БЪЛГАРСКИ ИМЕНА С ПРИЗНАТ ТРАКИЙСКИ ПРОИЗХОД

Времето на Орфей е отминало отдавна. Отдавна е отшумяла и епохата на носещите тракийска кръв императори Константин Велики и Юстиниан Велики. Една древна традиция обаче е все още жива, като повечето от нас дори не подозират за това. Става дума за личните имена на българите. По този въпрос не се говори много в научните среди, а когато пък се поднася информация, тя се интерпретира по такъв начин от специалистите, че истинската ѝ стойност се губи.

За щастие има и съвестни автори, в чиито работи могат да бъдат намерени доста интересни неща. В творбата “Имената на Българите”, авторките Недялка Иванова и Пенка Радева съобщават, че при нас са запазени повече от 700 тракийски имена.

Броят е наистина внушителен – съхранили сме над 700 лични имена от времето на Спартак – не е ли това сензация! Реалното количество обаче е много по-голямо. Проблемът е, че истината е скрита с помоща на неясни формулировки, подвеждащи понятия и премълчана информация.  

Ценни данни по въпроса можем да намерим в работата на акад. Иван Дуриданов “Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie” - Тракийското влияние над българската антропонимия (имената на българите). Макар да счита траки и българи за два напълно различни народа, този наш езиковед представя данни, чиято правилна интерпретация улеснява значително пътя до истината. Като наследени от траките имена, в работата си написана на немски език, акад. Дуриданов дава следния списък:

Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Bok’a, Boto, Bot’o, Bota, Buzo, Buz’o, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Dun’o, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gud’o, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kut’o, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pat’o, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tut’o, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura.

Hякои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии. 

Към тях трябва да се добави българското име Мешо, което отразява правилното название на населяващите балканите меши, меси, познати още като мизи. В египетските летописи те са наречени мешуе, мешуеш, маса, а по-късно, поради липса на буква ш в гръцкия, Херодот предава името им като максии и обяснява, че те бръснат косата си, като остават един кичур да расте свободно.

Трудно ми е да разбера критерия, по който акад. Дуриданов определя посочените от него употребявани от нас българите тракийски имена като заети, а не изконно наши. Ако българин заеме чуждо име, както е модерно днес, то това име не би притежавало смисъл на български. 

Понастоящем, някои сънародници, несъмнено повлияни от политическата конюнктура, кръщават децата си Джони, Рикардо, Джими, като значението на тези имена не може да се разбере с помощта на българския език.

Да вземем обаче името Дийо/Dijo, което според мен е вдъхновено от племенното название дии. Още през XIX век Вилхелм Томашек тълкува тракийския етноним като означаващ божии, божи служители: “Göttlichen, die Gottesdiener”.  Една от думите на дедите ни за божество, или по-точно божество на светлината е дивос, диос, тя присъства и в името на дакийската билка диесема, срещаща се в българския речник като дивизма. 

Акад. Димитър Дечев се опира на сведения от работи на Ерих Бернекер и др., и съобщава, че според немския учен стблг. дума диво, първоначално означава светлина: “Das abg. divo “Wunder” (Stam dives) bedeutet ursprünglich auch “Licht” (vgl. Berneker, Slav. etym. Wörterb. 203) - Die Thrakischen Sprachreste, c.547.

Ако старобългарският eзик дава обяснение както за името на дакийската билка диесема, така също за племенното име дии, а и тракийското име Διος, манифестирано в ново време като Дийо, то не може да се говори за заемане в никакъв случай. 

По-фрапиращо е това, че дори тракийски названия на божества, не просто намират отражение в българската именна система, но дори притежават смисъл на български език. 

В Панония е намерен епиграфски паметник съдържащ посвещение на Тракийския Конник, който в случая е наречен DOBRATUS,  DOBRATI в склонена форма.  Руският учен Олег Трубачов тълкува DOBRATI с (праслав. диал.) *dobrotь 'добро, доброта' – Этногенез и культура древнейших славян. Лингвистические исследования, ДРЕВНИЕ СЛАВЯНЕ НА ДУНАЕ (ЮЖНЫЙ ФЛАНГ). ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ НАБЛЮДЕНИЯ I

с.316.

Посвещение на Хероса наречен Добрат, Панония (по J.Hampel, B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA)

Изобщо не е нужно да се търси някаква древна форма. Епитетът на Хероса-Добрат/Dobrat(us), отговаря на българското лично име Добрат, което е изведено от прилагателното добър. Самата наставка –ат се среща в типични български имена като Богат, Милат, да не забравяме и старобългарското Кроват/Κροβατος (представяно в опорочен вид като Кубрат).

Савадий/Σαβάδιος е друго древно име на тракийско божесво. Уповавайки се на изводите на Грегоар и Бонфанте, акад. Георгиев предлага тълкуване на теонима със стблг. свободь-свободен – Траките и техния език, с.57. Тук трябва да се добави българското лично име Свободин.

Поредното българско лично име сравнено с тракийско название на божество е Светлан, то според един от най-уважаваните лингвисти съотвества на Светулен/Σουητουληνος -Траките и техния език, с.51.

Яздо е едно слабо познато българско име, което според П.Радева и Н.Иванова е изведено от стблг. iaздити-яздя – Имената на Българите, с.152. Тълкуването е правилно, но трябва да се добави и това, че един от епитетите на Хероса е Аздул/ Aσδουλης, като професионалистите дават обяснение с блг. яздя -Траките и техния език, с.61.

Бистро, Бистрьо, Бистра са доста популярни български лични имена. Те биват отъждествени с названието на бог Бистюрас/Bιστύρας-Траките и техния език, с.61.

Българските имена Бързо, Бързьо, Бързе, Бърза са добре известни. Те са точен еквивалент на тракийското Вρυζος-Траките и техния език, с.71.

Темата за тракийските имена и за връзката им с нашите е засегната и от проф. Кирил Влахов. B работата си “Трако-Славянски Успоредици” проф. Кирил Влахов обръща внимание на факта, че значителен брой тракийски имена – както едносъставни, така и двусъставни, са общи за траки и славяни (аз лично бих употребил израза: имена, които са общи за траки и представители на хора от славянската езикова група).

Като пример нашият лингвист дава следните: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ,  Зайка, Зайко и др.

Подчертаните имена са носени от старобългарски благородници – царете Борис, Борил и чъргубиля Мостич. В миналото напълно спекулативно  името Борис бе изкарвано тюрско. После бяха направени опити то да бъде представено като иранско, и при това разбира се бяха премълчани тракийските Вορις, Вορισκος/Борис, Борискос и др. Направен бе опит да се даде иранска етимология и на името Мостич, и отново бяха премълчани тракийските Мοστις, Мοστιος/Мостис, Мостиос.

Всъщност списъкът с български имена притежаващи паралели в тракийската ономастика е огромен, но с мъгляви дефиниции и игнориране на важна информация, професионалистите са успели да отклонят вниманието от значението на този факт.

Балиас/Bαλίας е епитет на бог Дионис, при чието тълкуване Вилхелм Томашек предлага санскр. bhala-бял, сияен и др. -Tom.II.I.42. Къде остава обаче българското лично име Балей, а и блг. диал бал-бял?

Кабири/Κάβιροι e название на Великите богове, а следвайки Ерих Бернекер, акад. Димитър Дечев дава тълкуване със стблг. кобь-съдба, участ - Die Thrackischen Sprachreste, c.220. Това е правилно, но къде е обяснимото със същата старобългарска дума наше име Ково?

Дерзис/Δερζις e божество, което е споменато в наднис от с.Плъстина, Омуртажко. Тълкуване бива направено с прилагателното дързост - Траките и техния език, с.73, но защо не са споменати българските имена Дързе, Дързо?

При тълкуването на тракийското племенно име бебрики/Bέβρυκες се предлага блг. дума бобър -Траките и техния език, с.71. Дали читателите нямаше да останат с още по-силно впечатление, ако бяха добавени блг. диал бебер-бобър, a и българските лични имена Бебер, Бебро, Бебрьо, Бебрю?

Оставам с чувството, че приетите за официални, виждания за произхода на българския народ, а и за характера на българския език, са изградени с методи, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени научни. 

Премълчаване на информация със сигурност не е научен метод.

Игнориране на значението на информация доказваща, че общоприетите виждания са грешни, също не е научен метод.

Внушаването на неверни неща като например култа към Тангра и иранските имена на старите българи, трябва да се квалифицират по-скоро като антибългарска пропаганда, но не и като наука.

Не мога да проумея защо с такъв фанатизъм се отричат древните балкански корени на българския народ. Нима няма доказателства за това, или пък е срамно да стане известно в цял свят какви са постиженията на дедите ни наричани траки?

Кое е срамното и страшното да се признае, че сме потомци на местни хора? Не дадоха ли Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад  и др. култура на гърците? Не бе ли Залмоксис този, чиито лечителски умения и познаване на човешката душа бяха признати от Платон? Не се ли възхищава целият свят от подвига на Спартак? Не са ли най-добрите пълководци от късната Античност траки, защо да забравяме родените в Силистра и Сапарева Баня Аеций и Велизарий? Не бихме ли спечелили престиж ако се признае, че дедите ни са дали едни от най-способните императори на Рим? Cлавата на Константин Велики и Юстиниан велики ще ни навреди ли ?

Дедите ни са оставили огромно богатство, но то бива стъпквано в калта от хора, които би трябвало да се стремят да покажат истината, не да я укриват. Днес никой не може да се оправдае със страх от цензура, репресии, загуба на работа, ако каже истината за произхода ни. В такъв случай – каква а причината за слугуването на теории създадени от чужденци и обслужващи интересите на чужденци? Защо плащаме заплати на хора помагащи да ce налагат вредни виждания?

В крайна сметка истината излиза на бял свят. Лансирането на нови измислици и демонизирането на търсещите справедливост може да купи малко време на безсъвестните индивиди, но няма да премахне Дамоклевия меч над главите на манипулаторите на българската история. След време българинът ще поиска сметка от тези, които са замъглявали съзнанието му и са го ощетили безкрайно много.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g

 

ГЕНЕТИКАТА ДОКАЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ НА БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ ПО ВРЕМЕ НА АНТИЧНОСТТА

С напредването на науката става все по-лесно да разберем истината за произхода на народа ни. В миналото се разчиташе предимно на сведения от работите на летописци, но като се има предвид, че ползваните исторически извори са сътворени от враговете на дедите ни,  не е трудно да се заключи, че на тази информация не трябва да се гледа като солидно доказателство.

Не е тайна, че в различни писания, чуждите хроникьори са представили “идването” на българите в различни времена, а и по различен начин. Съдейки по картата на Св. Йероним, трябва да заключим, че хора с име българи са населявали страната ни още през III век. Все пак нужно е много време преди голяма област като Мизия да получи новото име България, което роденият на Балканите Йероним документира по времето на император Константин Велики – началото на  IV век.

От друга страна, според Лъв Дякон, дедите ни са дошли на юг от Дунава едва по времето на император Юстиан Ринотмет – 705-711 година, т.е. през VIII век. Налице е около 500 години разлика, а това е индикация, че някои от старите автори са лъгали здраво. Кой е прав – благият християнин Св. Йероним, или “забравилият” важни факти Лъв Дякон?

Неотдавна генетиката даде отговор на този важен въпрос. Благодарение на мащабните проучвания стана ясно, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на обитавалото земите ни население от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха. Във вените на голяма част от нас тече същата кръв каквато е текла във вените на хората познати като първите земеделци и скотовъдци на Европа, на хората сътворили блестящата Варненска цивилизация, на тези, които най-рано създадоха човеколюбива доктрина.

Една от хаплогрупите типични за народа ни носи името EV-13. Учените смятат, че хора, които са носители на тази хаплогрупа, са обитавали Балканите преди 10 000 години – времето на Мезолита. Несъмнено, представителите на EV-13 се явяват един от основните елементи на етноса, наречен в Античността траки, а по-късно и българи.

Не само нашите генетици свързват EV-13 с дедите ни, които гърците назовават траки. Преди време, английските учени останаха силно изненадани от присъствието на тази хаплогрупа сред населението на Британските острови. Обяснение на мистерията бе дадено с идването на траки по времето на доминацията на Римската Империя.

Действително, бивайки едри, силни и храбри мъже, дедите ни са запълвали не само преторианската гвардия, но и легионите на Вечния град. Неслучайно, най-способните пълководци на империята от времето на късната Античност са роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций.

През IV век,  един римски автор изказва своето възхищение от качествата на нашите деди, записвайки в “Totus  Orbis  Descriptio”, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. 

По-късно, император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.’’

Съществуват  достатъчно данни за това, че определена част от дедите ни, които са служили в римските легиони, са били квартирувани в земите на Британия. Преди няколко години, Стивън Бърд публикува една доста интересна работа: “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”.

Цитирайки Джарет, Стивън Бърд споменава, че до този момент са намерени сведения за тридесет и седем различни тракийски военни контингента в пределите на Римската Империя. За присъствието на траки в различни региони на Британия по време на Античността има убедителни доказателства. Карингтън съобщава за погребения на четири войника от Legio II Adiutrix, за които става ясно, че са родом от намиращият се в Южните Балкани град  Апрос (значението на топонима е обяснимо със стблг. вепръ-глиган).

По-интересно е това, че британското селище, в които тези представители на дедите ни служат носи името Дева. Това е индикация, че реално броят на траките в това място ще да е бил голям и те дори са дали свое название на мястото, което са обитавали.

Във времето на Античността, градове с елемент -дева, дава се срещат у нас в изобилие. Едно от старите имена на Пловдив е Пулпу-дева, други подобни названия са Куми-дева, Дане-дева, Ита-дева, Мури-дева, Скаи-дава, Суки-дава. Обяснение за дева-дава, Вл.Георгиев дава с блг. девам, дявам-полагам, т.е. установявам се, полагам основи, правя стан.

Отново край британското селище Дева е намерен гроб на ветеран, чиято националност е ясно упомената “Bessus natione” – бес по произход. Важна подробност е и това, че недалеч от Дева е била стационирана Първа Дакийска Кохорта - cohors Primae Dacorum. На друго място, в Колчестър също са открити следи от присъствието на дедите ни. Стивън Бърд е публикувал текста от надробния надпис на тракиец, родом от Сердика (София) :

Longinus Sdapeze  |  matygi f(ilius) duplicarius  |

ala prima Tracum pago  | 

Sardi(ca) anno(rum) XL aeror(um) XV  |

heredes exs testam(ento) [f(aciendum)] c(urauerunt |

h(ic) s(itus) e(st)

https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_medium.jpg

Тракийски контингент е имало и в региона на Глостър. Там е намерен забележителен паметник на легионер кавалерист, като иконографията на изображението наподобява тази на паметниците на Хероса. Слава Богу, запазен е и надписа и така научаваме какво е било името на погребания легионер:

Rufus Sita, eques Cohortis VI
Thracum, annorum XL, stipendiorum XXII.
Heredes ex testamento faciendum curaverunt.

Hic situs est.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/342px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Древен епиграфски паметник, на който се споменават дакийски войници стационирани в Британия

http://www.midgleywebpages.com/dacian.gif

Подобно на всеки съвестен учен, Стивън Бърд уточнява, че тепърва трябва да се установи със сигурност дали носителите на (типичната за Балканите) хаплогрупа EV-13 обитаващи Северен Уелс и Югоизточна Англия са преставители на миграция от едно и също време, или става дума за две отделни преселнически вълни.

Г-н Бърд споменава и това, че все още не е напълно ясно и кога са дошли в Британия и носителите на друга чужда за Британия хаплогрупа, а именно J2, дали предците на тези хора са дошли по време на римския период, или не?

Тук е мястото да се спомене, че типична за нас българите е не само хаплогрупата EV-13, но също и J2. Генетиците смятат, че на Балканите, носители на тази хаплогрупа са се появили по време на Неолита. С други думи – носителите на J2 също са един от елементите на тракийския етнос и присъствието на в Британия може да се свърже със стационирането на тракийски легионери там по времето на Античността.

Навярно понеже работата на г-н Бърд е публикувана през 2007, а мащабните генетични проучвания у нас станаха известни в периода 2011-2013 година, той не е свързал носителите на J2 в Британия с идването на траки по времето на римската доминация. Въпрос на време е това да бъде направено и когато това стане, ще придобием по-ясна представа за ролята на дедите ни в ранната история на Британия.

Междувременно, благодарение на генетично проучване в Ирландия стана ясно, че част от предците на ирландците не спадат към местното население, а са дошли от Източна Европа и Близкия Изток. Визира се най-вероятно Мала Азия, която е обитавана от траките фриги, тевкри, витини, халиби, бебрики, а и мизите, за които Димитър Хоматиан обяснява, че по негово време вече се наричат българи.

В този случай, генетиците не тълкуват присъствието на екзотични хаплогрупи в Ирландия с римското владичество в Британия, а с идване на източно европейци по време на Бронзовата епоха. Излиза, че споменатото идване на болги в “Книга на Нашествията в Ирландия” не е плод на въображението на автора, а реалност.

Със задълбочаването на генетичните проучвания и съгласуването им с данни от археологията, ономастиката и т.н. ще стане напълно ясно точно в кои периоди от време дедите ни са пристигнали в Британия и каква е била ролята им там. Във всеки случай, преданията описват дошлите от Тракия болги като народ, който създава първите закони на Ирландия е въвежда ред в страната.

Малко по-малко става ясно, че господствалите в историграфията вярвания за азиатския произход на старите българи и за изчезването на тарките, са заблуди и то вредни за страната ни заблуди, които са допринесли значително не само за разединяването на народа ни, но и до загуба на територии и население.

Редно е учените ни да започнат да се държат като истински учени, т.е. да се съобразяват с новата информация, да я интерпретират правилно, а и да признаят грешките си. Защитаването на догмите с фанатизъм няма бъдеще, а тези, които го правят могат да са сигурни само в едно нещо – с това си поведение, те ще спечелят народното презрение.

В науката няма място за скромност и плахост породена от това, че определени изводи ще разсърдят влиятелни хора. Българите имат право да знаят истинската си история, имат право на високо самочувствие, имат право на по-добър живот. Това няма как да стане, ако в чужбина, а и у нас биват лансирани недоказани и неверни неща, които мачкат съзнанието ни. 

В Новия Завет е казано – “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!”. Истината за произхода и заслугите на дедите ни не само ще ни направи свободни, но ще ни даде и сили сами да иградим по-добро бъдеще.

Използвана литература:

1.Steven C.Bird, “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

2.Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry - Sena Karachanak  Viola Grugni  Simona Fornarino Desislava Nesheva Nadia Al-Zahery Vincenza Battaglia Valeria Carossa Yordan Yordanov Antonio Torroni Angel S. Galabov Draga Toncheva  Ornella Semino

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

3.С.Карачанак-Янкова, ГЕНЕТИЧНА СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ПО Y-ХРОМОЗОМАТА И МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК, дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” Област на висше образование: 4. „Природни науки, математика и информатика” Професионално направление: 4.3. „Биологически науки” Докторска програма: „Генетика” НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ДРАГА ТОНЧЕВА, ДБН София, 2013;

http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf
4.P10.80 - Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians

S. Karachanak^1,2, V. Grugni², D. Nesheva¹, V. Battaglia², S. Fornarino^2,3, N. Al-Zahery², V. Carossa², Y. Yordanov⁴, A. Galabov⁵, B. Atanasov⁶, A. Torroni², D. Toncheva¹, O. Semino²; 
¹Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ²Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, ³Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, ⁴Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ⁵The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ⁶Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, The Netherlands, May 28 - 31, 2011

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

5. Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe

https://www.theguardian.com/science/2015/dec/28/origins-of-the-irish-down-to-mass-migration-ancient-dna-confirms

6.Longinus Sdapeze https://www.geni.com/people/Longinus-Sdapeze/6000000010293540036

7.Camboglanna the site of King Arthur’s final battle 537-539 AD

http://www.midgleywebpages.com/camlann.html

8.C.U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Bowne & Nolan, Dublin, 1887;

ТРАКИЙСКИТЕ ГЛОСИ

Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

Между III и VII век до престола на Римската Империя достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Константин II, Костанций II, Констанс, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhS9IYc7MG8CXIz2raKSTYjq7H2HzbeMszgSy8Uiwu9g3E7TxktzH6oXRFQ7a_kbyCf33a7LEqhVOhtyEmMz0QLHTZHZiGcwvSQWtaYm0Bi-tt0ZIWdCm2goAXLIhyoGHHZGcvLHKZA2N8a/s1600/Thracian2.jpg

Траките дават не само императори на Рим, но и способни военонначалници, губернатори - управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). 

Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец... По времето на Константин Велики губернатор на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. 

Няма сведения и траките да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).

Естествено някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Ренегатството не е нов феномен. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. 

Тук идва най-важния въпрос - Ако това тракийско селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора, или пък да са режели езиците им. Каква е тогава причината освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между докуменитраните тракийски думи и българския език. Верно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. 

За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав-мъртвец, исто-бъбрек, брина-кал, йенти-хващам, хлак-ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български...

Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние днес се затруднявяме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : 

http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

1. ASA-подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas-хвощ, лит. aštrus-остър и стблг. остръ- остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а имено – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума Bulle –бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ-вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първочанално е бил див бик.

3.BRIA – град е засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина. Вл.Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, -врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ- градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей-крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там където пристигат стоките от далечни места.

4.BRIZA – лимец, ръж, Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj –ориз... Изказано е и предположение за родство с лит. brizdis- пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимлогия, а именно стблг. брити-бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk-звън, укр. бряк-звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

6. BRYTHOS – вид бира, питие направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de-frutum – шира, но е пропуснат старобългарския глагол врети-вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква, формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит. šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти-жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

9. KALAMINDAR – едонското название на платана-вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин- голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару-дърво.Каламиндар, или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

10. KEMOS – вид шушулков плод, до сега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы- камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен предлага като сродна дума стблг. чистъ-чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

12. MIDNE –село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сорбските mestno, mesto – место, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути- полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено латвийския изглежда по-близък по тракийския защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българския е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични...

13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld–цепеница и немската spalten– цепя, но е пропусната блг. плотъ-дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

14.RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея –мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm-меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх.Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин).В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

16.SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark- шум, но пропуска българската дума скърцам- правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ- свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ- свет, свят...светъл, горящ.

18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю-разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам- разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. šalmas-шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ- шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемът е рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяно говорящите си съседи (H.Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистикта Х от helm се превръща в Ш в шлем. Робувайки на остарелите догми учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развите по това време.

20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-стария тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер- диво животно. Зейра, или по-точно звера има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно ъ от стблг. зверъ.

21.ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals- светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas- червен ( за добитък). Като сродни думи са посочени гр. chalis-вино, макед. kalitos-вино, стинд. hala-ракия. Не са споменати стблг. зеленъ- неузряло грозде, желт-жълт, желая...

Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен-червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

22.ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети- зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.

23.ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (с ides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати- светя, блестя.

За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

Как да може тогава неподготвения читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса-село (стблг. висъ-село), бара-река, езареис-езеро, гар-гора, планина, друм-дръм, горичка, балтос – блато, дама-дом, берг-бряг, ил-илъ, кал, карпа-карпа, скала...

Няма такова чудо- да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки живеещи на север от Дунава са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава за забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор защото такъв не е възможен.

Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и цар Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.