УБИЙСТВОТО НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – РАЗКРИТИЯ НА МАНИПУЛАЦИИТЕ

Повечето от нас смятат, че хората на науката са винаги коректни и неотклонно се придържат към истината. Това би било нещо прекрасно, ако бе реалност, но за жалост понякога се случва точно обратното. Понякога точно тези, които трябва да издигат високо факлата на знанието, са инициаторите и поддръжниците на ужасни заблуди. Ярък пример е създаването на македонския език от известни лингвисти – хора с академично образование и солидна подготовка.

Преди около век никой на Балканите, а и в останалата част на Европа не е възприемал речта на жителите на Македония като нещо различно от българската. С течение на времето обаче, благодарение на учените Самуил Бернщайн, Дина Мухина, Рина Усикова, Зузанна Тополинска, Виктор Фридман, Кристина Крамер, Хоръс Лънт, Волф Ошлис и др., се появава нов език - македонският.

Без да се съобразяват с фактите, с многобройните свидетелства засягащи характера и произхода на населението на Македония, без да се съобразяват и с историята на народа ни, тези лингвисти и професионалисти изкривяват истината по ужасно грозен начин. Грехът им, освен създаване и лансиране на заблуди, е и подпомагането на поява на антибългарски настроения в Македония.

Ако при наличие на огромно количество информация е възможно да се създават и налагат измами, то когато информацията е оскъдна, манипулациите са още по-лесни - както за създаване, така и за поддържане. 

Ние българите сме ощетени не само със създаването на македонския език, но и с нещо друго, което е не по-малко сериозно. Става дума за определянето на характера и древността на речта ни.

Понастоящем в училища и университети се преподава, че тракийският език е мъртъв и няма нищо общо с българския. Този постулат се защитава доста дълго време и то с удивително упорство. 

Една от причините се крие в това, че ако лингвистите признаят, че не са прави, ще се наложи пренаписване не само на историята на българския народ, но и на цялата древна европейска история, а в самата лингвистика понятия като индогермански и индоевропейски ще трябва да бъдат отхвърлени и заменени с много по-точни и по-подходящи термини като индобалкански, а защо не и древнобългарски.  

В тази работа ще се опитам да обясня с помощта на какви способи е създадена вредната заблуда, според която речта на Орфей е изчезнала отдавна и няма нищо общо с нашата.  На първо място са разбира се историческите извори – сведенията за древното население на земите ни, а и неговата съдба по време на късната Античност.

Периодът на късната Античност е засегнат от летописци като Филосторгий, Св. Йероним, Амиан Марцелин, Евагрий, Прокопий Цезарийски, Йордан и др. Никой от тези автори не отваря и дума за изчезването на траките. Напротив, въпросните създатели на хроники дават ценни данни, чийто адекватен анализ помага да разберем истината за събитията между IV и VI век.

Като “обяснение” защо са “изчезнали” траките, казионните учени обикновено  дават като причина така наречените “варварски нашествия”, при които местното население бива клано най-безмилостно. За най-големи “злодеи” са обявени хуните и готите. Погледнато формално има логика – едно чуждо нашествие може да редуцира дадено население твърде сериозно.

 

Проблемът обаче е в това, че така наречените варвари са от същия произход както и тракийското население под римска власт и не селата на траките са страдали от нападенията, а предимно населените с колонисти градове. Готите не са германи, а старият тракийски народ гети. Хуните не са тюрки, а са потомци на древните масагети – амалгама от траките мизи и гети, които поне от VI в.пр. Христа (т.е. отпреди 2500 години) обитават постоянно Добруджа...която е и тяхната най-стара земя.

Да обърнем внимание на важните подробности, скрити в историческите свидетелства. Филосторгий обяснява, че дошлите в земите на юг от Дунава готи, не са нов народ, а са реално старите гети (които от незапомнени времена обитават земи от двете страни на река Дунав по сведения на писалия по-рано Страбон бел.авт.):

“На римска територия Урфил докара голяма група поселници, които бяха прогонени от древните си обиталища поради своята религия. Тези хора дойдоха от средите на скитите, живеещи на север  от Истъра и в миналото бяха наричани гети, а днес те са познати като готи.” –“Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths.” –Phil. E.H. II.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За същите готи християни, в края на IV в. Св. Йероним - човекът, който нарича Мизия с името България (Mesia hec et Vulgaria) споделя следното: “Рижите и русокоси гети карат своите църковни шатри заедно с армиите си и навярно поради това имат успех в борбата си с нас – поради факта, че изповядват същата религия” -“The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they  believe in the same religion.” – Jer.Laeta, 2

https://www.newadvent.org/fathers/3001107.ht

За това, че хуните са реално масагетите споменава Евагрий в своята “Църковна История”: “in Thrace, by the inroads of the Huns, formerly known by the name of Massagetae”  Euag.E.H.III.2

http://www.tertullian.org/fathers/evagrius_3_book3.htm

Ако някой познава добре хуните – това е Прокопий. Той не вижда в тях някакъв странен, непознат на по-стари автори народ, а е уверен, че в миналото те са известни под името масагети: “…Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace”-Proc.III.X

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI

Йордан също дава интересни сведения. Той разказва за войната между масагетите на царица Томира и персите на цар Кир, като добавя, че след края на конфликта въпросните масагети (които той дори нарича гети и готи), се установяват в Mизия, в областа наречена Малка Скития (т.е. Добруджа бел.авт.) и основават град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.”- Jord. (62)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Не само готите не са германи и хуните не са тюрки, но самите гети и мизи, на които тези две групи са представители, са хора делящи едни и същи корени. Цитиращ работа на Димитър Дечев , проф. Асен Чилингиров дава интересно късче информация, според която гетите са мизи (от рода на мизите бел.авт.): „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.

 http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm#15

За това, че гети и мизи са роднини, говорят същият език както останалите траки, а и се смесват лесно (поради общият си език и култура бел.авт.) пише Страбон :“Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи.” Страб.7.3.1

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Факт е, че старите българи са наричани мизи, готи, хуни, но това не са названия на различни народи, а на хора делящи един произход. Названията добруджани, родопчани, шопи и т.н. също не са доказателство за различния произход на въпросните групи, явяващи се важни компоненти на българския народ.

“Варварите” на казионните учени не само не са причина за изчезването на траките и тракийския език, но дори са допринесли за обновяването и възраждането на тракийския език в земите на юг от Дунава, а разбира се може да се говори и за засилване на тракийския етнически елемент на юг от Дунава.

На север от голямата река свободните траки: гети,  мизи и клонът им мизо-гетите познати като масагети, хуни, скити, запазват речта си незамърсена от латински и гръцки, и освобождавайки своите братя от римска власт, налагат своето все още ползващо падежите наречие, което ще се превърне в официален език на народа ни. 

Ето защо губещият падежите си още по време на Античността тракийски, по време на ранното Средновековие е падежен и носи името старобългарски.

Нека тези, които се съмняват в казаното до тук, да си зададат въпроса: Ако готите не бяха траките гети, а дошли от Скандинавия германи – къде са тогава стотиците германски названия на селища, реки, защо няма такива изобщо? 

Също така, ако хуните не бяха част от траките мизи, а тюрки -  къде са тюркските топоними и хидроними? Как е възможно номадите печенеги да оставят свои имена на селища за сравнително краткия си престой в Източна Европа, а набедените за германи и тюрки готи и хуни да не оставят нищо обяснимо на германски и тюркски за период по-голям от 500 години?

След като стана ясно, че “варварите” опустошавали Тракия не са чужд народ, а северни траки атакуващи римските войски и римските колонисти с цел да освободят траките на юг от Дунава от римска власт, става и ясно защо римските летописци говорят за кланета в своите работи. Не местното население е страдало, а окупаторите, които са паразитирали върху въпросното местно население явяващо се наши предци. Римските летописци са се интересували само от своите беди и бедите на роднините си.

Трябва да призная, че манипулациите на казионните учени са хитри и рафинирани. Обявявайки част от дедите ни за “варвари от север и изток” и приписвайки им редуцирането на тракийското население, историците успяват да омаят и заблудят широката публика доста успешно.

Разбира се лингвистите също имат принос в убийството на тракийския език. Техните методи също са хитри и рафинирани. Подобно на колегите си историци, които разделят няколко групи стари балканци на отделни народи, лингвистите също организират напълно неоправдано разделение. Езикът на Орфей е разкъсан на части, като целта навярно е да се избегне събиране на голямо количество информация показваща ясна връзка с българския език.

Разделението е следното: учените разглеждат същинския тракийски, дако-мизийския, пеонския, фригийския и витинския като отделни езици – сродни, но все пак отделни и различни. 

Ще напомня, че същият трик е приложен и по отношение на наречието на българите от Македония. За македонския език се казва, че е близък до българския, но все пак отделен и различен от него, което разбира се не е вярно, както не е вярно и не е правилно да се отделят дако-мизийски, от фригийски, пеонски, витински от тракийския.

Каква е последицата от стореното от лингвистите разделение? Понеже тракийските книги са унищожени (а книги е имало, съществуват исторически свидетелства за това), през XIX и XX в. учените изучаващи езика на Орфей, разчитат предимно на глоси. Това са древни думи, чието значение е обяснено от определен стар автор. Към глосите спадат и дакийските имена на билки, като общият брой на глоси в такъв случай е 120.

Вилхелм Томашек представя 57 имена на дакийски билки и 36 глоси, към които не са добавени представените още през 1872 г. от Август Фик 27 фригийски глоси. Те са много интересни, пример за това е зелкия/zelkia-зелка. Тази смайваща близост показва, че откъсването на фригийските глоси от тракийското езиково богатство е несъмнено голям пропуск. 

Нека продължим с изброяването на нередните неща. При творилия по-късно Димитър Дечев срещаме 47 имена на дакийски билки,  докато в произведението “Траките и техния език”, акад. Вл. Георгиев е доста по-скромен.

В работата “Езикът на Траките”, 1976 г., акад. Дуриданов представя само 23 глоси, не 120, навярно защото следва принципа, че на траки, даки, витини, пеони и фриги трябва да се гледа като на хора, които говорят ралични езици. Да се пропуснат над 85% от данните обаче си е нещо сериозно, каквито и да са аргументите на учените.

Не само над 85% от информацията, която дават глосите е пропусната, но дори при споменатите глоси отново има допълнително пропускане на информация. 

Ще дам конкретен пример. При разглеждане на глосата гентон/genton, като сродна е дадена староиндийската дума hatá-ударен, умъртвен. Съпоставката е правилна, но много по-точен еквивалент се явява стблг. гнетѫ, чиято праформа е *genton – напълно идентична на тракийската глоса гентон/genton.

Друг пример е глосата полтин/póltyn-дъсчена ограда, при нейния анализ са дадени староисландската дума spjald-дъска, англосаксонската speld-дървесина, цепеница и др., но е пропусната стблг. плотъ-дъсчена ограда, макар точно старобългарската дума да отговаря най-точно на смисъла на тракийската глоса, а и звуковата прилика да е най-голяма.

 Праформата на плотъ е *poltu. В случая има още един пропуск – правилната форма на глосата е полтим/póltym, като коренът е полт/pólt, а окончанието им/ym, е реално окончание за дат.пад.мн.ч. в старобългарски, както е в каменьмъ, именьмъ, небесьмъ. Значението на Полтим-брия е крепост със дървени стени, като правилната форма на топонима е * Плотьмъ верѣia.

На всичко отгоре, един друг учен – работилият в СССР лингвист Макс Фасмер дава в своя речник неправилна етимология на думата плот, свързвайки я с плет, плета. Реално плот идва от половя, разсичам, цепя, т.е. правя дъска – оттам и плотъ-дървена ограда. 

С глагола плета е свързана една друга тракийска глоса – пелта/pelta: изплетен от гъвкави клонки щит, покрит с животинска кожа, но въпреки ясните данни, никой не свързва пелта с плета.

При анализа на глосата гагила/gagyla (вид патица), в работата си “Die Srache der Thraker”, 1985 г. акад. Дуриданов предава сведенията на лингвиста Дюканж, че се касае за дума от речника на траки, витини и лидийци, но допълва, че глосата може да е малоазийска и е с неясна етимология. Удивителното е, че забележително талантлив човек като нашия акадмик не е чувал за българските думи гага-вид патица, гогол-вид птица...

Виждаме, че нито истинския брой на глосите е представен, нито пък при подложените на анализ глоси са дадени точните съответстващи български думи. И това не е всичко. Друга информация, която е нужна за разбирането на тракийския език са надписите. На наша територия са паметниците от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Браничево, Вишеград, Пандурската могила, Буково, като разбира се има и графити съдържащи интересни тракийски имена като Зайка.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първият се състои в това, че учените ни не считат надписите от Ситово и Буково за надписи. Макар според езиковедите Владимир Орел и Лидия Баюн надписа от Ситово да е фригийски, нашите специалисти настояват, че се касае за природен феномен – пукнатини от Кайнозойската ера.

А кой през Кайнозойската ера е обработил скалата и защо пукнатините съотвестват на стила на фригийските букви, авторитетите не благоволяват да обяснят. Надписът от Буково пък е считан за драсканици от 90-те години на ХХ век, макар стари хора от селото да свидетелстват, че паметникът е съществувал още по време на детството им и поради странните знаци по него е наречен Писан Камък. По този начин, отново тракийското езиково богатство е ощетено.

Другият проблем е, че при изучаване на езика на Орфей не се вземат под внимание надписите от Гърция и Фригия: над 200 от Зоне и над 350 от Фригия. С други думи – над 550 епиграфски паметника не са взети под внимание от хората опитвали се да разгадаят характера на езика на Орфей. Малък пропуск ли е това?

Поредният способ спомогнал за укриването на характера на езика на Орфей е пропускането на важни думи извлечени при анализ на имена на богове, хора, местности. Ще дам конкретен пример. В работата си от 1957 г. акад. Георгиев тълкува тракийските имена Козис/Κοζις и Козилас/Κοζειλας със стблг. думи коза, козьлъ, но през 1977 г., в друга своя работа не включва коза и козел в тракийския си речник. Защо?

В края на XIX в. Вилхелм Томашек тълкува принадлежащото на тракийската ономастика име на билка karo-pithla с чаръ-магия и пи-пия, питие, но през ХХ век това откритие, поне по мои сведения остава неизползвано от нашите лингвисти и траколози. 

Отново Томашек тълкува тракийското име Sterissa със slav. starica, sterica (реално блг. старица, щерица), но и тези данни остават неизползвани. Неизползван остава и анализът на топонима Raidestos със slav. radŭ, radostĭ (реално стблг. радъ, радость).

Пренебрегнати са и ценни сведения на творилия в ново време Владимир Нерознак. Ползвайки сведения на Лате и Креватин Нерознак тълкува фригийското селищно име Belte с *boloto-БЛАТО, като при това съпоставя топонима с тракийския Debeltos (Dibaltum). Понеже Амиан Марцелин свидетелства за това, че край Дибалтум/ Dibaltum има блата, то най-подходящият кандидат за тълкуване на значението на тракийския топоним е българската дума балта-блато....и никой наш специалист не е осъзнал това?

Преди да разгледаме поредният способ, чрез който е укрит характера на тракийския език, нека направим кратко обобщение:

 1.Историческите извори, доказващи, че няма идване на варвари в Тракия и не може да се говори за серизно редуциране на траките, не са ползвани, или поне не са ползвани адекватно.

 2.Премълчан е важният факт, че в териториите обитавани от хуни и готи не се срещат нито германски, нито тюркски топоними и хидроними, а предимно тракийски.

 3.Вместо 120 тракийски глоси, се представя твърде ограничен брой.

 4.Дори при публикуваните тракийски глоси има сериозни пропуски – българските съотвествия често не са дадени.

 5. Сведенията от тракийските писмени паметници не се ползват адекватно – някои надписи са обявени за драсканици или пукнатини в скала, а информацията от над 550 тракийски надписа от Гърция и Фригия не е ползвана изобщо.

 6.Открития на чужди учени, които при анализ на тракийски топоними и имена изполват думи, присъщи на езика ни, не се използват.

 7.На тракийски, фригийски, пеонски, дако-мизийски се гледа като на отделни езици, макар стари автори като Страбон, Херодот и др. да свидетелстват за тракийските корени на даки, гети, мизи, витини и пеони.

 

Всички тези способи са допринесли за укриването на истината, но има още един способ, който реално изиграва най-голямата роля. Касае се за манипулиране на данните за тракийския език от VI век.

 

Точно тези данни е трябвало да бъдат изполвани защото са най-близо до времето на най-ранните глаголически и кирилически старобългарски писмени паметници. Уви, това не само не е направено, но и информацията е представена по ужасяващо изкривен начин.

Ето за какво става дума: благодарение на Прокопий Цезарийски ние знаем за голям брой имена на тракийски селища и крепости. Някои от тях носят имена, които всеки българин ще разбере: Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи и още много други. Ако тези тракийски названия на населени места бяха представени на широката публика, никой не би повярвал, че тракийският език е мъртъв, а речта на старите българи е оформена в Азия.

За да спасят положението, учените прибягват към хитрост – решават да обявят Бела, Вода, Вратища за нетракийски, дефинират ги като славянски, като същевременно премълчават, че според Теофилакт Симоката, дунавските славени са реално гетите – представители на северните траки.

Премълчано е и друго. Прокопий никъде не твърди, че Бела, Вода, Вратища, Дебри, Кабец, Кал, Листи са създадени от нашественици дошли от север. За стария автор въпросните селища са тракийски. Ако тези топоними бяха само по границата, то би могло да се приеме, че римляните са позволили на определена група хора да се засели в Тракия, при условие, че ще пазят границата.

Да обаче в периода на поява на въпросните топоними, няма абсолютно никакви сведения за  установяване на нови хора из цяла Тракия, Мизия, Тесалия, Македония, Епир. Как е възможно такава огромна миграция да остане незабелязана? Разграден двор ли е била Римската Империя? Слепи и глухи ли са били нейните летописци?

И какъв е критерия, по който Бела, Вода, Кабец, Кал и др. са обявени за нови, оставени от народ дошъл през V-VI в. от север? Критерий няма, има отново премълчаване на важни данни.

Бела не може да е ново име, понеже според самият Георгиев, древния тракийски топоним Орбел съдържа елемент бел със значение бел, бял, а и е древното име на Беласица.

Вода не може да е ново име, защото според проф.  Кирил Влахов, древната форма на тракийското селищно име Одесос е *Водесос. Градът е основан през VI в.пр. Христа-около 1100 години преди времето на Прокопий. 

Кабец не може да е ново име, защото в Илиада е споменат град Кабессос. Троянската война се е състояла около 1800 години преди времето на Прокопий.

Кал не не може да е ново име, защото във Витиния тече река Калис, спомената от Тукидид.  Този автор живее около 1000 години преди времето на Прокопий.

Имената на новите селища оставени от мистериозно появилите се северни нашественици приличат поразително на едни от най-древните тракийски топоними и хидроними, но ако никой не каже и обясни това, вече е лесно да се фабрикуват измислици, чиято единствена функция е да поддържа старите, наложени от чужди учени виждания за историята на народа ни.

В отчаяние, когато са притиснати от неудобните за тях факти, моите противници ехидно подмятат, че българския не може да е наследник на тракийския понеже е сроден на сръбски, хърватски, словенски, полски и т.н. 

Да, така е, но това родство не е никакъв проблем. Благодарение на Апиан и Стефан Византийски ние знаем, че западните, северните и източните съседи на траките, по-точно древните народи илири и скити са близки роднини на траките. Казионните историци обаче бягат от сведенията на Апиан и Стефан Византийски като дявол от тамян.

Толкова ли е трудно да се осъзнае, че днешните ни роднини са потомци на тракийските съседи и роднини илирите и скитите, които впрочем също са обявени за изчезнали народи от казионните учени.

Никой авторитет не се притеснява, че изчезването на най-войнствените и най-силни народи на Източна Европа е едва ли не по географски принцип – сякаш в миналото зли духове са унищожили всички хора между реките Елба и Волга, между Балтийско и Бяло море. Казионните учени изтриват населението на половин Европа от историческата карта! И това е наука!

Както се уверяваме – не може да се вярва на историците и лингвистите, чиито способи на работа са представени в това есе. Реално могат да бъдат посочени още много неща, като например общи белези на тракийски и старобългарски. Информацията по този въпрос е доста обемна и няма как да се представи в блога. За важните данни съм отделил място във втората част на книгата си “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” - т. II.  

Тези, които се запознаят с приложенията от книгата ми, ще се уверят, че речта на Орфей никога не е умирала, но са направени много опити тя да бъде представена за мъртва. Народът, от който произлизат Залмоксис, Спартак, цар Резос и др. никога не е напускал историческата сцена, побеждаван е, но не е покоряван. 

Това, което нашественици като перси, галати, римляни и гърци не успяха да сторят с меч, почти се удаде на действащите с перо казионни учени. Казвам почти, защото номерът не мина. Истината за нас продължава да излиза, а с нея изгрява отново и нашата звезда. Имало ни е в най-бурните моменти на историята и пак ще ни има.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

 

 

“ТУРЦИТЕ”, КОИТО МЕ НАКАРАХА ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН

 

Преди доста време един мой добър приятел спомена нещо, което ме озадачи безкрайно. По време на разговор засягащ населението на Родопите, този човек каза, че българските мюсюлмани са облагородили исляма. Приятелят ми – краевед и художник обясни защо мисли така, спомена за неподправената доброта, трудолюбие, честност и благост у българските мюсюлмани. Човекът знаеше какво говори защото бе скитал дълго време из южните региони на страната ни и бе опознал добре хората, които бе срещнал по пътя си. След няколко години имах възможността да се срещна със сънародници, които изповядваха не моята вяра, а исляма и се уверих, че думите на моя приятел са верни.

Съдбата ме завъртя така, че прекарах няколко месеца в Турция. Никога няма да забравя радостта в очите на сънародниците живеещи в Одрин, Шаркьой, Бабаески и др. селища в европейската част на южната ни съседка. Въпреки, че изповядваха исляма, тези хора не бяха забравили корените си – нещо, с което много от политиците ни изобщо не могат да се похвалят. Освен родовата си памет, живеещите в Турция сънародници бяха запазили и старите си добродетели, а и топлота към хората, с които делят едно потекло.

 

Веднъж се случи така, че влязох в малко, но добре подредено магазинче за хранителни стоки. Понакупих различни неща, платих и си тръгнах. След минута-две чух някой да вика след мен на български: - Господине, господине, чайкате! Обърнах се и видях един възрастен човек, който бързаше към мен. Настигайки ме той каза: - Дал сте повече отколкото трябва... Сумата бе смешно малка, но човекът се чувстваше задължен да я върне и го направи. Удивих се на тази изумителна честност и го попитах откъде знае български. Той се усмихна и отговори: - Това ми е родният език.

 

Драго ми стана не само поради това, че съм срещнал светъл човек, но и сънародник запазил своя език макар да живее в другаа държава. След няколко дни срещнах друг сънародник, отново дядо с бели коси и отново с очи, от които бликаше благост. Понеже разговарях на български със свой колега, старецът разбра веднага откъде сме. Усмихнат той ни поздрави с думите: - Добър ден момчета! Ние разбира се отговорихме с добър ден, но той закима с глава и каза: Не, не, като ти кажат добър ден – отвръща се: дал Бог Добро! Мен така са ме учили да казвам като бях малък.

 

В последвалите дни и месеци станах свидетел на гостоприемството, добротата и почтеността на много български мюсюлмани от Одрин, Текирдаг, Бабаески, Узункюпрю и Шаркьой. Наложи се да отида на частен зъболекарски кабинет, но не платих нищо за услугата...защото бях българин, а и от Филибето – родния град на бащата на зъболекаря. Престоят ми в Турция бе обогатен с много хубави преживявания, много срещи със сънародници, на които съдбата бе отсъдила да станат турци. Аз не бях нито политик, нито богат човек, че да могат тези хора да се надяват да получат нещо от мен. Не, те бяха добри и любезни защото все още чувстваха връзката си с България. Думите им бяха искрени, поведението човешко.

 

След няколко години по стечение на обстоятелствата бях вече в Германия. Както всеки сънародник в чужбина, аз търсех български продукти: сирене, домати, боб. Такива се предлагаха в турските магазинчета. Веднъж в едно такова магазинче в Мюнхен срещнах сънародник, който ме разпозна по това, че съм българин по книгата, която носех със себе си – “Избрани стихотворения на Иван Вазов”. Човекът се усмихна и каза: – Драго ми е да видя сънародник тук. С какво да Ви помогна, какво търсите?

Казах му, че искам да купя сирене и всичко друго, което е от България. Човекът се върна след няколко минути с кошница пълна с каквото ми душа желаеше. Попитах го как му допада живота в Германия? Бай Орхан, така се представи той, въздъхна и каза:- Ако в Разград имаше работа, нямаше да съм тука. Всеки ден искам да се прибера, но дъщерята ще учи и трябват пари.

 

На излизане от магазина, бай Орхан рече: -Дайте ми за някой ден тая книга, аз като я копирам, ще Ви я върна. Останах учуден относно интереса към Вазовите творби, но оставих книгата в магазина и чак след седмица отидох да си я взема. Бай Орхан ме посрещна доволен, върна ми книгата, която даже бе подвързал с хартия, за да не се цапа. Подтикнат от любопитство попитах: - Вие сте мюсюлманин, защо Ви интересуват стиховете на Вазов? Човекът повдигна вежди и рече: – Аз като съм мюсюлманин, не съм ли българин?  

 

Всеки пък когато минавах през Мюнхен спирах до магазинчето, в което работеше бай Орхан. Не толкова за сиренето и българските домати, които тогава все още се произвождаха, а и изнасяха, а най-вече заради сънародника опазил българщината в сърцето си. Той рецитираше “Аз съм Българче” перфектно и с такова вдъхновение, че заразяваше и мен. Времето прекарано с този човек се превърна в прекрасен спомен.

 

След време срещнах други сънародници мюсюлмани в Западна Европа, този път в Холандия. Мъж и жена от cмолянско село работеха в магазинче за хранителни стоки, а по случайност тяхна колежка бе една моя съседка. Тя ми разказа за магазинчето и за хубавата стока, която се предлагаше там. Разбира се станах редовен клиент, а и редовен събеседник на родопчаните. Срещите ни бяха приятелски, бях посрещан и изпращан с усмивка.  След няколко месеца обаче забелязах, че и мъжът и жената бяха със загрижени лица. Попитах ги дали имат проблеми със заплащане, застраховки, разрешителни за работа и т.н. и предложих помощта си. Мъжът въздъхна и рече: - Не е за парите, чорбаджията плаща добре и редовно, но е загубен човек и ще се махаме с жена ми.

 

Заинтригуван в какво се изразява загубеността на собственика на магазина, аз запитах родопчанина не може ли да се направи нещо. Човекът започна да разказва: - А бе, онази седмица чорбаджията ме пита дали бия жена си. Аз си мисля, че е майтап и му казах, че всяка вечер я спуквам от бой и той остана доволен...Хубаво, ама след ден-два той пак пита дали бия жена си, защото неговата жена и дъщеря не били виждали да го правя. Аз още си мисля, че е майтап и му казвам, че налагам жената тайно, да не вижда никой. И какво мислиш – оня ми вика да съм я биел пред неговата жена и дъщеря, да хващали страх...и тогава разбрах, че няма майтап, ами онзи пещерняк наистина иска да ударя жена си. Аз съм над двадесет години с нея, лоша дума не съм ѝ казал, камо ли да я бия. И двойно да ми плаща, при тоя няма да остана.

 

Тогава не само си спомних думите на своя стар приятел, който каза, че българските мюсюлмани са облагородили исляма, но и разбрах напълно какво е имал предвид. Не бе само трудолюбието, не бе само честността, а истинското, неподправеното, естественото благородство закодирано в гените на народа ни. Тези, които аз и милиони други наричахме турци, се оказаха най-ревностните носители на типичните за народа ни качества. Религията не ги бе променила, не ги бе откъснала от корените им – напротив, те бяха облагородили вярата си с поведение на Човеци.

 

Тъжно ми е за това, че нито през последните 30 години, нито през годините преди тях, никой политик не направи действия, които да доведат до пълна консолидация на българските мюсюлмани с останалото българско население. Печално е, че само шепа хора като Мерския Маркерморт и Евгений Теодоров споменаха за това, че българските мюсюлмани са запазили говорите си, шевиците си, обичаите си в такава чистота, която никъде другъде не може да се срещне (М.Макдерморт), че в началото на ХХ век Гергьовсен – отражението на култа към Тракийския Конник се празнува в Смолянско наравно с Байряма, а при мюсюлманите от Гоцеделчевско и повече от Байряма (E.Теодоров).

 

Вярно е, че историята ни рядко се срещат моменти на покой и благоденствие, вярно е, че чужди сили постоянно са бутали народа ни в различни войни и конфликтни, но въпреки това, политиците би трябвало да осъзнаят важността на запазването на българското самосъзнание на нашите мюсюлмани. Изказването, които Мидхат Паша прави относно характера на населението на България през 1878 г. е трябвало да се популяризират и до такава степен, че да проникнат в съзнанието на всеки гражданин на държавата ни:

 

“Преди всичко трябва да спомена, че сред българите живеят около един милион мюсюлмани. В това число не слагам нито татарите, нито черкезите. Мюслманите, за които говоря не са дошли от Азия както се смята днес. Напротив, тези хора са потомци на българите повърнати в исляма по време на османското завоевание на страната и последвалите години. Тези мюсюлмани са чеда на същата страна, те са от същата раса и произход както останалото българско население. Те не говорят друг език освен българския.” (Ислямът на Балканите, Х.Т. Норис).

 

Разбира се след времето на Мидхад Паша нещата се променят, започва се турцизация на българските мюсюлмани: бавна, рафинирана, упорита. Понеже нашите политици не сториха нищо да се спре този организиран от чужди сили процес, а инициативата за запазването на самосъзнанието на тези наши братя и сестри бе подета само от шепа смели и благородни хора, в ново време много от нашите мюсюлмани не считат себе си за българи, турският език заема мястото на българския.

 

Ето това направи възможни печалните събития от 80-те и 90-те години на ХХ век. Лъжите наложени от чужденци направиха възможа появата на партията ДПС, чиято идеология е не просто фалшива, но и антикоституционна. За последствията от управлението на тази партия до ден днешен не е нужно да говоря – те са ужасяващи. Пак ще набегна обаче – не българските мюсюлмани са виновни, те са жертва на недалновидна политика и умело режисирани от чужди сили манипулации.

 

Много от познатите ми смятат, че нещата са до такава степен объркани, че не може да се направи нищо, че вече е преминат момента, в който може да се направи поврат. Аз обаче не споделям това виждане. Не храня илюции, че политиците, чието съществуване зависи от продължаването на живота на лъжите ще се разкаят и ще пуснат кокала. Не, те ще бранят властта си дори с цената на реки от кръв. Ние обаче – обикновените хора можем да направим така, че темелите, на които политиците стоят да се разклатят не с революции и метежи, а с подаване на ръка на българските мюсюлмани. Борбата не бива да се води с насилие, а с популяризиране на истината. Тя е, че един народ не бива да се дели на две заради религия. На българските мюсюлмани трябва да се обяснява, че не са потомци на появилите се в полето на историята едва през VI в. средноазиатски тюрки, а са чеда на хора, които са ковали историята на Европа повече от 6000 години по-рано. На българските мюсюмани трябва да се обяснява, че нямат нищо общо с тези нашественици, които в миналото окървавиха Европа от Босфора до Виена, а са наследници на народа, от чиито среди произлязоха лекуващите човешките души Залмоксис и Орфей.

 

Казана кротко и убедително истината ще намери своя път към сърцата на българските мюсюлмани. Кръвта вода не става. Лъжите на безсъвестните индивиди ще бъдат отмити, а народът ни обединен. Вярвам в това, а когато вяра и дела са в синхрон, добрият резултат не закъснява.

УКРИТИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО

Много усилия са хвърлени, за да се наложи заблудата, че старите българи са чужд за Балканите народ. Без да има доказателства, речта на дедите ни бе дефинирана един пък като угрофинска, друг път като тюрска, а после и като иранска. Като “аргумент” за екзотичния език на дедите ни бяха представяни техните лични имена, а и титли. При това систематично са премълчавани планини от данни. По този начин българският читател бе лишен от база за сравнение и бе подведен.

За връзката между старобългарските имена Аспарух, Бузан, Кардам, Корсис, Кроват, Мостич, Сабин, Тервел с присъстващите в тракийската ономастика –Аспиос, Бузос, Кардамиле, Кровизи, Мостис, Сабин, Тревелиус, не бе казано абсолютно нищо, все едно информацията не съществува. Още през XIX в., през 1876 г. е публикувана интересна информация, при което древното име Кардамис е сравнено със старобългарското Кардам. Цитирайки труда на учените Папе и Бензелер, Дюмонт не само сравнява името Кардам с други подобни от времето на Античността, но за титла на българския владетел използва титлата принц  (prince). Немските изследователи също смятат Кардам за принц, т.е. княз, в работата им е употребена думата fürst,  а не chan - кан, хан.

Като “доказателство” за средноазиатските корени на дедите ни, бе използван факта, че тюрките имат титли като каган, таркан и др. Това обаче не означава абсолютно нищо. От една страна никой не доказа убедително, че титли като багаин, багатур, таркан, каган и др. са действително тюрски (а те и не са бел.авт.), не бе взета под внимание и възможността въпросните титли да са дадени на тюрките от стари балканци заселили се още по време на древността в Средна Азия.

В старобългарския език са запазени доста от типичните за Римската Империя титли и административни титли и термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ. 

Срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ.

В старобългарските епиграфски паметници намираме дори римски названия за укрепления. Това са кастрон-крепост, канпон-военен лагер, фосатон-отбранително съоръжение. Срещат се също названия на въоръжение:  касидия, лоракия, идващи от лат. cassida-шлем и lorica-ризница, броня. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща-копие, идваща от от лат. lancia-копие.

От тези факти не може да се заключи, че старите българи принадлежат на италийските народи, от които произлизат римляните. Ползването на римски титли и термини от военното дело само показва, че дедите ни са били дълго време в съприкосновение с потомците на Ромул. А мястото, в което това общуване между българи и римляни е осъществено, е несъмнено Тракия. Старите балканци са под римска власт повече от шест века, а това несъмнено е оказало влияние върху езика.

В миналото, радетелите на теорията за тюрския произход на старите българи посочваха като “доказателство” особените имена на годините в Именника на българските владетели. Дори да приемем за момент, че названията шегор, дилом, сомор и т.н. са тюрски, това също не доказва абсолютно нищо, понеже фактът, че понастоящем ние ползваме латински названия на месеците, не ни прави италийски народ. Имената на месеците от януари до декември са от латински произход, а тези имена на месеци присъстват в старобългарския език.

Реално латинските заемки в старобългарския език са доста повече от “тюрските” и “иранските”. Не се касае  за предимство от една-две думи, а за доста сериозно количество. За да не бъда голословен, представям списък с въпросните заемки от речта на римляните присъстващи в речта на дедите ни:

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот

КИНЪСЪ-налог, данък

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари  

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса: Ако латинските заемки в старобългарския език са около 500% повече от тюркските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюркски произход на старите българи?

Научен метод ли е това, що за ниво на интелигентност са имали хората съчинили официалната теория за произхода на старите българи? Ако не липсата на интелигентност и способност за извършване на критичен анализ са причина за налагането на заблудите, то излиза, че заблудите са налагани умишлено, а това вече е нещо, което може да се класифицира като престъпление.

Навярно страхувайки се от критика и край на кариерата, никой млад историк или езиковед не се осмели да зададе важните въпроси: Защо в старобългарската военна терминология няма тюрски или ирански думи? Как така хора, успели да победят Римската Империя и да си извоюват епитета страшни за целия свят :”Bulgari toto ordo terribiles”, ще забравят и изоставят своите названия за оръжия, а и ездаческата си терминология?

Всъщност, бяха направени опити, присъстващите в старобългарските инвентарни надписи думи като тулсхи, купе и т.н. да бъдат изкарани тюрски, а после и ирански, но без успех. Казвам без успех защото при сравненията изобщо не бяха споменати трако-пеласгийските думи тулaкос-торба, т.е. колчан за стрели, купа-шлем и т.н.

Дори да приемем, че купе, тулски, юмши и др. са от тюрски, или ирански произход, то тяхното количество в старобългарския език е нищожно. Представям списък със сто петдесет и пет старобългарски думи засягащи военното дело и държавното устройство на дедите ни. Списъкът далеч не е пълен, но дори и в този си вид показва убедително, че в миналото, в никакъв случай не е имало оправдание титлите, имената, а термини от календара ползван от старите българи да се ползват като аргумент за азиатския произход на дедите ни.

Constantine Manasses - Scanned from book "Miniatures from the Manasses Chronicle", Ivan Duichev, "Bulgarski hudojnik" Publishing house, Sofia, 1962

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars#/media/File:53-manasses-chronicle.jpg

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

1.оимъ-боец

2.оимьство-войска

3.оимьскъ-воински

4.воинъ-войник

5.копииникъ-копиеносец

6.мечьникъ-мечоносец, страж*

7.стрѣльцы-стрелци*

8.земьникъ-наемен войник

9.орѫжниикъ-тежко въоръжен войни

10.борьць-боец, борец

11.сътъникъ-стотник

12.вои-войска, армия

13.воиска-войска

14.воиньство-войска

15.рати-войници

16.въплъчениѥ-войска 

17.оплъчениѥ-боен ред

18.побранскъ-военен

19.чинъ-военен строй

20.чело-челен отряд

21.орѫжьнъ-носене на оръжие, въоръжение

22.стражъ-пазач, палач

23.блюстель-страж, надзорник

24.мощьникъ-боен другар, съюзник

25.оустителъ-кочияш, колар

26.велъможа-велможа

27.владыка-владика, господар

28.владычицъ-господарка

29.вождь-вожд

30.воѥвода-войвода

31.кънѧнзъ-княз

32.прѣходь-вожд, предводител

33.предъборникь-предводител

34.кръмьчии-кормчия, ръководител, наставник

35.начѧлникъ-началник, вожд, предводител

36.властелъ-властелин

37.самъчии-титла на висш служител

38.самодръжител-монарх, властелин

39.самодръжецъ-властелин, господар

40.самовластьнъ-независим владетел

41.миродрьжець-владетел

42.прѣвладыка-владетел, властелин

42.правитель-вожд

44.предъборникъ-предводител

45.дрьжатель-управник

46.господинъ-господар

47.доводителъ-водач

48.намѣстьникъ-наместник

49.могѫтъ-знатен човек, велможа

50.жоупанъ-жупан

51.старѣишина-старейшина, управител

52.настольникъ-наместник

53.санъ-сан, служба – твърди се, че е тюркса, но няма убедителни доказателства

54.сѣчьць-палач

55.блюстель-надзирател, страж

56.вратаръ-пазач на вход

57.двьрнькъ-вратар

58.трѫбии-тръбач

59.стража-стража, охрана

60.балии-лекар

61.врачъ-лекар

62.вѣстьникъ-вестител

63.дрьжава-владеене

64.власть-власт

65.владѫ-владея

66.владычество-владичество, властване

67.крѫгъ-област, събрание

68.вѣще-събрание, съвещание

69.начѧлиѥ-управление

70.владычелствовати-властвам

71.оплотъ-ограда

72.острогъ-ограда, вал за защита от неприятелско нападение

73.остражиѥ-крепост

74.прѫдъ-крепостен вал

75.крѣпость-крепост

76.станъ-укрепен лагер

77.стѣна-стена, защита

78.одрина-ограда

79.ныръ-кула

80.стлъпъ-наблюдателница

81.стражище-наблюдателна кула

82.стрѣльница-укрепление, от което се стреля

83.стрѣлостоѧтельница-обсадна машина

84.нападеньѥ-нападение

85.рать-война

86.сѣчъ-сеч, война

87.брань-битка, война

88.одолѣниѥ-победа

89.колѥниѥ-клане

90.сѫпьръ-противник, неприятел

91.врагъ-враг

92.находъ-нападение

93.оплѣнениѥ-пленяване, пленичество

94.обѧтиѥ-плен

95.оубити-убивам

96.побити-убивам, унищожавам

97.въздринѫти-отблъсна

98.тлѣщи-удрям

99.събости-пробода

100.пронажати-пронизвам

101.пронисти-пробода, пронижа

102.оусѣкнѫти-обезглавявам

103.сѣкѫ-сека, посичам

104.орити-унищожавам

105.отъвлѣщи-опъна лък

106.осѣсти-обкръжавам, обсаждам

107.окрочити-обкръжа

108.оутстѫпати-отстъпвам

109.оплъчати сѧ-строявам се в боен ред

110.орѫженсьтвовати-пазя с оръжие, охранявам

111.хранити-пазя, защитавам

112.блюсти-пазя, охранявам някого

113.остѣнити-ограждам със стена, укрепвам

114.одрьжти-завладявам

115.одолѣвати-побеждавам

116.конъ-кон

117.кобыла-кобила

118.жрьбѧ-жребче

119.клюсѧ-конче

120.оузда-юзда

121.дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

122.бръзда-желязната част на юздата

123.седьло-седло

124.ременъ-ремък

125.вощага-камшик

126.тинъ-камшик

127.iaрьмъ-ярем, хомот

128.iахати-яздя

129.въпрѧщи-впрегна

130.лѫкъ-лък

131.тѧтива-тетива на лък

132.стрѣла-стрела

133.тоулъ-колчан

134.острьѥ-острие

135.стрѣкало-острие

136.мечъ-меч

137.брьдоунъ-меч

138.ножъ-нож, меч

139.ножьница-ножница

140.кордъ-вид меч

141.копьѥ-копие

142.сило-примка, ласо

143.брады-брадва

144.сѣчиво-секира, брадва

145.секыра-секира

146.топоръ-брадва

147.брънѩ-броня, доспехи

148.шлѣмъ-шлем

149.щитъ-щит

150.орѫжиѥ-оръжие

151.вьсеорѫжиѥ-пълно въоръжение

152.палица-палица, тояга

153.кръкыга-каруца, талига

154.колесьница-колесница

155.возъ-каруца, кола

Думите със звездичка* са официално старочерковнославянски, но това не е нищо друго освен алтернативното название на старобългарския език.

Фактите са неумолими, старобългарската военна терминология няма нищо общо нито с тюрската, нито с иранската реч. Фактите са неумолими, но и неудобни и поради това са укрити. Кой би вярвал на старите нелепи измислици, ако би имал възможност да сравни представения тук списък с често цитираните, но само шепа екзотични думи, чиято етимология не е изяснена?

Старите българи никога не са губили езика си, а и не са идвали от Сибир, Памир, или Кавказ. Така нареченият съюз между прабългари и славяни е всъщност съюз между европейски мизи и гети – хора, които говорят един език и от незапомнени времена обитават Източна Европа, макар някои групи да се преселват в Мала Азия и Средна Азия. Нашата прародина е тук на Балканите, това показва нашият фолклор, нашият доминантен антропологичен тип, а и нашите гени. Време е скъпите ни историци да изоставят фантазиите и измислиците и съобразявайки се с фактите да позволят на неомърсени със създаване на вредни за България манипулации хора, да пренапишат историята ни.

Използвана литература:

1.Ст.Стоянов, М.Янакиев, Старобългарски език -Текстове и речник, Наука и изкуство, Пето издание, София 1976;

2.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

Извори от интернет:

Старобългарски Речник http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ, ЧЕСТИТО СЪЕДИНЕНИЕ !!!