ОБЛИКЪT НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Дедите ни несъмнено са били необикновени хора. Успели са да впечатлят не само своите съседи гърците, но също така имащите желязна воля римляни, буйните келти, роднините скити и далечните индийци. Историите на Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Залмоксис, Спартак, Ситалк и Дионис потвърждават това. Тези личности са оставили следа в историята и са прославили земята ни.

Със забележителни качества са били не само мъжете на Тракия. Същото може да се каже и за тракийските жени. За тях знаем по-малко, но пък сведенията ни позволяват да кажем, че възхищението на чужденците срещнали тракийки е напълно оправдано. На първо място е красотата.  Разбира се привлекателни жени е имало също в Гърция, Рим, Персия и т.н. но у нас сякаш се касае за някакво масово явление. Тракийките са имали такъв чар, който буквално е омагьосвал дошлите отдалеч търговци, дипломати, бойци и владетели.

                                                                           http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

                                                                             http://www.picturesofbulgaria.com/photos/1129887903minus_00.jpg

Доста хора сигурно се питат какъв ли е бил външния вид на тракийските жени. По принцип те са изглеждали така както днес изглежда българката. Няма и как да е иначе имайки предвид, че ние сме потомци на най-древните цивилизовани жители на страната ни. Както антропологични, така и генетични проучвания доказаха това убедително. Често се спекулира, че траките са от светлия, нордически тип, но това е заблуда. Несъмнено е имало известен брой светлокоси и синеоки индивиди сред дедите ни, но те не са били мнозинство.

Веселин Бешевлиев споменава, че гетите са наричани flavi–руси, а за косата на бистонските жени е употребен епитета ksanthisi–руси, това обаче е днешното тълкуване на термините. Според проф. Ф. Мюлер ksanthisi е определение за цвят, който наподобява силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Точно такъв е бил най-често срещания цвят коса сред тракийските жени. Пак напомням, че е имало руси, червенокоси и чернокоси жени, но най-много са били тези със светло кафява коса. С течение на времето е започнал да се налага черния цвят. Това е така поради факта, че гените за тъмна коса и тъмни очи са доминантни. Дали са били руси, кестеняви, или чернокоси, тракийските жени са били с красиви черти и неустоим чар.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg/170px-Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg

В работа на Димитър Попов намираме разказа на Асклепиад, който твърди, че гърците от Лемнос били така омаяни от тракийките, че пренебрегвали и в последствие изоставили своите съпруги. След това напуснали Лемнос и заселвайки се в Тракия се обвързали с местните жени. Старият автор обяснява тази история с някакво проклятие на богинята Афродита, която омагьосала гръцките мъже. Истината е, че умът на южните ни съседи е завладян от външния вид, а и обаяние на тракийките.

Красотата на тракийката спомага и за създаването на легендата, че нимфата Траке, дала древното име на страната ни, била в състояние да омагьоса тези, които я срещнели. Дали погледът на чаровницата е вкаменявал чужденците, или пък нейната усмивка, походка, глас, е трудно да се каже. Живеейки сред природата, Траке не само е расла здрава и силна, но и пълна с обогатяващата енергия, която дават гори и извори. Следвайки обичаите на своите деди, тракийката е извършвала древни обреди, които от своя страна водят до духовно извисяване, а духовно извисените хора имат особено излъчване.

Нимфата Траке не е изолиран случай. Музите, чийто покровител е Орфей не са просто митични създания, не са плод на нечие въображение. Те са представителки на народа наречен в древността траки, а в по-късни времена българи. Със своята необикновена певческа и танцьорска дарба те са си извоювали статут на полубогини. Дори и днес талантът на музите не е загубен. Той живее в гласът на българката, омайващ със своята чистота и звучене връщащо ни хилядолетия назад във времето.

Даровитата жена се превръща и в даровита майка. Орфей е син на музата Калиопа – сладкогласната. Великият певец е наследил доста от качествата на своята родителка, но всеки талант трябва да се развие. Несъмнено първите уроци по пеене и свирене на лира Орфей е получил от Калиопа, която му предава и своето магическо излъчване. Това прави Орфей не просто способен музикант, но и чародей, който е в състояние да се докосне до дълбините на човешката душа и дори да я излекува.

Свръхестествените качества на тракийската жена стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е споменато в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според Херодот е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е била от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е била в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение – ямбическия стих.

Красотата, чарът и певческите дарби не са единствените забележителни качества на тракийската жена. Тя е известна и със своето свръхестествено трудолюбие, смаяло гърци и перси. Херодот разказва за една пеонка, която носела на главата си делва с вода, като същевременно водела кон за юздата и предяла. Тя била видяла от цар Дарий, пребиваващ по това време в Тракия. Удивен от способностите й, персийския владетел попитал дали всички пеони са така работливи. След положителен отговор Дарий решава да депортира пеоните в Азия. Това било направено с хитрост и принуда, но не след дълго пеоните отново се завърнали по родните си места.

Според историка Христо Данов в херодотовия разказ е вплетена истина, а именно това, че жените на траките, пеоните са били много по-трудолюбиви от тези на персите. Данов уточнява и това, че като епитет за трудолюбието на тракийката е използван епитета ergatides, а в животинския свят той се употребява само за пчелите. Т.е. тракийските жени били трудолюбиви като пчели.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с Одисея знае и за коварното нападение над градовете на киконите. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.

                               https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/d1/d8/e0/d1d8e09d11446c01d567fa497c73bdb1.jpg

Трябва да се кажат и някоко думи за нравите на нашите предци. Херодот споменава, че преди сватбата тракийките имат пълната свобода да бъдат с когото си пожелаят. След сватбата обаче съпругата е оставала вярна на своя спътник в живота. Предаността е стиганала до такава крайност, че при смърт на мъжа, неговата съпруга го придружавала в отвъдното, като това се считало за въпрос на чест.  

В интерес на истината този суров обичай е важал предимно за аристокрацията, която е била посветена в определени мистерии и култови. Трябва да се отбележи и това, че не само съпругата е последвала мъжа си в отвъдното. Макар да не е казано в пряк текст, може да се отсъди, че в някои случаи благородните траки са слагали край на живота си когато съпругата им е застигната от преждевременна смърт. Това, че Орфей слиза в ада заради своята възлюблена не е просто легенда, а ехо от един обичай, който е бил странен за гърците, записали го в променен вид. За южните ни съседи е било трудно да се приеме, че един мъж може да напусне живота, ако неговата любима е покосена от смърта.

Трябва да се спомене още нещо важно за тракийката. Херодот нарича дедите ни най-големият народ след индийците. Това не е преувеличение от страна на бащата на историята. Предците ни са били многолюден етнос, а главната заслуга за това е тракийската жена. Тя е ставала майка на много деца. За Хекуба, дъщерята на цар Димас и съпруга на цар Приам се казва, че имала деветнадесет деца. Най-известните от тях са пазителят на Троя Хектор, любимият на хубавата Елена Парис, Дейфоб, Полидор, Касандра и Лаодика.

Едва ли всяка тракийка е имала толкова много потомци както Хекуба, но със сигурност в едно семейство са израствали пет-десет деца както бе и до началото на ХХ век в България. Добрата храна и разумен начин на живот са позволявали на младото поколение да расте здраво и силно. Несъмнено предците ни са притежавали и знания как да се предпази бременноста, как да се облекчи родилката и как най-добре да се гледа новороденото.

Неслучайно името на богинята-майка е Котито. То се обяснява с глагола котя се, имащ първоначално значение раждам. Котито означава раждащата. Нейните жреци и служитеки са предавали от поколение на поколение важни сведения за бременността, за гледането на децата, за предпазване от болести и т.н.

Жената е ценена високо в древното общество на дедите ни. Мъжът е трябвало за заплати висока цена за своята съпруга. В доста случаи дори и това не е било достатъчно. Бащата на момичето е предизвиквал кандидатът жених на двубой. Двамата са мерели сили в различни дисциплини и само, ако младежът успявал да извоюва победа е получавал и ръката на тази, която е обичал. Този странен за днешно време обичай си има логично обяснение. Съвсем естествено е един баща да иска силен и смел съпруг за своята дъщеря. Именно следването на традицията, че съпругата трябва да се заслужи с мерене на сили е една от причините за оформянето на дедите ни като народ с железни мищци и презрение към страха.

                       http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2012/12/546894_479753845408789_75360114_n1.jpg

Като заключение ще спомена няколко тракийски женски имена. Меда е дъщеря на цар Котела и съпруга на Филип II Македонски. Зайка е известна от епиграфски паметници. От епиграфски паметници са известни също и Атиа, Баца, Венда, Видиа/Вида, Гита, Гета, Гукия, Дада, Даибора, Дея, Дита, Дола/Доля, Дуда, Зана, Зарка, Зрайка, Кайнуха, Керса, Котина, Лала, Мама, Менда, Нана, Ната, Нона, Сура.

Въпреки, че са изключително древни, някои от тези имена са се запазили в непроменен вид до днес. Това са: Венда, Вида, Дада, Дуда, Зарка, Котина, Лала, Мама, Менда, Ната, Нона, Сура. Други са се развили  като например Кайнуша (от Кайнуха), Дейка (от Дея), Медичка (от Меда) и т.н. Една част от тракийските женски имена са излезли от употреба, но това е един естествен процес, който изобщо не бива да ни учудва.

Важното е да знаем, че съвременните български жени носят кръвта на музите и нимфите омаяли чужденците в древността. Важното е да знаем, че въпреки вековните подтисничества жените от нашите земи продължават да раждат герои. Това е причината Ботев да възкликне - Какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка!

Такъв народ не може да загине, такъв народ не може да изчезне!

Използвана литература:

1.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926; 

8.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морфологични проучвания,

БАН, Studia Thracica 2,София, 1976;

9.Й.Заимов, Български Именник, БАН, София, 1994 

10.Н.Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у българите, Д-р Петър Берон, София, 1987;

11.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

12.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, Londo, 1900; 

МИСТЕРИИ В ДОБРУДЖА

Нашите предшественици са оставили доста следи от своето присъствие. Древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и т.н. Земите на България са мечта за всеки археолог. Трудно е човек да си представи какви изящно изработени съкровища и важни артефакти са скрити под нозете ни. В Добруджа например могат да се намерят доста интересни неща засягащи нашата история. 

Като пример могат да бъдат посочени монетите на цар Канит. За съжаление, понастоящем ние твърде малко е известно как е управлявал този  владетел. Дали е бил мъдър и уважаван, дали е бил добър пълководец, остава загадка? Живял е преди около 2200 години  и се е радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Kanites/2652_Kanites_AE.html

https://www.cngcoins.com/photos/big/101026.jpg

Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно,  то е подобно e на фригийското Канути(еваис). Последното от своя страна е сродно  на минойското, т.е. трако-пеласкийското лично име Канут (1). Всички те показват връзка с регистрираната преди около 2700 години тракийска титла  акенас (2), която според мен е по-стария вариант на стблг. канас, канес-княз. 

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канут е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. конь, кань* – начало. Името на господствалия в Добруджа владетел Канит е сродно на това на хетския цар Кантили/Хантили, чийто смисъл е първи. 

Колкото да е интересно да е името на управлявалият преди около 2200 години цар, колкото и силна да и приликата между неговото име и древнотракийските имена, една птичка пролет не прави. Нужни са доста повече сведения, за да можем да докажем, че присъствието на народа ни на Балканите е от незапомнени времена.

За наше щастие, сведения за това има. Пак в Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да бъдат посочени царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адр, отговаря на ст.блг ѩдръ -бърз, а аспос е със значение кон, конник. Другото име - Хараспос притежава значението ярък, светъл конник. 

Частицата Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща в името на хунът Харатон и гетския цар Харнабон.

Отново в Добруджа е властвал цар Золтес, чието име се тълкува със ст.блг. златъ –златен. Золтес е древен вариант на българските имена Злат, Злате, Злато, Златан.

В Северна България живял и цар Котела, чието име е изведено от тракийския теоним Котито – богинята-майка. Имената Котито и Котела се обясняват с българските думи котя се-раждам, котило-гнездо, място, където се раждат животни.

Заслужава си да се спомене и това, че дъщерята на тракийския благородник Котела е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип II Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Всъщност не само имената на древните владетели на Добруджа показват, че присъствието ни на Балканите  датира от най-дълбока древност. Североизточна България  крие много тайни. За  дедите ни е добре известно, че практикуват изкуствената черепна деформация не само в Късната Античност, но дори и през XVI-ти век ( Й.Йорданов, Антропология на старите българи). 

Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при населението на земите ни от времето на като на далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.

Разглеждайки старобългарската материална култура в пределите на Добруджа Д.Овчаров подчертава, че типичните старобългарски жилища са землянки и полуземлянки (Д.Овчаров, Въведение в старобългарската култура). Това е верно разбира се, но трябва да се спомене и важната подробност, че още през Бронзовата епоха землянката и полуземлянката са типични жилища на траките обитавали Добруджа ( Агре, Китов, Въведение в тракийската археология). Името на тракийското племе корпили означава – живеещи в землянки.

Плиний говори за троглодити в Добруджа, а троглодити е превод на пещерняци, живеещи в землянки. Уверяваме се, че типичните жилища на старите българи не се различават от тези на траките. Същото важи и за погребалните ритуали. Д. Овчаров, а и Р. Рашев представят в работите си интересна информация за старите българи. В Средновековните некрополи (като този от Нови Пазар например от са намирани гробове с жертван кон и куче. 

В работата си “Ancient Thrace” А. Фол, К.Порожанов, К. Йорданов и В. Фол съобщават за тракийски погребален ритуал, при който се жертва кон и куче (или вълк)

Къде е промяната тогава, промяната, която трябваше да настъпи, ако чужд народ се бе настанил в Добруджа? 

Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха.

И защо ние разбираме смисъла на тракийски топоними като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Нали за чужденец това би било невъзможно? 

За нахлулите през V век в Британия англо-сакси, селищните названия Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново. 

Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език.

Защо е толкова трудно за някои хора да кажат без увъртане, че българите са потомци на древен балкански народ, който е създател на първата европейска цивилизация? Нима не е в интерес на България светът да знае какъв е нашия принос в историята? Колко доказателства за местния ни произход трябва да се появят още? 

През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население.  

Неотдавна бе установено, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23*,  I-M423, а и част от R1a-M17, са забележително древни. Наследени са от популации живели на Балканите преди около 13 000 -9000 години.
 

Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи. Дано да се лъжа...

 Пояснения:

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канут бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам