ОТРОВАТА, С КОЯТО НИ УБИВАТ – НЕВИДИМАТА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Войните съществуват откакто има човешко общество и ще продължава да ги има докато не дойде краят на цивилизацията. Във всяка епоха конфликтите са се водили по-различни начини, като колкото повече време минава, толкова по-рафинирани и по-жестоки стават методите.

Докато в началото сблъсъкът е между две групи, от която побеждава по-силната, в последствие желаещите да победят на всяка цена, се научават да използват засади, отрова, а дори и съумяват да заразят с опасни болести противниците си.

После идва ред и на друга тактика, която макар да няма нищо общо с физическото насилие, все пак е невероятно ефективна. Със сеенето на съмнения, вражди, разделение и объркване, с унищожаването на самочувствието и вярата на един народ, може да се постигне много повече отколкото с цяла армия добре обучени бойци.

Като цяло, принципите на война са два: слабите народи биват завладявани на бойното поле, а силните като нашия се завладяват отвътре – инфилтрилтриралите се чужденци и техните помощници ренегати, започват бавно, методично и упорито да подронват устоите на обществото, смазват вярата хората, отнемат самочувствието им, отнемат дори желанието им за живот.

В момента срещу нас се води война, най-страшната в нашата история. Няма реки от кръв, няма пожарища, няма планини от трупове, но въпреки това пораженията са страшни. Този път врагът не идва с оръжие в ръка, не отвлича най-красивите и силните, не беси най-смелите. 

Този път врагът е невидим, той говори същия език като нас, облича се като нас, преструва се, че е един от нас, но ни предава с наглед невинни неща.

Този път основното оръжие е словото, заразено с лъжи и нихилизъм. Вече не чета вестници, избягвам и телевизията, за мен те са отрова. Прекалено много се набляга на негативните новини, на лошото, на черното, пошлото, отвратителното. Разбира се има и изключения, но едно светло петънце на фона на мръсотията не може да промени нищо.

Не искам да чета и да слушам, че българите са мързеливи, злобни, завистливи. Хората, които ме отгледаха са се трудили от тъмно до тъмно, прощавали са като истински християни, а и не познават злобата. Хората, които познавам, хората, с които съм се обградил са също добри, честни и почтени.

Не искам да обръщам внимание на утайката, както съветваше Джоко Росич. И той бе разочарован, поради това сподели следното: “Когато някой ми каже – А бе, няма вече добри хора, това е толкова смешно, отвратително и нихилистично. България се пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така.”

Не е така разбира се, но отровното слово е страшно оръжие. Първо идва подмятането, после повторението на лъжата и накрая лековерните, наивни сънародници поемат невидимия меч от ръцете на враговете и без да осъзнават го забиват в сърцето на България. Всички сме чували изразите: “Няма такава държава!”, “Това безобразие е само  у нас!”,  “Защо не можем да направим нищо като хората!, “Корумпирана държава!”

Като човек, който е обикалял по три континента и се е запознал с много народи, мога да ви уверя, че няма държава без проблеми. Наскоро говорих с един испанец, който бе искрено убеден, че няма по-корумпирана и ужасна страна от ...Испания. А преди години, думите на един англичанин направо ме шокираха защото той каза нещо, което бях чувал многократно: “Гадни хора сме ние англичаните, всички се варим в казана, но като видим, че някой почти се е измъкнал, го хващаме за крачола и го дърпаме обратно при нас...”

Звучи ви познато, нали? Има и разлика обаче: тези неща чужденците ги казват само в тесен кръг, в пресата няма да намерите самообиждане, самоунижения, нихилизъм, няма бясна атака срещу народа. 

Всеки буден човек вижда проблемите на обществото, в което живее и е съвсем нормано да изрази своето недоволство. Важен е обаче и начинът, по който това се прави. Никой не може да ме убеди, че масмедиите ни заливат с помия понеже са притежавани или контролирани от честни, будни индивиди загрижени за добруванто на българите.  

Лошото е, че не са само медиите. Тези, които отравят съзнанието ни са налазили цялото ни общество. Ще ги намерите на улицата, в магазина, в такситата, по пътищата, в учебните заведения. От тези индивиди ще чуете изрази като: “На българина все някой му пречи“, “Заслужаваме си живота”,  “Прост народ-слаба държава”.

Най-страшното е, че понякога се ползват изказвания на велики българи, но извадени от контекста. Без да се обясни защо Левски, Ботев, Вазов, Славейков и др. са казвали определени неща, се внушава, че тези светила са останали разочаровани от народа ни и едва ли не са го проклинали, а това не е така. С дезинформация обаче, лошите могат да ни сломят, ако не физически, то психически. Това е новата война и тя не е започнала вчера.

Българинът е доказвал многократно, че може да бъде победен, но не и покорен. Римляни, гърци, османлии и др. с ужас са установявали, че тук, встраната ни живеят необикновени хора. Дедите ни са удивили не един подтисник със свръхестествената си жажда за свобода, с безумната си смелост, да не забравяме и забележителната физическа сила.  

Нито меч, нито огън, нито бесило и мъчения плашат българите. Макар да страдаме както никой друг европейски народ, ние запазваме езика и културата си, запазваме вярата в себе си и вярата в бъдещето. Нито коварството, нито ингригите, нито отровата и убийствата на византийците ни прекършват.  Геноцидът започнал през XIV и завършил през XIX век стопява неимоверно броят ни, но ние все още имаме сили да се борим и да запазим истинската си същност.

Френският пътешественик Сиприен Робер посещава страната ни в средата на XIX век и записва в книгата си следните думи: “Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” (С.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.319).

Това е ключов момент, наистина кючов защото показва кога е започнала новата, невидима война срещу нас. Ще обясня какво точно имам предвид. До към средата на XIX век, въпреки зверското подтисничество и страданията, които трябва да изтърпи, българинът е горд и вярва в себе си. Накърнят ли честта му, той грабва сабята и след като отмъсти, потегля към планината със свои другари.

Дори до края на XIX век у при нас не се наблюдава самоунижение, никой от дедите ни по това време не нарича българите лоши, прости, зли, завистливи. Емоционалните изблици на хора като Христо Ботев (тежко брате се живее сред глупаци неразбрани) и Петко Славейков (не сме народ, а мърша), са изключения и засягат точно определени ситуации.

Тук няма отрицателно отношение към българския народ като цяло. Фактът, че след изказването си Славейков продължава упорито да работи за благото на Родината, а Ботев дори дава живота си за подтиснатите свои братя и сестри, показва ясно какво е било отношението на тези будни българи към сънародниците им.  Кой би се жертвал за глупаци и мърша!

Някои смятат, че атаката срещу достойнството и самочувствието на българина започва с Алековия Бай Ганьо. Мой приятел гневно сподели преди време: “А той Алеко дали не е видял пикаещият по улиците мосю Жак, или пърдящият на публични места хер Ханс, дали ни му е била известна склонноста на ингилизите към лъжа, кражба и измама? Защо само нас е чернил с Бай Ганя дявол да го вземе?”

Всъщност Алеко е невинен, напълно невинен. Неговият герой не е  художествена измислица, а отразява една горчива реалност, такива индивиди наистина е имало. Да, нашият интелектуалец е ходил из Европа, видял е и красоти и отрицателни неща, но бивайки истински българин, той не иска да говори против другите хора. Алеко милее за народа си, иска тук да е чисто, тук да е добре, тук да се поставя на пиедестал почтеността и честността. Осъзнал добре  проблемите на своето време, Алеко дава перфектно обяснение за феномена Бай Ганьо:

“И представете си, господа, в този момент аз съжалих бай Ганя! Вярвайте! Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист, лукав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите... но съжалих го: в тънките вибрации на тона, с който той изговори последните думи, моето ухо схвана една нежна нотка, която се таила и се таи в сърцето на бай Ганя, но рядко - боже, колко рядко! - се появява... Не зная, може да ви се покаже смешно, неестествено, но ще ви кажа, господа, че в този момент аз инак погледнах на бай Ганя; като че някой ми внуши: "Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила...”

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4683&Level=3

Не виновник, а пророк е Алеко, истински познавач на българската душа. Нека не забравяме, че малко преди да се появи работата "Бай Ганьо", народът ни е преминал през ада. Индивидът Бай Ганьо действително е последица от пет века страшно подтисничество, което реално дори е геноцид, бих казал дори – един от най-страшните геноциди в историята.

Пет века най-будните са клани, пет века красивите и силните са отвличани от семействата си и заставяни да служат на враговете. Петте века ад оказват силно влияние върху психологията на част от българите.

И въпреки това, както казва Алеко, дори и оскотелият сънародник по това време е “деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив”. He e нужно да става чудо, за да дойде промяна, за да може скотът да извади скритото в душата си благородство.

Отново Щастливецът се явава пророк и познавач на народа ни давайки рецептата за трансформацията на Бай Ганьо: “Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила...”

По-точно просто няма как да се каже – нужен е добър водач и морален импулс, за да могат и потъналите в калта на ниските страсти да намерят себе си и да заживеят истинския си живот. Точно по времето на Алеко обаче, страната ни е отново завладяна – тихо, бавно, методично.

В края на XIX век, “Великите сили” налагат за владетел на младото ни княжество чужденецът Фердинанд. Той не пристига от Виена сам, с него идват верни нему обиграни индивиди, които се насаждат едва ли не във всяка сфера на живота у нас. Процесът на “европеизиране” върви успоредно на процеса на дебългаризация, която засяга най-вече управляващите и интелигенцията.

На ключови позиции чужденците и слугите им поставят послушни индивиди, чиито най-характерни качества са посредствеността и недалновидността. Тези индивиди са хамелеони, те са десни с десните и леви с левите, за тях няма принцип, вяра, дълг към Отечеството, личният интерес е това, което ги движи и мотивира действията им. Макар да са малко на брой, тези човечета допринасят за идването на много беди.

Благодарение на инфилтриралите се в обществото ни чужденци и служещите им ренегати, народът ни бива постоянно разделян на два или повече лагера. Родолюбието бива подтискано и осмивано, съдбата на д-р Ганчо Ценов е доказателство за това. След 1944-та идва промяна на властта, но както вече споменах – невидимите злодеи са десни с десните и леви с левите. Това е причината обезбългаряването да не спре и след 1989-та година. Тези, които дърпат конците иззад завесата са запазили своите позиции, имат и достатъчно помагачи.

Каквото и правителство да дойде, невидимото правителство продължава своята дейност водеща до упадъка на обществото ни. Един път ще дойдат злодеи от запад, друг път ще дойдат злодеи от изток, но дейността против нас ще продъжава.

Тактиката е хитра защото народът вини управляващите, а често те самите са зависими от невидимите играчи, които са реалните виновници за сполетелите ни беди. Войната продължава, обезверяването на народа продължава, силите му намаляват защото не може да се бори с невидим враг.

Ние сме свикнали да погледем противниците си в очите, не се боим от директна конфронтация. Макар да сме добри по душа, все пак във вените ни тече освен кръвта на Орфей, така и тази на Арес и дедите са доказвали това безброй пъти. 

С лукавия обаче не можем да се борим, не е в природата ни. Съдим за другите по себе си, а на враговете ни душата е черна. Тези, които са ни захапали са зли. Преди време един приятел ми каза за тях – Трудно е спасението защото мъдрите при тях работят по план, а простите при тях ни вредят по инстинкт.

С насилие не можем да преборим прегърналите злото. Дори да започнем да издирваме упорито тези, които злословят, тези, които мърсят името на народа ни, няма да намерим всички. А и те се поддържат един друг защото и при тях борбата е въпрос на оцеляване, лешоядът се храни с мърша, няма ли мърша ще умре.

Все пак избавление има – това е да останем верни на себе си. Както едно дърво може да вирее само в подходящ климат, така и един народ може да оцелее само, ако живее така, както са живели предците му, а за нас това не е никак трудно.

Трудно ли е да обръщаме внимание само на добрите хора? Трудно ли е да вървим само по стъпките на честните и почтените? Нима оказването на подкрепа на тези, които се борят за правата ни, не е защитаване на нас самите и децата ни? Нима не сме задължени да покажем на предците си, че сме достойни за името им? За кого умряха Стефан Караджа, Ботев и Левски, Бенковски и още стотици хиляди достойни българи, не бе ли, за да ни има нас!

                                          изобр. Българска Държавна агенция „Архиви“

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/BASA-1271K-1-161-2-Hristo_Botev%2C_1875.JPG/800px-BASA-1271K-1-161-2-Hristo_Botev%2C_1875.JPG

Врагове винаги ще има, болести на духа винаги ще има, това е неизбежно. Те обаче са опасни само за слабите, силните ще страдат от изпитанията, но в крайна сметка ще се издигнат станали още по-силни и по-устойчиви.

Нека спрем да се вглеждаме в утайката, нека спрем да говорим за нея. Нека не се връзваме на хитрините на лукавите врагове и когато някой ни каже, че сме лоши и зли да го попитаме той какъв е и защо не е добър след като е българин. Нека не позволяваме да се мърси паметта на Левски, Ботев, Славейков и др. велики сънародници чрез изкривяване на думите им.

Замълчим ли, не отговорим ли на манипулаторите, ние се съгласяваме с неправдата и едно малко късче бългащина се откъсва от сърцето ни. Затваряме ли очите си дълго време, от нас няма да остане нищо.

Не бива да позволяваме да ни делят на леви и десни, на християни и мюсюлмани, на вярващи и атеисти, защото всички ние сме се родили българи. Средата и чуждото влияние могат да ни повлияят, но в сърцето си ние оставаме българи. Ако не следваш сърцето си, то си роб, който е окован с най-страшните вериги, защото се превръщаш доброволно в слуга на чужденци.

Ако хвърляме поглед назад във времето, то нека да не е от носталгия и в търсене на вина, която да хвърлим на своите събратя, а да е в търсене на мъдростта на тези, които обичаха България с цялата си душа. Те са ни дали достатъчно съвети. В случая, най-подходящи са думите на Пенчо Славейков от творбата му “Кървава Песен”:

“Бог всякога е глух за жалбите на роба,

когато той търпи, въздиша и желай,

а сам не дига пръст за нищо и нехай

за свойте нужди. В гнет са истина разбрали

бащите ни и нам в слова са я предали:

помогнеш ли си сам, помогна ще и бог!

Борци, проникнати от тоя свят и строг

завет, посочиха на бъдащето хода —

и паметта за тях в сърцето си народа

ще пази, докато пребъде век, и с тях

ще се гордей.”

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

                    БЪЛГАРИЯ Е РАЙ, НЕКА ОПАЗИМ ТОЗИ РАЙ ЗА ДЕЦАТА СИ!

ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

По цял свят хората имат празници с особено значение. Ние си имаме Втори юни – ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Традицията е по-стара от век и ще продължи докато в страната ни има родолюбци, защото паметта на тези, паднали в бой за Родината, е свещена и трябва да се тачи.

Животът е нещо скъпоценно, дар от Бога. Кой не иска да може дълго време да се радва на слънцето, на синевата на небето, на песента на птиците, на близостта на роднини и приятели? Кой не иска дълго време да се радва на полъха на вятъра, шума на морските вълни, на смеха и песните на децата, на уханието на цветя?

Никой не иска безкрайната тишина и хлад на гроба. Никой не стреми към края, това е против човешката ни природа, но все пак се намират смелчаци, които осъзнавайки опасностите, дават за другите най-скъпото – живота си. Разбира се другите не са случайни хора, а представители на семейството, приятели, сънародници. Те са ценени и обичани от героите, иначе нямаше да се стигне до саможертва. Ценена е добротата, честността, трудолюбието, искреността.

За стойностния човек саможертвата си заслужава. Знаейки, че макар да се прощаваш с живота, даваш възможност на доброто да се множи и просъществува, ти се издигаш, преминаваш границата на общочовешкото, превръщаш се във светлина, която другите ще следват. Окуражаваща мисъл е и това, че във вените на спасените тече твоята кръв, че частица от теб ще остане и тези, които си спасил ще те съхранят в паметта си.

Ето защо страниците на българската история са осеяни с героични постъпки. Народът ни е бил единен, споен от братска любов. 

Ботев, Левски, а и останалите Апостоли на Свободата не са дали живота си напразно. Героизмът на българските бойци опазили Родината в многото войни след 1878-ма година го доказва.

Невероятните подвизи на защитниците на Родината карат Симеон Радев да изрече следните думи: “ Българският народ, както всеки друг, има много върховни постижения и изяви. Една от тях, с която печели признанието на големите държави, е успехът в битките. Той печели битките със съкрушителната стихия на първия удар. Първият устрем крие голяма сила, неукротима войнска мощ. В първия удар българинът изразява себе си, своя горещ темперамент и безстрашие, вътрешно вглъбяване и внушителност.

Не сляпа жажда за проливане на кръв, не романтична изява на чувствата и стремеж  към подвизи от самоцелен характер, а една жестока трезвост с благородни чувства в името на родното го тласка в битките и то в битки с хладно оръжие, битки лице срещу лице. И тук е силата на неговия дух, тук българинът побеждава духом, за да наложи и физически волята си. Като че ли той унищожава във въображението врага си, за да последва битката, където довършва предварително започнатото.

Битките с хладно оръжие българите са очаквали с нетърпение – това не е екзалтация на духа, не са и тренирани масови психически състояния, това не е животински инстинкт, това е духовен процес, предварително изграден и действуващ, зареден с лична чест и национално достойнство, подкрепен с черти от народностната характеристика.“ – С.Радев, цитиран от С.Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990,с.258.

„На нож“ („Атака“), 1913 г. картина на Ярослав Вешин

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d3/Yaroslav_Veshin_-_Na_nozh.jpg

Тези посрещнали куршумите с гърди не са били принудени от никого да се втурнат с безумна смелост към противниковия окоп. Загивали са с ясното съзнание, че след тях ще има българи и България. Загивали са с мисълта, че умрат за бъдещето на добри и стойностни хора.

Никой не е успял да отрази с думи подвига на родолюбците, както прави великият поeт Иван Вазов:

“Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.”

Днес почитаме паметта на Христо Ботев и многото други, които дадоха живота си за нас. Днес можем да се помолим за тях, да запалим свещичка и да ги споменем. Истинската благодарност към героите обаче се състои в това да живеем като стойностни хора, да се държим като истински българи, като хора, за които си заслужава да се умре.

ИМЕТО БЪЛГАРИ В ТОПОНИМИЯТА НА ГЪРЦИЯ

Понеже имам приятели историци, зная отдавна за присъствието на градове с имена Габрово, Загора, Смоково, Извор, Борово и др. на територията на Гърция. До началото на ХХ век там са се срещали хиляди български топоними и хидроними. С умела политика и с помощта на “великите” сили, южните ни съседи успяват да получат значителна част от земите ни.  

Истината обаче не може да бъде укрита. В стари карти, пътеводители, а и летописи са запазени изключително важни и интересни данни за присъствието на българи по цялата територия на Гърция. 

На остров Тасос е регистрирано село наречено Βουλγάρο [Булгаро]. Лингвистът Макс Фасмер го свързва с нашето народностно име - Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.

Друг остров също е запазил спомени за населявалите го преди време хора. На  Крит е имало две селища назовавани Ἄνω Βούργαρο [Ано Булгаро] и Κάτω Βούργαρο [Като Булгаро]. И в този случай според Фасмер няма съмнение, че имената са свързани етнонима българи - Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.

И Тесалия е съхранила името на предците ни. Там е село Βουλγάρινη,[Булгарине] а с името Булгар/Бургар е наречен един връх. Βουλγάρα [Булгара] пък е име на връх край тесалийското село Смоково(н). Така е наречена и планина в Еолия Βουλγάρα [Булгара].

В Перхабия тече река Булгарис, приток на Ксерия. Друг интересен хидроним е Λίμνη τοῦ Βούλγαρη - българско езеро. В областта Йоанина Макс Фасмер намира и други названия свързани с народностното ни име  Βουτγάρικο [Булгарико]- eine Gegend bei Gannadió, Kr. Konitsa, s. HX IX 222. Vom Bulgarennamen.

Планинската област Епир също е била място, в което дедите ни са оставили свой отпечатък според Макс Фасмер -Βουλγαρέλι [Булгарели] ON, Kr. Theodoría, (St. Ap.), Βουλγαρέλιον (Lex.), Βουργαρέλι (A.), Βουργαρέλιον (Nuchakis), Βουργαρέλι τῶν Τσουμέρκων nach Λαογραφία V 52. Eine griechische Weiterbildimg von βούλγαρος »Bulgare«.

В другия край на Гърция, по долното течение на Марица, недалеч от град Енос е регистрирано село Булгар кьой. Названието е хибридно, частицата кьой е турцизъм и означава село.

Списъкът с топоними свързани с народностното ни име не свършва с Булгар кьой. Веселин Трайков съобщава в свое изследване за Българска Блаца и Българска Сараджа.

Името българи е разпространено от най-северната до най-южната точка на Гърция. Смята се обаче, че топонимите и хидронимите имащи за основа народностното ни име са нови и напълно различни по характер от древните гръцки топоними и хидроними. 

За най-ранна дата на налагане на названията Βουλγάρα, Βουλγάρινη, Βουλγάρο и др. учените са готови да допуснат 527-610 година. Дали обаче това отговаря на истината?

http://luna.cas.usf.edu/~murray/images/Greece-map-fullsize.jpg

Cпоред Йордан, а и Прокопий Цезарийски, в началото на царуването на Юстиниан Велики започват непрестанните нападения на българи, анти и славяни. Малко по-късно, Изидор Севилски твърди, че по времето на император Ираклий, славяните (за които Симоката обяснава, че са старите гети) са отнели Гърция от ръцете на римляните - Heraclius dehinc quintum agit imperii annum. Cuius initio Sclavi Graeciam Romanis tulerunt.

В случай, че Гърция бе населена едва през VI-VII век с хора говорещи древен вариант на езика ни, то преди този период на територията на Гърция не би трябвало да има регистрирани топоними и хидроними показващи връзка с езика ни.

Парадоксалното в случая е това, че в Гърция названия на реки и градове обясними на български не само има, но те дори спадат към най-древните.

Река Пеней е спомената в “Илиада”, в която са описани събития от XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3210-3250 години. Владимир Георгиев прави тълкуване на името Пеней с пѣна-пяна, същото виждане се поддържа и от Георги Сотиров, според когото Пеней означава пенлива река.

http://www.academyofbards.org/amazontrails/xena/greece%20map/greekmap.JPG

На тази карта могат да се видят две реки с име Пеней. Едната е на територията на Тесалия, а другата тече в земите на Северен Пелопонес.

Георги Сотиров обърна внимание и на това, че съществува алтернативно име за Флегра – област от Халкидическия полуостров. Става дума за името Палена, то бива обяснено от Сотиров с българското прилагателно палена-изгорена (земя). Точно такова е и значението на Флегра-палена, изгорена. Според легендите това е мястото на последната битка между гигантите и боговете, Зевс изгаря титаните със своята светкавица и така областта получила името си.

Името на Кносос е регистрирано в микенски документи от средата на второ хилядолетие преди Христа под формата Коносо. Това название не само е сродно на българския топоним Книшава, но и обяснение можем да получим с помоща на стблг. конобъ-котел, съд, друга сродна дума е санскр. кани-яма, изкоп. 

Благодарение на Плиний Стари знаем, че Кносос е разсечен на две от река Кайратус, т.е. Кносос – Коносо означава ерозирано, изкопано място, котловина. В такъв случай стблг. конобъ-котел наистина е най-добрия кандидат за етимологията.

Нека обърнем  внимание на древните топоними Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската глоса волинт – вол. 

Според Владимир Георгиев тракийската   наставка инт е идентична на старобългарската умалителна наставка -енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте). 

По време на Късната Античност тракийската наставка –инт вече се е развила в –ент както проличава от имена като Бурк-ент, Дорз-ент и т н.От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт, Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Задължени сме на акад. Владимир Георгиев и по отношение на тъкуването на други древни имена от територията на Гърция. Названието на Копайското езеро е сродно на на девет реки с име Кафисос. При анализа нашия лингвист използва санскр.  капха-течност и блг. капя, капка.

Списъкът с имащи българска етимология древни топоними и хидроними от територията на Гърция може да се удължи значително, но дори и от представените до тук имена проличава, че няма как ние българите да сме се появили на Балканите едва през Късната Античност.

Друго доказателство за древните ни балкански корени идват от микенските документи от Бронзовата Епоха. Върху намерените в Пилос, Кносос и др. места плочици се срещат имена като Ерми, Вокил и Дуло, а това са названия на три старобългарски владетелски рода.

Обърнете внимание – тези български имена не са регистрирани най-рано в Памир и Тибет, или пък в Алтай, а тук на Балканите и то преди около 3500 години.

В микенските документи от Бронзовата епоха се срещат и древни варианти на старобългарски имена като Токеу-Токт, Крум, Винай-Винех, Кубир-Кубер, Кармесий-Кормесий, Cевер-Севар, Омер-Умар. 

Древни варианти на седем имена на наши владетели са регистрирани тук на Балканите около хилядолетие преди появата на гръцки имена като Аристид, Милтиад и др. Сам Джон Чаудик призна с неохота, че в микенските документи липсват напълно типичните гръцки имена с наставки –ides, -ades.

И това не е всичко, върху плочиците изписани с Линеар Б преди повече от три хилядолетия ние можем да намерим дори лични имена, които до ново време се ползват от българите. Става дума за: Бото, Ботийо, Борко, Видул, Дайко, Дуна, Дуто, Куйо, Куто, Мира, Пирин, Янил.

Тези данни променят историята, но уви никой не благоволява да извести на българския читател каква информация представят микенските документи PY Cn328, PY An 209, KN Dd 1193, 1197 Ea 302 lxxxi, 473 Rq 61 xcvii, 468 Xm11 lii и др.

Неотдавна стана ясно, че за нас българите са типични генетичните маркери J2, EV-13, I2, R1a1, R1b, G2. Носители на тези маркери са обитавали Балканите от Каменната епоха. Така наречения славянски ген  R1a1 не се е появил на наша територия едва по времето на Юстиниан Велики- 527 година, а няколко хилядолетия по-рано.

Учени от Мичигънския Университет установиха, че носители на R1a1 са обитавали Балканите преди 13 500-11 500 години, докато на територията на Русия се появават около седем хилядолетия по-късно. Установено бе и това, че R1a1 е и маркер типичен за старите арийци, а нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария.

В историята парадокси не се позволяват, нито пък е позволено да се премълчават и укриват важни данни. Непочтено е това, което противоречи на общоприетите теории да се игнорира. Здравият разум показва, че ние българите сме потомци на древен балкански народ. Този народ е наричат от гърци и римляни с името траки, а по-късно и с името българи.

От Страбон знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е била населена с хора различни от гърците. Цяла Атика е обитавана от траките, във Фокида, Давлида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е населен от фригите на Пелопс – VII.7.1.

Обитавалите Южните Балкани траки са оставили огромен брой свои топоними и хидроними, а това, че тези древни названия на градове и реки са обясними на български език е просто поредното потвържение, че българи и траки са две названия за едни и същи хора. Всъщност това е казано директно от монаха Фулко – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum…”. Акад. Д. Ангелов пише за това, но смята, че се касае за грешка...

Съвсем нормално е един народ да бъде познат в различни епохи под различни имена. Испанците са потомци на старите турдетани, португалците са наследници на лузитаните, а иранците пък държат рекорда с най-много имена – иранци, перси, артеи, кефени, хорсари.  

Името българи не е ново за Балканите, не се е появило нито край Алтай, нито край Памир и Тибет. В ирландските хроники се говори за идването на народа болги от Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа.

Доста по-рано от ирландските монаси, уелския летописец Нений съобщава за изването на Булк/Булг. Едвин Гест смята, че Булк/Булг са идентични на болгите заселили се в Ирландия “Origines Celticae” – c.420.

Ето, има предостатъчно доказателства за древното присъствие на българи на Балканите. Както исторически извори, така също документи от Бронзовата Епоха, а и топоними свидетелстват, че хора говорещи архаичен вариант на българския език са обитавали Югоизточна Европа дълги векове преди появата на Рим. Защо обаче почти всеки бяга от тези данни като дявол от тамян?

Учените от XIX и началото на XX век имат известно оправдание. По това време още не бяха проведени антропологичните изследвания на българския народ и не бе установено, че ние не само нямаме нищо общо с азиатските етноси, но и повечето от нас са наследници на древно балканско население. 

Микенските документи, в които се споменават Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий и др. все още не бяха разчетени. Не се знаеше, че старобългарските погребения с жертван кон имат прототип на Балканите и то не само в Тракия, но и в Атика, Гърция. Не бяха известни и ирландските летописи, в които се говори за народа болги, част от който напуска Тракия през VI век преди Христа и заминава за Британските острови. Не се знаеше още нищо за балканските корени на старобългарската чернолъскава керамика.

Днес обаче тези неща се знаят. С появата на интернет работата на историци и археолози се облекчи неимоверно. Понастоящем е лесно да се провери даден труд и да се извлечат ценни данни.

Защо това не се прави? Защо упорито се игнорират изследванията на антрополози и генетици показващи, че народът наричан траки не е изчезвал?

Ние сме пълноправните наследници на Залмоксис и Орфей, на героите възпети от Омир в неговата “Илиада”. От средите на народа ни са излезли славни и способни хора станали дори императори на Рим.

Трябва ли да се срамуваме, че сме от същия произход както старите владетели Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Галерий, Лъв Бесът, Маркиан, Констанций I, Константин Велики, Констанций II, Констант I, Юстин I, Юстиниан Велики, Тиберий II, Фока и много други...

Трябва ли да се срамуваме, че най-великите пълководци на Рим – Велизарий и Аеций са от нашите земи? Лошо ли е, че траките са първите християни на Европа, че в нашите земи е имало най-много раннохристиянски църкви, че Свети Ерм -владиката на Филипопол-Пловдив, е бил ученик на Апостол Павел?

Безумие е това велико наследство да се захвърля. Безумие е да се пълнят учебниците с политически коректни дивотии и така българчетата да се превръщат в ренегати. Безумие е родолюбието да се идентифицира с екстремизъм. 

Отречеш ли корените си, вече си мъртъв. Всеки има право на собствено виждане и идеи, но не е редно, ако някой страда от чуждопоклонничество и нихилизъм да дърпа с фанатизъм и другите в ямата на унищожението на народността.

Можем да вземем пример от гърците, те знаят какво е национална политика. Знаят и как да я поддържат и защитават. Можем също така да потърсим приятелство с гърците, дори е наложително да го направим не просто защото сме техни съседи, но и защото повечето от тях носят същата кръв както и ние. Небето над Европа е черно, доста по-черно е отколкото в края на XIV век, а това е повод за търсене на приятелство и сътрудничество с хората около нас.

Не е нужно да забравяме миналото, не е нужно за забравяме престъпленията на политиците на съседите ни, но е грешно политиците да се отъждествяват с народа, а също така трябва и да се гледа напред. За този, който гледа само назад и търси мъст, бъдеще няма. Васил Левски е дал един прекрасен съвет – “За отечеството работим байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора”.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 

https://www.youtube.com/watch?v=GBtSsr7t6IQ

 

 

 Използвана литература:

1.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

4.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6.Гръцки Извори за Българската История, Т. VI, БАН, София, 1965;

7.M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970;

8.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;

9.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

10.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI

11.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

13.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

14.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

16. В.Н.ТРАЙКОВ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В Т РАКИ Я И МАКЕДОНИЯ ПОД ГРЪЦКА ВЛАСТ СТАРИ И НОВИ НАЗВАНИЯ  

 http://www.strumski.com/books/Traikov_Ukazatel_Makedonia-1.pdf

ИНТЕРЕСНИ НЕЩА, КОИТО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС НЕ ЗНАЯТ

Един мой учител по история ми каза преди време – Истината често е скрита в подробностите. Извършвайки свои проучвания разбрах, че това действително е така. Видях доста неща в различна светлина, когато се запознах с допълнителни детайли. Те ми помогнаха да си изясня събития, които дълго време не бях в състояние да разбера.

От този момент винаги се стремя да събера колкото се може повече информация за определен конфликт, личност, държава и т.н. Колкото повече знае човек, толкова по-добре. Дори едно кратко и незначително на вид сведение може да промени напълно виждането ни по даден въпрос.

Днес ние смятаме, че всеки въпрос от историята е изяснен. Това е така само донякъде. Hа шепа специалисти е известно почти всичко, но с широката публика въпроса стои съвсем различно. Поради различни причини, определени важни факти биват премълчавани, или прениначавани неимоверно. Доста неверни неща са представени за истини и така са се загнездили в съднанието ни, че ние чистосърдечно им вярваме. Предлагам на вниманието на своите читатели кратък списък с наложени заблуди. Предлагам също и истината, която може да се провери:

I. Повечето от нас смятат, че Зевс, Атина, Арес, Аполон и т.н. са гръцки богове. Това не е така, имената и разказите за тези божества само са документирани на гръцки език. Да е документирано името на даден бог в някаква работа и произходът на този бог са две напълно различни неща. Омир, а и по-късния Страбон наричат Зевс пеласгийски бог.

Пеласгите са най-старото население на Южните Балкани, а за езика им Херодот казва, че е варварски, т.е. напълно различен от гръцкия. 

Името на столицата на южните ни съседи е вдъхновено от името на богинята Атина. Колкото и странно да звучи, то няма никакво обяснение на гръцки език – факт признат дори от елинофил като Джон Чадудик.

Някои медии, а и учени не се свенят да нарекат Арес гръцки бог, но истината е, че в древността той е считан за идващ от Тракия. Нашата земя е определяна като свещено място за богът на войната, а и редица стари автори твърдят, че той произлиза измежду гетите. Тези същите гети, които през 680-681 година се съюзяват с мизите наречени още българи и създават Дунавска България.

Аполон също не е от гръцки произход, неговото най-древно име е Паяво, като значението е пеещият, лекуващият с песен. Паяво се обяснява със стблг. пѣвати (пявати) – пея. Не случайно Аполон е изобразяван с лира.

                http://www.heraclitusfragments.com/images/apollo.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Apollo_Kitharoidos_Antikensammlung_Berlin_2.jpg

II. Объркване по отношение на произхода срещаме и при келтите. Повечето от нас смятат, че старите келти познати и като гали, са от един произход с ирландци, шотландци, уелски, бретанци и др. Това изобщо не отговаря на истината. 

Ирландците, шотландците и други техни роднини са наречени келти едва през XVII и XVIII век от учените Луит и Бюкянън. Неотдавна проучвания на генетици показаха, че галите и ирландците са от различен произход, като най-близките роднини на ирландците са хората на Испания-  Тhe Irish – more Spanish than Celtic?

http://killarney-ireland.info/genealogy/dark-irish-celt-genealogy.html

Днес шотландската поличка се счита за типичен келтски атрибут, но истината е, че тя е напълно непозната на старите келти, галите. Тази особена дреха е изобретена от Томас Роулинсън през XVIII век. Роулинсън е собственик на леярна, в която са работили шотландци. Те са били облечени c развяващ се свободно плащ, който е непрактичен и дори опасен за работа с разтопен метал. За да предпази работниците си, Роулинсън  им прави нова дреха. Тя става популярна благодарение на бунтари като Роб Рой и днес е неотделима част от идентичността на шотландците.

https://politicsforalevel.files.wordpress.com/2009/09/greatkilt.jpg

III. Доста неясноти има и относно произхода на староруския владетел Светослав Игорович. Той е известен предимно с това, че през Х век  влиза в съюз с Византия и напада Дунавска България. Това събитие е реално, няма съмнения, че действията на княз Светослав допринасят за падането на България под властта на Византийската Империя. Светослав обаче не е руснак, а украинец, във вените му дори тече българска кръв. Майка му, княгиня Олга е потомка на българския цар Симеон Велики.

http://gumilevica.kulichki.net/AMI/images/ami1-430.jpg

Знакът на Светослав е взаимстван в  герба  на Украйна, а не на Русия

http://abali.ru/wp-content/uploads/2010/12/ukraina_gerb.png

Това, което днес се нарича староруски език е де факто староукраински. По времето на княз Светослав дедите на днешните руснаци са носили названието московци, москали.

Москали се използва до днес от украинците като название за жителите на Русия. Името москали е изпозвано и от Отец Паисий за обозначение на жителите на Русия. 

Конфликтът между старите българи и старорусите – украинците е предизвикан от император Никифор Фока, който плаща около половин тон злато на Светослав да нападне България. Преди да стане това обаче, Светослав Игорович унищожава Хазарското Царство. Точно хазарите са тези, които затриват Стара Велика България няколко века по-рано и не престават да бъдат заплаха за Дунавска България. В битка с хазарите загива княз Аспарух, а неговият по-голям брат остава под игото на разрушителине на държавата ни в Приазовието.

                    http://www.hrono.ru/libris/lib_p/svjatoslav1kjlych.jpg

                

             Статуя на княз Светослав повалящ хазарски боец

 IV. Византийският мператор Никифор Геник е известен неслучайно като чудовището с човешко лице. През 811 година той нахлува в България, ограбва и опожарява столицата ни Плиска. Със страшна, сатанинска жестокост са третирани попадналите в плен българи. Невръстните деца са мачкани с вършачни валци. Дори за древността, подобно деяние е неоправдаемо. 

Тук трябва да се отбележи, че въпреки наложените представи, а и името си, Никифор Геник няма нищо общо с гърците. Той е арабин, който е роден в Южна Анатолия (Анадола, Турция). На трона в Константинопол са седели не само гърци, но също араби, исаврийци, арменци, а дори и хора от хазарски произход.

V. Не е гръцки и произхода на друг император известен с нечовешката си жестокост. Василий Българоубиец не е нито грък, нито македонец, както го изкарват някои автори. Този човек е от арменски произход.

VI. Малцина знаят, че Михаил III, човекът, който подпомага Кирил и Методий, е от тракийски, фригийски произход. За негови предци, Петър Каранис споделя, че презирали елинската култура, а по-голямата част от фригийското население изобщо не разбирало гръцки. Тракийските корени на Михаил III обясняват защо той предприема действие, което засилва българщината и е в ущърб на Римската Империя, Византия.

VII. Една от най-големите заблуди днес е по отношение на името славяни. Проф. Ганчо Ценов обясни отдавна, че това славяни не е било название на голяма група, от която са се отделили словени, словаци, поляци и др. а първоначално е служило за название на една група хора – гетите. Поради близостта на езика на гетите-славяни с този на дедите на словени, словаци, поляци и др. а и поради други причини, в по-късни времена тези хора са наречени славяни.

В древността името на дедите на словени, словаци, поляци и др. е било венеди, венди, виниди. Това се знае добре от специалистите, но не се обяснява значението на важната подробност. Не е редно да се смесва историята на хора говорещи сродни езици, защото всяка група си има свое минало, своя територия, свои деяния.

В началото на VII княз Алцек търси убежище при баварците. Те го предават и подлагат хората му на страшно клане. От около 8000 българи се спасяват само 800. Оцелелите наши деди намират приют при хората на княз Валук, в земите на Словения, която по-това време е наричана Terra Venetorum, Windisch marc.  Валук е наречен господар на венеди, венети – Valluc dux Venedorum.

Не само Валук е наречен владетел на венети, венеди. Като такъв е определен и живеещият в същата област Борут - Boruth dux Vendos. На територията на Полша и Германия живеят сорбите. В древността те са определени като венетски народ – Sorabici Venedos. Дори и днес немците наричат сорбите с името венди, т.е. венеди.

На територията на Полша е локализиран  Венетския залив. Това е направено от Клавдий Птолемей през II век. Малко по-рано, Корнелий Тацит локализира в земите на Германия и Полша народът венеди. Понастоящем финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Трансформацията венети-славяни не е била мигновена. Свети Колумбан посещава земите на Словения - Terra Venetorum и описвайки жителите й споделя – Venedi, qui et Sclavi dicuntur – Венедите, които са наречени и славяни. 

Съвсем нормално е име на цяла езикова общност да произлезе от название на едно племе. Корнелий Тацит обяснява, че по начало с името германи са наричани само тунгрите. По-късно германи са наречени всички роднини на тунгрите: “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans “

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

От алтернативното име на гетите, наречени още славени, славяни, се налага название на езикова общност от около 300 000 000 души. Името славени, славяни принадлежи по право на северните траки, като след доста време се дава на съседите и роднините им венети.

По принцип имената гети и славени притежават едно и също значение. На езика на произлизащите от Тракия арийци, гаяте означава прославям с песен. Пак на езика на старите арийци думата славана означава славене, прославяне. Връзката между славана и славене не се нуждае от коментар, но гаяте трябва да се обясни по-подробно. Тази древна арийска дума е еволюирала в стблг. гѫсти, стчерксл. гуду, гудба, гудение. Това е причината старите гети да бъдат познати и под името готи. Те самите наричат себе си гути.

През 680-681 година се обединяват гети-славени и мизи наречени още българи. Със съвместни усилия те успяват да освободят Тракия от римското подтисничество. Държавата е наречена България, а не Славено-България защото българите са били политически по-силни.

По същия начин на Британските острови е създадена Англия. Тази държава е основана от англи и сакси, които са близки роднини. Новото кралство е наречено Англия защото англите са били политически по-силни, но по-старото население на Британските острови помни саксите по-добре, защото са били повече. Уелсците казват на англичаните Sais т.е. сакси. На ирландски гаелски и шотландски гаелски, англичанин е Sasanach, т.е. сакс.

Днешните англичани  (с изключение на историците и езиковедите) са забравили, че част от дедите им са носили името сакси. По същия начин, голяма част от нас са забравили, че част от дедите ни са носили името славяни, а по-рано и гети – хората, които Херодот нарича най-войнствените, но същевременно и най-праведни траки.

Няма никакви мистерии, няма чудеса, просто трябва да се откъснем от постоталитарния синдром, да проверим сами фактите и тогава всичко ще си дойде на мястото.Умолявам ви да не ми вярвате сляпо, а да направите свое проучване. Когато сами се доберете до истината, вече никой пропагандист и никой безсъвестен политик, или “учен” няма да е в състояние да ви заблуди. Намирайки истината, ще разберете естеството на много от днешните проблеми. Знаейки истината, ще следвате собствените си интереси и няма да робувате на шепа хитри мошеници.

Стадото се стриже, дои, а накрая се кара в кланицата. За да не сме стадо, трябва да сме търсещи и мислещи. Трябва да страним от омразата и да търсим приятелство с всички – заветът, който ни остави Левски.

Използвана литература:

1.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, London, 2001;

2. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

6. S.James, Exploring the World of Celts, Thames & Hudson, London, 1993;

7.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8.R.McKitterick, Charlemagne, The Formation of a European Identity, Cambridge University Press, 2008;

9. Io. Auentini Annalium Boiorum libri 7. Ex autenticis manuscriptis codicibus, By Johann : Aventinus Turmair, Hieronymus Ziegler, Nicolaus Cisner, Daniel Brunnius, Basileae Impensis Ludouici Reges, MDCXV;

10. Martin Hanke,  MARTINI HANKII DE SILESIORUM REBUS Ab Anno CHRISTI 550. ad 1170, Lipsiae, MDCCV

11.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

12.M. Kromer, F. Robortello De origine et rebus gestis Polonorum libri XXX. tertium ab autore recogniti, Basileia ex Officina Oporiniana, 1568;

13. P.M. Barford, The Early Slavs, Cornell Univerisity Press, 2001;

14.F.Curta, The Making of Slavs, Cambridge University Press, 2001;