ТРАКИЕЦЪТ ЗАЛМОКСИС – УЧИТЕЛ НА ЕВРОПА

Днес почти всички европейци са загубили връзката с древните си корени. Почти всички европейци са само сенки на предците си, служейки на материалното и забравяйки истинската си същност. На старите традиции се гледа като на отживелица, малко по малко те биват избутвани на заден план и биват обречени на забвение. Няма да отреча, че същата зараза е завладяла и доста сънародници, но при нас все още има надежда за възраждане и обновление.

Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който “медии” и “политици” се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.

http://www.nosia.bg/wp-content/uploads/nosii/big/08.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Kukeri_razlog.JPG

http://frognews.bg/images/etno_calendar/trifon_zarezan_lozq.jpg

Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.

https://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44

Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.  

Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.

http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg

Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на “Илиада” не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) – най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.

От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.

Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през нея.  Когайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като  Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151. Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.”  - Iord. 266.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под имената Замолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които  свързват варианта Замолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.

Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.

Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.

Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.

Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.

Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети на Залмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон.  Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.

Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.

Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки.  Уповавайки се на сведенията от  “Totus  Orbis  Descriptio”   Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  -“Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62.

Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.

Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”

Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – “Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в “Хармид” -  “от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.

Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.

Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани  и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душата приема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.

От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ КУБРАТ?

Дълго време съм се удивлявал на способността на наши и чужди учени, успели от нещо просто и ясно да направят невероятна бъркотия. Като пример може да се посочи етимологическия анализ на имената на нашите древни владетели. Израстналият в Константинопол княз Кроват е известен на повечето сънародници под името Кубрат. Така ни бе натяквано години наред, така са го запомнили много хора, поради тази причина сложих този вариант в заглавието на тази статия.

                                  

Твърде много са заблудите изречени по адрес на княз Кроват-владетелят на Стара Велика България. Борис Симеонов не се колебае да го титулова като хан на българите, макар Теофан Изповедник да не споменава титлата хан нито веднъж. Вместо това старият летописец използва думата κυριος-господар. Алтхайм и Хаусиг предложиха тълкуване на личното име Кроват (Кубрат) като княз на червеите, което си е чиста гавра с историята и науката като цяло. Немет потърси обяснение с уйгурската дума кобрат, кобран – събирам, Г.Фехер пък предлага алтайската дума курт –вълк. Моето лично мнение е, че това са все отчаяни опити да се скрие истината.

Макар да са уважавани и често цитирани учени Алтайм, Хаусиг, Фехер, Симеонов и др. в никакъв случай не са били непредубедени. Знаейки прекрасно, че редица стари автори (Д. Хоматиан, Л. Дякон, М.Аталиат, Й.Малала и т.н.) определят дедите ни като древен балкански народ, изследователите на нашето минало са били длъжни да потърсят тълкуване за името на Кроват и сред тракийската ономастика, това не е направено (или, ако е направено не е представено на широката публика). Тези езиковеди и историци са били длъжни също да представят на българския читател правилното изписване на името на нашия княз, а именно Кроват, не Кубрат, както те се опитват да ни внушат. Ето, оригиналното изписване в работата на Теофан е Кроват – Κροβατ.

Изображението е от антикварно издание на “Хронология” на Теофан Изповедник. С това издание са разполагали и повечето учени заели се с изучаване на нашата история.  

Без съмнение и Алхайм, и Фехер, и Симеонов са били запознати с работите на Херодот и Страбон, които споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, обитаващи областа Мизия (между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват – Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.

Какво може може да е значението на КРОВ? Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). На старобългарски кровъ означава – покрив, жилище, защита.  Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват  означава  покровител, пазител, защитник.

Със същата семантика като Кроват е и името на друг вожд на старите българи –Заберган. То е свързано със старобългарския глагол брегон– грижа се, пазя, а и с тракийския теоним Баргидентис – пазещ децата.

Ето, какво му е сложното? Съществуват извори определящи българите като тракийски народ, има също тракийски етноними и теоними показващи ясна връзка със старобългарски имена. Какво е пречело името на княз Кроват да бъде определено като тракийско? Какво пречи и днес истината да бъде казана? Две обширни антропологически изследвания показаха, че българите са безспорно европейци по произход. Обичаите и погребалните ритуали на старите българи са били като тези на траките. Българските земеделски сечива, пастирски атрибути, народната носия са като тези на траките...и пак определени безсъвестни личности ни правят на азиатци.

Едно е ясно, манипулаторите на историята ни няма да си признаят греховете скоро. Важното е ние да знаем истината, да знаем, че през Ранното Средновековие земите на дедите ни са се простирали от Унгария до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!

КАКВО ОЗНАЧАВА БАЛХ, БАЛХАРА ?

Който се е интересувал от историческа литература през последните двадесет години е срещнал със сигурност книги, в които се споменава градът/държавата Балх. Някои автори свързват нейното име с етнонима българи (Съселов, цитиращ Остин в “Българи в древността отсам и отвъд Памир”, стр. 61).

За съжаление изследователите опитващи се всячески да поставят корените ни в Азия, премълчават голямо количество важни данни. Така читателя е лишен от възможност за сравнение и това става причина много наши сънародници да попаднат в плен на заблуди. 

Когато непредставените сведения бъдат показани става ясно, че Балх е наистина обитавана от наши предци, които обаче са потеглили в дълбока древност от Балканите и съответно принадлежат на тракийската общност.

Нека видим какво казват старите летописци за Балх, наричана още Балхара. В работата си “География” Страбон казва, че градът Бактра (Балх) е получил името си от реката, която минава през него, а в древни времена тя е била наричана Зариаста - Strab.XI.xi.2.

За да разберем какво означават Балх и Зариаста трябва да знаем кой е обитавал тези земи в най-дълбока древност. Има няколко сродни народа, които са делили тези територии. Едни са масагетите, за които Йордан казва, че били клон на гетите живеещи в Тракия. Друга група са конния народ даи, които според Страбон са същия народ както и даките обитаващи долното течение на Дунава.

Стария автор е прав защото китайското наименование на Балх е Даксия, т.е. земя на даките. В Балх е живял и Заратустра, той не е персиец както смятат мнозина, а мидиец. Според Плиний Стари мидийците (медите) са предци на сарматите, които Прокопий определя като гетски народ, т.е. траки. 

Друго сведение за етническата принадлежност за обитаващите Балх мидийци дава Херодот. Той пояснява, че на север от Дунава, до земите на венетите (днешна Словения) живеят сигините, които са от рода на мидийците. Става дума за огромен народ, а топонимите и хидронимите и топонимите оставени от тези хора са тракийски, не ирански. Самата материална култура е тракийска, а не иранска.

Като съседи на народите в Бактрия са споменати и сарапарите. За повечето хора това е само племе със странно име, но специалистите знаят прекрасно, че сарапарите са войнствено тракийско племе, чието име означава  главорези. Както знаем от Тит Ливий траките вземали главата на повалените противник като трофей, а сънародника на Ливий- Луций Флор добавя, че от тези глави траките правели ритуални чаши (както и старите българи).

Интересни данни, нали? Обаче авторите твърдящи, че ние българите сме азиатски народ не споменават в работите си свидетелствата на Страбон, Плиний, Йордан, Ливий, Флор. Как тогава да разбере обикновения човек, че тракийски племена са обитавали Балх още от най-дълбока древност? Тракийските народи обитавали Балх не са никак малко, нека ги споменем отново –мидийци, масагети, даи, сарапари.

http://i.imgur.com/J4hnO09.jpg

Към тези обитатели на Балх трябва да се добавят и тохарите. За тях изследователи като Виктор Меир казват, че не са местно азиатско население, а мигранти от Източна Европа. Меир дори уточнява къде е тохарската прародина - земите на Северна България и Южна Румъния.

изображения на тохари, светлата кожа и коса свидетелстват за европейски произход 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/QizilDonors.jpg

Някой може да се запита – Добре, но как са попаднали тези стари балкански народи в Азия изащо не знаем за това? В интерес на истината има огромно количество данни за тракийското присъствие в Средна Азия, а защо определена група учени не ни уведомяват за тях е загадка и за мен. Все пак не става дума за един съмнителен извор, а за свидетелства на цяла плеяда стари автори. За тракийски поход към Индия свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.

Луций Ариан разказва, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракиецът им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

Това си е повод за гордост, но кой да представи на българина тези важни данни, от се разбира, че корените ни са на Балканите и, че от тези земи, част от нашите деди са мигрирали на Изток и са цивилизовали местното население.

Да се върнем обаче на Балх и по-старото название  Зариаста и да видим какво е значението им. Смятам, че Зариаста е чуждото предаване на зарящта, т.е. светла река. В Зариаста коренът е ЗАР, той отговаря на тракийската дума ЗАРтас – светъл, златист. Балх явно е свързано с понятието бял, светъл, тук тракийската дума балиос-бял пасва прекрасно.

Тракийски хидроними в Балх не биха ни учудили изобщо, ако някой в миналото си бе направил труда да ни уведоми, че множество тракийски племена са обитавали този регион и, че има над десет исторически извора за тракийски поход в Азия...

В Балх има и тракийски ороними- названия на планини. Който е, чел книгите на П.Добрев знае за българската планина Имеус/Имеон. Това, което господин Добрев не благоволява да поясни е, че Имеус/Имеон е най-древното тракийско име на Стара Планина, споменато още през V-ти век пр. Христа.

Интересно и названието на планинския масив Бага Стана – станът на бога, божие място. Багос, багайос е тракийското име за бог, от което се развива българската дума бог, а стана-стан дори не се нуждае от превод.

Друга планина с интересно име е Меру, паралел намираме в тракийското име на планина – Мерит. Значението на двете названия е велика, свещена, а обяснение получаваме от стблг. меръ-велик. Частицата мер-велик намираме и в тракийското божествено име Пюр-мер-ул.

Видяхте ли се как се променя картината, когато се споменат всички данни? Кой би повярвал, че старите българи са роднини на паштуни, перси и талишци, ако се знаеше за древното тракийско присъствие в Средна Азия, за ролята на траките като народ носещ цивилизация и мъдрост! Кой би се лъгал, че сме азиатци, ако всеки автор добросъвестно бе споменал двете обширни изследвания на проф. Mетоди Попов доказващи убедително, че сме стар европейски народ. Потвържение дойде и от страна на генетическите проучвания, които показаха, че значителна част от българите са наследници на балканското население от Каменната епоха.

Не можем да си позволим да пилеем наследството си и да даряваме на други старата си слава и постижения. Не можем да си позволим още дълго време да играем ролята на слаб народ. Това нито е правилно, нито е разумно. Човек отива натам накъдето го водят мислите му. Внушаваме ли си, че сме неспособни и, че не можем да променим нищо, ще си останем слаби и ще слугуваме на хитреците. Спомним ли си, че дедите ни са вдъхвали уважение и страхопочитание на останалите, малко по малко ще си възвърнем стария дух. 

За тези, които са уверени и имат високо самочувствие не съществуват прегради и препятствия, всеки проблем е лесен за разрешаване. Наближава денят, в който името българин отново ще се превърне в символ на сила, благородство и почтеност, вярвам в това!

Благодаря на bulgarinut57 за ценната инфромация!

ТУРУН – ТИТЛА НА ВОЛЖКИТЕ БЪЛГАРИ

През XIX-ти и XX-ти век почти всички учени определиха дедите ни като тюрко-алтайци. Като такива бяха дефинирани и волжките българи. Никой не обърна внимание на това, че тюрките по начало са номади, а дедите ни имат укрепени селища. Болгар-столицата на волжските българи е голям и богат град. Волжките българи са известни и с това, че са добри земеделци, които съхраняват житото в ями*. Неотдавна британски учени установиха, че това е много ефикасен метод, който запазва зърното с много добри качества (S.James).

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/btn_GeographyMaps/AD_814BulgariaKrum.jpg

Информацията за езика на волжките българи е оскъдна. Малкото, което се знае бива тенденционно свързвано с тюркските езици. В работата си “ Этимологический словарь русского языка ” Макс Фасмер споменава за една титла на волжките българи. Това е турун, известна още като трун. Според Фасмер тя съответства на древнотюрската  tudun- княз, но не обяснява от каква основа е изведена. Римската титла princeps– принц, владетел идва от primus–първи, а dux-водач, господар от ducere-водя.

Заблуден от догматичните вярвания от своето време, талантливия Фамер не успява да прозре, че най-близката успоредица на турун – благородник е древната титла tyranos –владетел, господар, от която по-късно произлиза тиран (подтисник, деспот).

Думата tyranos – владетел, господар не е тюркска, тя принадлежи на език (най-вероятно лидийски), говорен в Мала Азия. Тази земя е обитавана още в най-дълбока древност от редица тракийски племена като мизите, които много средновековни автори наричат българи. За мизийския език Страбон твърди, че мизийския диалект е смесица от фригийски и лидийски (от чийто език е думата tyranos – владетел, господар).

За да разберем какъв е смисъла на волжско-българската дума турун ние трябва да намерим етимологията на tyranos. Тя не е никак трудна, ако сме запознати с характера на древното общество. По принцип царе са ставали най-силните и най-мъжествените, те са водили останалите хора в битката. Думата tyranos отговаря на стблг. тоуръ-бик т.е.едър, силен, голям. Със същата семантика е фригийската титла бален-цар, тя идва от балайос-голям, едър. От своя страна балайос е свързана със стблг. болий-по-голям, по-едър ...и с думата вол, т.е. силен, едър.

Думата тур-силен, едър (бик) се среща в тракийското селищно име Туро диза (буквално яка, здрава крепост). Това показва, че титлата турун е от тракийски, или по-точно древнобалкански произход. От същия произход е и средновековното име на река Волга, това е Атил. То отговаря на споменатото от Херодот тракийско речно име Атлас (според И. Дуриданов по-стария вариант е Atulas).

Разбира се само от една титла и едно речно име не можем да правим изводи за етническия произход на волжките българи. Най-вероятно те са били смесица от балкански народи (траки) и местно угро-финско население, като тюркските етнически и културни елементи проникват в един по-късен период.

За това, че благородническата прослойка на Волжка България е била от тракийски произход има и други индикации освен титлата турун, а и хидронима Атил.

По време на пътешествията си арабският дипломат Ибн Фадлан посещава волжките българи и описва обичаите им. Ибн Фадлан разказва как по време на вечерята царят е този, който разпределя и раздава храната на приближените и гостите. Абсолютно същото е засвидетелствано около 1200 години по-рано в двора на тракийския цар Сефт.

За това знаем от работата на Ксенофонт “Анабазис.”

Ценни сведения за обичаите на волжките българи дава и Ал Масуди. Той твърди, че при погребение с починалия към отвъдното се изпращат неговата съпруга и слуги.

Същият суров обред е описан около 1400 години по-рано при траките от Херодот.

Интересни данни получаваме и от Ал Масауи. Той споделя, че волжките българи убиват най-даровитите и умни хора. Подобно сведение дава и Ибн Фадлан, но с повече подробности. Като причина за ритуалното убийство Ибн Фадлан посочва, че жертвата трябва да послужи като пратеник на някакво божество, господар. Този странен обред също има паралел в Тракия, това е описаното от Херодот изпращане на пратеник при Залмоксис.

Понеже другите обичаи, а и бита на волжките българи са доста различни от тези на палеобалканските народи, става ясно, че във Волжка България живеят две напълно различни групи хора. Благородническата прослойка е от балкански произход, а простолюдието е представено от местното угро-финско население. Примери за такава държавна постройка има доста – арийците в Индия, хисосите в Египет, митаните в Ханигалбат и т.н.

За жалост с течение на времето тракийската аристокрация бива елиминирана. Причина за това са действията на хазари, монголци, а и армията на Иван Грозни. Дедите ни оставят културно наследство във Волжка България, но генетичното наследство най-вероятно е унищожено, ако не напълно, то почти напълно. Сред чувашите, населението край Казан се срещат хаплогрупите U, K, H, които са чужди на нас българите.

http://i664.photobucket.com/albums/vv10/SergejKorolev/Unknown%20Dark%20Age%201/BulgarRus.jpg

По-подробни археологически, а и езиковедски проучвания ще ни дадат повече информация. На този момент обаче е важно да знаем, че влиянието на нашите деди траките се е простирало не само на Балканите и Мала Азия, но и далеч по-на север. Важно е да знаем, че дедите ни са били носители на култура и знания, били са уважавани от хората, с които са влизали в контакт. За да сме достойни наследници на предците си е редно да показваме най-доброто от себе си и да се опитаме да бъдем народ на светлината, това е ролята, която ни е определена.

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

3.S. James, Exploring the World of Celts, Thames and Hudson, London 1993

4.Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002

5.Xenophon, The Persian Expedition, transl. R.Warner, Penguin Books, Harmondworth, 1977;

6.Р.Заимова, Арабски Извори за Българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000:

* съхраняване на житото в ями са практикували и траките още през Бронзовата епоха.

трун Near etymology: I "знатный человек у волжских болгар", др.-русск. трунъ(Троицк. летоп. под 1230 г.). Из волжско-болг., дунайско-булг. turun, которое соответствует др.-тюрк. tudun "князь", хазарск. Τουδουνος (Феофан. Chron. 378, 379); де Боор (Тhеорhаn. 716) приводит также глоссу Τουδουνοι ̇ οι τοποτηρηται παραΤουρκοις (Еt. Маgn.). О близких формах ср. Маркварт, UJb. 9, 80; Рамстедт, JSFOu 55, 75; Бенцинг, ZDМG 98 25; Менцель, АО I, 228; Рясянен, FUF 26, 133. Pages: 4,108http://euroglose.com/cgi-bin/vasmer/vasmer.cgi?word=%E2%E0%E3%DD

tyrant).

tyrant

c.1300, "absolute ruler," from O.Fr. tyrant (12c.), from L. tyrannus "lord, master, tyrant" (cf. Sp. tirano, It. tiranno), from Gk. tyrannos "lord, master, sovereign, absolute ruler," a loan-word from a language of Asia Minor (probably Lydian); cf. Etruscan Turan "mistress, lady" (surname of Venus).

http://www.etymonline.com/index.php?l=t&p=38&allowed_in_frame=0

ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ГЕТИТЕ

От старите автори най-много ми допада Страбон. Харесвам неговия стил, начин на описание, но също честността и откровеността му. Той намира почтеност да признае, че сънародниците му са създателите на корупцията и пороците, докато живеещите на север варвари са праведни и добри хора. За онова време това са били смели думи, да говориш за положителните качества на “варварите” не е било без риск.

Страбон е дал доста ценни данни за гетите. Разказал е за обожествения Залмоксис, за мистичния Дикиней, а и за държавническия талант на цар Буребиста. Благодарение на този стар летописец научаваме, че гети и мизи обитават земите както на юг, така и на север от Дунава.

http://farm4.static.flickr.com/3050/3270123014_13f7cffcbb.jpg

Научаваме и за най-западните предели на гетските владения – това е Херкинската гора в Германия. Кой би предположил, че траки са населявали покрайнините на Шварцвалд, ако не бе Страбон да ни разкаже това. Същият автор посочва и източната граница на най-храбрия тракийски народ. Тя опира до река Тирас (днешната Днестър в Украйна). 

Локализирана е дори Гетската Пустиня – незавладяна от римляните територия, в която се намира споменатият векове по-късно Онгъл – мястото на битката между бойците на княз Аспарух и армията на император Константин Погонат. 

Благодарение на Страбон разбираме, че в гети и мизи говорят един и същ език, и се смесват без проблем. Когато Елий Катон преселва 50 000 гети на юг от Дунава за рекордно кратко време те получават името мизи. Това би било възможно само, ако почти няма разлика в език, облекло и обичаи.

                              възстановка на гетска носия

                                   http://www.romania-insider.com/wp-content/uploads/2013/07/ro-history-3.jpg

Старият автор разказва и за съседите на гетите. На запад това са германите, а на изток са тира-гетите (явно клон на гетите), сарматите, базилеите (царските скити) и др. Добавено е и това, че тези народи – сармати, базилеи и т.н. обитават територии на север, но и на юг от река Дунав. Дадена е също и важната подробност, че гети и даки са имена на един и същ народ и, че по-старият вариант на даки е даи – нещо, което трябва да запомним добре.

Няма спор, че Страбон е подробен, честен и смел. За това се учудих на изказването му – Що се касае до старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold“

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Защо трябва да се премълчава древната история на най-храбрият, но същевременно и най-миролюбив народ измежду траките? Кому би попречила тя, чии планове би объркала?

 Дали гетите от Тракия няма връзка геатите (Geats) от Скандинавия, или пък с гутите от Шумер, с масагетите от Средна Азия, с гетулите от Северна Африка? Дълго време съм си задавал тези въпроси и не бе никак лесно да открия отговор. Той бе скрит в сведения на други летописци от други епохи.

Един от тях бе Прокопий Цезарийски. Той е живял по времето на императора от тракийски произход – Юстиниан Велики, а и е придружавал подоходите на един друг тракиец – генерал Велизарий. Благодарение на пътешествията си Прокопий се запознава с различни народи, техните обичаи и история. Поради това даните от работите на Прокопий са ценни. 

В “История на Войните” той казва нещо, което повечето учени предпочетат да премълчат. Старият автор твърди, че сарматите наричани още савромати са причислявани в древността към семейството на гетите. От това излиза, че сарматите подобно на тирагетите са не само съседи на гетите, но и част от тях.

Тук вече започва да става интересно, защото сарматите сами по себе си са многолюден народ. По времето на Константин Велики около 300 000 сармати биват преселени в Тракия, Македония и др. места. Група от 5000 кавалеристи бива стационирана в Британия, недалеч от селище носещо тракийското име Дева. Топоними с елемент –дева са типични за земите на гетите: Ита-дева, Дане-дева, Мури-дева, Зисну-дева

Трябва да се добави и това, че преди време изследователите Смирнов, Сиротенко, Бурмов (цит. Д.Димитров) са смятали старите българи не за тюрки, или угро-фини, а за сармати. Знаело се е също, че старобългарската материална култура е като тази на сарматите (Д.Димитров). 

Според М. Акимова, българи и сармати имат една и съща антропологична основа. Никой от тези автори обаче не смее да сподели сведението на Прокопий относно това, че гети и сармати са де факто хора от един и същ произход.

Едно от най-известните сарматски племена е това на язигите. Според Р.Дж. Летъм името язиги се тълкува с думата языкъ-народ, племе, общност. Жалко е само, че този учен не добавил, че языкъ е старобългарска дума. 

От това би станало ясно, че названието на принадлежащите към семейството на гетите язиги получава тълкуване с помощта на българския език, а това няма как да е случайност.

Принадлежността на сарматите към семейството на гетите обяснява фризове от Траяновата колона където в гетската (дакийската) войска се виждат и конниците на сарматите.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/028_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_XXVIII_%28Ausschnitt_01%29.jpg

Тези облечени от глава до пети в броня конници са типични за войската на старите българи. Благодарение на своите 30 000 тежко въоръжени конника княз Крум удържа победа над император Лъв V Арменец и стига чак до стените на Константинопол. Несъмнено тежката кавалерия помага и на княз Тервел да смачка арабската армия около век по-рано и по този начин да спаси не само Римската Империя (Византия), но и цяла Европа.

Не само сарматите влизат в огромното семейство на гетите. Йордан причислява обитаващите земите на север от Персия масагети към семейството на европейските гети. Роденият в Дуросторум (Силистра) Йордан разказва и за това как масагетите побеждават не кого да е, а персийския владетел Кир Велики- Jord.X-61-62.

Това само по себе си е подвиг, но от Йордан научаваме и за друго велико деяние на народа на Залмоксис. Става дума за опита на египетския фараон Весосис да завладее земите на гетите. Това начинание нa египтянина е не само осуетено от нашите предци, но те даже преследват врага си до река Нил- Jord.VI.47.

Разбира се не всяко сведение на старите летописци е верно. За да се ползва даден исторически извор, той трябва да се подложи на проверка. Народ масагети наистина е съществувал. Херодот твърди, че техният върховен бог е слънцето, на което биват принасяни в жертва коне. За това, че слънцето е върховно божество на траките знаем от различни автори. 

Херодот предоставя също две масагетски лични имена. Едното е на царица Томира, а другото е на нейния син Спаргапий. Томира е сродно на тракийското лично име Тамир, а и на древния балкански топоним Томарос. Спаргапий показва връзка с тракийските лични имена Спароток, Спарка.

Интересното в случая с масагетите е това, че техни съседи са даите. Страбон обяснява, че даки и гети са имена на едни и същи хора, а по-старият вариант на наименованието даки е даи. Ето какво се получава – в Източна Европа има гети, част от които е позната под името даи, даки. В Средна Азия е засвидетелстван народ масагети, чиито съседи носят названието даи. Това просто няма как да е случайност.

                                                        масагети

                                     http://i.imgur.com/7RfExBZ.jpg?1

Както при всеки голям народ обществото на траките е било разделено на различни групи. Едни са представяли военната аристокрация, други духовничеството, трети пък занятчиите, земеделците. Подобно разделение има при келтите, а също и при старите арийци, които са де факто балкански преселници в Индия. Разделението на обществото е допринесло до различните наименования на групите, които иначе имат един и същ произход.

Масагетите, даите и други техни роднини са дошли в Средна Азия през III-II хилядолетие преди Христа. Тези хора са представителите на така наречената Андроновска култура, която обхваща значителни територии на изток и север от Каспийско Море. Почти всеки изследовател е съгласен, че Андроновската култура принадлежи на ведическите арийци. Това, което е премълчано е факта, че най-старото име на Тракия е Ария. 

Има и други неизвестни на широката публика подробности. Прототипите на керамиката, оръжията и земеделските сечива на Андроновската култура се срещат около 1500-2000 години по-рано в земите на юг от Дунава, по-точно културата Бреница от територията на България. От този важен за нашата, а и световната история факт учените бягат като дявол от тамян.

Това, че гетите са част от обществото на старите арийци обяснява загадката защо името гети се тълкува с помощта на ведически санскрит. Етимологията на гети идва от гаяте- прославям с песен, пея, възхвалявам.

Близко до името на гетите е това на гутеите. Те са обитавали Западен Иран и части от Месопотамия (Ирак). Учени като Т.Гамкерлидзе и В.Иванов смятат, че езикът на гутеите не е бил сроден на шумерския, акадския и др. а принадлежи на индоевропейските езици. Вярва се дори, че гутейският език е праезик на тохарите.

Според изследователи като В.Меир обаче прародината на тохарите е край долното течение на река Дунав, т.е. живеещите в Средна Азия тохари-гутеи са балкански преселници. За жалост и тези данни не са известни на повечето от нас.

Изидор Севилски твърди, че гетулите обитаващи Северна Африка произлизат от гетите. За гетулите се знае, че се славят с бързата си конница, а по сведенията на Тукидид почти всички гети са конни стрелци. По принцип Северна Африка не е място, в което ще търсим балкански народи, но нека не забравяме свидетелството на Йордан, че гетите преследват фараона Весосис чак до бреговете на река Нил. Не е никак случайно, че в земите на гетулите е планината Атлас. Хидроним със същото Атлас име е споменат от Херодот в земите на гетите.

Плиний Стари ни предлага едно интересно сведение. Той твърди, че населението на Северна Африка има свое название за планината Атлас, а именно Дурис. Това означава, че Атлас е име дадено от чужденци. Благодарение на Изидор Севилски научаваме, че тези чужденци са произлизащите от гетите гетули. Напомням, че точно в земите на гетите Херодот разполага хидронима Атлас.

Дали част от гетите са се заселили в Северна Африка след битката с фараона Весосис, или по-късно е трудно да се каже. Ясно е едно - конят и колесницата не са се появили от нищото в Северна Африка. Някой ги е докарал там, но кой е този някой учените не желаят да кажат. Неотдавна в Либийската Сахара бе намерен огромен град, който не е бил на египтяни, картагенци и т.н. Стана ясно, че културата на тези “непознати” хора е била смайващо висока, но после информацията секна...Май нещо е противоречало на официалните теории и е било осъдено да остане в тайна.

Като тайна може да се класифицира и тракийското присъствие в Скандинавия, която е дом на народа геати. Той е отъждествяван с гетите в някои летописи,  съпротивата на определени изследователи към приемането на това сведение е фанатична. Датски учени споменават, че организираното земеделие и скотовъдство, а по-късно и знанията за металообработка са донесени от други хора. Признава се, че погребалният обред кремация също е внесен от други хора, но освен, че тези мистериозни пришълци са дошли от юг, по-подробни данни господа учените не желаят да дадат.

Факт е, че в Европа траките първи усвояват организираното земеделие и скотовъдство. Факт е и това, че траките са първите златари и ковачи. Факт е и това, че кремацията съществува като погребален обред в земите на траките хилядолетия по-рано преди да се появи в Скандинавия. Да не забравяме, че Дания и България са европейските държави с най-много погребални могили – респ. 40 000 и 50 000.

В Дания е намерен един забележителен артефакт – котелът от Гундеструп. Някои учени като М.Дж. Грийн и др. се осмелиха да кажат, че иконографията, а и самата технология на направа са типични за земите на траките, но отново подробности не бяха дадени. Паралелите с фалерата от Стара Загора и котела от Борово са повече от ясни, но уви.

Дали Страбон е знаел за връзката между гети, масагети, гетули и скандинавските геати няма как да разберем. Със сигурност обаче на старият автор са му били известни поне част от подвизите на най-храбрия тракийски народ. Именно потенциала на гетите да изградят здраво общество и войска е карал римляните да треперят. Ако не е било извършено покушение срещу Гай Юлий Цезар, той е щял да  организира война срещу царят на гетите Буребиста.

Гетите са имали благородната и човеколюбива доктрина на Залмоксис. Непознаващи страх, завист и омраза, те са били желан приятел за добрите, но и ужасен враг за тези, чиято цел е била да поробят познатия свят. Това е причината да бъдат съчинени лъжи за свободолюбивият и справедлив тракийски народ. Той бе обявен за изчезнал мистериозно в небитието. Как точно е станало това никой не се зае да обясни.

Верно е, че през I век римляните покоряват тракийското население на юг от Дунава. Верно е и това, че през II век легионите на Вечния град покоряват и част от северните траки. Само шестдесет години по-късно обаче, някъде към 168-170 година, свободните траки живеещи на север от Дунава нахлуват и подлагат на страшна сеч римските войници. От брега на красивата ни река, та чак до Термопилите в Гърция гарнизоните на окупаторите са пометени.

Така наречената Гетска Пустиня – Северна Добруджа никога не бива завладяна от Рим. Северните и Източни Карпати също остават далеч от обсега на римската армия.

Кой изтреби тогава свободните траки, които през 168-170 година смазаха мощта на легионите? Чудя се и на това – защо никой не свърза най-голямото тракийско въстание от II век със създаването на Българската Държава? В Именникът на Българските Князе е казано, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали царство на север от Дунава. Та периода съвпада идеално с антиримското движение на свободните траки от 168-170 година.

Чудя се как може да се говори за изчезване на гетите след като описващият действия от началото на VI век Комес Марцелин пише за гетски конници водещи битки с римляните. Живелият през VII век Теофилакт Симоката също споменава военни действия на гети против римската власт, като дава и едно ценно обяснение. За Симоката няма съмнение, че така наречените склавени са старите гети - “Sclavos sive Getas hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” 

Това сведение не само бе упорито премълчавано, но бяха създадени такива лъжи за народа наречен склавени, че дори интелигентни българи се хванаха в капана на мошениците. Верно е, че Sclavos, Σκλαβενοι е чуждото предаване на слави, славени, тъй както Vulgares, Βουλγαροι е чуждото предаване на българи.

Това, което не отговаря на истината е безумното твърдение, че в края на Късната Античност всички народи от славянската езикова група са живели в Припятските блата на Украйна. 

Лъжа е и твърдението, че старочерковнославянския е бил общ език за словени, поляци, чехи, българи и др. Това е пълна глупост.

Истината е много проста, но тя не оттърва на определена група хора и поради това с невероятен фанатизъм те са създали купиша от измислици, с които да мътят съзнанието ни. Ето как стоят нещата - Дедите на словени, словаци, чехи, поляци и др. са носили в миналото името венети.

Венетите са северни съседи на тракийското племе гети. Венетският език е бил близък то този на гетите носещи ново име славени и поради това след време самите венети също биват наречени славени, славяни, словени.

По абсолютно същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се смесват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята.   

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни – гетите може да са говорили сродни езици с венетите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища. Това виждане се поддържа от родолюбците проф. Г. Ценов, Г. Сотиров, Ц.Гинчев и др.

През 680 година се съюзяват не два чужди народа, а две групи от един и същ народ – този на Залмоксис и Орфей. Старите славяни са гетите, а българи е новото име на мизите както знаем от Д. Хоматиан и др. автори. Това, че гетите-славяни и мизите-българи са от един произход обяснява защо държавата им се консолидира смайващо бързо. Само роднини делящи един език, култура и обреди могат да се обединят без проблем.

Този процес на безпроблемно смесване на гети и мизи е споменат от Страбон. Има и други данни за това. К.Влахов тълкува тракийското име Гетомиз като антропоним изведен от племенно название, т.е. Гетомиз идва от гето-мизи. Влахов дава пример с други смесени имена като например медо-витини и дио-беси.

Генетическите проучвания също показаха смайваща хомогенност сред българското население. Оказа се, че на север и на юг от Стара Планина се срещат едни и същи хаплогрупи. Това би било невъзможно, ако чужди народи бяха владели земите на Северна България векове наред.

Осъзнавам, че данните представени тук ще предизвикат объркване сред доста хора. Осъзнавам, че всичко, което противоречи на старите ни знания се приема с недоверие.

Поради това призовавам всичките си читатели да не ми вярват и да проверят всичко сами. Сведения има предостатъчно, а аз самия съм готов да помогна с допълнителна информация.

Не трябва да следваме модата на деня, не трябва да ставаме роби на политическите тенденции защото това са временни, а и вредни неща. Истината за нас е една и ние нямаме повод да се срамуваме от нея. Напротив, ние имаме пълното право да се гордеем с корените си, с това, че носим кръвта на гетите, на хората, чието мъжество бе изпитано на три континента. Гетите бяха тези, които разпространиха учението на Залмоксис, просветлило душите на милиони хора. Гетите бяха най-големите врагове на робовладелците и поради това потомците на търговците на хора създадоха лъжи за предците ни.

Лъжите са като кал – те чернят, мърсят, неприятни са, но не могат да траят вечно. Дори и златото може да се покрие с тиня, но е достатъчно тя да се отмие, за да видим блясъка на благородния метал. Бъдете от тези, които махат калта, не от тези, които я носят.