КОЙ ВЪВЕДЕ ЗАБЛУДАТА, ЧЕ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ СА ИМАЛИ ТИТЛА ХАН?

Запитвали ли сте се защо още преди Освобождението, толкова много чужди учени са проявили жив интерес към историята на “малката” България? Уж не сме от значение, а всеки напира да обясни какви сме, откъде идваме, какво са постигнали предците ни? Сякаш принудени от зла сила, редица изледователи хвърлят неистови усилия, за да ни изкарат тюрко-татари, угро-фини и др.

В периода XVIII- XIX век, никой от ранните изследователи на историята ни не обръща внимание на думите на Лъв Дякон, Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат и още много други летописци, които отъждествяват старите българи с мизите, явяващи се най-големия тракийски народ. Дали това се дължи на непознаване на работите на средновековните хроникьори, или пък причината е друга? Едно е ясно със сигурност – симпатии към нас няма.

През 1782-ра година британския историк Едуард Гибън споменава дедите ни в своята книга “History of decline and fall of the Roman Emprire” и разказвайки за опожаряването на столицата ни (Плиска), вмята презрително, че владетелската резиденция няма да е било нещо повече от село с дървени къщи.

Отношението на Гибън към старите българи е неоправдано защото история се пише въз основа на факти, а не на фантазии. По-лошото е друго – уважавани учени след времето на британския изследовател продължават да работят с термини съществуващи само в нечие въображение. Въпреки ерудицията си, Якоб Фамерайер нарича княз Борис “Bogoris der Bulgaren Chan” – Богорис ханът на българите.

Тъй като няма нито един исторически източник от IX или X век, в който да ce cреща споменаване на хан Борис (Богорис), използваната от Фалмерайер титла хан не е нищо повече от заблуда. Всеки учен, който е запознат със средновековните надписи от земите ни, а и с ранните исторически извори засягащи старите българи, знае, че за нашите държавници, са ползвани титлите:  imperator, dux, reges/rex, princeps, dominus, κανες υ βηγη, κανας υ βηγι, ἄρχοντος υβηγη, ἄρχον, ἄρχηγός, ἐκ θεοῦ ἄρχοντος, βασιλεύς, κυριος – император, господар, принц, владетел, повелител. Нито веднъж няма споменаване на хан.

Eдин от първите западноевропейски автори писали за титла хан е Йохан Куспиниан, който през 1541-ва година публикува в Антверпен засягащата произхода на турците работа “De Turcorum origine, religione, ac immanissima eorum”. По-късно, през 1740-та година, английският изследовател Ричард Ноулс дава по-подробни сведения и споменава Даут Хан, Максут Хан и др., но отново се касае само за турците.

Понеже исках да разбера причината за възникването на заблудата за употребата на тази титла от дедите ни, реших да изследвам работите на историците от XVIII век XIX, a и началото на XX век, за да науча следното – кой учен за първи път пуска твърдението, че държавният глава на старите българи е наричан хан ?

Разбира се, още в началото аз се допитах до специалисти, но от тях не получих точен и ясен отговор. Имаше само един историк, който ме насочи към писанията на Фьодор Успенски с твърдението, че това е човекът, който най-рано приписва титлата хан на старите българи.

Действително, в сборника ИРАИК, 1905-та година, том 10, в чието създаване участват също Шкорпил, Елих, Панченко, Лепор и Айналов, на с.193 Успенски представя виждането, че присъстващата по различни надписи титла КАНАС е предаването на хан: “Здесъ мы видимъ правильную передачу старотурецкаго или туркменскаго ханъ съ греческимъ окончанiемъ на ας или ες “.

Това обаче не е откритие нито на Успенски, или пък на някой от сътрудниците му. Реално, още през 1898-ма година, австрийският учен Йосиф Маркварт пише за тюрската кан/хан като титла на старите българи и това е цитирано съвсем ясно ИРАИК.

След като намерих работата на Маркварт, аз се уверих, че този учен подлагайки на анализ старобългарските надписи, тълкува  канас/κανας като кан/хан около седем години преди Фьодор Успенски. Известно време смятах, че австрийският изследовател е отговорен за въвеждането на кан/хан като титла на старите българи. После реших да проверя как стои въпроса с Константин Иречек, защото той пише за историята на народа ни още през 1876-та година, т.е. двадесетина години по-рано от Маркварт.

Набавих си “Geschichte der Bulgarien” и там, на с. 133 намерих следния пасаж: “Der altbulgarische Staat hatte eine Aristokratische Verfassung. Der Fürst hies mit dem einhaimischen Namen Chan.“ – “Старобългарската държава е управлявана от аристократи. Принцът е наричан с местното название хан.”

Естествено останах разочарован – все пак Константин Иречек не само написва историята на народа ни, но след Освобождението става министър на народното просвещение, макар и за кратко. Освен титлата хан, Иречек добавя и друга заблуда – тази за фереджето на българските жени, по подобие на мюсюлманските правила, а и за чалмите на старите българи – ориенталски обичай.

В историята обаче няма място за емоции. Разбирайки, че съм се лъгал относно Успенски и Маркварт, реших да проверя дали действително измислицата за чалмите и титлата хан принадлежи на Иречек, или той е подведен от някой друг. Понеже Павел Шафарик е сънародник, а и роднина на Иречек, сметнах, че в издадената през 1827-ма година Шафарикова книга “Slawische Alterthümer” навярно ce говори за ханове.

Когато направих проверка, се оказа, че това е така. До този момент, както Иречек, така също Маркварт, Шкорпил и Успенски се оказаха оневинени. Ha c. 167, бел.1, на написаната от Шафарик “Slawische Alterthümer”, при разглеждането на езика на старите българи, не само се твърди, че дедите ни ползват тюрската титла хан-принц, но са лансирани и пълни фантазии. Името на княз Умор бива представено като Омар и е определено за арабско, а това на княз Аспарух за персийско. Стига се  дори до безумието името на княз Омуртаг /Мортагон, да бъде тълкувано като Мурад хан.

Несъмнено Шафарик е създал ужасни бъркотии, но дали той е злодеят, който е въвел заблудата за титлата хан? Дали и той няма да е повторил сведения от някой друг, който е творил преди него? Сега вече търсенето ми се оказа по-трудно защото и по-ранните изследвания за историята на българския народ, не се намират току-така.

Все пак, знайки, че още през 1797 Йохан Енгел е писал за дедите ни, реших да проверя дали в книгите му се споменава за ханове при българите. Този учен е творил малко след Едуард Гибън – английският историк даващ твърде оскъдни, а и некоректни данни за дедите ни.

След време успях да намеря нужната ми работа на Енгел  “Geschichte des Alten Pannoniens und der Bulgaren, nechst einer algemeiner Einleitung in Ungrische und Illyrische Geschichte”. Стигайки до с. 336 се натъкнах на мястото, на което се твърди, че властелинът на българите е наречен хан. Не по-малко интригуващо бе това, че дори внушението за “чалмите на дедите ни”, се оказва също дело на Енгел.

Тъй като започнах с Успенски и Маркварт, минах през работите на Иречек и Шафарик и се уверих, че друг преди тях пише за ханове, вече не бях напълно сигурен дали и Йохан Енгел е първият, който дава източни корени на старите българи. След дълго търсене се натъкнах на публикувана през 1755-та година работа на Йосиф Асемани. Това е човекът, който намира българско глаголическо евангелие в Йерусалим и този ценен ръкопис бива наречен по негово име – “Асеманиево евангелие”.

АСЕМАНИЕВО ЕВАНГЕЛИЕ - Codex Vaticanus Slavicus 3 Gagoliticus, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4478241

В книгата си “Kalendaria Ecclesiae universae”, изследователят представя имена на наши владетели в различните им варианти. Ha c.322 името на княз Телериг е дадено като Telerigus, Telericus, но и Teler Chan – Телер Хан.

За княз Омуртаг, на с.363, са дадени вариантите Murtagon, Omortag, Mortago, Crytago, но и Murad Chan- Мурад Хан, като обаче съвсем точно и съвестно е отбелязано, че това е опорочено, неправилно предаване на името от страна на гръцки и латински автори – “a Graecis & Latinis corrumpitur.”

За жалост Асемани не споменава имената на въпросните автори, които са направили опит да изкривят имената на владетелите ни с цел да припишат тюрски произход на старите българи. Поне обаче знаем, че първият опит за внушение, че дедите ни са имали ханове става малко преди 1755-та година. Този период от време не е никак случаен, белязан е с важно за нас събитие.

Тръпки ме побиват като си помисля, че Отец Паисий става монах през 1745-та година и недълго след това започва да търси исторически извори за миналото ни. Дали враговете на народа ни са разбрали за намерението на Отец Паисий и осъзнали потенциала на делото му, са поели кампания целяща да сее лъжи, на този момент няма как да разберем със сигурност.

Във всеки случай, може да се каже, че първите опити да се наложи вярването, че старите българи са управлявани от ханове е станало към 1745-1755-та година, като тогава началото е скромно. Омуртаг е наречен Мурад Хан, a Телериг - Телер Хан, но пък се знае, че това са изкривени, неверни варианти на имената на нашите владетели.

Съвсем друго е положението около четиридесет години по-късно – 1797-ма година. Тогава Йохан Енгел не само без колебание определя хан като титла принадлежаща на старите българи, но и подготвя още заблуди като твърдението, че дедите ни са носили чалми.

Кой е накарал Енгел да направи това, кой го подкрепял и финансирал, а и кои са били помощниците му едва ли ще разберем скоро, но поне вече има яснота по отношение на това, къде се коват заблудите за титата хан при българите.

Йохан Енгел е поданик на Австрийската Империя, чиято столица е Виена. Там историкът въвел заблудата за титлата хан живее и работи. Интересно е, че във Виена се ражда и друга заблуда – тази за култа към тюрския бог Тангра при старите българи. Това разбира се е дело на друг човек - Вилхелм Шот.

През 1866-та година, той представя доклад в Берлинската Академия на Науките. Темата е интересна: “Алтайски проучвания, или Изследвания от областта на татарските (туранските) езици” -“Altajische studien oder unterzuchungen auf dem gebiete der tatarischen(turanischen) sprachen”.

На с.147 Шот представя цитат от късен турски ръкопис съхраняван в Берлинската библиотека и засягащ името на бога при различни народи: “на български [въпросното име на бога] е тангри” - “in der Bulgaren-sprache ist er [der fragliche name] tangry!”. Това кара Шот за стигне до заключение, че старите българи не са фини, а тюрки.

Австрийският учен изобщо не е притеснен от няколко важни факта:

1.Не е уточнено дали става дума за жителите на град Болгар, чиято реч през Средновековието е тюрска, или се касае за населението на Дунавска България.

2.Българите са познати на различни автори от IV до XIX век, но в продължение на 1500 години,  нито един автор не определя Тангра, или Тангри като име на бог при дедите ни.

3.Сведенията за религията на българите по време на ранното Средновековие са за богове – слънцето, луната, звездите, т.е. за монотеизъм не може да става дума.

4.Сведенията от турския документ са късни, а това предразполага към контаминация – смесване, объркване на имена и събития.

5.Дълго преди времето на Шот, в доста книги е прекрасно обяснено как българите наричат своя бог: “ Deus quidem Bulgarorum lingua Bog dicitur” – “На български език думата за небесния Отец е Бог.” Споменаване каква е българската дума за бог има още в епохата, в която са живели Никита Хониат е Евтимий Зигавин – Βόγ.

Не е изключено, объркването на Вилхелм Шот да е било невинно, но имайки предвид приносите на Йохан Енгел, роденият във Виена Константин Иречек, а и приносите на тюркофила и поданик на Австрийската Империя Арминиус Вамбери, да не забравяме и Геза Фехер, по-скоро може да се говори ако не за заговор, то поне за политическа кампания целяща да попречи на появата на силна българска държава на Балканите.

Дълго време преди Енгел, Шот и Вамбери да се появат на бял свят, цитиращ Биондо, Сабелик и Платина, Мавро Орбини представя господстващото за своето време вярване, че българите са най-могъщият народ, който може да срази турците.

Това безспорно е било така, дедите ни никога не са преставали да се бунтуват и за се борят за свободата си през петте века , през които са подложени на геноцид. До прогонване на окупаторите не се е стигнало защото не е имало масовост.

Тя обаче би била възможна, ако цялото население осъзнало славното си минало и героични подвизи от миналото, придобие както самочувствие, така и решителност да прогони потисниците от земите си. Работата на Паисий, а и книгите на други възрожденци са правели точно това – пробуждали са народа ни и са му давали сили.

За жалост, паралелно на този процес е вървял друг – целящ да отрови съзнанието на българите с унизителни лъжи, като приписването на българите родство с тези, които пет века, подтискат, грабят и колят населението на страната ни.

Австрийците не са ни мразели, но не са имали и интерес да видят възраждането на българската държава. Независима България в истинските ѝ етнически граници би била по-голяма по територия от Автрийската Империя, а хомогенния състав на населението ни пък е предпоставка за много по-голяма стабилност и военен потенциал. Никой не иска съсед и съперник, чиято територия опира на три морета и чието славно минало все още плаши и великите сили.

Може би преувеличавам, може да се бъркам, но изводите си правя въз основа на информацията, която притежавам, а тя на този момент е достатъчно красноречива. Поне за мен, причините за кампанията целяща да скрие истинската ни история, истинските граници на държавата ни, а и приноса ни в европейската история, не се крие в етническа омраза към нас, а просто в упорито преследване на икономически интерес – запазването на цялостта на Австрийската (Австро-Унгарската) Империя.

По ирония на съдбата, въпреки деянията на учени и политици от Австрийската (Австро-Унгарската) Империя, освен свободата си през 1878-ма година, България успява да получи голяма част от дължимото ѝ. От друга страна, Австро-Унгария се разпада 40 години по-късно - през 1918-та година. От 50 000 000 души, поданиците на новата държава Австрия стават 6 420 000. В процентно съотношение, загубата на население е по-голяма от населението, което губи България поради бедствения за нас Берлински договор.

Дали е Божие дело, или случайност не зная, но тези, които са ни навредили, често за пострадвали. Баязид – покорителят на България завършва живота си затворен в клетка, разкарван из различни градове на Азия. Никифор Геник – опожарителят на Плиска и убиец на много невръстни български дечица е обезглавен от бойците на княз Крум, а от черепа му е направена чаша. 

Ако се върнем във времето на бунтаря Спартак, ще видим отново същото – победителите на смелия мъж от народа на медите имат ужасен край. Гней Помпей е заклан като жертвено животно, убити са и останалите членове на семейството му. Марк Крас губи сина си малко преди за загуби главата си, която бива използвана като театрален атрибут в пиесата “Вакханки”, организирана за забавление на царете на Партия и Армения.

Бог може да наказва враговете ни, но само на Божието отмъщение не бива да се разчита. По-добре е човек да постъпва така, че да не му са налага да мисли за отмъщение. На разплата се надяват слабите, докато силните мислят как да станат по-силни и не само мислят, но и действат.

Хубаво е да разберем, че всеки може да стане наш враг и всеки може да стане наш приятел. Мъдрите хора могат да наредят нещата така, че интересите им поне до голяма степен да съвпаднат с интересите на своите съседи. На първо място обаче мъдрият се старае да стане силен защото силният рядко е нападан, но от друга страна мнозина търсят приятелството му.

Бог ни е дал достатъчно дарби, сега обаче на ход ние сме, сега съдбата ни зависи от нас – от това дали можем да страним от пороците, да пренебрегнем егото си и следвайки идеалите на дедите си, да подадем ръка първо на своите сънародници, а после обединени да действаме за общото благо.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=FuoflA1Mjc4

Използвана литература:

1.E.Gibbon, History of decline and fall of the Roman Emprire, Publ. A. Strahan & T. Cadell;, London, 1782;

2.J.Ch. von Engel, Geschichte des Alten Pannoniens und der Bulgaren, nechst einer algemeiner Einleitung in Ungrische und Illyrische Geschichte, Johann Jacob Gebauer, Halle, 1797;

3.P.J.Šafarik’s Slawische Altertümer, Deutsch von M.von Ahrenfeld, herausgegeben aus H.Wuttke, Zw.Band, verlag von W.Engelmann, Leipzig, 1844;

4.W.Schott, Altajische studien oder unterzuchungen auf dem gebiete der tatarischen (turanischen) sprachen, Abhandlungen der Kӧniglichen Akademie der Wissenschaften zu Berlin aus dem Jahre 1866, Druckerei der Kӧniglichen Akademie der Wissenschaften, 1867;

5.C.J.Ireček, Geschichte der Bulgaren, Verlag von F.Tempsky, Prag, 1876;

6.Josefi Simonii Assemani, Kalendaria Ecclesiae universae, Kalendaria Ecclesiae Slavicae sive Graeco-Moschae, Tomus secundus, Sumptibus Fausti Amidei, Romae, MDCCLV;

7.J. Ph. Fallmerayer, Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters, Erster Teil,

In der J.G. Cotta'schen Buchhandlung, Stuttgart und Tübingen, 1830;

8. Johannes Cuspinianus“De Turcorum origine, religione, ac immanissima eorum...” apud Ioan.Stelsium inscuto Burgundiae, Antwerpiae, 1541;

9.Извѣстія Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ. Томъ X, Матеріалы для болгарскихъ древностей. Абоба-Плиска. Ѳедор Иванович Успенскій, Карелъ В. Шкорпилъ, Р. X. Лепоръ, Дмитрий Власьевич Айналовъ, Борисъ Амфиановичъ Панченко, Бог. Еллихъ, Държавна печатница, Софія 1905;

10.М.Орбини, Царството на Славяните, Наука и Изкуство, София, 1983, превод Божан Христов; 

ЗАБРАНЕНИТЕ КНИГИ ПРОГОВАРЯТ

Всеки от нас изгражда вижданията си въз основа на информацията, която притежава. С колкото повече данни разполагаме, толкова по-пълни и по-верни са знанията ни. Веднъж приели нещо и изградили определена гледна точка, ние трудно можем да възприемем различното, независимо от това дали то е логично, или не. Това е причината, създателите на на официалните теории за произхода на българския народ, не само да посадят лъжи, но и да укрият огромно количество ценни сведения.

В случай, че още в началото на ХХ век, учените бяха дали достъп до всички исторически извори, а и бяха споменали, че съществуват книги на български изследователи имащи различни виждания от от общоприетите, то не само народът ни щеше да прозре истината и да изгради високо самочувствие, но и нямаше да се стигне до осакатяване на България с отнемането на изконни наши земи и провеждането на геноцид над стотици хиляди наши братя и сестри в Беломорието, Македония и т.н.  

Васил Златарски, а и съмишлениците му са знаели добре за откритията на Георги Раковски, според когото българите са обитавали Балканите от незапомени времена. Знаели са и за писанията на Отец Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна и др. според които известният с войните с Рим цар Декебал е властвал над предците ни, но набързо обявяват всичко свъзващо ни с далечното минало на Балканите като небивалици.

Иронията е, че самите казионни учени подпомагат съчиняването на небивалици като тази за тюрския произход на старите българи, лишеното от логика, но за жалост общоприето твърдение, че дедите ни са забравили езика си, че са обитавали юрти и са почитали божество с тюрско име Тангра. Днес знаем, че това са невярни неща, но навремето, лишени от алтернативна информация, обикновените хора са били принудени да вярват на “историците”.

Не зная дали някой е правил опит да събере и систематизира работите на всички родолюбиви изследователи, опитали се да се противопоставят на наложените с ориенталски фанатизъм лъжи за миналото и произхода ни. Във всеки случай става дума за много автори намерили истината, а не един-двама самотника търсещи внимание.

Наскоро, благодарение на г-н Петко Атанасов, с посредничеството на г-н Андрей Киряков, получих една интересна книга. Нейното заглавие е “Българският Църковен Въпрос”, написана е от д-р Иван Селимински. Бях силно впечатлен от ерудицията на този човек, който още през XIX век, въпреки оскъдната информация, с която разполага, стига до извода, че историята на българите започва на Балканите и то 1000 години преди Христа.

По ценното е това, че д-р Селимински правилно е изтълкувал писанията на римските (византийските) хронисти като приказка целяща да оправдае поведението на Византийската империя спрямо свободните народи. За старите българи д-р Селимински казва, че са местен народ и нападенията им не са за грабеж, а по политически причини.

Една година след излизането на “Българският Църковен Въпрос”, се появава друга подобна книга, която е написана от Архимандрит Кирил Рилски. Става дума за публикуваната през 1930 година творба “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина:

“ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ  привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“  

Архимандрит Кирил Рилски казва и други интересни неща, които казионните учени за жалост избягват. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни:

“Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа.”  

Авторите д-р Иван Селимински и Архимандрит Кирил Рилски са високо образовани хора, те знаят какво говорят, дават и логични обяснения, за разлика от казионните учени, които обаче разполагат с поддръжка от чужбина и възползвайки се от влиянието си, изолират изследователите представящи изобличаващи официалните теории данни.

Изолирани и поставени в сянка са и писанията на Никола Йонков Владикин. Той публикува една малка, но интересна работа: “История на Древните Траки”. Oще през 1911 година, този автор прави революционното откритие, че сред познатите на египтяните Морски народи са и траките дардани, тевкри и т.н. Писалият преди повече век Йонков-Владикин е разбрал неща, които някои наши учени едва в последните години плахо споменават...и този човек е низвергнат!

Всъщност Никола Йонков-Владикин прави и друго изключително важно откритие, което обяснява защо има прилика между българския и иранските езици. Според авторът “началото на вторичното тракийско, религиозно, езично, изобщо културно влияние в пределите на Персия и Туркестан, трябва да се отнесе към XV век пр. Христа.”

Доводите на прогресивния изледовател се подкрепят от писания на стари автори за деянията на Дионис в Индия и други места в Азия, подкрепа има и от страна на древните топоними в Индия, Иран и Тракия, но следващи покорно на обслужващите чужди политически интереси теории, казионните учени не дават глас на неудобните открития.

ТРАКИЯ по време на Античността- карта на Абрахам Ортелий, в областта Мизия е отбелязано  името българи

Две години след Никола Йонков Владикин, през 1913-та година, друг прогресивен българин Д.П.Даскалов, издава ценна книга. Този автор също не е случаен човек, той член на “Софийското Археологическо Дружество”. В работата си “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати” простично и ясно е казано:  “И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минаватъ стихийно Дунава, не въ силата на извѣстенъ договоръ съ византийците да пазятъ като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са били принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, в качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостровъ: първо – да избавятъ и отнематъ родината на тракийскитѣ и македонскитѣ си събратя от господстващото гръко-римско малцинство...”

Ето, поредният интелигентен и непредубеден човек, който е осъзнал истината, но за жалост не е подкрепен от българските "учени" от своето време. Не е подкрепен и друг доказал любовта си към Отечеството наш сънародник. Става дума за участвалия в подготовката на Априлското въстание Данаил Юруков, който през 1929 година стига до заключението, че ние българите сме потомци на най-старото балканско население:

“Ако говорите съ кой и да е културенъ българинъ отъ Тракия или отъ Източна България, или съ българинъ отъ Македония, изведнъжъ ще забелѣжите акцента на неговото родно наречие. Но не е само това. Въ тритѣ провинции всѫде има подраздѣление на наречията и всѫде тѣ сѫ запазени и се съхраняватъ отъ родъ въ родъ. Дори и въ нѣкои градове се запазватъ особени звукови наречия, които никога не се повлияватъ или измѣнятъ отъ културата. Единъ Панагюрецъ или единъ Копривщенецъ, колкото и младъ да е излѣзълъ отъ града си, дето и да се е училъ, той все пакъ не губи родното си наречие.

Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота? “

Данаил Юруков е стигнал до правилно заключение, макар да няма титлите, подготовката и финансирането на Васил Златарски и  последователите му. Без увъртане, без лутане, без манипулации, родолюбецът доказва своите твърдения, които почиват на фактите и здравия разум.

Това, което е започнато от Отец Паисий, Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, неизвестният автор на "Зографска История", а и Георги Раковски, бива усъвършенствано и допълнено от д-р Иван Селимински, Архимандрит Кирил Рилски, Никола Йонков-Владикин, Д.П. Даскалов и Данаил Юруков.  

He ca никак малко хората, които са се опитали да покажат, че ние българите сме потомци на местен народ. Всъщност има и други радетели на истината, освен горе споменатите. В никакъв случай не бива да забравяме обичащият Родината Цани Гинчев и неговата Тракийска теория. Този изследовател на миналото ни отказва да приеме, че народът наречен от Херодот траки е изчезнал в небитието:

“…аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо… Това е противоречие на логиката! До Юстиниан (6 век) те са си съществували. Идеята за тяхното “изчезване” е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и до днес се мъчат да ни унизят – точно така! – да ни унизят, да унищожат славянския мир, да го претопят за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки…”

Според Цани Гинчев, народите от славянската езикова група са местни, не са идвали отникъде, а теориите за внезапната им поява не са нищо друго освен резултат от идеологията на враговете ни целящи да ни объркат, унизят и покорявайки ни, да заграбят нашите ресурси. Подобно виждане има и един чужденец - Вилхелм Обермюлер:

“ ...Ония народи, които след края на т.н. “Велико преселение на народите” биват наричани “cлавяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирзи и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те бива осмивани, просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистката и панстлавистката тенденциозна история. Но за това и тези историци се виждат принудени, заедно с потока на Великото преселение на народите, да “изтрият” (да представят за “изчезнали”) всички стари народи от земята и след тях да направят така, че да се “появат” съвсем нови, да им се търсят прародини и разбира се като са вложили мъчителна работа без мисъл, не стигат до никакви резултати “ –B. Обермюлер, цитиран от Юлия Хаджи Димитрова, “Gothi, qui et Getae –Готи сиреч Гети”

Немският учен Йохан Густав Куно също не се бои да тръгне против течението и в своята работа за древните народи на Европа: “Кимерийците и библейския Гомер са същите хора, които в по-късни времена се наричат скити, сармати, славяни, венети (венди), или биват наричани така от други народи.”

Куно дава интересни тълкувания на реки от земите на траки и скити. Bargos бива обяснено с брѣгъ-бряг, за Syros е предложено сыръ-влага, на Syrgis е дадено значение строуга-струя, за етимологията на Tierna е дадено определението черна, а названието на Lykos е изтълкувано с лѫка-блато.

Интересни са и тълкуванията на лични и племенни имена: Lipoxais-лѣпъ, Rathagosos-Радогост, Sobadacos-свобода, Katiari-котора-война, т.е. бойци, Limigantes-лемеж,т.е. орачи, земеделци. Изводите на Йохан Густав Куно са логични, но пречат на силните на деня и работите на този буден и съвестен човек потъват в хранилищата на немските библиотеки, а у нас книгите на този буден човек са напълно непознати на широката публика.

Друг обречен на забвение прогресивен автор е Ганчо Ценов. До 1998-ма година не бях чувал изобщо нищо за него. Мои приятели завършили история в София и Велико Търново също не бяха запознати с творбите на посветилия се на България учен.

Неговите открития са неимоверно ценни за Родината, но за жалост остават недопуснати в официалната ни историография. Запознавайки се с книгите на Ценов, с удивление разбрах, че има доказателства за това, че бивайки потомци на най-старото балканско население, ние сме и първите християни на Европа. Пак благодарение на този защитник на истината, разбрах, че библията на Вулфила е създадена за нашите деди, а не за някакви германци, от които няма никакви следи.

ТРАЯНОВА КОЛОНА - изображение на гетите, набедени за германи

Най-големият принос на великия българин обаче бе това, че простичко и точно бе обяснил една мистерия. Става дума за почти мигновеното консолидиране на Дунавска България и превръщането ѝ в сериозен съперник на Римската Империя (Византия).

Като цяло, нашите историци твърдят, че през VI-VII век, от земите край Припятските блата в Украйна, са дошли старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са асимилирали, или избили местното население. По-късно, в края на VII век, славяните били покорени от дошлите от Азия прабългари, които макар да били носители на висока култура, взели че забравили езика си и приели този на примитивните славяни.

Тази невероятна глупост бе преподавана на няколко поколения студенти и успя да се задържи само с фанатично натрапване и преследване на всеки осмелил се да изкаже критика. Невъзможно е три различни народа, имащи различни езици, различна култура и различна религия, да се обединят бързо, та това е направо чудо!

Ако разгледаме внимателно теорията на Ценов, ще разберем как се е случило чудото. Според този учен, старите българи не са азиатци, а местно население, потомци на древните балкански народи ( като най-многобройният елемент е представен от мизите). За дунавските славяни (само за дунавските славяни, а не за тристата милиона представители на слав. езикова група), Ценов представи ясни доказателства, че са потомци на гетите, т.е. не може да се говори за чужд народ.

ТРАЯНОВА КОЛОНА изображения на гети, които по време на Средновековието са наречени Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, Sclavos, Σκλαβηνοι
 

http://static.newworldencyclopedia.org/2/28/Comati_dacians_romanian_goverment_picture.jpg

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Dacia

Така всичко изведнъж става логично и лесно за разбиране. В края на VII век, се обединяват три групи на един и същ народ, който в далечното минало е носил името траки. Не е трудно да се осъзнае, че през 680-681-ва година, княз Аспарух побеждава Римската Империя (Византия) защото е подпомогнат не само от гетите наречени славени, но и от сродното местно население. 

До този момент, това местно тракийско население е давало най-добрите войници на Римската Империя (Византия), но желаейки свобода, се присъединява към своите независими братя от земите на север от Дунава.

Тезата на Ценов е логична, тя обяснява защо няма следи от тюрски, или ирански субстрат в старобългарския, т.е. старите българи никога не са губили езика си, нито културата си. Българската реч не е нищо друго освен развита форма на езика говорен от Орфей, Залмоксис, а и героите прославили се със своята смелост в Троянската война.

Ако Ценов бе подкрепен от своите колеги и всички заедно се бяха заели да задълбочат проучванията си, неминуемо щеше да се стигне до заключението, че хората наричани в древността траки не са били изолиран народ, а са имали свои роднини, които са обитавали Западните Балкани, Средна и Източна Европа.

Ето за това българският показва близост с хърватски, словенски, а и украински. Докато хървати и словени са потомци на тракийските роднини - илирите, наричани още венети, то украинците са наследници на скито-сарматите.

Самото название славяни, или както е правилно славени се налага като колективно име доста бавно. През късната Античност то важи само за гетите, после бива прието от адриатическите венети – предци на словени и словаци. Векове по-късно бива употребено за населението на Полша, след XVII век започва да се употребява и за руснаците.

Имайки предвид обхвата на старите землища на траките, а и тяхната роля в разпространяването на знания и култура, можем да кажем, че дедите ни се явават кръстниците, а дори и учителите на славянската езикова общност, която днес е представена от 300 000 000 души.

За жалост, когато са писани историите на европейските народи, тази истина не отърва нито на интересите на германската историческа школа, нито на учените от Руската Империя. Немските и австрийските историци определят народите от славянската езикова група като неспособни да се управляват сами, т.е. трябва да са винаги под германска власт. Славните гети, познати и като готи биват наречени германи и са използвани за повдигане на самочувствието на германските народи.

За историците от Руската Империя  е важно да се приеме, че името славяни е възникнало на север от Балканите и от там е започнало разпространяването на хората от славянската езикова общност. Това е и причината през XVII век да се появи легендата, че библейския Мосхос – праотецът на славяните, е дал името на река Москва. Така се търси легитимиране на желанието на императорите на Русия да се представят като покровители на хората от славянската езикова група.

Това са основните причини за изкривяването на българската история. Поради факта, че когато другите народи се писали историята си –XVII-XIX век, и най-безсрамно са крали от нашата, ние сме били подложени на геноцид , не е имало кой да потърси сметка на крадците. А дори и да сме били свободни, петте века кланета (XIV-XIX век ) така са разредили някога големия и силен български народ, че нямаме възможност да окажем политически натиск и да поискаме своето. Като добавим и сервилното поведение на нашите учени от началото и средата на ХХ век, става ясно защо светът си е изградил такава невярна представа за нас.

Времената се менят обаче. Макар понастоящем също да бъдат разпространявани лъжи за произхода ни, вече изобличаването е по-лесно. Днес имаме достъп до много документи, можем да почерпим данни от игнорирани в миналото работи на съвестни историци, археолози и езиковеди. Също така сме в състояние да систематизираме намереното и да го разпространим не само сред сънародниците си, но и сред другите народи.

Нека се знае, че сме потомци на учителите на Европа, нека се знае, че дедите ни създадоха човеколюбиви доктрини дълги векове преди други хора да направят това. Нека се знае, че сме кръстници и наставници на общност от 300 000 000 души. Нека се знае, че сме дали много на света и, ако не извинение, то ни са ни дължими  признателност и благодарност.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM&t=1021s

Използвана литература:

 1.Д-р И.Селимински, Българският Цъковен Въпрос, Булга Медия, 2018;

2.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

3.Д. Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Георги Д. Юруковъ - Ул. Бѣлчевъ, № 28, София 1926;

4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.Ю.Хаджи Димитрова, Gothi, qui et Getae -Готи сиреч Гети, Перпериком, София, 2012;

6.Д.П.Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, най-ново изслѣдване по историко-археологически паметници, София, 1913, (фототипно издание);

7.Н.Йонков-Владикин, История на Древните Траки от новокаменния период до цар Борис, Хелиопол, 2010;

8.J.G.Cuno, Vorschungen im Gebiete der Altem Vӧlkerkunde, Erster Teil, Die Skythen, Ed. Eggers, Gebr.Borntraeger, Berlin, MDCCCLXXI;

9. Тракийската Теория на Цани Гинчев http://www.otizvora.com/2009/01/352

КАКВО КАЗВА МАВРО ОРБИНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ?

Почти всеки от нас знае за Отец Паисий и неговата история. Малко обаче са тези, на които е известно какви извори е използвал великият родолюбец. Един от авторите е Мавро Орбини – създателят на “Царството на Славяните”. Преди този човек, никой не е систематизирал и описвал миналото на българите. Работата на Орбини е доста обемиста, използвани са слабо известни сведения на значителен брой летописци - над 200, а това доказва, че става дума за сериозен труд.

В старият ми блог, а и в различни форуми се намериха хора, които разпространаваха твърдението, че Мавро Орбини представя българите в неблагоприятна светлина. Не мога да отреча, че произведението на стария хърватски писател е политизирано. По този въпрос е излишно да се спори. Напълно е възможно Орбини да е придал умишлено по-голяма важност на държавите на сърби и хървати, за да им даде увереност в бъдещата борба с Османската Империя.

Спрямо българите обаче Орбини е обективен. Нещата, които казва за дедите ни не бих ги определил като негативни. Ето и част от тях, това са думите на Орбини:

“ В този трактат за българите ще се наложи да споменавам името на ромеите, но нека читателят знае, че не се касае за римляни, а за гърци, защото след като Константин Велики премести трона си в Константинопол, гърците се нарекли ромеи.  Войнственият български народ бил постоянно в борби с тях и създал много грижи на Източната Империя, на която най-подир наложил данък. Този народ доказал воинските си качества и в следващите времена. За това не случайно Биондо, Сабелик и Платина са казвали, че това е най-могъщият народ, който би могъл да срази турците.

Авторите, от които са почерпани данните за настоящият трактат са предимно гръцки. Както казахме, българите често са воювали с гърците и нанасяли щети на цялата тяхна империя. Следователно лесно е да се разбере, че тези автори са писали за българите не съвсем искрено и са премълчали много техни благородни и героични дела, извършени против техните императори.“

Още в началото на XVII век Орбини е осъзнал една неоспорима истина, а именно, че не може да се разчита на гръцките летописци поради тяхната предубеденост. Да обаче голяма част от нашите учени приемат за чиста монета твърденията на задъханият от омраза Теофан, който прави опит да изкара дедите ни новопоявил се народ. В такъв случай кой заема страната на българите – Орбини, или определена група от учените ни?

Някои наши изследователи отказват да приемат за истинно сведението, че е имало битка между лангобарди и стари българи през 450 г. в Северна Унгария. Не можело толкова рано дедите ни да са в Европа и то средната й част. Орбини не само съобщава за това събитие, но посочва и друго, доста по-ранно. В книгата си старият летописец твърди, че според Касиодор, още в краят на IV век – 390 г. българите са били в конфликт с римлянитe край Сирмиум. Това е разположения днес на сръбска територия град Стремска Митровица.

Сведението пасва прекрасно на разказа на Г.Кодин, че (имащите български имена) Плиска и Преслав са строени по времето на Константин Велики – IV век. В хармония с данните на Мавро Орбини е и картата на Св. Йероним, на която е написано Мизия, а също и България. Този документ е също от – IV век. 

През IV век в земите на юг от Дунава няма нито тюрки, нито иранци. Тракия е обитавана от своето кореннно население, а също така римски и гръцки колонисти. Чужденците са живели в градовете, докато местното население е обитавало селата. След като Орбини, а и други извори поставят българите на юг от Дунава през IV век, това означава, че българите спадат към народа наричан от чужденците с името траки. Това прочее доказаха и няколко генетични изследвания.

Друга заслуга на Орбини е споменаването на титлите на нашите владетели. Тях той нарича князе, царе, водачи, но нито един  път не употребява думата хан.  Самата ни държава е наречена царство, а не ханство, или хаганат. По принцип думата хан не е споменавана никога като титла на старите българи. Няма епиграфски паметници от територията на България с присъстваща дума хан.За пореден път се уверяваме, че Орбини е доста по-обективен от някои наши учени и съвсем незаслужено му бива създаван негативен образ.

Орбини представя интересни данни и за християнството на българите. Той не е съгласен с това, че нашия народ е покръстен през IX век. Цитирайки стария летописец Биондо, авторът на “Царството на Славяните” твърди, че българите са приели християнството много преди IX век, но после станали схизматици. Това само означава, че веруюто на ддеите ни се е различавало от това на гърците. Цар Борис I не внася нова религия в България, а e принуден да наложи едно различно верую.

Неотдавна проф. Чилингиров доказа убедително, че християнството е пуснало корени по нашите земи още през I век, че Апостол Павел лично е въвел дедите ни в учението на Христос. Де факто българите са първите истински християни, дедите ни са успели за запазят истинското християнство дълги векове, докато други народи са го изменили така, че да пасва на плановете им за власт над други народи.

В работата на Орбини намираме и други сведения. Като всеки обективен автор Орбини отваря дума и за негативни неща. Такива несъмнено е имало. Наивно е да мислим, че всички наши предци са били добри и почтени хора. Светци и злодеи има всеки народ, ние не правим изключение.

Орбини пише за обезглавяването на Никифор и за направата на чаша от черепа му. С горчиви думи е описана и смърта на много кръстоносци. Тук едва ли има преувеличение, но поведението на дедите ни може да се обясни с варварското държание както на Никифор в Плиска, така и на кръстоносците. Те просто са получили справедливото си възмездие за ужасните престъпления спрямо нашия народ. На зла круша зъл прът.

В краят на работата си Орбини разказва и за намесата на българите в политическите дела на сърби и други народи. На това място дедите ни са обрисувани като деспотични и амбициозни хора сремещи се към териториално разширение. По онова време обаче (а и днес) това е било нещо напълно нормално. С колкото повече земя и ресурси разполага един народ, толкова по-голям е шанса му да оцелее. Стремежът на старите българи към власт и земя е нещо разбираемо. Да не забравяме и това, че средновековната територия на България е доста по-малка от изконните владения на дедите ни. Това, което е описано като претенции за територии е де факто иск за своето.

                                                            http://btourism.com/pix/73.jpg

Разказът за българите, Орбини завършва с огорчение. Той споменава, че дедите ни са могъщ народ с огромен потенциал, но вътрешните им противоречия са станали причина държавата да падне в ръцете на турците. 

Вината Орбини прехвърля на управляващата прослойка, на царете, които са разделили не само земята но и народът на България, който в миналото бивайки единен се е справял не с един, а с много противници.

За жалост последните дни на България описани от Орбини приличат много на ситуацията днес. Политиците и техните чуждестранни покровители успяха да разединят българския народ, да вкарат горяща главня в сърцето му. Вместо да се обичаме един друг, да се защитаваме и помагаме, ние биваме насъсквани да мразим един друг. Това просто няма как да свърши добре, а печелившите със сигурност няма да са българи.

Вярвам обаче, че има надежда да се измъкнем от блатото на безизходицата. Вярвам, че повечето от нас ще намерят сили да подат ръка на тези, които считат за противници и да им предложат приятелство. Нека не позволяваме на шепа жалки човечета да затрият най-древната държава на Европа! Ние не сме се родили сини, жълти, или червени. Родили сме се българи и е редно да се държим като такива. България няма нужда от партии, а от Родолюбци!

Използвана литература:

М.Орбини, Царството на Славяните, Наука и Изкуство, София, 1983, превод Божан Христов; 

ПП. От известно време има технически проблеми с блога. Даването на отговор на коментар, а и одобряването на коментар често е затруднено. Надявам се в скоро време да мога да дам отговор на всички коментиращи.