КРАСИВАТА ТРАКИЙКА ЕВРОПА

Във всяка легенда има и частица истина. Преданието за хубавата принцеса Европа не прави изключение. Древните писания разказват, че тя била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявайки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена от кроткото поведение, Европа седнала на гърба на необикновеното животно. Тогава преобразеният бог се изправил бързо и отнесъл надалеч (чак до остров Крит) смаяната девойка.

Отвличането на Европа - фреска от град Помпей, изобр.Wetman

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Pompeiii.Europa.iFresco.jpg

Това е легендата, каква обаче е истината? Kакво е значението на името Европа?  Важно е да се знае, че първоначално с името Европа е обозначавана територия в Тракия, не във Финикия, или Гърция. Най-древната Европа е област обхващаща земите на юг от Стара планина до Егейско (Тракийско) и Черно море.

Eвропа и приелия образа на бик бог Зевс -Tarquinia Museum, изобр. Wikipedia 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Europa_copy.jpg/800px-Europa_copy.jpg

За да разберем повече за произхода на красивата принцеса ние трябва да обърнем поглед към нейното семейство. Бащата на Европа носи името Агенор. Въпреки, че е обявен за финикиец, той носи трако-троянско име, което няма обяснение с помоща на нито един от езиците на Ориента. От любовта със Зевс, красивата благородничка ражда три сина – Минос, Радамант и Сарпедон. Неин брат е Кадъм – основателя на Тива и баща на Земела.

Името на Земела не се нуждае от много коментар. Земела е тракийската богиня на земята. Връзка с името й показват хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската землia-земя. Това е установено отдавна от някои наши лингвисти, като Вл. Геориев. За продължение на култа към Земела/Семела при българите пише Борис Илиев в работата си " Тракийската Богиня Самела в съзнанието на българите днес".

Земела е майката на тракийския бог Дионис. На него се приписва покоряването на Индия и създаването на цивилизация там. Най-древното споменаване на името на този бог е на документи с Линеар Б под формата Дивонус. Обяснение на името може да се даде със стблг. диво, дивьнъ-чудо, дивен, удивителен.

Синът на Европа Минос се е славил с мъдростта си, затова е логично да свържем неговото име със санскритският глагол манати-мисля, който пък отговаря съвсем точно на старобългарския мьнети- мисля. Приликата е толкова голяма, че санскритската и българската дума могат да се вземат за диалектни варианти принадлежащи на един език.

Името на Радамант – вторият син на Европа също притежава  обяснение на санскрит и български. Частицата Pада е съпоставима със санскритската дума рада- успех, благополучие, радост и разбира се старобългарската дума радъ- радост. С частицата мант се изразява притежание в санскрит (пашумант означава имаш животни, паша ). Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Т.е.   Радамант   означава имащ радост, радостен. С подобен строеж е са тракийските имена Акамант и Йфидамант (съюзници на трояните).

Сарпедон е защитно име със значение кривчо, изкривен. Обяснява се с хетската дума сарпа – сърп (крив предмет), санскритската сарпа – влечуго (криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп. Понеже в древността детската смъртност е била висока, то на новородените често са се давали защитни имена със значение крив, грозен, черен ( Грозьо, Черньо) с цел да се отклони злото.

Трябва да се добави и това, че в Тракия, точно в областта Европа е регистриран топоним Сарпедония -Σαρπηδονίης ἄκρης. Той е споменат от бащата на историята – Херодот – Her.VII.58.

Какво обаче означава Европа (Europa)? Едно е сигурно, в дълбока древност името на чаровната девойка е звучало съвсем различно. Според мен частицата ЕУ  (Eu)  имаща значение хубаво, е звучала първоначално като хув, хуу, хуб. В действителност гръцката дума еу – хубаво отговаря на авестийската хуу, галската су, санскритската суба/шуба– хубаво и разбира се нашата хубаво, убаво (диал.форма).

Втората частица ропа отговаря прекрасно на санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма. За рупа-форма трябва да се добави, че е свързана с тракийските  думи рупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае).

Връзката форма- режещ инструмент можем да видим и в нашите думи образ и режа, ряз, т.е. образът, формата са нещо, което е изрязано, издялано (М. Фасмер). Дори и нашата дума тяло има значението нещо издялано, оформено (М. Фасмер). Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добре оформен(а).

Истинското име на Европа е звучало като Хубрупа, Хурупа и е означавало – хубавицата, жена с хубави форми. Най-древният вариант на името на красивата тракийка дала названието на цял континент е запазен в български диалекти като Юрупа, Урупа.

Любопитен факт е това, че рупа - втората частица от името на Европа (или по-точно Хурупа) се среща и в названието на Рупите. Този особен топоним има значени – местност с особени форми. Който е бил там знае, че това отговаря на истината.

Похищението на красивата тракийска принцеса от взелият формата на бик Зевс е всъщност романтизираната миграция на траки в посока юг, към остров Крит. Бикът е символ на древно тракийско божество олицетворяващо първичната сила. Не случайно тракийския Загрей – бикът е почитан на остров Крит.

За тракийска миграция на остров Крит спомена отдавна Бердржих Хрозни в работата си “Ancient  History  of  Asia  Minor, India and Crete”. Даровитият учен свърза появата на особен вид керамика на остров Крит с идването на балкански преселници. 

От друга страна критските топоними Кносос, Пергам, Гортиния, Ида, показват връзка с тракийските Книшава, Пергам, Гордион, Ида. Да не забравяме и това, че на древни документи с Линеар А (от Крит) са документирани тракийски лични имена  като Арей, Питак, Диза, Резос.

Време е истината да излезе наяве, трябва да се знае, че най-старата област носеща името Европа е в Тракия. Ние сме потомци на първите европейци, на първите просветители, благодарение на които милиони хора получиха писменост. От нашите земи се разпространиха организираното земеделие и скотовъдство, които направиха възможна неолитната революция. Дедите ни създадоха първата възвишена и хуманна религия отричаща насилието и отмъщението.

Нашите предци бяха носители на светлината, затова и мразещите доброто хвърлиха много усилия да ни заличат. Досега не са успели, дано и да не им се отдаде. Просто не трябва да позволяваме да ни унищожат духовно. Светът има нужда от нас!

 Използвана литература:

1.J. Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994

2.Г. Батаклиев, Антична Митология, Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

3.M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
4.W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
5.A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;

6. Этимологический словарь Фасмера  http://fasmer-dictionary.info/

7.R.W. Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1962;

8.B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, Artia, Prague, 1952; 

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

ОРФЕЙ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В БОГ

Има личности, чийто пример продължава да буди възхищение, дори и хилядолетия след смъртта им. Нашият Орфей е ярко доказателство за това. В миналото са създадени много статуи, художествени мозайки и фрески изобразяващи певецът омаял всеки с дарбата си.  

Орфей заобиколен от свои сънародници - изображение на ваза от Гела, съхранява се в Берлинския Исторически Музей

Името на тракийският благородник е преплетено в безброй легенди и предания, а учението му е оказало изключително голямо значение в оформянето на европейската култура. На Орфей се приписват въвеждането на постенето, прогонването на епидемии, предсказването на бъдещето и пречистването от греховете. Не кой да е, а сам хиперборейският  Аполон, дава на великият тракиец златна лира, от чийто струни се отронват вълшебни звуци, трогващи, дори  строгите богове.

Певецът с магически глас не само е лекувал душите на болните, но е показал пътят към божественото. Няма друг мъдрец, мислител и философ, който в онази отдалечена епоха да е успял да проникне така дълбоко в съществото на битието и да се докосне до безкрайните полета на вечността. Поради тази причина мнозина тръгват по стъпките на великият тракиец и в последствие биват създадени учения подобни на неговото. 

Питагоризмът и вярата на келтските друиди нямаше да съществуват без мъдростта, литнала от устните на Орфей, попила в старата тракийска земя и в сърцата на нейните обитатели, а после чрез техните слова разпространила се навсякъде и посяла семето на любовта към доброто.

Учението на славният тракиец променя значително обществото на древна Гърция. Проклий твърди, че цялата елинска теология (наука за божственото) е рожба на орфеевата мистагогия (въвеждане в мистериите). Знае се също, че известните мислители Питагор и Платон са почерпили много от извора на знанието потекъл от сърцето на безсмъртният тракиец. Орфеевата доктрина става дори основа на елинската духовност, наука и философия, като продължава да оказва силно влияние дори и във ранните векове на християнството.

Вярата във възкресението и в безсмъртието на душата се считат за основни принципи на орфеизма. Това е причината траките да приемат сравнително лесно носещото същите идеали Исусово учение. Интересна подробност е това, че ранните християни са наричали Спасителя Вторият Орфей! Това показва колко важна е била личността на благородният тракиец в древността и какъв дълбок отпечатък е оставила в съзнанието на хората.

Орфей е отъждествен с нашият Господ, от когото идва спасението и просветлението. В това, разбира се, няма нищо чудно защото и Орфей, и Христос са носители на доброто, изцеляват болни, борят се със злото и имат достъп до вечната мъдрост. Двамата са орисани с жестока и мъченическа смърт, но побеждават телесното и се сливат с вечността. Житейският им път става пример за подражанение на тези търсещи абсолютната истина за човешкото съществуване.

Има много и различни предания за Орфей. Разбира се, най-известно е това, в което благородният тракиец се влюбва в красивата нимфа Евридика, намира щастието в съвместният живот с нея, но загубва съпругата си, ухапана от отровна змия. От мъка по нея той слиза дори в ада, успява да трогне лодкарят Харон, който го превежда през Стикс в света на мъртвите. 

Орфей и Евридика, мраморен релеф от Неапол, изобр.Petersen

С песните си и опияняващата мелодия на своята лира разтърсва сърцето на бог Хадес, който му връща любимата при условие, че тя ще върви след Орфей, но докато той стигне светът на смъртните не бива да се обръща назад и да поглежда към любимата си.  Можеш ли, обаче да вървиш из смрязяващите кръвта подземия на ада и да не се безпокоиш за тази, с която си делил всичко. Нали с всяка стъпка ще те нападат мисли добре ли е тя, следва ли ме, ще бъдем ли отново заедно?  Разтърсван от терзания, Орфей се обръща, за да види как опечалената Евридика се стапя в мрака, отнесена обратно в ледената прегръдка на Хадес. Като мълния болката прониква в сърцето на младият тракиец. Със сълзи на очи той отново умолява богът на смъртта да му върне любимата, но този път господарят на подземният свят е неумолим. Нито сладкият глас, нито вълшебната мелодия на златната лира го трогват.

Прокрусен от мъка, Орфей се завръща в света на хората, но там няма радост за него. Вместо весела музика пръстите му изтръгват тъжни ноти от струните, гласът, който е омайвал дори дивите зверове сега докарва само сълзи и тъга.  Срещайки празнуващи вакханки Орфей намира смъртта си. Служителките на богът на екстаза биват разгневени от поведението на певецът, който вместо да слави Дионис оплаква загубената си любов. В пристъп на неконтролируема ярост вакханките убиват Орфей, разкъсват тялото му на части, а главата му хвърлят в река Марица, чиито води я отнасят чак до остров Лесбос. Скърбящите музи събрали частите от орфеевото тяло и ги погребали с почести в подножието на Олимп. Преданието разказва, че славеите от това място пеели много по-запленяващо отколкото тези от други региони. Това разбира се, се дължало на факта, че тленните останки на тракийският музикант лежат там.

Това е легендата предадена от елините. Те обаче са приели всичко буквално и не са успели да вникнат в смисъла на тази трагична и вълнуваща история. А тя съдържа дълбока мъдрост. В съдържанието са вплетени важни идеи, до които велики мислители ще достигнат едва след дълги векове.

Около хиляда години след времето на Орфей, Буда ще заключи, че привързването води до нещастие, че материалният свят е една илюзия, която ни е оплела с невидими окови причиняващи страданиие на душа и тяло. По-мъдър урок е трудно да се даде. Не е възможно по-добре да се каже, че трябва да живеем днес, сега, да се насладим на всеки момент, да обръщаме внимание на близките си, защото хубавият сън може внезапно да свърши. Всеки момент е уникален и никога няма да се повтори, такова е естеството на света.

Нито плач, нито молби ще върнат загубеното, затова е по-добре да се радваме на любовта и топлината давана от близките ни, докато можем. Трябва да превърнем момента във вечност, обръщайки очи към красотата на човешките отношения и пиейки от щастието, поднесено ни от божията обич. Да, душата е безсмъртна, отново ще потеглим по определен път, но вече няма да е същото, а не е и нужно. Децата са щастливи, защото за тях всичко е ново. Танцуващите листи на дървото, безкрайният полет на облаците, опияняващият аромат на цветята, щумът на водопада и танцът на морските вълни изглеждат съвсем различно в детските очи. 

Невинните се радват истински и затова детската душа е изпълнена със светлина. Младите кипят от енергия, защото не са натоварени с бремето на светските грижи, които животът струпва на плещите ни. Колкото и стоически да гледаме на изпитанията те оставят дълбоки белези в нашето съзнание и ни карат да остаряваме.

Опитът да се търси вечен живот и да се победи смърта носи само болка. Орфей постига невъзможното карайки Харон да го  допусне в царството на мъртвите, звършва подвиг смилявайки Хадес и измолвайки съпругата си обратно, но всичко е напразно. Един поглед назад и красивият пясъчен замък се срива.

Орфеевото послание е ценно, то е един важен житейски урок, но в древността е било разбрано само от малцина. В Тракия учението на безсмъртният певец става популярно, макар да бива леко променено от по-късни мислители като Залмоксис - обожественият духовен водач на гетите. Всъщност тази промяна е в положителна насока защото се касае за развитие, т.е. следва се напътствието на обаятелният учител, човек да не се приковава към миналото, а  да гледа напред, да се пречиства постоянно и да се обновява непрекъснато. Залмоксис успява с прости думи да предаде мъдростта на Орфей и с това печели боговението на своят народ, а дори и на други далечни народи (келтите).

Дали Орфей е предполагал, как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто, дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и в нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността.

Добротата и чистосърдечието са типични черти на нашия народ, същото важи за благородството и милосърдието. Ние сме особени хора, дадени са ни много дарби и положителни качества, затова и сме орисани да разпространяваме посланието на любовта. Премеждията и неволите не са пречупили предците ни, няма да пречупят и нас, защото всъщност са закалка за битката на доброто срещу злото. Придържайки се към старите си идеали ние се връщаме към нашите корени, а това е най-сигурният начин да оцелеем в тези трудни времена. Няма  от какво да се страхуваме, искрата на живота гори вечно в сърцата на смелите. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ. ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ПУСКАМ ТАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ АКТИВЕН ЛИНК, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk

 

Използвана литература:

William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., 1873; 

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

МИТЪТ И ИСТИНАТА ЗА АМАЗОНКИТЕ

Едва ли има някой, който да не  чувал за смелите амазонки. Със своите невероятни качества те са предизвиквали възхищението дори на герои като Ахил Пелеев. Той успява да победи в двубой Пентесилея, но преди тя да склопи очи, вождът на мирмидоните се влюбва в нея и в знак на дълбоко уважение предава тялото й на нейните съплеменнички.Тезей пък игражда паметник на Антиопа в Атина. Внушаващи страх на всеки враг, амазонките не случайно са наречени ойорпата – унищожителки на мъже.

Дълго време се смяташе, че тези забележителни жени са само мит. Някои считаха, че се касае за измислица на Херодот, просто опит да направи книгите си по-интересни. Съществуват доста опити да се изтълкува значението на името амазонки. Най-популярната версия е гръцкото а-мазо – без гръд. Вярвало се е, че древните жени-войни са режели едната си гръд, за да могат да стрелят по-добре с лък. 

Друга версия за значението на името им е персийското хеме зен -всички жени. Предложени са били дори еврейското  амиц- силни, монголското аиме зайне- прекрасни жени и славянското омужени – омъжени (в смисъл на мъжкарани).

Със сигурност има и други предложения, но до този момент няма съгласие по отношение на нито едно тълкуване. Аз имам свое собствено виждане. Понеже най-ранните извори за митичните жени-войни идват от гръцки източници, то е доста вероятно и значението на названието амазонки да идва от гръцки език. 

Добър кандидат са гръцките думи амаксео, амакса,  амаксо- форетес- язден(езда), колесница(каруца), жилище на скиталци (номади). С тези понятия южните ни съседи са характеризирали конните народи, които са използвали каруци за спане по време на походите си. 

Конните народи добре познати на гърците са траки, скити и сармати. За последните се знае със сигурност, че са имали жени-войни (да не забравяме и тракийката Харпалика).

При археологическите разкопки в Южна Русия (курганите около Покровка) извършени от Дж. Дейвис-Кимбал бяха намерени над петдесет гроба на индивиди от женски пол. Като дарове са били положени лъкове, стрели, мечове, копия. Всички артефакти са  сарматски по произход.  Това е в съгласие с твърдението на Херодот, че сарматите са потомци на скити и амазонки. 

Сарматките са били добре обучени във военното дело, понеже когато мъжете на племето са напускали временния лагер с огромните си стада, в селището са оставали жени, деца и старци. За да не могат враговете лесно да ограбят и унищожат останалите в лагера, жените са се заемали със защитата и са си вършели работата доста добре. 

Сарматките-амазонки са били уникални за времето си. Грижовни майки, любвеобилни съпруги и най-вече  спасителки на рода. 

Едва ли животът им е бил лек, но са намирали сили не само да отгледат децата си и да се грижат за родителите си, но и да се изправят пред жестоки противници. Тръпки са побивали противниците, когато са правели опити да завладеят сарматко селище. 

Имало е за какво. Обхватът на гръцкия лък е бил около100 метра, а на сарматския 300. Преди гърците да достигнат до сарматското селище, доста от тях са приличали на таралежи заради многобройните стрели. С това проблемите на нападателите не свършвали. С ужас гърците установявали, че сарматските жени въртят дълги мечове със смайваща бързина, а бойните им брадви са били в състояние да пробият и метален шлем. Най-големия шок разбира се е бил фактът, че гордите елини са победени от жени.

В древното гръцко общество на жените се е гледало като на собственост, докато при сарматите е съществувала  полиандрията, т.е. една жена е била свободна да има връзка с много мъже. Нормалното за сарматите е било кощунство за гърците, които подигравателно наричат сарматите- командвани от жени. Да, жени, но не обикновени, а волни, силни, свободолюбиви и смели, пленително красиви, а също и носещи бърза смърт на неприятелите.  

Според Страбон сарматите са скитски народ. Гръцкият летописец обяснява също, че в най-дълбока древност дори и траките са наричани скити от своите гръцки съседи. Прокопий от своя страна определя сарматите като част от голямото семейство на гетите, а гетите безспорно са най-храбрия тракийски народ.

От всички тези факти излиза, че амазонките са принадлежали на старите балкански народи. Това се потвърждава от тяхното участие в Троянската война, а и в битката в Атика, състояла се през XIII-ти век преди Христа. Освен това амазонските благороднички Пентесилея и Антиопа са определени недвусмислено като тракийки по произход. Древните скулптури на амазонки показват жени с тракийски дрехи и въоръжение.

Преди епилога е нужно още едно пояснение. Както вече бе споменато - сармати, траки, скити са родствени народи. В дълбока древност те са били една общност. Всички тези хора са участвали в създаването на нашата държава. Днешните българи са потомци на и на гетите, и на скитите, и на сарматите. 

Няма държава изградена от едно единствено племе. В Германия са се обединили потомците на алемани, хавки, франки, ингвеони, сакси, скири, фризи, херуски, хамави, хасдинги, тюринги, силинги и много други. Всички те са говорели близки наречия, имали са близки обичаи и материална култура. Различните имена не са гаранция за различен произход.

Досега мнозина чужди изследователи са опитали да си присвоят митът за жените-войни, но амазонките-сарматки са свързани с българското минало. Българските жени са най-красивите и най-силните, в края ня краищата в техните вени тече кръвта на амазонската царица Пентесилея, на великата Томира, на обожаваната Антиопа. 

През вековете българката е показвала многократно качествата си, превъзхождащи тези на гъркини и германки. Ето за това нека ценим, обичаме и уважаваме нашите български майки, съпруги и сестри! Докато има българки ще има и България!

СПИСЪК НА ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Преди около 2500 години Херодот нарича траките най-многобройния народ след индийците. За силата и внушителния брой на дедите ни пишат също Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний...Археолозите са установили, че траките са населявали земи от Карпатите до полуостров Крим, от Хърватско до Халкидика в Гърция. Мала Азия също е била населена от народа на Орфей. Там се установяват мизи, тевкри, фриги, витини, меони, мейони, халиби и др. В близост до арменци и перси са били сарапарите...

Съвсем естествено е, че такава огромна територия е била населена от голям брой племена. Различни изследователи дават различни цифри- от 50 до 80. Всъщност племената на нашите предшественици са били много повече. Благодарение на подробното изследване древните летописи успях да събера около 130 етнонима. Това количество показва пределно ясно, че Херодот никак не се е бъркал наричайки траките огромен народ.

Ето и списъка с имената на различните племена на нашите деди, не ми е известно до този момент някой да е представил по-голям:

Абанти

Абретени

Агриани

Аеди

Aлмопи 

Аоди

Апсинти

Аргеади

Aретузи 

Артакии

Асти

Бантии

Бени

Бебрики   

Беси

Бисалти

Бистони   

Битини   

Блегури, Балагрии

Ботиеи  

Брени

Бриги  

Бринки

Брисеи  

Буби

Бюснеи  

Васаниси

Гарески

Гети

Гондри

Даки

Датулепти

Дардани

Дарзии, Дерзии, Дереи

Дентелети

Дерони

Десили

Дигери

Дизори

Дии

Диобеси  

Добери

Долонки  

Долиони

Дрои

Едони  

Елети

Ентриби

Еорденсии

Зеели

Зерани

Идомененси

Ихнеи

Кабилети

Кавконенси

Карбилеси

Карпи

Кебрени

Кени

Кикони

Клари

Койлалети (големи)

Койлалети (малки)

Корали, Корели

Корпили

Костобоки

Крестони

Кробизи

Круси

Ксанти

Лаеи, Лееи  

Линкести

Мадуатени

Мариандини

Меди

Медовитини

Меландити

Мелинофаги

Меони

Мейони

Мигдони

Мизи

Милии

Морили

Морисени

Нипсеи

Одоманти

Одони

Одриси

Олимпени

Орески

Отрионеи

Паити

Панаи

Парореи

Пеони

Пеопли

Пиери

Пирогери

Приянти

Рондеи

Саби

Сабоки

Сапеи, (Саи)

Сарапари

Сатри

Селети

Серди

Сикабои

Синти

Синдонеи

Сири

Сиропеони

Ситони

Скаи

Скитени   

Скаугди

Скирмиади

Сталети

Тевкри

Тилатеи

Тимаки

Тирагети

Тисагети

Трали

Травси

Транипси

Трибали

Триспли

Троглодити

Тюни

Фриги

Халиби

Хипсалти

На пръв поглед тези названия изглеждат странни и неразбираеми за нас българите. За това има няколко причини. Всички етноними са документирани от гърци и римляни, а техните езици не позволяват да се запишат правилно чужди имена. Плиний Стари признава, че е трудно да се възпроизведат варварските етноними. 

Другата причина се крие във факта, че за около 2500 години езика ни се е променил сериозно. За повечето от нас дори старобългарски думи на 1000 години биха звучали странно, а какво остава, за думи, които са два пъти и половина по-стари.

Въпреки това някои племенни названия са сравнително лесни за тълкуване. Да вземем на пример одрисите, те са първите, които успяват да създадат голяма, богата държава, а същевременно и градове. Името одриси може да се обясни със стблг. одрина-ограда (градска стена), т.е. одриси означава-хора, които живят в оградени (укрепени)  селища.

С подобно значение е и племенното название беси, или по-точно веси. Тези хора са известни с това, че притежават проницалището на Дионис в Родопите. Преди да бъдат покорени и подтиснати от Рим весите са били богати и влиятелни хора. Името веси се обяснява със стблг. вьсъ (весъ) – селище, т.е. веси означава заселени, установени на едно място.

Имало е и траки, които са скитали постоянно понеже са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Като пример могат да се посочат крестоните, те са известни и под името грестони. То се обяснява със стблг. грѧсти-вървя, отивам, идвам. С подобен смисъл е и тракийския етноним скитени. Той се обяснява със стблг. скытати се- скитам, бродя.

Етнонима сикабои е от различен характер. В този случай племенното название е изградено въз основа на името на оръжието, които тези хора употребяват. Сика е крив тракийски меч, с който са излизали на арената гладиаторите родени в нашите земи. Тракийската дума сика се обяснява с глакола сека и неговата диалектна форма сика.

Втората част на етнонима - бои отговаря на стблг. бои-бойци, т.е. сикабои означава бойци със сики, мечоносци.

От друг тип е названието на приянтите. Те явно са били кротки, миролюбиви хора под защитата на друго по-силно племе. Приянти се тълкува лесно с помощта на стблг. приѩтьнъ-приятен, желан. 

Подобно е и названието на доберите, то се обяснява с думата добър. Понеже в гръцкия няма нито звук, нито буква Ъ, то добър бива предадено като добер.

Едно племе е получавало името си и по местата, които е обитавало. В такъв случай не е трудно да се види, че долиони означава доляни- хора, които живеят в долина. 

Гареските са живели в гори, планини. 

Карпите също са обитавали планински места, карпи се обяснява с думата карпа –скала. Тя все още се използва в Пиринско, срещаме я дори в произведенията на Иван Вазов.

Тимаките са обитавали бреговете на река Тимок, чието име се обяснява със стблг. тьма-тъма (Вл.Георгиев). 

Морисените са локализирани до Черно море, по името им разбираме, че тракийската дума за море е....море.

Понякога племенното име е възниквало благодарение на външния вид на хората му. Като пример могат да се посочат ксантите. Ксанти е всъщност гръцка дума (ксантос) със значение светло-кестеняв, рижо-кестеняв. 

Поради това, че тракийските етноними се тълкуват с помоща на българския език, става ясно, че ние няма как да сме новодошъл народ. Напротив, данните показват, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация хилядолетия преди идването на гърците в Европа. За това свидетелстват също погребалните ни обреди, обичаите, празниците, народната носия и т.н. Народа на Арес и Орфей не е мъртъв, не е изчезвал никога, просто старата му слава е покрита с кал хвърлена от враговете.

Златото може да се затрупа с мръсотия, но премахне ли се тя, то благородния метал ще блесне. Така е и с нас, за да види света истинския ни облик е нужно да се пречистим и да стремим да бъдем добри, но и горди, силни, честни и почтени. Тези качества ние носим в кръвта си, трябва само да им дадем възможност да се проявят.

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;