ПОТУЛЕНОТО ЗА ЗАЛМОКСИС – НЕУДОБНАТА ИСТИНА ИЗЛИЗА

Голяма част от нашите учени са съвестни и трудолюбиви хора, които въпреки мизерната заплата, отдават целия си живот на науката. Техният труд е от огромна полза, но за жалост невинаги оценен. И въпреки това те остават верни на себе си, не търсят това, което са котира, не търсят изгода и макар това да ги поставя в сянката, те тихо и неуморно продължават по пътя, по който са поели. Тъжно ми е, че добрите хора имат такава съдба, тъжно ми е, че не мога да променя това, тъжно ми е, че дълги години у нас трудът на талантливите хора не се цени.

По-тъжното е, че има и други учени, които дали поради връзки в политиката, чужди лобита, дали поради нещо друго, но водят охолен живот. Това не е грях, но пък съпротивата им по отношение на истината за нашите корени е ужасяваща.

 Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен. 

По принцип критиката е нещо хубаво, наистина критиката е нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.

Съвсем наскоро един наш доцент, преподавал и може би все още преподаващ в НБУ, се втурна да защитава ревниво свои колеги, а също гръцките и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях. “

 

Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт и това е добре известно. Никъде не твърдя, че всички историци и траколози представят информацията в изкривен вид. Въпреки бремето на времето, в което живеят, определени представители на българската наука си вършат работата добре. Моят укор е единствено към тези, които показват различно държание.

Има разлика в това, което аз действително казвам и това, което г-н доцентът твърди, че казвам. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моя критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.

Ето думите на моя критик: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.”

 

В този кратък пасаж срещаме невярни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам “не знае”, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.

 

Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа “Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам на своите читатели да отсъдят.

 

Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има интересна информация. Тя е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения: 

“ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите), но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре...”

 

Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).

 

Уверяваме се, че акад. Венедиков се е аргументирал доста добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това доказва, че моя критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не - човекът греши.

 

Гети (наречени още даки), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)

Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си “Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моя критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството…” (Венедиков, 1992, с.246).

 

Колкото и добър изследовател на миналото да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:

 

“Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) – в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той “научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).

 

Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).

 

Виждаме, че има ясни сведения за това, че обожественият гет е почитан в огромен ареал: земите на днешните България, Румъния, а и региони от Гърция и Турция. След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”

 

Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.

 

Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.”

 

Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96).

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на приетото в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор. 

Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват внимателно.

 

Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия (тълкувания, обяснения към работа на Платон), ние научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис и магът Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100). Можем да се доверим на това сведение, защото то е представено в труд на цяла плеяда учени: А.Фол, З.Гочева, В. Тъпкова-Заимов, Е.Казанджиева, И. Фон Бредоф.

За Аварис, който е син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “Ἀβάρις…Thraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза сега: не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.

 

За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Еврейският летописец Флавий Йосиф споделя следното за известния елин: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).

 

От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а и от други траки.  

 

При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор. 

Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за отвратителна, грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.

Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си. 

Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като киркасци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).

 

Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”

 

И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация, разликата е доста голяма.

 

Колкото до Лизимах – той изобщо не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах даже е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го гощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата. Отново давам текст, който е придружен с активен линк, за да могат читателите ми да извършат проверка:

 

“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus​ 134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.

 

Моят критик се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.

 

Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии осакатяващи детски живот (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.

 

Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

  https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

 

Използвана литература:

1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.

2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.

3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.

5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.

 

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (посл.вид. 22-12-2021)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

 

АХИЛ, АХЕЙЦИТЕ, ДАНАЙЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ

Историята на Троянската война е позната на много хора. Едни са трогнати от любовта на Парис към хубавата Елена, други се възхищават на силата и смелостта на Ахил Пелеев, храбростта на Теламоновия син Аякс, героичния край на Хектор. 

Безспорно впечаление прави също описанието на цар Резос, неговите доспехи и колесница, оръжията и външния вид на тракийските бойци. Тези, които са се запознали добре с творбата на Омир, със сигурност са забелязали няколко интересни неща. Старият автор не употребява нито веднъж думата варвари, т.е. говорещи различен език.

Това е доста странно защото трояните и техните тракийски съюзници в никакъв случай не са роднини на гърците, които днешната наука счита за потомци на ахейците предвождани от светлокосия Менелай и амбициозния му брат Агамемнон. Странно е и това, че погребението на Патрокъл прилича на погребението на Хектор, а общите погребални обреди са индикация за общ произход. 

На пръв поглед срещаме необясним феномен, но всъщност няма нищо сложно. Ако приемем, че учените от ново време грешат и ахейците не са гърци, а роднини на “траки” и трояни,  ще стане ясно защо Омир не говори изобщо за варвари. Троянската Война не е била нищо друго освен конфликт между роднини. Не само дедите ни, но също така келтите, германите, а и италийските народи са водили вътрешни, братоубийствени войни.

Как обаче гърците влизат в “Илиада”? И това не е мистерия, не е никак трудно някой да си присвои деянията, заслугите, а дори и названието на други хора живели преди дълго време. Немците нямат нищо общо със споменатите във “Ведите” арийци, които покоряват Индия, но благодарение на умело организирана пропаганда, милиони хора искрено повярваха в арийските корени на немския народ. Така е и с гърците, смятам, че не нямат нищо общо със старите ахейци и само са си присвоили земите и историята им.

Нека видим как стоят нещата. От трите названия: ахейци, елини, гърци, най-старо е ахейци. Съгласно информацията в енциклопедия “Britanica”, то е споменато под формата екуеш в египетски  документи заедно с имената на други хора от коалицията на Морските народи: “Tentative identifications of the Sea Peoples listed in Egyptian documents are as follows: Ekwesh, a group of Bronze Age Greeks (Achaeans; Ahhiyawa in Hittite texts)… “

https://www.britannica.com/topic/Sea-People

B хетските летописи, като страна, Ахея, или по-точно Ахиява, най-рано е локализирана не в Гърция, а в Анатолия (по-точно западна Мала Азия), която в древността е дом на “тракийските” народи фриги, мизи, витини, тевкри, бебрики, халиби и др.

“Mycenaeans or not, Ahhiyawa was situated between the western Anatolian coast and the Luwian state of Arzawa, with the Lukka on its south-eastern border. It first became prominent in the fifteenth century BC, but it was in the mid-thirteenth century that it became a serious problem for the Hittites, once Arzawa had become a Hittite vassal. Chronicled by them as the state of Ekmesh or Ekwesh (a name also linked to the Sea Peoples)…”

http://www.historyfiles.co.uk/KingListsMiddEast/AnatoliaAhhiyawa.htm

       АХИЯВА –изображение базирано на карта от Уикипедия

С тази локализация на дома на ахейците в Мала Азия повечето учени не са съгласни. Причината е следната – ако най-старата Ахея е в Мала Азия, то там трябва да изобилстват гръцки названия на градове, местности, реки, но такива няма изобщо в периода, в който хетите съобщават за Ахиява.

Вместо да се направи заключение, че въз основа на тези данни ахейците не са говорили гръцки език, определена група учени просто отказва да приеме, че най-древната Ахея е граничела с Хетската Империя и така проблема е “разрешен”.

С това обаче проблемите на учените не свършват, има и други неща, които те не обясняват обстойно. Става дума за свидетелството на Страбон относно това, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари (т.е. хора различни от гърците), като Пелопонес (там където властват ахейците Менелай и Агамемнон) е заселен от фригите на Пелопс:

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ - Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Отново, ако следваме логиката, то трябва да отсъдим, че ахейците не са гърци, а “траки” от групата на фригите. Това прочее се признава и от Софокъл, който чрез думите на Тевкър не само определя Атрей (бащата на ахееца Агамемнон) като потомък на Пелопс, но и уточнява, че Пелопс е варварин фригиец:

“Are you not aware of the fact that your father's father Pelops long ago was a barbarian, a Phrygian?“ - Soph. Aj. 1299

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0011,003:1299

Доказателства за това, че дори на територията на Гърция, по време на ахейската доминация не е говорен гръцки език, получаваме от древните селищни названия. Даже ревностни елинофили като Джон Чадуик признаха, че имената на ахейските градове Микена, Атина и т.н. нямат смисъл на гръцки език и са оставени от хора имащи съвсем различна реч, но за жалост британският изследовател не уточни за каква реч става дума – J.Chadwick, “The Mycaean World”, 2005, c.1.

Не само названията на ахейските градове не са гръцки, същото важи и за ахейските лични имена. Относно негръцкия произход на имената Axил, Агамемнон, Клитемнестра и т.н. се изказа преди доста време Артър Еванс: “Many names, also in Greek mithology are not of Greek origin, and others have been Graecized imperfectly – Άχιλ(λ)εύς…Ἀγαμέμνον, Κλυταιμ(ν)ήστρα…“ – Scripta Minoa II, 1952, c.67.

Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги Сергей Откупшиков съобщава следното: “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…- “Догречейский субстрат, у истоков европейской цивилизацией”, 1988, c.114.

Не по-малко важно е това, че самия етноним ахеици, или по-точно  ἈχαιFοί (ахаивои) няма никако обяснение на гръцки език, учените не могат да определят изобщо какво е значението. Или както споделя лингвиста Хялмар Фриск: “Da der ursprüngliche Sinn des Names Ἀχαιοί unbekant is, sind alle Etymologien leere Spekulationen.” – GEW, p. 199.

Ако се търси в гръцкия език, етимология наистина няма да бъде намерена никога, по простата причина, че ахейците не са гърци, а местно население, което има връзка с нас, а не с южните ни съседи. Защо учените са пренебрегнали свидетелствата на Страбон, Софокъл и т.н. относно “тракийските”, фригийските корени на ахейците за мен е загадка. Все пак твърденията на старите автори се подкрепят от негръцкия характер на топонимите, хидронимите и личните имена на героите от древните легенди.

За да се разбере със сигурност етническата принадлежност на ахейците, е било достатъчно най-древната форма на народностното им име -  ἈχαιFοί (ахаивои) да бъде сравнено с други подобни, да се направи сверка с историческите извори и тогава би дошъл бързо край на “загадката”.

Учените знаят за съществуването на тракийските етноними Σκαιβοαί /скаивои и Περραιβοί /перхаивои (переби). Частицата -вои е обща за най-древните варианти на имената ахейци, переби, скаи (ахаи-вои, перхаи-вои, скаи-вои).

Щом ахейците Агамемнон и Менелай са обявени за потомци на фригиеца Пелопс, а и народностното название ахаи-вои е изградено по идентичен начин на “тракийските” перхаи-вои и скаи-вои, то е редно да приемем, че ахейците принадлежат на местните балкански народи, чиито наследници сме ние българите. В такъв случай не е никак странно, ако старобългарското вои-бойци, се окаже най-добрия кандидат за обяснение на частицата -вои.

Това, че дедите ни наречени “траки” са обитавали територията на Гърция в древността е видно и от селищните названия Коринт, Тиринт, Провалинт, Каминт, Коскинт, Саминт и т.н. Имената на ахейските градове Каминт, Коскинт, и Саминт например могат да бъдат обяснени със стблг. камы-камък, коска-кост, самъ-сам. Наставката -инт се среща в “тракийската” глоса волинт-див бик (вол, eдро животно).

За тази наставка Иван Дуриданов споменава,  че се среща в стблг. като -енте, ср. род.п. телѧте-теле – “Езикът на траките”, 1976, c.21. За това, че суфиксът (наставката) -инт съответства на слав. -ѧт-, стблг. телѧ, род.пад. телѧте-теле съобщава по-рано Владимир Георгиев - “Тракийският език”, 1957, с.55.

По отношение на културата на ахейците трябва да се спомене това, че те изграждат куполни гробници за мъртвите си благородници. Тази традиция е непозната на гърците от Класическия период, но е типична за дедите ни познати по това време като “траки”.

По време на Античността, куполни гробници се градят не само в земите между Дунава и Бяло Море, но и на полуостров Крим – територия, която е в пределите на спомената по-късно от Теофан Изповедник Стара Велика България. Случайност ли ще да е това?

На гърците е чужд и друг ахейски обичай – направата на златна погребална маска, но за сметка на това нашите деди създават истински шедьоври увековечавайки лицата на владетелите си с изкован златен образ. Златни маски се изработват и за властелините на Боспорското Царство (наречено по-късно Стара Велика България), като например за цар Рескупорис II.

http://i2.wp.com/traveltocrimeansea.files.wordpress.com/2014/09/amaz2.jpg

http://2seecrimea.com/2014/09/29/amazon-warriors-in-crimea/

Отново за ахейци и “траки” е типично конското жертвоприношение в дромоса на гробница и отново това е нещо непознато за гърците от Класическия период. Намирам за нужно да подчертая, че този особен обред се практикува от старите българи до Средновековието. Ярък пример за това е некропола от Нови Пазар където до покойниците са положени и конете им. Сведения за това можем да намерим в работата на Димитър Овчаров, “Въведение в старобългарската култура”, 2002, с.87.

Знаейки тези неща e редно да се запитаме: Какво дава право на учените да наричат ахейците предци на гърците игнорирайки планини от информация? Защо е толкова трудно да се каже, че ахейците спадат към древнобалканкските народи, чиито потомци сме ние? Защо е толкова трудно да се обясни, че старите гърци само са повлияни езиково и културно от ахейците, чиито изконни наследници сме ние?

Признае ли се това, ще стане ясно защо Тевкър е име ползвано от трако-трояните, а и от ахейцте. Теламоновия син Тевкър е ахеец, но има и Тевкър от Троя, реално той е първия цар на величествения град, а името му несъмнено е свързано с “тракийското” племенно название тевкри.  

Признае ли се, че ахейците не са гърци, а спадат към древнобалканските народи ще бъде разрешена и друга загадка. Ще стане ясно защо Йоан Малала е уверен, че хората водени от Ахил Пелеев в ново време се наричат българи.

 http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

Бъдат ли дефинирани ахейците като деди на българите, ще се реши още един необяснен от учените феномен. Касае се за това, че ахейската писменост наречена Линеар Б показва смайващи прилики както със старобългарските руни, така и с глаголицата.

Сравнение на старобългарските руни със знаците от Линеар Б

БР- български руни

ЛП-линеарна писменост

Сравнение на формата и звуковата стойност на глаголическите букви и линеарните писмености от Бронзовата епоха

Редно е ахейците да бъдат причислени към нашите предци, а за по-голяма яснота, за южните ни съседи да започне да се изпозва името данайци. 

Никой не може да се бори с фактите, никой не може да изкривява реалността до безкрай. Средновековието бе епохата на догмите. Тогава инакомислещите бяха заклеймявани и изгаряни на клада. Във времена на свобода и демокрация е редно да се казва истината, независимо от това, че тя ще урони авторитета на определени хора. 

Не може заради интереса на шепа индивиди да се поддържат неверни неща и да се представят като неоспорима истина в училища и университети. Не може наследсвото на дедите ни да се подарява на други хора и то не кои да е хора, а гърците, тези, които унищожиха държавата на дедите ни в Южните Балкани, присвоиха си постиженията на предците ни, а тях самите подложиха на геноцид. Такива престъпления трябва да се заклеймяват, а не да се поддържат.

Не е нужно да мразим южните си съседи, не е редно днешните гърци да плащат за греховете на бащите си, но справедливост трябва да има. Миналото не можем да променим, но можем да допринесем за по-добро бъдеще за народа ни като си получим заслужената слава и престиж - това, което си е наше.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. Приятно гледане! 

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8

   

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ

Културата на един народ се определя до голяма степен от това, дали въпросния народ има своя азбука. Шумерите създават клинописа, хето-лувийците изнамират йероглифите, доста по-различни от тези на египтяните. Обитаващите Мала Азия карийци, ликийци и лидийци също разполагат със своя особена писменост. За финикийците никой не се съмнява, че са дали азбука на гърците, които пък, според официалните теории я разпространяват сред римляните, континенталните келти и т.н.

За дедите ни, наричани в далечното минало траки, както чуждите, така и нашите учени се надпреварват да твърдят, че не са успели за сътворят свои букви. На какво са основани тези твърдения, специалистите не споменават, а по принцип всяко сериозно твърдение следва да се подкрепи от сериозно доказателство. Уви, тaкова изобщо не е дадено. По-лошото е това, че са премълчани важни сведения от времето на Античността.

Всеки историк, а и лингвист занимаващ се с историята на предците ни, би трябвало да е запознат с работите на Плиний Стари, Диодор Сицилийски, Алкидамант, Аполодор, Зенобий, Еврипид, Павзаний, Тацит, Алексис, Платон, Дионисий Скитобрахион и др. Тези автори определят траките като първите европейци разполагащи с пименост.

За мен е непонятна причината да бъде укриван факта, че дедите ни не просто имат своя азбука преди Троянската Война, но и са създателите на въпросните букви. Що за научен метод е това да се премълчи, че съществуват ясни свидетелства на над десет стари автори относно това,  че траките са сътворили най-ранната писменост на Европа?

Още по-странно е, че важни тракийски надписи биват набутани в сянката и малцина знаят за тях. През XIX век учените смятаха, че дедите ни не притежават свои епиграфски паметници. След разкопките на надгробни могили край Първомай, Дуванлий, а и др. места, стана ясно, че все пак народът на Орфей е оставил послания на свой език, запечатани по златни пръстени, сребърни съдове, скали и т.н. Благодарение на Карл Леман специалистите разбраха, че траките от Беломорието също са боравели с древната азбука. А след проучванията във Фригия, всеки прогресивен учен осъзна, че след като в тази област са оцелели 340 надписа, някои от преди 2750 години, то в древността писмените паметници са били много повече.

По принцип у нас не се говори за огромния брой фригийски надписи. Та как иначе ще се твърди, че траките са безписмен народ, а същевременно ще се признае, че са оцелели стотици техни послания изсечени по скали и обработени плочи? Бяха направи дори отчаяни опити фригите да бъдат изкарани различен от траките народ, въпреки това, че Херодот, Страбон и Стефан Византийски определят фригите като част от тракийското семейство. За това свидетелстват също личните имена, ранната керамика, погребалните обреди, религията.

Фригийски надпис отVIII век преди Христа

https://c1.staticflickr.com/1/5/9811512_202fbc82e2.jpg

Манипулациите на учените от ново време не свършват със замяната на идентичността на народа на митичните царе Мидас и Гордии. Има и друго, което е още по-трудно за оправдаване. Става дума за това, че много от писмените паметници на далечните ни предци бяха покрити с мълчание.

Един от най-ярките премери е надписът от Ситово. Той е намерен през 1928 година, от пловдивския юрист Александър Пеев, който публикува материал относно откритието през 1929 година. След време, хората изнесли най-много информация за тракийския език, не продумват и дума за древното послание изсечено в скалите над Ситово. Нито Димитър Дечев, нито Владимир Георгиев, или пък Иван Дуриданов се решават да направят анализ на текста, или поне да упоменат древния паметник в своите работи. Липсата на желание у повечето наши учени изненадва дори руските учени Лидия Баюн и Владимир Орел, които правят опит за тълкуване на текста и дефинират надписа като фригийски.

Надпис от Ситово, разделение на буквите по Баюн и Орел

Тези чужди изследователи представят доста интересна информация. Уточняват, че нишата, в която е направен надписа прилича много на скалните светилища на обитаващите Мала Азия фриги. Добавено е и още нещо от голямо значение, а именно това, че в района на надписа е имало древен храм, в който местни жители са намерили съдове с особени знаци. За жалост, поради незнание за стойността на намереното, хората извърлили керамиката в близката река. Това безумно действие би могло да се предотврати, ако още навремето лингвистите и историците бяха обърнали повече внимание на надписа от Ситово.*

Сравнение на буквите от Ситовския надпис с букви от други азбуки - по Баюн и Орел

Лидия Байюн и Владимир Орел съпоставят буквите от Ситово с тези от фригийските надписи и намират забележителни успоредици. Въпреки, че споменават за близост с фригийските паметници от VIII-IVвек пр. Христа, руските учени смятат, че посланието от Ситово е направено в периода III-I век пр. Христа.

Не съм съгласен напълно с тълкуването на Баюн и Орел, надписът наистина е тракийски, но аз лично виждам други думи като: у-у, в, синей-синове, он-той, небу-небе, зимле-земята, куис-който. Прочее, последната отговаря точно на древния вариант на стблг. кый-кой, а именно *куис. Думата зимле е в местен падеж, като окончанието съвпада с това в старобългарския. Филолозите пък знаят прекрасно, че он отговаря на стблг. онъ-той, този. Представен на съвременен български текстът гласи: Този, който бе положен тук в земята, отиде на небето, оплакан от своите потомци.

Древният паметник е солидно доказателство за това, че нашия език не се е появил на юг от Дунава през ранното Средновековие, а е говорен тук от няколко хиляди години, като разбира се древните форми са се отличавали от днешната по отношение на лексиката и граматиката. За жалост това доказателство за местните ни корени не бива използвано.

Друг интересен, но до неотдавна неизвестен надпис е този от Буково, Първомайско. Региона, в който е скалата, върху която са изписани особените знаци не е случаен. Около скалата все още се намират древни хромели за мелене на жито, лимец и тн.

На отсрещния връх Малка Драгойна е имало тракийско светилище.

                      Паун Ташев, Сребрин Сребрев, П.Серафимов, край надписа от Буково

Благодарение на местния жител Паун Ташев, а също и на краеведите Сребрин Сребрев, Мартин Константинов и Йордан Стайков, бе привлечено вниманието на медиите.Журналистката Ирена Гигорова направи хубав репортаж, като покани и проф. Дияна Гергова в студиото си. Заинтригувани от откритието, чужди учени публикуваха материал в списанието “Advances in Anthropology”. Макар скалния надпис да е популяризиран достатъчно добре, все още няма опит от страна на лингвистите и траколозите ни да направят тълкуване на древното послание.

Смятам, че се касае за нещо уникално – знаците от скалата са звеното между минойската писменост и така наречената дунавска писменост от пето хилядолетие преди Христа. Това не само показва, че у нас може да се говори за приемственост, но също става ясно, че дедите ни са били сред създателите на Минойската цивилизация. Това прочее се потвърждава и от намерените в минойските документи тракийски лични имена Диза, Резос, Питак, Арей и т.н. Прочее, на надписа се среща името на бог Пороват, който е споменат в микенските плочици като Поровит, според мен това е едно от названията на Хероса.

1.Знаци от Писан камък.

2.Знаци от древната балканска писменост.

3.Знаци от Линеар А и Линеар Б.

4.Четене въз основа на приликите със знаците от Линеар А и Линеар Б

Както Ситовския, така и Буковския надпис са монументални. Буквите са със сравнително голяма височина – 20-40 см, а това е нещо забележително за времето, в което са правени. Сякаш, за да докаже, че България е благословена страна, съдбата заведе проф. Драгомир Лалчев в тракийско светилище край Вишеград в Сакар планина. Там нашия учен намери два протофригийски скални надписа, които също са монументални.

Проф. Лалчев представи своя труд относно древните писмени паметници преди около 15 години. Това е доста време, но за жалост, въпреки прекрасно изложените доказателства, трудът на този талантлив човек не е достатъчно добре популяризиран и реално е останал неизвестен както на широката публика, така и на повечето ни студенти следващи лингвистика, история, археология.

Повечето от нас не знаят и за това, че недалеч от Буковския надпис, на връх Драгойна има още един епиграфски паметник, за който се знае, че е древен, но публикации засягащи опит за прочит все още не съм срещнал. Както вече бе споменато, на връх Драгойна има тракийско светилище, т.е. мястото не е случайно, а е имало особено значение в далечното минало. Надписът се намира под заслон от скали и се вижда трудно, но за научен екип това не е проблем. Не е проблем да се направи и графичен отпечатък, който да позволи лесно разчитане, но това не е направено.

      Надпис от Малка Драгойна, снимка Мартин Константинов 

                Надпис от Малка Драгойна, снимка Сребрин Сребрев

Не са изследвани обстойно графитите от Белинташ, Перелик, а и от Водни пад, Триградско. Последният е доста интересен защото знаците имат аналог в минойската и микенска писменост от Бронзовата епоха. Единственото познато на мен публикувано изображение е това от книгата на Николай Гигов “Орфей и Азбуката”. Г-н Гигов не е нито археолог, нито траколог, но все пак си е направил труда да представи късче от древната ни култура в своята работа.

Неотдавна, ролята на учените ни отново бе поета от загрижени за културното ни наследство краеведи. След дълго търсене, Мартин Константинов и Йордан Стайков успяха да намерят смятания за разрушен от иманяри надпис от Надарци. За наше щастие, благодарение на това, че паметника е на усойно място, той е останал незабелязан дълго време. Мартин Константинов публикува статия в blog.bg, но тя не предизвика интереса нито на археолозите, нито на езиковедите ни. 

                 Надарски надпис, снимки Мартин Константинов

http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/nadarskiiat-nadpis-vse-pak-syshtestvuva-pyrvi-snimki-sled-50.1546868

Константинов се опитва да привлече вниманието на българските учени и върху други древни паметници. Заедно със свои съмишленици като Йордан Стайков, той прави това от дълго време, но вместо похвала, понякога става така, че професионалистите позаемат без да питат – сведения, лични снимки и т.н.

Благодарение на Стайков, Костантинов и др. родолюбци, на българския читател стана известно, че учени като Йордан Заимов, Казимир Попконстантинов, Васил Миков др. са намерили интересни надписи, някои от които притежават значи имащи аналог с буквите от Ситово. Така информацията, по начало предназначена за шепа специалисти достигна и до широката публика, но интернет страниците на Мартин Константинов и Йордан Стайков не са комерсиални и въпреки, че определени статии имат 50 000 прочита, това явно не е достатъчно, все пак България има над 7 000 000 жители...

Знаци от надписи публикувани от Заимов, Попконстантинов, Миков

Все още нелокализиран надпис от Стара Планина, скица Д.П.

Тъжно е, че обикновени, но съвестни хора – краеведи, родолюбци, поемат работата на професионалистите, които вместо да изследват явно позабравените от тях исторически извори и да се опитат да запазят културното ни наследство, се занимават с лансиране на неверни твърдения като това, че траките нямат писменост.

Ако някой не може, или не иска да върши работата си както подобава, редно е да си подаде оставката, за да могат други, които желаят да опазят културното ни наследство и да кажат истината да имат по-голямо поле на изява. Такива хора има – доценти, дипломирали се студенти, а също така и отдавна утвърдили се учени, които смело се противопоставят на виждането на някои от своите колеги. За пример може да се даде проф. Диана Гергова, явяваща се един от най-даровитите и най-прогресивни наши археолози. Преди няколко години, в интервю за “24 часа”, тя заяви, че в никакъв случай траките не са безписмени, което е самата истина разбира се.

У нас се наблюдава една уникална, смайващо дълга традиция на писмеността. Определени знаци от края на Каменната и началото на Медно-каменната епоха се срещат в използваните на о-в Крит Линеар А и Линеар Б, но ги има и в ново време по нашите народни носии и шарките по писаните яйца. Тази тема е разработена доста добре от изследователката Иванка Пенева-Русева. През 2008 година, тя изнесе доклад засягащ крито-микенската писменост и знаците от тракийската керамика от Цепина. Тази авторка спомена за връзката между древната балканска писменост, използваните на остров Крит Линеар А, Линеар Б и орнаментите от народните ни шевици и писаните яйца.

Сравнение на знаците от най-древната писменост със знаци от критските Линеар А, Линеар Б и глаголицата

Традиция на приемственост от най-древната писменост се наблюдава и при глаголицата. Значителен брой нейни букви имат ясни успоредици сред егейската писменост от Бронзовата епоха и по-старата, така нареча Дунавска писменост. Ясна е и връзката между старобългарските руни и критските Линеар А, Линеар Б. Примерите са толкова много, че няма как да се говори за случайни съвпадения във формите. Не е случайност е това, че в древни документи с Линеар Б са изписани имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кубер, а и други, по-малко интересни, но все пак наши имена като Бато, Дайко, Мила.

Сравнение на старобългарските руни със знаците на критската писменост от Бронзовата епоха

Ние притежаваме солидни доказателства за местните си корени, а и за това, че сме потомци на хората създали най-ранната писменост и активно участвали в оформянето на Минойската и Микенска цивилизация, представителите на официалната наука обаче упорито отказват да приемат фактите. Възползвайки се от пасивността на нашите учени, изследователи от други страни си присвояват най-нагло постиженията на дедите ни.

Този процес трябва да се спре защото подариш ли богатството си на чужденци, те един ден могат да ти поискат и живота. Своето трябва да се пази ревниво. Оставеното от предците ни е ценно наследсто и е редно то да бъде завещано на децата ни, а не да се хвърля на бунището.

Използвана литература:

1.Л.Баюн, В.Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ И КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историей, 1 (204), январь-февраль-март, Наука, Москва, 1993;

2.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815;

3.Н.Гигов, Орфей и Азбуката, Хелиопол, София, 2006;

4.И.Пенева-Русева, За критско-микенските писмени знаци върху предмети от халщатската култура Цепина, Цепина, Чепинско, Велинград - Хилядолетната история на Северозападните Родопи, доклади от Националната Научна Конференция с научен ръководетил проф.д.и.н. А.Пантев, Велинградр 23-24 окт. 2008, изд. Исторически Музей Велинград, София, 2010;

4.М.Константинов, Надарският надпис все пак съществува – първи снимки след 50 години http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/nadarskiiat-nadpis-vse-pak-syshtestvuva-pyrvi-snimki-sled-50.1546868

5.М.Константинов, България – люлката на писмеността, 34 от надписите създадени в нашите земи през последните 10 000 години http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/06/bylgariia-liulkata-na-pismenostta-34-ot-nadpisite-syzdadeni-.997230

6.Ж.Христова, Бесите рисували върху съдовете си, 24 Часа, 13.10.2010;

https://www.24chasa.bg/Article/640807

* По-късно се появяват наши учени, които споменават Ситовския надпис. Златка Ракова-Морфова, а и Мая Василева, представят информация, която обаче остава достъпна само за шепа специалисти.