УКРИТИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО

Много усилия са хвърлени, за да се наложи заблудата, че старите българи са чужд за Балканите народ. Без да има доказателства, речта на дедите ни бе дефинирана един пък като угрофинска, друг път като тюрска, а после и като иранска. Като “аргумент” за екзотичния език на дедите ни бяха представяни техните лични имена, а и титли. При това систематично са премълчавани планини от данни. По този начин българският читател бе лишен от база за сравнение и бе подведен.

За връзката между старобългарските имена Аспарух, Бузан, Кардам, Корсис, Кроват, Мостич, Сабин, Тервел с присъстващите в тракийската ономастика –Аспиос, Бузос, Кардамиле, Кровизи, Мостис, Сабин, Тревелиус, не бе казано абсолютно нищо, все едно информацията не съществува. Още през XIX в., през 1876 г. е публикувана интересна информация, при което древното име Кардамис е сравнено със старобългарското Кардам. Цитирайки труда на учените Папе и Бензелер, Дюмонт не само сравнява името Кардам с други подобни от времето на Античността, но за титла на българския владетел използва титлата принц  (prince). Немските изследователи също смятат Кардам за принц, т.е. княз, в работата им е употребена думата fürst,  а не chan - кан, хан.

Като “доказателство” за средноазиатските корени на дедите ни, бе използван факта, че тюрките имат титли като каган, таркан и др. Това обаче не означава абсолютно нищо. От една страна никой не доказа убедително, че титли като багаин, багатур, таркан, каган и др. са действително тюрски (а те и не са бел.авт.), не бе взета под внимание и възможността въпросните титли да са дадени на тюрките от стари балканци заселили се още по време на древността в Средна Азия.

В старобългарския език са запазени доста от типичните за Римската Империя титли и административни титли и термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ. 

Срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ.

В старобългарските епиграфски паметници намираме дори римски названия за укрепления. Това са кастрон-крепост, канпон-военен лагер, фосатон-отбранително съоръжение. Срещат се също названия на въоръжение:  касидия, лоракия, идващи от лат. cassida-шлем и lorica-ризница, броня. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща-копие, идваща от от лат. lancia-копие.

От тези факти не може да се заключи, че старите българи принадлежат на италийските народи, от които произлизат римляните. Ползването на римски титли и термини от военното дело само показва, че дедите ни са били дълго време в съприкосновение с потомците на Ромул. А мястото, в което това общуване между българи и римляни е осъществено, е несъмнено Тракия. Старите балканци са под римска власт повече от шест века, а това несъмнено е оказало влияние върху езика.

В миналото, радетелите на теорията за тюрския произход на старите българи посочваха като “доказателство” особените имена на годините в Именника на българските владетели. Дори да приемем за момент, че названията шегор, дилом, сомор и т.н. са тюрски, това също не доказва абсолютно нищо, понеже фактът, че понастоящем ние ползваме латински названия на месеците, не ни прави италийски народ. Имената на месеците от януари до декември са от латински произход, а тези имена на месеци присъстват в старобългарския език.

Реално латинските заемки в старобългарския език са доста повече от “тюрските” и “иранските”. Не се касае  за предимство от една-две думи, а за доста сериозно количество. За да не бъда голословен, представям списък с въпросните заемки от речта на римляните присъстващи в речта на дедите ни:

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот

КИНЪСЪ-налог, данък

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари  

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса: Ако латинските заемки в старобългарския език са около 500% повече от тюркските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюркски произход на старите българи?

Научен метод ли е това, що за ниво на интелигентност са имали хората съчинили официалната теория за произхода на старите българи? Ако не липсата на интелигентност и способност за извършване на критичен анализ са причина за налагането на заблудите, то излиза, че заблудите са налагани умишлено, а това вече е нещо, което може да се класифицира като престъпление.

Навярно страхувайки се от критика и край на кариерата, никой млад историк или езиковед не се осмели да зададе важните въпроси: Защо в старобългарската военна терминология няма тюрски или ирански думи? Как така хора, успели да победят Римската Империя и да си извоюват епитета страшни за целия свят :”Bulgari toto ordo terribiles”, ще забравят и изоставят своите названия за оръжия, а и ездаческата си терминология?

Всъщност, бяха направени опити, присъстващите в старобългарските инвентарни надписи думи като тулсхи, купе и т.н. да бъдат изкарани тюрски, а после и ирански, но без успех. Казвам без успех защото при сравненията изобщо не бяха споменати трако-пеласгийските думи тулaкос-торба, т.е. колчан за стрели, купа-шлем и т.н.

Дори да приемем, че купе, тулски, юмши и др. са от тюрски, или ирански произход, то тяхното количество в старобългарския език е нищожно. Представям списък със сто петдесет и пет старобългарски думи засягащи военното дело и държавното устройство на дедите ни. Списъкът далеч не е пълен, но дори и в този си вид показва убедително, че в миналото, в никакъв случай не е имало оправдание титлите, имената, а термини от календара ползван от старите българи да се ползват като аргумент за азиатския произход на дедите ни.

Constantine Manasses - Scanned from book "Miniatures from the Manasses Chronicle", Ivan Duichev, "Bulgarski hudojnik" Publishing house, Sofia, 1962

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars#/media/File:53-manasses-chronicle.jpg

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

1.оимъ-боец

2.оимьство-войска

3.оимьскъ-воински

4.воинъ-войник

5.копииникъ-копиеносец

6.мечьникъ-мечоносец, страж*

7.стрѣльцы-стрелци*

8.земьникъ-наемен войник

9.орѫжниикъ-тежко въоръжен войни

10.борьць-боец, борец

11.сътъникъ-стотник

12.вои-войска, армия

13.воиска-войска

14.воиньство-войска

15.рати-войници

16.въплъчениѥ-войска 

17.оплъчениѥ-боен ред

18.побранскъ-военен

19.чинъ-военен строй

20.чело-челен отряд

21.орѫжьнъ-носене на оръжие, въоръжение

22.стражъ-пазач, палач

23.блюстель-страж, надзорник

24.мощьникъ-боен другар, съюзник

25.оустителъ-кочияш, колар

26.велъможа-велможа

27.владыка-владика, господар

28.владычицъ-господарка

29.вождь-вожд

30.воѥвода-войвода

31.кънѧнзъ-княз

32.прѣходь-вожд, предводител

33.предъборникь-предводител

34.кръмьчии-кормчия, ръководител, наставник

35.начѧлникъ-началник, вожд, предводител

36.властелъ-властелин

37.самъчии-титла на висш служител

38.самодръжител-монарх, властелин

39.самодръжецъ-властелин, господар

40.самовластьнъ-независим владетел

41.миродрьжець-владетел

42.прѣвладыка-владетел, властелин

42.правитель-вожд

44.предъборникъ-предводител

45.дрьжатель-управник

46.господинъ-господар

47.доводителъ-водач

48.намѣстьникъ-наместник

49.могѫтъ-знатен човек, велможа

50.жоупанъ-жупан

51.старѣишина-старейшина, управител

52.настольникъ-наместник

53.санъ-сан, служба – твърди се, че е тюркса, но няма убедителни доказателства

54.сѣчьць-палач

55.блюстель-надзирател, страж

56.вратаръ-пазач на вход

57.двьрнькъ-вратар

58.трѫбии-тръбач

59.стража-стража, охрана

60.балии-лекар

61.врачъ-лекар

62.вѣстьникъ-вестител

63.дрьжава-владеене

64.власть-власт

65.владѫ-владея

66.владычество-владичество, властване

67.крѫгъ-област, събрание

68.вѣще-събрание, съвещание

69.начѧлиѥ-управление

70.владычелствовати-властвам

71.оплотъ-ограда

72.острогъ-ограда, вал за защита от неприятелско нападение

73.остражиѥ-крепост

74.прѫдъ-крепостен вал

75.крѣпость-крепост

76.станъ-укрепен лагер

77.стѣна-стена, защита

78.одрина-ограда

79.ныръ-кула

80.стлъпъ-наблюдателница

81.стражище-наблюдателна кула

82.стрѣльница-укрепление, от което се стреля

83.стрѣлостоѧтельница-обсадна машина

84.нападеньѥ-нападение

85.рать-война

86.сѣчъ-сеч, война

87.брань-битка, война

88.одолѣниѥ-победа

89.колѥниѥ-клане

90.сѫпьръ-противник, неприятел

91.врагъ-враг

92.находъ-нападение

93.оплѣнениѥ-пленяване, пленичество

94.обѧтиѥ-плен

95.оубити-убивам

96.побити-убивам, унищожавам

97.въздринѫти-отблъсна

98.тлѣщи-удрям

99.събости-пробода

100.пронажати-пронизвам

101.пронисти-пробода, пронижа

102.оусѣкнѫти-обезглавявам

103.сѣкѫ-сека, посичам

104.орити-унищожавам

105.отъвлѣщи-опъна лък

106.осѣсти-обкръжавам, обсаждам

107.окрочити-обкръжа

108.оутстѫпати-отстъпвам

109.оплъчати сѧ-строявам се в боен ред

110.орѫженсьтвовати-пазя с оръжие, охранявам

111.хранити-пазя, защитавам

112.блюсти-пазя, охранявам някого

113.остѣнити-ограждам със стена, укрепвам

114.одрьжти-завладявам

115.одолѣвати-побеждавам

116.конъ-кон

117.кобыла-кобила

118.жрьбѧ-жребче

119.клюсѧ-конче

120.оузда-юзда

121.дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

122.бръзда-желязната част на юздата

123.седьло-седло

124.ременъ-ремък

125.вощага-камшик

126.тинъ-камшик

127.iaрьмъ-ярем, хомот

128.iахати-яздя

129.въпрѧщи-впрегна

130.лѫкъ-лък

131.тѧтива-тетива на лък

132.стрѣла-стрела

133.тоулъ-колчан

134.острьѥ-острие

135.стрѣкало-острие

136.мечъ-меч

137.брьдоунъ-меч

138.ножъ-нож, меч

139.ножьница-ножница

140.кордъ-вид меч

141.копьѥ-копие

142.сило-примка, ласо

143.брады-брадва

144.сѣчиво-секира, брадва

145.секыра-секира

146.топоръ-брадва

147.брънѩ-броня, доспехи

148.шлѣмъ-шлем

149.щитъ-щит

150.орѫжиѥ-оръжие

151.вьсеорѫжиѥ-пълно въоръжение

152.палица-палица, тояга

153.кръкыга-каруца, талига

154.колесьница-колесница

155.возъ-каруца, кола

Думите със звездичка* са официално старочерковнославянски, но това не е нищо друго освен алтернативното название на старобългарския език.

Фактите са неумолими, старобългарската военна терминология няма нищо общо нито с тюрската, нито с иранската реч. Фактите са неумолими, но и неудобни и поради това са укрити. Кой би вярвал на старите нелепи измислици, ако би имал възможност да сравни представения тук списък с често цитираните, но само шепа екзотични думи, чиято етимология не е изяснена?

Старите българи никога не са губили езика си, а и не са идвали от Сибир, Памир, или Кавказ. Така нареченият съюз между прабългари и славяни е всъщност съюз между европейски мизи и гети – хора, които говорят един език и от незапомнени времена обитават Източна Европа, макар някои групи да се преселват в Мала Азия и Средна Азия. Нашата прародина е тук на Балканите, това показва нашият фолклор, нашият доминантен антропологичен тип, а и нашите гени. Време е скъпите ни историци да изоставят фантазиите и измислиците и съобразявайки се с фактите да позволят на неомърсени със създаване на вредни за България манипулации хора, да пренапишат историята ни.

Използвана литература:

1.Ст.Стоянов, М.Янакиев, Старобългарски език -Текстове и речник, Наука и изкуство, Пето издание, София 1976;

2.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

Извори от интернет:

Старобългарски Речник http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ, ЧЕСТИТО СЪЕДИНЕНИЕ !!!

ИСТИНСКОТО ИМЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ ПАГАН

Благодарение на работите на д-р Ганчо Ценов, разбрах, че истинското име на бащата на княз Аспарух е Кроват. Действително, когато проверих в старите антикварни издания на летописците Теофан Изповедник и патриарх Никифор, се натъкнах на варианта Кроват, а не Кубрат – познатат на всички ни разновидност, която най-произволно е наложена в официалната ни историография.

По-късно, със задълбочаването на познанията си в тракийската ономастика, ми направи впечатление приликата между названието на древнобалканския народ кровизи и името на княз Кроват. Не остана незабелязана и наставката -ат, обща както за името на бащата на Аспарух, така и за тракийския бог Добрат (Dobratus).

Какъв може да е произходът на Кроват, ако както основата, така и окончанието  имат паралел в тракийската ономастика? Не показват ли особеностите на името на този наш владетел, че отъждествяването на българите с тракийския народ мизи в продължение на хиляда и сто години не е грешка, а просто неудобна истина?

Редно е да си зададем въпроса – ако името на Кроват е предадено преиначено, навярно, за да се скрие истинския му произход, дали и други имена на наши владетели няма да са представени в изкривен вид, толкова изкривен и променен, че да не можем да направим съпоставка с древнобалкански антропоним или етноним?

В миналото доста съм се чудил какво може да означава името на българския владетел Паган (Παγάνος)? Макар да е властвал само две години, все пак този човек е принадлежал на благородническата прослойка на дедите ни. Би било хубаво да знаем дали името му притежава смисъл на български.

За него кратки сведения представя Теофан Изповедник описвайки враждата на този княз със Сабин – предишният господар на страната ни. Доста интересни сведения за Паган дава проф. Борис Симеонов в работата си “Прабългарска Ономастика”. Още в началото е посочено:  Паган или Баган.

Представено е виждането на Вилхелм Томашек, според когото Паган е равно на bagana-стълб, кол, стълба. Проф. Симеонов изразява несъгласие с предложението на чешко-австрийския учен и добавя версията на Геза Фехер, смятащ, че Паган е равно на Баган/Бахан, произлизащо от прабългарската дума baγan, която дала чрез bahan ˃baan˃ban в унгарски и сръбски думата и титлата ban/бан-областен управител.

Според Фехер по-старата форма на думата била baγa (бага), която като титла се среща в надписите от Централна Азия, а също така и в прабългарските във форма βαγαΐνος, βαγατουρ (багаин, багатур), имала значение господин. С това виждане проф. Симеонов изразява съгласие и добавя, че значението на Паган/Баган е Господаря, Господин.

Що се касае до вариацията П/Б нашият учен твърди, че начални фонеми (звуци) могат да се редуват в хуно-алтайските езици, включително и в прабългарски. Всъщност може да се даде много по-просто обяснение. Понеже сведенията за Паган са от автори, които пишат на гръцки език, а се знае, че гърците понякога предават древнобалканското Б като П (Бистирос е прекроено на Пистирос, а Берисад на Перисад), то е ясно, че правилната форма на Паган е Баган.

Геза Фехер е прав, че Баган има същата основа както и старобългарските титли багаин, багатур (βαγαΐνος, βαγατουρ), прав е и за това, че основата е бага (baγa), но има няколко важни подробности, които унгарският учен е пропуснал умишлено, или неволно.

Както старите тюрки, така и монголците респ. имат bäg, beg, bey-господар, bayan-богат. Тези титли и думи обаче не са нито тюрски, нито монголски, а са заемки, като понастоящем се смята, че са дадени от ирански народ. Действително, в авестийския език срещаме думата бага(baγa)-бог, но от друга страна, в днешния ирански, а и в говорения в Афганистан пащу, бог е xoda, xwədāi. В други ирански езици като талишки и бeлуджски бог е xidо, xwda.

Поне за мен това е силна индикация, че бага(baγa)-бог, е заемка в иранските езици и поради това по-късно е изоставена. Бага е едно от арийските имена на слънцето и тук проблемът за историци и езиковеди става огромен понеже нито в авестийски, нито в санскрит, или по-късния хинди можем да намерим обясенние за името на Бага – слънцето.

Обяснение има в българския и не само защото бог е свързано с богат, но и поради това, че древната форма на бог, т.е. бага се обяснява с багра-червен цвят, багрило, багря, багреница, сродна е даже думата божур-яркочервено цвете.

Понастоящем се правят отчаяни опити нашата дума бог да се изкара иранска заемка, въпреки, че за изконнобългарският ѝ произход е писал още през 20-те години на ХХ век Стефан Младенов, а и както бе посочено – на ирански няма обяснение. Съществува и друга подробност, която хората опитващи се да сложат прародината ни в Азия не обичат да споменават.

Става дума за това, че векове преди някой да документира авестийската baγa-бог и санскритската भग-слънце, траките фриги са изсекли на камък името Багун, а по свидетелства на Хезихий, върховният бог на фригите е наречен Багайос (Βαγαῖος).

Фригийски надпис съдържащ името Багун, изобр.M.Copeland

http://www.maravot.com/Phrygian/shard.G136-1.jpg

Древната родина на фригите е на Балканите, а тяхната дума за върховния бог Багайос (Βαγαῖος) е старата форма на нашата дума бог, явава се и основа за старобългарското име Баган, което дори в ново време присъства при нас под формата Боган.

В случая е важно да се отбележи и това, че подобно на промяната Баган ˃ Боган, същата трансформация се наблюдава и при титлата багаин (βαγαΐνος). Нейната по-късна форма е богоин, същото важи и за багатур, известна е и форма боготор.

Излиза, че изкривеното на Паган име на българския владетел Баган наистина е свързано с титлите багаин и багатур, но както става ясно те не са нито тюрски, нито монголски, нито ирански, а принадлежат на речта на древнобалканските народи познати като траки.

Иронията е, че речта на фригите не само обяснява името на Баган, познат ни като Паган, титлите багаин и багатур, притежаващи една основа с фриг. Багайос (Βαγαῖος) -бог, но и една от най-оспорваните старобългарски титли – канас. Фригите я ползват под формата акенас, като най-ранната регистрация е от VIII в.пр. Христа, т.е. преди около 2730 години.

Съвсем нормално е, поради големия времеви диапазон, акенас да се различава от канас, но за наше щастие, тракийската ономастика предлага и доста по-късно документираното име Канас/Kάνας. То е записано през II в.сл. Христа и поради тази причина е неразличимо от старобългарската дума и титла канас.

Започнахме с Паган, който се оказа Баган, минахме през древните наши титли багаин и багатур и завършихме с канас – старата форма на княз. Нещата са навързани и ако се казва истината, се вижда и логиката. Защо тогава изследователите на нашето минало са оставили питомното и са тръгнали да търсят дивото в Сибир и Памир? 

Защо бе нужно по такъв жесток начин българският народ да бъде заблуждаван, че е от един произход с тези, които пет века ни клаха, бесиха, изтезаваха и продаваха като стока по пазарите на Ориента? Защо днес една измама бива замествана с друга измама – тази за иранските корени на старите българи?

Оставам с впечатлението, че има по-страшни палачи от тези държащи брадва и меч, с перо и манипулации се създават повече жертви. Всеки може да сгреши, всеки може да залитне за известно време, но да се защитават с фанатизъм вредни за България заблуди, като същевременно се пречи на прогресивните автори да поднесат алтернативна, нова и полезна информация, граничи с престъпление. Дано съвестта на тези, които правят това да се събуди в скоро време!

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;
3.Й.Заимов, Български Именник, БАН, Второ фототипно издание, София, 1994;

Извори от интернет:

The Old Phrygian Areyastis-inscription, ALEXANDER LUBOTSKY (посл.вид. 23-06-2019)

https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

M.Copeland, The Phrygian language, Translation of Phrygian scripts (посл.вид. 23-06-2019)

http://www.maravot.com/Phrygian1.html