЧЕРНИН

КОТЮС-        КОТЬО

МАГУТИС-   МАГУТ

МОЛОДАС-  МЛАД

ПЕРКОС-      ПЕРКО

САВАС-        САВА

СУРА-            СУРА

ТИТИС-         ТИТА

ТОТИС-         ТОТЕ

ТУРМА-         ТУРМАН

Не съм включил тракийското божествено име Мендис, макар да има българско име Менда. Причината за това е, че Мендис е вариант на Вендис – името отговорящо на Венда. Не е добавено тракийското божествено име Зелан, то показва прилика с българското Желан, но са нужни повече изследвания.

 Допълнителни проучвания са нужни и, за да разберем дали тракийското божествено име Сален отговаря на старобългарското Салан, или се касае само за случайност. Не по-малка прилика срещаме между името на тракийския бог Ринкалей и българското име Ренко, между тракийското Еисен и българското Асен, между тракийското Зуден и българското Чудин. Не бих се учудил, ако излезе, че божественото име Дабатопей е основата за българското лично име Дабе.  

http://www.geocities.ws/el_verbo_crea/dioses/dionisiocarro.jpg

След време може да се окаже, че тракийските теофорни имена в нашата именна система не са двадесет и три, а двадесет и девет, или дори повече. Във всеки случай говорим за сериозно количество. В Европа няма друг народ, който да е запазил толкова древни теоними в своята именна система както е при нас българите. Това е ясна индикация, че нито траките са били малцинство през VII век, нито пък са изгубвали изобщо старият си език и култура.

Още по-важно е това, че тракийските имена на божества имат обяснение на български език. 

Владимир Георгиев тълкува частицата азду от Аздул с българския глагол яздя. Същият автор сравнява името на почитаният на остров Самотраки бог Ден със стблг. дума дьнъ-ден. Пак този линвист, ползвайки данни на Грегоар и Бонфанте, посочи връзката между Савас/Сабадий и стблг. свободь-свободен, а също и връзката между тракийския теоним Залден/Залтен и българското лично име Златан.

Акад. Георгиев предложи тълкуване на тракийското име Мундрито със стблг. мѫдръ-мъдър и сравни името на тракийския бог Светулен с българското лично име Светлан. Друг наш езиковед, Веселин Бешевлиев, навярно следвайки Томашек смята, че името на Дарзала може да се обясни с глагола държа, т.е. Дарзала означава самодържец, господар. 

Иван Дуриданов потърси смисъл на името на Вендис с и.е. bhend–свързвам, но “пропусна“ да добави, че Вендис има и разновидност Βενζις/Вензис, която пък се обяснява със стблг. вѧзати-свързвам, връзвам, обвързвам. За сметка на това Дуриданов не отрече връзката между Савадий и свободь, между Земела и землiа, между Зумудрен и змiа. Да не забравяме и важната подробност, че Димитър Дечев, опирайки се на сведенията на Ерик Бернекер обясни името на великите богове Кабирите със стблг. кобъ-съдба, участ. Ото Хаас пък предложи тълкуване на името на боговете Корибанти с жребенте-жребче.

Тези важни неща не са представяни в систематизиран вид на широката публика и не е било обяснявано значението на това, че имената на тракийските богове могат да бъдат тълкувани с български думи. Щом древните теоними имат българска етимология, то е несъстоятелно да се твърди, че тракийския език е мъртъв, а българския е започнал да се налага едва след VII век.

Как да обясним обаче митът за “новодошлите славяни и прабългари”? Той е любимото извинение  и измиване на ръце на историци и езиковеди. Все пак редица стари автори са писали за “новодошлите славяни и прабългари”. Това не може да се отрече, но нека да обърнем внимание от чия гледна точка са писали Теофан, Никифор и др. Тези хора са на служба на Римската Империя, която държи под своя власт Тракия и я счита за своя територия. За Теофан, Никифор и останалите хроникьори, всички, които не са римляни трябва да бъдат определени като варвари и чужденци.

Няма никакво значение, че тези “варвари и чужденци” са от същия произход както и подтиснатото население на Тракия. По същия начин, през XIX век, по време на Руско-Турската Освободителна Война, Османската Империя е гледала на българските опълченци не като на хора дошли да освободят братята си, а е считала опълченците за нашественици.

Колкото и странно да звучи, всеки тиран се смята за справедлив владетел и дефинира опитa за добиване на свобода на покореното население като нападение, агресия.

През VII век няма идване на чужди народи. Напротив, има заминаване на чужденци, които до този момент са паразитирали на гърба на тракийските селяни. Както по времето на Аврелиан римските колонисти бягат от Дакия, така по времето на Аспарух римските колонисти напускат презглава Тракия. Процесът е същия, освободителите са същите, бягащите са същите.

Хората наречени от Теофан и Никифор славяни са де факто старите гети. Това е обяснено в няколко книги от египтянина Теофилакт Симоката. Комес Марцелин също идентифицира славяни с гети. Псевдо Маврикий описва добре тракийските погребални обреди на старите славяни. За Прокопий Цезарийски старите славяни не са нов народ, Прокопий обяснява, че тези хора са носили друго име в древността, но анализ на тази информация не е представен на широката публика*

Фактът, че от IV до XV век старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, бива обясняван от определени учени като грешка. Е, тази “грешка” трае повече от хиляда години, но някои хора не се притесняват от това. Нищо, че обичаите, бита, а и имената на мизите са като тези на старите българи. Когато общите неща са премълчани, лесно може да се твърди, че българите са наречени мизи само защото живеят в Мизия.

През VII век се обединяват гети, които са наречени още славяни и мизи, чието алтернативно име е българи. Няма смесване на дошли от Припятските блата пришълци с азиатски народ и тракийско малцинство. Гетите-славяни и мизите-българи са освободители на своите братя, които са подтиснати от Рим. Дунавска България не е амалгама от три различни етнически компонента, такива има само във фантазията на противниците на истината.

Самият факт, че днес се срещат над двадесет имена на тракийски божества в именната ни система е ярко доказателство за това, че тезата за смесване на три различни народа през VII век е погрешна и е време да се отхвърли. 

Кой нашественик би заел над двадесет имена на божества от пантеона на едно покорено малцинство? Та това е безумие.

В миналото всеки е държал на своята вяра и култура и ги е пазил ревниво. 

Различните имена на групите, които се консолидират през 681 година не е повод да им се даде различен произход. Ако родопчани, добруджани и шопи се обединят за някаква цел, това обединение не може да се нарече смесица на различни народи. По същата причина обединението на гетите-славяни, мизите-българи и тракийското население на юг от Дунава не може да се нарече смесица на различни хора.

Ето истината не е сложна, но в миналото определена група хора умишлено изкриви понятията и наложи догми. Днес имаме достъп до информация, можем да проверяваме и това води до разрушаването на догмите. От голяма помощ са и неотдавнашните генетични изследвания, които показаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на население обитавало земите ни още през Каменната Епоха.

Резултатите от генетическите проучвания доказаха правотата на тезите на проф. Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Никола Йонков-Владикин, Данаил Юруков и др. Тези родолюбци считаха нас българите за местен народ, който е сроден на украинци, хървати и др., но не и произлязъл от тях. По-скоро обратното е верно, древните балканци са станали основа на сродните езиково и културно народи.

Въпрос на време е и да бъде признато, че индо-европейските езици са възникнали благодарение на различните миграции на древните балканци. Защо, ако римляните могат да създадат посредством експанзията си романската езикова група, то да е невъзможно за по-многобройните в миналото наши деди да повлияят езиково други хора? Идват времена, в които ние българите не само ще си върнем старата слава, но и ще се сдобием с нова.

Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

6.Й. Заимов, Български Именник, БАН, второ изд. София, 1994;

7.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Sofia, 1957;

8.O.Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, BAN, Sofia, 1966;

Пояснения относно погрешната употреба на името славяни:

*Не е обяснявано подобаващо, че дедите на словаци, словени и др. са носили името венети, венеди, виниди по времето на Прокопий, Марцелин и др. Когато българския княз Алцек бяга от баварците, той намира подслон в земите на днешна Словения, която в този период от време е наречена Marca Vinedorum. Там той е приет радушно от Валук, който е княз на венетите- dux Vinedorum.

Дедите на поляци и руснаци също са носили името венети. Клавдий Птолемей локализира в земите на Полша Венетския залив, а и големите венетски раси. До ден днешен финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски.

Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии и имат различна история. Това трябва да се осъзнае добре.

Налагане на едно племенно име на цяла общност се среща и при германските народи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.