ДОБРА НОВИНА ЗА ТЪРСЕЩИТЕ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

В новата си книга, която се надявам да се появи скоро, съм подготвил много изненади. Не става дума за том III на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, а за междинна работа. На този момент не мога да споделя какво ще е заглавието, но и на това ще му дойде времето. Тракийски речник разбира се ще има, подготвени са 550 думи, които ще зарадват мнозина поради близостта си с българските думи.

 

Новата ми работа обаче засяга не толкова езика, а по-скоро непознатата история на траките. Немалко хора знаят, че по време на Бронзовата епоха, траките дардани и мизи (наречени по-късно българи) са съседи и съюзници на обитаващите Анатолия хети. По този въпрос е писано отдавна и учени като проф. Калин Порожанов и др. са дали хубава информация.

 

                                               Печат на хетския владетел Таркондемос (по Chipier, Perrot)

Има обаче и данни, на които нашите историци и траколози не са обърнали внимание, или поне не са успели да популяризират откритията си. Става дума за тракийското влияние над хетите. Зная, че за доста хора тема с подобно заглавие би предизвикала недоумение, а дори скептицизъм, но това е нормално. Новото винаги бива посрещано със съмнение, а в нашия случай се сблъскваме с още един проблем – недостатъчно добре проучената тракийска история.

 

Данни обаче има и то немалко. В новата си книга ще представя интересни подробности за тракийската богиня-майка Епта, за причината за присъствието ѝ в пантеона на хетите, но и този на митаните. Това е народът, от който произлиза египетската принцеса Нефертити, чието истинско име е Тадухепа и е свързано с тракийския теоним Епта, позната и като Хепат, Хебат и т.н.

 

Най-хубавото е, че новата информация е подкрепена и от проучвания на специалисти. Що се касае до тракийското влияние над хетите, ще посоча лингвистът Владимир Топоров, публикувал през 1977 г. един невероятно ценен материал за нашата история. Заглавието на труда е Хеттск. Puruliia, лат Parīlia, Palīlia и их Балканских изтоки (Хетският празник Пурулия, латинския Парилия, Палилия и техните балкански корени).

 

Хетски колесничари, или по-скоро служещи в хетската армия мизи (по Chipier, Perrot)

Историците знаят добре, че Пурулия е един от най-тачените празници на хетите, но името не може да бъде обяснено на хетски език. Същото важи и за римския Парилия, Палилия, чието название няма смисъл на латински език. Хетското и латинско название си приличат, обредите по време на празника си приличат, но тук вече поддръжниците на догмите хвърлят котва и не желаят да проследят логическия развой.

Не е тайна, че никога не е имало директен контакт между италийските народи и хетите. За да се наложи обред обаче е нужен не просто контакт, нужно е дългогодишно влияние, но според общоприетите теории хетите не са успели да установят свои колонии на Апенините, а пък римляните идват в Анатолия около хилядолетие след краха на Хетската империя.

 

На пръв поглед се сблъскваме със загадка, но ако следваме здравия разум, ще намерим бързо разрешение на проблема. Най-логичното обяснение е това, че както римляните, така и хетите са повлияни от едни и същи хора, които благодарение на по-високата си култура навремето са успели да наложат свои обичаи.  

 

Въз основа на информация от трудове на други учени, Владимир Топоров изказва твърдението, че както хетския Purulliia, така и римския Parelia, Palelia, поради това, че стоят изолирани и при двата народа, може да се заключи, че са заети от други хора и това са траките.

 

Несъмнено изводът е правилен, но идва и още един, доста по-интересен момент. След изброяването на тракийските думи, имена с корен *pur и със значения горя, паля, Топоров дава сравнение с българските думи запури, пърля и др. като добавя, че хет. purulliia означава огнен ритуал, празненство свързано с паленето на огън и разбира се дава като пример руските огнени празници, които са му по-добре познати.

 

Този извод руският лингвист прави през 1976 г., като трудът му бива публикуван през 1977 г. в “Балканский Лингвистический Сборник”. Няколко години по-рано, през 1972 г., нашият етнолог проф. Евгений Теодоров издава работата си “Тракийско наследство в българския фолклор”. След подробен анализ и позовавайки се на работи на други учени, Теодоров пише следното:

“…римският празник Палилия, честван от римляните на 21 април, е бил тракийски по произход, както може да се заключи от следното: 1. Съществуването на двете обозначения на празника (163) – Палилия и Парилия – говори за заемка на думата палилия, която по-късно подхвърлена в латинския език, по закона на дисимилацията се превръща в Парилия, която се и налага в по-голяма степен. 2. Божеството Палес, което е чествано на празника, вероятно е преминало в Рим от чужд култ. Иначе не би могло да се обясни, че представата за него е толкова смътна, че то бива считано “ту за бог, ту за богиня” (164), че е било познато в историческо време само по име, и то въз основа на самия празник (165), че е могло да се развие формата Парилия за обозначаване на празник в чест на Палес и, че “не може да се смята за задоволително нито едно от обясненията на името Палес чрез латинския език” (166). 3. Трудностите, които се явяват от това, че божеството “покровителства и пастирите и града” (167), възникват на римска почва и са обясними чрез тракийския култ на херос…”

 

Откритията на Теодоров и Топоров са важни за нас българите. Жалко е само, че и двама учени не са обърнали достатъчно внимание на още един аспект от областта на лингвистиката, който би им помогнал да засилят своята позиция. Става дума да общите за траки, хети и римляни топоними и хидроними. Пример може да се даде с Арина – име на селище в Тракия, сродно на друг тракийски топоним – Арне, а и на намиращата се в земите на хетите Арина, да не пропускаме намиращите се на Апенините Арна и Арнус.

 

В книгата си за тракийските езикови остатъци акад. Дечев изказва предположение, че трак. Арне е дублетна форма на трак. Арина, споменава виждането на Емил Форер, който тълкува хетското (лувийското според Форер) име Арина със санск. rinati – теча, тека, но и със стблг. ринѫти – тека, теча, изтичам. Така излиза, че не само името на хетския празник Пурулия може да се обясни с български думи, но същото важи и за важния за хетите град Арина. Обърнем ли поглед към римляните виждаме, че името на техния празник Парилия, Палилия също е тракийско и може да се обясни със стблг. палѭ – паля, а също и запури, пърля, като на всичко отгоре, латинските Арна, Арнус могат да се обяснят със стблг. ринѫти – тека, теча, изтичам.

 

Забележете връзката – необясними на хетски и латински имена на празници са обявени за тракийски по произход, а обяснението получаваме с помощта на старобългарския език. Това разбира се не е случайно и примерите не са един – два. В предстоящата да излезе книга са представени повече паралели, като са описани и повече общи за българи и хети, българи и римляни обичаи и ред други неща.

 

За мен е загадка защо нашите траколози не са използвали откритията на Владимир Топоров и Евгений Теодоров и не са ги популяризирали сред широката публика. Все пак не се касае за съмнителни спекулации, а за базирани на солидни аргументи изводи на радващи се на добро име учени. Загадка е и това – защо не е проучен добре въпроса около почитаната от траки и хети богиня Епта. Нейното присъствие в хетския пантеон е интересно, но култа ѝ при митаните е по-важен, не само поради връзката с Нефертити, не само поради връзката с новата религия, която Ехнатон се опитва да наложи в Египет, но и поради други неща.

 

Представеното в настоящето есе е само кратък фрагмент от това, което може да се очаква от предстоящата да излезе моя нова книга. Тя е пълна и с много други непознати за повечето хора факти, които ще изненадат приятно всеки родолюбив българин. Тези, които прочетат книгата вече няма да вярват на заблудата, че хората на княз Аспарух са се оформили като народ далеч от Балканите, а ще са уверени, че както Аспарух, така и поданиците му спадат към голямото тракийско семейство. Тези, които успеят да прочетат предстоящата да излезе работа ще се уверят и в това, че езика ни е много древен и се е оформил на Балканите, а не в Припятските блата, както твърдят повечето учени.

 

Сигурен съм, че ще има и недоволни хора. Това ще са тези, които упорито поддържат измислицата за номадския характер на ранносредновековните българи, измислицата за титлата кан и ред други вредни манипулации. Проблемът обаче не е мой, а на тези, които са избрали не да следват истината, а конформизма и така са застраховали заплата и топло местенце. Каквото и да прави човек, рано или късно последствията идват и всеки жъне това, което е посял.

 

 

ИЗКУСТВЕНАТА ЧЕРЕПНА ДЕФОРМАЦИЯ ПРИ ТРАКИТЕ

В научните спорове печели този, който разполага с най-много и най-достоверни данни. Понякога една малка частица информация може да обърне представите ни за дадена тема. Важно е разбира се наличната информация да се тълкува правилно и да не се злоупотребява с нея.

По време на многобройните си дискусии съм се удивявал често на методите на моите противници. В опит да причислят старите българи към тюркската общност, опонентите ми изтъкваха, че говорещите тюрски език чуваши бръснат главата си и оставят кика, досущ като дедите ни. Когато отвърнах, че тази прическа е присъща за траките и техните близки роднини пеласгите първо бях укорен, че това не отговаря на истината. След представянето на свидетелствата на Плутарх относно това, че мизите бръснат косата си и оставят част да расте свободно, опонентът ми изведнъж реши, че киката изобщо не е белег за етническа принадлежност.

“Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” – Plut.Tes.5.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

По същия начина протече и спора с друг противник на вижданията ми. Желаейки да изкара старите българи иранци, опонентът подчерта, че при старите българи се среща изкуствената черепна деформация, а за траките това е нещо напълно непознато – “факт” показващ, че българи и траки са съвсем различни народи. Когато възразих, че изкуствената черепна деформация е позната в Тракия от Каменната епоха и се среща също във всички последвали епохи, изведнъж този странен обичай вече не бе от значение – той се практикувал в цял свят.

Да, така е, много народи познават изкуствената черепна деформация, но не са много тези, които могат да говорят за традиция от около 7000 години както е при нас. В глобален план изкуствената черепна деформация е твърде често срещано явление, за да е от полза при установяването на етническата принадлежност на старите българи.

Портрет на египетска благородничка, дъщеря на Ехнатон

Погледнем ли на този обичай в един по-тесен план, разгледаме ли само един регион като Балканите и то в кратък диапазон от време, ще установим интересни неща.

В периода I-VII век Балканите са обитавани предимно от нашите деди траките, римски и гръцки колонисти. Разбира се в римските легиони са влизали също келти, германи, илири, а също така хора от Северна Африка. Няма литературни сведения обитавалите Тракия гърци, римляни, келти, германи и др. в посочения период, да са практикували изкуствената черепна деформация.

До неотдавна не бе известно, че този обичай е познат в Тракия. Дори и днес за доста хора е трудно да приемат, че още в най-дълбока древност част от предците ни са практикували изкуствената черепна деформация, това обаче е факт. През 2003 година, Йордан Йорданов представи в своя работа следното изявление – “ In some of the necropolises of our lands dated various epochs (frtom the Neolithic period tilllate Middle Ages) skulls with artificial deformation were found” - В някои от нашите некрополи, датирани в различни епохи, от Неолита до Късното Средновековие, са намирани черепи с изкуствена черепна деформация –Y.Al. Yordanov, Anthropologisms, Academia Litterarum Bulgarica Institutum Studiorum Thracorum, In honorem Annorum LXX Alexandri Fol, Thracia XV, Serdicae, MMIII, c.137.

Три години по-рано, Стефан Йорданов издаде една доста богата на данни книга, в която бе засегната и изкуствената черепна деформация. Ето и думите на Йорданов – “Сега се оказа, че тази практика е битувала и у някои установили се в Мала Азия трако-пеласгийски племена и че обичаят е продължавал да функционира активно почти до началото на елинистичната епоха” - (Ст. Йорданов, Тракийският Войн, Проучвания върху военната и социална история на древна Тракия, Изд. Фабер, Велико Търново, 2000, с.223).

Всъщност поне от 80-те години на ХХ век се знае за това, че изкуствената черепна деформация е добре позната на траките, като най-ярък пример често бива даван фригийския цар Мидас - (J.L. Angel, Physical Identity of the Trojans, Troy and the Trojan war, Symposium held at Bryn Mawr College, October 1984, ed. M.Mellink, Bryn Mawr College, Bryn Mawr, 1986).  Известно е и това, че се касае за една доста широко разпространена практика в Мала Азия през Желязната епоха (C.Wilkinson, Forensic Facial Reconstruction, Cambridge University Press, Cambridge, 2004).

Всеки, който е чел Херодот знае, че прародината на фригите са Балканите, там тези траки са носили името бриги – “ the Phrygians, as the Macedonians say, used to be called Brigians during the time that they were natives of Europe and dwelt with the Macedonians; but after they had changed into Asia, with their country they changed also their name and were called Phrygians.” -Her.VII.73.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

Черепът на фригийския цар Мидас 

 https://www.academia.edu/36453686/The_Face_of_Gordion_with_Ears_of_King_Midas

В Мала Азия изкуствената черепна деформация се практикува от незапомнени времена, но понеже това важи и за Балканите, ние нямаме основание да смятаме, че фригите, а и съседните на тях витини и мизи са приели обичая при идването си в новите земи.

На Балканите не можем да говорим за масовост, защото практиката е била типична не за всички траки, а само за определена група от тях, т.е. касае се за регионална особеност. Обичая на предаване на издължена форма на черепа не изчезва с идването на римляните в Тракия, но авторите съобщили за това си имат своя интерпретация.

Разказвайки за живота в Римска Тракия, Димитър Николов споменав, че в градските некрополи, са намирани скелети с деформирани черепи. Не се касае за еднократно явление, а по-скоро за традиция защото г-н Николов пише,че тези хора са оставили свои наследници, т.е. и в по-късни времена се срещат индивиди с изкуствена черепна деформация. Нашият учен обаче смята, че това са хора от северноазиатски произход, че става дума за колонисти дошли от други земи (Д.Николов, Организация на градовене в Римска Тракия, Поселищен Живот в Тракия, Симпозиум, 14-17 септ. 1982, Ямбол, с.98).

Какво точно означва северноазиатски произход и как е установен той, Димитър Николов не обяснява. Дали се съди за това по името на погребания, дали черепът принадлежи на монголоид, или пък понеже в миналото се смяташе, че практиката е типична за азиатските народи, но и на погребания в Тракия индивид се дава азиатски произход ? Аз лично не разполагам със сведения за присъствие на монголоиди в градските некрополи на Тракия от римския период.

Не е ясно и тълкуването на друг учен, който установява практикуването на изкуствена черепна деформация в Тракия по време на римското владичество. П.Трицароли съобщава за няколко случая на изкуствена черепна деформация на индивиди от женски пол, в некропола на тракийския град Маронея. Гръцката изследователка смята, хората практикували странния обичай са живели през V-VI век...и са хуни, които са били приети в местната общност. Г-жа Трицароли обаче не уточнява дали черепите имат монголоидни белези, или не. Казано е само, че ръстът на въпросните индивиди е малко по-висок от останалите индивиди от женски пол...а нали уж хуните бяха ниски?

http://www.academia.edu/18916962/New_evidence_on_headshaping_from_the_Early_Byzantine_Maroneia_in_Thrace_Greece._AAPA_79th_annual_meeting_New_Mexico_2010

https://html1-f.scribdassets.com/7fb70ejkn4509l1x/images/11-0a484bec00.jpg - P.Tritsaroli

http://www.academia.edu/15394810/Tritsaroli_P._2011._Artificial_cranial_modification_on_a_female_skeleton_from_the_Byzantine_site_of_Maroneia_Thrace_Greece_._International_Journal_of_Osteoarchaeology_21_4_464-478

Защо Николов и Трицароли изключват траките като практикуващи изкуствената черепна деформация за мен е загадка. Йордан Йорданов съобщава за това, че обичаят е познат в нашите земи още от Каменната епоха. Същият автор дава сведения и за изкуствената черепна деформация на тракийската принцеса от могилното погребение край Враца ( Й.Йорданов, Въстановяване на главата по черепа, Акад.Изд. Марин Дринов, Пенсофт, София, 2000, с. 150).

Въстановка на главата на тракийската принцеса от Враца

http://www.sofialive.bg/media/images/place/thumbs_422/1_14754909.jpg

http://www.sofialive.bg/place/205-nacionalen-antropologichen-muzej.html

Неотдавна в извършваните от доц. Вагалински разкопки на Хераклея Синтика бе открит скелет, чийто череп с изкуствена деформация, като датировката е IV в. Това е поредният, но не и последен случай на изкуствено деформиран череп от погребние, векове по-старо от времето на княз Аспарух.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/na-herakleya-sintika-ostanki-na-mladi-mazhe-zaginali-pri-golyamo-zemetresenie-tsenni-nadpisi-i-chast-ot-akropola?fbclid=IwAR1gmi6qR_yvZfdDDwo3GGEvRsdp6Mz2IEnfWdR49i4m_YvuMvUeiu0zkZI

Вярно е, че до Ранното Средновековие у нас не може да се говори за масовост, но за това си има логично обясненение. Както бе казано по-горе, обичаят първоначално е бил практикуван само от благородническата прослойка и то не при всички тракийски племена. В някои случаи, както съобщава Херодот, починалия знатен тракиец бива изгорен и така няма как да се установи дали е имал изкуствена черепна деформация, или не.

“The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning “ – Her.V.8.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

С идването на римляните, част от тракийската аристокрация е елиминирана. Друга малка част взема страната на римляните и това обяснява сравнително рядкото срещане на обичая в периода I-VII век. В земите на Северното Черноморие дедите ни живеят на свобода, там положението е съвсем различно.

След VII век настъпва промяна на статуквото. Римляните са прогонени от земите ни и дедите ни живели повече от половин хилядолетие под римска власт вече са свободни.

Напълно естествено е, че ще започне период на възраждане на старите традиции, а с това и копиране на белега за благородство – изкуствената черепна деформация.

Тази традиция се губи едва след като страната ни е завладяна от Османската Империя.

Само за век-два обичаят е почти изчезнал. Разбира се винаги остават изолирани места, в които старите традиции се пазят, но за предишната масовост вече няма как да се говори.

Сега вече знаем, че изкуствената черепна деформация не е ново явление на земите ни.

Не е въведена едва след прословутата 680 година, а се касае за обичай, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха на Балканите.

Каквото и да правят манипулаторите на българската история, истината винаги излиза.

Колкото и да се изкривяват и укриват данни, ние сме навсякъде. Дедите ни дадоха култура и религия на римляни, гърци, келти и др. Дедите ни запалиха искрата на познанието в Европа. Невъзможно е народът, с който е започнала историята да бъде заличен. Колкото и фанатизирани да са опитите да се опорочи и окраде историята ни, те няма да успеят. Българите винаги са били хора на светлината, а светлината винаги побеждава.

Благодаря на Аглика Кондояни за интересната информация!