БЪЛГАРИТЕ И АКАДСКАТА ИМПЕРИЯ – ЕДНА “НЕВЪЗМОЖНА” ВРЪЗКА

Историята на акадците е много интересна.Този народ е обитавал земите на днешен Ирак и през трето хилядолетие пр. Христа става най-голямата сила в Близкия Изток. Първата цивилизация в този регион обаче принадлежи на друг народ – шумерите. Те са хора от различен произход и са говорили съвсем различен език. Първоначално акадците са били на доста по-ниско ниво на развитие, но за сметка на това са се отличавали с хитрост, търпение и жестокост.

Бавно, но сигурно шумерската държава бива инфилтрирана от акадците. Те навлизат във всяка сфера на обществото и поради това за Саргон - слуга на шумерския цар Урзабаба, не е трудно да извърши преврат и да сложи началото на акадското владичество. Започва се ера на агресивна политика и неописуема жестокост.  От господари шумерите се превръщат в безправни подчинени на бившите си слуги.

 http://quatr.us/westasia/art/pictures/sargon.jpg

Саргон Велики

За Саргон – човека, който елиминира шумерската аристокрация се знае малко, но легендата да произхода му намира отражение в преданията за Мойсей, Ромул и Рем, а и в българското предание за детето-юнак. Бащата на първия цар на акадците е неизвестен, а майка му е жрица. По неизвести причини тя ражда сина си тайно, слага го в кошница и го пуска в реката. Детето е намерено от водоносец, който го отглежда все едно е негов син. Саргон израства като слуга на шумерския владетел и успява да изучи добре държавната организация. След време, възползвайки се от отсъствието на царя, младия акадец вдига бунт, избива шумерската аристокрация и слага началото на Акадската империя.

Следват векове на терор, чийто край идва с появата на народа гутеи, познати още като кутии. Тези дошли от север страховити бойци сломяват моща на Акад, но въпреки това акадския запазва статута си на  международен език на дипломацията в Близкия Изток, като се ползва дори от египтянитe. Хетите записват значителна част от договорите си на акадски, от акадците е заета и хетската клиновидна писменост. 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Empire_akkad.svg/800px-Empire_akkad.svg.png

Карта на Акадската Империя, изт. Укипедия

Каква обаче е връзката с българите? Не е ли странно древния народ от Месопотамия да бъде свързван с нас – жителите на Балканите? Официално никога не е имало контакт между българи и акадци, но въпреки това в езика ни има думи, които се срещат и в акадския. Такива са шакуру отговаряща на секира и кануку отговаряща на книга.

Ако се касаеше само за тези две успоредици спокойно бихме могли да приемем, че или става дума за случайни съвпадения, или пък се касае за заемки с посредничество на друг народ като арменците например. Реално погледнато обаче българо-акадските успоредици са доста. Ето един кратък списък:

АКАДСКИ-БЪЛГАРСКИ

абарту-обрат(но)

араду-радя, трудя се

балиу-былia-господар, големец

балу-болии-по-голям

бару-бърица, брица, бяла пшеница

берату-бара, рекичка

беру-бера, избирам

битку-бия, удрям, режа

дуру-дур-двор (диал.) ограждение

думу-дымъ-дим, тъмен

едену-един, сам

гириш-горящ, като огън, жар

гуру-гора, лес

казу-коза, козел

касату-късам, разкъсвам

курумату-кръмити-кърмя, храня

кушару-кошара, плет

кусату-кошуля, риза

кушу-кожа

кушраху-кожен ремък

маршу-мърся

марушту-мръсотия

палху-плах, уплаха

патаку-поток, пия

каду-кадя, димя

калу-цѣлъ-цял

капу-копа, връх

купу-капка, поток

кусапу-къс, късче

русум-рус, червеникав

самну-осем

сарпу-сребро

сахату-сакам, искам, желая

сету-свѣтъ-светлина

табу-добро

табиш-добрина

уруду-руда, медна руда

Паралелите са интересни не само поради това, че според официалната историография те изобщо не би трябвало да съществуват, но и поради ред други неща. Да вземем акадската дума балиу-господар, тя е свързана с балу-голям, силен, която пък отговаря на старобългарската болии-по-голям. Едно, че в акадския балиу и балу нямат убедителна етимология, друго, че същата постройка на думата за господар, владетел се среща в езика на траките. Бален означава господар, владетел, а балайос означава голям.

Не може да се касае за акадски заемки в тракийския защото както бе посочено вече, в акадския балиу и балу нямат обясение в семитските езици. Още повече, че думи корен бал и със значение голям, силен, господар, командир и т.н. се срещат в индо-арийския. Това са бала-сила, бален-силен, балиян-по-силен, балеша- командващ войската, баламукия-вожд, водач.

Сродни думи срещаме и в шотландски гаелски, това са bolanta-прекрасен, добър, adhbhal-огромен, да не забравяме също гръцката βέλτερος-по-добър и долнонемската pall–як, здрав. Тези данни показват убедително, че просто няма как акадците да са повлияли траките езиково. По-скоро се касае за обратното – стари балканци са оказали влияние върху народите на Ориента в дълбока древност, а кога е това ще разберем след малко.

До неотдавна се смяташе, че шумерската цивилизация е най-стара. Вярваше се, народите на Месопотамия са създали колелото и първата писменост. Благодарение на откритията на Петър Детев, Богдан Николов  и др. Стана ясно, че както колелото, така и най-старата писменост са открития на нашите деди, които в далечното минало са били познати под името траки. 

Както знанията за направата на колелото, така и тези за писмеността трябва да са донесени от балкански преселници в Шумер. Кои обаче са тези мистериозни хора?

http://proel.org/img/alfabetos/protosu2.jpg

знаци от протошумерската писменост имащи успоредици с по-старите писмени знаци от Балканите

Изучавайки езиците на народите на Месопотамия и други места, лингвистите Иванов и Гамкерлидзе стигат до заключението, че гутеите сложили край на акадското господство ca говорили индоевропейски език. Тази теория е привлекателна защото точно във времето когато се започва борбата на гутеи и акадци – трето хилядолетие преди Христа, се наблюдава и началото на разпространението на особен вид керамика.

Най-рано тя се среща в земите на България, Румъния и Украйна, като с течение на времето се разпространява в различни региони, а на изток достига чак до Иран, Индия и Китай. Имаме пълното право да предположим, че по време на Бронзовата Епоха гутеите са дошли от Балканите и са успели да оставят отпечатък в езика и културата на местното население на Месопотамия. Имаме ли обаче данни свидетелстващи за присъствие на стари балканци край Тигър и Ефрат освен екзотичните думи в акадския език?

Индикации за това, че в съседство с шумери и акадци са живели и хора от Балканите има, но информацията е неудобна понеже показва убедително, че общоприетите теории не са верни. В документи от древната Месопотамия се срещат списъци на имена на пленници носещи екзотични, чужди за региона имена. Става дума за Атуе, Баба, Балания, Будула, Галаби, Гана, Гиза, Ела, Лала, Маа, Мама, Мена, Медауе, Неба, Яна. Те отговарят на тракийските Атия, Баба, Балей, Ганос, Лала, Меда, Менда и др. Излишно е да се споменава, че някои от тези имена се срещат до ден днешен в България.

Освен данните, които получаваме от екзотичните имена, съществуват и други неща, които показват, че преди около 4500 години, край Тигър и Ефрат са живели наши предци. По акадските паметници са изобразени хора имащи различни черти от населението на Ориента. На няколко монумента от времето на Саргон Велики могат да се видят пленници с особена прическа – бръсната глава и кика. 

Нито шумерите, нито акадците практикуват оставянето на кика. За сметка на това Плутарх свидетества за този обичай сред траките абанти и мизите (наречени в по-късни времена българи).

http://sumerianshakespeare.com/media/2bb5ecf2c805583affff8095ffffe415.jpg

https://classconnection.s3.amazonaws.com/532/flashcards/3230532/png/capture-141B86AF21979D7BB0F.png

https://classconnection.s3.amazonaws.com/514/flashcards/517514/jpg/naramsin1328666396761.jpg

Съвсем логично е да се предположи, че хората наречени от акадците гутеи/кутии,са част от същия народ, който Херодот, Страбон, Плиний и др. нарича гети, масагети, докато автори като Прокопий, Павел Орозий и Изидор Севилски наричат готи. Гетите са най-храбрия тракийски народ, a както се оказва е и най-големия, понеже намираме следи не само на Балканите но също така в Месопотамия и дори на север от Иран (там са земите на масагетите).

Едни от предците ни са останали на Балканите, други са мигрирали на изток и са се установили в земите на Ирак, Иран, Индия, Китай. Такива преселения са били нещо нормално за силните народи в древността. Един многоброен етнос разполагащ с революционни знания и добри средства за предвижване, е в състояние да колонизира огромни територии.

За дедите ни знаем, че са били най-многолюдните след индийците. Знаем също, че колелото е изобретено в земите на България, а коня е опитомен в черноморските степи. Всички фактори определящи предимуществото на един народ са налице при дедите ни, които по време на Античността са наричани траки.

Нашият език е развита форма на речта на мизи, гети, трибали, одриси. Ако в миналото не бе създаден умишлено хаос в понятията и не бяха укрити планини от данни, отдавна щяхме да знаем, че дедите ни са колонизирали Азия няколко хилядолетия преди англичаните, а също така и са събаряли зли империи не едва във вековете след Христа, а хилядолетия по-рано. Щяхме да знаем, че във вените ни тече кръвта на хора способни да променят както историята, така и съдбата на много народи.

Човек расте и се оформя като индивид не само с примера на родителите си, но и с този на далечните си предци. В случай, че ние българите знаехме истинската си история не само не бихме позволили на посредствени хора да ни управляват, но бихме поставили на място и тези, които отново се опитват да ни сложат хомот и дори да ни заличат от лицето на земята.

Гордият човек се бори, объркания е слаб и лесно се подчинява независимо от таланта съхранен в гените му. На каквито дарби и заложби да сме носители, не развием ли тези дарби и заложби, те ще си останат в спящо състояние. Жалко е да разполагаш с оръжие, което може да ти помогне и да не го ползваш.

За да пробудим спящото в нас трябва да следваме примера на предците си. С лаене и викане не се постига нищо, вина може да се хвърли върху всеки, но и това не помага.

Промяната на обществото започва с промяна на индивида и то във всяко отношение – духовно, мисловно, телесно. Борбата с пороците, любовта към братята и сестрите, стремежа към постигане на здраво тяло – ето това е пътя, който трябва да се следва.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.A Concise Dictionary of Akkadian, ed.J.Black, A.George, N.Postgate, with assistance of T.Breckwoldt, G.Cunningham, M.C.Ludwig, K.Reichel, J.B.Smith, J.Taniguchi, C.Wunsch, Harrasowitz Verlag, Wiesbaden, 2000;

3.O.R.Gourney, The Hittites, Penguin Books, Harmondsworth, 1952;

4.В.В.Струве, Лагерь военнопленных женщин в Шумере конца III тысячелетия до н. э."Вестник древней истории". 1952. 4. С. 12-25; 

5.Т. В. Гамкрелидзе, В. В. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ, Вопросы языкового родства. - № 9. - М., 2013. - c. 110-136;

6. Т. В. Гамкрелидзе Вяч. Вс. Иванов, Первые индоевропейцы на арене истории: прототохары в Передней Азии // Вестник древней истории. 1989. № 1; 

7.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Наука и Изкуство, София, 1987;

8.Сказание за Саргон

http://alllegends.ru/publ/mify_narodov_dvurechja/skazanie_o_sargone/21-1-0-3365#ixzz3uyFIZ2Nu

9.The Akkadians http://history-world.org/akkadians.htm

КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА ИМЕТО НА АЗИЯ

Азия е най-големия континент, безспорно е и най-гъсто населения. Първоначално обаче с названието Азия е обозначавана сравнително малка територия.  Смята се, че в дълбока древност тя е принадлежала на Лидийското Царство (днешната Западна Турция). С течение на времето името се е наложило за цяла Анатолия и в последствие се използва за обозначаване на земите простиращи се от планината Урал до Япония.

              http://www.bible-history.com/maps/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg

              http://www.bible-history.com/maps/asia_minor.html

Все още няма пълно съгласие по отношение на това кой е дал името на континента, в който се развиват множество забележителни цивилизации. Асирологът Бедрих Хрозни смята, че Азия идва от вавилонската дума așû-издигам се, тук в смисъл място, от което слънцето се издига, място, от което слънцето изгрява (Hrozny, p.4). Въпреки звуковата прилика, налице е един сериозен проблем. Лидия, в която е била древната област Азия, се намира на запад от Вавилон, просто няма логика așû да се свърже с изгрева на слънцето след като се касае за място, над което слънцето залязва от гледна точна на локацията на Вавилон.

Има разбира се и други терории. Според писанията на Херодот, лидийците са тези, които са отговорни за възникването на названието Азия. Бащата на историята споделя, че това е името на съпругата на титана Прометей, но споменава също, че лидийците претендират названието да е тяхно посочвайки, че то идва от името на техния благородник Азий, който е син на Котис и внук на Манес- τοῦ οὐνόματος Λυδοί, φάμενοι ἐπὶ Ἀσίεω τοῦ Κότυος τοῦ Μάνεω κεκλῆσθαι -Her. IV.45.

http://www.livius.org/a/iran/persepolis/apadana-eaststairs/06_lydians_3.JPG

http://www.livius.org/pen-pg/persepolis/persepolis_apadana_e_stairs5.html

Лидийци - изображения от Персеполис

Лидийците са известни в историята предимно със своя цар Крез. Този монарх става пословичен с огромното си богатство, оттам и израза богат като Крез. Най-древните монети в историята са сечени от неговите предци. За тяхната направа е използван електрон, това е смесица от злато и сребро. Вярва се, че материала се е добивал от пясъка на течащата през земите на Фригия и Лидия река Пактол.

http://vignette1.wikia.nocookie.net/history2701/images/4/46/Gold_coin_of_croesus.jpg/revision/latest?cb=20110419020423

http://cdn.jmbullion.com/wp-content/uploads/2014/10/lydian-coin-silver-e1413894889280.png

Монети приписани на цар Крез

Благородници от средите на този народ носят имена като Атис, Кандаул, Тантал, Гигас, Котис, Манес, Ардис, Садиат. Тези имена се ползват и от траките. Атис е име на божество почитано от фригите, Кандаон е бог на крестоните, Тантал е известен като фригийски цар и като баща на фригиеца Пелопс. Гигемер (великият Гигас) е название на планина в Тракия според Плиний Стари – H.N. IV50, а има и тракийско лично име Гигон- Д. Дечев, с.106. Лидийските Котис и Манес са напълно идентични на тракийските Котис и Манес. Омир разказва за тракиеца Азий от Арисба - Hom. Il. 2.835, а също и за Азий, който е син на фригийския цар Димас- Hom. Il. 16.715. Няма регистрирано тракийcко име Ардис, но за сметка на това старите автори като Прокопий Цезарийски са документирали названието на намиращата се в тракийската област Кабецос крепост Ардея -Aed.IV.4. Садайос е тракийско име, със същата основа са и имената на одриските царе Садок, Садала. В земите на мигдоните е засвидетелствана река Лидия: “τῆς Μυγδονίης μέχρι Λυδίεώ τε ποταμοῦ” -  Her. VII.127.

Интересните паралели не свършват тук. Разказвайки за мизите (познати по-късно под името българи) Страбон споменава, че етнонима мизи идва от лидийската дума мизос-вид буково дърво, което расте край (Мизийския) Олимп. Старият автор добавя и това, че мизийския език e смесица от лидийски и фригийски –Strab.XII.8.3. В същата книга, но на друго се обяснява съвсем ясно, че мизи, меони и мейони са от един произход: “Likewise the Brygi and Bryges and Phryges are the same people; and the Mysi and Maeones and Meïones are the same.“– Strab.XII.3.20.

За самите мейони Херодот е обяснил, че това са де факто лидийци: “ὁ δῆμος Λύδιος ἐκλήθη ὁ πᾶς οὗτος, πρότερον Μηίων καλεόμενος ’–Her. I.7. Отъждествяването на меоните ту като траки, ту като лидийци показва защо в далечното минало фригите и мизите са били често бъркани и смесвани с лидийците и меоните, които Омир нарича мейони - Strab.XII.8.3.

Смесването, отъждествяването на лидийци с траки е разбираемо, ако имаме предвид и това, че определени лидийски думи имат ясни успоредици в тракийския eзик. Алус е лидийска дума за жрец, свещеник, тя отговаря на фригийската алу(c) –жрец, свещеник, може да се добави и старобългарската алем-първи (стоящ на челно място).

Кавес е друга лидийска дума за жрец, тя отговаря на фригийската кавар-светилище, а и на старобългарската титла καυχανος (кавкан). Неин носител е Исбул, който е служил на княз Персиян – В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, с. 136-143.

Лидийския глагол даул-давя, душа е точно съотвествие на тракийската дума даос, давос и на стблг. глагол давлѭ-давя, душа. Лидийския глагол да-давам се среща при фригите като дадон-те дават, а старобългарската успоредица е даѭ-давам.В лидийския език е засвидетестван предлога до, който е идентичен на тракийския до, присъстващ в надписа на златния пръстен от Езерово.

Самото народностно име лидийци, или по-точно люди-Λυδοί бива тълкувано от езиковеди като Владимир Георгиев с помоща на стблг. люди-хора, народ. Разполагаме и доста смелото виждане на проф. Калин Порожанов, според когото “лидо-меоните несъмнено са свързани с или са част от палеобалкано-западномалоазийската общност”. – К.Порожанов, с.89.

Най-вероятно общите неща между траки и лидийци не се дължат на общи корени, а по-скоро да са плод на едно дълговековно съвместно съжителство. Казано с други думи – през Бронзовата епоха, в Западна Мала Азия – територията на споменатата от хетите Ассува, са живели различни хора, измежду които и траки.

Съвместното съжителство и смесване на различни народи е нещо напълно нормално за древността. На Иберийския полуостров се обединяват келти и иберийци. Балканските траки пък приемат в средите си галските племена бои, скордиски и тауриски - Strab. VII.3.2. За живеещите Скития гелони Херодот твърди, че говорят език, който е смесица от гръцки и скитски -Her.IV.108.

Няма съмнение, че хората обитавали територията на Стара Лидия са отговорни за възникването на названието Азия. Кои обаче са вдъхновителите – лидийците,  живеещите заедно с тях траки, или пък някой друг народ? В своите летописи хетите наричат областта Ассува. Според Леонид Гиндин названието може да се обясни с “лувитската” дума assu(wa)-кон, т.е. значението на Асува/Азия е страна на конете, (страна на коневъдците).

Тълкуването на  Асува-Азия като конска, страна на конете има логика, но възникват няколко проблема. Лувийското присъствие в областта Ассува-Азия е слабо, роднините на хетите обитават предимно земи, които са около 700-900 километра на изток от интересуващата ни територия. Лувитския език е близко сроден на хетския, като приликата на двата езика е такава, че лувитския бе наричан в миналото йероглифен хетски. Хетската дума за кон обаче, не е ассува, а акува. Акувая означава на кон, яздейки – Hrozny, c.112.  

В хетския срещаме титлата асусани-коняр, началник на конярите, но за тази дума се знае със сигурност, че е заемка - Hrozny, c.112. Явно сродните на хетите лувити са заели също от друг народ assu(wa)-кон, този народ е дал и името на областта Ассува. Най-добрия и най-логичен кандидат са траките.

По този въпрос е писано отдавна, преди около половин век историкът и лингвист Игор Дяконов дава на траките ролята на основатели на Ассува – Азия във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”. – И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

Уповавайки се на сведенията на западните учени Гарстанг и Гърни, Игор Дяконов уточнява, че Ассува е първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия: “…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако-фригийцев в Малой Азии…”

Според проф. Е.Клайн територията на Ассува (Азия) e включвала не само Лидия, но и Илиос, Троада: “Within the Hittite records, the list of polities that made up the coalition of Assuwa included Wilusiya, which is frequently interpreted as “Ilios,” and Taruisa, which may be related to the Troad.”- E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University, p.31. За това, че Северна Ассува е била край Троада съобщава и Ник Сандерс уповавайки се на древни хетски хроники – N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd, с.107.

Самият (принадлежащ на Ассува-Азия) топоним Илиос е признат за тракийски, а неговото първо споменаване е през XVII век преди Христа – К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.24. Владимир Георгиев направи тълкуване на името Илиос с помощта на стблг. илъ-кал и др. Действително, земите край града на цар Приам са били блатисти и нашата дума дава най-добрата етимология.

Във връзка със значението на Ассува като страна на конете, е важно е да се спомене, че предците ни са известни като опитни коневъдци - Hom. Il. 14.227. Омир превъзхваля прочутите с красотата си коне на цар Резос - Hom. Il. 10.437, по времето на Еврипид все още се помнят конете и колесницата на тракийския благородник - Eur. Rh. 304. Да не забравяме също, че фригите са наречени бойци-колесничари -Hom. Il. 10.431. Прочути са и конете на Азий, сина на Хиртак от Арисба - Hom. Il. 2.836-839. В по-късни времена Тукидид дава сведения, че войската на цар Ситалк наброява 150 000 души, като една трета – 50 000 са конници - Thuc. 2.98. Същия автор уточнява, че армията на северните траки гетите се състои от конни стрелци- Thuc. 2.96.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4f/Rhesos_MNA_Naples.jpg

За качествата на тракийския кавалерист пише Кристофър Уебър описващ конфликта между Александър Велики и персийския владетел Дарий- “ Дивата и  необуздана  тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11. Дори след римското нашествие, една опустушена Тракия може да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Знаем за това благодарение на Страбон – Strab. VII, fr.47-48.

 http://www.romanianhistoryandculture.com/Getianhorses.png

Тракийски коне-изображение от Казанлъшката гробница

Благодарение на дедите ни, Римската Империя попълва своите легиони и кавалерийски подразделения, така наречените ала, с траки. В създадената през IV век работа  “Totus  Orbis  Descriptio”  се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  (цитирано от Веселин Бешевлиев,   “Проучвания върху личните имена у траките”, c.62).

Дедите ни не само са известни като опитни коневъдци и първокласнни конни стрелци, но ние дори разполагаме с тракийските думи за кон - аспиoс, еспиoс, есвис – Дечев с.171. Леонид Гиндин свързва тракийския хидроним Ἄρισβος с особена дума за кон – “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”.

Това, което Дечев, Гиндин и др. са пропуснали е подробността, че тракийското име Азий/Ασίος e гръцкото предаване на Асвиос/Ασβίος-конник. Понеже древното ни В е звучало по-скоро както У, както е все още в някои наши диалекти, както хети, така и гърци са предали тракийското название Асвия-страна на конете като Асува и Азия.

Древната наша дума асва-кон означава буквално бързак, бързо животно. Да не забравяме, че най-цененото качество на коня е неговата бързина. Ha арийски ашу означава както бързина, така и кон. Асва-кон явно е принадлежала на малоазийските мизи, за чиито потомци Деметрий Хоматиан обяснява, че по негово време носят името българи. Обяснението на асва идва от българската диалектна дума оясвам се, оасвам се-разбързвам се, бързам, действам енергично.

Колкото и невероятно да изглежда, не вавилонците, не лувитите, а нашите деди траките дават името на Азия.

Всъщност, ако човек е запознат добре с историята, тракийската принадлежност на названието Азия не би учудила никого. Днес обаче, за жалост ние знаем твърде малко за присъствието на дедите ни в Мала Азия, а тя е била дом на много групи от семейството на траките. Там са живели мизи, тевкри, дардани, витини, бебрики, бюснеи, фриги, мариандини, меони, мейони, халиби, трери.

В Мала Азия броя на тракийските градове е значителен. Най-известните са Илиос-Троя, Зелея, Загора, Перкота, Кузик, Гордион, Модра, Кони, Наколея, Пруса, Бриа, Дабени, Битюниум, Адрамютеон, Пергам, Асос, Аспона, Багис, Багрум, Брузос, Керасус, Синоп. Не трябва да забравяме и намиращия се в близост до Асирия град Ипсили-брия.

Една доста интересна подробност е това, че древната област Азия през Ранното Средновековие бива преименувана Θρᾳκήσιον θέμα – Тракезийска тема (военно-административна област). Навремето се е вярвало, че името е възникнало понеже там са живеели траки от дълбока древност: “Constantine VII Porphyrogennetos (913-920/944-959), in his text On themes, informs us that the area’s inhabitants were called Thrakesians because they came from Thrace. “

http://www.ehw.gr/asiaminor/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=8714

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/39/Byzantine_Empire_Themata-650.png

Тракезийската тема съвпада с древната област Ассува-Азия

Няма съмнение, че тракийското влияние върху историята на народите от Мала Азия е било огромно. Още през второ хил.пр. Христа дори могъщите асирийци са изплашени от воените походи на мизите, които те наричат мушки. Хетите приемат тракийски богове в пантеона си, Яриш и Хебат са тракийските Арес и Епта. Благодарение на дедите ни, цар Муватали разбива добре организираната армия на Рамзес Велики. От проучванията на Киркор Джаукян знаем, че траки оказват силно влияние и върху предците на арменците. Явно не напразно Херодот е вярвал, че арменците са част от фригите. 

Защо тогава да се учудваме, че дедите ни са дали името на областта Азия, което след време се е превърнало за название на цял континент?

Трудно е да се определи кога траките се появават в Мала Азия и дали изобщо можем да говорим за поява. Преди потопа в Черно Море, Босфора не е бил проток, а мост между два континента. Едни и същи хора са обитавали долините на Хеброс (Марица) и течащият в Троада Скамандър. Поне от девето-осмо хил.пр. Христа нашите предци са живели в Мала Азия. В последствие, с идването на хето-лувитите, а и с експанзията на асирийците и др. техни роднини, територията принадлежаща на предците ни е сериозно редуцирана, но въпреки това те продължават да бъдат силни хора още дълго време и още дълго време продължават да играят сериозна роля в историята на региона.

За това са допринесли няколко неща, но най-важни са били два фактора, а именно -поддържането на приятелски отношения между различните групи и спазването на старите традиции. Това е урок, от който можем да се поучим днес, това е урок, от който трябва да се поучим, ако искаме да оцелеем.

Държава се консолидира не със злобни нападки и обвинения, а с подаване на ръка и предлагане на приятелство. Както в ново време, така и в далечното минало е имало различия между отделните групи на предците ни. В някои случаи дори различията са водили до кървави войни, но все пак дедите ни са намирали сили да си простят и да се сдобрят. Това им е помогнало да бъдат господари на обширни територии в Европа и Азия в продължение на хилядолетия.

Никога не е лесно да простиш, не е и лесно да подадеш ръка на този, когото си посочвал за свой враг, но благородника не търси лесното, а правилното. Нека не забравяме, че ние сме потомци на благородници. Редно е да почетем предците си, да оценим заслугите им и да им се отплатим създавайки бъдеще за своите деца.

Използвана литература:

1.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

3.В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, Второ преработено и допълнено издание, София, 1992;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

5.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

7.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;

11.Euripides. The Plays of Euripides, translated by E. P. Coleridge. Volume I. London. George Bell and Sons,1891;

12.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

14.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854

15.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

16.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

17.Л.Гиндин, Население Гомеровский Трои, Наука, Москва, 1993;

18.И.М. Дяконов, Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

19.E.H.Cline, Archaeology and the Iliad: The Trojan War in Homer and History, The George Washington University,

20.N. Sanders, Zeevolken, Egypte en Voor-Azië bedreigd

21.Chr. Webber, The Thracians, 700BC-AD46, Men at Arms, Osprey Publ.Oxford, 2001;

22. The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;

ДОКОСВАНЕТО НА ГОСПОДА, ИЛИ КАК БЪЛГАРИТЕ СТАНАХА БОЖИ НАРОД

Изучавам от доста време миналото на народа ни, но не спирам да се удивявам на качествата на нашите предци. Удивени са били и много чужденци, които са посетили земята ни и са се запознали с българщината. Смелостта и необикновената сила на нашия народ са широко известни. Никой не може да оспори неестествената храброст и дързост на българите. Ние обаче притежаваме и други ценни качества. Пословични са също българското гостоприемство, доброта и благородство.

 

Би трябвало да се очаква, че след няколко потисничества, през които са се провеждали жестоки геноциди, в нас не би останало нищо човешко. Ние сме клани, бесени, давени, разселвани и изтезавани от римляни, гърци, османлии и др. 

Домовете и книгите ни са горени, собствеността ограбвана, децата ни отвличани…Въпреки всичко, въпреки стотиците години тъмнина и ужас, нищо не е успяло да унищожи светлината в душите ни. Дори и по време на най-страшното подтисничество ние сме оставали верни на себе си.

 

Преди около два века различни пътешественици посещават земите ни и остават удивени от видяното. Ето какво е казано за нас:  “Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на божиите храмове и е толкова ревностен към светите места - към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдавци и дори русите.”

 

“Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им - безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства.”

 

“Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите  - това качество като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.”

 

Малко по-късно, когато вече сме свободни, необикновения ни характер е по-лесно забележим. Това са впечатленията на редица западноевропейци посетили Родината ни и успели да ни опознаят - “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ...”

 

“Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат.”

 

“За българинът е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие.”

 

“Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

 

Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме  българите са народ, който е способен на велики дела."

Сиприен Робер пише за българите следното:  Макар от петте народа на полуострова (Балканите бел.авт.) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...”

Може още дълго да се говори за необикновените качества на народа ни, но по-важно е да разберем как сме ги придобили. По-важно е да разберем защо дори тъмнината на подтисничеството не успява да угаси светлината бликаща от българското сърце. За тази цел трябва да се върнем назад във времето, в епохата, в която Орфей е омавал хора и зверове със своите песни и мъдрост.

 

Няма съмнение, че в началото, както и при всички останали народи, в сърцата на дедите ни е имало жестокост. Времената са били такива – сурови и безпощадни, инстинктът за самосъхранение е диктувал поведението на всеки. Ние обаче сме първите, които са се измъкнали от лепкавата кал на примитивното и грубото. 

Дивакът изведнъж е прогледнал и се е превърнал в същество на светлината. Това е станало с извършването на добро деяние. Някои от далечните ни предци е подал ръка на свой събрат, поделил е храната си с него, дал му е подслон и топлина и е станало чудото – дивакът се е превърнал в Човек.

 

Когато правим добро от сърце се случва нещо необикновено, което науката все още не може да обясни. Помогнем ли на някого било с думи, било с дела, в нашия мозък става нещо уникално – оформят се нови синапси, нови връзки, които спомагат за по-дългото запазване на здравия мисловен процес. Колкото повече правим добро, толкова повече проглеждаме, отдалечаваме се от примитивното и се докосваме до светлината на Господа, а от това няма по-голям дар. Този дар дава спокойствието което е в сърцето на всеки истински българин.

 

Този Божествен мир е уникален за нас, зная го от личен опит. Скитал съм по три континента, но не съм срещнал хора, които да имат излъчването на българите. Добри хора има навсякъде, но при нас доброто е естествено, то не е заучено, не е маска. В българина доброто идва направо от дълбините на душата.

 

За развитието на уникалните ни качества през вековете е спомогнало и нещо друго – постенето. Въздържането от месо е доктрина на траките. Страбон предава свидетелството на по-стария Посидоний за това, че мизите (наречени по-късно българи) се въздържат от ядене на живи същества. За храна дедите ни ползват мед, мляко, сирене, като водят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи.

 

Докато при правенето на добрини се постига възстановяване и дори обновяване на мозъчните синапси,  в следствие на постенето протича също благотворен процес, но на друго ниво. Когато храната ни е бедна на калории нашата ДНК започва да се самопоправя, а това е от важност не само за телесното, но и за духовното ни здраве.

 

Нашата ДНК бива атакувана всеки ден и всеки ден търпи поражения от слънчева радиация, токсини проникващи в тялото ни с вода и храна и т.н. Учените са установили, че колкото по-повредена е ДНК на определени индивиди, толкова по егоистични, завистливи и злобни са те. От друга страна става ясно, че щедрите, добрите и веселите хора имат здрава, запазена ДНК.

 

Ето го разковничето – традициите на предците ни са ги направили чист народ, който може да се докосне до Господа. Вършенето на добро и постенето – придържането към бедна на калории диета, са спомогнали предците ни не само за запазят здрава своята ДНК, но дори и да я усъвършенстват. Дедите ни са станали чисти във всеки възможен смисъл на думата.

 

Така са наречени предците ни от гърците, за определени хора от траките е употребена думата κτιστοι, която акад. Вл. Георгиев превежда като чисти. Благодарение на учени като Александър Брокет знаем, че Орфеевото учение е повлияло така силно стария свят, че ранни християни като Климент Александрийски наричат Христос втория Орфей. 

Свети Августин казва, че Орфей е предсказал истината донесена от Божия син, това, което Орфей е започнал, Христос е завършил.

 

Джон Блок Фридман изследва ранни християнски паметници и установява, че Христос е изобразяван с фригийска шапка, с лира в ръка и заобиколен от животни – точно както е представян и великия тракиец.

 

Умберто Утро също говори за влиянието на Орфей върху ранното християнство. Италианския учен казва, че както тракийския певец опитомява дивите животни, така и Христос преобразява живота на грешниците.

 

Орфей изобразен като Христос, рисунка на A.Becker

https://dejister.wordpress.com/2010/08/17/een-draaiend-tropaeum/

В нашите вени тече същата кръв като на великия тракийски певец и мъдрец. Ние сме потомци на хората, от които Омир, Херодот, Страбон и др. са се възхищавали. Наследници сме на тези, които първи бяха наречени чисти и първи се заеха да разпространяват светлината. Това е и причината да бъдем ненавиждани от силите на злото, които повече от две хиляди години се опитват да ни унищожат.

 

До този момент не е помогнало нищо. Нито кланетата, нито изтезанията, нито гаврите и разселванията са ни пречупили. Тъмнината обаче винаги търси начин да постигне своето. Ние можем да бъдем унищожени когато престанем да бъдем себе си, когато вече не сме българи, когато сме забравили старите си традиции и заветите на дедите.

 

Това е причината за борбата срещу християнството днес. Българските християни не са като западните. Колкото и да е променено учението на Спасителя, у нас то е запазено във вид най-близък до първоначалния. Постите и причестяването пречистват както тялото, така и душата. 

Събирането на хората в църква спомага за осъзнаването, че сме братя и сестри и не бива да се делим и караме, а редно да се обичаме и помагаме един на друг.

 

Не само откъсването ни от християнството е атака срещу нашата идентичност. Представянето на национализма като нещо лошо, изостанало и агресивно е другата хитрост, с която ни убиват. 

Истинският национализъм не е нищо друго освен Родолюбие – уважение към семейството, преклонение към предците, към техните подвизи, почитане е иценене на тяхната култура и обичаи. Да се откажем от своята идентичност е все едно да си сложим примка на шията. Без родова памет ние сме прах духнат от вятъра.

 

Поредното оръжие на злото е една хитра игра – внушението, че сме лоши, мързеливи и крадливи и заслужаваме съдбата си. Преди време с ужас установих, че чужденци се представят за българи по различни блогове, форуми, а и др. медии. С отвратителното си държание тези индивиди тровят съзнанието ни и се опитват да ни карат да се срамуваме, че сме българи. За жалост много сънародници са се хванали в този капан.

 

Слава Богу има и други хора, има истински българи като покойния Джоко Росич. Нека тези, в чиито души се е промъкнало съмнението да си припомнят думите на този светъл Човек: 
“Когато някой ми каже: „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така“

 

Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпанали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината.

 

Да, утайката не иска ние да видим добрите примери - добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в“пресата”, а дори и по форумите и блоговете.

 

Много от нас са отвратени от утайката в обществото ни до такава степен, че дори искат да прибегнат към насилие. Това обаче не е пътя. Не можеш да победиш тъмнината с нейните собствени оръжия, на нейна собствена територия. Тъмнината може да се победи само по един начин – като направим това, която тя не може – да станем хора на светлината. Не клането на бездушни марионетки би ни помогнало да достигнем по-добър живот, а подаването на ръце. Единството и любовта имат голяма сила, много по-голяма отколкото можем да си представим.

 

Когато престанем за слушаме утайката, когато престанем да се делим и мразим, тогава ще поставим и стабилната основа за едно ново общество. Ще можем да изградим общество, в което няма продажници и тихи убийци на българщината.

 

Разбира се само с благост не става. Добър може да е само силния човек, а силен не се става лесно. Нужна е воля, нужни са усилия, нужно е постоянство. Каляването на тялото и характера е жизнено необходимо. Как да порицаеш лошия и порочния, ако ти самия се поддаваш на пороците? Как да укориш крадеца, ако твоята съвест не е чиста? Как да кажеш на крадеца да се маха, ако мишците ти не са здрави?

 

Нападан бива слабия, обира се дом, чиято ограда е паднала, така е било, така и ще бъде.В нашите гени са закодирани силата, решителността и добротата. Тези качества няма как да ни бъдат отнени, могат само да бъдат подтискани. Ако икаме да счупим веригите, които ни дърпат надолу към чернилката, трябва да се върнем към себе си, да бъдем българи. Дедите ни откриха пътя, осветиха го, ние само трябва да го следваме.

 

 

 

Основна използвана литература:

 

С. Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990.

М. Кожухарова, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, София, 1986.

J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877

W. Monroe, Bulgaria and Her People. Washington, 1914.