РОДНИНИ ЛИ СА БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ – ЕДНА ДОБРЕ ПАЗЕНА ТАЙНА

През 2011 г. излязоха резултатите от проведени у нас мащабни генетични проучвания. Те разтърсиха и дори шокираха историците. Причината бе проста – стана ясно, че приетите за официални теории за произхода на народа си са неверни. В пресата се появиха интересни материали, които доста общо, но пък що-годе добре показаха как стоят нещата.

 

“Гените ни на кръстопът” е заглавие на една публикация на 24 Часа от 9 – 11 – 2011 г. От нея най-ценният пасаж е следният: “Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите. Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците. Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците.”

 

Две години по-късно в друга медия [Янтра Днес] също бе представен материал с интересно заглавие: “Академик Гълъбов: Генетично българите най-много си приличат с населението на Северна Гърция и Италия”. Поне за мен най-интересен бе пасажа: “Изследванията показаха, че българската популация е най-близка до населението на Северна Гърция, Северна и Средна Италия и това е свързано с общите ни тракийски корени”.

 

И в други медии излезе новината за близостта ни с италианците и гърците, но никой представител на научните среди не обясни адекватно и без увъртане какво е значението на сензационното откритие. Това всъщност е разбираемо – никой не желае да подложи на анализ грешките си, особено ако се касае за грешки, чието поддържане е довело до получаване на титла и пари.

 

С информацията се жонглираше хитро, важни подробности се пренебрегваха напълно, други се представяха в ужасно изкривен вид. Акцент бе поставян или над незначителни неща, или над неиздържани изявления продиктувани от политическата конюнктура на момента. Трябва да подчертая, че вината не бе в журналистите, а предимно в тези личности, които даваха своя интерпретация на резултатите от генетичните проучвания.

 

Както и да изкривяват данните обаче, идва момент, в който истината лъсва, за ужас на тези, борили се против излизането ѝ. Вече е пределно ясно, че за физическо изчезване на траките изобщо не може да се говори. Според резултатите от проучването на характера на типичните за българите хаплогрупи, може да се заключи, че между 80 и 90% от населението на страната ни е потомци на хора обитавали Балканите още през и дори преди Новокаменната ера. Става дума за E-V 13, J2, I2, R1b *L23, а трябва да включим и над 40% от носителите на древния вариант на R1a.

 

Пропагандираното и налагано с фанатизъм виждане, че етногенезиса на българския народ започва едва след 681 г., е просто една химера. Резултатите от генетичните проучвания, съвпадат с проведените по-рано през 30-те, 50-те и 70-те години на ХХ в. антропологични проучвания. Те са извършени под ръководството на Методи Попов, Георги Марков, Славчо Чолаков и Петър Боев.

 

Така за пореден път става ясно, че отричания в научните среди д-р Ганчо Ценов е прав. Смелият историк пледира още в началото на ХХ в., че дунавските славени са гетите, а хората водени от Аспарух са техните роднини мизите. Според Страбон гетите и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава, а езика им е тракийски.

 

        Изображения на даки от Траяновата колона, по Бертоли

Реално съюзът от 680 г. е от две големи групи северни траки, твърдо решили да прогонят римляните [византийците] от земите си и така да освободят потиснатите си братя.

 

Ако казионните учени бяха прави, то генетичните проучвания щяха да имат съвсем различен резултат. Накичените с титли и привилегии сънародници вярваха, а и все още защитават създадени от чужденци теории. Според тези теории старите българи са дошли от Средна Азия, а прародината на славените е някъде в Украйна, или Русия.

 

Проблемът е, че при нас няма значителни следи от типичните за средноазиатските народи генетични маркери, въпреки вековното османско потисничество. Също така древният характер на R1a показва, че по-скоро хора от Балканите са отговорни за появата на този маркер в земите на Украйна и Русия, защото нашият древен вариант е поне 6000 г. по-стар [по сведения на A. Кльосов и др.]. 

 

Това, че част от траките са носители на маркера R1a бе доказано и от резултатите на генетично проучване над населението на о-в Крит. От резултатите става ясно, че вариацията на R1a, типична за жителите на платото Ласити са близки до тези на  балканското население. Тракийското присъствие на о-в Крит е доказано благодарение на данни от археологията [Б. Хрозни] и ономастиката [П. Фан Сусберген].

 

Сега обаче идва един важен въпрос: Ако 80 – 90 % от българите са потомци на траките, то как е възможно да сме генетично близки до гърците? Благодарение на исторически извори, фрески от гробници, а и изображения по вази от времето на Античността, знаем, че траките са твърде различни от гърците. Това прави впечатление на прогресивния руски учен Юрий Откупщиков, който уточнява, че гърците от времето на Античността са с черни коси и очи, а героите от предгръция период са често със светли черти.

 

Има и друго – докато Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори разказват за идването на предците на гърците от Африка, нито един летописец не споменава за идване на траките във владените от тях земи. С други думи: по отношение на произход и външен вид траки и гърци са напълно различни. На пръв поглед генетиката представя парадокс, но в случая истината се крие в подробностите.

 

Дедите на гърците наистина идват от Африка. Това обяснява защо има такава голяма близост между съвременни гърци и населението на Етиопия. Изводите от труда на генетиците Арнаиз-Вилена , Мартинес-Ласо Силвера-Редондо , П. Варела , М. Благоевска , В. Здравковска и др. са пределно ясни: “Генетичните разстояния са по-близки между гърци и етиопски/субсахарски групи, отколкото към която и да е друга средиземноморска група и накрая гърците се групират с етиопци/субсахарски както в дендрограмите на съседите, така и в анализите на съответствието. Периодът от време, когато тези взаимоотношения може да са възникнали, е древен, но несигурен и може да е свързан с разселването на египетско-етиопските хора, живеещи във фараонски Египет.” 

 

Идвайки на Балканите през Бронзовата епоха, предците на гърците остават дълго време малка и незначителна група. След време обаче ситуацията се променя значително. В следствие на войни и избухнала след войните чума, изконните обитатели на южните Балканите: траките и техните роднини пеласгите са силно редуцирани. Старата мощ и величие са загубени завинаги и от това се възползват дошлите от Африка мигранти.

 

Малко по-малко данайците започват да асимилират своите съседи принадлежащи на коренното население. Самият Херодот свидетелства, че преди да асимилират пеласгите, гърците са били малка и незначителна група хора. Разбира се африканските мигранти успяват да погълнат и пеласгийските роднини траките, които населяват Пелопонес, Атика, Фокида, Тесалия, а и немалко острови в Бяло море.

 

Става дума за бавен процес, който дори понастоящем още не е завършил. Все още говорещите български език наши братя и сестри от Беломорието са доказателство за това. Южните ни съседи ги наричат славяноговорящи елини и макар зверският терор и потисничеството от началото на ХХ в., да ги няма, мерките водещи до асимилация си съществуват, просто са по-рафинирани.

 

Изображение на грък, метопе от Античността, по фон Ребер

Ето истинската причина за роднинството ни с гърците, или по-скоро за генетичната ни близост. Народите ни имат различен произход, но поради това, че дошлите от Африка предци на гърците асимилират дедите ни обитавали южните Балкани, днес се наблюдават генетична близост.

 

Поради подобна причина сред турците има хора с маркери идентични на нашите, но това са маркери типични за древното население на Балканите, а не на Средна Азия.

 

Преди време имах спор относно родството ни с гърците с един историк, който твърдеше, че близостта ни с гърците се дължи на така наречените славянски нашествия от ранното Средновековие. Няма спор, че редица автори пишат за тези нашествия, но дали наистина се касае за нашествия или всъщност борбата на предгръцкото население е дефинирана като нашествие на чужденци?

 

Според историците ни славянски нашествия в Елада е имало, но пък има няколко проблема, които умело биват избягвани от професионалистите.

 

Първият е, че ако така наречените славяноговорящи елини бяха потомци на народ, който се е оформил на територията на Русия, или Украйна, то те щяха да покажат генетична близост с населението на Русия и Украйна. 

Както може да очаква всеки интелигентен човек обаче, нещата стоят различно. Нашите братя и сестри от Беломорието носят маркери типични за древното балканско население – траките. То и няма как да е другояче, защото въпросните хора са неделима част от нашия народ и поради това с тях делим общи гени, език и култура.

 

Не само генетиката, но дори ономастиката доказват, че нашите сънародници, живеещи днес на гръцка територия обитават земите си още преди идването на гърците. Топонимите и хидронимите класифицирани като принадлежащи на така наречените славянски пришълци не са нови.

 

Това е огромен проблем за историците и езиковедите и точно за това по тази тема мълчанието е гробовно. Просто няма как да се твърди, че един народ се е заселил в дадена територия през VII – VIII в., но названията на новите селища да са от същия характер както названията на селищата от предгръцкия период, т.е. тези оставени от изконното, най-старо население.

 

Споменатите от Федон Малингудис "нови", славянски названия Πιάνα [Пяна] и Στάνοβον [Становон] са действително обясними с пѣна – пяна и станъ – стан, селище. Да обаче в древността Омир пише за река Πηνειός [Пеней], чието име професионалисти като Вл. Георгиев и др. тълкуват също с пѣна – пяна. Георги Сотиров бе първият, който забеляза, че намиращото се на територията на Гърция селище Νε-στάνη [Не-стане] притежава значение на стане – на стана. Друг древен топоним с елемент стан е споменатият от Тит Ливий Volu-stana [Волу-стана]. Значението е волов, волски стан, място, на което стануват говедари.

 

Макс Фасмер също пише за "новите славянски названия" от територията на Гърция: Ἐζερός, Δολοί, Ζέλι, Κόζι, Κάμενα, Σελλᾶ, Γαρδενά, но и те са древни по характер. Лингвистът прави следните тълкувания:

 

Ἐζερός = ѥзеро – езеро.

Δολοί = долъ – дол, долина.

Ζέλι = зелиѥ – зеленина.

Κόζι = коза

Κάμενα = камы, камене – камък.

Σελλᾶ = село.

Γαρδενά = град, градина.

 

Тълкуванията са безспорно правилни, но древните им паралели са премълчани, а това не позволява да се види дали наистина може да се говори за названия наложени едва в периода VII – VIII в.

 

За древния фригийски град Ezera [Езера] съобщава Уилям Рамзи. Плиний пък пише за стария балкански народ Oseriates [езерци] около половин хилядолетие преди така нареченото славянско нашествие.

 

За траките Δολίονες [долиони = обитаващи долове] споменава Аполон Родоски около 1000 години преди така нареченото славянско нашествие.

 

Посоченото от Макс Фасмер ново селище Κόζι [Кози] е тълкувано с думата коза, но не се споменава изобщо, че елемент Κόζι- присъства често в тракийски лични имена, а и, че е сродно името на древния град Κύζικος [Кизик, Кузик]. То пък се тълкува с блг. диал. кузица – млада коза. 

Единствено в българските диалекти съществителното коза притежава вариант куза. Това не е единственото чудо, самият Κύζικος [Кизик, Кузик]. е обитаван от траките Δολίονες [долиони = обитаващи долове, долини].

 

Град Ζέλεια [Зелея] присъства в труда на Омир, който разказва за Троянската война, датирана около 2000 години преди така нареченото славянско нашествие.

 

Пак Омир пише за река Σκάμανδρος [Скамандър], позната и като Κάμανδρος [Камандър] и тълкувана от професионалисти като Вл. Георгиев с камы, камене.

 

Така нареченото ново, славянско селище Γαρδενά [Гарденае] тълкувано с град, градина, но като по правило, или неписан закон е напълно игнориран Омир, споменал древния град Γόρτυνα [Гортина].

 

Най-фрапиращо обаче е така нареченото ново, славянско название Σελλᾶ = село. За нашата дума село се смята, че идва от древен вариант *sed-lo [от седя, усядам, установявам се на едно място]. При анализа на името на траките сели [Σελλοί], чието име е закодирано в названието на намиращата се край Хемус [Стара планина] област Селетика [Σελλητική] се споменават интересни и важни неща от акад. Георгиев. Връзката между хората сели [Σελλοί] и топонима Селетика [Σελλητική] е призната отдавна, като при това с въпросните тракийски сели [Σελλοί] е свързано и името на град Селимбрия /Σηλυμβρία [намиращ се на брега на Бяло море, познато в древността като Тракийско]. По-ценното е това, че се дава предложение за значението на името на тези хора: от ие. *sed – lo.

 

С други думи – така нареченото ново, славянско название Σελλᾶ = село е от същия произход както името на траките сели [Σελλοί], идентично на името на обитавалите Епир пеласги сели [Σελλοί].

 

Трако-пеласгийският етноним сели [Σελλοί] се явява прототип на името Елада.

 

По този въпрос има информация още от края на XIX в., но поради това, че е неудобна тя бива премълчавана. В речника на Уилям Смит срещаме следните сведения:

“Селите, които Омир описва като тълкуватели на Зевс, „хора с немити крака, които спяха на земята“, изглежда са били племе. Те са наречени от Пиндар с името ели; и заобикалящата ги страна, наречена на тях Елопия ( Ἑλλοπίη ), тя е описана от Хезиод като плодородна земя с богати пасища, в която се е намирала Додона. ( Strab. vii. p.328 ; Schol. ad Soph. Trach.1167.) Аристотел поставя най-древната Елада „в частите за Додона и Ахелой“…]

 

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous…“

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

Смятам, че представената тук информация е разбираема за всеки интелигентен човек. Имайки база за сравнение, каквато е дадена в настоящото есе, всеки може да разсъди, че така наречените славяноговорящи елини са си българи, а и потомци на най-древното балканско население, което влиза в историята предимно под имената траки и пеласги.

 

А колкото до прословутите славянски нашествия от ранното Средновековие, обяснението е лесно, но отново неудобно за повечето историци. През VII Римската [Византийската] империя е отслабена поради войните с независимите траки. Те са представени предимно от гетите носещи ново име славени и мизите, познати и като българи. Тези хора говорят същият език, който говори и неасимилираното до този момент тракийско население от Елада. 

Ако поради разклатената централна власт, това тракийско население се вдигне на бунт, за управляващите е най-лесно да оправдаят жестокото потушаване на опита за извоюване на свобода с това, че се касае за нашественици от север. Доста подло, хитро, но и ефективно.

 

Не отричам, че по време на ранното Средновековие в Елада идват и групи хора, обитавали земи край Дунава. Това обаче си е само завръщане в старата родина. Споменатите от Клавдий Птолемей кавкенсии от Дакия са потомци на обитавалите някога Елада кавкони. За кавконите Херодот и Страбон смятат, че са едни от най-древните жители на Елада. Страбон обаче добавя, че по негово време тях вече ги няма. Кавконите са си били живи и здрави, но на друго място.

 

Славените стрюмони също не са нов народ. През раното Средновековие те са локализирани край Солун. Същият регион, но много по-рано е обитаван и от траките стрюмони, за които пише Херодот. Федон Малингудис успешно тълкува името на обитавалите Елада славени мелинги с гр. μελιγκός – имащ цвят на мед. Явно това е гръцкото предаване на тракийския етноним меди. Славените езерити са локализирани в Аркадия, но както вече бе споменато по-горе, народ езерци е локализиран от Плиний на юг от Дунава около половин хилядолетие преди прословутите славянски нашествия.

 

Изображение на фригиец, по Хотенрот. Фригите са обитавали не само Мала Азия и Южна Тракия, но също и целия Пелопонес, който получава името си от фригиеца Пелопс.

Сравнение на даки, т.е. траки обитавали земи на север от Дунава и фриги, т.е. траки обитавали и Елада.

Ужасяващо е как с хитрости и манипулации, както старите гърци, така и учените от ново време са успели да изкарат изконното балканско население нашественици, а гърците са представени като отбраняващи родната си земя хора. Тъжното е, че който държи в ръцете си информацията може и да определя кое е истина и кое не е.

 

Благодарение на това, че ние днес имаме на разположение сведения, които до неотдавна бяха достъпни само за шепа селектирани индивиди, вече сами можем да разберем как стоят нещата. Нужен е труд обаче, нужно е и постоянство, воля и решителност. Не смятам, че трябва да предявяваме териториални претенции, не смятам, че трябва да се държим враждебно с гърците, но за истината трябва да се борим. Нашите учени явно нямат смелост.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM&t=1021s

Основна използвана литература:

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Ценов Г., Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

4.Hrozny B., Ancient History of the Western Asia, India and Crete, Artia, Prague, 1952.

5.Malingoudis Ph. Studien zu den slavischen Ortsnamen Griechenlands. 1. Slavische Flurnamen aus der messenischen Mani, Abhandlungen der Geistes und Sozialwissenschaflichen Klasse, Jahrgang 1981, № 3,  Akademie der Wissenschaften und der Literatuur, Mainz, Franz Steiner Verlag Gmbh, Wiesbaden, 1981.

6.Pliny, Natural History, Books 3 – 7, transl. H. Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1999.

7.Soesbergen P. G., THRACIAN PERSONAL, ETHNIC AND TOPOGRAPHIC NAMES IN LINEAR A AND B, Kadmos, Vol. 18, 1979.

8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6 – 7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995

9.Vasmer M., Die Slaven in Griechenland, Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970. 

 

10.Милчева Ж., Гените ни на кръстопът, 24 Часа, 19 – 11 – 2011 г.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/1119034

11.Терзиева В., Академик Ангел Гълъбов: “Генетично българите най-много си приличат с населението на Северна Гърция и Италия.”, Янтра Днес, 08 – 10 – 2013

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/akademik-angel-galabov-vgenetitchno-balgarite-nay-mnogo-si-prilitchat-s-naselenieto-na-severna-gartsiya-i-italiyav.html

ГРЪЦКИ ЛИ СА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ?

Човек вярва на това, което е чувал най-често. Ние нямаме нито време, нито пък възможности да проверим, всичко, което ни е казано от хората с авторитет. Волю-неволю трябва да се доверим на учители, професори, писатели. Те самите често са принудени да защитават догми. Трудно е да тръгнеш сам срещу течението. 

Понякога, от страх за пост и кариера, някои изследователи правят компромиси с истината. Като пример може да се посочи гръцката митология, тя е несъмнено интересно четиво, богата е на герои и събития. Дали обаче цялата е гръцка?

Почти всеки от нас знае за гръмовержеца Зевс, за сияйния Аполон, войнолюбивия Арес, чаровната Афродита и други древни богове. Олимп е дом на най-важните от тях. Преданията разказват как в далечното минало съдбата на обикновените хора бива повлияна от намесата на безсмъртните обитаващи заснежената планина.

Преди да обърнем внимание на имената на могъщите богове, нека видим на чий език названието Олимп притежава смисъл. 
Това, че то е стигнало до нас чрез гръцките легенди, не го прави автоматично гръцко. Страбон разказва, че в дълбока древност цяла Гърция е била обитавана от варвари -Strab.VII.71. Днес думата варвари означава хора с ниска култура, но същинското, първоначалното значение е - хора, които говорят неразбираем, чужд език. 

От свидетелството на Страбон може да отсъдим само, че преди идването на гърците в Европа, земята е обитавана от народи, чиято реч е била непонятна за новодошлите. Кои обаче са тези най-древни обитатели на Пелопонес, Тесалия, Аргос и т.н?

Има предостатъчно данни по този въпрос. Херодот казва без увъртане, че преди да получи името Гърция, страната е носела названието Пелазгия -Her.II- 56. Плиний Стари смята, че старото име на Пелопонес е Пеласгия-Plin.IV.9.

Страбон също знае, че пеласгите са били разпространени из цяла Гърция, включително остров Крит, уточнява и това, че Тесалия е известна под името Пеласгийски Аргос. По-важна е обаче забележката на стария автор засягаща светилището на Зевс в Додона. 

Цитирайки Омир, Страбон нарича Зевс  пеласгийско божество. Сякаш, за да не се оставя място за съмнение е добавено и това, че племената обитаващи Епир (където е разположена Додона), са считани за пеласгийски -Strab.V.2.4. 

Пак на Страбон дължим ценното сведение, че цяла Атика някога е принадлежала на траките, в съседната област Фокида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс -Strab.VII.7.1

След като траките и принадлежащите на общността им пелазги са най-древните обитатели на Гърция, то названието Олимп трябва да е обяснимо на техен език. Езиковедът Владимир Георгиев прави опит за тълкуване на Олимп като отломки, (скални) парчета, с помощта на санкр. lumpati-чупя, троша, а също и с лат. rumpo-чупя, троша, rupes-скала - Georg.La Toponymie Ancienne, c.18. 

По необясними за мен причини са пропуснати българските глаголи лупам, олупвам, ломя, лумя, олумвам (диал.) имащи смисъл троша, правя на парчета. Олимп (със старо произношение Олюмпос) се обяснява най-добре с българските диал. глаголи олупвам, олумвам-ломя, троша.

Да приемем за момент, че тълкуването на името на трако-пеласгийската планина с помощта на български език е случайност. Нека да обърнем внимание на Зевс. За повечето хора той е гръцки бог, истината обаче е съвсем различна. Eпитетът Пеласгийски не е никак случаен, не е случайно и това, че пеласгийските сели са пазители на неговото светилище в Додона. Тук е мястото да се отбележи, че пеласгийския език е бил напълно неразбираем за гърците - Her.I.57.

Какво означава името на Зевс тогава, чий език ще ни помогне да разгадаем смисъла му? В Илиада той е споменат като Ζεύ, но също и като Δια, Ζήνα (вин.пад). В речта на хетите намираме думите siu, siwat притежаваащи значение бог, светлина. Tiwat е бога на светлината при лувийците – роднини на хетите и древни обитатели на Южните Балкани. Siu, siwat, Tiwat са сродни на индо-арийските думи sveta– бял, светъл, syona-лъч, слънце, сияние, diva -небе, ден, diviya-божествен, deva, div- бог.

Виждаме, че думите за бог и светлина се припокриват. Това е така защото първите богове са били небето, слънцето, светлината. Без тях живота е немислим, дори и в древността това е било известно. Гръцките Ζεύ, Δια, Ζήνα са всъщност тракийските Ζια, Ζειν, Δια, Δεν. Те могат да се обяснят с блг. думи сияние, ден (т.е. светлина), свентъ/свѧтъ-свят, свещен стблг. 

Останки от древния култ на дедите ни към светлината намираме в българските думи само-дива, Див огън- божий огън, Див, Деф-дух, свръхестествено създание от българския фолклор.

Оказва се, че не само името на Олимп е обяснимо на български, но и това на гръмовержеца Зевс. Нека обаче да приемем и този важен факт за любопитна случайност. Да продължим с Арес-сина на Зевс и Хера. В далечното минало се е знаело добре, че той принадлежи на траките.

Аристофан твърди, че Тракия е свещено място за Арес, Омир също поставя Арес в Тракия...Йордан предава мнението на поетите, че Марс (Арес) е родом у гетите - К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.92-93). Името на Арес се обяснява с българската дума ярост, т.е. Арес означава яростния, войнствения. Неговото име е запазено дори до ново време като Ярей.

Атина е сестра на тракийския бог на войната. Не случайно тя бива изобразявана с копие и щит. Макар името на тази олимпийска богиня да е дадено на столицата на Гърция, то не е гръцко. Дж. Чадуик призна преди време, че древни топоними като Атина, Микена, Кносос и др. със сигурност принадлежат на езика на предгръцки народ -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.1. Както знаем от Херодот, Страбон и Плиний най-старите обитатели на Гърция са траки и пелазги.

Името на Атина е сродно на това на тракийския бог Атис. Значението е родител, пазител (родителка, пазителка). Атта е пеласгийска дума за баща според Ван Видекенс, а на санскрит атта означава майка. От атта се е развила стблг. отьцъ- баща, имаща по-стар вариант атикъ (Ст.Младенов).

Аполон е известен също и под името Пейан. В Линеар Б документи името му е изписано като Паяво -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.88. Този бог е лечител, на него се приписва избавянето от страшни болести и епидемии. Имената Пеян и Паяво се обясняват със стблг. пявание, пяние- пеене. 

На пръв поглед изглежда странно лечението да се свързва с пеене, но всъщност има логика. Платон разказва за мъдростта на тракийските лекари, които, за да излекуват тялото, първо лекуват душата. Това ставало с чудодейни заклинания - Хр.Данов, Траките, с-74-75.

Безспорно, както е забелязал и Данов, става дума за дейност като тази на знахарите или лекарите-баячи. В миналото, са се радвали на висока почит поради способностите си да лекуват. Тряба да се добави и това, че стблг. баѭ притежава значение -лекувам с помощта на магия.   

Деметра – богинята на земята е считана за късно дошла в гръцкия пантеон (Дж.Чадуик, Вл. Георгиев). Несъмнено култа към нея е възникнал сред гърците чрез тракийско посредничество. Според Хезихий Деметра е позната още като Σεμέστρη (Земестра) сред траките - Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.47. Земестра е гърцизираното Зем-матер – земя-майка (матерь- майчин стблг.).

Посейдон е властелина на моретата. Неговото име Чадуик разглежда като идващо от Poteidaon. Според британския учен potei отговаря на гр. potis–съпруг, а частицата da притежава значението земя, т.е. Посейдон трябва да се тълкува като съпруг на земята -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.86-87.

До известна степен Чадуик е прав, potis действително означава съпруг, но и господар. Тази древна дума не присъства в речника ни днес, но в миналото е била позната на дедите ни. За това съдим от потьпяга – разведена жена, т.е. избягала, напуснала мъжа си – поть.Частицата daon намираме в хидроними като Данувис (Дунав), Данапар (Дон) и др.Тя отговаря и на санскритската dhanvati– тека, потичам.и стблг. дуновение – подухване (движение). Посейдон означава господар на водите, а не на земята. Все пак той царства над морската шир.

Дионис е може би най-известния древен бог. Чадуик намира името на Дионис под форма Diwonusos в Линеар Б документи от Пилос. То се обяснява със стблг. дума дивьнъ- чуден, дивен. При траките този бог носи и епитета Сабадий (Вл.Георгиев).

Сабадий отговаря на стблг. свободъ- свободен, т.е. неслучайно римляните наричат този бог Pater Liber (баща освободител).

Хермес също не е гръцки бог. Херодот твърди, че тракийските благородници извеждат произхода си от Хермес. Той е и древно балканско божество, закрилник на скотовъдците и стадата им. Хермес, или по-точно Ермес се обяснява с блг. диал. ери-яре и ст.блг. имати-имам. Т.е. Ермес означава имащ животни, богат на животни. По същия начин е образувано и санскр. прилагателно pashu-mat- богат, pashu- паша, добитък, mat- имам. Интересна подробност е това, че името на бог Ермес се среща и като родово название при старите българи под формата Ерми.  

За името на Хефест Чадуик казва, че съдържа особености типични за предгръцки (пеласгийски) топоними -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.87. Джон Чадуик споменава също, че на Линеар Б документи от Крит се среща името Апатийо, което може да е форма на Хефест. 

Тук трябва да се отбележи, че пелазгите не само са обитавали остров Крит, но и са представяли благородническата класа там. Не случайно, цитирайки Омир Страбон ги нарича богоравни - Strab.V.2.4.

Апатийо-Хефест може да се свърже с нашите глаголи паткам-бия, патя-страдам (т.е. ударен съм), пасти- падам (удрям се) стблг. Името е сродно на скитската дума ойор-пата – мъжеубийка (ойор е скитска дума за мъж, а пата значи удрям, убивам). Коването е всъщност удряне, биене, кова означава и бия.

Хадес е властелина на отвъдния свят. Неговото древно име Αίδης се обяснява с думата ад. Все пак ад е названието на царството на мъртвите. Сродно на Хадес (Адес) е тракийското лично име Айде-зурис (светла зора). То е споменато от Вл.Георгиев, той го превежда като гори-любов -Траките и техния език, с.64). Ад означава горящо място, място на светлината, чистилище...

Както може да се очаква Артемида –Ἄρτημις не е гръцка богиня. Тя е позната на хетите под името Rutash, а при лидийците тя е известна като Artimu -B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, c.147 ). Тази богиня с най-древно име Руташ - Rutash е изобразявана с лък и стрели, т.е. името й може да се свърже със санскр. rati – война, rodha-стрела, война и стблг. ратъ-война.

Името на Хестия е познато на римляните като Веста-богиня на семейството, брачния съюз.Корена вест намираме в пелазгийската дума васту-селище, дом. Сродни са санскр. vastu, vasa, visha- селище, дом, племе, а също и стблг. вьсъ- селище, имение. Всички те означават това, което е на едно място, това, което е свързано, обвързано.

Л. Гиндин свърза името на Хера с това на тракийския Херос, като предлага тълкуване покровителка, търсейки връзка с лат.servare –пазя, съхранявам и авест. haurvat-защитавам -Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, с. 82-83. Най-вероятно древния вариант на името Хера е било * Serva, сродни са санскр. sarva-цялост, заедно, carman-щит, стблг. срачица-риза, т.е. покритие, нещо, което пази.

За името на Афродита няма да бъдат правени спекулации, но си струва да се спомене мнението на учените, че тази богиня не е от гръцки произход.

Eто какво се получава когато разгледаме фактите безпристрастно. Олимп и така наречените старогръцки богове носят имена обясними на български език. Според официалната историография това е невъзможно тъй като старите българи се установяват на Балканите едва през Ранното Средновековие. Историята е наука, но и в науката се правят грешки, особено когато има определен политически натиск.

Прекалено много са грешките на учените, които са определили предците ни като нашественици на Балканите. До неотдавна се твърдеше, че дедите ни са тюрки, после тезата бе променена с търсенето на корените ни сред иранските народи.

Хората вярващи в азиатския произход на българите пренебрегват важни данни, или пък са в неведение за съществуването им.

През 1938 и през 1959 г. бяха проведени мащабни антропологически проучвания целящи да се определи етническия произход на българския народ. И в двата случая се оказа, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени. Второто изследване дори установи, че по-голямата част от българския народ принадлежи на така наречения понтийски тип – т.е. ние сме потомци на хора населявали бреговете на Черно Море от най-дълбока древност.

Това обяснява защо в продължение на хиляда години редица стари автори отъждествяват българите с различни тракиски племена. 

Не е никак случайно, че Кукерските и Русалийски игри, Трифон Зарезан, Коледа, Гергьовден и т.н. са определени от някои наши етнолози като тракийско наследство. Ние просто продължаваме традициите на дедите си. Традиции, които сме опазили векове наред въпреки преследванията на чужденци и религиозни фанатици.

За езика на трако-пелазгите се твърди, че е мъртъв, че вече не се говори от никой, това обаче не отговаря на истината. Следните думи са трако-пеласгийски: аз-аз, бал -бял, блюo-бликам, волинт-вол, вонас-вонящ, гара-гора, двияс-движа, заик-заек, зум-змия, кал-кал, каман-камък, коза-коза, орол-орел, пена-пяна, скор-скор (бърз), темон-тъмен, турс-треса...

Един забележителен човек каза преди време – Истината е като слънцето, можеш да я скриеш временно, но тя няма да изчезне...

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

4.V.Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, fasc.1, Sofia, 1961;

5.A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

6.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

7.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

8. Вл.Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.,. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854

10.A.A. Macdonell, A Practical Sanskrit Dictionary. With transliteration, accentuation, and etymological analyses throughout, Oxford University Press, Amen House, London, 1954;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

12.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

13.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

14.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;

15.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

16.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

17.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

18.Е.Тодоров, Древнотракийско наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, 1972;

19.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, Векове, София, 1971;

20.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
21.Хр.Данов, Траки, Народна просвета, София, 1979;

21.H.C. Melchert, Cuneiform Luwian Lexicon

http://www.linguistics.ucla.edu/people/Melchert/webpage/LUVLEX.pdf

http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/luwi.html

http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/thra.html

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text;jsessionid=21CFBD743F1189D04C9AA6E6BE830039?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

Панагюрското златно тракийско - края на IV-ти, началото III в. пр.Хр - снимки trakite.info

Апликация -грифон нападащ елен - IV-ти в. пр.Хр - Летнишко тракийско съкровище