КОЙ ОСАКАТИ НАЙ-ВАЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ?

Речта ни е богата, дори смайващо, почти неестествено богата. Ние сме способни да се изразим изключително ясно и точно, засягайки всяка тема. За всяка сфера от живота имаме особени думи. По отношение на сферата на духовното са важни: Бог, вяра, чистота, майка, баща, семейство, род, Родина, любов. Те са забележително древни, много по-древни отколкото повечето от нас смеят да предположат.

 

Има обаче и други, не по-малко древни думи, които са от голяма важност за разбиране на ранната ни история. В тях е закодирана важна информация – факто, който е добре известен на лингвистите ни, а и на тези хора, които ги контролират. Навярно това е причината определен брой ценни български думи да бъдат осакатени, или казано другояче – за тях да бъде предложена грешна етимология.

 

На пръв поглед думите са незначителни: гайда, пея, пеене, гега.Тяхната древност обаче и производните им разкриват непознати елементи от историята на българския народ. Правилният им анализ показва докъде се е простирало влиянието на дедите ни над други народи.

 

Да започнем с думата гайда, която според лингвистите ни тя е арабска. Това не е шега, нито пък е провокация, а една горчива реалност, показваща ясно нивото на науката у нас. В Български Етимологичен Речник, Т.1, с. 225 е изказано твърдението, че корените на българската дума гайда  трябва да се търсят в  арабската gajta, като проникването в езика ни е станало благодарение на турците – посредством турската дума gayda.

 

А дали на арабски gajta, означава изобщо нещо, дали при арабите гайдата е традиционен инструмент, и любовта към него е неописуемо голяма, лингвистите ни не споменават изобщо. Просто се прави едно напълно лишено от логика внушение, а това е сторено, за да се укрие неудобната истина. Става дума за това, че на испански думата гайда е гайта/gaita, т.е. думата е почти идентична с българската.

 

Испански гайдари от Галиция, изображение - Galician gaiteiros (bagpipers)

Dario Alvarez - originally posted to Flickr as HPIM8811, Vilanova dos Infantes, Celanova, Ourense, Galicia. Romería Etnográfica Raigame. 17 de Mayo de 2008.

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg/1280px-Gaiteiros_em_romaria_galega.jpg

 

В нашата историография обаче не се говори за заселване на българи в Испания. Нищо, че по епиграфските паметници на страната срещаме имената Bulgaranus, Bolgondizi, Bolgens. За скъпите ни специалисти тези имена са невидими, следователно и няма обсъждане по отношение на това кой ги е оставил на Апенинския полуостров. Дали няма да е същият народ, който е оставил селищните названия Родец, Риба, Победа, Озера, Бел, Орех, а и личното име Алдемир?

 

Ако приемем, че веси-готите, познати още като визиготи са част от гетите, които са един от основните етнически елементи на населението на ранносредновековна България, нещата си идват на мястото. Веси-готите са съюз от тракийските племена веси и гети, наречени по-късно готи. Част от тях се заселват във Франция, а друга група се установява на Иберийския полуостров. Напълно естествено е, че със себе си траките веси-готи са взели и традиционните си музикални инструменти, които са предали и на местното население. Това е логично нали?

 

Навярно, за да се потули истината, че сме местен народ, учените ни правят всичко възможно да се избегне връзката между българската дума гайда и испанската gaita. Понеже арабите с помощта на свои роднини унищожават Веси-готското (визиготското) царство в Испания и налагат своята власт в страната за дълги векове, учените ни прокарват идеята, че арабите имат своя дума gajta, която дават на испанците, а и на турците, които по-късно я налагат и на нас българите.

 

Никой не се интересува от това, че gajta, не притежава никакъв смисъл на арабски, или пък който и да е семитски език. Думата гайда си е наша, древна, а значението ѝ е пееща, възпроизвеждаща звуци. Сродни са литовската гайдис/gaydis-петел, т.е. пеещ, латвийските гаудас/gàudas-плач, гайлис/gailis-петел, т.е. пеещ, а и арийските думи гаяте/gaiyate-пея, прославям с песен, гита/gita-песен. Сродни са също староисландската geta-реч, старогалската gutu-реч, слово, глас, а и старолатинската gaudeo-радвам се.

 

Старобългарският език предлага гатати-гадая, предричам, говоря, т.е. възпроизвеждам звук, тя е сравнявана от нашите лингвисти с авестийската gaθa-песен, арийската gatha-песен и др. (Български Етимологичен Речник, T. I, c.232). Други сродни са гутал-гълъб, т.е. пеещ, гукащ, гудя-свиря на гусла. Тези наши думи, а и сродната им арийска gayate-прославям с песен, дават обяснение не само за значението на думата гайда, но и за името на гетите, което явно означава възпетите, прославените.

 

Не арабите са давали гайдата и думата за нея на други народи като испанци, турци, а в крайна сметка и българи. Точно обратното е вярно – българите, чието древно име е траки, са дали гайдата и думата за нея на испанците, а и на живеещите в Испания араби.Възможно е и стационираните в Британия тракийски легионери да са дали гайдата на островните келти.

 

Виждаме как една дума, в случая придружена и от обект – музикален инструмент, е в състояние да ни даде важна информация за влиянието, което дедите ни са оказали на други народи по време на Античността. А гайда не е единствената дума, която се явява едно от многото доказателства за балканския произход на народа ни. Отворим ли Български Етимологичен Речник, Т. V, на страница 226, ще се натъкнем на обяснението, което професионалистите дават за глагола пея.

 

Аполон Белведерски – изобр. Apollo of the Belvedere Livioandronico2013 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_of_the_Belvedere.jpg/800px-Apollo_of_the_Belvedere.jpg

Споменато е, че в миналото е правена връзка с гр. παιάν, ион. παιήων, атт. παιών, -ῶνος – пеан, химн в чест на бог Аполон, но веднага е уточнено, че в ново време това родство е отхвърлено, понеже първоначалното значение на παιήων, епитет на Аполон е “който бие”.  Тук срещаме същата абсурдна логика, която е ползвана при анализа на думата гайда. Изхожда се от вярването, че българите са пришълци на Балканите и всякаква връзка с религията на древното местно население бива отхвърляна.

 

Пренебрегват се няколко важни неща:

 

-        стблг. пѣти, поѭ означава както пея, така е възхвалявам – точно какъвто е смисъла на пеан/παιάν – химн в чест на бог Аполон.

-        формата пеан/παιάν съответства точно на старобългарската пѣниѥ-пеене, химн, а и на съвременните думи пейно-хубаво запяване, пеянка-песнопойка.

-        най-древният регистриран вариант на името на бог Аполон е ПА-Я-ВО (четене на Джон Чадуик), регистрирано е в микенски документи на около 3400 години.

Паяво (Аполон) пък съответства на стблг. пѣваниѥ-пеене, а и на пев-пеене, пейвам-пея.

-        името на Аполон не е гръцко, това е признато от повечето езиковеди, да се търси обяснение с гр. παιω-бия, е лишено от логика действие, чиято цел навярно е да отдалечи читателите от мисълта, че нашите предци са тези, които са запознали гърците с бог Аполон и химна в негова чест, като това е станало по време на късната Бронзова епоха.

 

Поредната осакатена ценна българска дума е гега. Изглежда странно тя да е от голяма важност, но видим какво старание са вложили специалистите, да ни отклонят от истината, запознаем ли се с подробностите около нея, ще се уверим, че тя е древна и свидетелства за една много древна миграция на стари балканци в Египет.

 

В Български Етимологичен Речник, Т. I, c. 235, поне по мое лично мнение, ca направени няколко опита произхода на думата да бъде укрит. Едни се опитват да я изкарат турска, други търсят връзка с румънската ghoagă-боздуган, трети я сравняват с латинската clava-боздуган. Намират се и такива, които да изкарат гега албанска заемка, която по-начало е била дако-мизийска дума, сродна на българската дума глог. Тук вече кошмарът е пълен, а усърдието на лингвистите ни, според мен е индикация, че те са знаели добре древния произход на особената българска дума гега.

 

При анализите обаче никой не посочва древноегипетската дума хега-скиптър, господар, владетел. Понеже старите египтяни си служат с образно писмо, то самата дума хега е представена от пастирска гега. Логика има – както пастирът води стадото и се грижи за него, така и владетелят трябва да се грижи за своите хора.

Египетски символи на царска власт - Drawing by Jacques de Morgan, 1895, available online copyright-free, see pdf p. 105 - Drawing by Jacques de Morgan, 1895 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e3/Hor_Awibre_Scepters.png

 

Проблемът в случая е това, че хората въвели думата хега-гега в староегипетския, са сторили това през 4-то хилядолетие пр. Христа, т.е. преди около 5500 години. А по това време, според поддръжниците на официалните теории, нашите предци са разпъвали примитивни юрти някъде из Средна Азия.

 

И тук, както при гайда и пеене има укрита информация. Вече около един век се знае, че създателите на първите три египетски династии са хора, нямащи нищо общо с местното население на страната. Представителите на ранната аристокрация се отличават ярко от типичните обитатели на Северна Африка с едрият си ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса.

 

Неотдавна генетиката пък представи убедителни доказателства, че в дълбока древност обитателите на Египет са хора, носещи гени типични за европейските народи, а и тези народи, които населяват Мала Азия. Тя е дом на траките фриги, халиби, витини, бебрики, бюснеи, мариандини, меони, а и мизите, които по време на ранното Средновековие носят името българи.

 

Изводът е ясен нали? Не е никак трудно да се разбере кой е дал важен импулс в развитието на египетската цивилизация, но, за да се осъзнае това, трябва да се излезе от дълбокия, кален коловоз на казионната история.

 

Излиза, че най-голямото богатство на народа ни е езика. Враговете лесно могат да избият благородническата прослойка, лесно могат да изгорят книжнината си съдържаща сведения за деянията на предците ни. Могат да се заличат дори цели селища – съдбата на Севтополис е доказателство за това. Езикът обаче остава, закодираните в него тайни остават, защото и носителите са много, а и предани на традициите на по-старите поколения.

 

Питам се – защо наши учени са участвали в ощетяването на народа ни, защо е било нужно да се взема страната на чужденците, а в някои случаи и страната на враговете на народа ни. Малко ли са били страданията на нашите предци, та и споменът за тях е трябвало да бъде изтрит. Дано Господ да прости на специалистите участвали в укриването на истината за произхода на българите! Не съм сигурен обаче дали идните поколения ще са сходни да простят.

КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА РЕЛИГИЯ НА ГЪРЦИТЕ – ТАЙНАТА НА МИСТЕРИИТЕ

Нашият народ е добре известен с това, че умее да побеждава на бойното поле. Не без повод са възникнали изразите “страшните за целия свят българи”, “народ, който е купувал достойнството си с кръвта на противниците си, у който полесражението е общо родно място.” Неслучайно княз Крум е кара защитниците на Константинопол да треперят, неслучайно на цар Симеон се гледа като на най-голямата заплаха за Византия, неслучайно Калоян получава името Ромеоубиецът.

Известни сме обаче и с друго – не си се отдават битките с думи. Ние не можем да лъжем, не можем да мамим, не можем да създаваме интриги и да заблуждаваме умело, а за жалост перото е по-силно от меча. Това не е литературно преувеличение, а самата истина. С лъжи се нанасят по-големи поражения, отколкото със силна армия.

Ако не бяха лъжите на старогръцките автори, повторени от тези на римските летописци от по-късни епохи и използвани в наш ущърб от чужди учени в ново време, то не само ние, но и цял свят щеше да знае, че народът, на който принадлежат Залмоксис, Орфей, царете Резос, Ситалк, Котис, бунтовниците Спартак и Вологес, а и още много други ярки личности, не е изчезнал.

Траките - хората, които Херодот нарича най-големият народ след индийците никога не са напускали историческата сцена, само имената им са променени, историята им изкривена, а много от заслугите премълчани или присвоени от други хора. 

Учените ни знаят прекрасно, че старите българи са наричани траки от монаха Фулко, пеони от Йоан Цеца, а и мизи от Димитър Хоматиан, но на всички тези твърдения на старите автори се гледа като на архаизация, т.е. нещо, което няма връзка с действителността.

Неотдавна стана ясно, че най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са наследени от население което е обитавало Балканите през епохите на Мезолита, Неолита и Бронзовата епоха. Възрастта на хаплогрупите I2, E-V13, J2, R-L23*, G2, a и голяма част от R1a, предхожда с около 9-10 000 години поддържаната датировка на идване на дедите ни в земите на юг от Дунава. Този факт показва ясно, че ние имаме пълното право да се назовем пълноправни наследници на най-древното цивилизовано балканско население познато по време на Античността под името траки.

Макар да са повлияли други народи, дедите ни биват демонизирани от своите врагове, като същевременно постиженията на предците ни са често премълчавани. 

Днес обаче знаем, че като създател на буквите и разпространител на знанието, Алкидамант обявава тракиеца Орфей. Диодор Сицилийски поддържа това виждане споделяйки, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. За орфически писания на плочици говори Еврипид.

Според Плиний Стари тракийския бог Дионис е този, който е създал търговията. Луций Ариан отива по-далеч обявявайки Дионис за основоположник на индийската цивилизация. Доста по-рано Омир разказва с възхищение за божествено красивите доспехи на тракийския цар Резос. 

Фасада на фригийски храм изсечен в скала - изобр.  http://www.istoriia.ru/wp-content/uploads/2015/06/1327.jpg

С огромното си богатство е прочут цар Мидас, за когото дори възниква вярването, че всичко, до което се докосне той, се превръща в злато. Високото ниво на развитие на фригите проличава и от тяхната архитектура. Монументалните сгради, мозайки и фрески от Гордион се появават на бял свят векове преди гърци и римляни да успеят да създадат нещо подобно.

Tраките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзинските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела. Благодарение на писанията на Платон, ние знаем за невероятните умения на тракийските лекари и тяхното добро познаване на човешката душа и същност.

Друг старогръцки автор – Хиполит, твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от боготворения от гетите мъдрец Залмоксис. На траките се приписва дори създаването на религията на галите!

Дали пък дедите ни не са създатели и на старогръцката религия? За Зевс няма съмнения, още Омир го нарича Пеласгийски използвайки думите на Ахил Пелеев, същият този Ахил, който по-късно Малала ще спомене във връзка с българите от своето време. Самотракийските названия на Зевс са Дин, Ден, а за тълкуването им акад. Вл. Георгиев ползва стблг. дьнъ-ден (т.е. светлина бел.моя).

Бащата на историята Херодот също е ясен по отношение на Хермес твърдейки, че тракийските благородници считат този бог за свой праотец и се полагат клетва използваки името му. Най-древното име на Хермес е Ерм, тракиецът Св. Ерм е споменат в Новия Завет, а Ерми е старобългарски род.

Относно Арес съмнения изобщо не може да има, Тракия е наречена свещено място за този бог, а Йордан предава виждането, че богът на войната произлиза от средите на гетите. Дори и в ново време при нас българите е запазено името Ярей, а то е вариант на древното Арес, обяснимо със стблг. iaръ-избухлив, гневлив-точно типичните качества на бога на войната.

Аполон е известен със своята лира, а и с това, че е бог-лечител. Тук отново трябва да се върнем при писанията на Платон, според когото траките първо лекуват душата, а после тялото на човека, като при този процес те ползват припявания. Това е интересна подробност понеже най-старото име на Аполон е Паяво, а то се обяснява със стблг. пѣваниѥ-пеене.

За името на Хефест се знае, че не е гръцко. Хялмар Фриск казва без увъртане, че теонима е предгръцки, а цитира и цитира Алберт Карни, според когото името на Хефест е пеласгийско. За връзката на този бог с траките синтии знаем от Омир.

На богинята Атина е кръстена столицата на южните ни съседи, името на тази богиня обаче няма смисъл на гръцки. Дори елинофилът Джон Чаудик признава, че Athanai няма смисъл на гръци. Основателят на град Атина е Тезей, а той разбира се не е грък, Плутарх е пределно ясен, че древният герой е потомът на фригиецът Пелопс. Тезей е известен с особената си прическа, която е типична за траките абанти за мизите (наречени по-късно българи бел.моя), а в по-късни времена е наречена и хунска мода от Прокопий Цезарийски.

Името на Атина е сродно на това на фригийския бог Атис, а разбира се и на името на царят на хуните Атила, като значението е родител.Обяснение можем да получим със стблг. отьцъ-баща, родител, чиято древна форма според Стефан Младенов е *атькъ.

Афродита е известна като богиня на любовта, за нейното име Хялмар Фриск е категоричен – не е гръцко, произходът е неясен. Елементът –дита се среща в името на почитаната от царските скити (познати и като хуни бел.моя) Дита-гоя. Тя е спомената в работите на Олга Дашевская и Сергей Рябчиков, който свързва Дита с дете, връзка, а гоя с гой-плодородие като добавя паралели от санскрит и авестийски.

Елементът –дита от името на Афродита притежава значение деца, докато Афро е погрешното предаване на фригийския глагол аберет-носи. Афродита, или както е правилно Абере-дита означава носеща деца.

Както бе споменато, Бендида е била на почит в Атина. Името на тази богиня е известно и като Вензис. Този вариант е обясним със стблг. вѧзати-свързвам и това не е случайно защото богинята е наричана Зюгия-свързващата. Бивайки богиня на брака, то епитета свързващата е напълно логичен, логично е и обяснението на български.

Могат да се дадат още много примери с имена на божество почитани от гърците, но нямащи смисъл на гръцки. На този момент обаче това не е нужно, посочените примери говорят достатъчно красноречиво от кого дедите на южните ни съседи са заели своя пантеон.

Трябва обаче да се споменат две важни неща. Самата гръцка дума за бог-θεός не е гръцка, за това пише лингвистът Юрий Откупщиков. Понеже твърдението е сериозно, давам точен цитат: “Более того, само слово θεός ‘бог’ не отвечает греческим нормам индоевропейских фонетических соответствий. Начальному Θ- этого слова в древнеиндийском языке должно было бы соответствовать dh-, а в латинском f-. Др.-инд. devâh и лат. deus говорят о том, что исконное греческое слово, отвечающее нормам фонетических соответствий, должно было иметь форму *δειός, а не θεός.” [Ю.Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988, с.4].

Не по-малко важна е гръцката дума за религия, ритуал, почитане на бог – трескея (θρησκεία). Повечето лингвисти (следвайки общоприетите догми) се “затрудняват” да дадат обяснението ѝ. Слава Богу, има и изключения, Егберт Тиxелаар, който цитирайки Йозеф Ван Хертен съвсем съвестно посочва, че понеже Орфей е този, който е въвел мистериите на боговете, тези мистерии са наречени θρησκεία заради Орфей: “Orpheus first handed over the misteries of the gods, whense the mistery if called θρησκεία after Thracian Orpheus” [E.J.C.Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016, p.215].

Голям принос в разгадаването на това кой е дал религия на старите гърци има и фламандският изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Правейки тълкуване на термина  θίασος/тиасос-процесия в чест на Дионис, Ван Виндекенс дава санскр.  tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. 

Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. 

Излиза, че θίασος/тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни съвсем лесно на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.

Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ,   трѧсѫ,   трѫсъ - треса, тръскам, трус. 

Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.

Фактите показват, че ние не просто имаме право да се наречем потомци на траките, но също и, че дедите ни са тези, които дават култура и религия на старите гърци. 

До този момент ние не сме подозирали за тези неща по простата причина, че създанието ни бе замъглено от грозни, нагли лъжи. Няколко поколения българи израстнаха учейки, че предците ни са нашественици на балканите, че сме получили религия и писменост от гърците.

Бъдеш ли закърмен с лъжи, ще вярваш в лъжи и даже ще се съпротивляваш когато ти бъде казана истината. Ето за това Марк Твен иронично подхвърля, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че са били излъгани.

Днес обаче ние имаме достъп до информация, който в миналото бе немислим. Днес  можем да сравняваме, проверяваме, а и използвайки данните да мислим логично. Трябва да се вярва не на хората с титли и авторитет, а на сведенията, които могат да се проверят и не противоречат на здравия разум. Съзнателно или несъзнателно, много хора на науката са се поставили в служба на чужди интереси поддържайки теории, които не просто са неверни, но и вредни за България.

Нима може да се оправдае това, че макар да сме наследници на най-древното балканско население, ние бяхме изкарани нашественици отнели земи от Византийската Империя!

Докато на гърчетата се внушава, че са потомци на хората дали култура на Европа, на българчетата се преподава, че дедите им са дошли от Средна Азия, няколко века прекосявали Дунава само, за да плячкосат византийците и накрая отнели от византийците Тракия, заселвайки се за постоянно. На това безумие трябва да се сложи край! Докога ще се робува на лъжи съчинени от враговете на народа ни?

Ако ние не изискаме и не пазим своето, можем ли да се сърдим на чужденците, че отнемат наследството ни? Не е виновен този, който яде баницата, виновен е този, който му я дава. Дедите ни пазиха земята ни с кръвта си в продължение на хилядолетия,  ако не го бяха направили, нас нямаше да ни има. За да се отплатим на тези дали живота си за нас и запазили езика и културата ни в продължение на огромен период от време, ние сме длъжни да изкараме истината на показ.

Не е нужно да посрещаме с гърди куршуми и ножове както правеха тези преди нас. Не е нужно да вървим смело към бесило оставайки верни на народа си. Това, което е нужно е да измием калта от името на дедите си и да извадим на показ тяхната слава, да покажем на света техните постижения, но най-вече да се държим като достойни потомци на народа на светлината.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Ю.Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

6.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971.

7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

9.Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

10.Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

11.E.J.C.Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016,

12.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

13.S.Piggot, Druids, Thames & Hudson, London, 1985;

КЕХЛИБАРЕНИТЕ НАДПИСИ И ВАЖНОСТТА ИМ ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ

За народ “нямащ своя азбука”, дедите ни наричани по време на Античността траки, са оставили огромен брой надписи. Във Фригия епиграфските паметници са стотици, броят е около 350, като това са оцелелите, а не всички направени. На територията на България са запазени надписите от Езерово, Ситово, Кьолмен, Дуванлий, Браничево, Буково, светилището край Вишеград, Надарци, връх Драгойна, Пандурската могила до село Драгодан.

Не можем да забравим и древните паметници оставени преди около 2500 години от нашите деди на принадлежащият ни в миналото остров Самотраки. До този момент са публикувани само 40 надписа, но реалната бройка е по-голяма. Важно е да се спомене и това, че обясними на български език посвещения, гравирани върху еленови рогчета и сребърни съдове от V в.пр. Христа, се срещат в различни локации от северната част на Апенинския полуостров.

Изразите “esi umni ne sur”-“еси умни не сур”, “esmi venelu slanii”-“есми Венелу слании”, могат да се преведат като “ти си умен, а не неопитен”, “аз съм изпратен на Венел”. На тези от нас, които са позабравили уроците по старобългарски, ще напомня, че ѥсмь означава аз съм, а ѥси означава ти си.

Въпрос на време е всичко, което дълго време е било потулвано, да бъде открито и да стане ясно, че историята на азбуката започва на Балканите. Свидетелствата за това продължават да се трупат и въпреки упоритата съпротива на казионните учени, истината ще излезе на бял свят.

Благодарение на постоянно появяващата се нова информация, ние не само добиваме по-ясна картина за историята на писмеността ни, но и за влиянието на дедите ни над други народи, даже и над тези, за които няма точни исторически свидетелства, че са били в близки отношения с дедите ни наречени траки в далечното минало.

В периода 1994-2000-та година, са открити интересни паметници свидетелстващи за присъствието на предците ни в Германия по време на Бронзовата епоха. Става дума за уникални находки, които са намерени по време на разкопки на древно селище. През 1994-та година, край село Бернсдорф, недалеч от град Мюнхен, немските археолози Манфред Моозбауер и Траудл Бахмайер започват проучванията си, а няколко години по-късно, те се натъкват на уникално златно съкровище и надписи върху една доста необичайна основа – кехлибар.

Златото е с толкова чиста проба, че учените са силно удивени и някои от тях смятат, че се касае за фалшификация. В последствие се оказва, че артефактите са автентични, а чистотата на благородния метал само свидетелства за невероятните способности на майсторите от древността.

Златното съкровище от Бернсдорф, Бавария, Archäologische Staatssammlung, München http://cdn3.spiegel.de/images/image-1091662-galleryV9-wocc-1091662.jpg

Изображение на първата плочица кехлибар

http://www.frankfurt-live.com/cache/86e28f2cce88f8364b7b330ac430a3ec.jpg

Изображение на втората плочица, на чийто гръб е гравирано човешко лице http://www.kranzberg.de/images/geschichte_kultur/bild12.jpg

Необичайни са и “буквите” – реално знаци принадлежащи на Линеар Б. Това е писменост, която е известна най-вече от остров Крит се смята, че произлиза от по-старата Линеар А. За нея се вярваше, че е възникнала на територията на Крит, но по-късно се оказа, че прототипа е в традиционните земи на траките. Учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. са убедени, че десетки знаци от Линеар А произлизат от особените доста по-стари символи срещащи се по плочите от Градешница, печатите от Караново, Тартария и т.н.

Кехлибарените плочици с надписи са две, като и на двете са гравирани по три знака представящи срички. Четенето е лесно и за текста на по-голямото парче кехлибар Моозбауер смята, че гласи ПАНВАТИ, а пък за значението немския учен (цит. от И.Туречек) смята, че се касае за гръцко име - Панвати, по-точно един от аргонавтите, за които е писал Аполон Родоски.

Проблемът е, че такъв аргонавт няма, самите аргонавти в никакъв случай не са гърци, а представители на по-старото трако-пеласгийско население. В похода, който от времето преди Троянската война, участват Орфей, сънародниците му Калаид и Зет, Мопс, да не забравяме Тезей, нито пък Пелей - бащата на Ахил, за когото пък Йоан Малала твърди, че предвождал предците на българите, наречени навремето мирмидони.

Моозбауер (цит. от И.Туречек) смята, че е възможно и друго четене ТИНВА, като то вероятно е алтернативно име на Пилос. Toва тълкуване е ненадежно по две причини. Макар реално да са съществували три града с име Пилос, за никой от тях не е известно алтерннативно име Тинва, Тинвос, Тинуос или нещо подобно*(1).

В древния Пилос, в който са намерени голям брой плочици с Линеар Б, във времето, в което е гравиран надписа върху кехлибар не е имало гърци, a фриги. Страбон е пределно ясен когато твърди, че Пелопонес е получил названието си от името на фригиеца Пелопс. Негови потомци са участвалите в Троянската Война Менелай и Агамемнон.

Игор Туречек смята, че текста от по-голямата плочица кехлибар трябва да се чете като ПАРАТИ  и търси тълкуване със санскр. parvata/parvati-парвата/ парвати-планина и чеш.ср. párati-късам, разкъсвам, също и белорус. парвать-разкъсвам.  

Както четенето, така и тълкуването на Туречек са крайно несериозни. Знаците са много добре гравирани и ясно може да се прочете ПАНУАТИ, като това може да се раздели на две части ПАНУ  и АТИ.

ПАНУ означава на пазителя, на господаря. Древната дума е представена в склонен вид, тя е сродна на старобългарската титла жоупанъ, а и на стопан, чиято древна форма според лингвиста Олег Трубачов е била *asta pana-защитник, покровител на дом *(2) - БЕР VII, с.479.

АТИ е името на бог Атис, отново в склонен вид. Тълкуване на името Атис можем да получим със стблг. отьцъ-баща, чиято по-древна форма според Ст. Младенов е била *атькъ.

Изразът ПАНУ АТИ притежава значение – На господаря Атис. Този бог е почитан от дедите ни в дълбока древност. Явно се е радвал на голямо уважение защото доста от имената на предците ни са вдъхновени от името му: Atis, Attius Rhesus, Atius Cotilo. Димитър Дечев представя твърдението на Константин Псел за това, че Атис е дума за върховния бог при фригите.

Друг наш учен – Иван Венедиков свързва името на Атис с това на Атила, което си е напълно логично, но в следващият момент, без да се аргументира Венедиков търси връзка с латинския език: “Употребеното за Атила име Авитохол има своето обяснение. Причината се крие в това, че всъщност името, под което познаваме този хунски владетел, е негов прякор. Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща. От латинското „ата” е образувано умалителното Атила, означаващо „Бащица”.

Доста преди Венедиков да публикува работата си “Медното гумно на прабългарите”, фламандският учен Аренд Ван Виндекенс представя книгата си за пеласгийския език и там, сред пеласгийските заемки в старолатинския е и думата ata/ата-баща, отец. Дали Иван Венедиков е знаел за тази подробност едва ли някога ще разберем, но поне е ясно, че свързвания с историята ни Атила, носи име вдъхновено от върховния бог на дедите ни наричани в древността траки.

Да се върнем към надписите от Бернсдорф, Бавария. Видяхме, че на по-голямата плочица има посвещение към почитания от дедите ни бог Атис. На втората плочица също има текст, но на опаката ѝ страна се наблюдава гравирано човешко лице.

Игор Туречек предлага четене на знаците като ДО КА египетски + йероглиф. За комбинацията ДО КА, Туречек дава тълкуване със срб.чешк. dojka-дойка, doska/deska-дъска. По-нататъшното тълкуване е крайно несериозно и поради това ще се въздържа от споменаването му. Желаещите могат да прочетат цялото изложение на г-н Туречек използвайки активния линк в посочената литература.

По правило, с Линеар Б се пише от ляво надясно. В такъв случай четенето според мен е МЕКАЗ(О), а тази дума е идентична на фригийската МЕКАЗ/МЕКАС от изрази като IMAN MEKAS, AПEΛAN MEKAS/ИМАН МЕКАС, АПЕЛАН МЕКАС.

Имайки предвид връзката на Пану Ати от по-голямата кехлибарена плочица с фригийската ономастика, e доста изкушаващо да свържем МЕКАЗ/МЕКАС от плочицата, на чийто гръб е гравирано човешко лице с фригийската дума MEKAS -могъщ, голям.

Tя от своя страна е сродна на стблг. могѫть-господар, владетел, а и мощ, чиято най-древна форма е била *moktь/mektь (cp. латв.mêgt-мощ, мога). Като имаме предвид, че на кехлибарената плочица е гравирано и човешко лице, смятам, че то представя лицето на божество, чието име, или епитет е Меказ.

Тук стигаме до най-важното място – влиянието на дедите ни над западноевропейските народи по време на Бронзовата епоха. Реално тази тема е табу не само у нас, но и в другите държави, като там това е разбираемо – просто хората пазят интересите си. У нас пък повечето изследователи предпочитат сигурния и утъпкан път, чието покорно следване е гаранция за избягване на проблеми.

Знае се добре, че в цяла Европа, най-рано на Балканите започва обработката на злато, мед, бронз. Знае се също, че от всички европейски народи, най-рано дедите ни наричани траки, са обявени за коневъдци и бойци колесничари. Знае се отлично и това, че конят е опитомен в Черноморските степи. Също така, погребалните обреди свързани с кремация и издигане на могила над гроба на благородник, са най-стари в Източна Европа.

Не е ли логично да се приеме, че разпространението на знанията за обработка на метали, за отглеждането на коне, направата на колесници, а и налагането на нови погребални обреди в Западна Европа, трябва да се свърже с миграции на население от земите населявани от траки ?

Как иначе култът към Земела и Дионис ще попадне при етруските? Кой друг да пренесе почитта към Атис и Кибела при римляните? Възможно ли е дионисиивите мистерии и обреди като тези от Самотраки при определени групи келти (в западна Галия) да са се появили от нищото? Защо Иполит ще твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис? А и как да си обясним странните негермански имена на най-ранните известни германски царе Укромир, Ариовeст ?

Във времето, през което се използва Линеар Б, в Европа се появява така наречената Култура на полетата с погребални урни. С нейното разпространение се налага и обреда трупоизгаряне, който до този момент е непознат на западноевропейските народи. Благодарение на археологически проучвания се знае, че на Балканите и в Черноморските степи особения обред се практикува няколко хилядолетия по-рано. Литературните свидетелства са разбира се от по-късен период. Челите “Илиада”, знаят, че Ахил Пелеев полага своя роднина Патрокъл на клада, а изгорелите останки поставя в урна.

Официално, Линеар Б вече не се ползва след XII век пр. Христа, но Иванка Пенева-Русева открива (и разчита!) Критско-Микенски писмени знаци върху съдове от ранножелязната култура “Цепина” (XII–VI в. пр. Хр.). 

Самите старобългарски руни би трябвало да ги има в земите ни не по-рано от VI-VII век, но фактите показват нещо различно. Съществуват над 40 съответствия между руните на дедите ни и Линеар Б – писмеността, която е използвана при гравирането на посланията върху кехлибар. Нима това може да се изтълкува като случайност?

Сравнения на старобългарски руси със знаци от линеарните писмености 

Преди повече от 40 години Георги Сотиров писа за връзката между глаголицата и Линеар Б, но уви – траколозите и историците “не са видели” творбата на родолюбивия изследовател на миналото ни. 

Сравнения на знаци от Линеар Б (1) с букви от глаголицата (1)

След Сотиров, други автори ce натъкнаха на повече прилики между глаголицата, Линеар Б, а дори и по-старата Линеар А. Едно от най-важните открития бе това, че по плочиците от Бронзовата епоха присъстват типични за старите българи родови и лични имена, прототипи на  Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий, Винех, Севар, Кубер, Токт.

Разбира се срещат се не само имена на наши владетели, но и обикновени, типични за българите имена като Видул, Суро, Перин, Мира, Рая, Коти, Бато, Дуто, Дуньо, Войо, Суро, Русо, Марон, Дайко, Кайо, Бото, Косо.

Както виждаме - данни за деянията на дедите ни има, но няма смелост в сърцата на учените ни, смелост, за да поискат това, което ни се полага. След като ние не предяваваме претенции за своето, не можем да се сърдим на други, че го вземат. А какво става като ти вземат миналото? Не е ли това отсичане на корените? Не е ли геноцид?

За своето човек трябва да се бори, да го пази и да го предава на идните поколения със завета примерът на героите и светлите хора да бъде следван. Родното не се подарява, родното не се продава, родното не се предава!

 Използвана литература и пояснения:

1.И.Пенева-Русева,  За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина" – В: Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история на северозападните Родопи Доклади от Националната научна конференция с научен ръководител проф. д. и. н. Андрей Пантев – Велинград, 23–24 октомври 2008 г. София, 2010;

2.Български Етимологически Речник, Слово-Терясвам, Т.7, В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева,М.Рачева, Г.Риков, Т.Ат.Димитров, ред. М.Рачева, Т.Ат.Тодоров, отг.ред. Т.Ат.Тодоров, АИ Проф. Марин Дринов, София, 2013;

3.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

4. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

5. Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999;

6.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

7.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

8.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universit aires, Louvain, 1952;

9.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

А.Мошев, БЕЗПИСМЕНИ” ЛИ СА ТРАКИТЕ?

http://www.academia.edu/35374891/_%D0%91%D0%95%D0%97%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%98_%D0%9B%D0%98_%D0%A1%D0%90_%D0%A2%D0%A0%D0%90%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95

Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б? (посл.вид. 05-12-2018)

http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Conny Neumann, Fälschungsvorwürfe Archäologen halten Bernstorfer Ornat für echt, SPIEGEL ONLINE (посл.вид. 05-12-2018)

 http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/muenchen-archaeologen-halten-bernstorfer-goldschmuck-fuer-echt-a-1128637.html

I.Turecek, Decipherement of Bernsdorf Amber Inscriptions (посл.вид. 05-12-2018)

https://www.academia.edu/27828449/DECIPHERMENT_OF_BERNSTORF_AMBERS_INSCRIPTIONS

Ilse Romahn, Archäologischer Tatort‘: Der Bernstorf-Krimi als Lehrstück aktueller Wissenschaftsgeschichte (посл.вид. 05-12-2018)

http://www.frankfurt-live.com/arch-aumlologischer--sbquotatort-lsquo-der-bernstorf-krimi-als-lehrst-uumlck-aktueller-wissenschaftsgeschichte-95481.html

GEMEINDE KRANZBERG, Bernstorf – Kultplatz, Wirtschafts- und Handelszentrum der europäischen Bronzezeit in Bayern (посл.вид. 05-12-2018)

http://www.kranzberg.de/index.php?page=71

A.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription, Originally appeared in: Kadmos 27,1 (1988), 9-26 (посл.вид. 05-12-2018)

https://core.ac.uk/download/pdf/15590710.pdf

(1)* На плочици от Пилос е отбелязана дума TINWASIJO, но няма индиказия, че това е алтернативно име на Пилос,  в микенските документи, названието на селището е PURO/PULO.

(2)*Трубачов смята, че *asta pana-защитник, покровител на дом е иранска, късна скито-сарматска дума, но забравя няколко важни подробности. Asta, astu е трако-пеласийска дума за селище, дом, като дори има тракийско племе асти, а и област Астика. Пан- пазител, също принадлежи на трако-пеласгийската ономастика защото това реално е името на предгръцкото божество Пан-покровителят на животните, чието име може да се обясни с блг. пазя, пася. Освен това, както скитите са наричани тракийски народ, така също за сарматите е казвано, че принадлежат на семейството на гетите.