МИСТЕРИИ В ДОБРУДЖА

Нашите предшественици са оставили доста следи от своето присъствие. Древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и т.н. Земите на България са мечта за всеки археолог. Трудно е човек да си представи какви изящно изработени съкровища и важни артефакти са скрити под нозете ни. В Добруджа например могат да се намерят доста интересни неща засягащи нашата история. 

Като пример могат да бъдат посочени монетите на цар Канит. За съжаление, понастоящем ние твърде малко е известно как е управлявал този  владетел. Дали е бил мъдър и уважаван, дали е бил добър пълководец, остава загадка? Живял е преди около 2200 години  и се е радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Kanites/2652_Kanites_AE.html

https://www.cngcoins.com/photos/big/101026.jpg

Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно,  то е подобно e на фригийското Канути(еваис). Последното от своя страна е сродно  на минойското, т.е. трако-пеласкийското лично име Канут (1). Всички те показват връзка с регистрираната преди около 2700 години тракийска титла  акенас (2), която според мен е по-стария вариант на стблг. канас, канес-княз. 

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канут е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. конь, кань* – начало. Името на господствалия в Добруджа владетел Канит е сродно на това на хетския цар Кантили/Хантили, чийто смисъл е първи. 

Колкото да е интересно да е името на управлявалият преди около 2200 години цар, колкото и силна да и приликата между неговото име и древнотракийските имена, една птичка пролет не прави. Нужни са доста повече сведения, за да можем да докажем, че присъствието на народа ни на Балканите е от незапомнени времена.

За наше щастие, сведения за това има. Пак в Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да бъдат посочени царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адр, отговаря на ст.блг ѩдръ -бърз, а аспос е със значение кон, конник. Другото име - Хараспос притежава значението ярък, светъл конник. 

Частицата Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща в името на хунът Харатон и гетския цар Харнабон.

Отново в Добруджа е властвал цар Золтес, чието име се тълкува със ст.блг. златъ –златен. Золтес е древен вариант на българските имена Злат, Злате, Злато, Златан.

В Северна България живял и цар Котела, чието име е изведено от тракийския теоним Котито – богинята-майка. Имената Котито и Котела се обясняват с българските думи котя се-раждам, котило-гнездо, място, където се раждат животни.

Заслужава си да се спомене и това, че дъщерята на тракийския благородник Котела е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип II Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Всъщност не само имената на древните владетели на Добруджа показват, че присъствието ни на Балканите  датира от най-дълбока древност. Североизточна България  крие много тайни. За  дедите ни е добре известно, че практикуват изкуствената черепна деформация не само в Късната Античност, но дори и през XVI-ти век ( Й.Йорданов, Антропология на старите българи). 

Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при населението на земите ни от времето на като на далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.

Разглеждайки старобългарската материална култура в пределите на Добруджа Д.Овчаров подчертава, че типичните старобългарски жилища са землянки и полуземлянки (Д.Овчаров, Въведение в старобългарската култура). Това е верно разбира се, но трябва да се спомене и важната подробност, че още през Бронзовата епоха землянката и полуземлянката са типични жилища на траките обитавали Добруджа ( Агре, Китов, Въведение в тракийската археология). Името на тракийското племе корпили означава – живеещи в землянки.

Плиний говори за троглодити в Добруджа, а троглодити е превод на пещерняци, живеещи в землянки. Уверяваме се, че типичните жилища на старите българи не се различават от тези на траките. Същото важи и за погребалните ритуали. Д. Овчаров, а и Р. Рашев представят в работите си интересна информация за старите българи. В Средновековните некрополи (като този от Нови Пазар например от са намирани гробове с жертван кон и куче. 

В работата си “Ancient Thrace” А. Фол, К.Порожанов, К. Йорданов и В. Фол съобщават за тракийски погребален ритуал, при който се жертва кон и куче (или вълк)

Къде е промяната тогава, промяната, която трябваше да настъпи, ако чужд народ се бе настанил в Добруджа? 

Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха.

И защо ние разбираме смисъла на тракийски топоними като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Нали за чужденец това би било невъзможно? 

За нахлулите през V век в Британия англо-сакси, селищните названия Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново. 

Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език.

Защо е толкова трудно за някои хора да кажат без увъртане, че българите са потомци на древен балкански народ, който е създател на първата европейска цивилизация? Нима не е в интерес на България светът да знае какъв е нашия принос в историята? Колко доказателства за местния ни произход трябва да се появят още? 

През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население.  

Неотдавна бе установено, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23*,  I-M423, а и част от R1a-M17, са забележително древни. Наследени са от популации живели на Балканите преди около 13 000 -9000 години.
 

Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи. Дано да се лъжа...

 Пояснения:

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канут бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам