ТРАКИЙСКИЯТ ЦАР МОСТИС И ЧЪРГУБИЛЯ МОСТИЧ

 Още през първата половина на ХХ в. историците са знаели прекрасно, че теорията за тюрко-алтайските корени на Аспаруховите българи е обречена и ще бъде отхвърлена. С излизането на най-мащабните антропологични проучвания на българския народ, проведени под ръководството на д-р Методи Попов през 1938 г., става ясно, че ние сме твърде различни от народите на Средна Азия. По-късно, през 1959 г., други също така мащабни проучвания не просто потвърждават неудобната истина, но излизат наяве и допълнителни, твърде важни данни.

 

Антрополозите стигат до заключение, че повечето от нас – брюнетите, хората спадащи към понтийския тип, разновидност на Средиземноморската раса, са наследници на траките, а което е по-важно: същото може да се каже и за поне част от представителите на нордическия, северен тип, те също се явяват потомци на хората, на които принадлежат Орфей, Залмоксис и Спартак.

 

Макар докладите да са издадени от Царската Печатница (1938 г.) и печатницата на Българската Академия на Науките (1959 г.), почти всеки наш учен бяга от данните като дявол от тамян. Причината е проста и разбираема – резултатите от проучванията доказват убедително, че поддържаната навремето теория за произхода на българите е неиздържана, дори напълно невярна. Нейното отхвърляне би сложило край на престижа на много хора в научните среди, а истината би довела до възход на националната гордост. Това е нещо, което властимащите не желаят.

 

Само няколко години след излизането на втория доклад на антрополозите, Веселин Бешевлиев публикува работата Ирански Елементи у Първобългарите. В нея езиковедът и историк  прави опит да намери ирански елементи при дедите ни. Така е поставена традиция, която ще бъде продължена с упорство от други изследователи. Реално нищо не се променя – в очите на учените Аспаруховите българи остават азиатци. Дали ще са тюрки смесени с иранци, или пък тюркизирани иранци, по отношение на прародината нещата не се променят значително.

 

Като ирански, или възможно ирански са обявени имената Аспарух, Борис, Кормесий, Кардам, Гостун, Корсис, а и Мостич. За човек със завидна ерудиция Бешевлиев прави забележителни пропуски. В работата си този наш учен не споменава, че аспа е тракийска дума за кон (сведения за това има поне от 1913 г., в работите на Д.Дечев и Г.Кацаров). Не по-малко важно е това, че в Добруджа, около 900 г. преди идването на Аспарух е властвал цар с име Хар-аспес. А пък Ут-аспиос е едно от имената на Тракийския конник. За жалост, подобно на важните сведения от мащабните антропологични проучвания, тази информация също не е ползвана, а е била свободно достъпна.

 

По отношение на името Борис трябва да се каже, че сведения за присъствието му в тракийската ономастика и обяснение на значението с борити сѧ има поне от 1918 и 1927 г. (в работите на У. Аркрайт и Д. Дечев). Както може да се очаква – това също не се споменава изобщо от езиковедите и историците ни.

 

Що се касае до Кормесий, негов паралел в тракийската ономастика е -крамис (от споменатото през 1894 г. от В. Томашек тракийско име Авло-крамис). Пак през ХIX в., през 1876 г. Албелт Дюмонт прави сравнение на името Кардам с намиращия се на Пропонтида топоним Кардамис, а и тракийското лично име Кардент (ползващ сведения на немските учени Папе и Бензелер). При анализа на името Гостун бива споменато предположението на Абаев за хипотетична иранска дума гаст – гост, но за това, че – гаст е елемент от името на тракийския бог на слънцето Сур-гаст не се казва нищо, а за него пише В. Томашек още през 1894 г.

 

Бешевлиев познава труда на Томашек, (а и ранните трудове на Дечев) защото при анализа на старобългарското име Корсис (Окорсис), вмята, че Томашек и Дечев считат регистрираните в древността имена Корсес, Корсис за тракийски, но е склонен да приеме, че старобългарското Корсис е сродно на иранското Карсас. И отново нито дума за това, че съществува тракийско име Карсас, притежаващо много варианти, някои от които са споменати от В. Добруски през 1907 г.

 

Както можем да очакваме премълчана информация има и при анализа на добре известното старобългарско име Мостич. Опирайки се на сведения на други езиковеди Бешевлиев предлага като еквиваленти иранските имена Мастиос, Мостис, Мастус, но пропуска името на тракийския цар Мостис. То е споменато от Д.Дечев 10 години по-рано от публикацията на Бешевлиев, като освен Мостис, са добавени местните названия Мостене, Мостини.

                           

                         Монета на тракийския цар Мостис

https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/deLuynes_1822.jpg

Премълчаването на важна информация не е научен метод. Ако имената Аспарух, Борис, Кормесий, Кардам, Гостун, Корсис, а и Мостич са споменати най-рано при траките, редно е това да се спомене. Всеки може да направи и грешка и пропуск, но в случая грешките и пропуските са толкова много, че имаме право да смятаме, че се касае за съзнателни действия. Дали те са били под давлението на цензура, натиск от страна на колеги или нещо друго едва ли някога ще разберем.

 

Що се касае то титлата на Мостич – чьргубылia, тя е много интересна. Смятам, че се касае за титла, чийто първи елемент (чьргу) е от латински произход, чието обяснение може да се даде с corrigo – въвеждам ред, въвеждам в изряден вид. Вторият елемент е ясен: былia e стблг. былia – господар, началник, боил. Значение на старобългарската титла чьргубылia е началник на боилите, надзорник на боилите.

 

Част от дедите ни влезли в историята под името траки е под римска власт от I до VII в. Това обяснява защо в старобългарските епиграфски паметници (разгледани от В. Бешевлиев) присъстват думи от латински произход: casidia – шлем, loracia – броня, fossaton – укрепление, campon – военен лагер. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща – копие, идваща от от лат. lancia – копие.

В старобългарския език са запазени голямо количество от използваните в Римската Империя титли и административни титли и термини. Като пример могат да бъдат посочени следните: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ.

В речта на дедите ни от Средновековието се срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ. Те могат да бъдат намерени даже в малките старобългарски речници, като този на Д. Иванова-Мирчева и А. Давидов.

Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че първия елемент на титлата чьргубылia е от латински произход. Все пак седем века господство са си казали думата, а пък и значителна част от траките са били част от римската администрация и военна машина. Ако Аспаруховите българи бяха чужд за Балканите народ, то няма как да се обясни големият брой латински заемки в старобългарския.

В края на VI в. и началото на VII в. официалният език на Римската Империя става гръцкия, латинския потъва в забрава. След 681 г. няма как и от кого Аспаруховите българи да научат и даже приемат титли и административни термини от латински произход. В случай, че ранносредновековните българи не спадат към коренното балканско население, т.е. траките, те няма как и няма защо да ползват думи от латински произход в своите епиграфски паметници, че дори и в официалния език. Странно как нашите историци и езиковеди не са се замисляли по този въпрос.

Истината е проста – Аспарух не довежда нов народ на юг от Дунава, а освобождава своите братя и сестри от потисничеството на Византия. Ето защо името на княз Аспарух е свързано с това на Тракийския конник Ут-аспиос, ето защо и Борис, Кормесий, Кардам, Гостун, Корсис, че и Мостич са тракийски по произход.

 

Не зная на какво се надяват защитниците на вредните за България теории, не зная и защо се инатят, и не само не признават грешките си, но дори активно се борят против излизането на истината. Каквато и да е причината – промяната не може да се спре. В скоро време не само част от българите, а целият ни народ ще знае, че ние сме потомци на хората, с които историята започва.

 

ИСТИНСКИЯТ, ДРЕВЕН ПРОИЗХОД НА ИМЕТО БОРИС

Когато започнах проучванията си, дори не предполагах колко много информация е укрита от широката публика. С течение на времето, с удивление намирах все повече и повече важни данни, които обаче нашите специалисти не бяха включили в своите работи. Когато се гради научен труд и не се ползва цялата налична информация, то този труд е не само непълен, но и неиздържан, подвеждащ. Съзнателно или несъзнателно, но корифеите на българската историграфия и лингвистика, пропускайки ценни сведения създадоха заблуди, които ние приехме, а някои от нас така вярват на представените от учените химери, че със зъби и нокти защитават вредните измислици.

Точно неосведомеността на повечето от нас позволи погрешни виждания да се вкоренят в съзнанието на милиони сънародници. Обикновеният човек не разполага нито с времето, нито със средствата, за да провери дали това, което хората с авторитет са казали е вярно, или пък е нагла измислица. В 99% от случаите всичко се приема на доверие, но за жалост, както ще се уверим след малко, в много случаи, това доверие не е заслужено.

Ако не бях потърсил алтернативна информация, може би до ден днешен аз бих вярвал, че носеното от трима български владетели име Борис е иранско по произход. Такова бе виждането на преподавалия на много студенти проф. Борис Симеонов. Позовавайки се на посочените от Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев “ирански” имена Bορυς, Bορασπος, Bωρακος, които се извеждат от осетинската и иранска дума bōr-жълт, риж, червеникав. Проф. Симеонов смята тълкуването за твърде вероятно [1] c.179.

Фердинанд Юсти тълкува Bωρακος, като съкратена форма на Bορασπος и дава значение “Braune Rosse habbend” – имащ кафяви коне [2] с.70. Това, което нито Юсти, нито Бешевлиев, нито пък Сименов не съобщават, е важния факт, че аспа/ασπα е тракийска дума за кон. Тя се среща не къде да е, а в едно от имената на Тракийския Конник-Утаспиос, като има и вариант Вед-еспис, [3] с.61. Eлементът есп, есб се среща и в тракийското име Есбенус, за което в края на XIX век (1893-1894 г.), Вилхелм Томашек дава значение кон.[4] -Tom.II.2.c.9.

Пропуснати са и други съществени неща. Още през 1918 година Уйлям Олбрайт публикува важна работа засягаща фригийските и ликийските имена. В този свой труд Олбрайт споменава тракийските имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος [5] c.51. В този случай тълкуване не е направено, но по-рано, през 1893 г. Вилхелм Томашек пише в книгата си, че елемента –poris, porus срещащ в тракийски лични имена Epta-poris, Pie-porus  др.,може да се преведе като Kämpfer, Streiter'-борец, боец. Направени са сравнения с гр. πείρω, πόροος, slav. na-porŭ-Stoss-напор,удар, sŭ-porŭ-спор, борба и др. [4] -Tom.II.2.c.9, Tom.II.2.c.21.

През 1957 година акад. Димитър Дечев дава доста тракийски имена с елементи: boris, borus, bora, но за разлика от Томашек търси връзка с албан. burrë-мъж, сравнява и със ствиснем. baro-мъж. [6] с.80. Сравняването на трак. boris, borus с албан. burrë-мъж, се превръща в дълга традиция, която е следвана от акад. Иван Дуриданов, акад. Владимир Георгиев и др., като никой не проверява дали думата burrë е изконно албанска, или пък е заемка от друг език.

Има и друг проблем:  никой от специалистите не обръща внимание на това: дали при албанци и немци се срещат лични имена с наставка, или представка burrë, baro-мъж? В случай, че съществуват такива постройки в именната система на албанци и немци, защо не са дадени примери?

Ако човек разгърне съставеният от Мориц Шьофелд речник на старогермански лични и племенни имена документирани по време на Античността, ще установи нещо интересно. Старите германи притежават имена като Saraman [7] с.198, Mannus [7] с.161, при които елемента ман, идва от стгерм. mann-мъж. Срещат се и имена с елемент gum/gom: Gumatius [7] с.116, Gomoarius [7] с.112, като за този елемент идва от стгот. guma-мъж (която е по-скоро заета от лат. homo-човек бел.авт.).

Мориц Шьонфелд не е успял да представи старогермански имена с наставка, или представка baro-мъж. В българската именна система обаче срещаме Борис, Бориско, Борислав, Боримир, Боривой, Боро, Боре. Срещаме и други като Боле-бор, Више-бор, Власти-бор, Вои-бор, Все-бор, Градо-бор, Дома-бор, Жди-бор, Жели-бор, Люто-бор, Правдо-бор, Пред-бор, Радо-бор, Рат-бор, Рати-бор, Слави-бор, Собе-бор, Чедо-бор. Според изследователките Недялка Иванова и Пенка Радева, тези имена са свързани с глагола боря се, бия се, воювам, надвивам някого със сила [8] с.75.

Като имаме предвид споменатите от Олбрайт тракийски имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος, представените от Дечев и др. Bourcentius, Dutu-borus, Piro-Borus, Moca-bora, Poris, Еpta-poris, Pie-porus и др., а и факта, че според мащабните антропологични изследвания от 1938 г. и 1959 г. повечето от българите спадат към същия антропологичен тип както и траките, то е напълно логично да заключим, че името Борис е много древно и е тракийско по произход. 

Това име е съществувало преди Троянската война, с негов вариант е наречен Парис – любимът на хубавата Елена и син на троянския цар Приам.

Paris, in "Phrygian dress", a second-century CE Roman marble (The King's Library, British Museum)- The original uploader Lonpicman at English Wikipedia. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Paris_(mythology)#/media/File:Statue_of_Paris.jpg

Сведения за това, че Парис има значение борец, боец, намираме в работа, която е написана в края на XIX век - Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

“Πάρις Πάρις: Paris, son of Priam, who by the help of Aphrodīte carried off Helen from Sparta and thus brought on the war with Troy, Il. 24.28 ff. The name Paris is supposed to mean ‘Fighter’

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

Pâris tenant une lance et portant le bonnet phrygien. Détail de la face A d'un cratère en cloche à figures rouges apulien (Tarente ?), v. 380-370 av. J.-C Painter of Stockholm 1999 (?) - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Paris_crater_Louvre_K6.jpg/800px-Paris_crater_Louvre_K6.jpg

Чудя се защо след като още в края на XIX и началото ХХ век е имало достатъчно сведения старобългарското име Борис да бъде обявено за тракийско по произход, това не е направено? Чудя се и защо след като има две мащабни антропологични изследвания показващи, че болшинството от българите носят кръвта на траките, тази информация е игнорирана? Чудя се и на това – защо с фанатизъм се твърди, че отъждествяванията на старите българи с омировите пеони, мизи и др. е грешка?

Защо е трябвало да бъдем унижавани с неиздържани твърдения? Защо дори нашите учени са работили против истината? Защо лъжата за тюрко-алтайския произход на дедите ни, бива заменяна с нова заблуда – тази за иранския произход на старите българи. Кой стои зад всичко това? Все въпроси, на които едва ли ще получим отговор.

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация “Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

2.F.Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895.

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

5.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

6. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

7.M.Schönfeld, Wörterbuch der altgermanischen personen-und völkernamen; nach der überlieferung des klassischen altertums, Carl Winter’s Universitäts Verlag, Heidelberg, 1911;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, домашни имена, заети имена, празничен календар, именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

9.Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ НАД ЕТРУСКATA PEЛИГИЯ

Днес никой не оспорва влиянието на Рим над народи от три континента. Докато през VI в. пр. Христа потомците на Ромул са доминирана от етруските група хора, то след половин хилядолетие положението е различно. По времето на Гай Юлий Цезар - I в.пр. Христа, бившите господари етруските са покорени, галската заплаха е премахната завинаги, Иберийският полуостров, старите картагенски територии в Северна Африка, а и самият Египет вече са под римска власт.

В епохата на император Траян –II в.сл. Христа, източната граница на Римската Империя опира на изток до Каспийско море и Персийския залив. Западната граница се мие от Атлантическия океан, завладени са дори част от земите на германите. Heмските градове Аугсбург, Бон и Кьолн са били назовавани преди около две хиляди години с имената Augusta Vendilicorum, Bonna и Colonia Claudia Ara Agrippinensium.

Знаем за величието и делата на римляните защото те не са били окупиран народ. Никой не е горил литературата на тези хора, те не са били масово депортирани, нито продавани в робство, а и никой не е заменял организирано и с умисъл изконно римските названия на селища. Никой чужденец не е организирал действия, които биха довели до асимилация на местното население.

Понастоящем доста хора са скептични относно ролята на траките в оформянето на културата на Европа по простата причина, че историята на народа на Орфей е отдавна унищожена и за нея се знае твърде малко.

Дедите ни са преживели три окупации – Римска, Византийска и Османска. По време на всяка подтисничество, будните хора, които не са служили на агресорите, са били преследвани и избивани. Книжнината, която е имала потенциал да събуди национална гордост е издирвана и унищожавана.

Единствените свидетелства за величието на далечните ни предци наричани траки, могат да се открият в кратки фрагменти от исторически извори, а и в ономастиката на високо културни народи като етруските. Преди да станат господари и учители на римляните, самите етруски са претърпели влияние от страна на стари балканци.

За трако-етруски паралели е писал Вадим Цимбурский, който от своя страна ползва работи на Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. Не ми е известно обаче някой да е обяснил ясно и с подробности как и защо старите господари на Апенинския полуостров приемат в пантеона си тракийски божества.

Етруски конници - Two riders and a fallen man; a sphinx and two lions, one attacking a boar. Silver panels with repoussé reliefs overlaid with electrum foil, Etruscan artwork, 540–520 BC. Found in 1812 in a tomb at Castel San Marino, near Perugia.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/Etruscan_riders_BM_3-2.jpg/800px-Etruscan_riders_BM_3-2.jpg

За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише:  “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие.  *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество Seθlans “Volcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167].

За бог на огъня и коваческото изкуство като етруския Сетлан, епитет със значение светъл е напълно оправдан. Не можем да пренебрегнем и факта, че траките са известни с уменията си да обработват металите. В Европа най-ранната обработка на злато, мед, желязо е сред древните обитатели на Балканите.

Съществуват и други, не по-малко интересни паралели между названия на тракийски и етруски божества. Вадим Цимбурский (цитиращ Пфифиг) съобщава за това, че името на върховния етруски бог е регистрирано по написи още през VII-VI в.пр. Христа, като вариациите са Tin, Tins, Tinia. Цимбурский уточнява, че името Tin отговаря на етр. дума tin-ден, извършва пътешествие из миналото на индоевропейските езици и накрая стига до тракийския Διν/Дин. Името на това божество, на което е оказвана особена почит на остров Самотраки, е изтълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден и др.[ Георгиев, 1977, с.143].

Земла е поредното почитано от етруските божество, чието име притежава тракийски паралел. Цимбурский съобщава и за етруско (теофорно бел. моя) име Zemni в Клузиум и го сравнява с със споменати от Владимир Георгиев тракийски имена Ziemi-ce(n)s, Ζιμι-κενθις, Ζημο-καρτης и др. , чиято основа е  *g'hem- "земя", срещаща се и в името на Земела - майката на Дионис. Нейното име, акад. Георгиев действително тълкува със стблг. землiа-земя. [Георгиев, 1977, с.169].

Етруски музиканти-Dancers and musicians, tomb of the leopards, Monterozzi necropolis, Tarquinia, Italy. UNESCO World Heritage Site. Fresco a secco. Height (of the wall): 1.70 m.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Danseurs_et_musiciens%2C_tombe_des_l%C3%A9opards.jpg/1024px-Danseurs_et_musiciens%2C_tombe_des_l%C3%A9opards.jpg

Интересен е и представеният от Цимбурский паралел между етруското (теофорно бел. моя) име Ezpa  и варианта му Ezpu(s) с тракийските теофорни имена Εζβεω, Εζβενις, Εσβενιος, Esbenus, Hezbenus, и разбира се епитетите на Хероса Βετ-εσπιωι, Ουετ-εσπιωι.

С това трако-етруските паралели не свършват. Руският учен съпоставя етруските Perkna, Percnaz, Prknś, Percna, Perkn, Perkniś с едно от названията на Тракийския Херос, а именно Перкон/Περκων, като добавя също тракийското селищно име Перкота/ Περκώτη, а и древното име на Тракия – Перке/ Πέρκη.

Цимбурский се втурва обратно в мъглата на времето чудейки се на какво да отдаде трако-етруските паралели: дали на миграция на траки, които са се заселили във всички големи етруски градове, или може би още в предисторическия период етруските са почерпили определени имена от предците на историческите траки още преди да се заселят на Апенините.

В крайна сметка руският учен стига до следния извод: “Мы вправе заключить: наряду с внедрением носителей прафракийских имен в состав праэтрусского (тирсенского) этноса, еще в дописьменные времена прафракийцы оказали влияние на складывание тирсенского пантеона, в частности, в том, что касалось имени верховного бога.”

С други думи – тракийското влияние над етруските в предисторическия период не е просто спекулация, а съществуват достатъчно данни, за да бъде прието като факт. Още в дълбока древност траките са оказали влияние над оформянето на етруския пантеон, като изключение на прави и върховното божество Тин.

Поне за мен, колебанията на Цимбурский са без причина. Има факти, които се набиват на очи е няма как да бъдат пренебрегнати. Етруският език не спада към групата на индоевропейските и всички индо-европейски думи в него са заемки. Както думата tin-ден, така и отговарящият на тракийския теоним Διν/Дин Tin (Tins, Tinia) са дадени на етруските от дедите ни, които в далечното минало са наричани траки.

Един култ не може да се появи от нищото, нито пък може да се наложи лесно на нова територия. Трябва да са налице два важни фактора, без тях приемането на нови божества би било невъзможно. 

Първият е присъствие на значителна група хора практикуваща въпросния култ. 

Вторият фактор засяга културата на приносителите на новата религия, тя задължително трябва да е по-висока от тази на местното население.То трябва да гледа на почитащите непознатото до този момент божество като на свръх човеци- хора с необикновени качества.

За това, че старите балканци оставили следа на Апенините, са били силен народ свидетелства Плутарх. Той предава една от легендите за създаването на Рим и казва следното: “Някои смятат, че пеласгите след като обиколили по-голямата част от обитаемия свят и покорили повечето хора, се установили на това място и по силата на своето оръжие го нарекли Рим.” [4] Plut.Rom.I.1.(1)*

Друга, също така ранна миграция на стари балканци успели да се заселят на Апенините е записана от Страбон. Цитирайки Меандрий, Страбон твърди, че :”...след края на Троянската война, енети и траки отпътували за земите на север от Адриатическо море...” [5] Strab.XII.3.25.

He caмо имаме сведения за две преселения на стари балканци, но и съвсем ясно е указано, че дедите ни са били силен народ, който е успял да покори много други хора.С това и двете условия за налагане на култура на други хора са изпълнени.

Освен историческите извори налице са и други данни, които показват, че действително е имало тракийско/пеласгийско присъствие на Апенините в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиито имена не могат да бъдат изтълкувани  с помощта на италийските езици. 

Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология А.Sciaretta посочва Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci,  Scaptia, Tiberus.

А.Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от акад. Иван Дуриданов като кална, блатиста река. [Дуриданов, 1976,с.34]

За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснение на български език.

Изнесените тук данни позволяват да бъдат направени два основни извода: Тракийското влияние над етруските е започнало поне от времето Бронзовата епоха и е осъществено не на Балканите, а на Апенинския полуостров в следствие на поне две преселения. 

Вторият важен извод засяга факта, че тракийските имена на божества, които етруските приемат, се тълкуват най-добре на български език, а това показва, че речта на Орфей е древен вариат на нашата. Нека разгледаме сравненията, за бъдат избегнати съмнения са добавени съотвествия от други индоевропейски езици като немски и латински:

ЕТРУСКИ-ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-ЛАТИНСКИ-НЕМСКИ

Sethl-Suetul-свѣтьлъ(светъл)-vitreus (бляскав, стъклен)- weiß(бял)

Tin-Din-дьнъ(ден)-dies(ден), tag(ден)

Zemla-Zemela-землia(земя)-humus(земя)-Erde(земя)

Perkn-Perkon-перѫ(пера, бия)-sperno(отделям)-berjan(пера, бия ствиснем.)

Ezpa-Espios-спѣхъ (бързина)- equos(кон)-ehu(кон ствиснем.)

Към тези интересни сравнения могат да бъдат добавени не по-малко интересни паралели можем да намерим между етруски и старобългарски думи. Става дума за кантке-канас (княз), кепен-копан (благородник), талмите-тълмачъ (преводач).

Към тях може да се добави и Тарквиний-таркан (стблг. титла).

Ако се придържаме към официалните теории, представените паралели не би трябвало да съществуват, но те са факт и то доста неприятен и неудобен факт за някои хора и поради това всичко, което противоречи на догмите бива или премълчавано или осмивано.

Как, ако някой признае, че познатите от епиграфски паметници и стара литература старобългарски титли канас, копан и тълмач имат етруски успоредици канкте, кепен, талмите, ще може да ни залъгва, че старите българи са уседнали на Балканите едва през ранното Средновековие- около хилядолетие след като етруските са покорени от римляните.

Всичко е много просто, ако следваме фактите и не робуваме на догмите. Бивайки огромен, силен, а и високо културен народ, дедите ни наречени траки са повлияли населението на Апенинския полуостров, не на последно място религията на това население. Това се доказва не само от тракийските имена на няколко етруски божества, но и от историческите извори, тракийските топоними и хидроними, а също и от етруските куполни гробници имащи паралел в Тракия и Крим-земите на Стара Велика България.

Връзката между древните ни предци влезли в историята под името траки обяснява и защо има генетична близост между нас българите и хората от Италия. 

А пък фактът, че наложените от траките топоними в Етрурия имат смисъл на български език е поредното доказателство за това, че езикът говорен от Орфей, Залмоксис и Спартак е жив и днес и носи новото име български.

Та нима при нас българите не се изявява ярко певческия талант на Орфей, нима я няма мъдростта на Залмоксис, или бунтарския дух на Спартак? Във всяка епоха българите са показвали, че са способни както да впечатлят и очароват дошлите с мир, така и да накарат да треперят тези, пристигнали в страната ни с оголен меч.

Знаейки кой си ще живееш своя живот и за теб ще има бъдеще. Следвайки завета на предците си, ще вървиш по път, който е изпитан и правилен. Когато съчетаеш любовта към Родина и традиции със смелост, доброта, честност и почтеност, вече наистина можеш да се назовеш българин – потомък на народа на светлината.

Използвана литература и пояснения:

Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

И.Дуриданов, Езикът на траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

Извори от интернет:

В.Л. Цымбурский , ФРАКИЗМЫ В ОНОМАСТИКЕ ЭТРУРИИ И В ЕЕ ПАНТЕОНЕ (посл.вид. 13-10-2019) http://russ.ru/var/russ/storage/original/application/029781d7f2fb04c921b21236c6445ee4.pdf

The Parallel Lives by Plutarch, publ.in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1914(посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Geography of Strabo, publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Antonio Sciarretta’s Toponymy, Ancient Toponymy, Etruria (посл.вид. 13-10-2019)

http://www.asciatopo.altervista.org/etruria.html

(1)*Понастоящем се срещат изследователи, които се опитват да изкарат траки и пеласги различни хора, но за това доказателства няма. Нито могат да се посочат някакви разлики в езика, нито пък в материалната култура. Пеласгите са по-добре познати на гърците по простата причина, че са обитавали територията, която днес наричаме Гърция. За разлика от своите роднини обитаващи Пелопонес, Тесалия, Крит и т.н., траките не са позволили на дошлите от Африка данайци да им отнемат земята.

ХЕРОСЪТ - ДОБРИЯ БОГ НА НАШИТЕ ДЕДИ

Когато започнах своето проучване на българската история, изобщо не бях предполагал, че около 900 години преди времето на княз Аспарух, на Балканите са властвали хора с име подобно на неговото. Става дума за царете Хар-аспос и Адр-аспос. Тяхна е била цяла Добруджа, включително мястото където се намира Онгъла. Не знаех, че според Йордан, живелия през V век пълководец Аспар, е от рода на гетите, нито пък ми бе известно, че едно от имената на Тракийския Херос е Ут-аспиос.

Върховния бог на траките – Хероса, е познат и под други имена, като Аздул и Светулен, Перкон. Езиковедите сравняват елемента азду с българския глагол яздя, a пък за светул, предлагат прилагателното светъл. Перкон бива сравнявано с името на балтийския бог Перкун, хетския Таркун, а и с това на Перун, но по-важното е, че елемента перк отговаря най-добре на българския глагол перкам-пера, бия, удрям. Перкон означава гръмовержец,  този, който бие с мълния. Това е доста интересно защото просто няма как да е случайност факта, че особените названия на главното божество на траките се обясняват с български думи.

                                 изображение на Хероса - Стоби, Македония

http://users.stlcc.edu/mfuller/stobi/eStobiHorseman55.jpg

http://users.stlcc.edu/mfuller/stobiartifacts.html

Трябва да обърнем внимание и на едно друго име на Хероса. То е засвидетелствано на посветителски надпис от времето на Античността, но не от земите на Тракия, а от друго място. Става дума за Панония – територия обхващаща земи от Унгария, Сърбия, Хърватско. Паметникък е от унгарския град Dunaújváros, който в далечното минало е познат като Intercissa.

                    паметник на Тракийския Херос - Добрат, Панония

Текстът е сравнително кратък - DEo DoBRATl EUTICES SER(vus) DE(dit). Преводът е следния – Робът Евтихий посвети на бог Добрат. Този надпис предизвиква интереса на руските лингвисти Кудрявцев и Трубачов поради особеното име на божеството – Добрат (Добрати е склонената форма).

Добрат  показва прилика с рус. добрый, укр. добрий, срхърв. добар, блг. добър и т.н. Правени са опити името да се сравни с келтската дума dubro-вода (по-точно яма с вода), но както сам Трубачов отбелязва, това сравнение е недостоверно. Друго обаче, световно известният лингвист е пропуснал. Прилагателното добър може да се среща в абсолютно всички езици от славянската езикова група, но това само по себе си не означава нищо.

Нека хвърлим поглед към следните думи: al-всичко, bad-баня, blik-поглед, blind-сляп, dag-ден, dal-долина, dam-бент, dolk-нож, hal-зала, heks-вещица, kam-гребен, mos-мъх. Без да разполагаме с някакъв контекст, ние няма как да определим с точност към кой език те принадлежат. Може да се каже само, че спадат към език, който е от германската езикова група. В този си вид те срещат в датския, но също и в нидерландския.

Ако някоя от тези думи бъде изписана върху даден обект, но ние нямаме сведения къде е намерен този обект, ще си останем само с предположения. В случай обаче, че думите са изписани със скандинавски руни върху обект, който е намерен в Скандинавия, то е повече от ясно, че създадетелят на надписа трябва да се причисли към датския народ. Приликата с нидерландските думи в случая е без значение.

Ето за това трябва да потърсим допълнителни данни, които да позволят да се разбере към точно кой народ принадлежи Евтихий, който е направил посвещение към бог Добрат. На първо място е иконографията на паметника. Тя не може да се сбърка, става дума за изображение на Тракийския Конник, а не за някакво слабо известно божество на конете както предполагат лингвистите.

Ние българите сме народа, който е съхранил най- дълбока почит към Тракийския Херос, приел в ново време образа на Свети Георги. Гергьовден е уважаван дори от българските мюсюлмани и както посочва Евгений Теодоров, празника се сравнява по важност с Байряма- “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”c.9.

Епитетът Добрат-добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.

Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”,  (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.

Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса- Cass.Dio 49.36.

Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си- App.III.1.6.

Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато- Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име  Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and  Phrygian  names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.

Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година- Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία  ἡ  Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” - Д.Ангелов, "Образуване на българската народност", с. 374.

Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на бог Добрат още в незапомнени времена.

Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.

Това, а и факта, че старите българи са отъждествявани с мизи, пеони и панонци, че при нас култът към Хероса е все още забележително силен и т.н., доказва, че паметникът е създаден не просто от човек с неясен произход, говорещ език от славянската езикова група, а по-скоро от индивид, който трябва да бъде причислен към българския етнос.

Освен епитетите Аздул-яздещ, Светулен-светъл, Перкон-перкащ, удрящ, сега ние разполагаме с още един интересен епитет на Хероса – Добрат-добрият. Планината от информация, показваща, че сме местен народ с история започваща хилядолетия преди основаването на Рим, продължава да расте. В нейната сянка са тези, които отричат истината, но уви – усилията им са обречени на неуспех.

Не след дълго, дори децата ще знаят, че са потомци на Орфей и Залмоксис, на Ситалк и Спартак, на хората, които положиха основите на европейската цивилизация, на хората, които спасиха Европа от чужди агресии няколко пъти, но заплатиха страшна цена за подвига си. Тази цена не се измерва само в безбройните човешки жертви, не по-малко тежко е бремето на лъжите мърсящи името на предците ни. Лъжи, които спомогнаха за разкъсването на народа ни на части. Сега ние не само имаме възможността да спрем процеса на унищожение на етноса ни, но и да си върнем заслужената слава и престиж.

Използвана литература:

1.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926, 2;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

5.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Е.Теодоров, Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Изд. Наука и Просвета, София, 1972;

9.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

10.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

11.Й.Заимов, Български Именник, Второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

12.О.Н.Трубачев, Языкознание и этногенез славян, Вопросы языкознания, № 4, Москва, 1985; 

*Предполага се, че  Volgum/Болгум е днешното унгарско селище S. Fenekpuszta -“Barrington Atlas  of  the  Greek  and Roman World, map 20, P.  Kos, M. Šašel Kos.