ОТКЪДЕ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ?

Все още ми е трудно да си обясня “любовта” на определени “учени” към нашата история. Чудя се и как сме вярвали дълго време на невъобразими дивотии? Дали ще да е било от уважение към титлите на академиците? Или може би причината се крие в това, че необоснованите твърдения на неколцина “авторитети” се повтаряха упорито и в миналото нямаше много алтернативна информация? Както и да е, нека хвърлим поглед на това - какво са ни внушавали години наред.

Според официалните теории, по време на Неолита и Халколита земята ни е обитавана от забележителни хора. Те изграждат високо развито общество, на тях се приписва издигането на най-ранните градове в Европа, тези край Провадия и Юнаците. Древните балканци са и тези, които са създали невероятно красивите златни артефакти от Варненския некропол, Хотница и др. места.

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/891/P2115965.jpg.preview.jpg

                      http://e-vestnik.bg/imgs/zlato_varna/Grivni-2-01.jpg

http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/subcategory/real/1f1aa97598005114e3df58205415c384b15da742.jpg

Тези прометеевци създават също невероятна за времето си керамика. Тя е украсена със сложни спирали и др. фигури. Дори стените на домовете на най-древните обитатели на земите ни са били богато украсени с различни орнаменти. Появява се особен тип жилище, доста обширно и добре посторено, хората и добитъка са под един покрив. Битът на старите балканци спокойно може да се нарече рай.

Според повечето учени обаче, през Бронзовата епоха от север дошли траките, подложили всичко на опожаряване и разруха и наложили своята власт.

До тук добре, няма нищо неестествено в едно нашествие. В нашите земи са идвали много народи, това не може да се отрече. При всяко идване на чужденци обаче се наблюдава рязка промяна в материална култура и названия на селища, реки, местности. Така е при идването на римляните, така е по време на турското владичество.

Тук идва проблема за официалните теории, защото според проф. Владимир Георгиев, на територията на България най-старите топоними и хидроними са тези на траките. Няма по-стар слой, няма и дори легенда за идването на траките на Балканите.  

Тези факти обаче не притесняват изследователите, които твърдят, че траките са нашественици в земите на юг от Дунава. Самозабравилите се учени не се наемат да оборят проф. Георгиев по отношение на твърдението му, че тракийския (трако - пеласгийския) език е говорен в земята ни поне от VІІ хилядолетие преди Христа (К.Порожанов цит. Георгиев).

Не се представят никакви убедителни доказателства за идване на нов народ. Тракийската керамика от Бронзовата епоха има същите красиви орнаменти както и тази на народа, на когото принадлежи Варненския некропол.   Същите тези орнаменти красят и традиционната българска носия, по този въпрос обаче се мълчи.

Сравнения на орнаменти от Медно-каменната и Бронзовата Епоха на Тракия и орнаменти от традиционната българска носия

Носия от Бронзовата епоха на Тракия, приликата с българската женска носия е смайваща.

Мълчи се и по отношение на това, че особения тип жилище, при който хора и животни са под един покрив не изчезва през Бронзовата епоха. Проф. Я. Бест споменава в своя работа за смайващата прилика, която показват някои от жилищата на българските животновъди с жилищата от Неолита. Този тип дом е бил типичен за България до преди около 60 години.

Най-важното, което не ни се казва е това, че в Черноморските степи се срещат същата керамика, същата архитектура, идоли и др. като тези от земите на юг от река Дунав. А нали точно от Черноморските степи би трябвало да са нахлули траките през Бронзовата епоха? 

Фактите показват, че материалната култура в двата региона е почти идентична, а това означава, че принадлежи на един и същ народ. За какво нашествие да говорим тогава? Kак може някой да нахлуе в собствената си земя?  Река Дунав не е разделяла два различни етноса.

Керамика от Черноморските степи (Украйна)-V-то хил.пр. Христа

Керамика от Черноморските степи (Румъния) - V-то хил.пр. Христа

Тракийска керамика от Черноморските степи ( по Мелюкова) http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347824682_ae7c.jpg

През Бронзовата епоха действително настъпват известни промени. Те обаче не са причинени от идване на нов народ, а са резултат на местно развитие. Това е нещо напълно нормално, всяко общество се развива и по този начин навлизат промени в бита, културата и т.н.

Знаете ли какви са аргуменитте на учените пледиращи за идването на траките на Балканите? Веселин Бешевлиев посочва топоними като Вис-дина, Амлаи-дина и др. съдържащи елемент –дина и тълкува това като езикова особеност на нетракийски народ. 

Бешевлиев смята, че топоними от този тип принадлежат на населението, което е обитавало земята ни преди траките. Нашият учен не уточнява изобщо, че без изключение топоними съдържащи частица –дина, не са от най-древните, напротив, те са споменати едва през новата ера, между IV и VI век. Те не са познати нито на Омир, нито на Херодот, нито пък на Тукидид, Павзаний, Плиний, Страбон, Мела, Ливий. Не е ли странно точно най-новите топоними да бъдат изкарвани най-стари?

Други учени наблягат на така наречения хиатус, т.е. прекъсването на развитието на определена култура. Този феномен е обяснен от Алексадър Фол и Иван Маразов с това, че проучванията на археолозите са били недостатъчни и неадекватни (Thrace & the Thracians), реално хиатус причинен от идване на нова народ няма.

Траките не са идвали от никъде през Бронзовата епоха. Дедите ни са обитавали Балканите, Черноморските степи и части от Мала Азия поне от Каменната епоха. Това е причината през пето хилядолетие преди Христа да се наблюдават идентични погребални ритуали на в Тракия и Анатолия (К.Бъчваров). 

Най-важното доказатество за това, че дедите ни са народ, който се е оформил на Балканите представят Петър Боев и Славчо Чолаков. Тези учени изследват скелетни останки от различни периоди, като се започне от Каменната епоха и се стигне до Желязната. Въз основа на проучванията си, антрополозите заключават, че като цяло траките са местен народ, чиито корени се крият още в Каменната епоха на Балканите.

Когато блесва искрата на човешката цивилизация дедите ни са вече в земите, в които след време ги поставят гръцки и римски летописци.

Карта показваща земи със сходна материална култура през V-то хил.пр. Христа.

Не мога да си обясня кому бе нужна заблудата, че траките не са местни хора, а нашественици? Защо бяха сметени под килима важните изследвания на Петър Боев и Славчо Чолаков? Нима е научен метод това да се игнорира ценна информация? Работата на Боев и Чолаков е важна и поради това, че допълва едно по-ранно антропологично изследване - това на д-р Методи Попов.

Според това изследване изобщо не може да има съмнения относно принадлежността на българите към европейските раси. Д-р Попов спомена и това, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип. Касае се за разновидност на средиземноморската раса, към която принадлежат и траките. 

Неотдавна генетиката потвърди виждането на Попов, с оповестяването, че болшинството от българите носят гените на хора, живели по земите ни още през Каменната епоха. Това бе поредния шамар в лицето на псевдонауката, чиито поддръжници твърдят, че траките са нашественици на Балканите, а и унищожители на създателите на халколитната цивилизация. Същите тези индивиди, които внушават, че старите българи са азиатци, макар нито антропология, нито генетика могат да отвърдят това.

Поставяйки друг народ в земята ни преди траките, изследователите най-безотговорно дават възможност на спекуланти да твърдят, че някой друг народ е обитавал земите на юг от Дунава и наследниците на този народ притежават изконните права върху Родината ни.

Въпрос на време е някой да изяви претенции върху територията ни. Смахнати теории се пръкват доста бързо, стига да има кой да ги финансира. И ако тези теории пасват на политическите интереси на силните на деня, не ми се мисли за последствията. Да пази Господ! Не бива да ламтим за чуждото, но както казваше Левски - и своето не бива да даваме никому.

ТРАКИ И ДРУИДИ

"Друидите са считани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и на това дали да се започне война с някого... Те вярват, че човешката душа е безсмъртна, а вселената вечна."  Страбон, “География”, V-4.

От древността до днес мистериозните келтски свещеници събуждат интереса на много хора. Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци. Дион Касий ги определя като незаменими царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Two_Druids.PNG 

Според Гай Юлий Цезар обучението на келтските жреци е траело повече от двадесет години и e изисквало огромна дисциплина. Било е забранено получените знания да се записват. Предания, рецепти, лечебни билки и закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите. В свещени гори са се организирали събирания на религиозната общност и са се извършвали особени ритуали. Често са били жертвани бикове, може би да се символизира смъртта на на примитивната сила и трансформацията й в духовна.

След завземането на Галия от легионите на Цезар, за известно време келтската религия е била толерирана, но по времето на императорите Тиберий и Клавдий се започва жестоко преследване на друидите, което довежда  до изчезването на това древно учение от земите на Франция и Южна Британия.

Благодарение на изолираноста си Ирландия успява да съхрани друидизма още няколко века до идването на  християнството, чийто ревностен разпространител е Свети Патрик.  През Късното Средновековие интереса към отдавна отмрелия друидизъм е събуден отново и с времето привържениците стават все повече. 

След време, през 1781 г. Хенри Хърл основава окултискката организация “Древнодруидски Орден”. Дори и в настоящем почитатели на келтското езичество се събират на Примроуз Хил в Лондон, за да извършат (както те си мислят) стари ритуали. Разбира се това е само жалка пародия на действията на галските свещеници проповядващи любов и уважение към хора и природа. Новите “друиди” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници.

http://a51.idata.over-blog.com/0/04/08/20/entretiens/stonehenge-druides.jpg

Идеалите на древната религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. Началото на това благордно учение е положено в сърцето на Балканите.

Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис. Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата. Техните роднини мизите (наречани след време българи) са будели възхищението на римляни и гърци със своята духовна чистота и доброта. Мизите са вярвали, че е грях да се убие сътворено от бога създание и са се хранели с млеко, плодове и зеленчуци.

Сред това древно тракийско племе е съществувала  особена религиозна общност, която се е откъсвала от всичко светско, като участниците са се обричали на безбрачие. Страбон казва, че тези хора са наричани ктисти. Всъщност ктисти е гърцизирания вариант на българското прилагателно чисти.

Понеже гърците не могат да произнесат ч, те го заменят с кт. Така чисти (свети) става ктисти. Мизийските свещенници са фактически и първите друиди. Вярата им е оформена от обожествения Дионис. По-късно Орфей допълва учението със своите методи на лечение на душата с музика. Типичните тракийски ритуали с песни и музика са наречени пейан.

Това е всъщност  българската дума пеене. Наистина песента може да освободи чувства и да накара човек да се чувства по-добре. Ритмичното повтаряне на особени думи отключва  определени зони в човешкото подсъзнание, а това води до нов мироглед. 

Страхът, завистта и неспокойствoто изчезват, а за сметка на това се появяват много по-добро самочувствие и настроение. Получава се духовно прераждане. Още в дълбока древност дедите ни са знаели, че човекът е психо-соматично същество, т.е. тялото и духа са свързани. Пази двете чисти и ще останеш здрав!

Моралната извисеност на траките е спомогнала за това много народи да преминат доброволно под властта им. Не може да се командва единствено със силата на копието и меча, няма ли заслужено уважение към господаря поданниците рано, или късно възстават.

Чрез  своите далечни походи траките пренасят вярата си в различни части на света. В Галия и Британските острови тряхната религия намира плодородна почва и се радва на голям успех.  Вече бе споменато, че според Хиполит идеите на гетския Залмоксис са станали основа  на друидизма.

Съществуват обаче и други свидетелства за ранен контакт между траки и келти. Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. В ирландските летописи (Левор Гавала Еирен) се говори за няколко нашествия от Източна Европа. Зад пристигането на Партолон се крие явно похода на илирийското, или тракийско племе партини, съседи на пеоните. Немед идва от Скития (Северна България, Румъния, Украйна). За болгите се казва, че идват от Тракия.-  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Част от болгите, наречени още белги се заселва в Галия и става доминантна група там. За тях Цезар казва, че са най-смелите от всички келти и до негово време не са се поддали на римско влияние. В битката с тяхно племе той с удивление и страхопочитание установява как те се сражават до последния човек. Изправени над купчини от трупове на свои сънародници, болгите продължават да хвърлят копия и камъни срещу римляните...

Не само исторически извори, но също и археологически находки свързват Тракия, Галия и Британските острови, което показва, че древните легенди почиват на реалност. Тракийските оръжия и украшения от Бронзовата Епоха са идентични на тези от Ирландия и Галия. В Желязната Епоха има нови тракийски преселения към Средна и Западна Европа. Днес се признава макар и неохотно, че Халщатската цивилизация, на галите е създадена от трако-кимерийци, които преди време бяха наричани от келтолозите нашественици от изток.

Ако в Бронзовата епоха се е касаело за миграции на хиляда-две хиляди човека, то в Желязната епоха може да се говори за преселване на десетки хиляди души от земите на България, Сърбия, Румъния, Украйна и Русия към древна Франция. Неминуемо местното население на Галия е било силно повлияно от старите източноевропейци.

По-силния винаги налага културата си. Това обяснява защо много от названията на келтските божества са лесно обясними на български и други сродни езици:

Алаунос е божество на слънчевата светлина, името му е свързано с нашата дума ален, сръбската алан и руската алены (червен). Тук трябва да се обясни, че според руския лингвист М.Фасмер старобългарският език става основа за руския и сръбски език...

Белен е върховния галски слънчев бог, името му е сродно на тракийския теоним Балиос-белият, светлият, сияйният.

Белсурд е галско божество, чието име е засвидетелствано на епиграфски паметници.

Белсурд не е нищо друго освен галското предаване на тракийското божествено име Сбелсурд- мятащият мълнията.

Беисириса е друг бог на светлината. Паралел за Беисириса намираме в тракийския теоним Бистира, а обяснението идва от българската дума бисер, чието първично значение е светло, сияйно.

Ворокиос е бог-лечител. Името му е обяснимо със старобългарските думи врачъ-лекар, врачевати-лекувам, врачба-лечение, врачилие-лекарство.

 Дори названието друид е лесно обяснимо с помощта на български думи. Келтските свещеници са били известни с пословичните си мъдрост и знания.

Друид е всъщност множествено число от друи-свщеник. думата идва от галската дума дерко- око. Друиди означава виждащи, зрящи, знаещи. Видя, виждам означава и зная, това е и значението на старобългарския глагол ведети. Старобългарската дума  ведь означава знание, мъдрост. Галската дерко-око е свързана с нашите диалектни думи дзря- зря, гледам и дзъркел- око.

Галските жреци са считали определени растения за свещени и са вярвали в лечебната им сила. Галската дума за свещено растение е биле, а това е название, което отговаря стопроцентово на нашата дума биле, билка- лечебно растение. 

Въпреки териториалната си отдалеченост галския език е невероятно близък до българския. Галските думи: море, дерво, бел, седлон, бриос, биту, декс, три, яро, йоркос, люто, татос, влатос звучат като диалектни варианти на българските: море, дърво, бял, седло, бърз, битъ-бит, десен, три, ярка, яре, люто, тате, власт-владетел...

 Важна подробност е и приликата на келтските и българските термини от областта на бита и селското стопанство. Галските думи секо, аратро, арат, неска, секно, реиго, серо, седлон отговарят на нашите сека, орало, ратай (орач), нишка, сукно, верига, сърп, седло. Старобългарският метод на съхраняване на житото в ями и типичен и за земите на галските белги (болги).

Тракийският (и разбира се старобългарски) погребален ритуал с жертване на кон се среща и сред галската аристокрация. Произходът на този древен обичай са Балканите.

 http://balkancelts.files.wordpress.com/2014/05/gc-2.jpg

Друга индикация, че келтите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги...защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци и иранци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

 От представените тук данни може да се заключи, че в дълбока древност племена обитаващи Източна Европа са мигрирали към Галия и Британските острови. Там, благодарение на силата и на високата си култура древните траки се превръщат в благородническата прослойка на местното население, което приема религията на новите си господари. Идеалите на Дионис, Орфей и Залмоксис стават основа на вярата в доброто, уважението към всяко живо същество и безсмъртието на човешката душа.

Тези идеали носи в дъбоко сърцето си всеки истински българин, защото са изповядвани хилядолетия наред от дедите ни. Помагали са им да се възстановят след всяко поражение и да изградят за рекордно кратко време нови държави. Това наследство ще ни помогне и днес да се измъкнем от ужасното положение до което сме докарани служейки на порочни доктрини създадени от чужденци. Без да прегърнем древните духовни цености няма да успеем да изградим по- добър живот. Нека помним думите на Пенчо Славейков:

“Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”

Използвана литература:

1.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970; 
2.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897; 
3.Hallstatt, 700 -400 av.J.C. A laube de la metalurgie, catalogue, Liege, 1987; 
4.S.James, Exploring the world of Celts, 1996; 

ТРАКИ, БЪЛГАРИ, АРИЙЦИ

Истината прави добрите хора щастливи, но вбесява мошениците. Те градят своите измами дълго време, хабят и доста средства, за да сеят заблудите си. Напълно е естествено е, че няма да се радват когато са разобличени. Това съм го разбрал отдавна. В продължение на пет години моите опоненти не са ми спестили обидни думи, клевети и закани. Колкото и да се опитвах да проява разбиране, нищо не помогна.

Тъжно е да видиш как сънародници поддържат теории, които мачкат съзнанието ни. Тъжно е, че не се касае просто за залитания на определени изследователи, а за съзнателна, последователна политика на дезинформация. Тъжно е, че тези хора нямат ни срам, ни свян. Въпреки постоянно да излизат доказателства за балканските корени на старите българи, привържениците на иранската теория за произхода на дедите ни все още повтарят остарелите си мантри и отказват да приемат фактите.

Някои индивиди се възползват от това, че съществуват неясни, а и неправилни дефиниции. Понастоящем скити, сармати, алани, масагети, саки и т.н. са определени като “ирански” народи. Срещат изследователи, които смятат дедите ни за потомци на скити, сармати, саки, т.е. в лицето на старите българи се вижда “ирански” народ. Прародината на дедите ни бива поставяна в Средна Азия, а като наши роднини биват поставяни паштуни, иранци, талишци. Не се казва как са възникнали понятията арийци, иранци, нито пък се обяснява, че има разлика между името на древен народ и съвременно научно понятие...

Всеки има право на свое лично мнение, но когато някой реши да популяризира виждането си, не е редно да укрива важни факти. За жалост поддръжниците на иранската теория правят точно това. Не става дума за някакви малки подробности, а за важни данни от работите на различни стари автори.

Едно от най-ценните свидетелства е това на Стефан Византийски. Той казва без увъртания, че скитите са тракийски народ. Те са обитавали територията на Добружда от незапомнени времена, а и са почитали тракийския бог Арес. Херодот твърди, че скитите правят олтари само на Арес, но и пояснява, че тези хора изпитват силна неприязън към чужди култове, обичаи, дрехи. Народът не прощава даже на царете, които се отклонят от родната традиция. За да могат скитите да почитат тракийския Арес, то те са го считали за свое божество.

Други интересни данни представя Дион Касий, който смята, че тракийското племе даки е част от скитите. Даките, наричани още гето-даки, или само гети обитават територията на Добруджа по време на Античността, но също така и черноморските степи – там където са земите на базилеите - царските скити.

От значение е твърдението на Страбон, който определя саките като източни скити. Векове по-рано Аристофан споделя, че саките са траки. Отново Страбон е този, който причислява сарматите към семейството на скитите. От друга страна Прокопий Цезарийски твърди, че сарматите принадлежат на общността на гетите.

За аланите Амиан Марцелин пише, че в по-стари времена те са били познати под името масагети. Йордан споделя за масагетите, че те са част от гетите, а и, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира. Нейното име е сродно на тракийското Тамир. Синът на Томира носи името Спаргапий, то показва близост с тракийското Спарка, Спарга.

Eто какво излиза, така наречените “иранци” – скити, сармати, саки, масагети и алани са свързани директно, или индиректно с траките. Да сте чували някога за това? Някой от поддръжниците на иранската теза за произхода на българите да е коментирал тези важни исторически свидетeлства? Никой не е направил това, нали?

Укрити са още много данни, които поясняват как част от дедите ни мигрират от Балканите в Азия и успяват да повлияят езика и културата на местното население. Луций Ариан разказва за тракийски поход стигнал чак до Индия. Старият автор обяснява, че преди идването на тракиеца Дионис индийците се хранели с кора от дървета и сурово месо. Дионис ги научил на земеделие, скотовъдство, занаяти, показал им как да строят жилища и градове, дал им и религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона.

Последното твърдение е доста интересно защото в действителност най-древното върховно божество на индийците носи името Брама. От друга страна Бромий е един от епитетите на бог Дионис. Бромий означава бръмчащият, шумящият...

Някой може да възрази, че разказа на Ариан почива само на някаква легенда, а приликата между името на върховното индийско божество с епитета на Дионис е случайност. Това би било верно, ако разполагахме единствено с писанията на Ариан. Те обаче са потвърдени от доста други стари автори. Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний Стари и Страбон също разказват за идването на Дионис в Индия.

Има и друго, в Северна Индия е намерена особен вид керамика, чийто прототип не е от регона. Археолозите са се натъкнали и на оръдия на труда, които са доста по-разични от местните. Учените признават, че се касае за предмети, които са внос от други земи, но не уточняват откъде. Истината е, че съдовете, брадвите, кирко-копачите имат прототип на Балканите и по-точно Варненския некропол, Стара Загора, Чавдар-Кремиковци и т.н.

Не само керамиката и оръдията на труда показват връзка с Източна Европа. На територията на Индия през трето хилядолетие преди Христа се появяват особен вид знаци. Около двадесет и четири от тях имат прототипи сред доста по-старата Балканска пименост.

Инд. - Индия -2500-1200 пр. Христа

   Б. - Балканите - 4500-3500 пр. Христа

Дионисовият поход е и така нареченото арийско нашествие. Както траките, така и арийците са бойци колесничари. Както траки, така и арийци жертват коне в гробовете на благородници. 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5a/Reproduction_of_Thracian_tomb_2.jpg

http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2013/09/26/article-2433197-1849743C00000578-92_306x464.jpg

Прародината на старите арийци е на Балканите. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че древното име на Тракия е Ария. Самите индийци смятат, че саките са потомци на кшатрия – воинската класа на арийците. Да не забравяме сведението на Аристофан, че саките са траки.

За древни балканци в Средна Азия разказва Плиний Стари локализирайки траките сарапари до Бактрия. Същият автор разполага кикони, туни и бризари на северозапад от Индия. Киконите са тракийско племе споменато от Омир, за туни, тюни пишат Херодот и Тукид, а в западна Тракия са локализирани бризеите.

Както виждаме съществува изобилие от данни за тракийски преселения в Средна Азия и тяхното влияние върху местното население. Обитавалите Азия сарапари, кикони, туни, бризари, масагети, алани, сармати, скити са с балкански корени. Присъствието им в земите на индийци, перси и др. е само колонизация, нищо повече.

Вместо тези данни да се представят на българския читател, някои хорица предпочитат да ни внушават, че дедите ни идват от Бактрия, че нашите корени са край Памир и Тибет. По същатата логика трябва да се каже, че прародината на англо-саксите не е Северна Европа, а Индия...понеже английското присъствие в Индия е добре документирано...но това е лудост, нали?

Поради това, че в миналото важни данни бяха укрити, стана възможно да се правят спекулации. Германците се обявиха за арийци, макар да няма нито един исторически извор, който да ги свърже с Индия. Няма и артефакти от земите на Германия показващи връзка с Индия. За езика да не говорим – немския няма нищо общо с този на ведическите арийци.

Арийските глаголи вартати, смаяти, суапати, паати са почти идентични на стблг. врьтъти-въртя, смеяти-смея, съпати-спя, пити-пия, но нямат нищо общо с немските drehen, lächeln, slafen, trinken.

Основните арийски думи ксама, набаса, агни, дама са изключително близки до българските земя, небеса, огън, дом, но са твърде различни от немските Erde, Himmel, Feuer, Haus.

Най-важна е разбира се връзката между тракийския и арийския. От това сравнение учените бягат като дявол от тамян. Ако съпоставим тракийски с български, арийски и немски ще установим, че тракийския, българския и арийския са почти идентични, докато немския е доста различен.

ТРАКИЙСКИ         БЪЛГАРСКИ    АРИЙСКИ         НЕМСКИ

АЗАН                         АЗЪНО*              АЖИНА                  ZIEGE

AK                              OKO                     AKCИ                     AUGE

(B)АПА                      ВАПА*                ВАПИ                     SUMPF

БАГОС                       БОГ                       БАГА                       GOTT

БАЛ, БЕЛ                   БЯЛ, БЕЛ             БАЛА                      WEISS

БАЛАЙОС                БОЛИЙ*              БАЛА                      GROSS, SCHWER

БАРА                          БАРА                    БАРБУРАМ            FLUSS, SLAMM

БАТА                          БАТО                    БАТА                       FÜHRER

БРУЗАС                     БЪРЗ                     БУРИЖ                   SNELL

ВАСУ                         ВЕСЕЛ                 ВАСУ                      GUTT, FROHLICH

ВИСА                         ВЬСЪ*                  ВИСА                      DORF

ВОДА                         ВОДА                   УДА                         WASSER

ВОЛИНТ                   ВОЛЕНТЕ           БАЛИН                   BULLE

ДАД                            ДАВАМ               ДАДАТИ                GEBEN

ДАЕТ                          ДЕТИ*                  ДАТИ                      STELLEN, LEGEN        

ДАМА                        ДОМ                     ДАМА                     HAUS

ДАРЗ                          ДЪРЖА                ДАРХА                   HALTEN

ДИН, ДЕН                 ДЕН                      ДИНА                     TAG

ДЕРЗАС                     ДЪРЗЪК               ДРСАТ                    KUN

ДРУМЕ                      ДРЪМ                   ДРАМА                   WALD

ДУМАС                     ДЫМЪ                  ДУМА                     RAUCH

ГАЗА                          ГАЗЯ                    ГАДХА                   WATEN

ГАРА                          ГОРА                    ГИРИ                       BERG

ГАРМАН                   ГЪРМЕНЕ           ГАРЖАНА             DRÖHNEN

ГЕНТ                          ГНЕТ, УДАР       ХАНТИ                   SLAG

ГОРДО                       ГРАД                    ГРХА                       STADT

ЗЕМЛА                      ЗЕМЯ                   КСАМА                  ERDE

З(B)ЕР                        ЗВЕР, ЗВЯР         САРИ                      TIER

ИЛА                           ИЛЪ                      ИЛА                        SCHLAMM, MODDER

KEPC                          ЧЕР, ЧЕРЕН        КРСНА                   SCHWARZ

КЕТРИ                       ЧЕТИРИ               ЧАТУР                    FIER

KO(C)                         KOЙ                     КО                           WER

ОСТА                         УСТА                   АСИЯ                      MUND

ПРАС                         ПРЪСКАМ          ПРУС                      SPRITZER

РЕКА                          РЕКА                    РЕТАС                    FLÜSS

РОСА                         РОСА                   РАСА                      TAU

CAMA                        CAM                     CAMA                     SELBE, ALLEIN

С(B)АБАД                 СВОБОДЪ           СВАВАСА             FREI

СКАР                         СКОР, БЪРЗ        СИГР                       SNELL

СВИТ                         СВЕТЯ                 СВЕТА                    LICHT

TAMAC                      TЪMA                   TAMACA                DUNKEL

TATA                          TATO                    TATA                       VATER

ТРАУС                       ТРОША                ТРУТА                     BRECHEN

*АЗЪНО-козя кожа, БОЛИЙ-по-голям, ВАПА-вода, езеро, ВЬСЪ-село, селище, ДЕТИ-дявам, поставям, ДРЪМ-гора, храсталак.

Приликите между тракийски, български и арийски са лесни за обяснение, ако приемем, че ние българите сме наследници на Залмоксис и Орфей, и, че прародината на древните арийци е на Балканите...както свидетелства Стефан Византийски.

Благодарение на преселенията си, траките разпространяват своя език и култура сред народите на Средна Азия. Походите на дедите ни са започнали още през четвърто-трето хилядолетие преди Христа. Дълго време предците ни са били благородническата прослойка на старите индийци и перси. С течение на времето обаче, местното население е оспорило властта имайки значително числено превъзходство. В началото дедите ни са имали предимството на знанията и технологиите, по-късно азиатците придобиват същите знания и умения...а и жажда за власт.

Известна част от дедите ни загива в сблъсъци с азиатските народи, друга част е асимирилана от тях, а със сигурност е имало и такива, които са се завърнали в своята стара земя – Балканите.

Същият този процес се наблюдава и при римляните. Те успяват да колонизират много територии в Европа, Азия и Африка. В покорените територии римляните оказват езиково и културно влияние, но в по-късни времена са прогонени от местното население. Това е истина, която никой не оспорва, но стане ли дума, че нашите деди са покорявали и повлиявали други народи много преди римляните, това бива обявявано за глупост, шовинизъм и т.н.

Пренебрегват се доказателства от исторически извори, археология, ономастика.

Това не само не е научен метод, но е и непочтено деяние. Кой е прав и кой не е показват фактите, не желанията на този и онзи. Никой няма право да укрива важни данни, без които картината на реалността би била изкривена.

Наивно е от страна на хората сеещи заблуди да си мислят, че номерът им ще минава вечно. Понастоящем всичко може да се провери. Специализираната литература вече не е привилегия за малка, избрана група хора. Днес не е толкова лесно да се запуши устата на някого. Започнат ли се преследвания против някого, българите ще започнат да задават неудобни въпроси...

Да се спре истината е невъзможно. Доказателствата за местните корени на народа ни се трупат. Трупат се и сведенията показващи какво сме дали на света. Става все по-ясно, че Прометей е само олицетворение на един народ, който е извадил много други хора от мрака. Прометей е син на титана Япет, а за титаните се е знаело, че са свободолюбиви и непокорни. В битката с боговете титаните биват изпепелени, но не изчезват. От тяхната пепел се издига един народ с невероятна сила и способности – траките. Това, че те са наши деди се доказва и от типичното българско качество – способността да се въздигнем от пепелищата и да започнем да градим отново.