ЕЛИНИ, ТРАКИ, БЪЛГАРИ – ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ НАРОД, ИЛИ ЗАЩО АХЕЙЦИ И ТРОЯНИ ГОВОРЯТ ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК?

Колкото повече време минава, все повече се убеждавам в правотата на думите на Наполеон Бонапарт. Преди около две столетия, той казва следното: “Qu'est ce l'histoire, sinon une fable sur laquelle tout le monde est d'accord” – Какво друго е историята, освен измислица, с която целият свят се е  съгласил?

 

Да, звучи абсурдно, но действително определени схващания от историята, макар да са отдавна приети, не са нищо повече от една добре режисирана (в нечия полза) заблуда. Нека се замислим:  как са оформени нашите вярвания и нашите виждания по различни въпроси? Нима училището и университета не са основните фактори? От родителите си приемаме много неща на доверие, но да не забравяме, че съзнанието на майките и бащите ни също е повлияно от образователната система.

 

Веднъж проникнало в съзнанието ни, дадено схващане се загнездва, превръща се в наша истина и ние оказваме упорита съпротива, ако някой, макар да се изказва ясно и аргументирано, се опитва да ни убеди в нещо различно от това, което знаем. Тук е мястото да използвам още един цитат, този път на човек живял в ново време.

 

Известният със своята проницателност Джон Фицджералд Кенеди казва следното: “Често, най-големият враг на истината не е лъжата – преднамерена, коварна и нечестна, а митът – устойчив, упорит, ефимерен. Твърде често ние поддържаме старите виждания на предшествениците ни. Ние предпочитаме по-скоро да се възползваме от удобството на вече създаденото мнение, отколкото да си причиним неудобството на критичното мислене.“

 

Преди да преминем към темата за това, кои действително са старите елини, каква е връзката им с траките, а и защо те са наши предци, а не предци на южните ни съседи, нека разгледаме няколко отдавна наложени и общоприети заблуди.

 

Понастоящем ние смятаме ирландците, шотландците, уелсците и бретонците за келти. Езиците им отдавна са класифицирани като принадлежащи на келтската езикова група. В миналото се е вярвало, че ирландците, уелсците и др. са роднини на обитавалите Галия келти, познати още като гали, но проучвания от ново време показват, че това не отговаря на истината. Обитаващите Британските острови народи са само повлияни от живелите по времето на Античността,  на територията на Франция, Белгия и Испания келти.

 

Благодарение на работа на Саймън Джеймс разбрах, че ирландците, шотландците и др. са наречени келти едва през XVI и XVII век, или с други думи – повече от 2000 години след времето когато старогръцки автори са писали за келтите.

 

Причината, поради която Джордж Бюкянън и Eдуард Луид обявяват своите сънародници – шотландци и уелсци за келти, са езиковите прилики на шотландския гаелски и уелския с келтския говорен от старите гали. 

Езиково влияние и общ произход обаче са две напълно различни неща. В Мозамбик се говори португалски език, но този факт не прави автоматично африканските жители на страната народ делящ един произход с имащите европейски корени португалци.

 

Друга отдавна наложена заблуда засяга отново хората, които ние считаме за келти, а именно шотландците. Тяхната народна носия е добре известна, великият актьор сър Шон Конъри се е явявал многократно на важни събития с килт (шотландска пола). В миналото бях напълно уверен, че този вид облекло е бил типичен за островните келти още от най-дълбока древност. Отново благодарение на работа на Саймън Джеймс, разбрах, че шотландския килт е от сравнително ново време и няма нищо общо със стария национален костюм, който за мъжете е включвал панталон.

 

Иронията е, че килтът е изобретение на англичанина Томас Роулинсън, който бивайки притежател на леярна е искал да направи облеклото на своите шотландски работници по-практично за работа с разтопен метал. До този момент -1730 г., бедните шотландци носят наметало захванато в кръста с колан, а богатите хора ползват панталони. През XVIII век, през така наречения Келтски Ренесанс, килтът става популярен и благодарение на личности като сър Уолтър Скот придобива имиджа на типична шотландска носия.

 

Ако някой не е запознат с тази информация, която може да се срещне в работата на британския учен Саймън Джеймс, не би и повярвал, че реално ирландците, уелсците и шотландците не са келти, не би повярвал и на това, че шотландския килт реално е изобретен от англичанин. Без наличие на алтернативна информация, без да е запознат с фактите, дори  интелигентен и прогресивен човек би оказал съпротива на твърденията, че шотландците и ирландците не са роднини на келтите, с които Гай Юлий Цезар води войни.

 

Всъщност, не само информацията е ключ към истината, но и нашата готовност да приемем новите данни, да ги проверим и уверявайки се, че те са достоверни, да си изградим нови представи. Кенеди е прав – веднъж установените вярвания се премахват много трудно. А когато се намират безсъвестни, интересуващи се само от кариерата си хора, които да поддържат старите лъжи, то пътя към истината става още по-труден.

 

Трудното обаче не е невъзможно, а когато истината засяга нашето минало и има потенциала да промени нашето бъдеще към по-добро, то трябва да се действа – решително, упорито, без страх.

 

Ако всеки родолюбив и прогресивно мислещ българин провери представените в тази работа твърдения, ще се увери, че те са правдиви, а с това ще започне на гледа не само на историята, но и на настоящето с други очи. Пробуденият човек вижда това, което другите търсещи лесното не могат. Пробуденият човек намира решения там, където този, който се е оставил на течението се е отчаял напълно.

 

Нека разгледаме името елини и да видим за кого е ползвано то най-рано. Тази подробност е от голяма важност, защото все пак, истинските елини са само тези, за които въпросното име е употребено най-рано. Определено народно название може да се приеме от други хора по една или друга причина, но дали някой се нарича по определен начин въз основа на наследствено право, или си е присвоил чуждо име понеже е престижно, са две напълно различни неща. Нас ни интересува само истината.

 

Днес името елини се ползва като самоназвание от нашите южни съседи, които ние назоваваме гърци. Официално те обитават днешните си земи поне от Бронзовата епоха. Факт е обаче, че ималите контакти с древнобалканските народи: хети, асирийци, стари евреи, египтяни, а и познаващите добре Средиземно море финикийци не познават народ с име елини. Не съществува нито един древен документ, в който етнонима елини да фигурира. Как да си обясним този “феномен”?

 

Всъщност няма нищо странно. Това, че хети, египтяни и др. не са чували за народ с име елини не означава, че такива хора не са съществували. Липсата на народностно име елини в хетски, египетски, староеврейски и финикийски документи само показва, че по време на късната Бронзова епоха, въпросното название още не е станоло колективно, т.е. не е важало за голяма група общност, а по-скоро е ползвано от сравнително малка група балканци, които не са напускали родните си земи и не са влизали в контакт с народите от Анатолия, Леванта и Северна Африка. Логично обяснение, нали?

 

За да разберем къде и за кого е важало най-рано името елини, трябва да разгледаме подробностите от работите на редица стари автори. За целта можем да ползваме един богат справочник – този съставен от Уйлям Смит (Dictionary of Greek and Roman Geography). Там е представена ясна информация за елините, истинските елини.

 

Едно изказване на Ахил Пелеев представя интересни данни. Произлизащият от средите на старите балканци герой казва следното: “Зевсе, царю пеласгийски, додонски, живеещ далече и властващ в хладната Додона, заедно с жреците си сели – спящи на земята c голи нозе”

 

“Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ, τηλόθι ναίων,
Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρου, ἀμφὶ δὲ Σελλοί
σοὶ ναίουσ᾽ ὑποφῆται ἀνιπτόποδες χαμιεῦναι.”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

В българския превод на Илиада, макар като цяло да е направен доста добре и професионално, името на жреците на пеласгийския Зевс – селите, е пропуснато:

 

Зевсе додонски, царю пеласгийски,^[194] живеещ далеко,

властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно

235с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.

 

https://chitanka.info/text/2033/16#textstart

 

Този пропуск е голям, този пропуск е сериозен, защото точно пеласгите сели са ключа към произхода на името елини и е наистина странно, че то липсва в нашия превод на Омировата творба. Дори в бележките под стиховете няма и помен от селите, като при това е дадена некоректна информация, според която пеласгите са приморски народ. Реално пеласгите и траките са най-древните обитатели не само на крайбрежията на страната наречена Гърция, но на почти цялата ѝ територия, а това не е споменато изобщо:

 

“В град Додона Зевс имал прочут храм. Пеласгите били приморско племе.”

 

https://chitanka.info/text/2033/16#note_2033-16-195

 

                      Ахил Пелеев - изображение от древна ваза

Да се върнем при речника на Уйлям Смит. Там е обяснено добре - без пропуски и без заобикалки що за хора са селите, обяснено е и, че тяхното име е прототип на името елини. С течение на времето народностното име сели бива представено като ели, а по-късно и като елини:

 

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.)”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

Излиза, че най-древната географска област носеща името Елада е била малка - само земите край Додона (по сведения на Аристотел). Ясно е и, че ели, елини е по-късното, прекроено от речта на данайците представяне на племенното име сели, които Ахил определя като пеласги.

 

Както съм казвал многократно – пеласги и траки са хора от един произход. За това не бива да се учудваме, че освен в принадлежащия на пеласгите Епир (в който се намира Додона), хора с името сели обитават и Тракия, по-точно земите край Хемус (Стара Планина), а дори и крайбрежието на Бяло море, известно по време на Античността като Тракийско море.

 

За това, че съществува област с име Селетика в Среден Хемус (Стара Планина) е писал отдавна Вл. Георгиев (Траките и техния език, 1977, с.18). Същият автор обяснява, че елемента Селим/Σελυμ присъстващ в тракийския топоним Селимбрия/Σελυμβρια е дат.пад.мн.ч. на племенното име сели/Σελλοί обитавало Северозападна Гърция (Епир бел.авт.), идващо от ие. *sed-lo.

 

Данните са ценни, но са пропуснати две важни подробности. Първата е, че склонението с окончание -им, както е при Селим/Σελυμ -дат.пад.мн.чн на сели, е типично за старобългарския, в който срещаме каменьмъ, небесьмъ, именьмъ, пѫтьмъ – дат. пад. мн. ч. на каменъ, небо, име, пѫтъ.

 

Не е обяснено и, че тракийското и пеласгийско племенно название сели/Σελλοί – от ие. *sed-lo се тълкува не чрез старогръцки, а със стблг. сѣдѣти - седя, управлявам. Тракийското и пеласгийско название сели/Σελλοί, превърнато по-късно в ели, елини и, което гърците използват като свое, реално е наше и притежава значение заселени, имащи постоянно обиталище, или пък управляващи.

 

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи бръсната глава и кика

Трако-пеласгийският произход на селите обяснява защо пеласгът Ахил Пелеев, когото Йоан Малала свързва с българите, говори същият език, който говорят траките пеони и мизи – също отъждествявани със старите българи от Йоан Зонара и Йоан Цеца. Макар да са противници по време на Троянската война, ахейците обитаващи Пелопонес и трако-трояните от западна Мала Азия делят едни корени. Това е причината Омир нито веднъж да не използва в работата си думата варвари, чието най-ранно значение е хора говорещи различен език.

 

Не е тайна, че ахейците Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс. Този тракийски благородник установява властта си над цял Пелопонес давайки името си на полуострова дълго преди Троянската война:

 

“ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”- Strab.7.7.1

 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

 

От друга страна Страбон свидетелства, че пеласгите са обитавали цяла Гърция, а и самият Пелопонес е носил името Пеласгия:

 

“As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece….And the Peloponnesus too, according to Ephorus, was called "Pelasgia." – Strab.5.2.4

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Ако ахейците са потомци на траки и пеласги, то какъв друг език да говорят освен трако-пеласгийският, който е и майчин език на основателите на Троя? Ето защо Ахил Пелеев се е разбирал прекрасно с противника си Хектор – без да има нужда от преводач.

 

Изображение на трако-троянец - тясната куртка и панталоните са типични за облеклото на старите българи

Със сигурност за доста хора твърдението, че името елини по право принадлежи на нас българите изглежда абсурдно, но ние трябва да следваме фактите а не общоприетите лъжи. Името елини действително ни принадлежи по простата причина, че ние сме наследници на трако-пеласгите носили името сели – прототип на ели, елини.

 

Прочитайки този материал, без съмнение доста хора ще разберат, че не само Кенеди, но и Наполен има право казвайки, че историята е измислица, с която всеки се е съгласил.Тези, които си направят труда да проверят изложените тук твърдения, ще осъзнаят на какви грозни манипулации е подложена нашата история, а и как сме ощетени както от чужденци, така и от свои.

 

Вместо в учебниците ни по история да пише, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, чиито представители са участвалите в Троянската война траки и пеласги, нашите скъпи професионалисти се надпреварват да повтарят и циментират още по-здраво лъжите създадени от враговете на народа ни. Голям брой специалисти се чудят в кой отдалечен ъгъл на Азия да запокитят корените на дедите ни и същевременно отричат всяка информация, която изобличава вредните за битието на България постулати.

 

Дори когато резултатите от генетичните проучвания показаха, че във вените ни тече същата кръв както на най-древното балканско население, историците отказваха да признаят грешките си, да поискат прошка за деянията си и да ревизират вижданията си.

 

За обикновените хора има оправдание – те не разполагат с данните, времето, средствата и подготовката на специалистите, но професионалните историци, археолози и езиковеди би трябвало да знаят как стоят нещата, за тези, които обучават българските студенти няма оправдание. 

Един ден младото поколение ще потърси сметка на тези, които, за да запазят финансовите си облаги и престиж удължиха живота на вредните лъжи, а и ощетиха безкрайно много българския народ. Бог е добър всеопрощаващ, но дали изстрадалият, ограбен и унизен народ ли ще намери сили да прости?

БЪЛГАРСКИ ДУМИ УПОТРЕБЕНИ ОТ ОМИР В ИЛИАДА И ОДИСЕЯ

Преди време ми направи впечатление, че определени стари автори са не просто честни и обективни в описанията си на “варварските” народи, но в някои случаи дори признават моралното превъзходство на чуждите за гърци и римляни хора. Когато проверих етническата принадлежност на съвестните летописци, се оказа, че те не са гърци и това обяснява липсата на омраза, която дедите на южните ни съседи хранят към най-древното балканско население – нашите предци.

Докато Херодот твърди, че траките не са в състояние да се организират и обединят, то живелият по същото време Тукидид без увъртане споменава, че Одриската Империя е най-богатата и най-могъщата държава в Европа. Владетелят Терес I е направил това, което не се е одало на никой грък, а именно - да обедини в една държава няколко сродни етнически групи. Тукдид е внук на тракийския цар Олор и това без съмнение е причината за обективността на стария летописец.

Павзаний нарича принадлежащите на северните траки - костобоките разбойници, но творилия по-рано Страбон не се колебае да посочи добротата, великодушието и почтеността на живеещите на север от Елада народи. Както може да се досетим – Страбон е от тракийски произход. Според Юрий Откупщиков във вените на този стар автор тече фригийска кръв.

Теофан Изповедник назовава дедите ни мръсен и нечист народ. Този автор внушава, че старите българи са нашественици в земите на юг от Дунава, но за сириеца Йоан Малала, българите са древен балкански народ наречен в миналото мирмидони, същите мирмидони, които Ахил Пелеев води по време на Троянската война.

Освен Малала има и друг автор, който свързва дедите ни с героите от Троянската война. Става дума за произлизащия от средите на грузински благородници Йоан Цеца. Той  подобно на писалия по-рано сирийски летописец, отъждествява старите българи с Ахиловите мирмидони, но също и с пеоните – стрелци с криви лъкове.

Ако имаме предвид отъждествяването на българи с мизи направено от Димитри Хоматиан, то на пръв поглед информацията е противоречива защото докато мизите и пеоните са съюзници на Троя, то мирмидоните са врагове на цар Приам.

Всъщност няма нищо странно защото Троянската война е конфликт между роднини. Битката не е за завръщането на хубавата Елена, а за властта над протоците: Дарданелите и Босфора. Те са важен търговски път и този, който владее протоците, контролира търговията в Черноморието и източното Средиземноморие, а това докарва огромни богатства.

Хората проливащи кръвта си край стените на Троя са говорили един и същ език, имали са един и същ бит, а и са делили едни и същи погребални обреди. Както ахейците, така и трако-трояните са известни с майсторското си владеене на бойната колесница. Както ахейците, така и трако-трояните издигат могила над гроба на благородник, а и, което е по-важно - провеждат военни игри в чест на починалия.

Интересна подробност е факта, че ахейците и трако-трояните ползват общи имена като Автоной, Акамант, Димант, Долопс, Ейоней, Еномай, Медон, Меланип, Ойлей, Орест,  Офелт, Перимед, Подарк, Хелен, Хипсенор, Хромий.

Най-същественото обаче е това, че описвайки конфликта пред стените на Троя, Омир не споменава нито веднъж думата варвари. В далечното минало тя е ползвана за обозначаване на хора, които говорят език различен от гръцкия. След като Омир не прави това разделение, а и трако-трояните делят с ахейците общи имена, погребални обреди и т.н., то единственото логично обяснение е, че става дума за представители на една и съща етническа общност, нямаща нищо общо с гърците от Класическата епоха.

Прочее, това се подтвърждава и от друго място. Троянската война е през XIII в.пр. Христа, като конфликтът е за владеенето на протоците. Гърците се научават да правят кораби способни да се справят със силното течение на Босфора половин хилядолетие по-късно – чак през VIII в.пр. Христа. През Бронзовата епоха дедите на южните ни съседи са облечени в кози кожи африкански номади и могат само да си мечтаят да се отделят от сушата и да водят война за морски пътища.

За сметка на това, точно през XIII в.пр. Христа траките дардани, тевкри, веси, мизи, да не забравяме и пеласгите, са познати на египтяните като Морски народи. Старите балканци са известни и със своята войнственост. На тях се приписва падането на Хетската Империя, потеглилите от Балканите и Мала Азия наши предци за малко не превземат даже и Египет.

Самото име ахейци е необяснимо на гръцки език. Ахейци, или както е правилно акеи-вои е изградено по същия начин както тракийските етноними сика-вои, перкаи-вои (сюкабои, перхеби). Eлементът –вои може да се изтълкува лесно със стблг. вои-войни, бойци, като трябва да се отбележи и, че лично име Войнес/Foινες е отбелязано на един от най-старите фригийски надписи с регистрация – G 286.

Ето и как истината за хората сблъскали се пред града на цар Приам се губи и как историята за конфликта бива преиначена. По време на Троянската война избухва чума, като заразата е пренесена и в Ахея от завръщащите се от Мала Азия бойци. В резултат на епидемията населението на Южните Балкани намалява силно, а и отслабва силно. За дошлите от Африка предци на гърците е лесно да завземат земите принадлежали на Менелай и Агамемнон. В по-късни времена, заемайки писменост от фригите, гърците създават “своя” история, като разбира се приписват на себе си геройствата на хората живели в Пелопонес, Тесалия, Атика и т.н. много преди тях.

Оцелялото местно население, носещо кръвта на хората обитаващи Тракия е поставено в незавидно положение. Потомците на гордите някога ахейци, по време на Античността са представени от периеките и илотите. Те обработват земята и се грижат за добитъка, плащат данъци на Спарта, участват във водените от лакедемоните войни. По този начин коренното население постоянно намалява за сметка на дошлите от Африка деди на южните ни съседи.

Във времето когато Омировите творби започват да се споменават от авторите от времето на Античността, коренното население на Южните Балкани е почти асимилирано от гърците. Понеже благородническата прослойка, която е запозната със старата история е елиминирана много по-рано, местните хора дори не подозират, че окупаторите на територията им са отнели и историята им.

Днес ние не разполагаме с оригиналния тект от “Илиада” и Одисея. Омровите творби са преписвани и редактирани многократно, като хората извършили това са добавяли неща, което са били удобни на силните на деня, като същевременно угоднически са премахвали неудобното за своите господари.

Още навремето представители на южните ни съседи са недоволствали от това, че Омир е използвал прекалено много варварски думи. Само можем да гадаем до каква степен стиховете са променяни, колко думи са заменени и колко са преиначени.

Има някои неща обаче, които манипулаторите на миналото не са могли да заличат. Касае се за основни думи зясягащи семейството, бита, а и названия на реки, селища и т.н. Колкото и дошлите от Африка пришълци да са се опитвали да преработят речта си, за да я отдалечат от тази на старите обитатели на Ахея, Тесалия, Атика и т.н., просто няма как да се премахнат думите от основния речников запас.

Голяма част от тези думи свидетелства за това – какъв език е говорен на територията на Гърция по време на Бронзовата епоха. Нека хвърлим поглед към така наречения Омирически гръцки и обърнем внимание на определени думи. На първо място е Троя, или по-точно – алтернативното ѝ име Илион. Както можем да очакваме – селище с подобно име съществува и на Балканите, в Южна Тракия. Там, но и в Македония, Стефан Византийски локализира градове с название Илион.

Сродно е и името на течащата в Атика река Илисос, като тук трябва да се спомене свидетелството на Страбон, че някога (преди Троянската война бел.моя: Атика е била обитавана от траките: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus” –Strab.VII.7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Иван Дуриданов търси обяснение на Илион с ц.слав (стблг.бел.моя) илъ-кал, гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня и т.н. Като имаме предвид, че най-старите обитатели на Тракия, Атика и Троада са били дедите ни, то не е трудно да се разбере, че гр. ἰ̄λύ̄ς-тиня е заемка.

За името на Пеней, която се явава най-голямата река на Тесалия, Владимир Георгиев предлага тълкуване със стслав. (стблг.бел.моя) пѣна-пяна. Както можем да очакваме, съществуват сведения за присъствие на траки край река Пеней дълго преди времето на Троянската война. Херодот разказва за това как мизите и тевкрите покорили всички траки и стигнали чак до река Пеней: “ Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” –Her.VII.20

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Както вече бе посочено, в по-късни времена мизите са отъждествени със старите българи от Димитър Хоматиан: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.”

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Освен в Тесалия, река с име Пеней тече и в Пелопонес – там където е и земята на ахейците. Благодарение на Страбон ние знаем, че полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, който е населил мястото със своите хора дълго преди идването на гърците:

“ Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”-Strab.VII.71.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Самият Пелопс е баща на Атрей, а Атрей е баща на Агамемнон и Менелай. Това се знае от всеки историк, но по необясними причини, макар сведението да показва, че поне благородническата прослойка на ахейците е от тракийски произход, учените пропускат информацията и гледат на опиталите се да превземат Троя братя като на гърци.

Да продължим обаче с употребените от Омир думи имащи обяснние на български език. Старият автор споменава течащата във Фокида река Кефисос. За името ѝ Владимир Георгиев търси обяснение с ие. kāph-īs(y)o, съотвестващо на стблг. капати-капя, авест.kafo-пяна, като посочва и българските топоними и хидроними Капищец, Капна, Капката, Капощница, Капчек, Капчовец, Каплещ и др.

Фокида не е случайно място, там в град Давлида е властвал тракийския цар Терей:  “Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus…”-Strab.VII.71.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

В работите си Омир споменава древния град Гортус, чието название Владимир Георгиев съпоставя с Гордион (столицата на Фригия бел.моя), Гординия селище в древна Македония и др., като дава обяснение с ие.*ghordo-град, селище.

Доста интересно е името на Коринт и то не само поради умалителната наставка –инт, присъстваща в тракийската глоса вол-инт, но и поради това, че корена е обясним с наша дума. Цитирайки фламандския изследовател Ван Виндекенс, Албер Карноа вижда в Коринт думата гора-планина: “Korinthos, eponyme de Corinthe. — Le nom de cette ville est pregrec et a servi d’abord a nommer l’acrocorinthe puisque en pelasgique κορ- peut venir de l’i. e. ger- ≪ tourner ≫ (Rg. 2) et designe souvent des sommets arrondis. Ce nom peut aussi etre ramene au slave gora ≪ montagne ≫ [V. Windekens, Pelasg. 107, Onom. 16].”

Омир пише и за река Сатниоис, чието име по-късно става Сафниоис. Владимир Георгиев смята, че древното название идва от *sałtniowents-солен, като дава примери с армен.аłt-солен, стблг. сланъ-солен (идваща от *saltīna БЕР с.856). Сравнението е правилно, но трябва да се добавят блг.слатина-извор, от който водата не блика силно, а изтича бавно, слатини-минерален извор, а и многото български топоними съдържащи елемент Слат: Слатина, Бяла Слатина, Слатината, Сулина слатна, Калната слатна, Слатенец и т.н.

Омировият език разбира се съдържа не само топоними, хидроними и антротопоними, но и други думи. Една от най-интересните е ἄττα/ата-отец, баща. За нея Алберт Йорис Ван Виндекенс смята, че е пеласгийска заемка в гръцкия. От друга страна, Стефан Младенов предлага древна форма *atikъ на стблг. отьцъ-баща.

Друга ползвана от Омир дума за роднина е δᾱήρ/даер-девер. Интересното е това, че при нас българите е запазена оригиналната форма – тази съдържаща в девер. Хялмар Фриск смята, че гр. δᾱήρ идва от по-стара форма *δαιFήρ.

Наша заемка в Омерическия гръцки е и ἑκυρος/екурос-свекър. На гръцки тя няма обяснение, там тя е запазена в променен вид поради това, че предците на южните ни съседи не са разбирали добре речта на нашите деди. В речника на Мехлер е посочено, че древната форма на ἑκυρος е била *σFἑκυρος-свекурос. С други думи – отново при нас е запазена оригиналната форма.

Гальовна дума за баща, тате е Омировата τέττα/тета, като по-късен вариант е ταττα/тата. Тя бива считана за дума от детската реч и поради това е трудно да се даде етимология, но имайки предвид, че дедите на гърците идват от Африка и изконния им език е бил семито-хамитски, то е повече от ясно, че τέττα/тета и ταττα/тата са наши думи, които южните ни съседи са заели.

Създателят на Илиада и Одисея дава и други особени думи като  εἰνατέρες/еинатерес-етърви. Тя е много близка до фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва, а фригите както бе упоменато са древни жители на Пелопонес –дом на ахейците Менелай и Агамемнон. Според нашите езиковеди, древният вариант на българската дума етърва е бил *jętry (*yentry/йентръ), т.е.  почти идентична на фригийската ἰανατέρα/янатера-етърва.

Като потвърждение на казаното до тук, трябва да се спомене още един факт, чието значение е огромно, но над споменаването му сякаш тегне страшно табу. Става дума за това, че древните трояни са ползвали писменост, чиито знаци са идентични с руните на дедите ни. Броят на еквивалентите е прекалено голям, за да бъде наречен случайност.

Сравнения на Троянска писменост (по Шлиман) със старобългарски руни (по Успенски, Шкорпил, Лепор, Айналов, Панченко, Елих)

В старогръцкото изкуство трако-трояните са представяни като стелци с лък, облечени с тесни панталони и тесни куртки - типичните за старите българи дрехи.

Ако в миналото историята ни не бе осакатена и ощетена от следващи интересите на държавите си чужди учени и следващи го покорно наши изследователи, за никого не би било мистерия това, че българската реч е запечатана от Омир.

Историците са знаели, че в древността на пеоните се е гледало като на преселници от Троя. Известно е било и това, че според Йоан Цеца в далечното минало българите (или поне част от българите) са носили името пеони. Йоан Малала също е ясен свързвайки Ахиловите мирмидони с дедите ни. Не са били тайна и свидетелствата на Херодот, Есхил, Страбон и Плиний за идването на гърците от Африка, но веднъж съчинена и наложена, наглата лъжа за средноазиатския произход на старите българи пуска корени и бива защитавана с ориенталски фанатизъм.

Лошото е, че дори днес когато имаме необоримите доказателства на генетиката, учените ни отказват да преразгледат вредните за народа ни теории. Какво му е трудното за разбиране: типичнита за нас хаплогрупи I2, R1b/*L23, E-V13, J2, G2, а и значителна част от R1a са наследени от хора, които са обитавали Балканите във времената преди потопа – хиляди години преди Троянската война.

От друга страна, за гърците е доказано, че са роднини на обитаващите Африка етиопци. Преди деветнадесет години бе установено, че македонците (спадащи към българската народност бел.моя) не са роднини с гърците, които не принадлежат към по-стария средиземноморски субстрат, за сметка на това гърците показват близост с етиопците, като идването на южните ни съседи е било във времето на египетските фараони:

“Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum, 3) Greeks are found to have a substantial relatedness to sub-Saharan (Ethiopian) people, which separate them from other Mediterranean groups. Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

Ако свидетелствата на езика се потвърждават от генетиката, то какво още е нужно, за да бъде призната истината? Не е ли време лъжите мърсящи паметта на дедите ни и отравящи съзнанието на много от нас, да бъдат разобличени? Не е ли време да се обясни на младото поколение, че носи кръвта на благородници, а това задължава за придържане към поведение на благородници: странене от пороци, търсене на справедливост, придържане към доброта и честност.

БЪЛГАРИ В ИТАЛИЯ ВЕКОВЕ ПРЕДИ АЛЦЕК

През 2012-та година, в blog.bg публикувах работата си “Чудото с българина-една интересна история”. Материалът действително предизвика интерес защото бе прочетен над 24 000 пъти. Темата засяга ранното присъствие на българи на Апенинския полуостров, или казано другояче – в земите на Италия. Използвах представения от Веселин Бешевлиев разказ на папа Григорий Велики.

Става дума за събитие, което главата на църквата определя като чудо. През VI на територията на Италия се провеждат много битки. При една от тях пострадва малко воловарче, което явно изненадано от бойните действия, не е успяло да се оттегли навреме и бива ранено. След битката при детето бил доведен един българин, който служи като мечоносец в армията на пълководеца Нарзис. Българинът заговорил на воловарчето на своя език, а то отговорило разбирайки всичко казано.

За Папа Григорий това е истинско чудо. Той смята, че тежко раненото дете е било на небето, където е научило всички езици, включително и българския и това е направило общуването с българския боец възможно.

Всъщност обяснението е друго. Много по-логично е да се приеме, че раненото воловарче е принадлежи на обитаваща Апенините етническа група, към която спада и българинът на римска служба. Дори да живеят в различни региони, хора от един и същ произход биха били в състояние да се разберат, ако се срещнат. Нашият език е много консервативен и това със сигурност помага на хора отделили се от Балканите преди много време да се разберат със своите роднини.

Това обяснение е логично, но веднага изниква един сериозен хронологичен проблем. Описаните от Папа Григорий събития са от VI век. Или се касае за битката при Тагѝнай - 552 г., или за тази край Волтурно -554 г. Във всеки случай – около век преди идването на Алцек в земите на Италия. Според Павел Дякон, Алцек и неговите българи идват доста по-късно - по времето на лангобардския крал Гримуалд, а той властва в периода 662-667 г.

“During these times a duke of the Bulgarians, Alzeco by name, left his own people, from what cause is unknown, and peacefully entering Italy with the whole army of his dukedom, came to king Grimuald, promising to serve him and to dwell in his country.” -P.Deac.H.L. XXIX

http://www.thule-italia.org/Nordica/Paul%20the%20Deacon%20-%20History%20of%20the%20Lombards%20(1907)%20[EN].pdf?lbisphpreq=1

В старата си работа от 2012 година предложих разрешение на загадката: причината в земите на Италия да има хора разбиращи езика ни се крие в това, че Алцековите българи принадлежат на старите балкански народи, за които има сведения, че още в най-дълбока древност са се заселили на Апенинския полуостров.

За установяване на стари балканци в земите на Италия има не само исторически извори, не само има названия на селища и реки като тези от наша територия, но могат да се намерят дори свидетелства, че част от въпросните балкански преселници са носили името българи, както ще се уверим след малко.

Преди обаче това да стане, държа да направя кратно, но важно уточнение – обитаващите земите ни от най-дълбока древност траки и пеласги са хора от един и същ произход.  

  

Капитолийската вълчица с близнаците Ромул и Рем -Lupa Capitolina: she-wolf with Romulus and Remus. Bronze, 13th century AD[1] (the twins are a 15th-century addition). - - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Capitoline_she-wolf_Musei_Capitolini_MC1181.jpg/800px-Capitoline_she-wolf_Musei_Capitolini_MC1181.jpg

Да започнем с историческите извори. Те засягат различни преселения на различни групи наши предци. При описанието на Лаций, Плиний Стари споменава, че областта е обитавана в различни времена от различни хора, като пеласгите са една от групите:

“Latium antiquum a Tiberi Cerceios servatum est m. p. L longitudine: tam tenues primordio imperi fuere radices. colonis saepe mutatis tenuere alii aliis temporibus, Aborigenes, Pelasgi, Arcades.”- Plin.III.56

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/home.html

Уповавайки се на свидетелства на Меандрий, Страбон твърди, че след Троянската Война, енети и траки са се заселили в северните покрайнини на Адриатическо море:

“Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias. “-Strab.XIII.3.25

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Дионисий от Халикарнас пише за едно доста по-ранно преселение на стари балканци на Апенинския полуостров. Този автор е уверен, че пеласгите са взели участие в основаването на Рим:

“As for the Pelasgian nation, however, those who were not destroyed or dispersed among the various colonies (for a small number remained out of a great many) were left behind as fellow citizens of the Aborigines in these parts, where in the course of time their posterity, together with others, built the city of Rome. “-Dion.Hal. Rom.Ant.I.30.5

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/1B*.html

В cвоя работа от 2015 г. “Мистерията на древните етруски” представих едно интересно свидетелство на Плутарх. Според него пеласгите били могъщи хора, който успели да покорят почти всички народи. След идването си (в земите на Лаций бел.моя) пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ –Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

На старобългарски думата рамѣнъ означава силен. Явно тук коренът е *ram/*rom-сила, мощ, а частицата -ѣнъ служи за образуване на прилагателно както е и днес: силен, волен, мощен, горен. В старогръцкия срещаме пеласгийската заемка ὄρμενος-висок (едър, силен бел.моя). Явно южните ни съседи са префасонирали ромен/ρὄμενος-на ὄρμενος, тъй както преобразуват древната наша дума ἔλενος-елен на ἔνελος-елен. За справка – H.Frisk, Griechische Etymologische Wörterbuch, z.514, бел.Niedermann.

Коренът *ram/*rom-сила, мощ, намираме в тракийската ономастика по простата причина, че както вече бе обяснено - траки и пеласги са хора от една и съща общност, делят един език и култура. Според акад. Вл. Георгиев към едно от най-древните названия на тракийски богове трябва да се причисли Роме/Рομη, в Дакия пък се среща топонима Ramidava/Рамидава.

Нашата древна дума *rome-сила е обяснение за предложеното от Плутарх значение на името на град Рим-Roma. Разбира се има и други възможности за тълкуване на названието на древния град. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt- град на река, като при анализа споменава и стблг. думи строуiа-струя и островъ.

Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър:   “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…”-Serv. Serv. A. 8.63

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D63

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων” – “(По-старото бел.моя) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.моя), наподобява, напомня силно за Стрюмон (река Струма бел.моя).”

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж:

“Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар”-“For I am Pelasgus, offspring of Palaechthon, whom the earth brought forth, and lord of this land; and after me, their king, is rightly named the race of the Pelasgi, who harvest the land. Of all the region through which the pure [255] Strymon flows, on the side toward the setting sun, I am the lord.” – Aesch.Suppl. 250-255

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D234

Съвсем нормално е когато един народ се пресели в друга област, да нарече реки и местности с имена на реки и местности от Родината. Давайки описание на остров Крит и опирайки се на сведенията на Омир, Страбон посочва пеласгите като поселници там: “ there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." Strab. V. 2.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Пеласгийското присъствие на остров Крит обяснява защо там има топоними като Ида, Пергам, Сетоя, Гортиния, Истрон, Аптера, отговарящи на старобалканските Идаке, Пергам, Сети-дава, Гортиния, Истрия, Абдера.

Пеласгийското присъствие на Апенинския полуостров обяснява и защо намиращите се в Лациум и Етрурия селища Verulae, Satricum, Scaptia, Setia, Sura, Caletra, Visentium, Stabiae имат паралели в тракийската/ пеласгийската ономастика:Vereta (Ereta), satri, Scapte syle, Seti-dava, Chalastra, Visante, Stobi.

В такъв случай, имайки предвид ранното идване на определена група трако-пеласги на Апенините, не бива да се учудваме, че те са дали на реката течаща през тяхното селище името Стрюмон, което по-късно римляните променят на Румон.

И в двата случая – дали Roma идва от *romen-силен, или *strumon-струя, смисъл на български език има. Ha този момент е трудно да се направи крайно заключение от коя древнобългарска дума произлиза името на Рим, но реално нещо друго е по-важно, а това е – как точно са се наричали хората дали името на Вечния град?

Пеласги е само колективно название, известни са отделни групи като кавкони, сели, темники, лелеги и т.н. Съществуват индикации, че сред дошлите от балканите преселници е имало хора от групата на сатрите, те са дали името на намиращият се близо до град Рим Сатрикум.

Проф. Диана Гергова съобщава за Сатрианум -друго селище с подобно име, като свързва името с тракийското племенно название сатри: “The toponym Satrianum also suggests Southwestern Thrace, in the Pangaion region, between the Nestos ans Strymon river, and the area of the Western Rhodope Mountains that abounds in sanctuaries, where Satri, through their priestly clan of Bessoi, dominated the famous sanctuary of Dionysos.”

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm

За дарданите (чието име е запазено в българските имена Дардан и Дардана) знаем, че името им е синоним на трояни, а според Тит Ливий, хората, от чиито среди произлизат царете от династията на Силвиите, са потомци на Еней и неговите трояни:

“Ascanius was succeeded by his son Silvius, who by some chance had been born in the forest. He became the father of Aeneas Silvius, who in his turn had a son, Latinus Silvius. He planted a number of colonies: the colonists were called Prisci Latini. The cognomen of Silvius was common to all the remaining kings of Alba, each of whom succeeded his father. Their names are Alba, Atys, Capys, Capetus.”

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3

Плиний Стари пише за друга група дардани твърдейки, че хората наречени корани са наследници на дошлия от Троя Дардан: “Corani a Dardano Troiano orti”-Plin.III.63

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html

Най-интересно обаче е името българи –Vulgares. Смятам, че то е принадлежало на стари балканци, които са се заселили на Апенинския полуостров дълго преди появата на Рим, колкото и странно да звучи това.

Както нашите, така и чуждите учени отричат възможността името българи да е принадлежало на стар балкански народ, но това се прави не защото се следват фактите, а защото се следват предубежденията и политическата конюнктура на момента.  

В далечното минало името на народа ни е записвано в различни варианти от римски, гръцки, арменски и др. автори. Различните начини на представяне на името на дедите ни се дължат на това, че то е документирано от хора от друг етнос, говорещи език, който не им позволява да изразят правилно най-древния вариант на името българи и по-точно бльгии. Значението е светли, сияйни.*(1)

Бльгии отговаря на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, гр.*βλέγω/ φλέγω-горя,  *βλεγῠρος φλεγῠρος-горящ, санскр. bharga/bhalga-блясък. Тук могат да бъдат добавени също латв. balgans-светъл, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен, а най-древна форма е *bolgъ – БЕР, Т.1, с.52-53.

Да се върнем обаче на обитавалите Апенинския полуостров хора носещи името Vulgares. Официално такъв народ там не е живял, но от друга страна, латинските думи volgus,   volgaris,   vulgus,  vulgaris – народ, народен, нямат убедително обяснение на латински. 

Държа да отбележа, че изконната латинска дума за народ е populus. Неслучайно правителството на Римската Република е бива представяне като SPQR - Senatus pupulus que Romanos - Сенатът и народа на Рим. 

Други латински думи за народ, простолюдие, тълпa са: plebs,  plebes,  plebicula, turba, multitudo, gens.

Смятам, че volgus/vulgus е латинизираното име на дедите ни, които макар да дават много на местното население на Италия, след време биват низвергнати и поставени в подчинено положение. 

Точно такава е съдбата на древното предгръцко население на Южните Балкани. След идването на данайците от Африка, предците ни от този регион попадат под властта на нашествениците и са принудени да търпят унижения, а и терор.

Ние не разполагаме с точни сведения как точно данайците са успели да завладеят дедите ни, няма сведения и за това как трако-пеласгите от земите на Италия губят позицията си на доминантна група и са превърнати в подчинени на хората, на които са дали култура.

Едва ли някога ще намерим информация на тази тема. Търсейки нужният им престиж и самочувствие, новите господари на Апенините – римляните демонизират своите стари благодетели и започват да използват името им в изкривен вид, като символ на роби.

Това е причината за появата на особена класа роби- така наречените vulgares. За тях се знае твърде малко, в Речника на Гръцката и Римска древност, съставен от Уйлям Смит през 1875 г. срещаме следния пасаж:

“Vulgares included the great body of slaves in a house who had to attend to any particular duty in the house, and to minister to the domestic wants of their master.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Servus.html

Подобен термит Vulgares-роби срещаме и на друго място: MEDIASTI´NI the name given to slaves of all work either in town or country, who are said by the Scholiast on Horace, Hor. Ep. 1.14, 14, to be those “qui in medio stant ad quaevis imperata parati.” They would therefore be those of whom Cicero speaks (Par. 5.2, 37), “qui tergunt, qui ungunt, qui verrunt, qui spargunt.” In Ulpian they are spoken of as equivalent to vulgares servi. 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0063%3Aentry%3Dmediastini-cn

Същата дума Vulgares срещаме в работата на анонимния римски космограф, който определя (имащият тракийски име бел.моя) Зиези като праотец на Българите: Ziezi ex quo Vulgares.

Никой не е търсил връзка между особената класа римски роби Vulgares и потомците на Зиези – Vulgares по простата причина, че през 1875 г. за българите се знае твърде малко, или нищо. По-лошото е, че дори оскъдната информация засягаща произхода на народа ни е невярна и подвеждаща.

За писалите по-рано за нас Енгел, Тунман, Шафарик и др. ние сме потомци на късно дошли в Европа тюрки, татари, угро-фини. В такъв случай кой би се заел да свърже народа ни с трако-пеласгите, които са отговорни не само за появата на Рим, но дори и за полагането на основите на културата на Апенинския полуостров?

Кой би предположил, че споменатите в Илиада Φλεγύες (*бльгии), описаните в ирладските предания като дошли от Тракия Fir Bholg, са предци на българите? Кой навремето би предположил, че Йоан Цеца, Йоан Малала, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Димитри Хоматиан, Лаоник Халконкондил и др.  са били прави свързвайки българите с древните балкански народи? Нито някой е имал достатъчно знания, за да отсее лъжите от истината, нито пък тези, които са разполагали с информация, са имали интерес да го направят.

През ХХ век когато лингвистиката е вече напреднала наука, на мнозина специалисти е станало ясно, че името на Рим, а и на други древни селища като Сатриакум, Стабия, Калетра, Руселе, Сетия и др. нямат смисъл на латински, или който и да било друг италийски език, но заслепени от догмите, малцина са тези, които гледат към Балканите.

И докато някои изследователи като Антонио Скиарета се осмеляват да споменат трако-пеласгийските имена на определени древни селища от земите на Италия, то никой не дръзва да признае, че българите са потомци на хората, които след като се заселват на Апенините, са положили основите на Рим.

По-лошото е това, че вредните за Родината теории, че дедите ни идват от Сибир, Памир и т.н. продължават да бъдат подкрепяни от представители на научните среди. Защо за Бога се сеят заблуди вместо да се работи за популяризация на заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура!

Учените са виждащите –тези, които трябва да водят, но когато тези, които водят доброволно слагат черна превръзка на очите си поради страх или друга причина, то каква ще е съдбата на следващите и вярващите на учените сънародници?

Всеки има право да определи сам пътя си, сам да избере сам съдбата си, но намираш ли се в позиция на водещ, нямаш право да поставиш личния интерес над обществения. От друга страна и ние – тези, които са осъзнали сторената неправда, не бива да мълчим и да се примиряваме. Трябва да изискаме това, което ни се полага – културно, спокойно, но и решително. За своето човек трябва да се бори до последно!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

Използвана литература и пояснения:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите -История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

3.A.Walde, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch, Zw.Umgeartbeitete Auflage, Carl Winter’s Universitäts Buchhandlung, Heidelberg, 1910;

*(1) Фактът, че името българи притежава значение светли, сияйни на различни езици е силна индикация за това, че точно дедите ни са отговорни за появата на индоевропейските езици чрез своите преселения в различни части на света.

Извори от интернет:

Чудото с българина – една интересна история (посл.вид. 10-11-2019)

http://sparotok.blog.bg/politika/2012/03/07/chudoto-s-bylgarina-edna-interesna-istoriia.916357

Траките, които основаха Рим (посл.вид. 10-11-2019)

http://sparotok.blogspot.com/2013/09/blog-post_11.html

Мистерията на древните етруски (посл.вид. 10-11-2019)

http://sparotok.blogspot.com/2015/04/blog-post_15.html

A Dictionary of Greek and Roman Antiquities (1890), William Smith, LLD, William Wayte, G. E. Marindin, Ed. (посл.вид. 10-11-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0063%3Aentry%3Dmediastini-cn

William Smith, D.C.L., LL.D.: (посл.вид. 10-11-2019)
A Dictionary of Greek and Roman Antiquities, John Murray, London, 1875.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Servus.html

Pliny, HN, (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/3*.html

Livy, Ab Urbe Condita (посл.вид. 10-11-2019)

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3

D.Gergova, The eternity of the Burial Rite. The Throne of the sitting deceased (посл.вид. 10-11-2019)

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm

The Geography of Strabo publ. In Vol.II of the Loeb Classical Edition, 1923 (посл.вид. 10-11-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html
Aeschylus, Suppliant Women, Herbert Weir Smyth, Ph. D., Ed. (посл.вид. 10-11-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D234

Maurus Servius Honoratus, Commentary on the Aeneid of Vergil, Georgius Thilo, Ed. (посл.вид. 10-11-2019) http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D63

The Parallel Lives by Plutarch publ in Vol.I of the Loeb Classical Library Edition, 1914 (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Roman Antiquities of Dionysius of Halicarnasus publ. in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1937 (посл.вид. 10-11-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Dionysius_of_Halicarnassus/1B*.html

The Geography of Strabo publ. In Vol.V of the Loeb Classical Edition, 1928 (посл.вид. 10-11-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Pliny, HN. (посл.вид. 10-11-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/home.html

History of the Langobards, by Paul the Deacon (Paulus Diaconus) Translated by William Dudley Foulke, LL.D. Published 1907 by the University of Pennsylvania (посл.вид. 10-11-2019)

http://www.thule-italia.org/Nordica/Paul%20the%20Deacon%20-%20History%20of%20the%20Lombards%20(1907)%20[EN].pdf?lbisphpreq=1