БЪЛГАРСКАТА АТИНА

В Европа има няколко столици, селища, които са създадени от население различно от днешното. Първоначално Лондон е принадлежал на племена от групата на белгите, които биват считани за келти. В края на Късната Античност англосаксите нахлуват в Британия, подлагат местното население на клане и след няколко века правят келтския Лундунум своя столица – Лондон.

Будапеща е наричана в древността Песион, там са живели панонците, които преди около две хиляди години биват покорени от римляните. В по-късни времена идват хуните (скитите), а след тях маджарите, които ние познaваме като унгарци.

Атина е известна като столица на Гърция, но не гърци са тези, които са положили основите. При своите изследвания проф. Ян Бест стигна до заключението, че градове като Коринт, Перинт, Микена, Атина и др. не са създадени от елини, а от съвсем различен народ.

https://theodorosii.files.wordpress.com/2015/04/ancient-athens.jpg

Нидерландският учен заключава, че се касае за хора обитавали земите на Гърция дълго преди нашите южни съседи да се появат на историческата сцена [1] стр.18. 

Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик призна най-откровено, че името на Атина няма никакво обяснение на гръцки език [2] с. 1. Британнският изследовател също обърна внимание на връзката на споменатият в Линеар Б надпис (V 52) теоним  (название на божество) Атана  Потиния с някакъв непознат език [2] с. 87-88.

Кой са обаче тези тайнствени хора,  които са основали толкова много величествени градове на Балканите и по някакви необясними причини, въпреки високото ниво на културата си, са се “изпарили” в небитието? Повечето специалисти не обичат да говорят на тази тема. Причината не се крие в това, че няма данни, или пък, че тълкуването на данните е трудно. Сведенията са дори изобилни, но противоречат на доста от общоприетите вярвания.

Всеки един, който е запознат с работите на древните летописци знае много добре, че Гърция е обитавана от други, напълно различни народи. Херодот [3] II- 56, Страбон [4] V-2.4, VII. 7.1, Павзаний [5] VIII-1.4, Плиний [6] IV.III. 8-IV,  IV. V. 19 –vi, IV,  VII. 27-viii-29,  Ефор и Хезиод  (цитирани от Страбон) [4] V-2.4 са единодушни по този въпрос. Като най-древни поселници на Гърция са определени траки и пеласги.

“in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples  from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him… for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.... Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him ” – Strab.V.5.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

“ the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia… “ –Her.II.56

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

За гърците, старите автори казват, че са дошли от Африка. Херодот [3] VI- 53, Страбон [4] VII- 7- 1 и Плиний [6] VII- LVI-195 обясняват това от ясно по-ясно. Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow.” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

Що се отнася до тракийските роднини- пеласгите, за техният език бащата на историята казва, че не приличал изобщо на гръцкия [3] I.57,  а от омировият израз богоравни пеласги [4] V. 5, 2 –4  можем да отсъдим, че този народ е стоял на много по-високо ниво на развитие от данайците. Това се потвърждава и от Чадуик, който споменава, че гърците заемат от предшествениците си думи за керамични съдове, факт показващ културното превъзходсто на предгръцкото население [2] c.3.

Въпреки жизнената си сил, високата си култура, а и забележително многолюдно население, трако-пеласгите биват обявени за изчезнал народ. Навярно поради това почти никой не желае да потърси техните наследници сред днешните българи. За това е допринесла и измислицата, че ние сме потомци не на местни хора, а на нашственици от изток и север.

Нито Чадуик,  нито Бест не обръщат внимание, че наставката -ана в предгръцки (трако-пеласгийски) имена като Атана  (Атина) и Мюкана (Микена) се среща доста често в български женски лични имена като Белана, Благана, Видана, Драгана, Гроздана, Живана и много други. 

От друга страна коренът  ат(а) се среща в тракийските имена Атия, Атис, Атиас, Атес, Атюс, трако-пеласгийският етноним атамани, скитското име Атий, да не забравяме и Атила. Най-древното значение на думата ата е родител, помощник, пазител*. Според Ст.Младенов най-древната форма на българската дума отец-баща е била attikos.

Пренебрегнат е и фактът, че Тезей, смятан за основател на град Атина е от трако-пеласгийски произход. По майчина линия той е потомък на дошлият от Фригия цар Пелопс, а по бащина линия е наследник на пеласгът Ерихтей [7] с.8, 105. 

Обичаите, които Тезей е практикувал са чужди на гърците. Плутарх споменава, че древният герой бръснел косата си, като оставял само една част ** както правели мизите (наречени по-късно българи) и абантите [7] с.10. За това племе се знае, че е трако-пеласгийско [8] с. 28.

Въпреки доброто си познаване на древната гръцка култура Дж. Чадуик не обръща внимание, че характерът на антропонимите Тезей, Ерихтей и Питей*** (Teseus, Erechteus, Piteus )  е тракийски. Всички те съдържат особената наставка  eus. Тя е характеризирана от Е. Швайцер като типична за езика на предгръцки народ [9] 478. 

E. Риш също смята, че лични имена  завършващи на eus не са гръцки [10] c.76. Проф. Бест уточни, че тази наставка е типична за тракийски имена като Orpheus, Tereus,  Cuchreus, Seutheus, Areus.... [11] с.136. 

Развит вариант на тази наставка се среща в българските имена Балуш, Гагуш, Гостуш, Делюш, Златуш, Катуш, Кратуш, Лалуш, Мануш, Палуш, Радуш и др. Странно е обаче, че никой изследовател не желае да види това. 

Тези особени български имена дори се пропускат в честотно-тълковните ни речници. Изключение е направил Йордан Заимов, който представя около сто и четиридесет имена, които са доказателство за древните корени на народа ни.

Неизвестно защо, изследователите проучвали историята на Атина пропускат важни исторически сведения. Херодот [3] I-57, VII-95, VIII- 44 обяснява наколко пъти, че атиняните от неговото време са пеласги по произход, а Страбон добавя, че в далечното минало  цяла Атика е била тракийска [4] VII. 7.1.

Тукидид също дава данни, че Давлида, и още Фокида (на север от Атика ) е обитавана от траки още преди Троянската война (по времето на царТерей) [10] Thuc. II.29

“For Tereus dwelt in Daulia, a part of the region which is now called Phocis but in those days was inhabited by Thracians…” Thuc. II.29

 http://www.classicpersuasion.org/pw/thucydides/jthucbk2rv2.htm

Не можем да пропуснем и още един доста интересен факт. В маслинената горичка край Атина, някога е имало паметна плоча с гравиран свещения за българите знак IYI. Стамен Михайлов смята, че особения артефакт е от V в.пр. Христа. С други думи - гербът на старобългарския род Дуло е бил познат на Балканите повече от 1000 години преди времето на княз Аспарух.

“Изчезването” на предгръцкото население се обяснява от Херодот [3]  I-58 и Страбон [4] V. 5, 2 – 4, които пишат, че пеласгите са асимилирани от гърците. Когато Данай взел властта той прокарал закон, с който в цяла Гърция, всички  наричани в миналото пеласги и трябвало да получат името данайци... [4]VIII -6-9.

Поради тази причина атиняните, а и останалото трако-пеласгийско население на гръцка територия са считани за гърци, въпреки различният си произход, т.е. не е имало изчезване, а претопяване, унищожаване на националното самосъзнание. Трако-пеласгите, които не са асимилирани, са били изтласкани на север (1). За тази гръцка политика на тиха, но упорита експанзия знаем от Тукидид [10] I-100 и Диодор Сицилийски [11]  XII-68-2.

Нека обобщим накратко:

1. Атина не е гръцко божество, тя влиза в пантеона на южните ни съседи сравнително късно, името й е сродно на тракийското божествено име Атис, а етимологията е българска.

2. Основателят на град Атина не е от гръцки, а от трако-пеласгийски произход, като обичаите, които той практикува са типични за мизи, т.е. стари българи.

3. Свързаните с най-старата история на Атина антропоними Тезей, Питей и Ерихтей не са  гръцки, а трако-пеласгийски, като наставките в тези древни имена се срещат в развита форма и днес в български лични имена.

4. Според Херодот атиняните са пеласги по произход, които по-късно са асимилирани от гърците.

Трябва да се отбележи също, че от гледна точка на археологията, още в дълбока древност, Тракия, Македония и около 80% от територията на Гърция са населени от една и съща етно-културна общност, чиито представители са траките [1] стр.168.

Тези данни показват недвусмислено, че  Атина е основана от нашите предци, които са обитавали територията на Гърция  дълго преди появявата на дедите на южните ни съседи. През второто хилядолетие преди Христа от Африка и Ориента пристигат гръцки племена  (данайците). 

Някои се установяват в селищата на дедите ни, други са постоянно в движение понеже са номади. В един определен период от време гърците започват да изтласкват трако-пеласгите на север, или да ги асимилират.

До голяма степен за отслабването на дедите ни обитаващи територията на Гърция в древността са отговорни и епидемиите. Пред XII век преди Христа в Западна Мала Азия, а и в Пелопонес, Тесалия стотици хиляди наши предци стават жертва на чумата.

Дали болестта е проникнала случайно в земите на предците ни, или данайците са заразили водата и храната ни, няма как да разберем със сигурност. Знае се обаче, че в Ориента този начин на водене на война – с разпространяване на болести и ползване на отрова, е бил известен и често употребяван.

Интересен паралел може да се посочи с по-късното падане на България под турска власт. Преди азиатските нашественици да стъпят на Балканите,  в земите ни избухва чумна епидемия, която намалява значително броя на боеспособното население. Не е изключено болестта да е пренесена умишлено у нас като подготовка за войната с дедите ни.

Омаломощените от болести и разбойнически нападения наши предци не могат да се противопоставят на нашествениците, които агресивно се налагат и подлагат на асимилация дедите ни. Този процес продължава повече от хиляда години, след което Гърция е етнически прочистена от най-старото си население (2). 

За да избегнат трако-пеласгийски претенции за връщане  на земи, данайците създават много заблуди. Изкарват бившите си господари и учители, жестоки и примитивни варвари, скриват постиженията на Орфей, Музей, Лин, Евмолп, Тамир, Имарад и др.

В по-късни времена, благодарение на умелата пропаганда мнозина бяха заблудени, че Дионис, Арес и Зевс са гръцки божества. 

Южните ни съседи са знаели добре, че ако българите се изкарат чужденци, то те не могат да претендират за  изконно право върху земите, в които живеят. 

Така бе “узаконена”  и “оправдана” стратегията на асимилация и изтласкването на дедите ни на север, довело до отнемане на много наши територии.

Далеч съм от всякаква мисъл за реваншизъм. Също съм абсолютно против всяка форма на отмъщение, но истината трябва да бъде казана, а и призната най-вече от тези, които дълго време я укриваха. Загубихме не само земи, но и престиж, него поне можем да си върнем.

Заслужаваме признателност и уважение за делата на дедите ни. Не е редно в XXI-ви век да се робува на догми и предразсъдъци. За да улесним западноевропейците, а и останалите хора по света във виждането на истината, нека показваме най-доброто от себе си! Така всеки един от нас ще допринесе за новият облик на България. Ако искаме друго бъдеще и по-добри водачи  първо трябва да ги заслужим.

Използвана литература и пояснения:

1.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981

2. J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;

3.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

4.Strabo, Geography, Book –I, Loeb, London, 1923;

5.Pausanias, Guide to Greece, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1985;

6.Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

7. Plutarchus, Grondvesters van Athene en Rome, De Haan-Standaard, Antwerpen, MCMLXIV;

8.K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;

9.E. Schwyzer, Griechische Grammatik I, Munchen, 1939;

10. E.Risch, Wortbildung der homerischen Sprache, Berlin, 1974;

11. J. Best, Thracischen Namen in Mycenischer Schrift, Thracians and Mycenaens, Proceeding of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984, E.J. Brill, Leiden, 1989; 

12. Thucydides, The Peloponnesian War, Penguin Books, Harmondsworth, 1972;

13. Diodorus Siculus, The Library of History, Harvard University Press, London, 2000;

* В дълбока древност думата АТА ( АТИ) не е била свързана строго с мъжки, или женски пол, а е била обозначение за закрилник, помощник, хранител, точно това, което са майката, бащата, гледачката. АТТА означава майка, леля на санскрит, отново в санскрит АТТИ е дума за по-голяма сестра. АТА е пеласгийска заемка в латински и гръцки имаща значение баща. В нашият език тя се е развила в ОТЕЦЪ, но в словенския се е запазила непроменена - АТА.  

** Същият този пеласгийски обичай на бръснене на косата Прокопий определя като хунска мода  http://sacred-texts.com/cla/proc/shp/shp10.htm

*** Ерихтей и Питей са кръвни роднини на Тезей.

(1) Перхеби, ботиеи, пиерци и др. са населявали Гърция в дълбока древност, но през I-ви век след Христа тези тракийски етноси вече са напуснали старите си земи, а за атамантите Страбон казва, че са унищожени напълно [3] X-4-17. Старият автор съобщава и за селище Веса ( вьсъ-село стблг.) в Атика, което по нeгово време вече не съществува [3] X -4-5.

(2) Изтласкването на трако-пеласгите не е резултат от военното превъзходство на елините, а по-скоро нa бавна, но ефективна стратегия. Много от племената на трако-пеласгите са се занимавали предимно с трансхуманно животновъдство. През лятото са тръгвали на север, а в късна есен са се прибирали обратно в градовете си ( до началото на XX –ти век това правеха и нашите пастири преди Гърция да ни отнеме Егейска Тракия).

Поради тази причина гърците наричат част от пеласгите пеларги – щъркели ( Страбон, География, V-2-4), защото както и щъркелите дедите ни са били в движение в зависимост от сезоните. През лятото селищата на трако-пеласгите са били уязвими, защото са били обитавани от само от жени, деца и старци – лесна плячка за разбойнически нападения. Подобни са описани от Омир, който разказва как Одисей и хората му нападат град на тракийското племе кикони избиват жителите, отвличат жените и опустошават селището (http://en.wikipedia.org/wiki/Cicones#cite_note-3) ...

Стореното от Одисей и хората му не е изключение, а по-скоро нещо типично за територията на Гърция през второто хилядолетие преди Христа...

Така са заличени хиляди трако-пеласгийски селища. Когато мъжете са завръщали наесен са намирали само опожарени къщи. Не е имало дори свидетел да разкаже кой е причинителят на злодеянието. Едно племе не може да просъществува без жени, поради тази причина трако-пеласгите са се оттегляли на север, колкото се може по-далеч от обсега на пирати и грабители.

(3) Мизите, наречени в по-късни времена българи са известни още в дълбока древност като смел народ, чийто качества на бойното поле са ценени високо. Има мизи на север и на юг от Дунава, друг клон обитава Мала Азия като съседи на трояните, а през XII-ти век преди Христа мизи стигат чак до Египет вземайки участие в похода на морските народи. Поне до V-ти век преди Христа част от тях остават в Египет. Херодот се запознава с тях, нарича ги максии ( въщност това е египетското им име – мешуе) и твърди, че те помнели старите си селища край Троя, бръснели косата си като оставяли един кичур ( киката на старите българи).

ЗАГАДКАТА НА КВАДРОВОТО СТРОИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ

В миналото се смяташе, че дедите ни са били номади живеещи в юрти. Това вярване бе засиленo от художествени творби като “ Предречено от Пагане“, а и филми като “681 Величието на хана”. По-късно, с лансирането на иранската теза бе представено виждането, че предците ни в никакъв случай не могат да бъдат причислени към номадите, а по-скоро трябва да се xарактеризират като уседнал народ с добри традиции в строенето. 

Намиращите се на север от Кавказ крепости изградени с квадри, а също така и постройките от Плиска, Преслав, Силистра се приписват на старите българи. Поддръжниците на иранската теза вярват и, че употребата на квадри е въведена в земите на юг от Дунава от старите българи.

Неотдавна Йордан Йорданов направи следното изказване в своя творба: “По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения “плисковски градеж”, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация.” - Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008, c.18.

Бих се съгласил напълно с г-н Йорданов, ако се уточни, че старите българи са от древен балкански произход, понеже траките познават строенето с квадри дълго преди времето на Аспарух, а дори и преди времето на Филип II. 

Цитирам дословно:

“Разкопките от последните години доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в Тракия преди македонското завоевание. Достатъчно е да споменем монументалните гробници при Мезек, Стрелча, Калояново, най-ранните крепостни стени в Перник, крепостните стени на Месембрия, както и други обекти, при които е използвана идентична техника на градеж “ – П.Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол, с.51.

     Сравнение на тракийски и старобългарски крепостни стени

     Квадри от тракийската могила край Старосел, Пловдивско

Фактите показват, че траките строят с квадри повече от 1000 години преди времето на княз Аспарух. Ако старите българи са тези, които са въвели строежите с квадри в земите на юг от Дунава, то трябва да се каже, че това е станало хилядолетие преди прословутата 681 година. Така показват фактите, а когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат.

Подръжниците на иранската теза знаещи за тракийските квадрови строежи, отправят възражението, че в Кавказ, по-точно в Урарту има крепости градени с квадри още през второто хилядолетие преди Христа. Хубаво, но защо тези противници на тезата за местния произход на българите не уведимят своите читатели, че Кавказ е обитаван от дълбока древност от тракийски племена?  

Страбон пише за живеещото в Южен Кавказ тракийско племе сарапари и пояснява, че тези хора са планинци със суров нрав, които обезглавяват и скалпират враговете си – Strab. 11.14.14.

“It is also said that certain of the Thracians, those called "Saraparae," that is "Decapitators," took up their abode beyond Armenia near the Guranii and the  Medes, a fierce and intractable people, mountaineers, scalpers, and beheaders, for this last is the meaning of "Saraparae."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/11N*.html

Халибите са друго тракийско племе установило се в Кавказ. Плиний Стари разполага тези стари балканци в съседство с тибарените, мосиниките и генетите – Pliny VI.iv-11. На друго място, описвайки хората обитаващи Кавказ в близост до Армения, Плиний споменава армено-халиби - Pliny VI.xi-29.

“Beyond these  are the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian Mountains dwell the Armenochalybes;  and there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11

За тракийско присъствие в Армения пише К.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа.

Арменският учен споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Испили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант. - Г.Б.Джаукян, Фракийцы в Армений, Античная Балканистика, Карпато-балканский регион в диахроний, Наука, Москва, 1984.

Защо тогава да се чудим, че в Кавказ има строежи с квадри, не е ли това нещо напълно логично след като можем да говорим за силно тракийско влияние върху местното население на Кавказ? 

Вярно е, че квадрите от нашите земи са датирани – средата на първо хилядолетие преди Христа, а тези от Урарту са от второ хилядолетие преди Христа. Въпросът е обаче – дали датировката на строежите в Тракия е адекватна?

В миналото са правени сериозни грешки в датирането на артефакти. Първоначално съкровището от Бързица (Шеремет) е определено като създадено през VII-VIII век след Христа. После стана ясно, че находките са от VIII-VII век преди Христа, т.е. отклонението е от около 1400 години.

Прочее, традиция на строеж с едри квадри и хоросан у нас има и по време на късната Античност - IV век. Това е времето на императок Константин Велики - човекът, за когото се казва, че финансира строежите на Плиска, Преслав, Дръстър и др. Проф. Ст. Ваклинов споменава, че строителството с едри каменни квадри има известна стара традиция в Малка Скития (Мизия) датираща от края на римската епоха – IV век (Формиране на Старобългарската Култура, 1977, с.92).  

Макар да признава, че у нас има традиция на строеж с едри квадри, веднага след това проф. Ваклинов добавя и, че такива традиция има също в Таврика (Крим) и то в периода, в който започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието – V-VI век.  Споменати биват също Закавказието, Сасанидски Иран, арабските замъци от Ранното Средновековие и т.н. Казано е и това, че Варна и Несебър били заселени с колонисти от Сирия и Исаврия, но няма абсолютно никакви конкретни данни преселниците да са били строители.

От друга страна, нашите учени разполагат с данни, че не само по време на Античността, но и през последвалото ранно Средновековие, у нас има голям брой майстори-строители. Анастасий Библиотекар разказва за строителните дейности на император Константин V и уточнява, че от Гърция и островите този владетел набавил петстотин тухлари, а от Тракия – пет хиляди майстори и двеста керемидчии – LIBI, II, 1960, c.261.

http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_261.html

Като имаме предвид тези данни, просто няма причина да търсим традицията на строителството с квадри извън Балканите. Напълно ненужно е да се водим по старите заблуди, напълно ненуждо е да ги повтаряме. Това вреди както на на историческата истина, така и на интереса на народа ни.

До неотдавна траките бяха считани за слабо културни варвари. Техните шедьоври от областта на изкуството бяха приписвани на гърците. Днес вече е ясно, че не само траките, но и техните роднини скитите са били майстори златари още във времето когато гърците са живели в сламени колиби.

С откриването на най-старите градове на Европа край Провадия и Юнаците се срина и догмата, че траките са наемали чужденци за строежите си. Учени като Джон Чадуик с неохота признаха, че имената на гръцките градове Атина, Коринт, Микена и др. нямат обяснение на гръцки – The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005, p.1.

Кой тогава ги е градил, щом имената не са гръцки? Чадуик не благоволява да ни уведоми, но Страбон е ясен казвайки, че в древността цяла Гърция е била обитавана от варвари. Атика е владяна от траките, в Давлида, Фокида е царства Терей, а фригиецът Пелопс е населил с хората си Пелопонес, давайки име на полуострова – Strab. VII.7.1.

Когато човек подложи на съмнение общоприетото и започне да търси сам истината, пред очите му се открива един нов свят. Новооткритото пълни сърцето с гордост, но също с тревога и печал– колко много неща са премълчани, колко други са ужасно изкривени и как все още няма разкаяние от страна на тези поддържали и продължаващи да поддържат погрешни тези.

Редно е човек да знае корените си, не просто да се бие в гърдите поради великите дела на предците си. Не, историята е и средство за възпитание, тя е пример, вдъхновение. Ако си потомък на силни и благородни хора, ти си длъжен да се държиш като силен и благороден човек. Как иначе ще имаш правото да се назоваваш наследник на тези, от чиито качества се възхитиха много чужденци. Всяко поколение е длъжно да заслужи името българи, сега е наш ред.

БЪЛГАРСКИЯТ ХАРАКТЕР НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ БАЛКАНСКИ ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ

За да се намери истината за миналото на един народ са нужни няколко неща. На първо място това са историческите извори. Старите летописци не винаги са били откровени и безпристрастни, но все пак работите им са ценни и могат да послужат за индикация. Верността на сведенията от хрониките може да се провери лесно. Това става с помощта на сравняването на различни данни от археология, антропология и не на последно място ономастика. Тази важна наука се занимава с изследване на произхода и значението на топоними, хидроними, антропоними.

Дори да не притежавахме сведенията от работите на старите автори, с помощта на ономастиката ние сме в състояние да разберем кой народ кога и къде е живял. Названия на местности и селища съдържащи думи като гьол, кара, топрак, бунар, хисар и др. са дадени от турците. Такива имена няма да намерим на територията на България по-рано от началото на ХV-ти век. Това е така понеже турците окупират страната ни в края на ХІV-ти век.  

Преди римляните да завладеят Тракия, на наша територия не е имало градове с имена Aquae, Novae, Securisca,   Transmarisca, Trimontium и др. Поради това, че подобни топоними се появават едва след І-ви век, ние можем да установим в точно кой период легионите на Вечния град покоряват част от дедите ни.

Според официалната историография ние сме потомци на някакви невидими до VІ-ти век блатни обитатели наречени   славяни и загубилите за рекордно кратко време езика си българи*. 

Ако това твърдение почиваше на реалност, то преди VІ-ти век, в Тракия не би трябвало да има топоними и хидроними обясними на езика, който говорим. Все пак, според вярванията на повечето учени, преди VІ-ти век дедите ни не са населявали трайно земите на юг от река Дунав.

Данните от ономастиката обаче показват една съвсем друга картина. За жалост тези данни не са известни на широката публика. Истината е, че най-древните топоними и хидроними от Балканите са обясними на български език. Става дума не само за Тракия, но също и за голяма част от Илирия, Гърция, включително остров Крит.

Названия на древни населени места и реки, чието значение има обяснение в езика ни се срещат и дори в Мала Азия. Като пример могат да се дадат античните Загора, Зелея (от стблг. зелiе), Илиос (от стблг. илъ), но това е въпрос на друга тема. В тази работа ще бъдат засегнати само най-старите балкански топоними и хидроними.

Да започнем с река Пеней, тя тече в гръцката бласт Тесалия, но има и още една река със същото название в Пелопонес.  Езиковеди Вл. Георгиев обясняват името Пеней с думата   пѣна-пяна. Да, това изобщо не се отрича, но не се и обяснява как така повече от 1400 години преди “появата” на дедите ни, речно име от земите на днешна Гърция е необяснимо на гръцки, но за сметка на това притежава ясна българска етимология? 

Проблемът става още по-сложен когато разберем, че на територията на Древна Тракия течат Панисия, Панисос и Панакс. Всички те се обясняват с думата пѣна-пяна. Най-интересното е това, че вариацията пена-пяна наблюдаващо се в Пеней и Панисия е типична за тракийските диалекти, като пример могат да се посочат вариантите Атрус-(И)Етерус. Според Вл. Георгиев, тази особеност се среща и в българските диалекти, това е така нареченото екане и якане.

Отново в Тесалия е разположена планината Олимп – седалището на боговете. Името Олимп (древен вариант   Олупийо) не притежава обяснение на гръцки. Учени като Вл. Георгиев  предлагат етимология със санскр. лумпати-троша, чупя, т.е. Олимп означава скалисто място пълно с отломки.   

Това описание отговоря прекрасно на характера на планината. За съжаление не са споменати нашите глаголи лупам, лумкам, лумя (диал.ломя), олупвам, олумвам- бия, -троша, правя на парчета, отломки. Може да звучи абсурдно за някои хора, но е факт, че Олимп има най-добро обяснение на български език.

Планина Олимп има не само в обитаваната от пелазги Тесалия, но също на остров Кипър, а и в Мала Азия. Там е така наречения Мизийски Олимп. Старият автор Д.Хоматиан разказва, че край него са живели мизите наречени по-късно българи. Те били прогонени от Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали Тракия, Панония, Илирия. Виждаме, че не само Олимп има най-добро обяснение на български, но разполагаме и със сведения за присъствие на българи край тази планина. В старите летописи е споменато мизийско племе олимпени.

Друга планина с интересно име са Карпатите. Край тях са живели тракийските племена гети, беси и др. Названието  Карпати се обяснява с българската дума карпа-скала. Карпат(и) означава скалист(и). Днес край тези планини живеят румънци, украинци, молдовци, чехи, словаци, поляци, но обяснение за името идва от българския език.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Да продължим с други примери. От различни древни извори са познати пет (5) реки с название Ерасинос течащи на територията на Гърция. С подобно име е и Оросина – река в Тракия спомената от Плиний. Даже на север от река Дунав срещаме сроден хидроним, това е Иерасус. Всички тези названия се обясняват от езиковеди като Вл. Георгиев с вед.санскр. раса – течност, роса. Обяснение получаваме разбира се и с блг. роса (древна форма раса). При анализа на Ерасинос Георгиев дава и сравнение с българското речно име Росица.

В земите на Гърция са текли девет (9) реки с имена Кафисос, Кефисос (може да се добави и названието на Копайското езеро). Като обяснение на значението на хидронима Вл. Георгиев дава стбл. капати- капя, а и санстр. капха-течност. Дошлите от друг континент гърци не са били в състояние да представят правилно местните имена и са ги преиначили. Капка, капя е било превърнато на каф, кеф.

Благодарение на Стефан Византийски научаваме, че най-древното име на река Дунав е Матоас. Страбон ни улеснява неимоверно много давайки превода на Матоас  като мътен, с мътни води. 

Обяснение идва от блг. глагол мътя, притежаващ диалектен вариант матя. Сведенията на старите автори показват, че не кой да е, а хора говорещи стар вариант на езика ни са дали името на най-голямата река на Балканите.

Същото важи за река Места. Нейното старо име е Нестос, то се обяснява със стблг.нести – нося, т.е. движа. Етъра, Янтра са тракийските Етерус, Атрус. Те се обясняват съвсем лесно съ стблг. ѩндръ- бърз. Странно е обаче, че нашите езиковеди не за забелязали връзката със старобългаската дума, или пък някой им е наредил да не я забелязват. 

Не е забелязана и друга българска дума. Специалистите тълкуват името на гръцката област Камания като дупка, изкоп, сякаш не се знае, че територията на Камания е камениста и обяснение можем да получим с думите камен, камань (диал.)- камък.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg/800px-Thraciae-veteris-typvs.jpg

В Югозападните Балкани е бил разположен град Азорос. Неговото име е сродно на фригийския топоним Езареис. Двете названия се обясняват с блг. яз-вир, воден басейн и езеро. Със същия смисъл са няколкото реки с име Ахеро(н), това е гърцизирания вариант на Азеро-езеро, т.е. воден басейн. Тук е мястото да се спомене и за древния балкански народ азериати, т.е. езерци, хора живеещи край езеро.

В същия регион както и Азорос е древния град  Бала. Езиковедите обясняват името като бяла, но забравят блг.диал. дума бала-бяла. Не далеч от Азорос е река Олган, чиято етимология се дава с думата влага, най-добър кандидат е диалектната олага, улага-влага.

Тит Ливий пише за планинското езеро Вегоритес. В. Георгиев счита, че тълкуването на Вегоритес е две гори (планини). Аз лично смятам, че се касае за латинизиран вариант на стблг. въ горице-в планината мест.пад.

Древните Стоби и Стубера се обясняват добре с българската дума стобор-ограждение и блг.диал стубор-ограждение.   Стоби и Стубера са пеонски градове, а според Йоан Цеца и Йоан Зонара (част) от българите са потомци на древните пеони.

Езиковеди като И.Дуриданов не отричат, че името на тракийската Каластра се обяснява като кало-струя -кална струя. Вл. Георгиев не отрича и това, че елемента  пара присъстващ в десетки тракийски топоними може да е чуждото предаване на българската дума бара- река. Същият автор смята, че елемента дева/дава присъстващ в десетки  тракийски топоними се обяснава с блг. девам/дявам, т.е. полагам, слагам, поставям (основи).

Специалистите са откровени и по отношение на това, че тракийската дума виса отговаря на стблг. вьсъ-село, селище. В древността топоними с частица виса –селище има както на север, така и на юг от река Дунав. 

Могат да се посочат Виса, Висмар, (Исмар), Висанте (селище различно от Византион), Висиа, Висон, Пато-виса, Берзо-вис, Вис мафа, Вис дина. Топоними от този вид се срещат от Карпатите до Южна Тракия.

Много интересен древен топоним е Палена. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот -VII-123, който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра  означава   изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол  паля  (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палена се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? Българската етимология на Палене показва, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език, т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци.

На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг. скотъ-скот, добитък. В близост до Скотус и Палена е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците  Κρούσια όρη.

В случай, че само един-два древни балкански топонима и хидронима притежаваха обяснение на български език, то това би могло да се изтълкува като случайност, съвпадение. Реално погледнато обаче, по-голямата част на названията на най-древните градове и реки имат ясна българска етимология.

Това показва убедително, че ние няма как да сме нов народ на Балканите щом нашия език е говорен тук от незапомнени времена.

Антропологическите изследвания от ХХ век доказаха, че ние не идваме от Азия, а сме европейци по произход, като повечето от нас са от понтийски тип, т.е. местни хора. Неотдавна се появиха и доказателства от областта на генетиката. Оказа се, че вярването за тюрския произход на старите българи е напълно погрешно, стана ясно и това, че във вените на значителна част от нас тече кръвта на население обитавало земите ни още от Каменната епоха.

Защо да се чудим тогава, че обичаите ни имат тракийски корени. Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерските и Русалийски игри и т.н. са ехо на тракийските култове към Хероса, Залмоксис и Дионис. За съществуването на култове към тракийските богини Земела и Бендида в Странджанско са писали Борис Илиев и Иваничка Георгиева.

Етнолозите знаят, че голяма част от българските земеделски сечива, а и пастирските артибути са от тракийски произход. Нашата носия има орнаменти, които могат да се видят по керамика на над 4000 години. В продължение на 1100 години различни автори отъждествяват старите българи са  с траките. 

Виждаме, че всички доказателства за местния ни произход се подкрепят едно друго. Проф. Ганчо Ценов, Георги Сотиров, Цани Гинчев, Никола Йонков-Владикин, Архимандрит Кирил Рилски, Данаил Юруков и др. са били напълно прави наричайки българите потомци на древните траки.

Все още ли смятатате, че това, което са ви преподавали в училище за произхода на народа ни почива на истина?

Пояснения:

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Земите на Словения и Словакия са познати в миналото като Terra Venetoum, Windic March. Венетският Залив -Veneticus Colpus е локализиран в земите на Полша. Разбира се имало е и венети на други места, като например Североизточна Европа. Финландците дори и днес продължават да наричат Русия с името Venäjä, а на руснаците казват  venäläinen - венетски народ. Естонците също са запазили спомени за най-древното име на руснаците защото продължават да ги наричат vene, a на Русия казват Venemaa.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Гетите са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд, Германия и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. 

Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от лингвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни – гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.