ЕЛИНИ, ТРАКИ, БЪЛГАРИ – ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ НАРОД, ИЛИ ЗАЩО АХЕЙЦИ И ТРОЯНИ ГОВОРЯТ ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК?

Колкото повече време минава, все повече се убеждавам в правотата на думите на Наполеон Бонапарт. Преди около две столетия, той казва следното: “Qu'est ce l'histoire, sinon une fable sur laquelle tout le monde est d'accord” – Какво друго е историята, освен измислица, с която целият свят се е  съгласил?

 

Да, звучи абсурдно, но действително определени схващания от историята, макар да са отдавна приети, не са нищо повече от една добре режисирана (в нечия полза) заблуда. Нека се замислим:  как са оформени нашите вярвания и нашите виждания по различни въпроси? Нима училището и университета не са основните фактори? От родителите си приемаме много неща на доверие, но да не забравяме, че съзнанието на майките и бащите ни също е повлияно от образователната система.

 

Веднъж проникнало в съзнанието ни, дадено схващане се загнездва, превръща се в наша истина и ние оказваме упорита съпротива, ако някой, макар да се изказва ясно и аргументирано, се опитва да ни убеди в нещо различно от това, което знаем. Тук е мястото да използвам още един цитат, този път на човек живял в ново време.

 

Известният със своята проницателност Джон Фицджералд Кенеди казва следното: “Често, най-големият враг на истината не е лъжата – преднамерена, коварна и нечестна, а митът – устойчив, упорит, ефимерен. Твърде често ние поддържаме старите виждания на предшествениците ни. Ние предпочитаме по-скоро да се възползваме от удобството на вече създаденото мнение, отколкото да си причиним неудобството на критичното мислене.“

 

Преди да преминем към темата за това, кои действително са старите елини, каква е връзката им с траките, а и защо те са наши предци, а не предци на южните ни съседи, нека разгледаме няколко отдавна наложени и общоприети заблуди.

 

Понастоящем ние смятаме ирландците, шотландците, уелсците и бретонците за келти. Езиците им отдавна са класифицирани като принадлежащи на келтската езикова група. В миналото се е вярвало, че ирландците, уелсците и др. са роднини на обитавалите Галия келти, познати още като гали, но проучвания от ново време показват, че това не отговаря на истината. Обитаващите Британските острови народи са само повлияни от живелите по времето на Античността,  на територията на Франция, Белгия и Испания келти.

 

Благодарение на работа на Саймън Джеймс разбрах, че ирландците, шотландците и др. са наречени келти едва през XVI и XVII век, или с други думи – повече от 2000 години след времето когато старогръцки автори са писали за келтите.

 

Причината, поради която Джордж Бюкянън и Eдуард Луид обявяват своите сънародници – шотландци и уелсци за келти, са езиковите прилики на шотландския гаелски и уелския с келтския говорен от старите гали. 

Езиково влияние и общ произход обаче са две напълно различни неща. В Мозамбик се говори португалски език, но този факт не прави автоматично африканските жители на страната народ делящ един произход с имащите европейски корени португалци.

 

Друга отдавна наложена заблуда засяга отново хората, които ние считаме за келти, а именно шотландците. Тяхната народна носия е добре известна, великият актьор сър Шон Конъри се е явявал многократно на важни събития с килт (шотландска пола). В миналото бях напълно уверен, че този вид облекло е бил типичен за островните келти още от най-дълбока древност. Отново благодарение на работа на Саймън Джеймс, разбрах, че шотландския килт е от сравнително ново време и няма нищо общо със стария национален костюм, който за мъжете е включвал панталон.

 

Иронията е, че килтът е изобретение на англичанина Томас Роулинсън, който бивайки притежател на леярна е искал да направи облеклото на своите шотландски работници по-практично за работа с разтопен метал. До този момент -1730 г., бедните шотландци носят наметало захванато в кръста с колан, а богатите хора ползват панталони. През XVIII век, през така наречения Келтски Ренесанс, килтът става популярен и благодарение на личности като сър Уолтър Скот придобива имиджа на типична шотландска носия.

 

Ако някой не е запознат с тази информация, която може да се срещне в работата на британския учен Саймън Джеймс, не би и повярвал, че реално ирландците, уелсците и шотландците не са келти, не би повярвал и на това, че шотландския килт реално е изобретен от англичанин. Без наличие на алтернативна информация, без да е запознат с фактите, дори  интелигентен и прогресивен човек би оказал съпротива на твърденията, че шотландците и ирландците не са роднини на келтите, с които Гай Юлий Цезар води войни.

 

Всъщност, не само информацията е ключ към истината, но и нашата готовност да приемем новите данни, да ги проверим и уверявайки се, че те са достоверни, да си изградим нови представи. Кенеди е прав – веднъж установените вярвания се премахват много трудно. А когато се намират безсъвестни, интересуващи се само от кариерата си хора, които да поддържат старите лъжи, то пътя към истината става още по-труден.

 

Трудното обаче не е невъзможно, а когато истината засяга нашето минало и има потенциала да промени нашето бъдеще към по-добро, то трябва да се действа – решително, упорито, без страх.

 

Ако всеки родолюбив и прогресивно мислещ българин провери представените в тази работа твърдения, ще се увери, че те са правдиви, а с това ще започне на гледа не само на историята, но и на настоящето с други очи. Пробуденият човек вижда това, което другите търсещи лесното не могат. Пробуденият човек намира решения там, където този, който се е оставил на течението се е отчаял напълно.

 

Нека разгледаме името елини и да видим за кого е ползвано то най-рано. Тази подробност е от голяма важност, защото все пак, истинските елини са само тези, за които въпросното име е употребено най-рано. Определено народно название може да се приеме от други хора по една или друга причина, но дали някой се нарича по определен начин въз основа на наследствено право, или си е присвоил чуждо име понеже е престижно, са две напълно различни неща. Нас ни интересува само истината.

 

Днес името елини се ползва като самоназвание от нашите южни съседи, които ние назоваваме гърци. Официално те обитават днешните си земи поне от Бронзовата епоха. Факт е обаче, че ималите контакти с древнобалканските народи: хети, асирийци, стари евреи, египтяни, а и познаващите добре Средиземно море финикийци не познават народ с име елини. Не съществува нито един древен документ, в който етнонима елини да фигурира. Как да си обясним този “феномен”?

 

Всъщност няма нищо странно. Това, че хети, египтяни и др. не са чували за народ с име елини не означава, че такива хора не са съществували. Липсата на народностно име елини в хетски, египетски, староеврейски и финикийски документи само показва, че по време на късната Бронзова епоха, въпросното название още не е станоло колективно, т.е. не е важало за голяма група общност, а по-скоро е ползвано от сравнително малка група балканци, които не са напускали родните си земи и не са влизали в контакт с народите от Анатолия, Леванта и Северна Африка. Логично обяснение, нали?

 

За да разберем къде и за кого е важало най-рано името елини, трябва да разгледаме подробностите от работите на редица стари автори. За целта можем да ползваме един богат справочник – този съставен от Уйлям Смит (Dictionary of Greek and Roman Geography). Там е представена ясна информация за елините, истинските елини.

 

Едно изказване на Ахил Пелеев представя интересни данни. Произлизащият от средите на старите балканци герой казва следното: “Зевсе, царю пеласгийски, додонски, живеещ далече и властващ в хладната Додона, заедно с жреците си сели – спящи на земята c голи нозе”

 

“Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ, τηλόθι ναίων,
Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρου, ἀμφὶ δὲ Σελλοί
σοὶ ναίουσ᾽ ὑποφῆται ἀνιπτόποδες χαμιεῦναι.”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

В българския превод на Илиада, макар като цяло да е направен доста добре и професионално, името на жреците на пеласгийския Зевс – селите, е пропуснато:

 

Зевсе додонски, царю пеласгийски,^[194] живеещ далеко,

властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно

235с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.

 

https://chitanka.info/text/2033/16#textstart

 

Този пропуск е голям, този пропуск е сериозен, защото точно пеласгите сели са ключа към произхода на името елини и е наистина странно, че то липсва в нашия превод на Омировата творба. Дори в бележките под стиховете няма и помен от селите, като при това е дадена некоректна информация, според която пеласгите са приморски народ. Реално пеласгите и траките са най-древните обитатели не само на крайбрежията на страната наречена Гърция, но на почти цялата ѝ територия, а това не е споменато изобщо:

 

“В град Додона Зевс имал прочут храм. Пеласгите били приморско племе.”

 

https://chitanka.info/text/2033/16#note_2033-16-195

 

                      Ахил Пелеев - изображение от древна ваза

Да се върнем при речника на Уйлям Смит. Там е обяснено добре - без пропуски и без заобикалки що за хора са селите, обяснено е и, че тяхното име е прототип на името елини. С течение на времето народностното име сели бива представено като ели, а по-късно и като елини:

 

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.)”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

Излиза, че най-древната географска област носеща името Елада е била малка - само земите край Додона (по сведения на Аристотел). Ясно е и, че ели, елини е по-късното, прекроено от речта на данайците представяне на племенното име сели, които Ахил определя като пеласги.

 

Както съм казвал многократно – пеласги и траки са хора от един произход. За това не бива да се учудваме, че освен в принадлежащия на пеласгите Епир (в който се намира Додона), хора с името сели обитават и Тракия, по-точно земите край Хемус (Стара Планина), а дори и крайбрежието на Бяло море, известно по време на Античността като Тракийско море.

 

За това, че съществува област с име Селетика в Среден Хемус (Стара Планина) е писал отдавна Вл. Георгиев (Траките и техния език, 1977, с.18). Същият автор обяснява, че елемента Селим/Σελυμ присъстващ в тракийския топоним Селимбрия/Σελυμβρια е дат.пад.мн.ч. на племенното име сели/Σελλοί обитавало Северозападна Гърция (Епир бел.авт.), идващо от ие. *sed-lo.

 

Данните са ценни, но са пропуснати две важни подробности. Първата е, че склонението с окончание -им, както е при Селим/Σελυμ -дат.пад.мн.чн на сели, е типично за старобългарския, в който срещаме каменьмъ, небесьмъ, именьмъ, пѫтьмъ – дат. пад. мн. ч. на каменъ, небо, име, пѫтъ.

 

Не е обяснено и, че тракийското и пеласгийско племенно название сели/Σελλοί – от ие. *sed-lo се тълкува не чрез старогръцки, а със стблг. сѣдѣти - седя, управлявам. Тракийското и пеласгийско название сели/Σελλοί, превърнато по-късно в ели, елини и, което гърците използват като свое, реално е наше и притежава значение заселени, имащи постоянно обиталище, или пък управляващи.

 

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи бръсната глава и кика

Трако-пеласгийският произход на селите обяснява защо пеласгът Ахил Пелеев, когото Йоан Малала свързва с българите, говори същият език, който говорят траките пеони и мизи – също отъждествявани със старите българи от Йоан Зонара и Йоан Цеца. Макар да са противници по време на Троянската война, ахейците обитаващи Пелопонес и трако-трояните от западна Мала Азия делят едни корени. Това е причината Омир нито веднъж да не използва в работата си думата варвари, чието най-ранно значение е хора говорещи различен език.

 

Не е тайна, че ахейците Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс. Този тракийски благородник установява властта си над цял Пелопонес давайки името си на полуострова дълго преди Троянската война:

 

“ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”- Strab.7.7.1

 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

 

От друга страна Страбон свидетелства, че пеласгите са обитавали цяла Гърция, а и самият Пелопонес е носил името Пеласгия:

 

“As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece….And the Peloponnesus too, according to Ephorus, was called "Pelasgia." – Strab.5.2.4

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Ако ахейците са потомци на траки и пеласги, то какъв друг език да говорят освен трако-пеласгийският, който е и майчин език на основателите на Троя? Ето защо Ахил Пелеев се е разбирал прекрасно с противника си Хектор – без да има нужда от преводач.

 

Изображение на трако-троянец - тясната куртка и панталоните са типични за облеклото на старите българи

Със сигурност за доста хора твърдението, че името елини по право принадлежи на нас българите изглежда абсурдно, но ние трябва да следваме фактите а не общоприетите лъжи. Името елини действително ни принадлежи по простата причина, че ние сме наследници на трако-пеласгите носили името сели – прототип на ели, елини.

 

Прочитайки този материал, без съмнение доста хора ще разберат, че не само Кенеди, но и Наполен има право казвайки, че историята е измислица, с която всеки се е съгласил.Тези, които си направят труда да проверят изложените тук твърдения, ще осъзнаят на какви грозни манипулации е подложена нашата история, а и как сме ощетени както от чужденци, така и от свои.

 

Вместо в учебниците ни по история да пише, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, чиито представители са участвалите в Троянската война траки и пеласги, нашите скъпи професионалисти се надпреварват да повтарят и циментират още по-здраво лъжите създадени от враговете на народа ни. Голям брой специалисти се чудят в кой отдалечен ъгъл на Азия да запокитят корените на дедите ни и същевременно отричат всяка информация, която изобличава вредните за битието на България постулати.

 

Дори когато резултатите от генетичните проучвания показаха, че във вените ни тече същата кръв както на най-древното балканско население, историците отказваха да признаят грешките си, да поискат прошка за деянията си и да ревизират вижданията си.

 

За обикновените хора има оправдание – те не разполагат с данните, времето, средствата и подготовката на специалистите, но професионалните историци, археолози и езиковеди би трябвало да знаят как стоят нещата, за тези, които обучават българските студенти няма оправдание. 

Един ден младото поколение ще потърси сметка на тези, които, за да запазят финансовите си облаги и престиж удължиха живота на вредните лъжи, а и ощетиха безкрайно много българския народ. Бог е добър всеопрощаващ, но дали изстрадалият, ограбен и унизен народ ли ще намери сили да прости?

ОТ КОЛКО ВРЕМЕ СЕ ЗНАЕ ЗА ВРЪЗКАТА НА БЪЛГАРИТЕ С ТРОЯ?

Oмир едва ли е предполагал колко дълго време ще бъдат четени неговите творби. Троя се превръща в магическо място, с което мнозина правят упорити опити да се свържат. По поръчка на император Октавиан Август, старият автор Тит Ливий създава история, в която корените на римския народ биват търсени сред потомците на троянеца Еней.  Около седем века по-късно, търсейки необходимата слава за младата си държава, франките (меровингите) се опитват да си припишат троянски произход, като за това споменава Фредегар.  

http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_plate_001_lg.jpg

По-късно, по времето на княз Мортаг [Омуртаг], в Британия се появава “Historia Britonum”, в която Брут – човекът, за когото се претендира да е дал името на острова, е наречен потомък на Еней. Навярно още на времето е било ясно, че се касае за измислица, но поради слабата известност на историческата работа, едва ли мнозина са изказали някакви възражения.

Скандинавците също не се колебаят да положат корените си в отделечената на хиляди километри от тях Троя. Исландецът Снори Стурлусон прокарва виждането, че спомеватият в сагите град Асгард е Троя и, че Тор е син на дъщеря на цар Приам и е отгледан не къде да е, а в Тракия.

Не можем да пропуснем и свободните съчинения на кръстоносците. Те най-нагло дават като причина за грабителския си поход твърдението, че са потомци на старите трояни и не са тръгнали да завоюват чужди земи и богатства, а единствено и само искат да освободят бащините си земи.

Иронията е, че по това време, всеки човек запознат с “Илиада” е знаел прекрасно, че Хекуба – майка на Парис (Борис бел.авт.) и първа съпруга на троянския цар Приам, е дъщеря на фригийския владетел Димант. Позната е била и историята на Дардан – праотецът на трояните, добре известно е било, че той също е от тракийски произход.  

От друга страна, в същата тази епоха, в Римската Империя (Византия) и Западна Европа се знае добре, че българите са потомци на хората, които Омир, Херодот, Страбон и др. наричат траки. Бретонецът Вилхелм нарича цар Калоян предводител на траките.

В работа на Димитър Ангелов намираме едно интересно изказване на монахът Фулко: “ ...Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“ – “…българите, които назовават траки според предишните паметници.” Тук става ясно, че има не едно, а няколко исторически свидетелства, според които българи и траки са едни и същи хора. За жалост Фулко не посочва конкретно кои извори е използвал, но точно това показва, че въпросните свидетелства са били добре известни.

Друго ценно свидетелство е това на Йоан Цеца, според когото българите са потомци на пеоните. Йоан Зонара също прави отъждествяване на българите от негово време с пеоните. Същите тези пеони, по сведения на Херодот, са колонисти от Троя. Недалеч от града на цар Приам са били владенията на мизите, които вземат участие в защитата на Троя. Тук е мястото да се отбележи, че освен колективното название траки, а и пеони, старите българи са били наричани и мизи. Това правят живелият през Х век Лъв Дякон, творилият през XII век Никита Хониат и др.

Както и да погледнем, през XII-XIII век вече са съществували предостатъчно данни, които са позволявали да се приеме, че българите бивайки потомци на траките, са едиствения народ, който има правото да изяви някакви претенции към Троя. Както римляните (византийците), така също и представителите на западноевропейските народи са знаели добре истината, но тя не ги е интересувала изобщо.

Съперниците на дедите ни са следвали упорито своите планове и ни най-малко не са се свенили да излъжат, да си присвоят нашата история и даже да започнат непровокирани военни действия срещу  нас българите.

Нека видим как стои въпроса с наследниците на градителите на Троя в ново време. С появата на лингвистиката става възможно да се установи със сигурност кой народ къде е живял в даден период от време. Всеки език има свои особености, свое словесно богатство, които биват отразени в имената на градове, реки, местности.

Нека се спрем на няколко названия локализирани в областта Троада: Илион, Зелея, Кебрене, Скамандър, Тимбрис. Илион е алтернативното название на Троя, благодарение на Стефан Византийски знаем, че град с такова име се среща и на Балканите, по-точно Тракия. Лингвисти като Ив. Дуриданов и др. дават обяснение със стблг. илъ-кал, глина. По-интересно е това, че дори в ново време на наша територия има топоними като Иловица, Иловацата, т.е. сродни на омировия Илион.

Омир споменава и река Скамандър, позната също и като Камандър. Цитиращ Вл. Георгиев, Леонид Гиндин дава тълкуване на елемента кам с kamy/камы-камък, като добавя, че Камандър означава каменна река – Stein-fluß. В такъв случай, българската успоредица на името на троянската река е Каменица. Както в Северна (приток на Вит), така и в Южна (приток на Рилска) тече река назовавана Каменицa.

В Троада тече река Кебрен, има област Кебрения, а и град Кебрене. Те съотвестват на имената на българските реки Цибрица позната по време на Античността като Κέβρος и Цибър. Те могат да се обяснят с блг.глаг. цибрея-светлея, ясен съм.

Интересно е и названието на троянската река Тимбриос. Леонид Гиндин сравнява името и с фригийските  и витинските Тембриос, Тембрион, Тимбрис. Сродно е cпоменатото от Прокопий тракийско селище Тамонбари, а и името на тракийската река Тимок, чието име Владимир Георгиев тълкува със стблт. тьма-тъма. Съвременна българска успоредица е името на река Темщица (Западна България).

Авторът на “Илиада” споменава за намиращият се в подножието на планината Ида град Зелея, названието може да се изтълкува с помощта на стблг. зелиѥ-зеленина, трева, а българската успоредица е името на село Зелениково, Пловдивска област.

Тук е мястото да се отбележи, че по принцип тракийското присъствие в Троада не се отрича от учените. Проблемът е, че като цяло археолозите са склонни да приемат, че старите балканци идват в региона едва към XII в.пр. Христа. И това не е малко разбира се, но реално дедите ни са основателите на Илион, а не късни пришълци.

Нека помислим логично, ако Илион е най-старото име на възпетия от Омир град, който е споменат от хетите още през XVII като Wilusa, а и името е признато за тракийско, то какво дава право да се говори за тракийско присъствие в Троада цели 500 години по-късно?

Има и друго, нима това, че името Илион- Wilusa е регистрирано в хетски архиви през XVII в.пр. Христа, означава, че селището не е по-старо? Чужди учени са публикували информация, която ни позволява да приемем, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали Мала Азия преди хетите, а дори и, че станали благородническата прослойка на хетите.

Макар да се прави уточнения, арменският учен Вахан Куркжиян твърди, че хетите са смесен народ – основата е представена от хора от азиатски произход, които обаче са доминирани от обитаваща земите край Боспора аристокрация говореща индоевропейски език: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html

Траките са единственият кандидат за въпросната хетска аристокрация и това би обяснило защо хетите почитат тракийските богове Арес и Епта под имената Яриш, Хебат. Нещата са от ясни по-ясни, но са в унисон с общоприетите теории и поради това никой наш учен не се осмелява да тръгне против течението.

Доказателства има достатъчно защото не само ономастиката доказва това, че дедите ни са най-древните цивилизовани обитатели на Троада, но и археологията. Намерените в Троя предмети със знаци имат паралели не къде да е, а в руните на старите българи. За жалост по този въпрос цари гробно мълчание.

Сравнения на знаци от Троя със старобългарски руни

Вярно е, има такива учени, които говорят за трако-троянските връзки и дават ценна информация, но истината трябва да се каже до края, а не тихо и смутено да се дават части от нея. Което е наше си е наше и трябва да си го изискаме, а не покорно да се свиваме и да чакаме чужденци да ни диктуват какво можем да кажем и какво не.

Дедите ни станаха велики и устояха на много врагове не с чакане, свиване и смирение, а със защитаване на своето. Помислете – случайно ли е това, че Галия е покорена от Цезар за 5-6 години, че ибери и лузитани са завладени също бързо, че Гърция е направо прегазена от римляните, но на легионите от Вечния град са им нужни почти три века да сложат дедите ни под своя власт, и то не всички.  

Рим така и не посмява да се тръгне против предците ни останали в Източните Карпати и Черноморските степи. Именно тези непокорни и мразещи веригите хора, са героите, които освобождават земята ни през 680-681-ва година. Предани на своята традиция, имащи сила и упоритост, дедите ни са направили това, което навремето е считано за невъзможно. Показали са, че неслучайно в древните легенди техния произход се извежда от въстаналите срещу боговете гиганти, които макар и изпепелени от мълниите на гръмовержеца, не изчезват а дават начало на нов народ, който се изправя от пепелищата и показва, че нищо не може да го унищожи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

УНИКАЛНО ИЗОБРАЖЕНИЕ – АХИЛ ПЕЛЕЕВ С КИКА!

Първото име на герой споменато в “Илиада” е това на Ахил. Този мъж се отличава с необикновената си сила, храброст и желязна воля. Не се колебае да се изправи дори пред най-славните бойци на трояните, не прекланя глава и пред царете на ахейците. Горд, своенравен, избухлив, синът на Пелей и Тетида, сякаш е олимпийски бог приел човешки вид.

Навярно необикновеният характер на Ахил е накарал хората в древността да създадат легендата, в която се твърди, че Тетида е морска нимфа, дъщеря на богът на морската стихия Нерей. Така вече има обяснение за особения нрав и забележителна външност на нейния син.

До към края на XIX век повечето учени бяха склонни да причислят Ахил към гръцкия етнос. За щастие, в началото на XX век се намириха прогресивни изследователи, които не се влияят от наложените вярвания и вместо това строго следват  фактите. Един от първите, които стигат до заключение, че името Άχιλλεύς не е гръцко, е Артър Еванс.

Същото мнение споделя и фламандският лингвист Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той дори уточнява, че Άχιλλεύς  не е гръцко, а е пеласгийско име и е сродно на лидийските и тесалийски речни названия  Άχέλης, Άχελῶς. За предгръцки (пеласгийски) произход на Άχιλλεύς  се изказва и проф. Хялмар Фриск.

Пеласгийският произход на Ахил Пелеев обяснява много неща. Не само името на древния герой няма смисъл на гръцки. Същото важи за името на майка му Θέτις/ Тетида. Проф. Хялмар Фриск е ясен и лаконичен: ”Приемането на пеласгийския характер (на името Тетида) изглежда нaложително.” - “Der Umweg über das Pelasgische scheint kaum notwendig.”

Разбира се и името на Πηλεύς/Пелей – бащата на Ахил, също не е гръцко. Наставката -εύς в гръцки думи е индикация за чуждия им произход. Същото важи и за личните имена. Повече от ясно е, че Оρφευς, Σευθευς, Ότρεύς,  Τηρεύς, Πυρηνεύς,  Ζαγρεύς не са гръцки, а тракийски имена, както отбеляза преди време руският лингвист Юрий Откупщиков.

Съществуват и други доказателства за пеласгийския произход на Ахил. По време на късната Античност, но най-вече през ранното Средновековие, когато звездата на дедите ни изгрява отново, много неща засягащи произхода на героите от Илиада биват укрити.Истината обаче няма как да бъде унищожена. По Божията воля са останали древни изображения на Ахил, отличаващи се доста от традиционните.

В началото на ХХ век, през 1908 година, в Германия излизат няколко тома книги засягащи културата на старата елинска цивилизация. Авторите Фриц Баумгартен, Франц Поланд и Рихард публикуват красиви, а слабо познати изображения на статуи, фрески и т.н. Между уникалните скулптури има и такива на Ахил Пелеев. Една от тях притежава особено значение за нас защото древният герой е изобразен с кика.

Бръсненето на главата и оставяне на кика не е типичен за гърците обичай, а нещо, което траките и принадлежащите на тяхната общност пеласги практикуват. Плутарх разказва за особената прическа на Тезей (Θησεύς) и дава разяснение защо траките абанти и мизи бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно – Plut.Thes.5.1

Поради това, че е основател на Атина, Тезей дълго време бива считан за грък, но тези, които са чели Плутарх внимателно знаят за трако-пеласгийския произход на героя. Старият автор обяснява, че по майчина линия Тезей произлиза от рода на фригиеца Пелопс, докато по бащина принадлежи на Ерехтей и коренното население на страната - пеласгите, или първородните деца на земята както се изразява Плутарх - Plut.Thes.3.1

От Омир и Страбон, знаем, че минойски Крит е бил обитаван от пеласги, които дори са наречени богоравни. Благодарение на оцелелите фрески от Бронзовата епоха разбираме как са изглеждали пеласгите. Определени индивиди са изобразени с бръсната глава и кика, или няколко кики. Така освен писменото свидетелство на Плутарх, притежаваме и материално доказателство за това, че трако-пеласгите, или по-точно определени групи от тях носят кика.

Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Минойски фрески от ов.Санторини, въст. R. van Zandt

Оцеляването на статуята представяща Ахил с кика действително е чудо. На враговете на народа ни са били известни доста неудобни за тях факти. Тези, които са хвърлили огромни усилия да изкарат дедите ни азиатски пришълци, са знаели за свидетелството на Йоан Малала, който е уверен, че българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев завежда в Троада.

    http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_208.html

Враговете ни са знаели също за трако-пеласгийския произход на Тезей, Пелей, Тетида, а и Ахил, както и за това, че трако-пеласгите носят кика. Същевременно са виждали как българите все още пазят обичая на предците си. Това е предизвиквало панически страх у създателите на лъжите за нашия произход. 

Всяко доказателство свързващо корените на народа ни с Балканите е трябвало да бъде унищожено и действително много неща са затрити. Става дума както за неудобни летописи, така и за статуи, епиграфски паметници и т.н.

Трако-пеласгийският прозихон на българите е причината в Атина да е имало паметници с гравиран свещения за дедите ни знак IYI, но по-късно, както отбелязва Стамен Михайлов, този епиграфски паментик е пренесен в Пергамон, а в последствие се озовава и в германски музей.

Въпреки действията на недобросъвестните индивид, много доказателства за древния балкански произход на българите са оцелели. Те са напълно достатъчни, за да наложат преразглеждане на официалните теории, напълно достатъчни са, за да се стигне до признаване на факта, че ние сме потомци на първия цивилизован народ, но съпротивата от определени среди е голяма.

Все пак някои държави са изградили престиж и туристическа индустрия, присвоявайки си постиженията на предците ни. Лобитата на тези държави ревниво ще продължават да защитават статуквото, защото наруши ли се то, последиците ще са сериозни, както по отношение на финансите, така и по отношение на имиджа. Тук вече става дума за оцеляване и това обяснява действията на чужденците. Непонятни са обаче действията на определени български учени.

Тези хора би трябвало да защитават истината, а не вредни за държавата ни неверни теории. Вместо да правят опити да избутат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите, би било по-почтено, изследователите на миналото ни да извършат признание за това, че дълго време са поддържани недоказани твърдения. Егото на шепа хора не може да е по-важно от имиджа и интереса на цял народ – българския.

Истината си пробива път, нейното тържество е неизбежно, непредотвратим е и триумфа на изстрадалия ни народ. Въпрос на време е когато не само всеки българин, но и цялото човечество ще знае къде най-рано е блеснала искрата на познанието и кои са тези, които са извадили милиони хора от тъмнината. 

Признания за водещата роля на старите балканци вече има. Доказателства за това, че древните прометеевци не са изчезнали, а ние носим тяхната кръв, също съществуват. Остава само едно – да се намерят смели учени, които да се опрат на истината и да измият лъжите от историята ни. Това не е просто едно добро дело, но и задължение на всеки, които носи българско самосъзнaние и се е посветил на науката.

Използвана литература:

1.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, том II, под редакцията на Ив.Дуйчев, Г. Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-Заимова, Л. Йончев, П.Тивчев, отг.ред.проф. Ал. Бурмов, Институт за Българска История, БАН, София, 1958;

2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

3.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у изтоков европейской цивилизацией, Изд. Ленинградсого Университета, Ленинград, 1988;

4.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;

6.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;

7.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

8.H.Fisk, Griechisches Etymologisches Woerterbuch. Heidelberg, 1960;

9.Die Hellenistische Kultur dargestelt von F.Baumgarten, F.Poland, R.Wagner, Zweite Aulage, B.G.Teubner Verlag, Leipzig & Berlin, 1908;

10.М.Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието.

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

11. Plutarch, The Paralel lives, The Life of Theseus, publ.in Vol. I of the Loeeb Classical Library Edition, 1914;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ

Още в далечното минало събитията от “Илиада” пленяват съзнанието на много хора. Един от най-ярките персонажи в тази творба е Ахил Пелеев. Неговото име е вплетено в първия стих на древния епос. Смелостта и силата на този герой го правят труден за забравяне. Смъртта на мирмидонския боец не слага край на славата му, а дори напротив – прави я вечна.

http://static3.wikia.nocookie.net/__cb20121123081424/legendofthecryptids/images/3/3e/(Wargod)_Achilles_the_Cruel.png

От свидетелството на Омир знаем, че Ахил е син на мирмидонския цар Пелей и Тетида. Военното си обучение младия благородник получава от Феникс, а знанията за лечение на тялото от кентавъра Хирон. Тетида предсказва на своя син, че той може да живее дълго и безславно, или пък може да стане прочут, но ще загине млад. Ахил избира второто и се включва в ахейския поход срещу Троя. Там след много подвизи той намира смъртта си, покосен от стрелата на троянеца Парис. Преданията разказват, че попадайки в ада, Ахил става един от съдниците на душите...

Векове наред паметта на този герой е почитана. Във владенията на траките, недалеч от делтата на Дунава е имало остров смятан за свещено място на Ахил. Според Помпоний Мела там са погребани останките на славния благородник. Павзаний пък разказва за храм и статуя на героя на това място. На отсрещният бряг на Черно Море, в земите наречени от Теофан Стара Велика България се намира Стадионът на Ахил. Пак на територията на Стара Велика България ca селищата Ахилеум и Мирмекион (дом на мирмидони). В Стара Велика България е и друго място свързано с Ахил. Древните извори разказват, че край делтата на река Днестър се намира кулата на Неоптолем. Това е прозвище на сина на Ахил. За тези неща пише Георги Сотиров цитиращ Страбон.

Омир нарича Ахил водач на мирмидони-войнствен народ обитаващ Тесалия. В по-късни времена обаче различни манипулатори представят сина на Пелей като грък. Това вярване се поддържа дълго време, макар да не е подкрепено от никакви факти. Нито ахейците, нито пък спадащите към тях мирмидони са гърци. Ахейци, или ахеи идва от акеи-вои, хетите наричат родината им Акиява. Акеи се обяснява с яки-здрави, силни, а вои отговаря перфектно на стбл. вои-бойци.

Най-древните топоними и хидроними от Тесалия нямат гръцка, а българска етимология. Вл. Георгиев даде обяснение на името на река Пеней с думата пена-пяна, т.е Пеней означава пенлива река. За да обясни значението на името на планината Олипм Георгиев предлага санскр. лумпати-чупя, троша, т.е. Олимп = място с отломки, скалисто място. Пропуснати са обаче блг. лупам, лумя-ломя, чупя диал. лупвам, лумвам-чупя, троша.

Анализирайки името на река Митус, Георгиев твърди, че то идва от по-старо Мутус и сравнява с армен. mutc–тъмен и англ. mud–кал. Пропуснати са българските думи мътя, мътен, мътилка, смут, а и хидронима Мътивир. Селищното име Азорос е сродно на фригийското Езареис, чиято етимология намираме с българските думи яз, езеро. Пиерия е планинска област, чието име е сродно на тракийския топоним Перинт и планинското име Пирин...Самото име Тесалия има съвсем логично обяснение на български език. Тази област представлява плодородна равнина заобиколена с планини, т.е. най-забележителното за Тесалия е това, че тя е поле. Етимология можем да намерим със стблг. тесати-тесам, т.е. режа, изравнявам...

След като предците на Ахил Пелеев са говорили език показващ смайваща близост с българския, то е пълен абсурд този човек да бъде определян за грък. Впрочем имало е и съвестни автори, които не са се побояли да кажат истината. Йоан Малала споделя, че българите от негово време са наречени мирмидони, чийто вожд е бил Ахил.

За българи в армията на Ахил пише по-късно и Йоан Цеца, който използва израза хуни-българи-мирмидони.

               

http://www.promacedonia.org/gibi/10/gal/10_104.html

Сведенията на Малала и Цеца обясняват защо посветените на Ахил места са в землищата на траките и техните близки роднини скитите. Би било обсурдно враговете на гърците да почитат гръцки герой. Самото име Ахил няма гръцка етимология. Преди повече от сто години Артър Еванс писа, че много имена от гръцката митология не са гръцки, а някои само са гърцизирани нескопосано. Британският учен дава пример с имената на Одисей, Радамант и не на последно място Ахил –A.Evans, Scripta Minoa II, p. 67.

Фламандският езиковед Ван Виндекенс заключава, че Άχιλλεύς  не е гръцко име, а е сродно на лидийските и тесалийски хидроними Άχέλης, Άχελῶς. С името на тесалийската река Άχελῶς Георгиев свързва фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

Всъщност правилното име на Ахил е Акил, Акал така е документирано в микенски документи с Линеар Б.

Името Акил е сродно на тракийските Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес. Връзка покзва и тракийският етноним келе-гери. Тези хора са локализирани от Плиний Стари в Мизия, а мизите са отъждествавани с българите в продължение на хиляда години.

Ван Виндекенс и Георгиев са прави донякъде свързвайки името на Акил/Ахил с тракийските думи за вода, извор. Да обаче първичното значение на ακαλα, ακελε  е не просто вода, а това, което тече, избликва, извира.  Акил/Ахил не означава воден, речен, а чедо, потомък. Името се обяснява с блг. кълна, покълвам, стблг. челядъ-челяд, потомство, родени в семейството и блг.диал. чиляк-човек.

В древността челядъ се е произнасяла като келадъ. По-стария вариант на стблг. чендо-чедо, намираме в трак. кенто, кендо-чедо. Акил/Ахил е със същата семантика както българските имена Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Нека обобщим представените до този момент факти.

1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

5. Името на Ахил е свързано с тракийските лични имена Васто-кила, Васта-кила, Бетю-килес, Келе-битюс, Диу-кила, Зи-келос, Зеи-килос, Зи-килос, Келе-гентес и тракийския етноним келе-гери.

6. Келе-герите са от групата на мизите, които от своя страна биват отъждествявани с българите в продължение на цяло хилядолетие.

7. Ахил означава човек, потомък, роден в семейството, а съответстващи български имена са Чельо, Челедин, Челядин, Челедина.

Малала е знаел добре какво говори определяйки българите като същият народ, на който принадлежи и Ахил. Ако Тесалия не бе дом на наши предци, как тогава Пеней Олимп, Азорос, Митус, Пиерия и т.н. се обясняват на български език?

Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия –"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..."  “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

 Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.

Всички тези факти са пренебрегнати от болшинството историци и езиковеди. По този начин бе дадена възможност на спекулантите да съчиняват лъжи и да представят една невярна картина на далечното минало. Днес обаче е трудно да се лъже. Доказателствата за древният произход на българите се трупат за ужас на враговете на истината.

През ХХ век излязоха две обширни антропологически проучвания доказващи европейските корени на българския народ. Тези изследвания обаче не бяха популяризирани, само шепа специалисти знаеха за тях и си мълчаха. С идването на XXI век обаче нещата взеха да се променят. Пак има опити за информационно затъмнение, но интернет не се цензурира лесно.

Неотдавна излезе генетично изследване, което показа, че значителна част българите са потомци на население обитаващо Балканите още от Каменната епоха. Щвейцарският институт Игенея обяви половината от българите за наследници на траките. По-късно едно изследване на БАН потвърди, че изобщо не може да се говори за изчезване на траките...

Нека учените гузно да мълчат. Доказателствата за древните ни балкански корени ще стават все повече и повече. Поддръжниците на тезите за азиатския произход на българите са стъпили на камък, който се клатушка здраво и ще падне с голям трясък.

Истината е на наша страна и ще ни донесе престиж и заслужена слава.

Славата обаче е фина дреха, която не пасва на всеки. За да имаме право да носим името на дедите си с гордост ние трябва да сме като тях. Те бяха силни и храбри хора, които подобно на Ахил никога не избираха лесния път. За това и станаха славни. Нередно е да чакаме някой друг да ни оправи живота, а същевременно да се гордеем с предците си. По-добре е да направим така, че идните поколения да споменават имената ни с възхищение, да ни запомнят като тези, които възродиха България – земята на вечните герои.

Използвана литература:

1.Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

2.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street,  London, 1873;

3.G.Sotirov, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquity, Onomastica 37, Canadian Institute of Onomastic Scienes, Quebec, 1969;

4.V.Georgiev, La topomymie ancienne de la peninsule Balkanique et la these Mediteranne, Academie Bulgare des Scienses, Sofia, 1961;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

7.СЕРГЕЙ ЛЕСНОЙ, ИСТОРИЯ в НЕИЗВРАЩЕННОМ ВИДЕ СБОРНИК СТАТЕЙ, ЗАГАДКА БОЛГАР, Берлин 2003;

8.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

9.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, FONTES GRAECI HISTORIAE 10.BULGARICAE, Институт за Българска История, БАН, София, 1958

Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641