По
време на спор, противниците ми често излизат с
твърдението, че моето тълкуване на определена тракийска дума няма как да е вярно, понеже подобни думи същестуват
и в други езици. Да, наистина по-голямата част от нашия речников запас, показва
силна близост със сръбски, хърватски, словенски, полски, украински, руски. Това
обаче в никакъв случай не е проблем.
Викингите са оставили голямо количество рунически надписи
и бивайки германски народ, доста от присъстващите в старите посвещения думи, се
срещат не само в шведски, датски и норвежки, но също в немски, холандски,
английски. Тези паралели, близостта на дадени думи от речта на викингите, с
думи от немски, холандски и др. не са причина да отречем, че определен
рунически надпис е направен от викинги.
Освен близостта на езиците, трябва да се обърне внимание
и на нещо друго. Това са историческите свидетелства, характера на фолклора,
антропологичния тип на хората – техния външен вид и т.н. По отношение на
историческите извори, с изключение на сърбите, от всички останали народи от
славянската езикова група, само ние българите сме свързвани с траките и то в продължение на около 1100
години.
Отново, при нас се среща доминантният антропологичен тип
характерен за траките – хора с кестенява коса и лека пигментация на кожата. Пак
ние сме носители на културата създадена преди хилядолетия от Орфей, Евмолп,
Залмоксис и още много други духовно извисени представители на траките. Тази древна култура е съхранена
в нашия фолклор – факт, който е установен от етнолози като Евгений Теодоров.
Ето това е най-важното, същественото, то ни позволява да
се наречем потомци на първия цивилизован народ на Европа, а и света. Приликата
на българския език със сръбски, хърватски, словенски и т.н. само показва, че
дедите на сърбите, хърватите, словените и т.н. могат да бъдат наречени роднини
на траките, а такива са илирите. Те са хора обитавали в древноста земите на
Сърбия, Хърватско, Словения, но също Чехия, Полша, Русия.
Нека сега да обърнем внимание на няколко тракийски
надписа, които съдържат важна за историята ни информация. В посвещенията
оставени от дедите ни срещаме имена като Авлу-зенис, Бри-зенис, Виси-зенис,
Дула-зенис, Епти-зенис, Зера-зенис, Мука-зенис и др. Цитирайки Bechtel, Димитър
Дечев съобщава, че частицата -зенис/ζενις
отговаря на гр. γένης и авест. zanta-роден.
С това виждане съм
съгласен, но съм длъжен да добавя, че са пропуснати ценни подробности.
Присъстващата в речта на Заратустра дума zanta-роден е
свързана с авест. gǝnā, ǰaini-жена,
съпруга, а и със санскр. jani-рождество,
раждане, потомство, майка, жена. Връзката между българската дума жена и трак. -зенис/ζενις е очебийна, но нито
в етимологическите речници, нито при тълкуването на тракийските думи, някой е
направил дори бегло споменаване.
Най-ранното значение на жена е раждаща, поради
това и древната дума -зенис/ζενις притежава
значение роден. Дулазенис притежава смисъл – роден
от богинята Дула, Ептазенис е
представянето на роден от богинята Епта.
Тези имена са теофорни, т.е. вдъхновени са от название на божество. Малко
по-различно е Висизенис, тук
частицата виси може да се обясни със
стблг. вьсъ-село, т.е. Висизенис = роден в селото.
За наше щастие ние разполагаме и с други доказателства за
това каква е била думата за жена в
речта на Орфей. По време на разкопки на могилите край село Дуванлий,
Пловдивско, археологът Богдан Филов намира голямо количество интересни
артефакти, сред които и пръстен с надпис: HYΣIH…..ΔΕΛΕ ΜΕΖΕΝAI (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ).
http://groznijat.tripod.com/thrac/DUVANLI.jpg
Правени
са немалко опити за тълкуване, като най-впечатляващото за мен е това на италианския
учен Виторе Пизани. Той превежда ΔΕΛΕ ΜΕΖΕΝAI
като “fecit me uxori” – направи ме жената, съпругата. ΔΕΛΕ съотвества на стблг. дѣло, род.
п. дѣлесе-дело, дѣлати-правя.
ΜΕ отговаря съвсем точно на кратката форма на личното
местоимение мене -ме.
ΖΕΝAI означава разбира се жена,
като трябва да се уточни, че типичния за днешния български език задпоставен
определителен член -та (в жената),
се появава сравнително късно в речта ни – чак през Средновековието.
Трябва да се кажат и няколко думи за началния текст на
надписа. Смятам, че ЕУ/HY отговаря на стблг.
показатено местоимение ево- ето, ето това. За жалост част от думата СИЕ/ΣIH е заличена и можем само да гадаем за вида, а и
значението и. Навярно българската диалектна дума сивна-хвърлям, снемам е
свързана с древната СИЕ-ΣIH, като смисъла е хвърлен, снет предмет, жертвен обект.
В такъв случай, превода на HYΣIH…..ΔΕΛΕ ΜΕΖΕΝAI е: Това е жертвен предмет, направи ме жената
(на починалия).
Съществува
още един много интересен надпис, на който, поне по мое виждане се среща българската дума
жена. За този паметник, цитирайки
учените Биттел и Гютербок, съобщава лингвистът Владимир Нерознак. Касае се за
име изсечено на тъмновиолетов камък, намерен в Богазкьой, Турция – земята
обитавана от дедите ни фриги и мизи. Нерознак уточнява, че освен фригийските
букви, по предмета са изсечени и йероглифи (навярно хето-лувийски бел.моя).
Понеже посоката на четене е неясна, възможни са две
четения ZAINU или UNIAJ.За тълкуването са предложени са няколко лични имена –
Ζαυευ, Νουνας, Оννης. Аз лично смятам, че ZAINU/ЗЕНУ съотвества най-точно на стблг. женоу-на жената, на съпругата.
Тъй като надписа е фрагментарен, ние няма как да разберем за чия жена, съпруга
става дума, но печат с примерен надпис -
(това принадлежи) на жената (на Атис), е нещо съвсем в реда на нещата.
Ако създателите на Български Етимологически Речник, а и
специалистите, които са изучавали тракийската ономастика бяха по прецизни, днес
щяхме да знаем доста повече за езика на далечните си предци.
Оказва се, че
древната ни дума за жена се е запазила в почти непроменен вид. Това не бива да ни учудва защото използваните в епохата
на Орфей думи баба, ма, деде, тате, гелавос,
янатера и т.н. съотвестват на българските баба, ма-майка диал., дядо, тате, зълва, ѥтры (йентры)-етърва.
За пореден път се уверяваме, че народа
ни пази ревниво традициите си, като езика е един от най-важните. Неслучайно българската реч има магично
звучене. Неслучайно българските народни песни сякаш идват от някакав друг свят. Донякъде е
така защото основите на нашата култура са положени в незапомнени времена тук на
Балканите, тогава когато всичко е било чисто и предците ни са живели в пълна
хармония с природата. Бивайки хора на светлината, дедите ни са се докоснали до
божественото и така са били облагородени.
Това е ценен дар защото злато може да бъде откраднато,
летописи изгорени, или преписани
по-късно, но с положени в тях лъжи, благородството от друга страна, няма как да
бъде откраднато. Истинският българин – будният, смелият, потомъкът на земята,
носи благородството в себе си и никой не може да му го отнеме. Истинският
българин не се оплаква, а действа, не ругае, а мисли как да намери разумно
разрешение. Такива бяха дедите ни, такива сме длъжни да бъдем и ние, ако искаме
да носим святото име на предците ни.
Използвана литература:
1.D.Detschew,
Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
2.В.П.Нерознак, Палеобалканские языки, Наука, Москва,
1978
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН,
Институт за Български Език, София, 1977;
4.Е.Тeодоров,
Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
Публикации
