СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече  е установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название. То просто е най-популярното и разбираемото.

                                            Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози усилено търсят следи в Средна Азия, а така се създава съвсем погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. IYI  се появява на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, степни номади, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем обаче, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. 

Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. 

По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Яхмос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. 

Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си.  

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

Основна използвана литература:

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp

 

УКРИТОТО ОРФЕЕВО НАСЛЕДСТВО

Сигурен съм, че не само аз, но и мнозина други са се чудили какъв е бил гласът на Орфей. Какви думи са изпълвали песните му, които са омайвали и хора, и животни. Дали някои обогатилите мелодиите слова са разбираеми за всеки българин, или пък звучението им би било странно и напълно непонятно за нас?

В началото проучванията бяха трудни поради оскъдната информация – не бе никак лесно да се намери специализирана литература. С разкриване на останките на езика на най-древните обитатели на земите ни, са се занимавали немалко хора: Август Фик, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Леонид Гиндин, Радослав Катичич, Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Кирил Влахов, Светлана Янакиева и др. Работите на тези безспорно способни изследователи съдържат интересни, но силно фрагментирани данни.

Това е все едно определена ценна книга да бъде разкъсана на малки парченца и един автор да разкрие информацията от едно парче, а друг автор от друго парче. Докато не се съберат всички части от мозайката, е изключително трудно да се достигне до истината.

Процесът на събиране, проверка и анализ на данните отне много време, но работата не бе никак скучна. Бях изумен когато разбрах, че българското лично местоимение аз съотвества на присъстващото в езика на Орфей лично местоимение аз. Идентичен на българския предлог до, се оказа и използвания в тракийската реч предлог до. Не бях и предполагал, че тракийските думи за коза, козел, змия, жерав, заек, имат форма, която е разбираема за всеки българин: коза, козил, зум, зерав, зайка.

По-интересно за мен бе това, че основни орфееви думи засягащи топонимията: бара-речичка, море, брод, град, дебри, кал, дървета, са или идентични, или много близки до българските: бара, мари, бурд, гордо, добер, кал, друвета. Подобен феномен не се наблюдава никъде по света и поне за мен, единственото логично обяснение е това, че речта на великия певец и музикант Орфей, никога не е изчезвала.

Помислете – ако езикът, който говорим се е появил на Балканите през VI-VII век, как тогава най-древните наименования на тракийски реки и селища са обясними най-добре на български? Дори професионалисти признават, че имената на споменатите от Омир, Херодот и други автори, реки и градове Пеней, Камандър, Тимок, Илион, Гордион, Теменодури, (В)исмар, Бреге-дава, се тълкуват с помощта на пѣна, камы, тьма, илъ, градъ, темѧ, вьсъ, мѣръ, брѣгъ.

Пак хора посветили живота си на изучаването на старите езици признават, че най-често срещащите се в Тракия елементи на селищни имена – пара (бара) и дава (дева), могат да се изтълкуват с българските думи бара-рекичка и дявам, девам, т.е. поставям, основавам. Признава се и това, че най-типичната за езика ни особеност – екането и якането е познато на речта на Орфей, че умалителните наставки от тракийската реч се срещат и в българската и т.н. 

Катичич и Дечев акцентуват на над една интересна особеност на орфеевия език – замяната на м с б/в, но защо ли не са забелязали, че това явление е все още живо в българските говори, в които срещаме разновидностите: тъмно-тъвно, племня-плевня, стръмно-стръвно. Георгиев пише за това, че както в тракийския, така и в българския неударено е се изяснява в и (както показват вариациите петел-пител, зелен-зилен), но няма смелостта да обясни значението на тази важна особеност.

Смятам, че повечето от лингвистите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. За жалост, навярно под натискa на влиятелни колеги, служители на чужди лобита, а и политици, истината бива жестоко изкривявана.

Страхувайки се за кариерата си, определени лингвисти изучаващи тракийския език, предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи. Други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, в която да насочи вниманието на читателите си. В миналото, твърде малко хора като Георги Сотиров отказваха да участват в манипулациите и смело изказаха твърдение, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч.

Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване не кой да е, а специалистите са ползвани български думи, ще се получи доста дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере на едно място сведенията представени от различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и лингвистите направили това. Необходимо е да се уточни, че никой от въпросните професионалисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията, продиктувани от политическата конюнктура.

Приятно четене!

ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ

1.аз-аз – Владимир Георгиев

2.ак-око- Владимир Георгиев

3.аса-осил - Владимир Георгиев

4.асду-яздя - Владимир Георгиев

5.бал-бял - Владимир Георгиев

6.балан-балан - Владимир Георгиев

7.барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

8.бебрус-бобър - Иван Дуриданов

10.бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

11.берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

12.берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

13.био-бия –Димитър Дечев

14.бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

15.братер-братръ  -Владимир Георгиев

16.бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

17.брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

18. брузас-бърз - Иван Дуриданов

19. бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

20.брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

21.бурд-брод – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

22.вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

23.вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

24.виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

25.волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

26.гава-говети-почитам –Димитър Дечев

27.гал-голѣмъ –димитър Дечев

28.галт- голоть-поледица - Иван  Дуриданов

29.гелавос-зълва –Владимир Георгиев

30.гентон- ген (гнати) – Вилхелм Томашек

31.гила-жила –Владимир Георгиев

32.гордо-градъ- Ото  Хаас

33.дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

34.дау-давити-давя - Ото Хаас,  Владимир Георгиев

35.дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

36.дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

37.дег- жегѫ – Иван Дуриданов

38.деин-деен –Владимир Георгиев

39.дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

40.диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

41.дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

42.до-до – Владимир Георгиев

43.добер-дебра, дол –Димитър Дечев

44.дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

45.друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

46.дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

47.дразд-дрозд – Иван Дуриданов

48.друвета-дърво Владимир Георгиев

49.еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

50.ед-одрина-обор –Димитър Дечев

51.e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

52.ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

53.залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

54. з-за, отвъд -Димитър Дечев

55. зайка-заек – Владимир Георгиев

56. залдас-злато –Иван Дуриданов

57. залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

58. залден-златан – Владимир Георгиев

59. зелкия-зелка – Владимир Георгиев

60. земела-землiа –земя –Паул Кречмер, Иван Дуриданов

61. зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

62. зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

63. зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

64. зора-зора – Георги Сотиров

65. зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

66. иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

67. ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

68. ина-иней-скреж – Димитър Дечев

69. интос-ендо (умал.наставка като в говѧдо-говендо)- Димитър Дечев

70. кабир-кобь-съдба - Димитър Дечев

71. калас-кал – Иван Дуриданов

72. карпа-карпа –Владимир Георгиев

73. картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

74. керс-чер – Иван Дуриданов

75. кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

76. коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

77. козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

78. корубант-жребѧ – Ото Хаас

79. котиата-котета, котенца –Владимир Георгиев

80. кентас-чѧдо-чедо - Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

81. керм-грамада – Димитър Дечев

82. керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

83. кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

84. клев-клен, кленово дърво – Иван Дуриданов

85. ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

86. кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

87. лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

88. луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

89. магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

90. мари-мориѥ, море – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

91.ме-ме, мене – Владимир Георгиев

92. мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

93. мидне-место –Вилхелм Томашек

94. мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

95. мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

96. олган-влажен – Владимир Георгиев

97. остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

98. пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

99. полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

100. прас-пръсна, пръскам – Иван Дуриданов

101. пупе (буб?) - боб – Иван Дуриданов

102. реси-роса – Иван Дуриданов

103. ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

104. росе-роса Димитър Дечев

105. сабадиас- свободь- Грегоар, Бонфанте, Дуриданов, Георгиев

106. сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

107. саузу-сух – Владимир Георгиев

108. cветул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

109. сева-цев – Владимир Георгиев

110. си-сь-този – Владимир Георгиев

111. скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

112. скарке-скърцам- Владимир Георгиев

113. спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

114. стаина-стена – Владимир Георгиев

115. стан-стан- Георги Сотиров

116. стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

117. струм-струя – Димитър Дечев

118. стурия-страна, простор – Иван  Дуриданов

119. сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

120. сур – сыръ-влага – Иван Дуриданов

121. талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

122. темено-тъмен – Ото Хаас

123. темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

124. тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

125. тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

126. тарпо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев, Иван Дуриданов

127. трауос-строуia – Иван Дуриданов

128. траус-троша, ломя – Иван Дуриданов

129. три-три – Владимир Георгиев

130. трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

131. удра-видра – Иван Дуриданов

132. хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев

Държа да отбележа нещо важно – тълкуването думите от горния списък не е моя спекулация, а дело на професионалисти, като не всички сравнения на тракийски думи с български са дадени тук. Намирам, че определени езиковеди са прекалено предпазливи в оценката си, и поради колебанията на тези хора, съм пропуснал да добавя допълненията им, които те дават към тълкуванията на своите колеги.

Има и друго - реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати (умишлено или неумишлено) от специалистите и поради това не са дадени в горния списък.

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица.

Също така не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения. Повече от ясно е, че вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Тракийски топоними като Кабетсос и Сане бяха изтълкувани от Вл. Георгиев с кобец-хищна птица и сѣно-сено, но не бяха включени в тракийската ономастика защото на някой му бе хрумнало да ги обяви за наложени от новодошли северни пришълци. Защо до времето на Прокопий Цезарийски никой автор, включително Прокопий не е забелязал трайното заселване на нов народ, не бе обяснено. 

Не бе обяснено и как споменатите през 540-550 година тракийски топоними ще са нови, след като сам Прокопий пише за друго населено място Сане, уточнявайки, че то е древно. Названието на областта Кабетсос е почти идентично на споменатия от Омир град Кабессос, но и това не притеснява изобщо определени специалисти.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни, а същевременно ни бяха внушавани заблуди. С публикацията на тази работа, известна, немалка част от укритото вече е публично достояние. Питам се - Има ли още такива, които да вярват, че езикът на Орфей е мъртъв?

 Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;

5.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

6.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;