ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ

Всеки от нас е чувал за Крум Страшни и неговите закони. Този владетел е известен не само със своята мъдрост и далновидност, но и със строгия си нрав. В една наша легенда се разказва за това, как той решава да изкорени всички лозя в земите ни, за да предпази народа от пиянство. Князът взема тази драстична мярка след като чува от аварите каква е причината за упадъка на държавата им. Пленените авари разказват, че крадците и измамниците станали съдружници на съдиите, всеки започнал да се занимава с търговия и се започнало взаимно мамене, но не на последно място било пиянството...

Според преданието почти всички лози в страната ни били изкоренени, но имало хора, които не послушали владетеля и тайно си правели вино. Един от тези хора бил млад воин. В страшна битка с гърците той се отличил със смелостта си и така привлякъл вниманието на княза. Запитан за причината за невероятната си смелост момъка откровено признал, че преди двете войски да се срещнат той пийнал вино...Тогава Крум решил да отмени забраната за отглеждане на лози...

Доколко преданието отговаря на истината е трудно да се каже. Най-вероятно то е ехо от една по-стара история, на която са добавени нови елементи. Основата на тази история намираме в един разказ за царят на северните траки Буребиста. Той е живял около хиляда години преди Крум в земите на север от Дунава. Страбон разказва, че Буребиста направил своят народ силен посредством физически упражнения, въздържание и желязна дисциплина. Пълното подчинение на траките става ясно от това, че след като им било заповядано да изкоренят лозята си, те го направили... Намерили са обаче хора, които се разбунтували...- Страбон, География, VII.iii-11.

Несъмнено в историята на тракийския цар Буребиста е произхода на легендата за Крум и заповедта да се изкоренят лозята. Най-интересното е, че владенията на Буребиста – на север от Дунава съвпадат с едно сведение от Именника на Българските Владетели. Там се казва, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от река Дунав. Буребиста е живял преди 166 г. но точно в този период, на север от Дунава се слага началото на освободителното движение на Тракия.

В началото на II век император Траян покорява част от северните траки и ограбва техните богатства. В Карпатите и в блатистите региони на Черноморските степи обаче римляните не посмяват да стъпят. Там живят свободните траки, които през 161-165 извършват нападение над Римската Империя. Голяма част от колонистите са избити, а бунтовниците стигат чак до Термопилите в Гърция... В последвалите няколко века траките не спират своята борба против Рим. През III век римските колонисти са изритани от Дакия, по-късно дедите ни стигат с предводителя си Заберган чак до Константинопол, а в края на VII век римската власт в страната ни е напълно пречупена.

Тези събития обаче са изкривени от летописците, а и от учените от ново време, които не се посвениха да изкарат дедите ни ту угро-фини, ту тюрко-алтайци, а в последно време се пръкна и лъжата за иранските корени на народа ни...

Нека обаче да обърнем внимание и на друга легенда. Разказват, че на смъртният си одър Кубрат повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великият владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и призовал  своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката на никого от синовете това не се отдало.

Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал – Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг, знайте, че силата се крепи на единството!...

Тази легенда подобно на крумовата също не идва от Азия, не принадлежи нито на тюрки, нито на иранци. От Плутарх знаем, че владетелят на царските скити – Скилур имал много синове. Предчувствайки смъртта си той ги повикал при себе си. Когато всички пристигнали Скилур им наредил да счупят сноп стрели. Разбира се въпреки усилените опити това не се отдало дори на най-силния. Тогава старият цар рекъл- Бъдете като този сноп стрели – винаги заедно, така никой няма да е ви пречупи!

Приликата с преданието за Кубрат и неговите наследници не може да се отрече, но нека обясним койе цар Скилур. Той е господар на царските скити- голям и могъщ народ, който според Херодот, Страбон и др. е обитавал Черноморските степи. Тези хора са били горди и войнствени, всички околни народи са им били подчинени. Когато побеждавали враг отрязвали главата му, позлатявали черепа от вътре и го превръщали в ритуална чаша, от която по време на тържества пиели вино. Подобен обичай срещаме при траките и разбира се при старите българи.  

Тези общи неща обясняват защо Стефан Византийски казва – скитите са тракийски народ. Дион Касий вижда нещата по друг начин. Той определя северните траки-даките като клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а според Аристофан саките са траки...Изброените свидетелства са ценни, но са укривани дълго време от българския читател.

Връзката между траки и скити проличава и от друг факт. Легендата за Кубрат е за събития от VII век, легендата за Скилур е от II век преди Христа...Те обаче имат още по-стар прототип. Намираме го в една басня на фригиеца Езоп, който е живял през VII век преди Христа.  В баснята се разказва за децата на един човек. Те не били задружни и техния баща решил да им даде урок. Събрал ги край себе си и им показал сноп пръчки. После подканил наследниците си да счупят пръчките. Колкото и да се опитвали синовете, не им се отдало. Тогава бащата развързал снопа и дал на синовете си по една пръчка, която те лесно счупили. Поуката била, че ако братята са заедно те ще са неуязвими за враговете, а разделят ли се ще станат лесна плячка...

Eто къде е най-старият вариант на легендата за бащата желаещ да даде мъдър съвет на синовете си. Не в Памир, не в Тибет, а в златна Фригия. Самите фриги са колонисти от Балканите както знаем от Херодот, Страбон и др.

Не само в преданията ни е скрита истината за местните ни корени. Проф. Г.Ценов споменава за българска песен, в която се споменавя римският владетел Траян. Той е описан като цар латинь...т.е. римлянин. В друга народна песен от Пловдивско се пее за лоши хора галати... Това са несъмнено галатите, които през III век преди Христа нападат Тракия.

Ако ние българите не бяхме потомци на местен народ, то не би било възможно нашия фолклор да е така силно пропит с елементи от тракийската история. Освен в песните и легендите тракийското наследство се проявява в празници като Гергьовден, Трифон Зарезан, кукерски и русалийски игри, пълелиите, Тодоров ден, Сурва и др. Даже и триглавата ламя от народните приказки се среща в тракийската торевтика.

Редно е да се запитаме – защо са хвърлени толкова много усилия, за да се заличи нашата памет? Защо са изречени толкова много лъжи за произхода на народа ни?

За тези, които познават историята отговорът е лесен. Когато дадена група хора бъде откъсната от традициите си, от своите корени, настъпва отслабване на духа. След това е лесно за мошениците да разграбят държавата и дори да я унищожат.

Често враговете ни са се опитвали да направят това. Благородниците са избивани, книжнината е изгаряна, а верните на старите традиции преследвани жестоко. Въпреки това обаче ние сме оцелели защото във вените на всички ни тече кръвта на благородници. Защото във всеки един от нас се крие народен будител. Защото свободата и справедливостта са в душата на всеки истински българин. Ето за това ще оцелеем и поредното зло!

Използвана информация:

1.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.Plutarch. Plutarch's Morals. Translated from the Greek by several hands. Corrected and revised by. William W. Goodwin, PH. D. Boston. Little, Brown, and Company. Cambridge. Press Of John Wilson and son. 1874;

6.Езоп, Несговорните деца на земеделеца http://chitanka.info/book/4619-basni

7.SUIDAS: These same Bulgars utterly annihilated the Avars.[3] Krem[4] asked the Avarian captives "Why do you reckon your ruler and the whole people perished?" And they answered: "the number of mutual accusations increased and destroyed the bravest and the most prudent; and then the wrong-doers and the thieves became associates of the judges; and then [there was] the drunkenness -- for everyone became drunkards once the wine had become abundant; and then [there was] the bribery, and then the business dealings -- for everyone became traders and started cheating one another. And from these things came our doom." Having heard this [Krem] convened all the Bulgars and issued decrees as their lawgiver: if someone accused someone, he should not be listened until hе was tied up and interrogated; and if he was found to be a false accuser and a liar he was to be annihilated. It was not permitted to share food with a thief -- or the one daring to do it would be summarily deprived of his property. And he ordered that the legs of a thief be broken off, and that all grapevines be rooted out;

http://www.stoa.org/sol-bin/search.pl?db=REAL&search_method=QUERY&login=guest&enlogin=guest&user_list=LIST&page_num=1&searchstr=avars&field=any&num_per_page=100

АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ

Още в далечното минало събитията от “Илиада” пленяват съзнанието на много хора. Един от най-ярките персонажи в тази творба е Ахил Пелеев. Неговото име е вплетено в първия стих на древния епос. Смелостта и силата на този герой го правят труден за забравяне. Смъртта на мирмидонския боец не слага край на славата му, а дори напротив – прави я вечна.

http://static3.wikia.nocookie.net/__cb20121123081424/legendofthecryptids/images/3/3e/(Wargod)_Achilles_the_Cruel.png

От свидетелството на Омир знаем, че Ахил е син на мирмидонския цар Пелей и Тетида. Военното си обучение младия благородник получава от Феникс, а знанията за лечение на тялото от кентавъра Хирон. Тетида предсказва на своя син, че той може да живее дълго и безславно, или пък може да стане прочут, но ще загине млад. Ахил избира второто и се включва в ахейския поход срещу Троя. Там след много подвизи той намира смъртта си, покосен от стрелата на троянеца Парис. Преданията разказват, че попадайки в ада, Ахил става един от съдниците на душите...

Векове наред паметта на този герой е почитана. Във владенията на траките, недалеч от делтата на Дунава е имало остров смятан за свещено място на Ахил. Според Помпоний Мела там са погребани останките на славния благородник. Павзаний пък разказва за храм и статуя на героя на това място. На отсрещният бряг на Черно Море, в земите наречени от Теофан Стара Велика България се намира Стадионът на Ахил. Пак на територията на Стара Велика България ca селищата Ахилеум и Мирмекион (дом на мирмидони). В Стара Велика България е и друго място свързано с Ахил. Древните извори разказват, че край делтата на река Днестър се намира кулата на Неоптолем. Това е прозвище на сина на Ахил. За тези неща пише Георги Сотиров цитиращ Страбон.

Омир нарича Ахил водач на мирмидони-войнствен народ обитаващ Тесалия. В по-късни времена обаче различни манипулатори представят сина на Пелей като грък. Това вярване се поддържа дълго време, макар да не е подкрепено от никакви факти. Нито ахейците, нито пък спадащите към тях мирмидони са гърци. Ахейци, или ахеи идва от акеи-вои, хетите наричат родината им Акиява. Акеи се обяснява с яки-здрави, силни, а вои отговаря перфектно на стбл. вои-бойци.

Най-древните топоними и хидроними от Тесалия нямат гръцка, а българска етимология. Вл. Георгиев даде обяснение на името на река Пеней с думата пена-пяна, т.е Пеней означава пенлива река. За да обясни значението на името на планината Олипм Георгиев предлага санскр. лумпати-чупя, троша, т.е. Олимп = място с отломки, скалисто място. Пропуснати са обаче блг. лупам, лумя-ломя, чупя диал. лупвам, лумвам-чупя, троша.

Анализирайки името на река Митус, Георгиев твърди, че то идва от по-старо Мутус и сравнява с армен. mutc–тъмен и англ. mud–кал. Пропуснати са българските думи мътя, мътен, мътилка, смут, а и хидронима Мътивир. Селищното име Азорос е сродно на фригийското Езареис, чиято етимология намираме с българските думи яз, езеро. Пиерия е планинска област, чието име е сродно на тракийския топоним Перинт и планинското име Пирин...Самото име Тесалия има съвсем логично обяснение на български език. Тази област представлява плодородна равнина заобиколена с планини, т.е. най-забележителното за Тесалия е това, че тя е поле. Етимология можем да намерим със стблг. тесати-тесам, т.е. режа, изравнявам...

След като предците на Ахил Пелеев са говорили език показващ смайваща близост с българския, то е пълен абсурд този човек да бъде определян за грък. Впрочем имало е и съвестни автори, които не са се побояли да кажат истината. Йоан Малала споделя, че българите от негово време са наречени мирмидони, чийто вожд е бил Ахил.

За българи в армията на Ахил пише по-късно и Йоан Цеца, който използва израза хуни-българи-мирмидони.

               

http://www.promacedonia.org/gibi/10/gal/10_104.html

Сведенията на Малала и Цеца обясняват защо посветените на Ахил места са в землищата на траките и техните близки роднини скитите. Би било обсурдно враговете на гърците да почитат гръцки герой. Самото име Ахил няма гръцка етимология. Преди повече от сто години Артър Еванс писа, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани нескопосано. Британският учен дава пример с имената на Одисей, Радамант и не на последно място Ахил –A.Evans, Scripta Minoa II, p. 67.

Фламандският езиковед Ван Виндекенс заключава, че Άχιλλεύς  не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. С името на тесалийската река Άχελῶς Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

Всъщност правилното име на Ахил е Акил, Акал така е документирано в микенски документи с Линеар Б.

Името Акил е сродно на тракийските Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес. Връзка покзва и тракийският етноним келе-гери. Тези хора са локализирани от Плиний Стари в Мизия, а мизите са отъждествавани с българите в продължение на хиляда години.

Ван Виндекенс и Георгиев са прави донякъде свързвайки името на Акил/Ахил с тракийските думи за вода, извор. Да обаче първичното значение на ακαλα, ακελε  е не просто вода, а това, което тече, избликва, извира.  Акил/Ахил не означава воден, речен, а чедо, потомък. Името се обяснява с блг. кълна, покълвам, стблг. челядъ-челяд, потомство, родени в семейството и блг.диал. чиляк-човек.

В древността челядъ се е произнасяла като келадъ. По-стария вариант на стблг. чендо-чедо, намираме в трак. кенто, кендо-чедо. Акил/Ахил е със същата семантика както българските имена Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Нека обобщим представените до този момент факти.

1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

5. Името на Ахил е свързано с тракийските лични имена Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес и тракийския етноним келе-гери.

6. Келе-герите са от групата на мизите, които от своя страна биват отъждествявани с българите в продължение на цяло хилядолетие.

7. Ахил означава човек, потомък, роден в семейството, а съответстващи български имена са Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Малала е знаел добре какво говори определяйки българите като същият народ, на който принадлежи и Ахил. Ако Тесалия не бе дом на наши предци, как тогава Пеней Олимп, Азорос, Митус, Пиерия и т.н. се обясняват на български език?

Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия –"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..."  “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

 Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.

Всички тези факти са пренебрегнати от болшинството историци и езиковеди. По този начин бе дадена възможност на спекулантите да съчиняват лъжи и да представят една невярна картина на далечното минало. Днес обаче е трудно да се лъже. Доказателствата за древният произход на българите се трупат за ужас на враговете на истината.

През ХХ век излязоха две обширни антропологически проучвания доказващи европейските корени на българския народ. Тези изследвания обаче не бяха популяризирани, само шепа специалисти знаеха за тях и си мълчаха. С идването на XXI век обаче нещата взеха да се променят. Пак има опити за информационно затъмнение, но интернет не се цензурира лесно.

Неотдавна излезе генетично изследване, което показа, че значителна част българите са потомци на население обитаващо Балканите още от Каменната епоха. Щвейцарският институт Игенея обяви половината от българите за наследници на траките. По-късно едно изследване на БАН потвърди, че изобщо не може да се говори за изчезване на траките...

Нека учените гузно да мълчат. Доказателствата за древните ни балкански корени ще стават все повече и повече. Поддръжниците на тезите за азиатския произход на българите са стъпили на камък, който се клатушка здраво и ще падне с голям трясък.

Истината е на наша страна и ще ни донесе престиж и заслужена слава.

Славата обаче е фина дреха, която не пасва на всеки. За да имаме право да носим името на дедите си с гордост ние трябва да сме като тях. Те бяха силни и храбри хора, които подобно на Ахил никога не избираха лесния път. За това и станаха славни. Нередно е да чакаме някой друг да ни оправи живота, а същевременно да се гордеем с предците си. По-добре е да направим така, че идните поколения да споменават имената ни с възхищение, да ни запомнят като тези, които възродиха България – земята на вечните герои.

Използвана литература:

1.Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

2.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;

3.G.Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquity, Onomastica 37, Canadian Institute of Onomastic Scienes, Quebec, 1969;

4.V.Georgiev, La topomymie ancienne de la peninsule Balkanique et la these Mediteranne, Academie Bulgare des Scienses, Sofia, 1961;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

7.СЕРГЕЙ ЛЕСНОЙ, ИСТОРИЯ в НЕИЗВРАЩЕННОМ ВИДЕ СБОРНИК СТАТЕЙ, ЗАГАДКА БОЛГАР, Берлин 2003;

8.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE 10.BULGARICAE, Институт за Българска История, БАН, София, 1958

Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

БЕСИТЕ – ЖРЕЦИ, ВЛАДЕТЕЛИ НА РИМ...И НАШИ ПРЕДЦИ

В началото на ноември миналата година публикувах книгата си “ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ”. Опитах се да обясня на ненатоварен с теpмини език какви пропуски са направени от няколко поколения учени изследвали нашето минало. Засегнах доста теми, които бях представил в blog.bg, като дадох и дискусията към тях. Така читателите ми получиха една уникална възможност не само да видят как съм изградил творбата си, но и да добият представа какви са били първите реакции на доста сънародници.

Сега подготвям нова книга. В нея засягам само траките, техните лични и племенни имена, религия, външен вид, бит, обичаи. Реших да обърна повече внимание на тракийските племена и на значението на техните названия. Според траколозите ни са съществували около 80 тракийски племена. Моите изследвания показаха, че учените ни са били твърде скромни. Оказа се, че в старите исторически извори, епиграфски паметници, а и по монети са споменати доста повече племена – над 130.

Постарал съм се да дам колкото се може по ясна информация за всички тях, като разбира се най-много данни има за най-важните и най-големите племена. В този постинг представям кратък откъс от следващата си книга – чернова на кратка история на бесите и етимологически анализ на името им.  

Беси, Bessi, Βησσοί, Βιεσσοι, Βέσσοι. Бесите са едни от най-известните тракийски племена. Споменати са от Херодот през V век преди Христа. Според бащата на историята те са част от сатрите и служат в храма на бог Дионис, където проницателите правят предсказания не много различни от тези на оракула на Делфи - Неr.7.111.

Твърде вероятно е това да е храмът посетен от Александър Велики и бащата на Октавиан Август. Римският пълководец пожелава да узнае за бъдещето на сина си и жреците изпълняват неговата молба. По време на гадателския ритуал над олтара лумва силен пламък, за който твърди, че се издигнал над покрива на храма, чак до небето. Понеже такова необичайно знамение се е явява до този момент само на Александър Велики, бащата на Октавиан Август разбира, че синът му е предопределен да извърши  велики дела – Свет. с.100.

Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места -Pliny IV.xi-40. Съществували са обаче поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται – тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) – St.Byz. c.618, Strabo, 7. fr. 59.

По сведенията на Страбон тези хора обитават земи край Стара Планина и Родопите където са съседи на пеоните. Според този автор, писал половин хилядолетие след Херодот, битието на бесите е за окайване, те живеят в колиби и се занимават с разбойничество – Strabo 7.5.12. Не е ясно доколко страбоновото сведение отговаря на истината. Често гръцките и римски автори демонизират умишлено чуждите народи, за да подчертаят своето “морално и духовно превъзходство”.

В работата си Tristia Овидий свидетелства за беси в Северна Добруджа като съседи на гетите и сарматите:

 “Siquis adhuc istic meminit Nasonis adempti, 
et superest sine me nomen in urbe meum. 
suppositum stellis numquam tangentibus aequor 
me sciat in media uiuere barbaria. 
Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaeque…” TRISTIA III.10

За това, че известна част от бесите е обитавала земи край река Дунав знаем от Йордан, който съобщава, че на езикът на тези хора Дунава е наричан Истър – “ Et quia Danubii mentio facta est, non ab re iudico pauca de tali amne egregio indicare. Nam hic in Alamannicis arvis exoriens sexaginta a fonte suo usque ad ostia in Ponto mergentia per mille ducentorum passuum milia hinc inde suscipiens flumina in modum spinae, quem costas ut cratem intexunt, omnino amplissimus est. Qui lingua Bessorum Hister vocatur..” Jord. De Origine…- 75.

Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите – Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian mountains. Ptol. III.5. 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Обясние за присъствието на тези хора извън традиционните им територии край Родопите и Стара Планина може да се обясни с това, че част от тези тракиq нежелайеки да бъдат подвластни на Римската Империя, са се преселили на север от река Дунав където са станали съседи на даките, а и на германите.

Историята на бесите е доста бурна. Те не пострадват по време на персийското нашествие, но Балканите са кръстопът, на който се сблъскват много политически интереси. През 183 г. преди Христа македонският владетел Филип V води война срещу беси, одриси и дентелети. Македонският владетел завладява Филипопол (Пловдив), чието население се е евакуирало в близките планини (навярно Родопите) -Livy-XXXIX.53.

За агресия на римляни срещу бесите споменава Амиан Марцелин, който разказва, че Луций Лициний Лукул е първият, който се сблъсква с бесите и в същата битка побеждава хемимонтаните  въпреки тяхната упорита съпротива – Аmm. XXVII.4.11. За тази битка пише и Евтропий, който допълва, че Луций Лукул превзема обитаваният от бесите град Ускудама, а веднага след това и Кабиле – Eutrop. 6.10. По време на Гражданската Война в Рим, бесите са нападнати от Марк Юний Брут с помощта на одриския цар Раскупорис – C.Dio-47.25. Навярно причината за враждебните действия на Брут е фактът, че бесите дават войници на неговият съперник Гней Помпей. За наемници от племето на бесите в армията на Помпей съобщава Гай Юлий Цезар – Bel.Civ. III.4.

По-късно, през 15 г. преди Христа Марк Лолий идва на помощ на одриския цар Реметалк и се заема с покоряването на бесите - C.Dio -54.20. Няколко години по-късно, през 11 г. преди Христа бесите въстават. Водени са от Вологес (Бологес), който е жрец на Дионис. Бунтовниците успяват да разбият армията на симпатизиращият на Рим цар Раскупорис и започват преследване на войската на Реметалк – чичо на Раскупорис. Бойните действия стигат чак до Тракийския Херсонес (днешният полуостров Галиполи), който бива опустошен в последствие. Вдъхновен от успехите си бесът Вологес извършва поход и в Македония. Поради тези действия от Памфилия (регион в Мала Азия) е повикан Луций Пизон. Научавайки за това бесите се завръщат в своите земи следвани от легионите на Рим. При първото стълкновение траките удържат победа, но в по-късни битки Пизон надделява и ограбва не само земите на бесите, но и на всички техни съюзници във войната - C.Dio -54.34.

Трябва да се спомене обаче, че има и беси, които правят кариера в Римската Империя. Лъв I произлиза от това племе, а също така и презвитер Маркелий, който бива погребан във Верчела, Северна Италия. Теофан съобщава за беси в армията на император Анастасий. За беси във войската на Нарзес пише Прокопий Цезарийски- В.Бешевлиев, Проучвания с. 55-63.

По време на римската окупация като кметове на селата на бесите (поне тези в Северна Добруджа) са били назначавани техни съплеменници. Те са управлявали заедно с римски администратори. Забележителното е това, че в надписите името на беския кмет се поставя пред това на римлянина. Като кметове на бески села са споменати Дурисес син на Бейтис, Дерзений син на Аулопорис, Гениций син на Брин, Мукатралис син на Долес, Дотус син на Зинебтий, Дерзений син на Бейтис. В други надписи се спомнават също траки, за които Бешевлиев предполага, че са беси – Ебренус, Терес, Буртин - Бешевлиев, Сведения за участието на траките... с.224-225.

През IV век бесите биват покръстени от Никетас (Никита) епископ на Ремесиана (Бела Паланка). Малко по-късно, през 399 г. Йоан Златоуст споменава, че бесите са превели светото писание на свой език. През VI век бесите вече имат свой манастир в Палестина- В.Бешевлиев, Проучвания... с.55. Макар да са на чужда територия траките успяват да запазят своя език. За това научаваме от житието на Св. Теодосий Кенобиат, в което се казва, че бесите извършват богослужението си на своя език, който е наричан още рунически и славянски – A.Butler, Lifes of the Fathers, с.46.

“…and, thirdly, the Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue. Each nation sung the first part of the mass to the end of the gospel in their own church…”

http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM

За името на бесите езиковедите смятат, че е обяснимо с албанската дума besë - вяра, религия; дума, обещание...Вл.Георгиев, Траките с. 68. Въпреки звуковата прилика това твърдение е несериозно. Бесите никога не са отъждествявани с албанците, за сметка на това за беския език се казва, че е славянски. Става дума обаче само за старите славяни – тези от Балканите, хората, които се съюзяват с княз Аспарух и с общи усилия успяват да извоюват независимостта на държавата ни от Източната Римска Империя. * По отношение на опитите за предаване на тракийски корени на албанците може да се добави и това, че топонимите и хидронимите от земите на бесите не могат да се обяснят с помоща на албанския език. Не е за пренебрегване и това, че не при албанците, а при българите тракийското културно наследство е най-силно и най-живо.

Беси, или по-точно веси означава уседнали, заселени хора. Обяснение получаваме със стблг. дума вьсъ – село, селище. За тези траки знаем, че са служители в храм, а и, че са се занимавали с рударство. И двете занимания задължават да се остане на едно място. Със същата семантика е и името на астите, то идва от трако-пеласгийската дума васту, асту – село, селище. Името веси – заселени е възникнало, за да отличи пазителите на Дионисовото светилище от тракийските племена, които са скитали. Като такива могат да се посочат споменатите от Тукидид грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти - скитам, ходя, пътувам.  

Разбира се някой може да възрази, че старобългарската вьсъ може да е тракийски субстрат, т.е. да е заета от българските “нашественици”. Ако беше така, то ние нямаше да имаме обяснение за въсъ, да видим обаче как е образувана тази дума. Старите арийски думи виса, васа идват от глагола васате, висате – връзвам, оставам, заселвам се. Старобългарската въсь –село, селище пък показва връзка с  веза - свързвам, свързвам се, оставам, а това означава, че думата е изконно наша.

Щом името на весите се обяснява с помощта на български език, не трябва да се учудваме, че тези хора имат лично име Бологес. Това име показва връзка с литовската дума балганс –бял, светъл, арийскита барга, балга – сияние, латинската fulgeo– светя, сияя и разбира се с името българи.

Странното в случая е това, че нито езиковеди, нито историци са разгледали връзката между нашето народностно име и името на свободолюбивия жрец на племето беси. Названието на нашите деди се сравняваше с някакви споменати в Азия пуку, пугу, но не и с името на един велик тракиец. Явно в миналото някой е имал интерес да бъде премълчана всякаква прилика между траките и нарочените за тюрко-алтайци стари българи, и поради тази причина неудобните факти са били премълчани…

Вече бе споменато, че до VI век името на бесите се използва като колективно название на всички траки. Това се дължи най-вероятно на факта, че те първи превеждат светото писание библията на свой език и по този начин получават престиж. От IV век  християнството е официална религия на Римската Империя. През следващите два века бесите създават манастири, някои от които са даже далеч от земята им – в Синай например.

От VII век обаче името на друго тракийско племе (сродно на бесите) започва да придобива популярност. Става дума за мизите, наричани още българи. Сред тях християните не са много, повечето от хората следват старата си религия. Точно мизите обаче са тези, които успяват да организират тракийските племена и да извоюват независимост от Източната Римска Империя.

Поради това им действие тяхното име става нарицателно за жителите на страната ни, а това на бесите бавно започва да потъва в забрава. Толкова бавно обаче, че поне до началото на ХХ век споменът за това древно тракийско име не е отлетял в небитието. Иречек цитиращ Стоянов споменава, че недалеч от Малко Белово има местност Старо Градище. Жители селяните от околноста казвали, че край тази местност са живели хора наречени бешяфари. Иречек търси обяснение с помощта на албанския език – Иречек, История…с.80. Бешяфари обаче не е нищо друго освен попромененото бесапарци - жители на Бесапара. Това е топоним споменат от Прокопий Цезарийски в Aedificus IV.3, а и в Антониновия пътеводител -Itin. Ant. 136.3.

Весите (бесите) са неудобни на определена група хора заради своята библия – наречена Biblia Bessica. Всъщност става дума за библията на Урфил, който редица предубедени личности наричат Вулфила, а работата му – първата книга на германски език. Гетите на Урфил и весите са говорели един и същ език ...чиято развита форма говорим ние българите. 

Народът, който днес е наричан визиготи е всъщност съюз на веси и гети, както отдавна отбеляза Г. Ценов.  Т.е. правилното име на тези хора е веси-гети, веси-готи. Така е споменато в старите извори, които обаче по-късно са манипулирани –“Et quia, dum utrique gentes, tam Ostrogothae quam etiam Vesegothae …”  (Iordanes,  De Origine  Actibusque Getarum, XLVIII. 246).

Урфил превежда Светото Писание за Малките гети (готи), които остават в Мизия и няма данни някой да ги е изселил, или избил – Имаше прочее и други готи наречени малки. Те бяха огромен народ, техният владика Вулфила (Урфил) им създаде писменост. Днес  (VI век) те обитават земи в Мизия (Северна България):

“Erant si quidem et alii Gothi, quidicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primateVulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem  (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum,  LI. 267)

Ние сме пълнопрвани наследници на бесите и техните близки роднии малките гети.

Сливайки се още през Античността, тези племена дават началото на племето веси-гети, веси-готи, познато и като визиготи. Подобни сливания и образуване на хибридни имена не са необичайни за траките. Като пример могат да бъдат посочени медо-витините, които явно са слетите в едно меди и витини.

За да могат чужденци да се кичат с нашата слава гетите, наречени готи и техните роднини весите трябваше да изчезнат от историята. Техните братя - мизите бяха обявени за мургави азиатски нашественици. Явно принципа "Няма човек- няма проблем" не е измислен от Йосиф Сталин а векове по-рано...

Както каза Левски – Чуждото не искаме, но своето не даваме! Не трябва да се оставяме да крадат наследството ни, защото това са нашите корени. 

Време е българина да разбере, че търпението е полезно качество, но само до време и винаги трябва да е съчетано с гордост, достойнство и сила. Иначе не е търпение, а бездушно покорство. 

*  Пояснения:

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ТРАКИ?

Специалистите знаят, че имената на народите се менят през различните епохи. Дедите на португалците са били наричани лузитани. Предци на поляците са венетите споменати от Птолемей. При иранците пък срещаме няколко названия – кефени, артеи, хорсари, перси. Всички те важат за един и същ народ. Това е нещо съвсем естествено. Един етнос не се появава на бял свят в готова форма. Най-често групи от сродни племена се обединяват, като новата група получава името на най-силното, или най-голямото племе. Този процес може да трае дълго време. При различните хора е различно защото всеки живее в различна среда.

Повечето от учените смятат, че народът наричан от римляни и гърци с името траки, няма нищо общо с нас българите. В интерес на истината няма български песни, легенди и т.н. споменаващи траки. Това на пръв поглед е проблем – как така в народния фолклор не е останало името на дедите ни? Обяснението е лесно – траки не е самоназвание на предците ни, а название използвано от чужденци. В научната терминология това се нарича екзоним.

Албанци например е екзоним, тези хора наричан себе си Shqiptarë . Същото може да се каже за уелсците, те казват на родината си Cymru. Немецът път счита себе си за Deutscher... Така е било и с предците ни, макар римляни и гърци да са ги назовавали траки, бесът се е считал за бес, а гетът за гет. Всеки е държал на името си и само тези, от предците ни знаещи латински и гръцки са разбирали, че името траки се отнася за тях.

Благодарение на римляни и гърци след време екзонимът траки се превръща в научен термин, който се използва вече дълго време. Може би след време името траки ще бъде заменено със стари българи, понеже все пак става дума за нашите предци. Не вярвам обаче това да стане в скоро време. Веднъж наложени понятия се премахват много трудно. Пример за това е народностоното название хети. То също е екзоним, хората, които ние определяме като хети са наричали себе си неси, а езика си несили. Ако някой изследовател започне за ползва правилното име неси, вместо хети той няма да бъде разбран от 99% от читателите си. Поради тази причина е нужно на този етап името траки да продължава да бъде използвано като название на дедите ни.

Какво обаче означава името траки и как е възникнало то? В някои легенди се твърди, че най-старите жители на земята ни са потомци на Тракс, който пък е син на богът на войната Арес. Дали е съществувал такъв човек няма как да докаже. В древността се е вярвало, че названията на народите често са възниквали по името на даден герой. Най-вероятно обаче войнственият дух на нашите предци да е станал причина за пораждането на това предание.

Не митичният Тракс е причина за възникване на етнонима траки, а сблъсъка на старите гърци с жителите на земята ни. По сведенията на Херодот, Страбон, Плиний, а и Есхил съдим, че гърците идват от Африка, следователно те са носители на един съвсем различен език. Речта на предците ни е звучала странно за новодошлите пришълци и в началото те са преиначили доста от названията, които са чули за първи път. Не само през Бронзовата епоха, но дори и през Средновековието за южните ни съседи е трудно да произнесат определени селищни названия от земите ни. Прочее това продължава и до днес...

В древността едни от съседите на старите гърци са хората от племето дерзики, наричани от някои летописци дерзеи, дери. Тези наши предци са обитавали землища недалеч от владенията на медите и пеоните, които средновековни автори наричат българи.

Лигвистите сравняват тракийската дума дерзас със стблг. дрьзъ-смел, храбър, дързък. Следователно етнонимът дерзики означава дръзки, смели хора. Определенията дръзки, смели пасват прекрасно на качествата на предците ни описани от Омир и други автори.

Идвайки в земята ни търсейки нови територии за колонизация, старите гърци се сблъскват с дерзиките и научават името им. Както обаче бе споменато, данаевите потомци говорят съвсем различен език. В Пелопонес те са асимилирали население сродно на траките и са усвоили голяма част от думите му, но въпреки това за африканските пришълци тракийската реч остава странна и трудна.

Поради тази причина вместо дерзики старите гърци са казвали терсики, което пък по-късно се развива в терейки, траки. Това название бива използвано за всички други племена говорещия същия език като дерзиките и имащи сродни обичаи. Така от названието на едно сравнително малко, но храбро племе –дерзиките възниква името на най-големия народ на Европа в древността-траките.

Прочее, по същият начин е възникнало и името германи. Корнелий Тацит обяснява, че първоначално названието германи е използвано само за тунгрите. Едва след време германи започва да се използва за всички роднини на тунгрите и се превръща от племенно име в название на една нация – “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror”.

http://www.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

Някои хора смятат, че траки е обидно название.Това обаче не отговаря на истината. Траки е винаги е било символ на мъжествени, силни хора. Това е мнението на Омир, Тит Ливий, Луций Ариан, а и на император Юстиниан Велики, който споделя в средата на VI век  - “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета.  Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си.’’

(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан).

Разбира се бездушни и недобросъвестни хора са в състояние да омърсят всяко име. Определението тракидас се е ползвало от някои  автори, за да бъде изразена голяма жестокост. През Средновековието е омърсено и името българи. Англичаните го използват като символ на педераст - bugger (n.) 

"sodomite," 1550s, earlier "heretic" (mid-14c.), from Medieval Latin Bulgarus "a Bulgarian" (see Bulgaria), so called from bigoted notions of the sex lives of Eastern Orthodox Christians or of the sect of heretics that was prominent there 11c. Cf. Old French bougre "Bulgarian," also "heretic; sodomite." Softened secondary sense of "fellow, chap," is in British English from mid-19c. Related: Buggerly.

http://www.etymonline.com/index.php?l=b&p=46&allowed_in_frame=0

В миналото е изопачено е и името на пелазгите наречени в Библията филистинци - philistine (n.) 

"person deficient in liberal culture," 1827, originally in Carlyle, popularized by him and Matthew Arnold, from German Philister "enemy of God's word," literally "Philistine," inhabitants of a Biblical land, neighbors (and enemies) of Israel (see Philistine). Popularized in German student slang (supposedly first in Jena, late 17c.) as a contemptuous term for "townies," and hence, by extension, "any uncultured person." Philistine had been used in a humorous figurative sense of "the enemy" in English from c.1600.

http://www.etymonline.com/index.php?l=p&p=27&allowed_in_frame=0

Реши ли някой да обижда и клевети, няма как да го спреш. Лоши хора винаги е имало и няма изгледи някога те да изчезнат някога. Ако тръгнем да се плашим от злословниците, целия ни живот ще премине в тичане. По-разумно е да държим на своето, да се постараем да търсим и показваме истината.

Може някои автори да са използвали името траки като символ на грубост и жестокост, но какво от това. Нима лъжите ще премахнат факта, че благия Орфей и мъдрия Залмоксис са траки? Без Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад, Залмоксис и др. траки, гръцката култура щеше да е значително по-бедна. Да не забравяме приносът на тракиецът Езоп съчинил множество интересни и поучителни басни.

Тукидид не се срамува от тракийските си корени. Темистокъл също носи тракийска кръв, той е син на тракийката Абротона. Първата гръцка граматика е създадена не от грък, а от Дионисий Тракиец.  Човекът въвел годината на рождениието на Христа като начало на тово летоброене е също тракиец – Дионисий Малки. Той е от рода на тракиеца Виталиан, в чиято армия се бият хора наречени българи.

Нека обясним и защо името траки е заменено с българи. Вече бе посочено, че е напълно нормално имената на народите да се менят. За иранците важат още четири названия– перси, хорсари, артеи, кефени. В различните времена хората, които ние познаваме като немци са наричани tungri, germani, allemani, tedesci... Щеше да е чудо, ако дедите ни бяха запазили най-древното название използвано за тях от други хора.

Смятам, че българи идва от название на първоначално малко племе от групата на мизите. Това е и причината от времето на Св.Йероним до това на Й.Кантакузин – около 1000 години наред, българите да бъдат отъждествявани с мизите. Възможно е българи да идва от топонима Балагрос – древното име на Беласица, не е изключено обаче и племе балагри да е дало името на планината. Има Венетски Алпи, Сарматски планини...В посвещения към Арес и Зевс се среща епитета Блегурос. Понеже се касае за различни божества, то явно Блегурос е етнически епитет. Явно е имало племе от групата на мизите носещо име блегури, блъгари. Не трябва да забравяме, че едно от най-ранните изписвания на народностното ни име с кирилица е БЛЬГАРИНЪ.

Едва ли някога ще получим повече сведения за тракийското племе блегури, блъгари, балагри. Нека не забравяме, че омразата на определени хора към дедите ни е граничела с фанатизъм. Най-вероятно сведенията са унищожени още по време на Античността. Възможно е хората наричани блегури, блъгари, балагри да са били свещеническа прослойка радваща се на висок престиж и това да е допринесло за налагането на името върху всички сродни племена.

Точно по същия начин възниква и етнонима елини. Елите, наречени още сели са малка група хора обитаващи Додона в Епир и пазещи светилището на Зевс. Понеже елите са се радвали на висок престиж, то след време данайците захвърлят старото си название и също започват да се наричат ели, елини.

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.) 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

Щом малкото и почти непознато племе ели може да даде името на елините и Елада, то защо да е невъзможно почти непознатите блегури, блъгъри, балагри да са дали името на Българите и България? Има доказателства, че през първото хилядолетие преди Христа в Тракия е имало хора с име болги.

В ирландcката книга Leabhor Gabhala Eirenn се споменава за идване на народ болги от Тракия по време на цар Кир Велики – VI преди Христа. Това сведение е включено в “Енциклопедия Британика” - “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Ирландците нямат причини да лъжат. Те не са били финансово, или политически зависими от царете на България. Свидетелството, че през VI преди Христа в Тракия е имало хора наречени болги може да се приеме за вярно и поради това, че точно в този период на британските острови се появяват артефакти от тракийски произход...За жалост повечето изследователи са вперили влюбен поглед в Памир и Тибет търсейки следи от старите българи и поради това ценното ирландско свидетелство е останало скрито за широката публика...

Името траки не е повод за срам, а за гордост. То е гърцизираният вариант на племенното название дерзики – дръзките, смелите. Такива са били дедите ни, такива можем да сме и ние понеже носим кръвта на герои. Ще е жалко да пропилеем наследеното. Нашите деди не са се вайкали и не са чакали друг да им помогне, а са показвали, че във вените им тече не само кръвта на благия Орфей, но и на силния Арес.

На по-добър живот се надява слабият, силният прави така, че животът му да стане по-добър. Историята показва, че слабите изчезват без следа, остават само тези, които дръзват да се борят. Не случайно римляните са казали, че съдбата преследва слабите, а помага на силните...или както е казал нашия народ – Помогни си сам, да ти помогне и Господ!