ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК – ЕДНО ДОПИТВАНЕ ДО ЧИТАТЕЛИТЕ

На 30 юли представих новата си книга “Неразказаната История на Траките” в Пловдив.Въпреки, че беше отпускарски сезон, а и времето бе горещо, залата се препълни с хора. Смятам, че беседата беше добра, макар времето да не стигна, за да отговоря на всички желаещи да попитат нещо. Надявам се скоро да бъде проведена още една среща, на която да успея да се реванширам. Ако всичко се развива по план, в близко време ще съобщя къде ще се проведе събитието, в кой ден и в колко часа.

 

Както по време на представянето, така също и след това доста хора ме питаха: - Kога ще излезе пълният тракийски речник с над 600 думи? Някои от тези читатели, които се бяха запознали с речника от “Неразказаната История на Траките” се чудеха как съм успял да намеря толкова много думи от речта на Орфей. Имаше и такива, които с искрено удивление признаваха колко лесно е да се разбере речта на древните ни предци, ако някой без заобикалки и излишни термини обясни как стоят нещата.

  

Сега използвам случая, за да дам отговор на някои въпроси. По принцип, ако вие – моите читатели желаете, мога да публикувам в началото на 2023 г. отделна книга само с пълния речник. Един от хората, които ме вдъхновиха да започна да пиша ми каза следното: “Трябва да обичаш хората, за които пишеш.”

 

Старая се да правя това, преработвам есетата си дълго време, така, че те да са написани на ясен език, но и да дават добро количество информация. Сега пък се допитвам лично до читателите си и питам: Искате ли да съкратите чакането си на третия том на “Тайните на Тракийския Език” и вместо в края на 2023 да се запознаете с пълния тракийски речник през първите месеци на 2023?

 

В том III на “Тайните на Тракийския Език” ще бъдат засегнати имената на олимпийските богове, нимфите, а и герои като Персей, Тезей, Херакъл и др. Малцина знаят, че тези имена не притежават обяснение на гръцки език, а след прочита на книгата ще разберат и защо българския дава обяснение и то най-доброто обяснение.

В том III ще бъде дадена информация и за названията на тракийските музикални инструменти, тракийските танци и песни. Отново изненадите ще са много и все приятни. Пак в III на “Тайните на Тракийския Език” ще бъде обърнато внимание на връзката на траките със скитите, сарматите и илирите – все “изчезнали” народи, според представителите на казионната наука.

 

Както се досещате – материалът е наистина много и се иска време всичко да се систематизира, а и представи по начин, който е лесен за разбиране. Повярвайте ми, да се пише на прост език не е никак просто и лесно, иска се много труд. Ето защо нещата се проточват и търпението на някои хора е изправено пред изпитание.

 

Това е и причината да дам възможност на вас – моите читатели да решите дали да публикувам пълния тракийски речник в първите месеци на 2023 или в края на следващата година, като приложение на том III на “Тайните на Тракийския Език”.

Може да реагирате в блога, но може и във Фейсбук – решението е ваше. Ще се съобразя с желанието ви и ще действам както реши волята на мнозинството.

 

Що се касае до намирането на думите за речника, трябва да каже, че не бе лесно, не бе никак лесно даже. Касае се за дългогодишен, упорит труд, който в крайна сметка даде добър резултат. За езика на траките са писали много хора. Едни от най-известните са: Август Фик, Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Владимир Нерознак, Владимир Орел, Владимир Георгиев, Лидия Баюн, Леонид Гиндин, Юрий Откупщиков, Веселин Бешевлиев, Кирил Влахов, Иван Дуриданов, Светлана Янакиева и др.

 

Информацията за езика на дедите ни е изобилна. Налице са над 100 глоси, над 500 надписа, огромно количество документирани в миналото лични имена и названия на градове, реки, местности.

 

Данни има, но в миналото май не е имало желание истината да бъде казана и са приложени странни методи по време на проучванията. Макар да се знае, че траките на юг от Дунава, техните северни съседи дако-гетите, а и обитаващите Мала Азия фриги принадлежат на едно и също семейство, повечето езиковеди гледат на същинския тракийски, дако-гетския, наричан още дако-мизийски, фригийския, а и пеонския като на различни езици, било то сродни. По този начин се намалява сериозно количеството материал, който може да се използва при съставянето на тракийски речник.

 

Представете си какво би се получило, ако днес някой реши, че всички думи, които се срещат в родопските говори трябва да се извадят от българския речник. Не е трудно да си представим колко сериозно ще е осакатяването на речта ни. Точно това обаче е направено в миналото, когато тракийския и фригийския бяха класифицирани като отделни езици, а не наречия на един и същ език.

 

Пак това разделение допринесе за възникването на мита за безписмените траки. Фригите бяха отделени от роднините си, а фригийските надписи са над 350! Разбирате ли за какво сериозно количество информация става дума? От друга страна, надписи като тези от Ситово и Буково не бяха включени в проучванията. Единият бе набеден за игра на природата, а за другия бе пуснат слух, че се касае за нови драскотини от началото на 90-те години. Никой специалист не се трогна от това, че авторитети като Орел и Баюн обявиха Ситовския надпис за фригийски. Никой не се трогна и от свидетелството на стари хора от Буково, че надписа край селото им е древен, че съществува от много време.

 

Други фригийски надписи от наша територия, като тези открити от проф. Драгомир Лалчев, въпреки, че бяха прекрасно описани и анализирани, информацията за тях не достигна до широката публика и така знанията ни за древната реч на нашите предци бяха сериозно ощетени.

 

Поредният метод, който доведе до ограничаването на информацията бе избягването на български думи при анализа на тракийската ономастика. Ще дам пример, който е представен в пълния тракийски речник:

 

спар – спор – успех, изобилие блг., древната форма на спор е *sparъ (БЕР, т. VII, с. 396), спори – върви успешно блг., спорен – успешен, траен, спорян – изобилен блг., споръ – обилен струс., спо́рий – бърз укр., spòr – обилен слов., sporý – силен, наситен чеш., sporý – обилен, щедър словак., sраrr – грижлив стисл., sparen – пазя, пестя нид., sphirás – обилен санскр., рrоsреr – благоприятен, щастлив лат.;

източник: Σπαροτοκος, Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus – елементи от тракийско лично име, ползвано както от царете на одрисите, така и от владетелите на Боспорското царство, чиято династия неслучайно е наречена Спартокиди. Езиковедите Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. търсят обяснение с думи от санскрит, авестийски, латински, немски, староперсийски, но никой не обръща внимание, че българският език предлага доста добро обяснение. Елементът Σπαρ отговаря най-точно на блг. спор, чиято древна форма е *sparъ. Значението на Σπαροτοκος, Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus е успешен потомък, силен потомък, да е успешен, да е силен, да му спори, т.е. касае се за пожелателно име. Вторият елемент -τοκος отговаря на стблг. токъ – течение, блг. по-текло – потомци, а най-близко сродна се явява арийската дума toka – челяд, народ, потомък, потекло. За връзката на дедите ни траките с ведическите арийци е дадена информация в "Неразказаната История на Траките - укритата слава на народа ни". 

 

Eто колко лесно е да се обясни името Спароток на български език. Фактът, че то днес не се използва не бива да ни смущава, защото и имена като Лепота, Доброта, Тихота, Страхота са били популярни у нас преди около 1000 години, но днес звучат странно и не се ползват. Все пак името Σπαροτοκος (притежаващо варианти Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus) e регистрирано преди около 2500 години, а това е огромен период от време. Съвсем нормално е някои имена да излязат от употреба.

 

Не само личните имена дават ценна информация, но и тракийските названия на билките. Проблемът е, че в най-популярните издания засягащи тракийската ономастика, важни открития на учени в миналото са пропуснати, а се касае за важни думи, някои от които са директно свързани със старобългарски думи. Става дума за биле – билка, тул – тул, колчан, чаръ – магия, диесема – дивизма и др.

 

Топонимите също представят важни данни. След като от Амиан Марцелин знаем, че град Ди-балтум е край блато, то не е трудно да се види, че елемента – балтум отговаря на балта – блато. За жалост нашите специалисти не обръщат внимание на тези неща.

 

Стъпка по стъпка, коригирайки пропуските на професионалистите успях да събера солидно количество информация. Надявам се в скоро време тя да стане достъпна до широката публика, а и да промени вижданията на много хора. Все пак над 600 думи от езика на Орфей са убедително доказателство за това, че нашия език е възникнал на Балканите и се е развивал на Балканите. Ако не бе политизирана историята на народите от Източна Европа и ако не бяха съчинени планини от лъжи, ние щяхме да знаем истината отдавна.

 

Тази истина, която е била известна на интелектуалци като Данаил Юруков, Кирил Рилски, Ганчо Ценов, Васил Бакърджиев, Никола Йонков-Владикин, Георги Сотиров. Тези хора виждат в дедите ни не само древен балкански народ, но и учители на гърци и римляни, на перси и индийци.

 

Ще завърша с един цитат, мисъл, която се приписва на Виктор Юго: “Това, което е по-силно от всички армии на света, е идеята, чието време е дошло.” За мен няма никакво съмнение, че се намираме в навечерието на нещо голямо – разкритието на истината за миналото ни и за заслугите на дедите ни в оформянето на европейската култура и индоевропейските езици.