МИСТЕРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ ЕТРУСКИ

Векове преди Рим да извиси снага над три континента, Апенинския полуостров е доминиран от други хора. Те са били майстори ковачи и бижутери, способни търговци и войници. Градовете им са били добре устроени, а селското стопанство на смайващо високо ниво. 

Изпълнени с енергия и жажда за живот тези хора са знаели как да се насладят на момента. Музиката е била неотделима част от живота им, мелодия е звучала не само по време на празненства и събрания, но и дори когато някой роб е бил наказван. Жените са имали пълна свобода, а и влияние в политиката. Свободното държание на нежния пол ужасява живеещите в съседство латини, които в това поведение виждат форма на разврат.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Etruskischer_Meister_002.jpg

Особеният народ, който впечатлява, но и предизвиква антипания у потомците на Ромул са етруските. Те са познати още под имената туски, тирсени, расна. 

Tяхното истинско име, това, което етруските използват за себе си е расна, расена. Останалите две - туски и тирсени се ползват от римляни и гърци, като най-вероятно са синкопирана (съкратена) версия на tauth rasena- етруски народ. Названието туски е дало и името на областта Тоскана.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a1/Etruscan_civilization_italian_map.png/633px-Etruscan_civilization_italian_map.png

Макар да гледат на етруските като хора с разпуснат морал, римляните научават доста от своите съседи. Символите на власт:  курулното кресло, ликторите, брадвата втъкната във фасциите, а и организацията на армията са заети от етруските. 

Същото важи за азбуката, гадателството и ред други неща като например гладиаторските игри. Докато при етруските гладиаторските двубои са погребален ритуал, то при римляните се касае само за забавление. Римляните заемат и лични имена от съседите си. Авъл, Варон, Перперена, Маркус, Тиберий, а дори и Гай (име носено от Цезар) са от етруски произход. Заето е и името на богът на войната Марс, то идва от етруския теоним Маворс.

            http://etc.usf.edu/clipart/73100/73124/73124_lictors_md.gif

 До VI век преди Христа потомците на Ромул са в сянката на етруските, които ги владеят. Последният цар е Луций Тарквиний Горди. През 510-509 г. пр. Христа избухва бунт и Тарквиний е свален. От този момент силата и влиянието на римляните започва да расте. След няколко века те покоряват бившите си господари. Когато през I век преди Христа Октавиан Август създава Римската Империя, етруските са само бледа сянка на миналото си. Книгите им потъват в забвение, забравени са и обичаите, храмовете, религията.

Несъмнено етруските са били надарен и особен народ. Това предизвиква интереса на учените към тях. За жалост задачата поета от доста изследователи се оказва изключително трудна. Все още няма пълно съгласие по отношение на произхода на народа на Тарквиний Горди. Няма съгласие и по въпроса – към коя група трябва да се причисли речта на етруските.

Понастоящем етруският език е считан за неиндоевропейски от изследователи като Джулиано и Лариса Бонфанте. Учени като Владимир Георгиев обаче са склонни да видят в етруските хетски преселници. Причината за това е най-вече предание, според което етруските идват от Мала Азия. 

Херодот разказва за това, че векове преди неговото време в Лидия настанал глад (Лидия е държава на територията на изчезналата по това време Хетска Империя). Бедствието траяло осемнадесет години и владетелят на страната решил да пресели част от поданиците си, за да може да изхрани останалите. Бил хвърлен жребий и на синът носещ името Тирсен се паднало да напусне родното си място с група хора. След дълго пътешествие те намерили нова земя при омбрите (италийски народ) и променили своето име на тирсени по името на своя водач. Странното е, че тази история не е потвърдена от лидийския историк Ксантос.

В миналото е имало и теории, според които старите господари на Апенините спадат към групата на германите и келтите. Солидни доказателства за тези смели твърдения обаче не са представяни изобщо. Понастоящем има хора които правят опити да сложат тъждество между етруски и руски, руснаци, но и тази теория няма стабилна основа.

Вижданията за характера на етруския език са много и това прави разгадаването на мистерията трудно. Няма съмнение, че в по-голямата си част етруския съдържа думи, които са непознати на латини, келти, германи, гърци. Не се срещат също и в санскрит, авестийски, или пък дори в хетския. Като пример могат да се посочат числителните tu-едно, zal-две, ci-три, sа-четири, mach-пет, huth-шест, а също и val-виждам, sanisvа-кост, аrenа-пясък, cleva-жертва, fler-жертвоприношение.

Между етруския и латинския език има ясни паралели, но броят им е ограничен. Това означава, че двата народа не са били в състояние да общуват без преводач. Етруско-латински успоредици са nefts-nepos, Selvans-silva, phersu-persona, Itus-Idus, macstre-magister, vinm-vinum.

Връзка се наблюдава и с германски думи, навярно това е накарало в миналото някои автори да се опитат да дадат тевтонски корени на древните господари на Апенинския полуостров. Принадлежащите на етруската реч hinth, hintial, Catha, puth, semph, Tin/Din, thar, отговарят на немските hinten- зад, отвъд, Gott-бог, Pot-гърне, sieben-седем, Diens(tag)- вторник (денят на бог Дин), dort-там.

Паралелите са интересни, но както и при латините се касе за твърде малък брой. Общите думи свидетелстват по-скоро за контакт в древността, отколкото за общ произход. Етруските са поддържали дипломация с доста народи, не на последно място и с далечните финикийци. Златните плочи с посвещения намерени в град Пирги (Северна Италия) свидетелстват за това. Текстът е на два езика – етруски и финикийски, това помага значително за откриването на непознати до този момент думи.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ad/EtruscanLanguage2.JPG

За хетски произход на етруските едва ли може да се говори. Хетите ползват две писмености – клиновидна и йероглифна. Нито една от тях не е позната на етруските. Вярно е, че хетските роднини лувитите биват считани за предци на лидийците, това не може да се отрече, но и самата лидийска азбука не е идентична на етруската.

               http://proel.org/img/alfabetos/lidio1.gif                                             

                                        http://proel.org/img/alfabetos/etrusc11.gif                                                                                                                 

Освен това в Северна Италия не са намирани типичните за хети и лувити оръжия, керамика, светилища. Етруските не познават изобщо хетските богове Арма, Арина, Инар, Дамкина, Камрусепа, Кубаба, Кумарби, Пируа, Телепину, Уликуми, Шаушка, Яриш. Единствения паралел е може би името на Тархунт - хетския бог на гръмотевицата. Той не е почитан на Апенините, но пък съществува етруско лично име Тарквиний. С това обаче връзката приключва.

Няколкото общи думи не помагат да се утвърди тезата за общ произход на етруски и хето-лувити. Владимир Георгиев сравнява етруските an-той, ca-тази, c(e)s-този, ci-това, mi-аз, ми с хетските  ammuk, mi- аз, ми,  kaas-тази, keez-този, kii-това. Приликата не може да се отрече, но отново количеството успоредици отново е твърде незначително, за да се говори за общ произход.

Истината за корените на етруските може да се открие сравнително лесно, но тя не отърва на силните на деня. Първо трябва да установим дали в древността етруските са били хомогенен народ, или смесица от различни хора. Благодарение на многобройните фрески може да се види, че в обществото е имало индивиди от различен произход. Едни са със светла кожа и руса, рижа, светло кестенява коса, други са леко мургави с тъмна коса. В някои случаи тя е права, в други е къдрава. 

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg9aTWpigp36gzzz3hpj-PxSo8lAxDK5RPXRYC34KsZxStKX7ngJhAXOHw5LQApZxQWC3PYZ6p1Cf8apB2m340ekOSIzcRvM5XqZeFBQxfK5RS1R3RUzgZnpd2gfX_WdF-pfrLQF3vJ8b0/s1600-h/Pg_EtruscanEggFrieze.jpg

https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ-mY0dZwEpVPzMWVmi0Al2OKSTU2Wsj9UVzAai2wDkpFJNY_ZroA

Изследването на скелетните останки също позволяват да се установи присъствието на три различни антропологични типа сред етруските. Това позволява да се каже, че в далечното минало в Северна Италия са се смесили няколко различни народа и от тази амалгама се е родил народът, който ще даде култура, държавност и писменост на римляните.

Несъмнено една от групите станали основа на етруския народ принадлежи на местното италийско население. Остава да се установи къде е родното място на другите  групи. Една със сигурност е дошла от Тракия. За тракийска миграция в края на второто хилядолетие преди Христа пише Страбон. Той твърди, че енетите наречени още венети, придружени от траки са отпътували от Троада за земите на север от Адриатическо Море, т.е. северната част на Апенинския полуостров.

Сведението на Страбон се потвърждава от друг стар автор. Тит Ливий, който разказва за троянските корени на хората основали Рим, споменава интересни имена на царе, които са властвали преди да се родят близнаците Ромул и Рем. Става дума за благородниците Атис, Капус и Капетус. Атис е дори име на тракийски бог, любимият на богинята Кибела. Капус е цар на Дардания (Троада), а Капетус е негов син.

Доста интересни сведения за идване на балкански поселници на Апенините дава и Плутарх. Според него пеласгите били могъщи хора, който успели да покорят почти всички народи. След идването си в земите на Лациум пеласгите основали Рим, името Roma означавало сила на оръжие на пеласгийски език: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

В съгласие с Плутарх пише и Хеланик, според когото тирсените-етруски са пеласгийски преселници от Тесалия, Западните Балкани. Действително Тесалия е била земя на траки и пеласги още преди Троянската Война. 

Освен историческите извори има и други данни, които позволяват да се установи тракийско/пеласгийско присъствие на Апенинския полуосров в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиято етимология не може да се получи с помощта на италийските езици. Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология са посочени Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci,  Scaptia, Tiberus.

A. Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от езиковедите като кало-струя. За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснине на български език.

Както виждаме присъствието на стари балканци на Апенините е засвидетелствано не само от историческите извори, но и от значителен брой топоними. Има и друг аспект, който си заслужава да бъде разгледан. Става дума за религията на етруските. Знаем, че те почитат Земла – богинята на земята. Това де факто е тракйската Земла (Земела), чието име Владимир Георгиев тълкува със старобългарската дума землiа-земя.

Същият автор сравнява името на етруското божество Сетланс с тракийското божество Суетулен, а и с българското лично име Светлан. Сетланс е бог ковач, явно названието му е вдъхновено от светлината на огнището. Други паралели срещаме между етруските Ката, Тин/Дин и тракийските Кадмил, Дин. Етимология на името на бог Дин бива дадена от Владимир Георгиев с помощта на българската дума ден.

Паралелите не са много, но все пак са повече отколкото успоредиците между етруските и германските, хетските теоними. По-интересна в случая е една заемка в етруския език.

Касае се за думата расен-цар, тя бива сравнена със санскр. rajjan, и тракийското име Резос означаващо цар. Индия е твърде далеч от Апенинския полуостров, а и няма сведения индийци да са идвали в Етрурия. За сметка на това разполагаме с исторически извори, в които траките са определени като преселници в земите на италийците.

Други доказателства за идване на балканци на Апенините получаваме от археологията.Керамика, фибули, мечове, ножове, върхове на копия и т.н. от земите на Северна Италия имат неотличими успоредици сред артефактите намерени на територията на България. Това разбира се може да се изтълкува и като продукт на интензивни търговски контакти. Такива е имало, защо да отричаме, но съществуват неща, които не се изнасят, неща, с които не се търгува.

В етруския град Пирги има оцелели укрепителни съоръжения. Стените са в циклопски стил, а именно той е използван от пеласгите. Паралел намираме и в куполните гробници на етруските. Такива не са познати на римляни, келти, хети и германи, но за сметка на това Тракия е осеяна с куполни гробници. Керамика и оръжие са стоки за износ, но същото не може да се каже за крепостните стени и типа гробници.

http://www.thehistoryblog.com/wp-content/uploads/2011/10/Regolini-Galassi-tumulus.jpg

Не по-малък интерес представляват и погребалните обреди на етруските. Знаем, че те дават гладиаторските игри на римляните, знаем и, че тези игри не са били за забавление, а са представлявали обред в чест на починал благородник. Същите игри са описани при траките от Херодот.

Остава да разгледаме етруските думи от индоевропейски произход. Предлагам сравнение на етруски с български.

ЕТРУСКИ               БЪЛГАРСКИ         

АН                           ОНЪ-той стблг.     

АРАК                      ОРЕЛ

ЕТА                         ЕТО, ЕТО ТОВА

ЗИВА                      ЖИВЯ-той живя

ИТА                         ЕТО

КАЛ                         КАЛ, пръст, Каластра-тракийски гард

КАНТКЕ                 КАНАС-княз, титла на благородник

КАПУ                      КОБЕЦ-вид ястреб, Кабесус-тракийски град

КЕПЕН                   КОПАН –старобългарска титла

КИЛТ                      ЧЕЛЯД

ЛАИВЕ                   ЛЯВ

ЛЕНСУ                   ЛЕНИВ

ЛУП                         ЛОБЕН, МЪРТЪВ

МАРИА                  МАРА, ОМАРА- жега

МАРУ                      МЕРЪ-велик, трак. имена Карси-мар, Бери-мар

МАТ/МАД              МЕД

МЕТЛУМ                МЯСТО, област

МЕ                           МЕ

МИ                           МИ

МИНИ                     МЕНЕ

НЕНЕ                      НЕНА, майка, дойка, гледачка

РАТМ                      РЕД, ЗАКОН

СВАЛ                      ЖИВЯЛ

СРЕН                       ШАРЕН, ШАРКА, ЗНАК

СУПЛУ                   СОПЬЦЬ-свирач стблг.

ТА                            ТА-тази стблг.

ТАЛМИТЕ              ТЪЛМАЧЪ- преводач стблг.

ТАУРЕ/ДАУРЕ      ДЕБРА, ЯМА, ГРОБ

ТИН/ДИН               ДЕН

ТМИЯ/ДМИЯ         ДОМ, СГРАДА

ТУИ                         ТУЙ-тук стблг.

Всички паралели са интересни, но най-важните са КЕПЕН-КОПАН, КАНТКЕ-КАНАС, СУПЛУ-СОПЬЦЬ, ТАЛМИТЕ-ТЪЛМАЧ. 

Някои изследователи са склонни да определят стблг. титла копан като тюрска, виждаме обаче, че неин вариант съществува при етруските, а те не са тюрки. С фанатизъм бе повтаряно, че старобългарската титла канас е тюркска и трябва да се разгледа като хан. Данните показват обаче, че при етруските е съществувала титла за благородник със същия корен – kan. Тук трябва да се добави и това, че фригите имат титли akenas, akenanogavos (S.Lubitsky, Leiden University).

Думата тълмач-преводач също е набедена за тюрска, въпреки, че има митанска дума талами-преводач (Макс Фасмер, ЕСРЯ, с. 718), а и митаните в никакъв случай не са тюрки. Етруската дума суплу не само отговаря на стблг. сопьць-свирач, но и се обяснява със стблг. сопати- издишам, изхвърлям въздух при дишане. Точно това е механизмът на свиренето на кавал, изхвърля се въздух в кухината на музикалния инструмент.

Има още едно доказателство за връзката ни с народа станал учител на римляните.То е солидно защото идва от областта на генетиката. Неотдавна благодарение на мащабни изследвания проведени от учени от БАН, бяха установени няколко важни неща:

1. Сред съвременното българско население се срещат само 1,5% носители на гени типични за тюркските народи. Това лесно може да се обясни със заселването на узи и печенеги в държавата ни по време на Средновековието.

2. Установено бе, че сред значителна част от българите се срещат гени, които са считани за типични за най-старото население на Балканите. С това бе нанесен удар върху догмата, че траките са изчезнали.

3. Най-важното откритие в нашия случай е това, че българите показват генетична близост с населението на Северна Италия. Точно в този регион Страбон локализира тракийски преселници. Точно в този регион са живели и етруските, чиято мистерия учените се преструват, че не могат да разрешат.

Мнозина са се опитали да си присвоят славата на етруските. Нито германи, нито келти, нито пък други хора обаче не са в състояние да докажат, че дедите им са съжителствали с етруските, че са се смесили с тях. Ние българите можем да го докажем и то доста убедително.

Ние разполагаме с исторически извори поставящи древни балканци в Северните Апенини.Има купища с археологически находки от Етрурия притежаващи прототипи в Тракия. Етруските крепости и куполни гробници могат да се свържат с дедите ни траки и пеласги. Ясно е, че дедите ни са оказали влияние върху етруските, боговете в етруския пантеон, а и тракийските/български думи в етруския език доказват това. Най-солидното доказателство идва от областта на генетиката.

                                                                 

Никак не е трудно да се обрисува картината на древността. В краят на Бронзовата епоха поради климатични промени доста народи са принудени да търсят нова земя за заселване. Херодотовото предание за гладът в Лидия, а и походите на Морските народи срещу Египет са потвърждение за това. Малко преди войната на Рамзес Велики с идващите от север пеласги, тевкри, веси, дардани и др. (Морски народи) египтяните пращат зърно на гладуващите и терзани от чумна епидемия хети.

Представители на Морските народи, киката на първия човек се вижда ясно

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples66.jpg

Явно миграцията на старите балканци – пеласги, веси, дардани и т.н. не е била само в посока юг, но и също на запад. В периода Късна Бронзова Епоха – начало на Желязната Епоха в Средна Европа се появява така наречената Култура на полетата с погребални урни. С това идва и появата на погребалния обред трупоизгаряне в Средна и Западна Европа. Най-ранните етруски погребения са от този тип. Изгорелите останки са се поставяли в урна, която се е заравяла в земята. Най-ранните урни са от същия стил, който е типичен за Тракия и Троя. Съдът представлява стилизирано човешко лице, или тяло. Този тип се среща на Балканите около 4000 години преди да се появи на Апенините. Това показва пределно ясно каква е посоката на разпространение.

Ние можем да установим дори имената на древните балкански племена, които са се преселили в земите на Италия преди повече от 3000 години. За идване на пеласги там съобщават Страбон, Хеланик и Плиний, който твърди, че пеласгите са тези, които донасят азбуката в Лациум. Същият автор добавя за пеласгийски селища в областта Брутиум. Пеласгите биват разположени и в Етрурия, като се добавя, че при идването си те са изтласкали умбрите.

В друг пасаж четем, че в Кампания има град Кимериум. Той носи името на кимериите – тракийски народ обитаващ територията на Северна България и Черноморските степи. В Кампания Плиний разполага и племе с име корани като твърди, че те са потомци на Дардан. В книга III Плиний говори директно за племе дарди. В древността на Апенините е същестувал град Сатрикум, чието име бива свързано с тракийското племе сатри от проф.д-р Диана Гергова.

Тези данни ни позволяват да кажем, че в края на Бронзовата епоха, древните балкански племена пеласги, сатри, дардани и кимерии са мигрирали на Апенините. Едни народи са изтласкали, а с други са се смесили. От една от тези амалгами се раждат етруските. Смесицата на стари италийци и стари балканци обяснява защо българите показват генетическа близост с хората от Северна Италия, а и защо в етруския език има толкова много думи близки до българските.

Горкият Вазов, колко скромно се е изразил с думите – И ний сме дали нещо на света...Де да знаеше великият поет на България, че дедите ни са дали писменост не само на руснаци, украинци, белоруси и сърби, но около 1600 години по-рано са образовали и други народи. Без намесата ни в Средна и Западна Европа, там мракът щеше да трае дълго време, Рим нямаше да се роди, нито пък щеше да се появи пълната с енергия келтска халщатска култура.

Ако някой има право да се нарече ковач на европейската история и цивилизация това са нашите предци. Вече бе признато, че не в Ориента е блеснала искрата на познанието, а на Балканите. Въведен бе и термина Дунавска Цивилизация. Малко по малко истината си проправя път сред купищата лъжи и манипулации. Малко по малко започва да става ясно, че народът на Прометей не е изчезнал, а все още живее в старата си земя – България. Няма да трае дълго, когато учените ще бъдат принудени да признаят, че в продължение на няколко хиляди години дедите ни са дарявали знания на различни народи, но подобно на титана Прометей са наказани за добротата си.

Ние можем да ускорим този процес като се върнем към себе си, като показваме най-доброто от себе си и неспирно работим върху собственото си осъвършестване. Можем да ускорим процеса, ако се държим като благородници, ако подаваме ръка на слабите и не мълчим когато виждаме неправда. Време е да отхвърлим дрипавата дреха наметната ни от чужденци. Време е титаните да се събудят.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984,

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981,

8.G.Bonfante, L.Bnofante, The Etruscan Language, revisited ed. Manchester University Press, Manchester, 2002;

9.D.Strong, The Early Etruscans, George Rainbird Ltd, London, 1967;

10.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852

11.W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

12.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

13.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;

14. D.Ridgway, F.Ridgway, Italy before the Romans, Academic Press, London, 1979 ;

15.D.Gergova, The Eternity of the Burial Rite. The Throne and the Sitting Deceased, Proceeding of 7th International Colloquium of Funerary Archaeology, The Society of the Living – the Community of the Dead, Sibiu, Oct.2005, 
16.The History Blog  http://www.thehistoryblog.com/archives/13249
17.The Greek Age of Bronze  http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm