Благодарение на работите на д-р Ганчо Ценов, разбрах, че
истинското име на бащата на княз Аспарух е Кроват.
Действително, когато проверих в старите антикварни издания на летописците
Теофан Изповедник и патриарх Никифор, се натъкнах на варианта Кроват, а не Кубрат – познатат на всички ни разновидност, която най-произволно е
наложена в официалната ни историография.
По-късно, със задълбочаването на познанията си в
тракийската ономастика, ми направи впечатление приликата между названието на
древнобалканския народ кровизи и
името на княз Кроват. Не остана
незабелязана и наставката -ат, обща
както за името на бащата на Аспарух, така и за тракийския бог Добрат (Dobratus).
Какъв може да е произходът на Кроват, ако както основата, така и окончанието имат паралел в тракийската ономастика? Не
показват ли особеностите на името на този наш владетел, че отъждествяването на
българите с тракийския народ мизи в продължение на хиляда и сто години не е
грешка, а просто неудобна истина?
Редно е да си зададем въпроса – ако името на Кроват е
предадено преиначено, навярно, за да се скрие истинския му произход, дали и
други имена на наши владетели няма да са представени в изкривен вид, толкова
изкривен и променен, че да не можем да направим съпоставка с древнобалкански
антропоним или етноним?
В миналото доста съм се чудил какво може да означава
името на българския владетел Паган (Παγάνος)? Макар да
е властвал само две години, все пак този човек е принадлежал на
благородническата прослойка на дедите ни. Би било хубаво да знаем дали името му
притежава смисъл на български.
За него кратки
сведения представя Теофан Изповедник описвайки враждата на този княз със Сабин
– предишният господар на страната ни. Доста интересни сведения за Паган дава проф. Борис Симеонов в
работата си “Прабългарска Ономастика”. Още в началото е посочено: Паган или Баган.
Представено е виждането на Вилхелм Томашек, според когото
Паган е равно на bagana-стълб, кол, стълба. Проф. Симеонов
изразява несъгласие с предложението на чешко-австрийския учен и добавя версията
на Геза Фехер, смятащ, че Паган е
равно на Баган/Бахан, произлизащо от
прабългарската дума baγan, която дала чрез bahan ˃baan˃ban в унгарски и сръбски думата и титлата ban/бан-областен управител.
Според Фехер по-старата форма на думата била baγa (бага), която
като титла се среща в надписите от Централна Азия, а също така и в
прабългарските във форма βαγαΐνος, βαγατουρ (багаин, багатур), имала значение господин. С това виждане проф. Симеонов
изразява съгласие и добавя, че значението на Паган/Баган е Господаря, Господин.
Що се касае до вариацията П/Б нашият учен
твърди, че начални фонеми (звуци) могат да се редуват в хуно-алтайските езици,
включително и в прабългарски. Всъщност може да
се даде много по-просто обяснение. Понеже сведенията за Паган са от автори, които пишат на гръцки език, а се знае, че
гърците понякога предават древнобалканското Б като П (Бистирос е прекроено на Пистирос,
а Берисад на Перисад), то е ясно, че правилната форма на Паган е Баган.
Геза Фехер е прав, че Баган има същата основа както и старобългарските титли багаин, багатур (βαγαΐνος, βαγατουρ), прав е и за това, че
основата е бага (baγa), но има няколко
важни подробности, които унгарският учен е пропуснал умишлено, или неволно.
Както старите тюрки, така и монголците респ. имат bäg, beg, bey-господар, bayan-богат. Тези
титли и думи обаче не са нито тюрски, нито монголски, а са заемки, като
понастоящем се смята, че са дадени от ирански народ. Действително, в
авестийския език срещаме думата бага(baγa)-бог, но от
друга страна, в днешния ирански, а и в говорения в Афганистан пащу, бог е xoda, xwədāi. В други
ирански езици като талишки и бeлуджски бог е xidо, xwda.
Поне за мен това е силна индикация, че бага(baγa)-бог, е
заемка в иранските езици и поради това по-късно е изоставена. Бага е едно от арийските имена на
слънцето и тук проблемът за историци и езиковеди става огромен понеже нито в
авестийски, нито в санскрит, или по-късния хинди можем да намерим обясенние за
името на Бага – слънцето.
Обяснение
има в българския и не само защото бог
е свързано с богат, но и поради
това, че древната форма на бог, т.е. бага се
обяснява с багра-червен
цвят, багрило, багря,
багреница, сродна е даже думата божур-яркочервено
цвете.
Понастоящем се правят отчаяни опити нашата дума бог да се изкара иранска заемка,
въпреки, че за изконнобългарският ѝ произход е писал още през 20-те години на
ХХ век Стефан Младенов, а и както бе посочено – на ирански няма обяснение.
Съществува и друга подробност, която хората опитващи се да сложат прародината
ни в Азия не обичат да споменават.
Става дума за това, че векове преди някой да документира
авестийската baγa-бог и
санскритската भग-слънце, траките фриги са изсекли на камък името Багун, а по свидетелства на Хезихий,
върховният бог на фригите е наречен
Багайос (Βαγαῖος).
Фригийски надпис съдържащ името Багун, изобр.M.Copeland
http://www.maravot.com/Phrygian/shard.G136-1.jpg
Древната
родина на фригите е на Балканите, а тяхната дума за върховния бог Багайос (Βαγαῖος) е старата форма на нашата дума бог, явава се и основа за старобългарското име Баган, което дори в ново време присъства при нас под формата Боган.
В случая е важно да се отбележи и това, че подобно на
промяната Баган ˃ Боган,
същата трансформация се наблюдава и при титлата багаин (βαγαΐνος).
Нейната по-късна форма е богоин,
същото важи и за багатур,
известна е и форма боготор.
Излиза, че изкривеното на Паган име на българския владетел Баган наистина е свързано с титлите багаин и багатур, но както
става ясно те не са нито тюрски, нито монголски, нито ирански, а принадлежат на
речта на древнобалканските народи познати като траки.
Иронията е, че речта на фригите не само обяснява името на
Баган, познат ни като Паган, титлите багаин и багатур, притежаващи една основа с фриг. Багайос (Βαγαῖος) -бог, но и
една от най-оспорваните старобългарски титли – канас. Фригите я ползват под формата акенас, като най-ранната регистрация е от VIII в.пр. Христа, т.е.
преди около 2730 години.
Съвсем нормално е, поради големия времеви диапазон, акенас да се различава от канас, но за наше щастие, тракийската
ономастика предлага и доста по-късно документираното име Канас/Kάνας. То е записано през II в.сл.
Христа и поради тази причина е неразличимо от старобългарската дума и титла канас.
Започнахме с Паган,
който се оказа Баган, минахме през
древните наши титли багаин и багатур и завършихме с канас – старата форма на княз. Нещата
са навързани и ако се казва истината, се вижда и логиката. Защо тогава
изследователите на нашето минало са оставили питомното и са тръгнали да търсят
дивото в Сибир и Памир?
Защо бе нужно по такъв жесток начин българският народ да
бъде заблуждаван, че е от един произход с тези, които пет века ни клаха,
бесиха, изтезаваха и продаваха като стока по пазарите на Ориента? Защо днес
една измама бива замествана с друга измама – тази за иранските корени на
старите българи?
Оставам с впечатлението, че има по-страшни палачи от тези
държащи брадва и меч, с перо и манипулации се създават повече жертви. Всеки
може да сгреши, всеки може да залитне за известно време, но да се защитават с
фанатизъм вредни за България заблуди, като същевременно се пречи на прогресивните
автори да поднесат алтернативна, нова и полезна информация, граничи с
престъпление. Дано съвестта на тези, които правят това да се събуди в скоро
време!
Използвана литература:
1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;
3.Й.Заимов, Български Именник, БАН, Второ фототипно издание, София, 1994;
Извори от интернет:
The Old Phrygian Areyastis-inscription, ALEXANDER LUBOTSKY (посл.вид. 23-06-2019)
https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf
M.Copeland,
The Phrygian language, Translation of Phrygian scripts (посл.вид. 23-06-2019)
http://www.maravot.com/Phrygian1.html
Публикации
