БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ УНГАРЦИТЕ

За разлика от нас унгарците са пришълци в днешните си земи. Тези хора идват в Европа през Средновековието. Територията, която обитават е наричана в древността Панония. Името унгарци идва от хуногури – название, което е използвано и за част от дедите ни. Нашите предци са властвали над различни племена в Европа и Азия, като навсякъде са оставяли силен отпечатък от своето присъствие.

                                              http://i.infoplease.com/images/mhungary.gif

Не случайно Геза Фехер нарича старите българи учители на унгарския народ, а също така и хората, които изиграват огромна роля в изграждането на цивилизацита на Източна Европа. Фехер неколкократно изтъква приликите между унгарските дрехи, прическа, обичаи и т.н. с тези на българите. Нащите предци действително са дали много на унгарския народ, в чиито летописи са споменати наши владетели Глад, Салан, Лаборц и Keanus magnus, dux Bulgariae. Последното не е име, а по-скоро титла велик княз ( keanus = kanas = княз) – господар на България.

                                                  изображение на стари унгарци
                                         http://img705.imageshack.us/img705/4797/bsg.jpg

Разгледаме ли българските заемки в унгарския език ще установим нещо много интересно. Макар самите унгарци да са били конен народ, те са възприели от дедите ни думата kanca – кобила (явно идваща от кон), pata-копито (явно от пета). Българска заемка е и kard-меч, тя идва от стблг.кордъ –меч.

Дълго време ни внушаваха, че дедите ни са степни номади. ”Странното” обаче е това, че унгарците са приели наши думи принадлежащи на уседнали хора:

bab - боб

borostyan -бръшлян

gereblye - гребло

gomba -гъба

kasa – каша

kasza – коса за косене

kaszal – кося

len- лен

kapor-копър

mez- мед

mezsör- медовина

bukk- бук

rozsda-ръжда

zab-зоб

Унгарците са взели от нас също думите szoba–соба, стая, utca-улица, udvar-двор, kulcs-ключ, szomsed-съсед, Старите българи са научили унгарците и на занаяти. Това става ясно от kovacs–ковач, takacs-тъкач, pek-пекар, хлебар... csordas– пастир пък идва от нашата дума чарда-стадо.

Колко дълбоко предците ни са повлияли унгарското общество става ясно от присъствието на основни думи като baty –бате, брат, basci –бачо, baba –баба, акушерка, dada –дада ( гледачка), dajka –дойка ( гледачка), szolga- слуга, rabszolga- роб, работник, слуга.

Други интересни български думи в унгарския са bagoly -бухал, beszed – беседа, разговор, beszel –беседвам, bolha-бълха, csizma –чизма ( ботуш), csoda –чудо, csütörtök- четвъртък, draga-драг, ценен, glist –глист, görbe – гърбав, görbul – гърбя се, прегърбвам се, iga-иго, kerek –кръг,

Трудно е да се определе кога точно са проникнали тези думи в унгарския език. Носовките в  galamb-гълъб, gerenda – греда, szomsed-съсед, gomba –гъба показват, че това е станало преди доста векове. Днешните български думи път, пети, месо са звучали в далечното минало като понтъ, пентъ, менсо. 

Възможно е дедите ни да са започнали да оказват влияние върху унгарците още през Ранното Средновековие, но не е за отхвърляне и това, че асимилирайки старото българско население на Панония, унгарците са приели доста от него. 

Някои учени даже предлолагат, че приетите в унгарската държава шекели са останки от хуните на Атила. Не бих се учудил, ако тези шекели са соколотите – името на царските скити – древните господари на Черноморските степи.

Когато и където да е започнало българското влияние върху унгарския език и култура, това е без особено значение. Важно е, че фактите показват ясно що за народ са били нашите деди – хора с богата култура и невероятно силен дух. Не номади с прокъсани кожуси, не диви грабители тормозещи Византия, а установен народ с древни традиции в занаяти и градоустройство.

Малко по малко калта хвърлена по името на старите българи започва да изчезва. Малко по малко Европа започва за разбира на кого трябва да благодари за голяма част от своята култура. Народът ни е изстрадал много, подложен е бил на страшни жестокости, но е намерил сили да оцелее. Ако българина спре да търси помощ от други хора и запретне ръкави, ще се случат чудеса. Не едно и две, а лавина, защото ние не сме случайни хора.

          виждането на Димитър Гюдженов за Златния век на България отразено в картина
                            http://img70.imageshack.us/img70/4689/dimitargudjenov08wl7.jpg

Крайно време е да приемем ролята, която ни допада – тази на силен и волеви народ, който сам кове своята съдба. Сега на нас се отдава възможността да организираме поредното Възраждане на България. Сега на нас ни се отдава възможността да покажем на света, че сме потомци на титаните. Нека постъпваме така, че след време, в бъдещето да казват за нас – Те живяха като Българи!

Използвана литература:

1.Г.Фехер, Ролята и Културата на прабългарите, значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, ИК, Огледало, София, 1997;

2.П.Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, БАН, Институт по История, ред. В.Гюзелев, София, 1979;