УКРИТИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО

Много усилия са хвърлени, за да се наложи заблудата, че старите българи са чужд за Балканите народ. Без да има доказателства, речта на дедите ни бе дефинирана един пък като угрофинска, друг път като тюрска, а после и като иранска. Като “аргумент” за екзотичния език на дедите ни бяха представяни техните лични имена, а и титли. При това систематично са премълчавани планини от данни. По този начин българският читател бе лишен от база за сравнение и бе подведен.

За връзката между старобългарските имена Аспарух, Бузан, Кардам, Корсис, Кроват, Мостич, Сабин, Тервел с присъстващите в тракийската ономастика –Аспиос, Бузос, Кардамиле, Кровизи, Мостис, Сабин, Тревелиус, не бе казано абсолютно нищо, все едно информацията не съществува. Още през XIX в., през 1876 г. е публикувана интересна информация, при което древното име Кардамис е сравнено със старобългарското Кардам. Цитирайки труда на учените Папе и Бензелер, Дюмонт не само сравнява името Кардам с други подобни от времето на Античността, но за титла на българския владетел използва титлата принц  (prince). Немските изследователи също смятат Кардам за принц, т.е. княз, в работата им е употребена думата fürst,  а не chan - кан, хан.

Като “доказателство” за средноазиатските корени на дедите ни, бе използван факта, че тюрките имат титли като каган, таркан и др. Това обаче не означава абсолютно нищо. От една страна никой не доказа убедително, че титли като багаин, багатур, таркан, каган и др. са действително тюрски (а те и не са бел.авт.), не бе взета под внимание и възможността въпросните титли да са дадени на тюрките от стари балканци заселили се още по време на древността в Средна Азия.

В старобългарския език са запазени доста от типичните за Римската Империя титли и административни титли и термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ. 

Срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ.

В старобългарските епиграфски паметници намираме дори римски названия за укрепления. Това са кастрон-крепост, канпон-военен лагер, фосатон-отбранително съоръжение. Срещат се също названия на въоръжение:  касидия, лоракия, идващи от лат. cassida-шлем и lorica-ризница, броня. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща-копие, идваща от от лат. lancia-копие.

От тези факти не може да се заключи, че старите българи принадлежат на италийските народи, от които произлизат римляните. Ползването на римски титли и термини от военното дело само показва, че дедите ни са били дълго време в съприкосновение с потомците на Ромул. А мястото, в което това общуване между българи и римляни е осъществено, е несъмнено Тракия. Старите балканци са под римска власт повече от шест века, а това несъмнено е оказало влияние върху езика.

В миналото, радетелите на теорията за тюрския произход на старите българи посочваха като “доказателство” особените имена на годините в Именника на българските владетели. Дори да приемем за момент, че названията шегор, дилом, сомор и т.н. са тюрски, това също не доказва абсолютно нищо, понеже фактът, че понастоящем ние ползваме латински названия на месеците, не ни прави италийски народ. Имената на месеците от януари до декември са от латински произход, а тези имена на месеци присъстват в старобългарския език.

Реално латинските заемки в старобългарския език са доста повече от “тюрските” и “иранските”. Не се касае  за предимство от една-две думи, а за доста сериозно количество. За да не бъда голословен, представям списък с въпросните заемки от речта на римляните присъстващи в речта на дедите ни:

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот

КИНЪСЪ-налог, данък

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари  

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса: Ако латинските заемки в старобългарския език са около 500% повече от тюркските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюркски произход на старите българи?

Научен метод ли е това, що за ниво на интелигентност са имали хората съчинили официалната теория за произхода на старите българи? Ако не липсата на интелигентност и способност за извършване на критичен анализ са причина за налагането на заблудите, то излиза, че заблудите са налагани умишлено, а това вече е нещо, което може да се класифицира като престъпление.

Навярно страхувайки се от критика и край на кариерата, никой млад историк или езиковед не се осмели да зададе важните въпроси: Защо в старобългарската военна терминология няма тюрски или ирански думи? Как така хора, успели да победят Римската Империя и да си извоюват епитета страшни за целия свят :”Bulgari toto ordo terribiles”, ще забравят и изоставят своите названия за оръжия, а и ездаческата си терминология?

Всъщност, бяха направени опити, присъстващите в старобългарските инвентарни надписи думи като тулсхи, купе и т.н. да бъдат изкарани тюрски, а после и ирански, но без успех. Казвам без успех защото при сравненията изобщо не бяха споменати трако-пеласгийските думи тулaкос-торба, т.е. колчан за стрели, купа-шлем и т.н.

Дори да приемем, че купе, тулски, юмши и др. са от тюрски, или ирански произход, то тяхното количество в старобългарския език е нищожно. Представям списък със сто петдесет и пет старобългарски думи засягащи военното дело и държавното устройство на дедите ни. Списъкът далеч не е пълен, но дори и в този си вид показва убедително, че в миналото, в никакъв случай не е имало оправдание титлите, имената, а термини от календара ползван от старите българи да се ползват като аргумент за азиатския произход на дедите ни.

Constantine Manasses - Scanned from book "Miniatures from the Manasses Chronicle", Ivan Duichev, "Bulgarski hudojnik" Publishing house, Sofia, 1962

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars#/media/File:53-manasses-chronicle.jpg

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

1.оимъ-боец

2.оимьство-войска

3.оимьскъ-воински

4.воинъ-войник

5.копииникъ-копиеносец

6.мечьникъ-мечоносец, страж*

7.стрѣльцы-стрелци*

8.земьникъ-наемен войник

9.орѫжниикъ-тежко въоръжен войни

10.борьць-боец, борец

11.сътъникъ-стотник

12.вои-войска, армия

13.воиска-войска

14.воиньство-войска

15.рати-войници

16.въплъчениѥ-войска 

17.оплъчениѥ-боен ред

18.побранскъ-военен

19.чинъ-военен строй

20.чело-челен отряд

21.орѫжьнъ-носене на оръжие, въоръжение

22.стражъ-пазач, палач

23.блюстель-страж, надзорник

24.мощьникъ-боен другар, съюзник

25.оустителъ-кочияш, колар

26.велъможа-велможа

27.владыка-владика, господар

28.владычицъ-господарка

29.вождь-вожд

30.воѥвода-войвода

31.кънѧнзъ-княз

32.прѣходь-вожд, предводител

33.предъборникь-предводител

34.кръмьчии-кормчия, ръководител, наставник

35.начѧлникъ-началник, вожд, предводител

36.властелъ-властелин

37.самъчии-титла на висш служител

38.самодръжител-монарх, властелин

39.самодръжецъ-властелин, господар

40.самовластьнъ-независим владетел

41.миродрьжець-владетел

42.прѣвладыка-владетел, властелин

42.правитель-вожд

44.предъборникъ-предводител

45.дрьжатель-управник

46.господинъ-господар

47.доводителъ-водач

48.намѣстьникъ-наместник

49.могѫтъ-знатен човек, велможа

50.жоупанъ-жупан

51.старѣишина-старейшина, управител

52.настольникъ-наместник

53.санъ-сан, служба – твърди се, че е тюркса, но няма убедителни доказателства

54.сѣчьць-палач

55.блюстель-надзирател, страж

56.вратаръ-пазач на вход

57.двьрнькъ-вратар

58.трѫбии-тръбач

59.стража-стража, охрана

60.балии-лекар

61.врачъ-лекар

62.вѣстьникъ-вестител

63.дрьжава-владеене

64.власть-власт

65.владѫ-владея

66.владычество-владичество, властване

67.крѫгъ-област, събрание

68.вѣще-събрание, съвещание

69.начѧлиѥ-управление

70.владычелствовати-властвам

71.оплотъ-ограда

72.острогъ-ограда, вал за защита от неприятелско нападение

73.остражиѥ-крепост

74.прѫдъ-крепостен вал

75.крѣпость-крепост

76.станъ-укрепен лагер

77.стѣна-стена, защита

78.одрина-ограда

79.ныръ-кула

80.стлъпъ-наблюдателница

81.стражище-наблюдателна кула

82.стрѣльница-укрепление, от което се стреля

83.стрѣлостоѧтельница-обсадна машина

84.нападеньѥ-нападение

85.рать-война

86.сѣчъ-сеч, война

87.брань-битка, война

88.одолѣниѥ-победа

89.колѥниѥ-клане

90.сѫпьръ-противник, неприятел

91.врагъ-враг

92.находъ-нападение

93.оплѣнениѥ-пленяване, пленичество

94.обѧтиѥ-плен

95.оубити-убивам

96.побити-убивам, унищожавам

97.въздринѫти-отблъсна

98.тлѣщи-удрям

99.събости-пробода

100.пронажати-пронизвам

101.пронисти-пробода, пронижа

102.оусѣкнѫти-обезглавявам

103.сѣкѫ-сека, посичам

104.орити-унищожавам

105.отъвлѣщи-опъна лък

106.осѣсти-обкръжавам, обсаждам

107.окрочити-обкръжа

108.оутстѫпати-отстъпвам

109.оплъчати сѧ-строявам се в боен ред

110.орѫженсьтвовати-пазя с оръжие, охранявам

111.хранити-пазя, защитавам

112.блюсти-пазя, охранявам някого

113.остѣнити-ограждам със стена, укрепвам

114.одрьжти-завладявам

115.одолѣвати-побеждавам

116.конъ-кон

117.кобыла-кобила

118.жрьбѧ-жребче

119.клюсѧ-конче

120.оузда-юзда

121.дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

122.бръзда-желязната част на юздата

123.седьло-седло

124.ременъ-ремък

125.вощага-камшик

126.тинъ-камшик

127.iaрьмъ-ярем, хомот

128.iахати-яздя

129.въпрѧщи-впрегна

130.лѫкъ-лък

131.тѧтива-тетива на лък

132.стрѣла-стрела

133.тоулъ-колчан

134.острьѥ-острие

135.стрѣкало-острие

136.мечъ-меч

137.брьдоунъ-меч

138.ножъ-нож, меч

139.ножьница-ножница

140.кордъ-вид меч

141.копьѥ-копие

142.сило-примка, ласо

143.брады-брадва

144.сѣчиво-секира, брадва

145.секыра-секира

146.топоръ-брадва

147.брънѩ-броня, доспехи

148.шлѣмъ-шлем

149.щитъ-щит

150.орѫжиѥ-оръжие

151.вьсеорѫжиѥ-пълно въоръжение

152.палица-палица, тояга

153.кръкыга-каруца, талига

154.колесьница-колесница

155.возъ-каруца, кола

Думите със звездичка* са официално старочерковнославянски, но това не е нищо друго освен алтернативното название на старобългарския език.

Фактите са неумолими, старобългарската военна терминология няма нищо общо нито с тюрската, нито с иранската реч. Фактите са неумолими, но и неудобни и поради това са укрити. Кой би вярвал на старите нелепи измислици, ако би имал възможност да сравни представения тук списък с често цитираните, но само шепа екзотични думи, чиято етимология не е изяснена?

Старите българи никога не са губили езика си, а и не са идвали от Сибир, Памир, или Кавказ. Така нареченият съюз между прабългари и славяни е всъщност съюз между европейски мизи и гети – хора, които говорят един език и от незапомнени времена обитават Източна Европа, макар някои групи да се преселват в Мала Азия и Средна Азия. Нашата прародина е тук на Балканите, това показва нашият фолклор, нашият доминантен антропологичен тип, а и нашите гени. Време е скъпите ни историци да изоставят фантазиите и измислиците и съобразявайки се с фактите да позволят на неомърсени със създаване на вредни за България манипулации хора, да пренапишат историята ни.

Използвана литература:

1.Ст.Стоянов, М.Янакиев, Старобългарски език -Текстове и речник, Наука и изкуство, Пето издание, София 1976;

2.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

Извори от интернет:

Старобългарски Речник http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ, ЧЕСТИТО СЪЕДИНЕНИЕ !!!

ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА ТИТЛАТА ТАРКАН

Преди двадесет и пет години разполагах с твърде малко информация за миналото ни. Това бе голяма пречка при воденето на дискусия, защото без добри аргументи, без споменаване на факти, няма как да докажеш, че си прав. Може да осъзнаваш, че дадена теория е изградена на грешна основа, може да си в състояние да посочиш някои слаби места, но за налагане на ново виждане е наложително да представиш нови и необорими данни.

С течение на времето не само събрах солидно количество литература, но и се запознах с прогресивни специалисти, които ми помогнаха да разбера същността на немалко важни проблеми. Така вече бях в състояние да ползвам пълноценно намерената информация и това доведе до доста приятни изненади.

Често в разговор с хора поддържащи теорията за азиатския произход на старите българи, ми бе представян като основен аргумент факта, че титлите  кан(ac), каган, а и таркан се ползват не от траките, а от народите обитаващи земи край Алтай и Енисей. За таркан  някои бяха склони да приемат, че е иранска заемка в езиците на тюрки и монголци.

В началото, изправен пред тези аргументи, аз признавах, че нямам отговор, но и добавях, че ползването на определени титли от някои народи не означава автоматично, че титлите имат обяснение на езика на въпросните народи.

В последствие се добрах до работи на чужди учени (A.Lubotsky и др.), от която стана ясно, че траките ползват титла KANAS, AKENAS. Надписите съдържащи тези титли са регистрирани отдавна, но у нас никой специалист не си е направил труда да анализира и популяризира информацията. Така тя е останала дълго време недостъпна за тези решили да се запознаят със старата ни история.

Благодарение на румънския изследовател Сорин Олтеану разбрах за ocoбената тракийска дума καγα/кага-свещен. Тя е сродна на тракийския топоним Когайон/Κωγαιώνον, а дава и обяснение за титлата каган, която има вариант коган и явно е ползвана от тракийското население на север от Дунава като по този начин е убегнала вниманието на римските летописци.

Проучването засягащо титлата таркан също донесе големи изненади. Не само произхода ѝ се оказа древнобалкански, но самото ѝ разпространение ми помогна да разбера за с влиянието на дедите ни върху народите обитаващи Средна Азия в далечното минало. Знаех, че хората наричани траки са същите, които по-късно са познати като българи, но никой не бе ми разказвал за тракийското присъствие в земите на иранци, индийци, тюрки, монголци и др.

Даже и не бях предполагал, че съществува съвсем ясно свидетелство на Плиний Стари за траките сапарари край Бактрия -Plin.VI.48. Този автор локализира в Средна Азия хора с име едони- Plin.VI.50, а eдоните са траки, за които Херодот и Тудидид споменават -Her. V.11, V.124, Thuc.II.99. Плиний дори говори за кикони/Cicones на север от индийците -Plin.IV.55, доста по-рано киконите/Κίκονες са определени от Омир и Херодот като принадлежащи на тракийското семейство – Hom.Il.II.846,  Her.VII.59.

Нито в училище, нито в беседите с наши доценти бях чувал за тези неща, нито пък някой ми бе разказвал, че според Луций Ариан, създателят на индийската цивилизация е тракийския бог Дионис - Arr. Anab.VII.viii. За походът на Дионис и покоряването на народите на Азия разказва не само Ариан, но и още много други автори: Аполодор, Диодор Сицилийски, Еврипид, Нон, Хигиний, Овидий, Павзаний, Плиний Стари, Сенека, Страбон, Цицерон, Филострат. Защо обаче важните свидетелства на авторите от Античността не са популяризирани от нашите траколози както се полага?

Да се върнем на титлата таркан и да видим какво е било известно за нея в миналото. Тя присъства в тюркските орхонски надписи от VII-IX век, а при монголците се среща под формата даркан. На наша територия я намираме в старобългарcките надписи от епохата на ранното Средновековие.  

Благородник с име Негавон е наречен зера-таркан, а пък Шун носи званието жупан-таркан. По времето на цар Симеон Велики, негов служител на име Теодор носи титлата олгу-таркан. Според Веселин Бешевлиев, таркан е висок ранг и хората изпълняващи тази длъжност са се радвали на големи привилегии. (B.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, с.116, с.144-145).

http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_n060.jpg

Таркан е титла, която е ползвана и от хазарите - хората унищожили Стара Велика България. В средновековни хроники се съобщава за Юрий таркан, който в преводи на тези хроники е наречен Юрий наместник (O.Pritsak, At the dawn of the Christianity in Rus, p.96).

Титлата е позната и на саките под формата таракана (H.W.Bailey, Indo-Scythian studies, Khotanese texts II, Cambridge University Press, New York, 1985, p.33). Саките са съседи на перси, китайци, тюрки, а на индийците, в чиито летописи, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци.

Освен при българи, хазари, тюрки, монголи, саки, таркан се среща и при персите (иранците). Преди около един век, историкът H.Beverage цитира Менандър Пазител и др. стари автори, които съобщават за: “tarxan dignitas apud Persas” – таркан е титла използвана от персите. (H.Beveridge, Tarkhan and Tarquinius, The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland, Apr., 1918, p. 314-316).

Като имаме предвид колко много и то различни по произход народи ползват титлата таркан, не е никак лесно да се определи нейния произход. Доста предположения са изказани по този въпрос. Британския учен H.Beverage смята, че имената Тархон /Таркон, Тарквиний и титлата таркан са идентични, а добавя и това, че не е изключено етруските, при които името Тарквиний се среща, да са повлияли източните народи (тюрки и монголци) : “And I do not suppose that there can be any doubt that the names Tarchon, Tarquin, and Tarkhan are identical. Nor is the interval in space between Tarquin Priscus and Tarkhan so great as to make the connection between the two names incredible… In conclusion, I may suggest that the reverence felt by the Tartars and Moghuls for the number nine is evidence of some connection between the Eastern nations and the Etruscans.”

Етруските са хора със забележително висока култура, те притежават интересни титли като cepen/кепен съответстваща на старобългарската копан, трябва да се добави и talmiθe/талмите, която пък отговаря на старобългарската тълмач. От друга страна обаче, няма абсолютно никакви сведения за миграции на етруски в Средна Азия. Разрешението на загадката трябва да се търси на друго място.

Първо трябва да определим какво е значението на таркан. Това ще ни позволи да разберем на чий народ принадлежи тя и как е попаднала при други хора. Докато определени изследователи са склонни да дадат тюрко-монголски произход, то има и такива, които са убедени, че титлата има за основа дума от индоевропейски език,т.е. хора говорещи индоевропейски език са я предали на тюрки и монголци.

H.W.Bailey смята, че значението на таркан е командир, командващ, заповядващ и цитирайки J.Pokorny,  предлага ie. tolku-тълкувам, говоря (H.W.Bailey, Indo-Scythian Studies, Khotanese Texts VII, Cambridge University Press, New York, 2009).

Британският учен  дава примери със санскр. tarkh, tarhayate-разсъждавам, мисля, предполагам, добавена е и осетинската дума tärxon-съдещ, съветстващ, но по необясними причини пропуска старобългарските тлъковати-обяснявам, тлъкование-обяснение, тлъкъ-преводач, тлъкнѫти-чуквам, удрям.

Древният корен на тези старобългарски думи е *talkъ, tarkъ, т.е. идентичен е на предложения от Юлиус Покорни tolku-тълкувам, говоря. Този корен се среща в тракийските лични имена Ситалк/Sitalces, Реметалк/Roemetalces, а и Торкос/Torkos.

На пръв поглед изглежда странно думи с един и същ корен *talkъ, tarkъ да означават обяснявам, тълкувам, но и удрям, почуквам. Нека разсъдим обаче - опознато, изтълкувано е това, с което сме имали контакт, това, което сме докоснали, върху което сме оказали натиск.

Първоначално *talkъ, tarkъ е имало смисъл само удрям, докосвам, но с течение на времето се поражда значение - обяснявам, тълкувам, говоря, а оттам и заповядвам.

Тълкувам е свързана и с нашата дума търкам (с корен* tarkъ), чието най-древно значение е удрям, оказвам натиск...опознавам.

От тези сведения става ясно, че титлата таркан се обяснява с езика на старите балканци, които по време на Античността са познати като траки, а по-късно са известни под името българи.

Присъствието на титлата при тюрки, иранци, монголци, не е мистерия. Все пак, както Плиний, така също още много други автори не само знаят за присъствие на траки в Средна Азия, но е известна и ролята на народа на Орфей в изграждането на културата на индийците.

Сапарарите, едоните и киконите не са едиствените наши деди, които са изпратили свои хора край Хималаите, Каспийско море и т.н. На север от персите са се заселили масагетите, които Йордан определя като клон на гетите -Jord.(61). Прокопий пък обяснява, че масагетите и хуните (отъждествени от него със старите българи) са едни и същи хора -Proc.III.xi.9-10.

Непосредствени съседи на тюрките и монголците са саките, а саките са определени като принадлежащи на траките: “Наричаха го и Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе...“ – (Схол. Към Аристофан, Птици, 31- Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 326).  

Цитирайки Аврелий Виктор, Вилхелм Томашек споделя ценното сведение, че царят на северните траки Декебал е известен и като rex Sacorum-цар на саките – Die Alten Thraker, с.99. В издание на The Cambridge Ancient History c.247, британски учени изказват виждането, че споменатите от персите сака парадрая са де факто гетите. Причисляване на саките към семейството на масагетите, които Йордан определя като клон на гетите почитащи Залмоксис, прави Страбон –Strab.XI.8.8.

Възстановка на костюма на благородник от средите на саките- автор Derzsi Elekes Andor 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Sun_emperor.JPG/800px-Sun_emperor.JPG

Както вече отбелязах, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци- (G.Ch.Sagar, Foreign Influences in Ancient India, p.152). Понеже Ария е най-старото име на Тракия, а съществуват над дванадесет свидетелства за тракийски поход в Индия, то не е трудно да се разбере, че този поход и арийското нашествие в Индия са едно и също събитие. С идването си в Средна Азия, старите балканци повлияват не само индийците, но и други народи: перси, тюрки, монголци.

Карта на Средна Азия, на саките принадлежат земите на изток от Партия, автор - Dbachmann

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ad/Scythia-Parthia_100_BC.png

Eто как титлата таркан попада сред народите на Средна Азия. Има дори ясни китайски извори, в които се казва, че согдийците, т.е. част от тракийските саки са тези, които съветват и организират тюрките. В своя работа руският учен Клящорный споделя следното: “Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”

http://kronk.spb.ru/library/klashtorny-sg-1964-3.htm#19

Оказва се, че дедите ни са приели ролята на учители и наставници на други народи не едва през IX век когато разпространяват кирилицата и християнството, а доста по-рано, хилядолетия по-рано.

Може ли да е случайност, че най-старото колело, най-старата писменост и най-старото обработено злато са намерени в земите ни? Може ли да е случайност и това, че според Николай Дерменджиев “нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар.”?  Може ли да е случайност факта, че древните градове край Юнаците, Пазарджишко и Провадия, Варненско изпреварват каменните стени на Рим с около 4000 години?

Със сигурност не е случайност и това, че Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. наши предци са отговорни за създаването на гръцката култура. Религиозната доктрина на келтите също е повлияна от дедите ни. Иполит свидетелства за това как друидите са инструктирани лично от Залмоксис – обожественият мъдрец на гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие заедно със своите роднини мизите ще освободят подтиснатите свои брая от римска власт. Да не забравяме и ролята на Дионис в създаването на индийската цивилизация.

Ето какви хора са били предците ни – създатели на култура и разпространители на важни знания. Качествата си дедите ни са оформили в продължение на няколко хилядолетия развитие тук на Балканите, а не в дивата пустош на Алтай, Памир и Тибет. Уменията и способностите на нашите деди са кодирани в гените ни, а това е нашето най-голямо богатство. Земята ни неведнъж е завладявана, книжнината ни неведнъж е унищожавана, крепостите ни неведнъж са рушени, а градовете ограбвани и разрушавани, но враговете ни не са успели да унищожат духа ни.

Докато знаем, че сме потомци на народа на светлината, докато пазим заветите и традициите на своите предци, няма зло, което да успее да ни затрие. Лъжите на врагове и чуждопоклонници замъглиха съзнанието на много сънародници. Много се отчаяха и предадоха, но и много бяха тези, които устояха и останаха верни на българщината. Тези хора ще стават повече и по-силни защото вече ще са напълно уверени, че са потомци на тези, които никога не са се предавали и винаги са разчитали на моща на своите мишци и на силата на духа си.