НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Названията на народите са интересна, но същевременно и сложна тема. Невинаги е ясно какво е значението на даден етноним, нито пък е установено със сигурност каква е възрастта: в коя епоха е възникнало името? За Germani (германи) се предполага, че първоначално е било име на келтско племе, чийто смисъл е гръмогласни, ср. ирл. garim – гърмя, викам (OED, German).

Според Корнелий Тацит germani е новото име на тунгрите (хора от земите край река Маас б.а.), като с течение на времето то се разпространява и ползва за всички сродни племена (Tac.Ger.I.1).

Страбон от своя страна твърди, че в речта на римляните думата germani означава истински (Strab.VII.1.2). Има се предвид това, че за разлика от келтите, германите са слабо засегнати от римско влияние и са успели да запазят езика и културата си чисти, т.е. останали са истински.

 

В други случаи разполагаме с по-ясна информация. Latini например най-вероятно идва от latūs – широк и притежава смисъл жители на полетата. Имайки предвид, че Лациий (Latium) е преобладаващо равнинна област, то има логика в това виждане. Алоиз Валде подлага на анализ лат. latūs и ползвайки сведения на Курциус и Ваничек уточнява, че по-старата форма е *stlātus, а като сродни са посочени стблг. стьлѭ, стьлати – разширявам, разпростирам и др. (Walde, 1910, с. 417).

 

Съпоставката latūs ←*stlātus – стьлати е много интересна, а и важна за старата ни история, но сега няма да се спирам на отношенията на древните обитатели на Апенинския полуостров и нашите предци. Това бе само един пример – какво може да е значението на дадено народностно име. За нас на този момент е от по-голяма важност да разберем какво е значението на името българи.

 

Няма да се спирам и на историята на всички спекулации относно етимологията на етнонима българи, ще спомена само най-известните опити да се намери обяснение. В миналото доста лингвисти свързват народностното ни название с тюрк. bul - смесвам (БЕР, т. I, с.99), други смятат, че трябва да се търси обяснение с името на някакво обитаващо Сибир животно сродно на белката (Симеонов, цит. Щербак др., 2008, с.61). 

Един от първите учени, опитали се да изведат българи от лат. vulgaris – простонароден, в смисъл на простолюдие, народ, е д-р Ганчо Ценов. През последния четвърт век хора, като г-н Петър Добрев правят опити да свържат името на народа ни със съществувалата някога в Южна Индия фиктивна прародина Балхара.

 

Тъй като липсват каквито да било доказателства за родство с народите, чиято прародина е край сибирските реки Орхон и Енисей, то кандидатът bul -, bulamak (буламач б.а.), а и тюрко-алтайското название за белка отпадат веднага. Генетиката, а и характера на ранносредновековните названия на селища и реки в България вече сложиха край на властвалите дълго време заблуди, макар все още да има хора, които да ги поддържат упорито.

 

Колкото и да уважавам д-р Ганчо Ценов, трябва да призная, че по отношение на произхода на името българи – от лат. vulgaris – простонароден, в този случай нашият историк греши. Все пак, нека не забравяме, че простолюдие има във всяка провинция на Римската Империя, но само за Мизия се употребява синонима Vulgaria. Да не забравяме и това, че в периода IV-V в. местното балканско население: даки, мизи, дардани, беси и др. е представено не само от простолюдието, но дава и значителна част на елита на империята.

 

Роденият в Сердика (София) император Галерий тачи до такава степен своята етническа принадлежност, че дори възнамерява да преименува Римската Империя на Дакийска: “Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire.”  (Lact.XXVII).

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

 

Последвалият Галерий Максимин Дая е от дакийски или мизийски произход. Тракийска кръв тече във вените на Констанций Хлор, Константин Велики, Константин II, Констанций II, Констант, Юлиан Отстъпник, Маркиан, Лъв Бес и т.н. Има и други траки, станали част от елита на Римската Империя. По времето на Константин Велики губернатор на Египет, Тебаида и двете Либии е тракиец с име Рометалк. Подобно име Румиталк носи и друг благородник, който носи чин трибун (Бешевлиев, цит. Мин и др., 1965, с. 56). С други думи – няма повод името на народа ни да се тълкува като идващо от лат. vulgaris – простонароден.

 

Относно Балхара (Balhara) ще представя информация, която г-н Добрев никога не е споделял със своите читатели. Най-важното е това, че първоначално Balhara е арабско предаване на титла на индийски монарх: valabharaja. С течение на времето титлата започва да се ползва и като име на държавата на този владетел, като тя се намира в Южна Индия, а не в Афганистан. 

Данните по този въпрос са известни поне от 1942 г. когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар, в която изнесените тук подробности са добре обяснени (Nainar, 1942, c. 141 – 142). Балхара (Balhara) не само няма нищо общо с името на народа ни, но и самото териториално название Балхара започва да се налага едва през IX – X в. Да се смята то за прототип на българи и България е крайно несериозно.

 

От своя страна, преди време аз направих опит за изтълкувам значението на името българи с помощта на тракийската ономастика. Колкото и странно да звучи за някои хора, неговата най-стара форма може да се намери там. 

Разбираме за това благодарение на епитет на едно тракийско божеството Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. корен [*блегуро]*bhleguro – горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69).

Названието Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур се среща и на други места, като например върху повърхността на котел, който според специалисти е изработен в Мизия, т.е. Северна България.

Смятам Блегур/*Вλεγουρος за етническо название, т.е. става дума за божество, което е почитано от тракийски народ носещ име *bleguri, или по-точно бльгaри. В далечното минало на върховния бог Зевс са давани етнически епитети. 

Като пример могат да бъдат посочени Ζεύς Πελασγικος (Пеласгийски), Ζεύς Καριος (Карийски), по имената на древните народи пеласги и кари. По същия начин, по името на хората *бльгaри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вληκουρος (*Вλεγουρος).

 

Надписът, в който намираме етническото название Вληκουρος (*Вλεγουρος) е от времето на римската окупация на земите ни, най-вероятно от II – III в. Около 1500 години по-рано, по време на късната Бронзова епоха, същите тези хора носещи име бльгари (Вλεγουροι) са познати под едно малко по-различно название, а то е флегии (Φλεγύες).

 

Тук е важно да се спомене, че флегии (Φλεγύες) е гръцкото представяне на бльгии.

 

Преди времето на Омир името е звучало като бльгии, но поради това, че езика на старите гърци е бил доста различен, те са го трансформирали във флегии (Φλεγύες). Не е тайна, че в древността гърците понякога представят началното тракийско Б като Ф. Като пример може да се посочи още един тракийският етноним: бриги (Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες). Той е преобразуван от гърците във фриги (Φρύγες), като това е станало в дълбока древност.

 

Държа да подчертая, че това е откритие на един от нашите най-известни езиковеди. Спирайки се на името на фригите, aкад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” (Георгиев, 1977, с.223).

 

Ето, няма никакви мистерии – както бриги (Βρίγες) бива трансформирано от гърците във фриги (Φρύγες), така също *бльгии бива трансформирано във флегии (Φλεγύες)  и то в приблизително същия период от време – краят на Бронзовата епоха. Относно произхода на тези хора Робърт Бък (Buck, 1979, c.67) и Фредерик Ваудхойзен (Waudhuizen, 1984, c.196) смятат, че са траки. Това е в хармония с резултатите от генетичните проучвания на българите, при чието оповестяване стана ясно, че най-често срещащите се при нас маркери са наследени от хора обитавали Балканите хилядолетия преди Троянската война.

 

Моето тълкуване е в пълна хармония с фактите, за които повечето наши учени предпочитат да не говорят. Ако доминантният антропологичен тип при нас българите, а и най-често срещаните при нас хаплогрупи свидетелстват, че сме потомци на древното балканско население – траките, то е съвсем логично и, че народностното ни название ще идва от езика на Залмоксис и Орфей.

 

Какво обаче е значението на народностното име флегии (Φλεγύες), или по-точно *бльгии? Ще напомня, че според акад. Георгиев тракийският епитет на божество Вληκουρος (*Вλεγουρος) отговаря на гр. φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69). Прилагателното φλεγυρός идва от глагола φλέγω – горя, пламтя, чиято форма в древната ни реч е била *бльгѫ/*болгѫ, а значението е било светъл, лъчезарен.

 

За да разберем смисъла на най-древния вариант на нашето народностно име е нужно да почерпим информация от работи на различни лингвисти. В речника на Макс Фасмер намираме изключително интересна информация засягаща сродните на φλέγω думи. Това са: праслав. *bolgъ – лъчезарен, лат. fulgor, flagrō – горя, пламтя, санскр. bhárgas – блясък, bhŕ̥gavas – полубожества въплъщение на мълнията и др. 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

 

В речника на Юлиус Покорни, като идващи от древен корен *bhelg – светя, сияя, са дадени санскр. bhárgas – блясък, сияние, Bhŕ̥gavaḥ  –  име на митични жреци на огъня, латв. bal̃gans – светъл, белезникав, стчсл. (стблг. б.а.) благъ – благ, с древно значение светъл, стгр. φλέγω – горя, пламтя, сияя, са и др.

https://www.win.tue.nl/~aeb/natlang/ie/pokorny.html

Относно древния народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) проф. Макс Мюлер смята, че това точното предаване на флегии (Φλεγύες), което пък е обяснимо със стблг. благъ – благ, с древно значение светъл и др. 

Според един друг изследовател, а именно Нандакумар Камат, споменатият в старите писания народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) е дошъл от Тракия (Kamat, 2002, c.3).

 

Става интересно, нали? А още по-интересно е, че пак от Тракия са група хора, които се заселват в Ирландия по време на древността и името им също се тълкува като сияйни, светли. На Британските острови тези хора влизат в историята под името болги (Fir Bolg). 

Навремето на сведенията за болгите се е гледало сериозно защото са публикувани в “Енциклопедия Британика”. Там е казано пределно ясно: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, 1833, p.299). 

Относно името болги, то отговаря точно на думата *bolg-s-cio – сияние, блясък, тя е представена в речника на Александър Макбейн. Понеже малцина знаят за труда на този учен, а пък посочената от него дума е важна, давам активен линк за проверка.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

Въз основа на представената до този момент информация можем да заключим, че името българи идва от по-стари форми: блъгари, бльгари, бльгии, болги и т.н. притежава значение светли, сияйни, лъчезарни. Смятам, че тези хора са част от семейството на мизите – същите тези мизи, които в средновековни исторически извори са наречени българи.

Както принадлежащите на групата на сатрите беси изпълняват функцията на жреци, така също бльгиите, наречени по-късна бльгари и българи са имали особена фунция в семейството на мизите. Трудно е да се каже дали в случая се касае за класа от жреци. Напълно е възможно бльгии първоначално да е название на благородническата прослойка. Все пак определение като светли, сияйни, лъчезарни е подходящо за представителите на аристокрацията.

От друга страна не е никакъв проблем названието на аристокрацията да прерасне в колективно име на народа, над който властва въпросната аристокрация. Пример за това са хуните, които реално са потомци на живелите някога край Дунава и Черно море скити, наречени от Стефан Византийски тракийски народ. Хуни означава благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, в смисъл на благороден.

За тези, които се чудят каква е връзката между хуните и мизите ще посоча думите на Прокопий Цезарийски, според когото хуните от неговото време са познати като масагети в древността: “Massagetae whom they now call Huns.” (Proc. BV III.xi.37). А според д-р Васил Бакърджиев въпросните масагети са тракийски народ (смесица от мизи и гети).

 

Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Прочее, д-р Бакърджиев смята флегиите (чието правилно име е бльгии и е прототип на името българи) за траки, по-точно южнотракийски народ, при който най-рано възниква култа към Асклепий (Bakardiew, Scientiarum Historia, 1966, c.101 – 102).

В общи линии – това е историята на името българи: По време на Бронзовата епоха, група древни балканци от групата на мизите се назовават бльгии, болги, като в по-късни времена, това име е предадено от гърците под формата  флегии (Φλεγύες). Тъй като мизите са най-големия тракийски народ, те се заселват на много места, като във различните региони местните хора ги наричат различно: в Ирландия – болги, в Инддия – баргава, в Гърция флегии. За прародина, за най-древна земя на мизите Страбон посочва долнодунавската равнина, земите на юг и север от голямата река. Това обяснява защо след битката си с персите масагетите се установяват на Балканите, по-точно край град Томи (в северна Добруджа).

Там е Стара Велика България, а не на север от Кавказ. Все пак в Именника на българските владетели е казано съвсем ясно, че 515 г. преди княз Аспарух, неговите предшественици са властвали от другата страна на Дунава. На север от Дунава дедите ни са властвали над огромна територия, чиято периферия е опирала дори до Крим и това дава повод за спекулации, че там е старата държава на предците ни, докато реално се касае само за източна граница.

Тъй като дори земите между Дунава и Стара планина са гъсто населени с мизи, то е съвсем логично и във въпросния регион да се наблюдава манифестация на името българи още по времето на Античността – времето на Св. Йероним и император Константин Велики, за когото в старите извори се твърди, че е финансирал доукрепването на Плиска, Преслав и др. градове. Направеното от Св. Йероним отъждествяване на България с Мизия почива на реалност, за жалост една неудобна реалност за казионните учени, защитаващи неверни и вредни за страната ни виждания. Благодарение на отказа на специалистите да се съобразят с новата информация, в нашето общество все още царстват заблуди, които спомагат не само за делението между различни групи на нашия народ, но ощетяват и международния ни престиж.

Ето как, само с 4 – 5 странички може да се обясни значението на името българи, неговия произход и начин на налагане. Не са нужни увъртания, не са нужни манипулации като тази с Балхара и т.н. Истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Дано съвестта на историците, езиковедите и останалите специалисти за проговори скоро и искайки прошка от народа ни, те най-сетне за започнат да се съобразяват с фактите и да работят в полза на хората, от чийто джоб идват заплатите им.

Поне за нас обикновените хора вече е ясно какъв е смисъла на името, което носим, то е светли, сияйни. Дедите ни са го заслужили със своите дела, редно е и ние да го заслужим, оставайки верни на значението му.

ЗА СВЕДЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТУБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!😊

https://www.youtube.com/watch?v=JdtQIK3FDb0

ДО БАЛХАРА И НАЗАД – ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ОПАСНА МАНИПУЛАЦИЯ

Искрено се надявах, че след 1989 година, историята ни ще бъде изчистена от заблудите и с течение на времето професионалистите ще я представят в истинския ѝ вид. Това не само не се случи, но дори стана още по-лошо:  появиха се нови заблуди. Eдна от най-опасните е тази за Балхара. Тезата за Балхара на пръв поглед изглежда нещо прогресивно защото отхвърля тюркските корени на старите българи. Вместо това се налага виждането, че нашата прародина е в Памир, че дедите ни са част от семейството на иранските народи и т.н.

Не зная дали г-н Петър Добрев е първият, който свърза Балхара със старите българи, но определено той е най-упоритият. Благодарение на многобройните писания на тази тема, немалко сънародници искрено вярват, че в дълбока древностдействително  е имало такава страна и, че оттам са дошли нашите деди.

Общо взето, г-н Добрев търси връзка между древният народ Bahlika/Vahlika/Balhika, град Balkh/Балк – “столица” на “държавата ”Balhara/Балхара и името българи. Г-н Добрев смята, че “името Балхара в земите край Памир е измислено не от някой чужд народ, а от древните българи и с него е била наричана тяхната най-стара земя.“ (П.Добрев, Европа започва от България, Галик, София, 2001, c.30).

В друга своя книга г-н Добрев прави следното изказване: “А ако трябва днес да се разкаже съвсем накратко цялата българска история, това може да стане само с четири думи — и те са имената на четирите български държави: първата и най-стара държава — в подножията на Памир и Хиндукуш, от която са водили произхода си множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХАРА /българи.“

https://chitanka.info/text/8270-saga-za-drevnite-bylgari

Нека видим какво е вярното и какво е невярното в тези твърдения. Народ носещ название бахлика/вахлика/балхика -Bahlika/Vahlika/Balhika, действително е споменат в “Махабхарата”,  в “Атарва Веда” и т.н. Не може да се оспори и това, че в дълбока древност тeзи хора са живели в Северен Афганистан – територия позната в древността като Бактрия (чиято столица е град Балх).

Точно това, че първоначално въпросните хора обитават земи извън Индия, обяснява и името им бахлика/bahlika.То идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Индийците считат бахлика/bahlika за mlechha-варвари, чужденци, не-арийци. Същественото в случая е това, че бахлика/bahlika е екзоним, т.е. име ползвано от индийците, а не самоназвание на въпросните хора.

Виждането, че бахлика е индийско название, чието значение е чужденец, този, който е извън страната, не е само мое:  bahlika: “Is the name of a people in the Atharvaveda where the fever (Takman) is called upon to go to the Mūjavants, the Mahāvrsas, and the Balhikas. The Mūjavants are quite certainly a northern tribe, and though, as Bloomfield suggests, the passage may contain a pun on Balhika as suggesting ‘outsider”.

http://sanskritdictionary.com/?q=balhi&iencoding=&lang=

Няма ясни сведения за това как бахлика/bahlika са наричали себе си, но пък е ясно, че името е дадено от индийците, от това пък следва, че твърдението на г-н Добрев не отговаря на истината.

Друга важна подробност е това, че названието Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с името на народа бахлика/bahlika. Времевият диапазон, в който тези термини се употребяват е огромен, наистина огромен. Името на народа бахлика/bahlika е документирано около 1300 години преди налагането на названието Балхара, т.е. да се прави отъждествяване на бахликите с Балхара е лишено от всякаква логика действие.

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за древно самоназвание на предците ни. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на Балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара е име на най-ранната държава на дедите ни. Да се внушават такива нелепи неща е подигравка с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Поредният сериозен проблем е локацията. Балх и бахликите са в Северен Афганистан, възможно е в дълбока древност бахликите да са обитавали и Северна Индия, но територията, за която се употребява за името Балхара е в Южна Индия  и се намира на около 2000 километра растояние от град Балх в Афганистан. За да не съм голословен предлагам карти от работата на Саид Наинар.

Карта на Южна Индия, на която може да се види къде е територията на Балхара

Карта на Индия, Пакистан, Афганистан, териториите на Балхара в Индия и Балх в Афганистан са щриховани

Цитирайки арабския автор Якуби Динешчандра Сирчар споделя, че държавата на Балхара опира на брега на морето: “Ya’cubi (891 AD), who locates the ingdom of Balhara, after his, conciders him the most imprtant king rulling over very extensive gold-producing country lying on the sea.” (D.Sircar, Studies in the geography of Ancient and Medieval India, Sec.ed.enl. Motilal Banarsidass, Delhi, Varnasi, Patna, 1971, c.145). Нито град Балх, нито Афганистан граничи с море, а този факт за пореден път доказва, че отъждествяването на Балх с Балхара е заблуда.

Самото значение на Balhara/Балхара няма абсолютно нищо общо с град Балх и с това на народа бахлика, няма нищо общо и с името българи. Докато бахлика идва от санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен, то Balhara/Балхара не е нищо друго освен арабското предаване на индийската титла vallabharaja-любим цар, върховен цар.

Въпросната информация – фактът, че първоначално Balhara/Балхара е титла, не е нова. Данните са известни поне от 1942 година когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар. В тази работа е обяснено пределно ясно: “The kings of these dynasties always have for one of their titles ‘Vallabha Raja’ the Arabic form of which is Ballahra, or Balhara.” (“Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.142). 

Неотдавна Живко Войников също подробно обясни, че Балхара първоначално е титла на индийски монарх: “Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. “ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zabludata_Balhara.pdf

Късната поява на името Balhara/Балхара обяснява защо описалите земите на Иран, Афганистан и Индия автори Страбон, Плиний, Ариан, Руф не споменават такава географска област. Индийските автори Панини (V в.пр. Христа), Амарасимха (IV сл.Христа), Вишакхадата (VII в.сл. Христа) също не пишат за Балхара по простата причина, че названието се появава доста след тяхното време- около 1300 г. след времето на Панини и около 300 години след времето на Вишакхадата.

Уверяваме се, че името Балхара няма как да се свърже с народа ни и да бъде обявено за прототип. Отново подчертавам - то се появава и налага твърде късно: за Балхара авторът Якуби пише през 891 г., Ибн Хаукал я споменава през 975 г., Идриси посещава региона през 1154 г., а Димашки поставя Балхара в писанията си чак през 1325 г.

От друга страна, дори според приетите от казионните учени извори, българите са на балканите поне от 488 г. В такъв случай е пълен абсурд да се твърди, че появилото се 400 години по-късно име Балхара може да е прототип на българи или България. Да се внушават такива нелепи неща е и гавра с доверието на българския читател, а и деяние недостостойно за историческата наука.

Недостоверно е и определянето на афганистанския град Балх като столица на “държавата” Балхара. Според арабския автор Масуди, името на столицата на страната управлявана от балхара (vallhabaraja бел.моя) носи името Манкир: “Mānkīr became the capital of the kingdom of Balhara after the death of Korush” (Arab geographers knowledge of Southern India”, Other Books, Kerala, 2011, с.62).

Нека обобщим установеното до този момент:

Балхара е название, което се налага едва през IX век. От друга страна - за българи на Балканите се говори от V век,  а в картата на Св. Йероним България (Vulgaria) съществува на юг от Дунава още през IV век. В познатия на всички ни средновековен документ познат като “Именник” (на българските князе) се твърди, че дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух, т.е. II век. Сдруги думи – за българи на Балканите може да се говори около 700 години преди документирането на думата Балхара в Южна Индия.

Балхара няма нищо общо с името българи. Балхара е арабското предаване на индийската титла vallabharaja, като това е известно на научния свят поне от 78 години, т.е. не е нова информация, чиято липса през 90-те години на ХХ в. и началото на XXI век е допринесла за заблудата при изследователите определящи дедите ни като иранци.

Балхара първоначално е арабско предаване на индийска титла, която в последствие се използва като название на владетеля на страна в Южна Индия,  а дори и за самата територия, над която въпросния раджа властва.

Балхарската столица е Манкир (навярно днешния Малкед в Индия), а не град Балх в Афганистан. Балх се намира на около 2000 километра на север от държавата, чийто владетел е наричан Vallabharaja/Balhara.

Балхара не е самоназвание на народ, дори бахлика не е самоназвание, а екзоним, чийто смисъл може да се разгадае със санскр. bahiş-извън, отвъд, изгонен, прогонен. Това обяснява защо индийците са враждебно настроени към народа бахлика и пишат” бахликите са мръсотията на земята: “malam prthiviya bahikah” (A.Hiltebeitel, Rethinking the Mahabharata –A reader’s guide to Dharma king, The University of Chicago Press, Chicago/London, p.296).

Имайки предвид всички тези неща, не проумявам какво дава основание на г-н Добрев и неговите съмишленици да свързват арабското предаване на индийска титла с името на народа ни. Реално абсолютно нищо не подкрепя твърденията, че старите българи са иранци, че на територията на Афганистан е възникнала първата ни държава и т.н.

За народа бахлика се знае твърде малко, за да може ясно да се определи етническата принадлежност. Възможно е те да са амалгама от потомци на източните скити –саките и местно индийско население.

Във всеки случай не може да се твърди, че бахликите са наши предци, които са се оформили като народ край Памир и Хиндокуш по простата причина, че при нас българите не се наблюдава памиро-ферганския антропологичен тип. За индивидите от памиро-фергански тип са характерни тъмната кожа, черната коса и черни учи, големият изпъкнал нос:

“Пами́ро-ферга́нская ра́са — раса среднеазиатского Междуречья, входит в большую европеоидную расу. В эпоху бронзы памиро-ферганский тип был широко представлен на территории Средней Азии среди индоевропейского населения. В советской антропологии памиро-ферганскую расу иногда считали подтипом индо-иранской расы. Характерны: рост выше среднего, темные волосы и глаза, смуглая кожа, брахикефалия, узкий выступающий нос, сильный рост бороды и волос на теле. К памиро-ферганской расе относятся в основном таджики (главным образом горные) и узбеки. “

https://megabook.ru/article/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0

В дълбока древност част от дедите ни са се заселили в земите на Иран, Афганистан и Индия, като несъмнено са повлияли силно местното население. Над десет стари автори пишат за похода на Дионис в Индия.

Според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис създава индийската цивилизация – Anabasis Alexandri VIII.vii. Йордан пък твърди, че гетския цар е завладял почти цяла Азия –De Origine Actibusque Getarum (47). Плиний стари локализира траките сарапари като съседи на бактрийците –Plin. HN.VI.48. На друго място същият автор, описвайки земите на запад от Индия споменава едоните –Plin.HN.VI.50, а по-късно и киконите - Plin.HN.VI.55.

Пренасянето на език и култура става от Балканите към Средна Азия, а не обратно.Балканите са прародина на дедите ни, а в Мала Азия, Средна Азия, Панония, Апенините, да не забравяме Британия и Египет и т.н. има колонии на стари балканци.Фактът, че дедите ни са обитавали Британия и Египет не ни позволява да сложим своята прародина край Нил или край Темза.

Обикновен човек може да се заблуди лесно, един любител също може да се заблуди, от грешки не са застраховани и професионалистите, въпреки, че те имат средствата и времето да извършат подробни проверки. Не е страшно човек да се обърка, страшно е когато не желае да признае това и, за да не загуби имиджа си, продължава да упорства в поддържане на заблудите.

Доста сънародници повярваха на мита за Балхара и го защитават ревностно, а така се появи още едно ненужно разделение в обществото ни – още една рана, която отслабва България.

Дами и господа историци, икономици и физици подвизаващи се в руслото на историческата наука, моля ви, не впрягайте каруцата пред коня, не ни тровете съзнанието със заблуди! Народът ни е достатъчно изстрадал, не му създавайте ненужни терзания! 

Когато тези, които искрено са вярвали, че старите българи са дошли от Балхара разберат, че са се излъгали, ще посърнат и ще се обезверят. Разочарованият, загубилият идеалите си човек е слаб и се озлобява лесно. Сега е време за лекуване и обединение, а не за пилеене на време в излишни спорове.

ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников

След публикуването на статията ми за недостоверните сведения на Михаил Сирийски получих както обиди, така и упреци. Защо трябвало да нападам г-н Петър Добрев и неговата иранска теза? Учените били приели работите му, а само аз съм се магарял.

Честно казано останах удивен защото въпреки критиката си към сведенията на Михаил Сирийски, аз не съм споменал нито веднъж името на г-н Добрев.

Едиствените имена на учени споменати от мен са тези на Веселин Бешевлиев, Ганчо Ценов и Антонио Скиарета. Бегло споменато е и изследване на Скул, Шарда и Сонина.

Верно е, че отправям критика към поддръжниците на иранската теза, но това е мое право. Всеки жител на свободно и демократично общество трябва да има възможност да изрази личното си мнение.

В предишната си работа, а и в свои по-стари статии аз съм посочил защо не ми допада иранската теза:

– Hе са представени важни исторически извори”

- Hе са посочени важни паралели между древните топоними от Азия и Европа;

- Пренебрегнати са двете мащабни антропологични изследвания показващи, че нямаме нищо общо с народите на Азия;

- Не ми допада и това, че се внушава, че повечето от българите са от памиро-ферганската раса, но не се цитира нито кой и кога е направил изследването, нито пък е дадено описание на белезите на тази раса – тъмна кожа, голям, изпъкнал нос, черна коса.

- Не е отбелязано и това, че понятито памиро-ферганска раса е въведено от съветски учени.

Както виждате критиката ми е обоснована. Не отричам сляпо, не отричам без да съм се аргументирал. Има и друго, държа да подчертая, че не съм единствения, който изразява критика към работите на г-н Добрев. Друг критик е г-н Живко Войников. Той е прекрасно запознат с историята и археологията на Средна Азия.  Ясно е, че е човек, който се е задълбочил в изследванията си. Вижданията ни не съвпадат по доста точки, но това не ми пречи да призная ерудицията му.

Представям част статия на г-н Войников, в която той аргументирано и подробно е обяснил защо определени твърдения на г-н Петър Добрев не отговарят на истината.

В края на статията съм представил линк, който води до пълната версия на работата на г-н Войников. Приятно четене!

ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников

В последните 20-25 години, в редица свои публикации, ориентирани към широката публика в популярен стил, специалистът по стопанска история, проф. Петър Добрев се опитва да докаже, че древните българи принадлежат към земеделската иранска общност, обитавала античната област Бактрия. Идеите му получават голяма популярност сред широката общественост и любителите на историята, но не и сред академичните учени.

След първоначалната еуфория от началото на 90-те год. на ХХ в., по-трезвата преценка на фактите посочени от П. Добрев, сравнени с добре изучената история на тази част от Средна Азия показва, че те не могат да бъдат приети за изобщо коректно представени и са изцяло плод на незнание, неверни интерпретации и заблуда. П. Добрев твърди, че древните българи за 100% иранци и 100% уседнали земеделци, живеещи от най-древни времена в района на град Балх и историческата област Бактрия.

За тях имало множество споменавания в „Махабхарата” като народа „бахлики”. По-късно, след като идват кушаните (роучжите / юечжи) – диви скотовъдци и номади, древните българи-бахлики са прогонени от Бактрия и се заселват в Кавказ, където предводителят им Вунд (Вънд) е записан от арменския историк Мовсес Хоренаци. Това е в общи линии т.нар. „Бактрийска хипотеза” която в България, започва да се цитира отчасти и от историци-професионалисти, приели я напълно безкритично. Какви са доказателствата на Добрев?

Основно изхожда от чисто звуковото съвпадение гр. Балх / българи, респ. „бахлики”, както нарича древните българи в своите книги. След това цитира арменската география „Ашхарацуйц” от VІІ в., и споменатия в нея народ „булх”, чиято локализация е в района на Хиндукуш. Също цитира арабския автор Димашки, който споменавал областта „Балхара” във въпросния район, „на запад от Таджех” което П. Добрев разбира като Таджикистан....

Тези сведения свързва със съобщението на Михаил Сирийски, за преселението на българите от планината Имеон, която Добрев свързва само с Памиро-Хиндокушкия масив в Средна Азия, въпреки че Имеон обхваща основно Тяншан. Не на последно място Добрев цитира и китайските хроники (в случая Бей-ши, Тан-шу), говорещи за държава Боло (Bolo) (средн. кит. „pā-lhāk”) в Средна Азия и най-вече основният му довод е за открит лексикален фонд, показващ близост с езика на съвр. „памирски таджики”.

Оттук той започна да пише за „памирски” произход на българите и за прародината „Балхара край Памир”. На практика изцяло приравнява историческа Бактрия с въведения от него термин „Балхара“. Неговата “Балхара” е твърде разтеглива и неуловима, от съвр. Бухара до Кашмиро-хималайския Болористан и вечното някъде около Памир. (1)

Уж кушаните прогонват „българите” от Бактрия, а като доказателствен материал за антропологичния вид на древните българи използва точно известните скулптурни кушански портрети от двореца в Халчаян (без разбира се това да се посочва).

В привеждането на своите доказателства, П. Добрев игнорира изцяло археологията и липсата на каквито и да е археологически сравнения е типична за неговото творчество. Лингвистичните му сравнения, въпреки някои интересни попадения, са лишени изцяло от сравнителен етимологичен анализ и са некоректно поднесени!  ...

Проф. Сурен Еремян (Suren Eremian, Reconstructed version of Shirakatsi's map of Central Asia) е направил карта-реконструкция, на картата направена и публикувана от К. Патканян, по описанията в «Ашахарацуйц», която е вариант на картата на Птолемей. Посочил е бушките като съседи на ефталитите – алхан / алхон и валхон, които живеят по поречието на Думос или Сърдаря. Следва още едно споменаване на народ с името Булх (Boułkh) като съсед на хорезмийците, които се намирали на северозапад от него, и масагетите разположени на север от него.

Това показва, че народа Булх се е намирал в Средноазиатското междуречие, някъде по средните течение на Амударя или Сърдаря, т.е. на югоизток от Хорезъм и в съседство с тохарите, т.е. населението на Тохаристан или Бактрия. В картата си, Патканов (и Еремян) са поставили народа Булх почти в самия ъгъл на планините Имеон и Емод, вероятно подвеждайки се по Птолемей. Аналогично в картите на Птолемей, там се поставя народа „Билти” (Biltae, Bilthe), т.е. дардите и буришите в областта Балтистан, където през VІІ в. те образуват държавата Болор.

В случая Булхите са посочени в Согдиана и са източни съседи на Хорезъм, а Болор е доста по- отдалечен, т.е. няма как народа Булх от «Ашхарацуйц» да отговаря на Билтите на Птолемей и това е резултат от грешката на Патканян, при съставянето на кратата!

Разбира се пълен анализ на „творчеството” на Петър Добрев няма да правим, в България то е достатъчно известно на всеки интересуващ се от „прабългарският въпрос“. Има ли основание да виждаме в Балх непременно българският етноним? Смятам че такава връзка изобщо не съществува.

Източноиранското Балх отразява западноиранското Бахди / Бахтри, което в древногръцка транскрипция звучи като Бактра – главен град на областта Бактрия. Самото древно название на Балх е Бахди (Baxdi), но етимологията му не е много ясна. Бахди (Bāxδī) е авест. форма на ст.перс. baxtri, което може да е свързано с посоката запад или север, в пехлеви ābaxtār – посоката север, в перс. bākhtar – запад, abhar – заден, в пущунски badar, badr, съвр. персийски bād - север. (25)

 Ето един пример за «бахликите» който е некоректно поднесен от П.Добрев, във връзка с Калингската война на индийския цар Ашока, от династията на Маурите, в ІІІ в.пр.н.е. Според П.Добрев, Ашока воюва с народа болхики или болинги, които са „естествено” българи от Балхара. Битката била толкова кръвопролитна, че Ашока победил с цената на много жертви. Това го отвратило и до края на живота си бил мирен владетел, почитател на културата и будизма. (44)

Наистина има такова събитие, но се отнася за съвсем друг народ. Ашока воюва с държавата Калинга и народа калинги. Калинга се намира на юг край Бенгалския залив. (45) Съпоставата болинги- калинги, е напълно невярна. 

Едно друго “доказателство” което П.Добрев привежда в защита на своята „балхара“ е отразената от Ал Бируни и Масуди титла на северноиндийски владетел “балхара”. (47) Тази титла наистина е зафиксирана при раджпутската династия Раштракути в VІІІ в. Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. ***

Без да отегчавам читателя с по-нататъшен анализ на творчеството на този автор, само ще добавя, че при него се забелязва един основен наивен, емоционален комплекс – да си намерим „по-културни и цивилизовани предци” от набедените за такива хуни на Атила, или древните тюрки.

Така днес, в България сред трезвомислещите, се наблюдава закономерен и пълен отлив от идеите на П. Добрев. Неговата “бактрийска” теория не издържа на по-сериозна критика. Тя се оказа една красива лъжа, оказал се обаче, неизчерпаем извор вдъхновяващ фантазиите на много наши доморасли „чалга“ фолк-хистъри творци!

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zabludata_Balhara.pdf

Препоръчвам на читателите да се запознаят с пълната версия на работата на г-н Живко Войкинов. Тя може да се намери на линка по-горе.