EТО КАК ПРЕМИНА СЪБИРАНЕТО В ПЛОВДИВ

На 27 октомври успях да се срещна с приятели и съмишленици в родния си град. Благодарение на г-н Владo Петров се сдобихме със светла и оборудвана с техника зала. За жалост, заради прекомерната си заетост, а и здравословни проблеми, не успях да координирам и организирам нещата добре, като това създаде проблеми.

Известна група  хора не бяха разбрали, че уповестяването за точната локация и час ще бъде уповестено във Фейсбук, а не в блога ми. Поради това доста хора узнаха твърде късно, че мероприятието ще се проведе в “Дома на Техниката” на ул. “Гладстон”, а не в клуб “Берьозка” на ул. “Иван Вазов”. Ha първоначалната локация бях оставил човек, който остана там от 14.40 до 15.10 да упътва хората, но някои хора дойдоха по-късно и не успяха да присъстват на събирането.

Оказа се и, че броят на желаещите да присъстват на срещата е много по-голям от предвиденото. Доста хора стояха прави, някои останаха в коридора, а други изобщо не можаха да влезат. Поднасям искрените си извинния на всички, които трябваше да изтърпят неудобство, или разочарование.

За следващата среща ще потърся повече хора, които да помагат с организирането, за да може всичко да протече по-гладко. Явно трябва да се търси и по-голяма зала, която да побере около 500 души, така няма да се налага никой да стои прав, или даже в коридора – нещо, което е доста неприятно.

Срещата започна с кратка привествена реч на г-н Петров. Призован от него, по традиция запалих свещ символизираща искрата на знанието. 

След това думата взе г-жа Юлия Боева, тя представи резюме на най-новата работа на проф. Асен Чилингиров засягаща фалшификациите на чужди учени по отношение на това – къде е основана първата християнска общност на Европа.

В труда си, проф. Чилингиров споменава за методите използвани от Ставрос Мерцидис с цел да бъде представен намиращият се в Гърция град Филипи като мястото, което Апостол Павел посещава и, в което той посява зърното на християнската вяра. Пренебрегнати са важни факти като това, че Филипи никога не е бил “главен град в страната”, докато Филипопол (Пловдив) е не само значително по-голям, но и се явава важен административен център в Римската Империя.

Проф. Чилингиров уточнява, че “Мерцидис публикува в своята статия и в книгата си 49 мними надписи, за които съобщава, че бил преписал от надгробни плочи, саркофази и разни дарствени предмети. Между тях са също два надгробни надписа, за които той съобщава, че намерил при развалините от църквите във Филипи и носили имената на „първата покръстена християнка в Европа Лидия” и на „тъмничаря Стефанас, покръстен от апостол Павел“. Останалите, също гръцки надписи, се съдържали според него на жертвени предмети и са посветени на разни личности и божества от елинския (според Мерцидис гръцкия) пантеон, сред които не липсва нито една знаменитост от историята и митологията, която да не е почетена  там: от краля на одризите Севт, Полигмот (Polygmot) от Тасос, Лизимах и Аристофан до Стаций (Statius) и Федр (Fedrus) – явно всички известни на него имена от античността. Никой от тези мними надписи не е документиран нито с фотоснимка, нито с чертеж, не е споменат в никакъв списък или каталог на частна или музейна колекция, не е показван в изложби или музейни експозиции.”  

Друга важна подробност свидетелстваща за това, че Филипопол е мястото посетено от Апостол Павел е това, че през I век, в намиращия се на наша територия град е имало значителна еврейска общност, докато такова нещо не може да се каже за гръцкия Филипи. Целта на Апостол Павел е първо да предаде Христовото послание на своите сънародници, а такива във Филипопол (Пловдив) е имало много. Не може да се пренебрегне и факта, че по време на Средновековието, в български летописи е споменато за това, че Апостол Павел е посетил Филипопол, или по-точно Плъпъдивъ и там е пострадал, т.е. повече от хилядолетие след събитията, дедите ни все още са помнели за идването на Апостол Павел в нашите земи. Самият той споменава филипополския пловдивския духовник Св. Ерм, когото явно познава лично.

Известният с революционните си публикации проф. Чилингиров акцентува и върху това, че “жите­лите на Пловдив са също свидетели как се крият от обществеността не само намерените при разкопките надписи и новоразкопаните антични паметници, някои от които превъзхождат всичко, открито до сега и представят в съвсем различна светлина историята на нашия народ. Всичко това поставя под въпрос цялата изследователска работа на това, но и следващото поколение изследова­тели на историята и културата в нашите земи от античността и средновековието.”

След представянето на доклада на проф. Чилингиров от г-жа Юлия Боева, думата взе г-н Петко Атанасов – благороден и харизматичен човек към когото храня дълбоко уважение заради ерудицията му, просветителската му дейност и упоритата му борба за откриването на истинската история на българския народ. 

Г-н Атанасов, както и много други родолюбци, поддържа виждането, че посоката на разпространение на знания и култура е от Балканите на север и изток, като вълните на влияние са няколко. Интересно, а и заслужаващо да се подкрепи бе и предложението на г-н Атанасов в Пловдив да се изгради паметник на Апостол Павел, който да замени стоящият на най-високия пловдивски хълм паметник на съветксия воин. Това е оправдано от историческа, а и морална гледна точка.

Обръщението на г-н Атанасов бе последвано от въпроси, които дошлите на срещата мои читатели зададоха. Някои изразиха съгласие с това, че след като Херодот определя траките като най-големия народ след индийците, е невъзможно този народ да се стопи и изчезне. Аз допълних, че освен Херодот, за многолюдието и мощта на траките свидетелстват също Тукидид, Страбон, Плиний Стари, Павзаний.

Дойде реч и за това, че историческите извори не бива да се вярва сляпо. Задължително е старите свидетелства да бъдат разгледани критично и да се установи дали има подкрепа от други автори, а също така и дали има подкрепа от археологически, антропологически и др. проучвания.

Дадох пример за това как Херодот твърди, че египетски фараон е победил траките в собствената им земя, но за това свидетелство няма подкрепа. То се явава пълна противоположност на свидетелството на Йордан за войната на фараона Весосис – Сенусрет срещу гетите. Траките не просто побеждават египтяните, но и ги преследват до делтата на река Никл. Археологическите проучвания показват, че в египетските земи, конят се появава малко след времето на Сенусрет, а изображения на враговете на египтяните – хора със светла кожа и светла коса показват, че на Йордан може да се вярва и действително дедите ни са победили египтяните преди около 4000 години. Допълних и, че описаното от Йордан гетско присъствие край Нил, е реално началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксоси в Египет. Тези хора не само полагат коне в гроба на своите войни, но и керамиката им показва, че в дълбока древност са обитавали Мала Азия и Балканите.

Поради това, че бе започната темата за траките и Египет, г-жа Ирена Янчева изнесе кратък доклад за тракийското влияние над египеското общество. Благодарение на редица исторически извори, фрески, епиграфски паметници, а и артефакти, присъствието на далечните ни предци (които римляните наричат траки) в Египет е неоспоримо.

Ценен бе и приноса на г-н Александър Мошев. С него имаме няколко съвместни работи, които са публикувани в “Списание 8”. В момента протича завършителния процес на поредната ни съвместна творба засягаща тракийската библия, която на повечето от нас е позната като “Библия Бесика”. Реално, правилното и име е “Библия Гетика”, надяваме се скоро статията ни да бъде публикувана и така читателите да се запознаят както с интересни подробности относно ранното християнство на дедите ни, така и c изображения на истинската азбука на тракийската библия.

На събирането, г-н Мошев представи кратко есе засягащо проблематиката около така наречената Златна Орфическа Книга, която се съхранява в “Националния Исторически Музей”.  Дълго време този уникален артефат бе скрит от очите на публиката, дълго време обстоятелствата относно намирането му, характера на изображенията и вида азбука бяха в сянка. Това породи много спекулации относно автентичността и възрастта на книгата, като спекулации има и от страна на хора, които нито са виждали книгата наживо, нито знаят за чистотата на златото, с което тя е изработена. За щастие, благодарение на намесата на проф. д-р Бони Петрунова, вече има достъп до красивия артефакт, а лингвисти работят над разчитането и разтълкуването на текста.

Към края на беседата бе зададен и въпрос относто това дали траките са познавали стремето и подковите. Споменах, че според E. Д. Филипс, едно от най-ранните изображения на стреме може да се види на фалерата от село Галиче – II в.пр. Христа, т.е. на Балканите стремето е било познато преди около 2200-2100 години, но е било от нетраен материал като например кожа. С това, че стремето е познато на скитите още във времето на Античността се съгласява и Геза Фехер, който за жалост следва сляпо наложената невярна тенденция, според която старите българи спадат към тюрко-алтайските народи.

За жалост не остана време за докладите на други мои приятели и съмишленици – г-н Андрей Киряков, г-н Илиян Йорданов и г-н Константин Каменов. Те имат интересни материали засягащи важни моменти от историята на българския народ. Надявам се следващият път срещата да е по-дълга, за да остане време както за въпроси към мен, така и за докладите на всички мои приятели и съмишленици.

Завършихме с кратка реч на г-н Владo Петров, който сподели виждането си за причините за потопа и призова мен и съмишлениците ми да бъдем по-смели в хипотезите си.

Мисля, че въпреки да не успях да организирам нещата, все пак се получи добро събиране. Още веднъж поднасям искрените си извинения на тези, хора, които твърде късно разбраха за новата локация, извинявам се и на тези, които въпреки, че дойдоха, не успяха да влезат в залата поради многото посетители.

Понеже никоя медия не отрази събитието,  наложи се да импровизираме със снимането. Надявам се скоро заснетият материал да бъде обработен и когато това стане, ще представя линк на стената си във Фейсбук, а може в този постинг – чрез редакция.

След мероприятието успях да поговоря с доста приятели, а и да дам кратко интервю на г-н Иван Тренев. Беше истинско удоволствие да общувам с будни и родолюбиви българи.

Благодаря на всички, които въпреки това, че бе събота успяха да дойдат на срещата! Благодаря за интересните въпроси и стойностни изказвания на г-н Камбуров, г-н Петров, г-н Рачев и др. Присъствието на толкова много будни българи ме зарадва неимоверно и ми даде нови сили да продължа по пътя, по който съм поел.