НА КОЛКО КОНТИТЕНТА СА ЖИВЕЛИ ТРАКИТЕ?

Много стари автори са изразили възхищението си от нашите деди. Херодот е смаян от многолюдието на народа ни. Тукидид е удивен от богатството на Одриското Царство, чиито годишни приходи от данъци са около 800 таланта сребро и злато (или около 21 000 килограма). Плиний нарича Тракия най-могъщата в Европа. Страбон съобщава, че макар и опустошена, страната ни е способна да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Като подкрепа на страбоновите думи, няколко века по-късно, в “Totus  Orbis  Descriptio”  срещаме сведението, че Тракия  е неизчерпаем източник на способни войници.

Освен, че се славят като богове на бойното поле, предците ни са и хора на духовността. От средите на народа ни произлизат Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад- тези, които оформят културата на гърците. Да не забравяме тракийският произход на Езоп, Тукидид, Темистокъл, Дионисий Тракиец. Според Иполит пък учението на келтските друиди е базирано на доктрината на гетът Залмоксис. За тракийски култ при келтите споменава Страбон описвайки храм при делтата на река Лоара...

Няма съмнение, че предците ни са били влиятелни и забележителни хора. Нито германи, нито келти, нито иберийци, гърци и т.н. не могат да се похвалят с такъв принос към ранната европейска култура. Съвсем естествено е, че силни и многолюдни хора като дедите ни, в определен момент ще бъдат принудени да напуснат Родината и да колонизират нови територии. Преди да споменем кои други земи са колонизирани от потомците на Залмоксис и Орфей, ще уточним до къде са се простирали тракийските владения преди около 6500-7000 години.

Благодарение на разпространението на няколко вида керамика, идоли, постройки, а и специфични погребални ритуали, може да се отсъди, че в  края на Каменната епоха народът наречен от Омир с името траки е обитавал не само Балканите и Мала Азия, но също Черноморските степи, а дори и значителни части от Средна Европа – Словакия, Босна, Унгария.

Поради огромната територия, която дедите ни владеят, с течение на времето възникват регионални особености, оформят се племена с различни имена, но употребяващи близки наречия, носии, обреди. Именно тези общи неща ще помогнат на старите автори да осъзнаят, че траките обитават няколко континента.

В Мала Азия са живели племената мизи, фриги, витини, медовитини, халиби, меони, мейони, бебрики, мариандини. Самата Троя е основана от дедите ни. Знаем за това от паралелите в керамиката на градът на цар Приам и Южна Тракия. Алтернативното име на великолепния град – Илиос се обяснява със стблг. дума илъ-глина, кал. Илиос-Троя е издигнат край блатисти места, които са предложили естествена защита на селището.

http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/asia_minor_p20.jpg

Край Карпатите и Черноморските степи са регистрирани даки, гети, карпи, тирагети, костобоки и др., а до изворите на Висла Клавдий Птолемей поставя клон на бесите, в близост до селищата Сети Дава и Даки Дава.

На територията на Украйна е било Тракийското Боспорско Царство, чиито владетели носят имена като Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Раскупорис, Аспург... По епиграфски надписи от Северното Чероморие срещаме тракийски имена като Дюрпан, Дзурес, Дзеродзис,  Сефт, Диза, Моко, Васта, Вистес, Витю, Даос, Суро. Територията, на която се срещат тези имена е наречена от Тефан - Стара Велика България.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg/675px-Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg.png

Тракийското Боспорско Царство

Да обърнем внимание и на Западните Балкани. Трибалите са обитавали земите на днешната Сърбия и Хърватско, а най-западните покрайнини на гетите са влизали в пределите на днешните Словакия, Чехия, а дори и Германия – Шварцвалд. Няма исторически извори Унгария да е обитавана от траки, но археологическите данни показват това достатъчно красноречиво. Керамиката на Корошката култура, а и тази от Тиша-Полгар показва смайващи прилики с нашата от Стара Загора и други места.

През Бронзовата епоха част предците ни превърнали се в този период в най-голямата етническа общност на Европа, колонизират част от Армения. Там Страбон локализира армено-халибите. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян споменава и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм.Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Испили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия). Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе  скаи  Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

Армения е далеч от Балканите, но предците ни отиват и по-далеч. За траки в Средна Азия пише Плиний Стари поставяйки сарапарите в Бактрия (откъдето според някои днешни автори “произлизат” старите българи). Същият летописец локализира кикони, туни и брисари на изток от Бактрия, в близост до Индия. Повече подробности дава Ариан, който твърди, че не кой да е, а тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация.

Тези данни са подкрепени от сведения на доста стари автори- Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Не само древните исторически извори, но и археологически находки показват присъствие на стари балканци в Индия. Става дума за особен вид керамика и оръдия на труда, за които се признава, че са внесени в Индия. Понеже прототипите на керамиката и оръдията на труда се срещат по-рано в Тракия, това ни дава повод с увереност да кажем, че траките са изиграли сериозна роля в оформянето на културата на народите на Средна Азия.

За жалост българският читател не е запознат с тези важни данни и локализирането на траки край Хималаите и Ганг звучи като фантастика. Възползвайки се от това, че повечето от нас не са запознати с работите на Ариан, Плиний и др. някои съвременни автори се опитват да ни убедят, че нашите корени са край Памир и Тибет, но без да обелят и дума за присъствието на траки в Бактрия и Индия. Този метод на поднасяне на данни нито е научен, нито е почтен.

Несъмнено впечатляващо е това, че предците ни са успели да стигнат толкова далеч на изток. Нашата реч е отеквала край Хималаите и река Ганг преди няколко хиляди години. Не по-малко впечатляваща обаче е и колонизацията в южна посока. Описвайки конфликт от III век преди Христа, Полибий съобщава, че в армията на египетския владетел Птолемей IV са влезли 4000 траки и гали, от тези, които населяват Египет...т.е. страната на пирамидите е била дом на значителен брой наши предци.

Още по-рано, в периода X-VIII век преди Христа, фараони са не местни хора, а преселници от Балканите наричани от египтяните с името ма, мешвеш, мешуе. Това са де факто мези, мизи наречени в по-късни времена българи. През V век Херодот нарича мешуе (мизите) с името максии, добавя, че те бръснат част от косата си оставяйки кика и допълва, че тези хора все още помнят своята стара земя край Троя (там където е Мизия, в която Деметрий Хоматиан локализира част от старите българи).

Със сигурност доста сънародници ще приемат с недоверие твърдението, че нашите деди са обитавали дълги векове Северна Африка и даже са седели на египетски престол. С опасност скептицизма на определени индивиди да нарастне, ще бъде добавено и още нещо. Тракийското присъствие в Египет е от още по-ранен период. Учените знаят добре, че благородниците от първите три египетски династии не са от местен произход. Става дума за едри, широкоплещести хора със светла кожа и кестенява, рижо-кестенява коса.

От къде са дошли тези пришълци все още никой не се е наел да каже. Факт е обаче, че в Египет съществува керамика имаща прототип на Балканите. По ранните съдове – от първите три династии се срещат знаци, които няма нищо общо с по-късните йероглифи, но за сметка на това няколко века по-рано ги има на Балканите по съдовете намерени във Винча, Тартария, Градешница.

  Странни знаци, които са използвани около три века в Египет, а доста преди това в Тракия

Освен в край Нил, дедите ни се заселват и по Британските острови. В ирландски предания се говори за идване на народ с име болги от Тракия. Това е станало на няколко вълни, като едно преселение е от VI век преди Христа. По-късно дедите ни попълват римските легиони стационирани в Британия. Запазени са погребалните паметници на Руфус Сита и Лонгин Сдапезе. 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Имало е даже тракийска казарма в Камулодунум- мястото, по чието име възниква легендата за Камелот – замъкът на крал Артур. Най-интересните следи от дедите ни обаче са древните британски топоними  Deva, Venta Bulgarum и Blato Bulgium

Колко наши предци са останали в най-западния край на Европа не може да се каже със сигурност, но няма да са били малко понеже може да се говори за балкански генетически отпечатък в Британия. Това е установено от проучване извършено неотдавна (Steven Bird, 2007).

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales,  England  and Scotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants. Haplotype data from several major genetic surveys of Britain and Ireland are examined, analyzed and correlated with historical, epigraphic and archaeological information, with the goal of identifying any significant phylogeographic associations between E3b1a-M78 and those known Romano-British settlements and military posts that were associated specifically with Roman soldiers of Balkan origin. http://www.jogg.info/32/bird.pdf

Ето, това в общи линии са данните относно тракийската диаспора – земите населени с наши предци в древността. От Хималаите до Британия и от Скандинавия до Египет дедите ни са оставили следи от своето присъствие. Интересното е това, че където и да са отивали те са създавали цивилизации. Това показва невероятните заложби на нашите предци. Докато едни поробват и подлагат на геноцид цели народи, дедите ни дават благоденствие и светлина.

Талантът и духовната сила на Залмоксис и Орфей не са се загубили. Не са изчезнали също силата и мъжеството на страховития Арес. Те са пропити в кръвта на всеки българин. Доказвали сме това многократно и пак ще го докажем при наличие на подходящите условия. Когато истината измие помраченото съзнание вече ще можем да видим кои сме, какво можем и как да го постигнем. Когато човек е изпълнен с гордост, решителност, но и любов към ближния, тогава сякаш и Господ помага. Тогава вече нищо не може да ни спре.

ТРАКИТЕ В ИРАН И ИНДИЯ

За много хора ще прозвучи като изненада това, че в миналото определени учени са считали траките от за иранци. Това не е било без повод. Макар езикът на Залмоксис и Орфей да е документиран слабо, все пак не малко количество думи от древната реч на предците ни са изолирани от лингвистите. Тези думи показват смайваща близост с други от санскрит и авестийски (древен език говорен на територията на днешен Иран).

Едва А.Фик успя да покаже, че тракийския език не принадлежи на иранското семейство. За жалост никой изследовател не пожела да проучи каква е причината за забележителната близост на тракийския със санскрит и авестийски. В някои случаи имаме даже впечатляващи успоредици.

Дама е тракийската дума за дом, къща, убежище. Тя е идентична на санскритската дама-дом и авестйската даман-дом.

Земла е тракиска дума за земя. Нейната най-точна успоредица е авестийската зам-земя, сродна е и санскритската ксама-земя.

Вода е тракийската дума за вода, тя се среща в древния топоним Вода-крепост построена на брега на река Дунав. Санскритската и авестийска удака-вода, водица са точен паралел на тракийската дума.

Диза е тракийска дума за крепост, тя се по-старият вариант на българската зидъ, която пък има диалектна форма дзид-стена, глина. Сродни са авест. даеза-крепост, стперс. дида-крепост и санскритската деха-стена, измазвам (с глина).

Берг, брег е тракийска дума за бряг, високо място, засвидетелствана е в топонимите Бергуле, Бреге дава. Съотвествия намираме в санскр. бргу-бряг, високо място и авест. барз-бряг, висок.

Тракийските думи за пяна са пена и пана, засвидетелствани са в древните балкански хидроними Пеней, Панисия. Във вариацията пена-пана (пяна) забелязваме нещо интересно – в тракийския се среща екането и якането – един от най-типичните белези на езика ни. Изненадващо същата тази особеност я намираме и в санскрит, в арийските думи пана, пена-пяна.

Друма е тракийска дума за горичка срещаща се в топонима Дин Друме. Друме съотвества на българските дръм, дръма-горичка, но също и на санскритската дарма-горичка.

В тракийския топоним Друвета намираме тракийската дума за дърво-друво. Тя отговаря на санскр. дару-дърво и авест. дауру-дърво.

Гара е тракийската дума за планина, тя отговаря на старобългарската гора-планина, а и на санскр. гири-планина, авест. гаири-планина.

Благодарение на Хезихий знаем, че Багос, Багайос е тракийска дума за бог. Тя отговаря на санскритската и авестийска бага-бог.

Могат да се дадат още доста примери, но и с представените до тук става ясно защо в миналото някои учени са смятали че траките са иранци. Езикът на Залмоксис и Орфей показва смайваща близост със санскрит и авестийски, староперсийски. Ако обаче сравним външен вид на траки, индийци и перси ще установим, че тези хора в никакъв случай не са от един произход.

Мургавите и описани като женствени перси се различават от едрите светлокожи траки, които са с кестенява и руса коса. Индийците също не могат да бъдат представени като роднини на потомците на светлокосия Арес. Освен това не съществува нито един исторически извор, в който траките да са определени като роднини на перси, или индийци.

Как да си обясним тогава забележителната езикова прилика? По принцип няма никаква мистерия, но истината е неудобна за поддържащите старите догми. В случай, че два различни народа говорят един, или близки езици, то най-логичното обяснение е това, че единият народ е бил доминантен и е повлиял по-слабия.

Обърнем ли поглед към историческите извори ще установим нещо интересно. Няма нито едно сведение за това, че индийци, или перси са покорили всички траки. За сметка на това редица стари автори определят тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Луций Ариан дава най-подробните данни: 

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed….this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself “

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

                         http://nl.mosaic.cc/mosaic/mozaiek-FK118.jpg

                      Дионис покорява Индия - римска мозайка

От ясно по-ясно Ариан обяснява как Дионис не само научава индийците на земеделие, как да строят къщи, как да правят оръжия, но въвежда и религия поставяйки себе си начело на пантеона. Потвърждение на това, че Ариан казва истината получаваме от названието на върховното индийско божество – Брама. Неговото име е почти идентично на Бромий – епитет на тракийския бог Дионис.

http://img2.wikia.nocookie.net/__cb20090820111557/mythologie/nl/images/2/26/Dionysos.jpg

Ако разполагахме само с тези данни, бихме могли да смятаме, че се касае за случайност. Да, но за тракийския поход в Индия разказват също Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний Стари, Страбон.

Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската Война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Има разбира се и други доказателства за това, че траките покоряват и повлияват индийците в древността. По времето на Херодот на север от Индия живят саките. В индийските предания те са считани за потомци на кшатрия – воинската класа на старите арийци. Не само санскр. дума кшатрия отговаря на тракийския етноним сатри-най-войнствените от всички траки, но разполагаме със свидетелството на стари гръцки автори, относно това, че саките са траки. Така всичко си идва на мястото.

Става ясно, че идването на Дионис в Индия е всъщност така нареченото арийско нашествие. Арийците са били бойци-колесничари като траките, а да не забравяме и това, че Ария е най-старото име на Тракия според Стефан Византийски. 

Идването на стари балканци в Индия обяснява защо в северната част на тази страна има хора със светла кожа, а и светли очи. Преди няколко години генетично изследване на Скул, Шарда и Сонина показа, че индийците от Гуджарат имат по-голямо родство с източноевропейците отколкото с южните си съседи индийци.

Нека видим как стои въпроса с иранците. Да обърнем внимание на историята на персите. Те са най-големия и най-известния ирански народ, но са споменати едва в средата на първо хилядолетие преди Христа. Траките като народ са споменати около хиляда години по-рано.  

По време на Троянската Война траките са богат и могъщ народ, който обитава не само значителни части от Европа, но и голяма част от Мала Азия. По това време персите са бедни, незначителни номади бродещи из Средна Азия. Напълно естествено е, че, за да стигнат до Индия траките на Дионис трябва да минат през земите, които в по-късни времена ще бъдат наречени Персия. Напълно естествено е, че стоящите на много по-високо ниво наши деди са повлияли не само индийците, но и съседите им персите.

Никой иранист няма да отрече, че персите заемат държавното устройство, тактика, религия, архитектура, а дори и облекло от мидийците. За мидийците Плиний Стари споделя, че са деди на сарматите, а самите сармати са причислени от Прокопий и др. към семейството на гетите – най-храбрият тракийски народ. Тези данни са от изключителна важност, но никой от авторите желаещи да сложат корените ни в Иран, не смее да поднесе тази информация на широката публика.

Не е споменато и сведението на Херодот, че от делтата на Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народът сигини, който произлиза от мидийците.

Ако тази огромна територия бе обитавана от ираноезични племена, то в нея щяхме на намерим стотици ирански топоними и хидроними. Да обаче вместо ирански местни имена, от делтата на Дунава, та до Адриатическия залив срещаме тракийски местни имена. И отново тази информация не е спомената на широката публика.

За много хора ще е трудно да приемат, че нашите деди траките са повлияли индийци и иранци, но това е истината. Една неудобна и дълго време укривана истина. Тя обяснява защо санскрит и авестийски показват такава голяма прилика с българския език. Става ясно и защо в Средна Азия има тракийски имена на планини като Имеон/Имаус. Това всъщност е най-древното име на Стара Планина – Ηαιμος. В Индия е свещената за Дионис планина Меру, а в нашите земи Плиний локализира планината Меритос. Частицата мер отговаря на стблг. меръ и има значението велика, голяма. Тези важни данни също не са поднесени на широката публика от хората, които се опитват да изкарат българския народ сроден на афганистанци, талишци и др. Само с укриването на ценни сведения влюбените в Средна Азия изследователи успяват да заблудят българския читател.

Каква е целта на тези хора не зная. Не разбирам фанатизма, с който нашите корени се поставят край Памир и Тибет. Не разбирам защо великото тракийско наследство трябва да се покрива с пепел и да се търси някаква слава в заснежените склонове на далечните азиатски планини. Не тибетци, а траки сътвориха първата писменост. Не памирци, а траки създадоха първата човеколюбива доктрина –орфеизма.

Ако някой народ може да се нарече уникален, това са нашите деди траките. Никой агресор не е успял да ги претопи, да ги смачка и асимилира. Рим опустошава земята ни през I век, но пред III век тракиецът Максимин сяда на римския престол. Той бива последван от Максимин Дакиец, родения в София Галерий, Константин Велики, Констант, Маркиан, Юстин, Юстиниан Велики, Лъв Бесът, Фока и др.

От средите на траките са най-великите пълководци на Късната Античност- роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций, наречен още последният римлянин. От средите на дедите ни е и Дионисий Тракиец- този, който изчислява датата на рождението на Хриcтос. Траки са първите ученици на Апостол Павел в Европа. Свети Ерм, чието име намира отражение в старобългарския род Ерми е първият владика на Филипопол (Пловдив).

Трябва ли да се откажем от това невероятно наследство и да търсим някакво роднинство с пащуните от Афганистан, не е ли безумие това? Ние сме един от малкото народи, които имат право да ходят с вдигната гордо глава. Ние сме един от малкото народи, които заслужават уважението и преклонението на цяла Европа. Вместо да се пращат безмислени екпедиции в Иран и Монголия политиците ни можеха да финансират кампания, която да измие старите лъжи, да покаже името на народа ни в истинска светлина.

България лесно може да се превърне в популярна дестинация за културен туризъм не само за европейците, а за цял свят. С добра реклама Турция печели около 30 000 000 000 долара на година от своите курорти. С нашето минало, с нашата истинска слава, представяте ли си колко можем да спечелим ние? Не дефицит, а излишък ще имаме тогава. България не е бедна страна, а страна, която с много усилия е държана бедна. Бедният няма воля да протестира както трябва. Бедният не смее да помисли, че е в състояние да поеме съдбата в ръцете си...ето защо ни държат бедни.

Положението няма да се промени докато не го променим ние. Нищо няма да се промени, ако не сме изпълнени със самочувствие. Чудесата не идват просто така, те се правят от волеви и вярващи в силите си хора. Ние имаме всичко, от което се нуждаем, за да извършим промяна. Имаме ум в главата, имаме сила в ръцете, остава да пробудим самочувстивето и волята си и оставяйки различията ни настрана да си подадем ръка и заедно да сътворим едно по-добро бъдеще.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

5.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

ТРАКИЙСКИТЕ ГЛОСИ

Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

Между III и VII век до престола на Римската Империя достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Константин II, Костанций II, Констанс, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhS9IYc7MG8CXIz2raKSTYjq7H2HzbeMszgSy8Uiwu9g3E7TxktzH6oXRFQ7a_kbyCf33a7LEqhVOhtyEmMz0QLHTZHZiGcwvSQWtaYm0Bi-tt0ZIWdCm2goAXLIhyoGHHZGcvLHKZA2N8a/s1600/Thracian2.jpg

Траките дават не само императори на Рим, но и способни военонначалници, губернатори - управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). 

Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец... По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. 

Няма сведения и траките да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).

Естествено някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Ренегатството не е нов феномен. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. 

Тук идва най-важния въпрос - Ако това тракийско селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора, или пък да са режели езиците им. Каква е тогава причината освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между докуменитраните тракийски думи и българския език. Верно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. 

За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав-мъртвец, исто-бъбрек, брина-кал, йенти-хващам, хлак-ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български...

Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние днес се затруднявяме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : 

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

1. ASA-подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas-хвощ, лит. aštrus-остър и стблг. остръ- остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а имено – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума Bulle –бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ-вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първочанално е бил див бик.

3.BRIA – град е засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина. Вл.Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, -врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ- градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей-крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там където пристигат стоките от далечни места.

4.BRIZA – лимец, ръж, Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj –ориз... Изказано е и предположение за родство с лит. brizdis- пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимлогия, а именно стблг. брити-бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk-звън, укр. бряк-звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

6. BRYTHOS – вид бира, питие направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de-frutum – шира, но е пропуснат старобългарския глагол врети-вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква, формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит. šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти-жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

9. KALAMINDAR – едонското название на платана-вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин- голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару-дърво.Каламиндар, или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

10. KEMOS – вид шушулков плод, до сега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы- камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен предлага като сродна дума стблг. чистъ-чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

12. MIDNE –село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сорбските mestno, mesto – место, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути- полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено латвийския изглежда по-близък по тракийския защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българския е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични...

13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld–цепеница и немската spalten– цепя, но е пропусната блг. плотъ-дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

14.RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея –мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm-меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх.Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин).В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

16.SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark- шум, но пропуска българската дума скърцам- правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ- свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ- свет, свят...светъл, горящ.

18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю-разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам- разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. šalmas-шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ- шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемът е рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяно говорящите си съседи (H.Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистикта Х от helm се превръща в Ш в шлем. Робувайки на остарелите догми учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развите по това време.

20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-стария тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер- диво животно. Зейра, или по-точно звера има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно ъ от стблг. зверъ.

21.ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals- светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas- червен ( за добитък). Като сродни думи са посочени гр. chalis-вино, макед. kalitos-вино, стинд. hala-ракия. Не са споменати стблг. зеленъ- неузряло грозде, желт-жълт, желая...

Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен-червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

22.ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети- зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.

23.ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (с ides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати- светя, блестя.

За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

Как да може тогава неподготвения читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса-село (стблг. висъ-село), бара-река, езареис-езеро, гар-гора, планина, друм-дръм, горичка, балтос – блато, дама-дом, берг-бряг, ил-илъ, кал, карпа-карпа, скала...

Няма такова чудо- да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки живеещи на север от Дунава са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава за забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор защото такъв не е възможен.

Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и цар Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.