ТРАКИ, ИЛИ БЪЛГАРИ – КОЕ Е ПРАВИЛНОТО ИМЕ?

Историята на народа ни започва много отдавна – не през прословутата 681-ва, когато уж са се смесили бледи северняци и мургави азиатски пришeлци, а повече от 6000 години преди това време. Hа Балканите наистина е станало смесване на няколко групи хора, но то е започнало не през ранното Средновековие, а през далечната Новокаменна епоха. Не е известно как са се наричали предците ни по това време, колектимно име в този период със сигурност не е имало, но по-късно, през Бронзовата епоха, за тях е употребено името траки.

Относно значението на този етноним все още се водят спорове. Едни учени смятат, че прототип за името траки, трябва да се търси в племенното название травси. Други са на мнение, че хората наречени най-рано траки са споменатите в египетските хроники от времето на Рамзес III страховити бойци познати като тереш. Намират се дори и изследователи, които виждат в името на дерзеите (дерзиките - дръзките) прототип на етнонима траки.

Трябва да се спомене и това, че според италианската лингвистка Луиджия Ахилея Стела, по време на Бронзовата епоха е съществувало географско име Тракия, което е регистрирано в микенските архиви като ТE-RE-QE-WI-JA (Терекеуия). Това име обаче е важало само за една сравнително малка група хора - навярно само обитателите на земите край Бяло Море, познато и като Тракийско.

Пак през Бронзовата епоха, в египетските летописи са споменати същo пелесет, шерден, уешеш, текер, мешуеш. Поне за мен, това са древнобалканските народи пеласги, серди, веси (беси), тевкри, мизи. От тези названия става ясно, че племенните формирования, за които пишат Херодот, Страбон и др. са се оформили в един доста ранен период.

Пеласги и др. техни роднини пленени от армията на Рамзес III - по Salimbeti, D'amato  http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg

Трудно е да се отговори със сигурност – защо името траки е избрано за колективно название на нашите деди по време на Античността. Навярно това се дължи на факта, че дерзеите са съседи на гърците, които ползват названието траки за всички хора говорещи близки наречия до това на дерзеите.

След няколко века, по време на късната Античност, като колективно название на дедите ни става популярно името на бесите. Така са наричани всички хора спадащи към коренното население на Балканите, независимо от това дали действително са били беси, или пък дардани, пеони, трибали и др.

Gustav Droysen (1838 — 1908) - Allgemeiner historischer Handatlas in 96 Karten mit erläuterndem Text Bielefeld, Velhagen & Klasing 1886,   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

С настъпването на Ранното Средновековие името на мизите придобива популярност и започва да се употребява за старите балканци. Паралелно на мизи се употребява и названието българи, като то остава дълго време, а и се превръща в последното колективно име на предците ни.

По принцип името българи е много древно. Със сигурност то е съществувало още преди Троянската Война, като дори е споменато от Омир. Става дума за свързаните с богът на войната Арес страховити бойци наречени флегии/Φλεγύες. За тях Робърт Дж. Бък смята, че трябва да бъдат причислени към тракийската общност. На същото мнение е и Фредерик Ваудхойзен, а също и д-р Васил Бакърджиев, който пише по този въпрос през 1966 г., но работите му са осъдени на забвение у нас.

На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Тук трябва да се уточни, че въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език тогава е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи.

Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия. Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония.

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Тези хора са от групата на мизите, които още преди Троянската война са обитавали континентална Гърция и по всяка вероятност са хората дали името на река Пеней и планината Олимп (има друг Мизийски Олимп, който е в Мала Азия). 

Възможно е бльгиите, чието име е променено от гърците на флегии-Φλεγύες да са били жреческата или благородническата прослойка на мизите и по този начин името им да е било престижно – факт обясняващ по-късната популярност на името и превръщането му в колективно име на всички наследници на древните балканци познати като мизи, траки, пеони, мимидони и т.н.

Сега идва въпросът – кое име трябва да употребяваме когато говорим за далечните си предци, какво трябва да кажем – траки, или стари българи? 

По принцип, най-удачното име за дедите ни от времето на Античността, Бронзовата епоха и по-ранни периоди, е древни българи. По този въпрос не може да има спор, но е налице един доста сериозен проблем - нашата история е ужасно обезобразена от безсъвестни чуждопоклонници и спекуланти.

Българите от далечното минало бяха набедени за татари, угро-фини, монголи, тюрки, а в последно време шепа получили титлите си по време на тоталитарния режим хорица, се опитват да наложат лишеното от логика вярване, че аспаруховия народ е дошъл от земите край Памир и е сроден на източноиранските народи. От друга страна, старите балканци, които гърците наричат траки, биват охулени, очернени и обявени за изчезнали, или асимилирани.

В последствие на огромния брой тиражирани с фанатизъм лъжи, днес доста от нас са объркани и смятат, че старите българи са пришелци от Азия и нямат нищо общо с народа, от чиито среди произлизат велики хора като цар Резос, Орфей, Тамир, Залмоксис, Спартак. 

Ще мине време докато всеки сънародник осъзнае, че името българи е възникнало на Балканите, че по начало е ползвано от хора от средите на мизите и поради това в продължение на 1100 години, различни автори правят отъждествяване на българи и мизи.

За да разберем и приемем истината, ние трябва да минем през няколко важни фази:

1.Осъзнаване, че за физическо изчезване, или сериозна децимация на древното балканско население изобщо не може да се говори, няколко генетични проучвания доказаха това.

2.Осъзнаване, че името българи се е появило на Балканите и е обозначение на хора с особен статут, принадлежащи на групата на мизите.

3.Осъзнаване, че твърденията за идването на дедите ни от Азия са безсрамни лъжи създадени от чужденци и поддържани от чуждопоклонници и посредствени хорица, които не разбират, че вършат услуга на враговете на народа ни.

4.Осъзнаване, че дедите ни са имали няколко колективни имена – траки, беси, мизи, българи, като всички тези колективни имена първоначално са принадлежали на отделни групи и в последствие, поради различни причини са придобили популярност.

Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа. 

Разбере ли се напълно, че тези, които Омир нарича мизи и траки, по-късно Хоматиан назовава българи, вече можем да изоставим приетият от историци и езиковеди термин траки и да наречем със спокойна съвест Орфей и Залмоксис древни българи.