МИСТЕРИЯТА НА СЕРДИТЕ – ОСНОВАТЕЛИТЕ НА НАШАТА СТОЛИЦА

България е дом на най-древните градове на Европа: тези край Юнаците, Пазарджишко и Провадия Варненско. Съперничещо им по възраст е появилото се на мястото на Пловдивското Яса Тепе селище, което макар да няма защитна система в началния стадий на своето развитието, е уникално по рода си защото е обитаемо от Каменната епоха, та до ново време.

София също има какво да покаже, на територията на сторицата ни, по-точно в кв. “Гео Милев” е разкрит град на близо 8000 години. Става дума за така нареченото Слатинско Неолитно Селище. To впечатлява не само с огромната си възраст, но също и с умело изработената, a и красиво украсена керамика. По-късно, през Бронзовата епоха може да се говори за трайно обитаване и на днешния център на столицата ни.

Дали хората, които живеят на същото място по времето на началната експанзия на Римската Империя е трудно да се каже. Някои от траките са оставали по старите си места хилядолетия наред, други са се местили, но е факт, че когато легионите на Вечния град навлизат в страната ни, на мястото на столицата ни, те намират селище, което не е никак малко. По името на обитаелите си, познати на Тит Ливий и др. стари автори като като серди/сарди мястото получава името Сердика/Сардика (Serdica/ Σαρδική).

Карта на Густав Дройсен показваща локацията на сердите в Тракия

По време на късната Античност, градът е укрепен и добре уреден. Пленен от красотата му, произлизащият от средите на мизите (наречени в по-късни времена българи бел.моя) император Константин Велики казва: “Serdica mea Romma est” – Сердика е моят Рим. Mалко е оставало и в началото на IV век, селището е щяло да се превърне в столица на Римската Империя.

Останки от величието на древната Сердика - любимото място на Константин Велики

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/StGeorgeRotundaSofia.JPG/800px-StGeorgeRotundaSofia.JPG

Макар старите автори да определят сердите като роднини на меди, мизи и др. траки, в ново време се правят доста опити, обитавалите територията на София наши предци да бъдат изкарани всичко друго, но не и принадлежащи на народа на Орфей. Сякаш някаква зла сила принуждава историците да пренебрегват важни факти.

Един от първите, които отделят сердите от изконното население на Тракия е лингвистът Ханс Крае. B работа на Димитър Дечев е отразено виждането на немския учен, че живеещите край Витоша (древната Скомброс) хора не за траки, а за илири. Като цяло, илирите са древните обитатели на земите на Сърбия, Хърватско, Черна Гора, Словения, Словакия и т.н.

Причина за твърдението на германския учен е споменатото от Плиний име на обитаващите Илирия сардеати/Sardeates -Plin.III.142. Странно е как способен учен като Крае не е обърнал внимание, че ползваният от него автор, а именно Плиний Стари пише също и за скитски сарди: Sardi Scythiae, като ги разполага в Черноморските степи -Plin.IV.83.

Трябва да се добави и друга важна подробност, а именно това, че в Скития живеят доста траки: гети, тирагети, костобоки, саи, агатирзи, карпи и др. В самата Илирия пък е локализиран тракийския град Терми-дава. Бърнард Хендерсън смята, че въпросното селище е обитавано от даки.

Присъствието на тракийските серди на места извън Тракия не е мистерия. Няма нищо странно и неестествено един народ да основе колонии на различни места. Херодот разказва за това, че по начало бригите обитавали територията на Македония, но след преселението си в Мала Азия станали известни като фриги-Her.7.73. Страбон разказва за друга мащабна миграция, в която описва заселването на Пелопонес (Южна Гърция) от фриги (дълго преди Троянската война) -VII.7.1. Павзаний пък дава сведения за колонизацията на остров Сицилия от фриги, чиито стари територии са били край река Скамандър -Paus. 5.25.6.

Защо в такъв случай да се учудваме, че има траки серди в съседните Илирия, Скития, а дори и на други места? Та това е нещо напълно нормално и всеки изследовател на миналото би трябвало да го знае. Както Херодот, така също Страбон и Павзаний са основни стари автори, чието познаване е задължително за всеки историк и езиковед.

Освен Xaнс Крае, има и други автори, които правят опити да отделят сердите от групата на древнобалканските народи. Цитирайки Борис Геров, Георги Михайлов изказва мнение, че сердите са келти, които са се установили в земите ни през IV-III в.пр.Христа, но по-късно са се тракизирали. Георги Михайлов уточнява, че твърдението му засягащо произхода на сердите се основава на убедителни (?) доказателства от областите на археологията и лингвистиката. За жалост, конкретни  примери изобщо не са дадени.

Факт е, че нито един хроникьор от времето на Античността не определя сердите като преселници от Галия. Сердите са споменати от Тит Ливий и Дион Касий, но на тези автори и през ум не им минава да определят сердите като част от галското (келтското семейство). В галския речник на Жорж Дотен не е отбелязано племе serdi, sardi, няма даже галска дума с корен sard/serd.

Защо учени като Борис Геров, Георги Михайлов и др., са решили да припишат келтски произход на основателите на Сердика, е трудно за обяснение. За мен това е напълно лишено от всякаква логика решение. Слава Богу, още в средата на 80-те години на ХХ век, се намират учени, които да оспорят аргументирано опитите на техните колеги за изкарат сердите келти.

Ето какво пише Мечислав Домарадски: “Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.”.

Самото име серди, езиковедът Вилхелм Томашек (цит. от Димитър Дечев) тълкува с помощта на санскр. carda-група, стадо, блг. чърда-стадо, ствиснем., herta-елен.С това виждане не мога да се съглася, смятам, че серди означава сърцати, храбри хора, като най-добро обяснение може да се даде със стблг. срьдьце-сърце. Други сродни думи са лит. širdìs-сърце, латв. sir̂ds-сърце, мъжество, гняв, авест. zǝrǝd-сърце.

Вариацията серди-сарди, Сардика-Сердика се явава диалектна особеност на езика на Орфей. Тя се проявава и във вариациите дева-дава, като в Пулпу-дева, Ита-дава, а и в речните имена Атрус, (И)етерус. Това реално е типичното за българския език явление екане и якане, както преди време отбеляза акад. Владимир Георгиев: “Тук колебанието между a, ia (= ja) от една страна и ie, е от друга е засвидетелствано не само в античността, но и в съвременния български език.”

Когато разгледаме подробно наличната информация за сердите, виждаме, че както от гледна точна на историята, така и от гледна точка на археологията и лингвистиката, няма никакви основания старите обитатели на столицата ни да бъдат отделяни от местното тракийско население.

Сердите не само спадат към древнобалканските народи наричани от гърците траки, но и са едни от най-ранно споменатите в историята наши деди. По ирония на съдбата, най-рано името им е регистрирано не е в писанията на гръцки и римски автори, а в египетски документи от Бронзовата епоха XIV-XII в.пр. Христа., т.е. преди около 3400-3500 години.

Тези наши предци наричани шерден, шардунаш, поради физическата си сила и високи воински качества са били избрани да служат на фараонът Аменхотеп III (1391–1353 г.пр.Христа). Според Салимбети и Дамато, шерден са сред личната охрана на Рамзес Велики (1279-1213) [x].

На пръв поглед е странно да се говори за присъствие на древнобалкански народи в Египет по време на Бронзовата епоха. Рално обаче, миграциите на източноевропейци в посока Анатолия и Северна Африка са започнали доста по-рано и са няколко на брой.

Точно кога са дошли сердите в земите край Нил е трудно да се каже с абсолютна сигурност. Възможно е те да са взели участие в похода на гетския цар Тананус срещу египетския владетел Весосис, за който разказва Йордан- Jord.Get.(47). За това събитие разказва и Херодот, но за египетския монарх е употребено името Сесострис. Навярно старите автори са имали предвид фараонът Сенусрет III.

Според Йордан гетите не успяват да завземат Египет, но не е изключено, част от тях, или част от техните съюзници да са останали в пограничните региони, като след време, при подобряване на отношенията с египтяните, определена група серди да са минали на служба при Аменхотеп III.

Серди шерден, изобразени на египетски релефи (Salimbeti & D'Amato)

 http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples10.jpg

Това дава логично обяснение на тяхното присъствие толкова далеч от Балканите. Става ясно и защо, в по-късни времена, когато принудени от сериозни климатични промени (1210-100 г.пр.Христа) редица балкански народи се прехвърлят в Мала Азия, а по-късно се отправят и към Египет, сердите се приcъединяват към тях.

Мечове принадлежащи на сердите шерден, изобр. (Salimbeti &D'Amato)

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples74.jpg

Съюзени със своите роднини  мизи, тевкри, дардани, беси, пеласги и др., сердите стават част от могъща коалиция, чиято цел е сломяването на египетската армия и заселване в страната на пирамидите, която е останала незасегната от климатичните промени направили живота на Балканите труден.

По-времето на Рамзес Велики битките са ожесточени и само хитрата политика на този властелин, а и на наследника му Меренпта, успява да спаси страната. Част от оцелелите серди се завръщат в родните си места на Балканите, но друга група се установява на остров в Средиземно море. Този остров получава тяхното име:  Сардиния.

Бронзови статуи от Сардиния, представящи древните бойци серди, шерден, изобр. (Salimbeti & D'Amato)

 http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples24.jpg

Историята за заселването на стари балканци в Сардиния може да звучи странно, дори неправдоподобно, но как иначе да обясним високата концентрация на генетичния маркер I2 при сардинците. Този маркер е най-често срещания при нас българите, а при други балкански народи, докато при населяващите Западна Европа италианци, немци, французи, испанци и др. е сравнително рядък.

Съществуват и други доказателства, които потвърждават, че хората дали името на остров Сардиния са дошли от Балканите. Благодарение на стари автори като Клавдий Птолемей ние разполагаме с древни имена на селища и местности от територията на Сардиния.

Най-интересните са: Езеронис, Гордитаниум, Темус, към тях трябва да добавим и местното име Скапитани-Ptol.III.3. Съотвествията от тракийската ономастика са: Eзара, Гордион, Темено дури, Скапте сюле. Тълкуване на значението на тези древни названия можем да получим с блг. езеро, град, темен-тъмен диал., стблг. скопити-скопявам, режа.

При местното име (етникон) Скапетани намираме същата особеност, която се среща в тракийски племенни и местни имена като дардани, агриани. По същият начин, с частицата –ани,  до ден днешен при нас българите се образуват местни имена като например Добрудж-ани, Сопотч-ани, Пловдивч-ани и т.н.

Уверяваме се, че макар сердите да са се заселили на островът получил името им преди около три хиляди и двеста години, следите от тяхното присъствие не са изчезнали. Поради силното влияние на финикийци и римляни, да не забравяме и огромната пропаст от време – над 3200 години, потомците са балканските серди са забравили корените си, но ние техните роднини можем да разбулим забуленото в мъгла минало и да обогатим историята си.

Вместо да считаме основателите на столицата ни за чужденци, ние ще знаем, а и ще популяризираме информацията, че сердите са древен балкански народ, части, от който са се заселили в Скития, Илирия, а дори и Египет. Серди са дали името на остров Сардиния, служили и в армията на Рим, по-точно в легионите стационирани в Британия. Там е намерен доста добре запазеният паментник на родения в Сердика Лонгин Сдапезе.

Надгробен паметник на родения в Сердика тракиец Лонгин Сдапезе, Колчестър, Британия, изобр. Jason Scott Wills

https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_large.jpg

Ето, ако не следваме покорно нагласените нескопосано истории, които този или онзи авторитет лансират, можем да се натъкнем на много интересни, а и важни неща. Едно е да вярваме, че основите на столицата ни са положени от чужди хора, а съвсем друго е да сме се уверили, че дедите ни са създателите на Сердика, че са били силни хора, които са оставили отпечатък навсякъде където са стъпили.

Използвана литература:

D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

B.W.Hendeson, Five Roman emperors: Vespasian, Titus, Domitian, Nerva, Trajan, A.D. 69-117, Barnes & Noble, New York, 1969;

М. Домарадски, Келтите на Балканския полуостров, IV—I в. пр.н.е. Изд. Наука и изкуство, София, 1984;

Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

Г.Михайлов, Траките,

A.R.David, Handbook to Life in Ancient Egypt, Oxford University Press, New York, 1998;

C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

G.Dottin, La Langue Gaulloise, Librarie Klincksieck, Paris, 1918;

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

Извори от интернет:

Слатинско неолитно селище (посл.вид. 11-08-2019)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5

Thermidava (посл.вид. 11-08-2019) https://en.wikipedia.org/wiki/Thermidava

Mohamed Raafat Abbas,  A Survey of the Military Role of the Sherden Warriors in the Egyptian Army during the Ramesside Period (посл.вид. 11-08-2019)

http://www.enim-egyptologie.fr/revue/2017/2/Abbas_ENiM10_p7-23.swf.pdf

A.Salimbeti, R.D’Amato, Webdesign S.Gröner, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples  (посл.вид. 11-08-2019) http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

Сенусрет III (посл.вид. 11-08-2019) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%82_III

Haplogroup I2 (Y DNA) (посл.вид. 11-08-2019)

https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_I2_Y-DNA.shtml

Pausanias, Description of Greece, (посл.вид. 11-08-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6

Ptolemy, book III, Location of Sardinia island (посл.вид. 11-08-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/3*.html

ГЕНЕТИКАТА ДОКАЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ НА БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ ПО ВРЕМЕ НА АНТИЧНОСТТА

С напредването на науката става все по-лесно да разберем истината за произхода на народа ни. В миналото се разчиташе предимно на сведения от работите на летописци, но като се има предвид, че ползваните исторически извори са сътворени от враговете на дедите ни,  не е трудно да се заключи, че на тази информация не трябва да се гледа като солидно доказателство.

Не е тайна, че в различни писания, чуждите хроникьори са представили “идването” на българите в различни времена, а и по различен начин. Съдейки по картата на Св. Йероним, трябва да заключим, че хора с име българи са населявали страната ни още през III век. Все пак нужно е много време преди голяма област като Мизия да получи новото име България, което роденият на Балканите Йероним документира по времето на император Константин Велики – началото на  IV век.

От друга страна, според Лъв Дякон, дедите ни са дошли на юг от Дунава едва по времето на император Юстиан Ринотмет – 705-711 година, т.е. през VIII век. Налице е около 500 години разлика, а това е индикация, че някои от старите автори са лъгали здраво. Кой е прав – благият християнин Св. Йероним, или “забравилият” важни факти Лъв Дякон?

Неотдавна генетиката даде отговор на този важен въпрос. Благодарение на мащабните проучвания стана ясно, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на обитавалото земите ни население от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха. Във вените на голяма част от нас тече същата кръв каквато е текла във вените на хората познати като първите земеделци и скотовъдци на Европа, на хората сътворили блестящата Варненска цивилизация, на тези, които най-рано създадоха човеколюбива доктрина.

Една от хаплогрупите типични за народа ни носи името EV-13. Учените смятат, че хора, които са носители на тази хаплогрупа, са обитавали Балканите преди 10 000 години – времето на Мезолита. Несъмнено, представителите на EV-13 се явяват един от основните елементи на етноса, наречен в Античността траки, а по-късно и българи.

Не само нашите генетици свързват EV-13 с дедите ни, които гърците назовават траки. Преди време, английските учени останаха силно изненадани от присъствието на тази хаплогрупа сред населението на Британските острови. Обяснение на мистерията бе дадено с идването на траки по времето на доминацията на Римската Империя.

Действително, бивайки едри, силни и храбри мъже, дедите ни са запълвали не само преторианската гвардия, но и легионите на Вечния град. Неслучайно, най-способните пълководци на империята от времето на късната Античност са роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций.

През IV век,  един римски автор изказва своето възхищение от качествата на нашите деди, записвайки в “Totus  Orbis  Descriptio”, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. 

По-късно, император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.’’

Съществуват  достатъчно данни за това, че определена част от дедите ни, които са служили в римските легиони, са били квартирувани в земите на Британия. Преди няколко години, Стивън Бърд публикува една доста интересна работа: “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”.

Цитирайки Джарет, Стивън Бърд споменава, че до този момент са намерени сведения за тридесет и седем различни тракийски военни контингента в пределите на Римската Империя. За присъствието на траки в различни региони на Британия по време на Античността има убедителни доказателства. Карингтън съобщава за погребения на четири войника от Legio II Adiutrix, за които става ясно, че са родом от намиращият се в Южните Балкани град  Апрос (значението на топонима е обяснимо със стблг. вепръ-глиган).

По-интересно е това, че британското селище, в които тези представители на дедите ни служат носи името Дева. Това е индикация, че реално броят на траките в това място ще да е бил голям и те дори са дали свое название на мястото, което са обитавали.

Във времето на Античността, градове с елемент -дева, дава се срещат у нас в изобилие. Едно от старите имена на Пловдив е Пулпу-дева, други подобни названия са Куми-дева, Дане-дева, Ита-дева, Мури-дева, Скаи-дава, Суки-дава. Обяснение за дева-дава, Вл.Георгиев дава с блг. девам, дявам-полагам, т.е. установявам се, полагам основи, правя стан.

Отново край британското селище Дева е намерен гроб на ветеран, чиято националност е ясно упомената “Bessus natione” – бес по произход. Важна подробност е и това, че недалеч от Дева е била стационирана Първа Дакийска Кохорта - cohors Primae Dacorum. На друго място, в Колчестър също са открити следи от присъствието на дедите ни. Стивън Бърд е публикувал текста от надробния надпис на тракиец, родом от Сердика (София) :

Longinus Sdapeze  |  matygi f(ilius) duplicarius  |

ala prima Tracum pago  | 

Sardi(ca) anno(rum) XL aeror(um) XV  |

heredes exs testam(ento) [f(aciendum)] c(urauerunt |

h(ic) s(itus) e(st)

https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_medium.jpg

Тракийски контингент е имало и в региона на Глостър. Там е намерен забележителен паметник на легионер кавалерист, като иконографията на изображението наподобява тази на паметниците на Хероса. Слава Богу, запазен е и надписа и така научаваме какво е било името на погребания легионер:

Rufus Sita, eques Cohortis VI
Thracum, annorum XL, stipendiorum XXII.
Heredes ex testamento faciendum curaverunt.

Hic situs est.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/342px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Древен епиграфски паметник, на който се споменават дакийски войници стационирани в Британия

http://www.midgleywebpages.com/dacian.gif

Подобно на всеки съвестен учен, Стивън Бърд уточнява, че тепърва трябва да се установи със сигурност дали носителите на (типичната за Балканите) хаплогрупа EV-13 обитаващи Северен Уелс и Югоизточна Англия са преставители на миграция от едно и също време, или става дума за две отделни преселнически вълни.

Г-н Бърд споменава и това, че все още не е напълно ясно и кога са дошли в Британия и носителите на друга чужда за Британия хаплогрупа, а именно J2, дали предците на тези хора са дошли по време на римския период, или не?

Тук е мястото да се спомене, че типична за нас българите е не само хаплогрупата EV-13, но също и J2. Генетиците смятат, че на Балканите, носители на тази хаплогрупа са се появили по време на Неолита. С други думи – носителите на J2 също са един от елементите на тракийския етнос и присъствието на в Британия може да се свърже със стационирането на тракийски легионери там по времето на Античността.

Навярно понеже работата на г-н Бърд е публикувана през 2007, а мащабните генетични проучвания у нас станаха известни в периода 2011-2013 година, той не е свързал носителите на J2 в Британия с идването на траки по времето на римската доминация. Въпрос на време е това да бъде направено и когато това стане, ще придобием по-ясна представа за ролята на дедите ни в ранната история на Британия.

Междувременно, благодарение на генетично проучване в Ирландия стана ясно, че част от предците на ирландците не спадат към местното население, а са дошли от Източна Европа и Близкия Изток. Визира се най-вероятно Мала Азия, която е обитавана от траките фриги, тевкри, витини, халиби, бебрики, а и мизите, за които Димитър Хоматиан обяснява, че по негово време вече се наричат българи.

В този случай, генетиците не тълкуват присъствието на екзотични хаплогрупи в Ирландия с римското владичество в Британия, а с идване на източно европейци по време на Бронзовата епоха. Излиза, че споменатото идване на болги в “Книга на Нашествията в Ирландия” не е плод на въображението на автора, а реалност.

Със задълбочаването на генетичните проучвания и съгласуването им с данни от археологията, ономастиката и т.н. ще стане напълно ясно точно в кои периоди от време дедите ни са пристигнали в Британия и каква е била ролята им там. Във всеки случай, преданията описват дошлите от Тракия болги като народ, който създава първите закони на Ирландия е въвежда ред в страната.

Малко по-малко става ясно, че господствалите в историграфията вярвания за азиатския произход на старите българи и за изчезването на тарките, са заблуди и то вредни за страната ни заблуди, които са допринесли значително не само за разединяването на народа ни, но и до загуба на територии и население.

Редно е учените ни да започнат да се държат като истински учени, т.е. да се съобразяват с новата информация, да я интерпретират правилно, а и да признаят грешките си. Защитаването на догмите с фанатизъм няма бъдеще, а тези, които го правят могат да са сигурни само в едно нещо – с това си поведение, те ще спечелят народното презрение.

В науката няма място за скромност и плахост породена от това, че определени изводи ще разсърдят влиятелни хора. Българите имат право да знаят истинската си история, имат право на високо самочувствие, имат право на по-добър живот. Това няма как да стане, ако в чужбина, а и у нас биват лансирани недоказани и неверни неща, които мачкат съзнанието ни. 

В Новия Завет е казано – “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!”. Истината за произхода и заслугите на дедите ни не само ще ни направи свободни, но ще ни даде и сили сами да иградим по-добро бъдеще.

Използвана литература:

1.Steven C.Bird, “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

2.Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry - Sena Karachanak  Viola Grugni  Simona Fornarino Desislava Nesheva Nadia Al-Zahery Vincenza Battaglia Valeria Carossa Yordan Yordanov Antonio Torroni Angel S. Galabov Draga Toncheva  Ornella Semino

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

3.С.Карачанак-Янкова, ГЕНЕТИЧНА СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ПО Y-ХРОМОЗОМАТА И МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК, дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” Област на висше образование: 4. „Природни науки, математика и информатика” Професионално направление: 4.3. „Биологически науки” Докторска програма: „Генетика” НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ДРАГА ТОНЧЕВА, ДБН София, 2013;

http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf
4.P10.80 - Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians

S. Karachanak^1,2, V. Grugni², D. Nesheva¹, V. Battaglia², S. Fornarino^2,3, N. Al-Zahery², V. Carossa², Y. Yordanov⁴, A. Galabov⁵, B. Atanasov⁶, A. Torroni², D. Toncheva¹, O. Semino²; 
¹Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ²Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, ³Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, ⁴Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ⁵The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ⁶Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, The Netherlands, May 28 - 31, 2011

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

5. Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe

https://www.theguardian.com/science/2015/dec/28/origins-of-the-irish-down-to-mass-migration-ancient-dna-confirms

6.Longinus Sdapeze https://www.geni.com/people/Longinus-Sdapeze/6000000010293540036

7.Camboglanna the site of King Arthur’s final battle 537-539 AD

http://www.midgleywebpages.com/camlann.html

8.C.U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Bowne & Nolan, Dublin, 1887;

ВИНАГИ КОГАТО И КЪДЕТО ИЗЧЕЗНАТ ТРАКИ, СЕ ПОЯВЯВАТ БЪЛГАРИ

Поддръжниците на официалните теории споменават за присъствието на дедите ни в различни региони. По данните на Мойсей Хоренски, българи има на север от Кавказ.  Теофан Изповедник и патриарх Никифор поставят владенията на дедите ни край полуостров Крим. Павел Дякон разказва за сблъсък на българи и лангобарди в Панония (Северна Унгария). За български землища на север от Черно море знаем от работата на Йордан.

Писалият доста по-късно Михаил Сирийски, поставя корените на предците ни край планината Имеон в Средна Азия. От друга страна, около седем века преди времето на Михаил Сирийски, Св. Йероним създава карта, на която областта Мизия (обширна територия на юг от Дунава) е наречена и България.

Тези сведения са интересни, но за жалост са непълни, липсват важни подробности. Най-важното е това, че без изключение,  в гореспоменатите региони са регистрирани различни тракийски народи, след които изневиделица се появават българи.

Ако се касаеше само за един регион, то обяснението би било сравнително лесно. Неведнъж се е случвало един народ да заеме мястото на друг, но пък няма прецедент за това – един и също народ да заеме всички региони, в които преди това е живял друг народ. Това е абсурдно, невъзможно е, просто няма как да стане.

Абсурдът може да се обясни сравнително лесно,  но за тази цел трябва да излезем от коловоза на официалните теории. Опрем ли се на факта, че в продължение на 1100 години българите биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ, имайки предвид, че във всички места, в които някога са живели траки, после живеят българи, единственото логично заключение е това, че българи е новото название на хората, които римляни и гърци са наричани траки.

Нека разгледаме подробностите, които поддръжниците на официалните теории предпочитат да оставят в сянка. Повечето от нас не са и чували за тракийско присъствие в Кавказ. Само шепа специалисти знаят, че на териториите на Армения и Грузия са живели траки и то още през Бронзовата епоха.

Още в дълбока древност, народът на Орфей е оказал силно влияние върху жителите на Урарту, а пък в асирийските надписи се  съобщава за разположеното в Южен Кавказ тракийско селище Иcпили брия. За тези неща пишат учените K.Джаукян, О.Карагезян, P.Ходинот.

През I век сл.Христа, Плиний Стари и Страбон съобщават за обитаващите Армения и околните региони тракийските племена халиби и сарапари. B последвалите епохи, никой автор не обелва и дума за това, че балканските преселници са избити до последния човек, или пък, че са прогонени. Къде изчезват тогава хората успели да повлияят няколко кавказки народа? Дали можем да говорим за изчезване, или просто по време на Ранното Средновековие, тези, които са наричани траки, вече носят името българи?

Потомците на Залмоксис и Орфей са колонизирали не само Казваз. На север от тази планина е така нареченото Боспорско Царство. След векове тази територия ще бъде наречена Стара Велика България. Там, по време на Античността са властвали благородници с имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк. По епиграфски паметници се срещат лични имена като Севт, Мокус, Дулос, Битюс, Садала, Мостис, Сурос. Във въпросната държава са почитани тракийски богове, а има и куполни гробници досущ като тези от нашите земи.

Както е в случая с Кавказ, за траките край Крим също липсват сведения, че са избити, покосени от страшни епидемии, или прогонени. Странното е, че никой учен не се вълнува от “изчезването” на тези хора. Тяхното многолюдие в региона е засвидетелствано не само от големия брой регистрирани лични имена, но и от значителното количество тракийски топоними. Такива са Панти-капа, Коркон-дама, Сибри-апа, Сал-оста, Таму-рака, Сур-ува. Елеменитте капа, дама, апа, оста, тама, сур се срещат в тракийските селищни названия Капи-стурия, Уску-дама, Залд-апа, Оста-фос, Тамаси-дава, Суро-бара.

Не само, че няма сведения за затриването на тракийското население в Крим и околностите му, но не съществуват и сигурни свидетелства за пристигане на българи във въпросния регион. За идване няма и как да се говори защото присъстващите в древните топоними елементи капа, дама, апа, оста, тама, сур, отговарят на българските думи копа, дом, вапа, устие, тъма, сур. Това означа, че хора говорещи древен вариант на българския език, са обитавали земите, които Теофан нарича Стара Велика България, около 1100 години преди времето на княз Аспарух.

Трябва да се добави и това, че територията между Боспорското Царство и делтата на Дунава също  е древна тракийска земя. Там не само са локализирани гети, беси, тирагети, костобоки и др. но дори и доминиращата материална култура е тракийска по произход.

В този регион, по време на Античността, населението укрепва селищата си със същите  ровове и валове, които са типични за защитните съоръжения от Североизточна България по време на Ранното Средновековие.

Къде изчезва това население, отново никой не е обяснил. Обикновено се казва, че в Северното Черноморие се настаняват “германски” готи, които обаче въпреки вековното си присъствие в региона, нито оставят германски топоними, нито керамиката им има прототип в Северна Европа, нито пък поне един автор от времето на Античността е определил готите като роднини на алемани, франки, свеви, квади, херуски и др. германски народи.

При друг опит да се оправдае изчезването на огромния брой траки от земите на север от Черно Море, се ползват хуните. В случая обаче, учените “забравят” да споменат, че хунската материална култура е като тази на местното население, т.е. не може да се говори, че новодошъл народ е изтласкал по-старото обитатели на региона. 

Това няма как да стане по простата причина, че така наречените хуни са същия народ, който Херодот нарича скити, а Стефан Византийски определя като сроден на траките народ. Като не се кажат тези неща обаче, могат да се правят дори и абсурдни твърдения.

На запад от черморските градове Олбия и Томи, край Карпатите също са живели траки.

Страбон е пределно ясен когато казва, че гетите  (познати и като даки) и мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава. Верно е, че в началото на II век, император Траян нанася страшно поражение на тракийския цар Декебал, чиято държава се намира във въпросния регион, верно е, че много от северните траки са избити, много, но не всички.

Точно в този регион, около петдесет години след военната кампания на Траян, се заражда антиримско движение. Избухва въстание с невиждан до този момент обхват. Тракийските бунтовници помитат всички легионери по пътя си, преминават римския лимес, побеждават римските контингенти по пътя си и като стихия стигат чак до Термопилите в Гърция.

 User:Andrein - собственная работа

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bb/Roman_Empire_125.png

Подобно действие не може да се извърши от шепа хора. По това време Рим разполага с най-добре екипираната и най-добре организирана армия в Европа. Въпреки това, римските легиони са смазани и само липсата на средства за дълга война спира северните траки, иначе те биха прогонили напълно чуждите окупатори.

Въстанието е станало през 170 година, а от “Именника на българските владетели знаем”, че 515 преди времето на Аспарух, дедите ни са имали княжество на север от Дунава, т.е. някъде в периода – 135-185 година – точно периода на въстанието против римската власт.

Летописците на империята не дават подробни сведения за бунтовниците, не описват с подробности срамното поражение на войската си, а век по-късно събитието се повтаря и този път всички римски легионери и колонисти бягат панически от Западна Дакия, като след прекосяването на Дунава, те махат дъските от моста, от страх, че “варварите” ще дойдат и на юг от голямата река. През 271 година, император Аврелиан настанява прогонените колонисти в Тракия, а областта, в която те се заселват получава името Аврелианова Дакия, като за административен център бива избрана Сердика-София.

Тези сведения не се отричат нито от нашите, нито от чуждите историци, но пък те не си правят труда да обяснят – къде изчезват хората, които в през II и III век карат римската армия да трепери от ужас. През II век, според Именника, на север от река Дунав се намира княжеството на старите българи, в този регион обаче живеят само траки. В такъв случай не е ли редно старите българи да бъдат причислени към народа на Залмоксис и Орфей?

Да видим как стоят нещата с Панония, там където днес се простират Хърватско, Северозападна, Сърбия, Унгария, Босна. Никой не би оспорил, че по времето на княз Крум, Панония е била владение на българите, този наш владетел е роден там. Да не забравяме и това, че Йоан Зонара отъждествява Панония с България - Πανονία  ἡ  Βουλγαρία.

Това, което не ни се казва че, че Панония е била обитавана от траки. За името на древния панонски град Песион, който по-късно е известен като Пеща, езиковедът Димитър Дечев смята, че е тракийско, въпреки, че Вилхелм Томашек предпочита да   определи топонима за келтски. Освен Песион трябва да се добави и Волентум, чието название се обяснява с тракийската глоса волинт-бик, вол, която реално е по-стария вариант на стблг. волѧте-вол. Името на панонските градове Лугио и Карпис пък е сродно на тракийските топоними Лугос и Карпати. Техните имена се тълкуват с българските думи луг-поляна и карпа-скала. Дори по време на римското владичество, Панония е обитавана от траки, за това научаваме от работа на унгарския учен Петер Ковач.

Панонските траки обаче също “изчезват”, подобно на техните братя от Черноморските степи, Крим, Кавказ. И отново, като по някакво чудо, мястото им е заето от българите, които в първата половина на V век, разгромяват лангобардите на Албоин. Българите остават господари на Панония до края на Х век, когато унгарците идват и завземат земите им. На никой от учените поддържащи официалните теории не му идва наум, че панонските траки и панонските българи са едни и същи хора.

Такова е и положението с изчезването на траките от земите на юг от Дунава и трайното настаняване на “новия народ” – българи. Проф. Ганчо Ценов е един от малкото, които се осмеляват да кажат, че българи и траки са едни и същи хора, като траки е название, което е ползвано за дедите ни по време на Античността.

Как иначе да си обясним невижданото чудо – винаги там където е имало траки, се появават българи, като същевременно няма свидетелства за етническото прочистване на въпросните региони, няма данни за измирането на по-старото население.

Отново напомням – ако един народ бе заменил друг народ в определен регион, това може да се приеме за добре познато на историята явление. В нашия случай обаче не става дума за един, а за няколко региона – Тракия, Дакия, Панония, Черноморските степи, Крим, Кавказ.

В науката трябва да се следва логиката, а не желанията и вижданията на учени служещи на определени политически сили. Не бива да се игнорират важни данни и не бива да се прокарват внушения. За жалост това е направено. Пренебрегнат е факта, че така наречените “нашественици” от Ранното Средновековие имат абсолютно същите погребални обреди като тези на траките. Жертването на кон и куче в гроба на боец, доброволната саможертва на съпругата на починал благородник и т.н. не са особености на погребалните ритуали, които се налагат в земите ни след прословутата 681 година.

Част от тези обреди са описани преди около 2500 години от Херодот, а за други знаем от проучванията на археолозите. Пак благодарение на труда на определени археолози като Стамен Михайлов знаем, че старобългарската керамика има дълга традиция тук на Балканите и в никакъв случай не може да се говори за поява на нов вид съдове след 681 година.

Стамен Михайлов дава и друго важно севедение, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат на Балканите още от Каменната епоха. Може ли в такъв случай да се говори за донасяне на този символ от Азия през Късната Античност?

Автори като Луций Флор разказват за това, че траките правят чаша от черепа на враговете си, но на никой от учените поддържащи официалните теории, не му хрумна да свърже този особен обичай с действията на княз Крум, който прави от черепа на император Никифор ритуална чаша, с която черпи велможите си.

Повечето историци смятат, че вековното отъждествяване на българи с мизи е грешка, Геза Фехер с охота говори за българската прическа – бръснене на коса и оставяне на кика, но никой не е чувал за свидетелството на Плутарх, че мизите бръснат темето си и оставят косата да расте само в задната част на главата.

Има такива, които се опитват да прокарат внушението, че просото било донесено в земите ни от дошлите от Азия стари българи. Чудя се как да характеризирам това твърдение, като се има предвид, че просото е основна храна на определени тракийски племена и поради това те са наречени мелинофаги- ядящи просо.

До неотдавна се намираха и такива, които да твърдят, че строежите с квадри са въведени на юг от Дунава едва след 681 година. Реално, траките строят с квадри 1000 години по-рано, но какво са 1000 години за определени хора? За някой май е важно е да се създава объркване, да не може българинът да разбере, че земята, която обитава е свещено място, което хилядолетия наред е напоявано с кръвта на предците му.

Защо някои изследователи изпадат в паника, ако се каже, че траки и българи са имена на едни и същи хора, но в различни времена са употребявани различни названия? Трябва ли да се срамуваме, че сме потомци на героите възпети от Омир, че в нашите вени тече същата кръв каквато е текла във вените на Залмоксис и Орфей? Какво е лошото, да се знае, че от средите на дедите ни са произлезли най-големите военоначалници на Римската Империя, а също така и най-способните императори?

Да, дори след 681 година са се случили много неща, поради които можем да се гордеем, но трябва ли да загърбим по-старото наследство? Това, което е твое, трябва да го пазиш, а не да го покриваш с прах или да оставяш други да го присвоят. Дали сме достатъчно на света, повече от достатъчно, сега е време да си получим заслужената слава и признание.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

 https://www.youtube.com/watch?v=IxyX7x-kxtI