ЗА НАШИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ ОТ МАКЕДОНИЯ

 

Напоследък доста хора от Македония коментират в блога ми и задават различни въпроси. Хора със запитвания срещам и във Фейсбук. Поради това реших за пореден път да представя виждането си за това що за народ са старите македонци и каква е връзката им с населението на България – древното и днешното.

 

Нека да започнем първо с информацията от ново време. Преди време, през 2012 година излязоха резултатите от генетични проучвания на населението на Македония. Те бяха оповестени и от нашата преса: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012

http://old.segabg.com/article.php?id=586070

 

Този резултат не би трябвало да е изненада за хората, които са запознати с антропологичните проучвания на българите от 30-те и 50-те години на ХХ век. В тези проучвания са използвани краниметрични и серологични изследвания на хора както от територията на България, така и от територията на Македония.

 

Въпреки променената политическа конюнктура, в резултатите от 1959 година няма и загатване за това, че населението на Македония е различно по произход от българското. Напротив, въпреки политическия натиск по това време, антрополозите пишат за твърде голяма близост между населението на България и Македония. Единствената “разлика” е в средния ръст, като това се обяснява лесно с повишаване на ръста на балканското население в посока север.

 

Дали две групи хора спадат към една общност се определя освен от антропологичния тип и гените, така и от езика, който въпросните хора говорят. През 1978 година излиза работа на наши учени, целяща да сложи край на манипулациите относно характера на езика на жителите на Македония. Аргументите на лингвистите са пределно ясни. Част от тях представям с приложен линк водещ към електронен вариант на въпросната работа:

 

“Българският характер на диалектите в Македония още през Средновековието е бил подчертаван по различни поводи от византийски и западноевропейски хронисти, историци и пътешественици (Теофилакт — XI в., Роберт Реймски — XI в., Лоренцо Бернардо — XVI в., и др.). В по-ново време от по-голямо значение за посочване на народностния характер на населението и говорите от тази географска област са констатациите на най-добрите представители на славистичната наука в чужбина.

 

Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на X. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско). Той намира за особено чист българския език в четириезичния гръцко-влашко-българско-албански речник на арумънския просветител хаджи Даниил, поместен в неговата книга Дидаскалия (Είσαγωγικη διδασκαλία).” - c. 21

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

 

“В руската лингвистична наука въпросите на българската диалектология в Македония са разработени доста детайлно. Началото поставя бележитият учен славист В. Григорович, който в своя труд „Очерки путешествия по европейской Турции” (Москва, 1848) посочва, че западните говори обхващат „цяла Македония до Доспатските планини и на север от тях включват част от Крайдунавска България до самия Видин”, а източните— „на изток от Доспат и на север и юг от Балкана”. ..

Въз основа на диалектни особености в езика на първите книжовници Селишчев прави забележителна оценка на ролята на Македония в културната история на българския народ: „Македония е люлката на старата и новата българска писменост. Македония е люлката на Българското възраждане. Оттук са излезли ранните будители на българския народ” (там, стр. 283). Тук Селишчев е имал пред вид такива просветители като братята Д. и К. Миладинови, К. Пейчинович, Партений Зографски, Райко Жинзифов и др., които имат ясно съзнание за границите между език и диалект, народност и етнична група. “ – c.23

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

 

Умолявам всички заинтересовани да прочетат цялата научна работа и да се запознаят с представените там факти. Позволявам си да представя още един цитат, който се явява и заключение на лингвистите:

“В своя многовековен исторически път славянското население на географската област Македония е било българско и е говорило на български език. Диалектите в разглежданата област по своя лингвистичен характер са български. Те са естествено продължение от говорите в границите на НР България, с които образуват една неразкъсваема лингвистична цялост.Новата писмена норма, създавана в СРМ върху базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език [1]  не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване през 1944 г. не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност [2], но и защото всички най-важни нейни черти (определяни от създателите ѝ като специфични) са типични за големи говорни области на територията на НР България [3].” -c.43

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_3.htm

 

За обичаите на населението от Македония е излишно да се говори – те са идентични на тези на населението от България. Този факт, а също така общите корени на езика, огромното сходство по отношение на антропологичен тип и гени, са необоримо доказателство за това, че населението на България и Македония има едни и същи корени.

Колкото до това, че много братя и сестри от Македония се считат за потомци на древен балкански народ – донякъде те имат право да гледат на себе си като на наследници на старото население на Балканите. 

Изненадата за мнозина е в това, че жителите на Македония са най-вече потомци не на древните македонци, а на техните съседи и роднини влезли в историята под името траки (а по-късно познати като българи).

Това твърдение може да изглежда странно, но нека да обърнем внимание на историческите извори. Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: " Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia. "

http://www.attalus.org/translate/justin10.html#7.1

За въпросните пеони, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι”. И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите.

Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней: “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.”– Her.VII.20

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Понеже няма сведения някой да е прогонвал мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) и пеоните (наречени по-късно българи бел.авт.) от този регион на Балканите, то трябва да приемем, че те остават, смесват се с околните си роднини и се превръщат в един от основните елементи на народа, от който произлизат Филип и Александър Македонски.

Историческите извори показват, че в дълбока древност на територията на Македония са живели траките мизи, пеони и техните роднини пеласгите. Тези хора, а и други техни тракийски роднини са основата на етноса на старите македонци, а и на днешните българи.

Това е една от причините Страбон да употреби израза - Тракия, която днес наричаме Македония: "Iphidamas came, whose grandfather Cisseus "reared him," Homer says, in Thrace, which now is called Macedonia." -Strab.VII, fr.24

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html

Самата древномакедонска столица Пела е обитавана (а и основана) в дълбока древност не от кой да е, а от траките ботиеи: "Pella belongs to Lower Macedonia, which the Bottiaei used to occupy; in early times the treasury of Macedonia was here. "-Strab.VII.fr. 20

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html

Дори да приемем за момент, че старите македонци са народ, който е напълно различен от траките, то благодарение на събитията от II в.пр. Хр., по-точно опустошителните Римо-Македонски войни, може да се каже, че страната е почти напълно тракизирана.

Bойните с Рим действително редуцират сериозно населението на Македония, като засегната е най-вече благородническата прослойка - хората започнали да се гърчеят още по времето на Александър Велики. За сметка на това в страната са докарани траки, които засилват старият етнически елемент: 

"Now, in the first place, he removed almost the whole body of the citizens, with their families, from the maritime cities, into Emathia, which is its modern name, it was formerly called Paeonia; [4] he gave up those cities to be inhabited by Thracians, and other barbarians, thinking that this kind of people would prove more faithful to him..."- Liv.40.3.3

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D40%3Achapter%3D3

"Then, (in order to restore the former degree of population, which had been diminished by the calamities of war,) he not only caused an increase in the offspring of that generation, by compelling every one [4??] to marry and rear children, but he transplanted a great multitude of Thracians into Macedonia" Liv.39.24.3-4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D39%3Achapter%3D24

Както и да погледнем на нещата, поне от IIв.пр. Хр. населението на Македония не се различава от това на Тракия. След елиминирането на македонската благородническа прослойка от римляните, положението не се променя – в страната живеят малко количество римски колонисти и гърци, докато мнозинството се състои от траки населяващи въпросните земи от най-дълбока древност (мизи, пеони, ботиеи), но и траки депортирани тук в по-късни времена.

Тракийските корени на населението на Македония се потвърждава не само от историческите извори, но и от религията на старите македонци. Те почитат Тракийския Херос, Дионис, Кибела, Бендида, Кабирите и т.н. Това са несъмнено тракийски божества. 

Монета на Александър Велики, с иконография типична за Тракийския Херос

Съществуват дори ясни сведения за това, че Олимпия – майката на Александър Велики е била посветена в мистериите на посветени на Орфей Дионис:

 “But concerning these matters there is another story to this effect: all the women of these parts were addicted to the Orphic rites and the orgies of Dionysus from very ancient times (being called Klodones and Mimallones)1 and imitated in many  p229 ways the practices of the Edonian women and the Thracian women about Mount Haemus, 8 from whom, as it would seem, the word "threskeuein"2 came to be applied to the celebration of extravagant and superstitious ceremonies. 9 Now Olympias, who affected these divine possessions more zealously than other women, and carried out these divine inspirations in wilder fashion, used to provide the revelling companies with great tame serpents, which would often lift their heads from out the ivy and the mystic winnowing-baskets,3 or coil themselves about the wands and garlands of the women, thus terrifying the men.” - Plut.Alex.I.2.7.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/alexander*/3.html

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи кика

Майката на Александър Велики - Олимпия води произхода си не от кой да е, а от Пир – синът на Ахил Пелеев, същият Ахил Пелеев, за когото Йоан Малала твърди, че предвождал мирмидони, наречени в ново време българи.

 

http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_208.html

 

Както виждаме – нашите братя и сестри от Македония имат правото да се считат за древен народ, но точно това право определя и общите им корени с населението на България.

Ако не бяха лъжите на бездушните политици и продажните историци, които с писалки унищожиха старите народи на Балканите и пак с писалки създадоха, докараха "нови народи", днес никой не би се съмнявал, че българи и македонци са чеда на един и същ народ. Не би имало неразбирателства и дрязги, не би имало спорове прерастващи в обиди.

Скъпи братя и сестри от Македония, миналото ние не можем да променим, но можем да повлияем настоящето, а с това и бъдещето. Не е нужно винаги да се съгласяваме едни с други, но запазвайки уважение и любов едни към други, рано или късно ще стигнем до разбирателство. To е не просто нужно, но дори е животоспасяващо. 

Над Европа и най-вече над Балканите са надвиснали черни облаци – толкова черни, както никога в историята ни. Това, че огън ще пламне и ще стане страшно е вън от всяко съмнение, вън от всякакво съмнение е и, че идват нови ужасни страдания и изпитания. 

Дали обаче ще съумеем подобно на дедите си да се надигнем от пепелищата и да се възродим, да започнем отново давайки бъдеще на децата си – това вече зависи от наличието на добра воля, от желанието да си подадем ръка днес, за да можем скоро да посрещнем идните неволи заедно и заедно да ги преодолеем. Има една хубава наша поговорка: - "Брат брата си не храни, ала си го брани".

 

 Използвана литература:

1.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ т.2, 1958.

2.Единството на българския език в миналото и днес, с.1978.

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ НА БЛАГОРОДСТВО

Днес, благодарение на информацията от работите на проф. Асен Чилингиров, Никола Тодоров, Ганчо Ценов, Юлия Хаджи Димитрова, Андрей Киряков и др. повечето от нас са разбрали, че историята ни започва не през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано. Сведенията от творбите на родолюбивите изследователи на миналото ни, убедиха всеки разумно мислещ човек, че траки и българи са имена на един и същ народ, който обитава Балканите от незапомнени времена.

Както отбеляза проф. Чилингиров, над този народ е проведен най-страшният геноцид в историята на човечеството, като са избити не само много милиони xopa, но и са създадени чудовищни лъжи. Част от тези лъжи господстват и днес поддържани активно от чужденци, а за жалост и от живеещи сред нас чуждопоклонници, следващи единствено интереса на кариерата си. Това е причината дори понастоящем известна част от сънародниците ни да вярва на абсурдите за “изчезването” на траките и за идването на “азиатските” българи.

Лъжите обаче се срутват една след друга, докато истината за произхода ни, а и за деянията на народа ни, си пробива упорито път отваряйки очите и душите на мнозина. Тези, които са прозрели чии потомци са, стават други хора, осъзнават каква сила е скрита в гените им, осъзнават също, че тази сила може и трябва да се използва. Историята не е просто статистика – сбор от дати и събития, не е и орден, който можем да забодем на дрехата си и да се гордеем с него. Историята е пример, деянията на дедите са пример и то пример, който ние трябва да следваме. За това е добре да се запознаем с всички качества на своите предци.

Всеки може да натрупа богатства, било с ограбване на други народи, било с измами. Всеки може да използва чуждия труд, за да издигне огромни и смайващо красиви сгради. Всеки може да си създаде титли и да се пъчи с тях. Всеки може да се накичи със злато, сребро, скъпоценни камъни, медали, но нито богатството, нито дворците, нито украшенията, нито титлите ще направят някого благородник.

Благородникът се познава по излъчването, той е особен човек и се отличава от другите дори да е със стари дрехи. Благородникът се познава по начина на общуване, той не крещи, не изпада в истерии, а винаги остава спокоен осъзнаващ добре своята вътрешна сила. Благородникът се познава по деянията, неговият път е белязан с добри дела, светлина и възхищението на хората, които са имали щастието да се докоснат до него.

Към която и епоха на историята си да обърнем поглед, ще установим, че неизменимото качество на българите е благородството. Дедите ни никога не са ползвали своята сила, за да ограбят, поробят, или асимилират други хора, макар да са го можели. Пазели са своето ревниво, защитавали са род и Родина с цената на живота си, но трябва да се каже и това, че предците ни при първа възможност са търсели мира.

По време на Античността, на дедите ни наричани в тази епоха с името траки, се е гледало като на необикновено силни и войнствени хора. Вярвало се е дори, че богът на войната произлиза от средите на  гетите. Въпреки, че са били господари на бойното поле, за разлика от другите народи, нашите предци са се отнасяли хуманно със своите пленници. Знаем за това благодарение на една история разказана от Страбон:

“Дромихет бил цар на гетите по време на диадохите на Александър Велики. Лизимах повел войска срещу гететите, но Дромихет го победил и заловил жив, след това му показал собствената си бедност, а и тази на народа си, също и независимостта си от други хора, а накрая го убедил да не води война с такива хора и вместо това да се отнася с тях като с приятели. След като му обяснил тези неща, отнесъл се с него като с гост (а не пленник), сключил приятелство с него и го пуснал на свобода.”- Strab.VII.3.8.   

Тези действия са се развили през III век преди Христа, но традицията на хуманно отношение към военопленниците е жива и през Средновековието, а и как да е различно, след като траки и българи са названия на едни и същи хора, но от различни епохи. Около 1500 години след времето на Дромихет, летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичай да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите.

Всъщност дедите ни са освобождавали дори пленените благородници след известно време. Знаем за това от хрониките на Йоан Скилица, който разказва, че семейството на бъдещия император Василий I било пленено от българите, но след време е освободено от княз Омуртаг заедно с още други  поданици на Римската (Византийската) Империя. В това събитие срещаме доста интересен момент, а именно това как впечатлен от държанието и външността на Василий, който по това време бил още дете, на изпровождане българският владетел Омуртаг го прегърнал, целунал го по бузата и му дал една ябълка. За такава естествена благост, римляните (византийците) са можели само да мечтаят.

Не зная как се е измъкнало това сведение показващо истинския облик на българския владетел, когото византийските хроникьори обикновено описват като строг, жесток и непреклонен, но трябва да сме благодарни на съдбата за това признание на Пахимер

Bъпреки, че са били силни и горди хора, дедите ни са се стремели да избягват кръвопролитията. Свидетелства за това има от средата на първо хилядолетие преди Христа. Херодот разказва една интересна история засягаща бунт на скитите срещу техният цар Скил и за избирането на нов владетел – Октамасад. От страх за живота си Скил избягва в Тракия при своите роднини и това става причина  Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от мъдрия владетел Ситалк. Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар праща послание на повелителя на скитите: “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра. Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моя, който отдавна се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада.” – Her.IV.78-80.  

Поведението на одриския цар показва, че едно по-късно изказване на Демостен е напълно оправдано. То гласи - “Траките нямат обичай да се убиват един друг.”

Действително Ситалк отвежда невредим своя брат в Тракия. Напълно възможно е този брат да е погребан в една от могилите край село Дуванлий, защото там е намерен златен пръстен с надпис Скитоток. Най-вероятно Скитоток е син на цар Терес и дъщерята на скитския цар Арияпейт. Това обяснява защо е определен като брат на Ситалк и защо е потърсил убежище при скитите.

Освен за Ситалк, гръцките автори казват добри думи и за друг одриски цар :“Котис II бил мъж с впечатляващ външен вид и притежаващ забележителни способности на военен тактик.  Toзи владетел се отличавал със своето спокойствие и благородно излъчване.

Живелият по-рано Котис I се е отличавал също със своето благородство и достойнство. Валерий Максим разказва следното : “Когато цар Котис чул, че атиняните го даряват с атинско гражданство, той отвърнал- “Тогава и аз им давам правата на своя народ”. Така благородният владетел показал благородния си дух подчертавайки, че в никакъв случай Атина не стои над траките.” - Valer. Max. 3.7.7.

За същия този одриски благородник е известно, че бил с горещ темперамент, но добре осъзнавал това и търсел начин да озапти гнева си. Плутарх предава една интересна история:  “Някакъв човек подарил на Котис красиво изрисувана ваза. Царят я разгледал внимателно, удивил се на красотата и, но вместо да я остави в покоите си, я разбил в земята. Когато го попитали защо е направил това, Котис отговорил, че харесва съда много, възхищава се от изяществото му, но се бои, че ако някои от приближените му по невнимание счупи вазата, в гнева си той би наказал провинилия се твърде жестоко.” Със счупването на вазата от самия цар това е избегнато и става ясно, че Котис е ценял хората повече от луксозните предмети.

Добри думи са казани дори за ненавижданият от римляните Спартак. Докато Гай Юлий Цезар, все още помнещ събитието разтърсило Вечният град отказва да спомене водачът на бунта на робите и така възнамерява да обрече името  на тракиеца на забвение, то Плутарх си позволява да напише, че противникът на Марк Лициний Крас – дошлият от Тракия Спартак, се отличавал не само с необикновена сила и храброст, но и с това, че бил мъдър и притежавал благороден дух – Plut.Crass.VII.

                           Смъртта на Спартак - картина на Херман Фогел

https://en.wikipedia.org/wiki/File:Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg

Съществуват и други примери, от които става ясно, че нашите деди, потомците на Арес – траките, не са просто родени за битки хора, но притежават качества достойни за уважение. По времето на Омир, мизите (наречени от Димитър Хоматиан българи) се славят като ненадминати бойци в ръкопашния бой. Това е известно и на живелия по-късно Посидоний, чието свидетелство е преразказано от Страбон – “И говори за мизите като за прочути в бой ръкопашен, защото са непобедими хора…” -Strab. VII.3.8. Тези непобедими хора обаче са известни не само със своята сила, но също със своята доброта и умерен нрав“Посидоний разказва за мизите, че поради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, даже и тези от собствените си стада. Вместо месо, те ползват мед, мляко и сирене, живеят като миролюбиви хора и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. ”- Strab. VII.3.5.

Страданията могат да променят хората, да изгонят доброто от тях. Страданията могат да  изгонят честността от сърцата и да насядят в душата злоба. Ние обаче сме някакво уникално изключение. Въпреки зверствата на перси, римляни, гърци, османлии и др. въпреки, че дедите ни са избивани, измъчвани, продавани като стока по пазарите на Ориента, ние сме останали хора на светлината. Това е направило впечатление на чужденците посетили земите ни.

Станка Минкова и Трифон Трифонов предават думите на френския пътешественик Сиприен Робер посетил земите ни през XIX век: “Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...”

В същият период от време, Джеймс Бейкър остава смаян от качествата на дедите ни: “Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела."

О.Лернер споделя следното: “Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им - безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства. Услужливостта на старците стига в този случай до наивност.”  

Необикновените качества на българите са забелязани и от британецът лорд Страндсфорд, който казва: “Когато човек хвърли поглед върху вероятното бъдеще на Балканския полуостров, само у българите се вижда надежна перспектива. Това се определя от тяхното трудолюбие и тяхната пестеливост, тяхното упрямство и тяхната трезвеност.“

Щедър на похвали е и Джон Рийд:  “България е единственото място, в което ако запиташ някого нещо ще получиш откровен отговор.”… “Ключът за Балканите е България, не Румъния....Прекосиш ли Дунава попадаш в съвсем друг свят.”…“Българите се лоялни, честни и изключително дисциплинирани.”

Ноъл Бъкстон предава впечталнението на английски автор със следните думи: “Българинът е истински син на земята, той е неразривно свързан с нея. Българинът е ненадминат в своето упорство и воля, които комбинирани с трезвите му виждания, дават обещание за добро бъдеще на този народ. Сдържан и умерен, на българина е чуждо лекомислието на румънеца, гордеенето на сърбина, и мечтателния иделизъм на руснака. По характер, българинът прилича по-скоро на шотландците от равнините, и в душата му са скрити възхитителни качества...”

Благодарение на Бъкстон разбираме и за удивлението на мис Стобард от поведението на българските войници и офицери по време на Балканската война: “Българите от всички прослойки могат да послужат за пример на почти всички мъже в Европа, що се касае до отношението към жените.”

Пет века народът ни е бил в тъмнина. Пет века наред от нашите среди са отнемани най-силните, най-умните, най-красивите и са заставяни да служат на враговете ни. Пет века земята ни е напоявана с невинна българска кръв, но вместо народът ни да изтлее, да се изчерпи и изчезне, той възкръсва. Издига се от пепелищата, изправя снага и въпреки многобройните пречки на великите сили, гради Родината и я пази с такава ревност, че косите на враговете се изправят от ужас.

Това е чудо, необяснимо чудо защото все пак дори и най-добрите и най-способните идва край. Шумерите са били надарен народ, мнозина са се възхищавали на мъдростта на вавилонците, хетите построяват империя, от която дори Египет се бои, но всички тези хора са изчезнали.

Нашата история започва 2000 години преди шумерската. Да, цели 2000 години преди да се чуе името на Гилгамеш и това на прототипа на Ной Утнапищим, дедите ни са създали писменост. Пак предците ни са тези, които изобретяват колелото, първи се научават да обработват златото и издигат най-ранните градове на Европа.  Тук се появават първите царе, първата военна аристокрация, първите мъдреци и създатели на човеколюбиви доктрини.

След възхода следва падение, това е неизбежно, съдба е, природен закон. Един потъва, друг се издига – примерите са безброй. При нас обаче става нещо странно, уникално, необяснимо. Когато дори небето ни счита за мъртви, ние се надигаме и показваме, че още притежаваме старата си сила. Познавайки себе си българинът винаги е намирал начин да се прероди. Злото ни е вредило, нанасяло е страшни рани, но не ни е осакатявало, оставали сме верни на себе си защото сме потомци на първите благородници. Добрината, смелостта, почтеността са попивали в гените ни хилядолетия наред и точно това ни е помогнало да се опрем на тъмните сили.

Днес небето над нас е тъмно, днес над нас е надвиснал меч, днес хитри и подли хорица се обитват да ни отнемат надеждата за нормален живот, но аз съм уверен, че няма да успеят. Този, който е роден в огън не загива. Този, който е докоснат от Господа не изтлява. Този, който познава силата закодирана в гените му, ще намери начин да я отключи и да покаже на света какво е значението на името българи.

Използвана литератуpа:

П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, Лик, София, 1999;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010,

С.Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990,

Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съставителство, предговор, коментар и бележки Маргарита Кожухарова, Превод: Даниела Жукова, Екатерина Бончева, Маргарита Кожухарова, Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986;

W.S.Monroe, Bulgaria and her people, The Page Company, Boston, MDCCCCXV;

Valerius Maximus. Factorvm et Dictorvm Memorabilivm, Libri Novem. Karl Friedrich Kempf. Leipsig. Teubner. 1888

МИСТЕРИОЗНИЯТ НАДПИС ОТ ГРОБНИЦАТА КРАЙ АМФИПОЛИИС

От няколко години така наречената могила Τύμβο Καστά  вълнува духовете. Древният монумент е издигнат край град Амфиполис/Ἀμφίπολις. Той е разположен по долното течение на река Струма. Споменат е за първи път от Тукидид, който определя тракийското племе едони като изконни обитатели на областта и разказва за бойните действия между спартаци, атиняни и траки.

Снимка на могилата - Spiros Sideris – Athens

 http://www.balkaneu.com/wp-content/uploads/2014/11/Amfipoli-Kasta-GR-IBNA-565x315.jpg

http://greece.greekreporter.com/files/Amphipolis-Tomb.jpg
http://greece.greekreporter.com/tag/amphipolis-tomb/

С измама атинянинът Хагнон успява да основе укрепено селище, което прераства в значителен град -  Thuc.IV.102. Името Амфиполис възниква поради това, че река Струма тече от двете страни на селището (ἀμφί/амфи-двоен, две). Мястото е от стратегическо значение поради близоста на Пангейските златни рудници, богатата на гори област, а и удобната за транспорт на суровини река Струма.

 Карта, на която може да се види Амфиполис - между Пиерия и Пангей

Филип II осъзнава бързо важното значение на града и през 358 г.пр. Христа го превзема и анексира. От този момент до римската колонизация, Амфиполис принадлежи на Македонското Царство. Мястото се превръща в база, от която Александър Велики започва своята кампания срещу свободните траки – Arr.Anab.I.1. След последната римо-македонска война Амфиполис е направен административен център на четири области, край които са живели и траки – синти, дардани, пеони – Liv. 45.29.  

В региона на различни надписи са регистрирани тракийските имена Διζάλης, Βιθύος, Βασιέλας, Σεύθου, Βύζος, Βείθυς, Ῥυμετάλκου. Знае се, че в по-късни времена, през Средновековието, селището е носило името Пополия, а през XIX век е познато като Неохорио и Йеникьой.

Общо взето Амфиполис няма особено силна връзка с историята на Македония. Няма сведения някой от генералите на Александър Велики е роден в този град. Въпреки това преди няколко години бе лансирана сензацията, че в могилата е погребан не кой да е, а синът на Филип II и Олимпия, завоевателят на Индия – Александър.

Реално никой от старите автори не твърди, че Александър Велики е погребан в Амфиполис. Знае се, че смърта настига младия пълководец във Вавилон, но саркофага с тялото е отнесен в Александрия, Египет. Около четири века по-късно, през I век император Калигула посещава страната на пирамидите и дори отива до гроба на Александър. По свидетелства на римския автор Светоний, Калигула взел от гробницата бронята (пекторала) на великия завоевател и си позволявал да се кичи с нея – Suet. Cal.52.

Както и да погледнем, няма информация свързваща гроба на Александър III с могилата край град Амфиполис. Тя е един внушителен и красив монумент, но е последен дом на някой друг. Като кандидат за този някой друг, в последно време бе предложен Хефестион. Той е син на македонския благородник Аминтор и близък приятел на Александър Велики. Хефестион е роден в Пела по същото време както и Александър, с когото по-късно става неразделен.

Александър Велики http://www.svobodata.com/images/others/image/alexandar.jpg

При битката край Арбела (Ербил, Северен Ирак) Хефестион е ранен в ръката- Arr. Anab. III.15. След победата над персите се жени за дъшеря на цар Дарий - Diod. 17.107. В Екбатана, Хефестион заболява и умира. Александър е покрусен от мъка и принася много човешки жертви в чест на своя приятел. После поръчва надгробен паметник, за чиято стойност се казва, че е десет хиляди таланта – около двадесет и шест хиляди килограма сребро. Сумата е огромна както за времето си, така и за днес.

Това са последните данни за гроба на македонския благородник Хефестион. Верно е, че Плутарх добавя как скулптора Стасикрат предлага да извае от тракийската планина Атос човешка фигура, но стария автор уточнява и, че Александър отказва и този проект не е изпълнен – Plut.Alex.72.3-4.

Просто няма сведения тленните останки на Хефестион да са напускали Екбатана и да са донасяни в Амфиполис. Предположения, желания и спекули не бива да се представят като установен факт.

Хората смятащи, че могилата Τύμβο Καστά  е паметник на Хефестион, се уповават на един странен надпис. Докато снимките на артефактите от гробницата са с висока резолюция, то изображенията на надписа доста неясни, а уж точно този надпис е доказателство за това, че се касае за гроба на Хефестион.

http://greece.greekreporter.com/files/12.png

 http://greece.greekreporter.com/files/2.png

Друго странно нещо е това, че за надписа не се дават много подробности. Разрови ли се човек обаче излизат интересни неща. Оказва се, че плочите върху които е надписа не са от гробницата, а са намерени на брега на река Струма в началото на ХХ век,  не век по-късно, когато археолозите уповестяват, че може би е намерен гроба на Хефестион.

Възстановка на погребението от Τύμβο Καστά – изобр. А. Скордас http://greece.greekreporter.com/files/amphipolis_skeleton1.jpg

Не само това е странното в твърденията на определени изследователи. Гробницата може да се нарече произведение на изкуството, украсена е със статуи и фрески. Архитектурата на монумента е забележителна, буквите на надписа от друга страна са надраскани небрежно.

Къде е логиката да се хвърлят огромно количество средства за изграждане на паметник, а името на човека, на когото паметника принадлежи да бъде и надраскано набързо и представено като монограм?

http://greece.greekreporter.com/files/4.png

Андрю Чъг подлага на внимателна  критика изказванията на гръцките археолози и отбелязва, че на по-стар паметник посветен на Хефестион името е изписано доста старателно и, че същия стандарт ние би трябвало да очакваме и при гробницата край Амфиолис.

http://greece.greekreporter.com/files/8.png

Надписът от Τύμβο Καστά  обаче е с доста ниско качество. И това не е всичко, четенето на специалистите е доста странно. Те предлагат  ΠΑΡΕΛΑΒΟΝ ΗΦΑΙΣΤΙΩΝ, а реално написаното се отклонява значително от тълкуването на учените. Благодарение на Росела Лоренци ние разполагаме със сравнително добро изображение.

http://static.ddmcdn.com/gif/greek-tomb-inscription-160302.jpg

Всеки може да се убеди, че първата буква П отсъства напълно. Освен това буква С е представена като Е, макар да няма и следа от средната хаста (черта) на буквата. На скицата е представен някакъв монограм, но странното е, че на снимката този монограм липсва. За него дори няма място, а точно този монограм уж би трябвало да послужи за докателство, че гробницата принадлежи на Хефестион. Ако такъв монограм съществува, то той е надраскан в друг период и от друг човек, не е изключено това да е станало в ново време.

Да обърнем повече внимание на надписа. Виждат се девет букви ΑΡ СΛАΒΟΝΗ ,  а четенето е АР СЛАВОНЕ, или АР СЛАВОНИ. В древността буквата ета Н се е произнасяла Е, а в по-късни времена се е произнасяла като И.

АР явно е окончание на някаква дума. Гръцките учени предлагат ПАР, но това си остава недоказуемо предположение. Възможно е АР да е окончание на дума като главатар, господар, а защо не и дар? Каквото и да се предложи, то си остава в сферата на спекулациите.

По-интересна е втората дума  СΛАΒΟΝΗ – СЛАВОНЕ, СЛАВОНИ. Коренът е слава, това не може да се отрече, но има няколко проблема. Ако надписът е древен, то не е направен от грък защото в старогръцкия не съществува звукова комбинация СЛ и между С и Л винаги се е вмъквала някаква буква – Κ, или Θ. Това е причината Преслав да бъде представяно като Περεσθλαβα, Цеслав като Τζεσθλαβος, а Славени като Σκλαβηνοι.

Траките познават думата слава, срещаме я в регистираното през IV век пр. Хр. лично име Δισλοιας/Διισλοβιας, което бива преведено от Лариса Бонфанте като Богослав. Друг вариант срещаме в Северна Тракия, на надпис от 136 година - IDR I 36, под формата Sclaietis- Славит. Това си е типично българско име, чиято основа е глагола славити, словѫ- славя, прославям.

Какво обаче означава СЛАВОНЕ, дали е лично име, или е вариант на алтернативното име на гетите - славени? Едно е ясно – независимо дали надписа е направен по времето на Александър Велики, или пък през Ранното Средновековие, във всеки случай не грък е автора.

Амфиполис е далеч от земите на гетите, в такъв случай СЛАВОНЕ едва ли е представяне на тяхното алтернативно име - славени. По-скоро се касае за тракийско лично име, съдържащо корен слав подобно на Δισλοιας/Διισλοβιας и Sclaietis- Славит.

Възможно е името да е склонено в звателен падеж – Славон-Славоне, като същото окончание – е, срещаме и в Ролистене – склонения вариант на името Ролистен (надписа върху златен пръстен от Езерово).

Славон се явава древен вариант на българското име Славен. Използване на наставка –он, вместо –ен не бива да ни смущава. В тракийската ономастика срещаме тамон вместо тъмен, (в)едон вместо воден и т.н. Потвърждение за това намираме в названието на тракийското селище Тамон бари /Ταμονβαρι – Proc.Aed.IV.xi.20 и племенното название Едони /Ἠδωνοὶ- Her.VII.110. Явно ползването на –он вместо –ен е древна граматическа особеност.

Кога е изписано името Славен на мраморните блокове намерени в река Струма е трудно да се каже. Съдейки по това, че надписа е направен непрофесионално, а и поради това, че е на лице буквена комбинация СЛ, може да се заключи, че се касае за епиграфски паметник от периода VI-VII век.

По време на Юстиниан Велики –VI век стават първите така наречени славянски нахлувания. Всъщност се касае за северните траки - гетите, които заедно с роднитите си мизи, познати и като българи, се опитват да освободят роднините си под римска власт.

Един доста неудобен факт е, че обявените за “новопоявили” се славенски племена са споменати на юг от река Дунав 500-1000 години преди времето на Юстиниан Велики.

Става дума за племената стримони, друговити, тимочани, берзити, езерити, сагудати. В V век преди Христа Херодот пише за стримони и другери (старото име на друговитите). През I век Плиний Стари локализира на юг от Дунава племената азериати, тимаки, берзеи, сгауди, чиито имена слез половин хилядолетие ще бъдат представени като езерити, тимочани, берзити, саудати.

През VI век, благодарение на нарастналата си мощ, траките започват да отвоюват бащините си земи от римляните. Това е причината за необяснимата упоритост на азериати, берзеи, друговити  и др. за завоюват Солун и др. места от региона. В този период някой представител на дедите ни е издълбал надписа ΑΡ СΛАΒΟΝΗ върху блок, който векове по-рано е изваден от гробницата от могилата Τύμβο Καστά.

Самото название на могилата не е гръцко, думата няма никакъв смисъл на гръцки, но Καστά отговаря прекрасно на българската дума каща-къща диал.форма. Макс Фасмер споменава за регистрирано славянско селищно название Κάστιτζα точно в същия регион, в който е Амфиполис. Κάστιτζα не е нищо друго освен нашата дума къщица.

Тези данни ни позволяват да заключим, че надписа ΑΡ СΛАΒΟΝΗ  е създаден по време на Ранното Средновековие от хора произлизащи от средите на дедите ни. Те явно са умеели за четат и пишат, а това, че са писали с гръцки букви в началото знаем от Черноризец Храбър – “Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКЫ или ЧАIAНЬѤ, или ШИРОТА, или IAДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗЫКЪ  и други тям подобни. И така беше много години.”

Не само топонима Къщица/Κάστιτζα свидетества за присътвие на дедите ни в региона на Амфиполис. Там са регистрирани също Бранково/Βράνκοβον, Горяне /Γόριανη, Драготин /Δραγοτίν , Каменица/ Καμενίτσα, Коприва/Κοπρίβα, Крушово /Κρούσοβο и много други.

Ето как стоят нещата с надписа ΑΡ СΛАΒΟΝΗ . Той безспорно е интересен, но не толкова за гръцката, колкото за нашата история. 

Същото може да се каже и за гробницата. Подобни на нея има и на територията на България. У нас те са наречени “македонски” тип от Богдан Филов, но нови проучвания показват, че тази дефиниция трябва да се преразгледа.

В работа засягаща гробниците с полуцилиндричен свод в Североизточна България, Георги Гошев споменава за значителен брой погребални паметници от така наречения “македонски” тип, като най-ярък пример разбира се е Свещарската гробница. Гошев съобщава и за гробницата с полуцилиндричен свод край Ловеч, а тя е от V –началото на IV век преди Христа. Това е преди началото на краткото влияние на Македония върху Тракия. Гошев подчертава, че тракийските гробници са плод на самостоятелно развитие на архитектурата, повлияна от арх. школи на Мала Азия и Елада, а не пряко ползване на образци от Македония.

Гробницата от Свещари https://calatoriifestinalente.files.wordpress.com/2011/02/3.jpg

Гробницата от Амфиполис http://www.ancient-origins.net/sites/default/files/styles/large/public/field/image/third-chamber-of-Amphipolis-Tomb.jpg?itok=HGcGckZK

За жалост докато у нас цари апатия и нерешителност, южните ни съседи използват абсолютно всяка възможност да направят положителна реклама на страната си, нищо, че не са наследници на хората изградили гробницата край Амфиполис, нито пък на тези дали името на могилата Καστά, под която е уникалния паметник.

Време е нашите учени да прояват повече активност и да привлечат вниманието на западноевропейските, американските и др. учени към археологическите богатства на България. Ако не пазиш и рекламираш своето, със сигурност ще се намерят такива, които да предявят претенции и да ти го отнемат. Дедите ни са ни завещали невероятно богатство, грехота е то да се пилее, идните поколония няма да ни простят.

Туристическият сезон на морето е кратък, кратко е и времето, в което може да се екплоатират планинските курорти. От друга страна културният туризъм- посещенията на музеи, представления, фестивали може да се реализира през цялата година. Това не само ще е полезно за имиджа на България и за самочувствието на народа ни, но ще доведе и до създаване на много работни места, с това и на вдигане на доходите ни. Нека политиците, които твърдят, че милеят за България да помислят по този въпрос и да докажат, че действително мислят това, което казват.

Използвана литература:

1.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

4.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

5.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

6.Livy, Rome and Mediterranean, books XXXI-XLV of The History of Rome from its foundatins, transl. H.Bettenson, Penguin Books, Harmodsworth, 1986;

7.Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;

8.Квинт Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, превела от латински Н.Бакърджиева, Военно издателство, София 1985;

9.PLUTARCH'S LIVES. A. Stewart, Vol.III, GEORGE BELL & SONS, London, 1892;

10. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

11.L.Bonfante, The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge University Press, Cambridge, 2011;

12. M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970;

13.Г.Гошев, Към проблема за гробниците с полуцилиндричен свод в Североизточна България, Хелис IV, Изд. Марин Дринов, София, 2005, с. 44-57; 

14.A.Sordas, The ‘Resident’ of the Amphipolis Tomb

http://greece.greekreporter.com/2014/11/15/the-resident-of-the-amphipolis-tomb/

15.S.Sideris, The tomb of Amphipolis under ‘X-rays’

http://www.balkaneu.com/tomb-amphipolis-x-rays/

16.Suetonius, The Lives of the Caesars, The Life of Caligula

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Caligula*.html

17.Titus Livius (Livy), The History of Rome, Book 45 , Rev. Canon Roberts, Ed.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0144%3Abook%3D45%3Achapter%3D29

18. IDR I 36 - RegionsThrace and the Lower Danube (IG X) Dacia

http://epigraphy.packhum.org/text/301466

19.Rossela Lorenzi, Inscription Spurs Debate Over Mysterious Greek Tomb, MAR 2, 2016  

http://news.discovery.com/history/inscription-spurs-debate-over-mysterious-greek-tomb-160302.htm

20.Andrew Chugg, Did the Amphipolis Tomb Commemorate Hephaistion?

http://greece.greekreporter.com/2015/10/10/did-the-amphipolis-tomb-commemorate-hephaistion/