След публикуването на статията ми за
недостоверните сведения на Михаил Сирийски получих както обиди, така и упреци.
Защо трябвало да нападам г-н Петър Добрев и неговата иранска теза?
Учените били приели работите му, а само аз съм се магарял.
Честно казано останах удивен защото въпреки
критиката си към сведенията на Михаил Сирийски, аз не съм споменал нито веднъж
името на г-н Добрев.
Едиствените имена на учени споменати от мен са
тези на Веселин Бешевлиев, Ганчо Ценов и Антонио Скиарета. Бегло споменато е и
изследване на Скул, Шарда и Сонина.
Верно е, че отправям критика към поддръжниците на
иранската теза, но това е мое право. Всеки жител на свободно и демократично общество
трябва да има възможност да изрази личното си мнение.
В предишната си работа, а и в свои по-стари
статии аз съм посочил защо не ми допада иранската теза:
– Hе са представени важни исторически извори”
- Hе са посочени важни паралели
между древните топоними от Азия и Европа;
- Пренебрегнати са двете
мащабни антропологични изследвания показващи, че нямаме нищо общо с народите на
Азия;
- Не ми допада и това, че се
внушава, че повечето от българите са от памиро-ферганската раса, но не се
цитира нито кой и кога е направил изследването, нито пък е дадено описание на
белезите на тази раса – тъмна кожа, голям, изпъкнал нос, черна коса.
- Не е отбелязано и това, че понятито памиро-ферганска раса е въведено от съветски учени.
Както виждате критиката ми е обоснована. Не
отричам сляпо, не отричам без да съм се аргументирал. Има и друго, държа да подчертая, че не съм единствения, който изразява
критика към работите на г-н Добрев. Друг критик е г-н Живко Войников. Той е
прекрасно запознат с историята и археологията на Средна Азия. Ясно е, че е човек, който се е задълбочил в
изследванията си. Вижданията ни не съвпадат по доста точки, но това не ми пречи
да призная ерудицията му.
Представям част статия на г-н Войников, в която
той аргументирано и подробно е обяснил защо определени твърдения на г-н Петър
Добрев не отговарят на истината.
В края на статията съм представил линк, който води
до пълната версия на работата на г-н Войников. Приятно четене!
ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“
НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников
В последните 20-25 години, в редица свои публикации, ориентирани
към широката публика в популярен стил, специалистът по стопанска история, проф.
Петър Добрев се опитва да докаже, че древните българи принадлежат към
земеделската иранска общност, обитавала античната област Бактрия. Идеите му
получават голяма популярност сред широката общественост и любителите на
историята, но не и сред академичните учени.
След първоначалната еуфория от началото на 90-те год. на ХХ
в., по-трезвата преценка на фактите посочени от П. Добрев, сравнени с добре
изучената история на тази част от Средна Азия показва, че те не могат да бъдат приети за изобщо коректно представени
и са изцяло плод на незнание, неверни интерпретации и заблуда. П. Добрев
твърди, че древните българи за 100% иранци и 100% уседнали земеделци, живеещи
от най-древни времена в района на град Балх и историческата област Бактрия.
За тях имало множество споменавания в „Махабхарата” като
народа „бахлики”. По-късно, след
като идват кушаните (роучжите / юечжи) – диви скотовъдци и номади, древните
българи-бахлики са прогонени от Бактрия и се заселват в Кавказ, където
предводителят им Вунд (Вънд) е записан от арменския историк Мовсес Хоренаци.
Това е в общи линии т.нар. „Бактрийска хипотеза” която в България, започва да
се цитира отчасти и от историци-професионалисти, приели я напълно безкритично.
Какви са доказателствата на Добрев?
Основно изхожда от чисто
звуковото съвпадение гр. Балх / българи, респ. „бахлики”, както нарича
древните българи в своите книги. След това цитира арменската география
„Ашхарацуйц” от VІІ в., и споменатия в нея народ „булх”, чиято локализация е в
района на Хиндукуш. Също цитира арабския автор Димашки, който споменавал
областта „Балхара” във въпросния район, „на запад от Таджех” което П. Добрев
разбира като Таджикистан....
Тези сведения свързва със съобщението на Михаил Сирийски, за
преселението на българите от планината Имеон, която Добрев свързва само с
Памиро-Хиндокушкия масив в Средна Азия, въпреки че Имеон обхваща основно
Тяншан. Не на последно място Добрев цитира и китайските хроники (в случая Бей-ши,
Тан-шу), говорещи за държава Боло (Bolo) (средн. кит. „pā-lhāk”) в Средна Азия
и най-вече основният му довод е за открит лексикален фонд, показващ близост с
езика на съвр. „памирски таджики”.
Оттук той започна да пише за „памирски” произход на българите
и за прародината „Балхара край Памир”. На практика изцяло приравнява
историческа Бактрия с въведения от него термин „Балхара“. Неговата “Балхара” е твърде разтеглива и неуловима, от съвр. Бухара до
Кашмиро-хималайския Болористан и вечното някъде около Памир. (1)
Уж кушаните прогонват
„българите” от Бактрия, а като доказателствен материал за антропологичния вид
на древните българи използва точно известните скулптурни кушански портрети от
двореца в Халчаян (без разбира се това да се посочва).
В привеждането на своите доказателства, П. Добрев игнорира
изцяло археологията и липсата на каквито и да е археологически сравнения е
типична за неговото творчество. Лингвистичните му сравнения, въпреки някои
интересни попадения, са лишени изцяло от сравнителен етимологичен анализ и са
некоректно поднесени! ...
Проф. Сурен Еремян (Suren Eremian, Reconstructed version of
Shirakatsi's map of Central Asia) е направил карта-реконструкция, на картата
направена и публикувана от К. Патканян, по описанията в «Ашахарацуйц», която е
вариант на картата на Птолемей. Посочил е бушките като съседи на ефталитите –
алхан / алхон и валхон, които живеят по поречието на Думос или Сърдаря. Следва
още едно споменаване на народ с името Булх
(Boułkh) като съсед на хорезмийците, които се намирали на северозапад от
него, и масагетите разположени на север от него.
Това показва, че
народа Булх се е намирал в Средноазиатското междуречие, някъде по средните
течение на Амударя или Сърдаря, т.е. на югоизток от Хорезъм и в съседство с
тохарите, т.е. населението на Тохаристан или Бактрия. В картата си, Патканов (и
Еремян) са поставили народа Булх почти в самия ъгъл на планините Имеон и Емод,
вероятно подвеждайки се по Птолемей. Аналогично в картите на Птолемей, там се
поставя народа „Билти” (Biltae, Bilthe), т.е. дардите и буришите в областта
Балтистан, където през VІІ в. те образуват държавата Болор.
В случая Булхите са
посочени в Согдиана и са източни съседи на Хорезъм, а Болор е доста по-
отдалечен, т.е. няма как народа Булх от «Ашхарацуйц» да отговаря на Билтите на
Птолемей и това е резултат от грешката на Патканян, при съставянето на кратата!
Разбира се пълен анализ на „творчеството” на Петър Добрев
няма да правим, в България то е достатъчно известно на всеки интересуващ се от
„прабългарският въпрос“. Има ли
основание да виждаме в Балх непременно българският етноним? Смятам че такава
връзка изобщо не съществува.
Източноиранското Балх
отразява западноиранското Бахди / Бахтри, което в древногръцка транскрипция звучи
като Бактра – главен град на областта Бактрия. Самото древно название на Балх е
Бахди (Baxdi), но етимологията му не е много ясна. Бахди (Bāxδī) е авест. форма
на ст.перс. baxtri, което може да е свързано с посоката запад или север, в
пехлеви ābaxtār – посоката север, в перс. bākhtar – запад, abhar – заден, в
пущунски badar, badr, съвр. персийски bād - север. (25)
Ето един пример за
«бахликите» който е некоректно поднесен от П.Добрев, във връзка с Калингската
война на индийския цар Ашока, от династията на Маурите, в ІІІ в.пр.н.е. Според П.Добрев, Ашока воюва с народа
болхики или болинги, които са „естествено” българи от Балхара. Битката била
толкова кръвопролитна, че Ашока победил с цената на много жертви. Това го
отвратило и до края на живота си бил мирен владетел, почитател на културата и
будизма. (44)
Наистина има такова
събитие, но се отнася за съвсем друг народ. Ашока воюва с държавата Калинга и
народа калинги. Калинга се намира на юг край Бенгалския залив. (45) Съпоставата
болинги- калинги, е напълно невярна.
Едно друго “доказателство” което П.Добрев привежда в защита
на своята „балхара“ е отразената от Ал Бируни и Масуди титла на северноиндийски
владетел “балхара”. (47) Тази титла наистина е зафиксирана при раджпутската
династия Раштракути в VІІІ в. Известно
е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа”
– господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните”
потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на
света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава,
владетел на владетелите. ***
Без да отегчавам читателя с по-нататъшен анализ на
творчеството на този автор, само ще добавя, че при него се забелязва един
основен наивен, емоционален комплекс – да си намерим „по-културни и
цивилизовани предци” от набедените за такива хуни на Атила, или древните тюрки.
Така днес, в България
сред трезвомислещите, се наблюдава закономерен и пълен отлив от идеите на П.
Добрев. Неговата “бактрийска” теория не издържа на по-сериозна критика. Тя се
оказа една красива лъжа, оказал се обаче, неизчерпаем извор вдъхновяващ
фантазиите на много наши доморасли „чалга“ фолк-хистъри творци!
Препоръчвам на читателите да се запознаят с пълната версия на работата на г-н Живко Войкинов. Тя може да се намери на линка по-горе.
Публикации
