За народ “нямащ своя азбука”, дедите ни наричани по време на Античността траки, са оставили огромен брой надписи.
Във Фригия епиграфските паметници са стотици, броят е около 350, като това
са оцелелите, а не всички направени. На територията на България са запазени
надписите от Езерово, Ситово, Кьолмен, Дуванлий, Браничево, Буково, светилището
край Вишеград, Надарци, връх Драгойна, Пандурската могила до село Драгодан.
Не можем да забравим и древните паметници оставени преди
около 2500 години от нашите деди на принадлежащият ни в миналото остров
Самотраки. До този момент са публикувани само 40 надписа, но реалната бройка е
по-голяма. Важно е да се спомене и това, че обясними на български език
посвещения, гравирани върху еленови рогчета и сребърни съдове от V в.пр. Христа, се срещат в различни локации от северната
част на Апенинския полуостров.
Изразите “esi umni ne sur”-“еси умни не сур”, “esmi venelu slanii”-“есми Венелу слании”, могат да се преведат като “ти си умен, а не
неопитен”, “аз съм изпратен на Венел”. На тези от нас, които са позабравили уроците по
старобългарски, ще напомня, че ѥсмь
означава аз съм, а ѥси означава ти си.
Въпрос на време е всичко, което дълго време е било
потулвано, да бъде открито и да стане ясно, че историята на азбуката започва на
Балканите. Свидетелствата за това продължават да се трупат и въпреки упоритата
съпротива на казионните учени, истината ще излезе на бял свят.
Благодарение на постоянно появяващата се нова информация,
ние не само добиваме по-ясна картина за историята на писмеността ни, но и за
влиянието на дедите ни над други народи, даже и над тези, за които няма точни
исторически свидетелства, че са били в близки отношения с дедите ни наречени траки в далечното минало.
В периода 1994-2000-та година, са открити интересни
паметници свидетелстващи за присъствието на предците ни в Германия по
време на Бронзовата епоха. Става дума за уникални находки, които са намерени по
време на разкопки на древно селище. През 1994-та година, край село Бернсдорф,
недалеч от град Мюнхен, немските археолози Манфред Моозбауер и Траудл Бахмайер
започват проучванията си, а няколко години по-късно, те се натъкват на уникално
златно съкровище и надписи върху една доста необичайна основа – кехлибар.
Златото е с толкова чиста проба, че учените са силно
удивени и някои от тях смятат, че се касае за фалшификация. В последствие се
оказва, че артефактите са автентични, а чистотата на благородния метал само
свидетелства за невероятните способности на майсторите от древността.
Златното
съкровище от Бернсдорф, Бавария, Archäologische Staatssammlung, München http://cdn3.spiegel.de/images/image-1091662-galleryV9-wocc-1091662.jpg
Изображение на първата плочица
кехлибар
Изображение на
втората плочица, на чийто гръб е гравирано човешко лице
Необичайни са и “буквите” – реално знаци принадлежащи на Линеар Б. Това е писменост, която е
известна най-вече от остров Крит се смята, че произлиза от по-старата Линеар А. За нея се вярваше, че е
възникнала на територията на Крит, но по-късно се оказа, че прототипа е в
традиционните земи на траките. Учени
като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. са убедени, че десетки
знаци от Линеар А произлизат от особените доста по-стари символи срещащи се по
плочите от Градешница, печатите от Караново, Тартария и т.н.
Кехлибарените плочици с надписи са две, като и на двете
са гравирани по три знака представящи срички. Четенето е лесно и за текста на
по-голямото парче кехлибар Моозбауер смята, че гласи ПАНВАТИ, а пък за
значението немския учен (цит. от И.Туречек) смята, че се касае за гръцко име -
Панвати, по-точно един от аргонавтите, за които е писал Аполон Родоски.
Проблемът е, че такъв аргонавт няма, самите аргонавти в
никакъв случай не са гърци, а представители на по-старото трако-пеласгийско
население. В похода, който от времето преди Троянската война, участват Орфей,
сънародниците му Калаид и Зет, Мопс, да не забравяме Тезей, нито пък Пелей - бащата
на Ахил, за когото пък Йоан Малала твърди, че предвождал предците на българите,
наречени навремето мирмидони.
Моозбауер (цит. от И.Туречек) смята, че е възможно и
друго четене ТИНВА, като то вероятно е алтернативно име на Пилос. Toва тълкуване е ненадежно по две причини. Макар реално да
са съществували три града с име Пилос, за никой от тях не е известно
алтерннативно име Тинва, Тинвос, Тинуос или нещо подобно*(1).
В древния Пилос, в който са намерени голям брой плочици с
Линеар Б, във времето, в което е гравиран надписа върху кехлибар не е имало
гърци, a фриги. Страбон е пределно ясен когато твърди, че Пелопонес е получил названието си от името на фригиеца Пелопс. Негови потомци са участвалите в Троянската Война Менелай и Агамемнон.
Игор Туречек смята, че текста от по-голямата плочица
кехлибар трябва да се чете като ПАРАТИ и
търси тълкуване със санскр. parvata/parvati-парвата/ парвати-планина и чеш.ср. párati-късам, разкъсвам, също и белорус. парвать-разкъсвам.
Както четенето, така и тълкуването на Туречек са крайно
несериозни. Знаците са много добре гравирани и ясно може да се прочете ПАНУАТИ, като това може да се раздели
на две части ПАНУ и АТИ.
ПАНУ означава на
пазителя, на господаря. Древната дума е представена в склонен вид, тя е сродна
на старобългарската титла жоупанъ, а
и на стопан, чиято древна форма
според лингвиста Олег Трубачов е била *asta pana-защитник, покровител на дом
*(2) - БЕР VII, с.479.
АТИ е името на бог
Атис, отново в склонен вид. Тълкуване на името Атис можем да получим със стблг. отьцъ-баща, чиято
по-древна форма според Ст. Младенов е била *атькъ.
Изразът
ПАНУ АТИ притежава
значение – На господаря Атис. Този бог е почитан от дедите ни в дълбока древност. Явно
се е радвал на голямо уважение защото доста от имената на предците ни са
вдъхновени от името му: Atis, Attius Rhesus, Atius Cotilo. Димитър Дечев представя твърдението на Константин Псел
за това, че Атис е дума за върховния бог
при фригите.
Друг наш учен – Иван Венедиков свързва името на Атис с
това на Атила, което си е напълно логично, но в следващият момент, без да се
аргументира Венедиков търси връзка с латинския език: “Употребеното за Атила име Авитохол има своето обяснение. Причината се
крие в това, че всъщност името, под което познаваме този хунски владетел, е
негов прякор. Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума
отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща. От
латинското „ата” е образувано умалителното Атила, означаващо „Бащица”.
Доста
преди Венедиков да публикува работата си “Медното гумно на прабългарите”,
фламандският учен Аренд Ван Виндекенс представя книгата си за пеласгийския език
и там, сред пеласгийските заемки в старолатинския е и думата ata/ата-баща, отец. Дали Иван Венедиков е знаел за тази подробност едва ли
някога ще разберем, но поне е ясно, че свързвания с историята ни Атила, носи име вдъхновено от върховния бог на дедите ни
наричани в древността траки.
Да се върнем към надписите от Бернсдорф, Бавария.
Видяхме, че на по-голямата плочица има посвещение към почитания от дедите ни бог
Атис. На втората плочица също има
текст, но на опаката ѝ страна се наблюдава гравирано човешко лице.
Игор Туречек предлага четене на знаците като ДО КА
египетски + йероглиф. За комбинацията ДО КА, Туречек дава тълкуване със срб.чешк.
dojka-дойка, doska/deska-дъска. По-нататъшното
тълкуване е крайно несериозно и поради това ще се въздържа от споменаването му.
Желаещите могат да прочетат цялото изложение на г-н Туречек използвайки
активния линк в посочената литература.
По правило, с Линеар Б се пише от ляво надясно. В такъв
случай четенето според мен е МЕКАЗ(О),
а тази дума е идентична на фригийската МЕКАЗ/МЕКАС
от изрази като IMAN MEKAS, AПEΛAN MEKAS/ИМАН МЕКАС, АПЕЛАН МЕКАС.
Имайки предвид връзката на Пану Ати от по-голямата кехлибарена плочица с фригийската
ономастика, e доста изкушаващо да свържем МЕКАЗ/МЕКАС от плочицата, на чийто гръб е гравирано човешко лице с
фригийската дума MEKAS -могъщ, голям.
Tя от своя страна е сродна на стблг. могѫть-господар, владетел,
а и мощ, чиято най-древна форма е
била *moktь/mektь (cp. латв.mêgt-мощ, мога). Като имаме
предвид, че на кехлибарената плочица е гравирано и човешко лице, смятам, че то
представя лицето на божество, чието име, или епитет е Меказ.
Тук стигаме до най-важното място – влиянието на дедите ни
над западноевропейските народи по време на Бронзовата епоха. Реално тази тема е
табу не само у нас, но и в другите държави, като там това е разбираемо – просто
хората пазят интересите си. У нас пък повечето изследователи предпочитат
сигурния и утъпкан път, чието покорно следване е гаранция за избягване на
проблеми.
Знае се добре, че в цяла Европа, най-рано на Балканите
започва обработката на злато, мед, бронз. Знае се също, че от всички европейски
народи, най-рано дедите ни наричани траки,
са обявени за коневъдци и бойци колесничари. Знае се отлично и това, че конят е
опитомен в Черноморските степи. Също така, погребалните обреди свързани с
кремация и издигане на могила над гроба на благородник, са най-стари в Източна
Европа.
Не е ли логично да се приеме, че
разпространението на знанията за обработка на метали, за отглеждането на коне,
направата на колесници, а и налагането на нови погребални обреди в Западна
Европа, трябва да се свърже с миграции на население от земите населявани от траки ?
Как иначе култът към Земела
и Дионис ще попадне при етруските? Кой друг да пренесе почитта към Атис и Кибела при
римляните?
Възможно ли е дионисиивите мистерии и обреди като тези от
Самотраки при определени групи келти (в западна
Галия) да са се появили от нищото? Защо Иполит ще твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от
Залмоксис? А и как да си обясним странните негермански имена на най-ранните
известни германски царе Укромир,
Ариовeст ?
Във времето, през което се използва Линеар Б, в Европа се
появява така наречената Култура на полетата
с погребални урни. С нейното разпространение се налага и обреда
трупоизгаряне, който до този момент е непознат на западноевропейските народи. Благодарение
на археологически проучвания се знае, че на Балканите и в Черноморските степи особения
обред се практикува няколко хилядолетия по-рано. Литературните свидетелства са
разбира се от по-късен период. Челите “Илиада”, знаят, че Ахил Пелеев полага
своя роднина Патрокъл на клада, а изгорелите останки поставя в урна.
Официално,
Линеар Б вече не се ползва след XII век пр. Христа, но Иванка Пенева-Русева
открива (и разчита!) Критско-Микенски писмени знаци върху съдове от
ранножелязната култура “Цепина” (XII–VI в. пр. Хр.).
Самите старобългарски руни
би трябвало да ги има в земите ни не по-рано от VI-VII век, но фактите показват
нещо различно. Съществуват над 40 съответствия между руните на дедите ни
и Линеар Б – писмеността, която е използвана при гравирането на посланията
върху кехлибар.
Нима това може да се изтълкува като случайност?
Сравнения на старобългарски руси със знаци от линеарните писмености
Преди повече от 40 години Георги Сотиров писа за връзката
между глаголицата и Линеар Б, но уви – траколозите и историците “не са видели”
творбата на родолюбивия изследовател на миналото ни.
Сравнения на знаци от Линеар Б (1) с букви от глаголицата (1)
След Сотиров, други автори
ce натъкнаха на повече прилики между глаголицата, Линеар Б,
а дори и по-старата Линеар А. Едно от най-важните открития бе това, че по
плочиците от Бронзовата епоха присъстват типични за старите българи родови и
лични имена, прототипи на Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий, Винех, Севар, Кубер, Токт.
Разбира се срещат се не само имена на наши владетели, но
и обикновени, типични за българите имена като Видул, Суро, Перин, Мира, Рая, Коти, Бато, Дуто, Дуньо, Войо, Суро,
Русо, Марон, Дайко, Кайо, Бото, Косо.
Както виждаме - данни за деянията на дедите ни има, но
няма смелост в сърцата на учените ни, смелост, за да поискат това, което ни
се полага. След като ние не предяваваме претенции за своето, не можем да се
сърдим на други, че го вземат. А какво става като ти вземат миналото? Не е ли
това отсичане на корените? Не е ли геноцид?
За своето човек трябва да се бори, да го пази и да го
предава на идните поколения със завета примерът на героите и светлите хора да
бъде следван. Родното не се подарява, родното не се продава, родното не се
предава!
Използвана
литература и пояснения:
1.И.Пенева-Русева, За Критско-Микенските писмени знаци върху
предмети от Халщатската култура "Цепина" – В: Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история
на северозападните Родопи Доклади от Националната научна конференция с научен
ръководител проф. д. и. н. Андрей Пантев – Велинград, 23–24 октомври 2008 г. София, 2010;
2.Български Етимологически Речник, Слово-Терясвам, Т.7,
В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова,
М.Начева,М.Рачева, Г.Риков, Т.Ат.Димитров, ред. М.Рачева, Т.Ат.Тодоров,
отг.ред. Т.Ат.Тодоров, АИ Проф. Марин Дринов, София, 2013;
3.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на
българската земя,
Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
4. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
5. Р.Ръгли,
“Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999;
6.H.Haarman, Einführung
in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;
7.H.Haarman, Das Rätsel
der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag
C.H.Beck, München, 2011;
8.A.J. Van Windekens,
Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications
Universit aires, Louvain, 1952;
9.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
А.Мошев, БЕЗПИСМЕНИ” ЛИ СА ТРАКИТЕ?
Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б? (посл.вид.
05-12-2018)
Conny
Neumann, Fälschungsvorwürfe Archäologen halten Bernstorfer Ornat für echt, SPIEGEL ONLINE (посл.вид.
05-12-2018)
I.Turecek, Decipherement of
Bernsdorf Amber Inscriptions (посл.вид.
05-12-2018)
Ilse Romahn, Archäologischer Tatort‘: Der Bernstorf-Krimi als Lehrstück
aktueller Wissenschaftsgeschichte (посл.вид.
05-12-2018)
GEMEINDE
KRANZBERG, Bernstorf – Kultplatz, Wirtschafts- und Handelszentrum der europäischen
Bronzezeit in Bayern (посл.вид. 05-12-2018)
A.Lubotsky, The Old Phrygian
Areyastis-inscription, Originally appeared in: Kadmos 27,1 (1988), 9-26 (посл.вид. 05-12-2018)
(1)* На плочици от Пилос е отбелязана дума TINWASIJO, но няма индиказия, че това е алтернативно име на Пилос, в микенските
документи, названието на селището е PURO/PULO.
(2)*Трубачов смята, че *asta
pana-защитник, покровител на дом
е иранска, късна скито-сарматска дума, но забравя няколко важни подробности. Asta, astu е трако-пеласийска дума за селище, дом, като дори има тракийско племе асти, а и област Астика.
Пан- пазител, също принадлежи на трако-пеласгийската ономастика защото
това реално е името на предгръцкото божество Пан-покровителят на животните,
чието име може да се обясни с блг. пазя, пася. Освен това, както скитите са
наричани тракийски народ, така също за сарматите е казвано, че принадлежат на
семейството на гетите.
Публикации
