ГЕНЕТИКАТА ДОКАЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ НА БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ ПО ВРЕМЕ НА АНТИЧНОСТТА

С напредването на науката става все по-лесно да разберем истината за произхода на народа ни. В миналото се разчиташе предимно на сведения от работите на летописци, но като се има предвид, че ползваните исторически извори са сътворени от враговете на дедите ни,  не е трудно да се заключи, че на тази информация не трябва да се гледа като солидно доказателство.

Не е тайна, че в различни писания, чуждите хроникьори са представили “идването” на българите в различни времена, а и по различен начин. Съдейки по картата на Св. Йероним, трябва да заключим, че хора с име българи са населявали страната ни още през III век. Все пак нужно е много време преди голяма област като Мизия да получи новото име България, което роденият на Балканите Йероним документира по времето на император Константин Велики – началото на  IV век.

От друга страна, според Лъв Дякон, дедите ни са дошли на юг от Дунава едва по времето на император Юстиан Ринотмет – 705-711 година, т.е. през VIII век. Налице е около 500 години разлика, а това е индикация, че някои от старите автори са лъгали здраво. Кой е прав – благият християнин Св. Йероним, или “забравилият” важни факти Лъв Дякон?

Неотдавна генетиката даде отговор на този важен въпрос. Благодарение на мащабните проучвания стана ясно, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на обитавалото земите ни население от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха. Във вените на голяма част от нас тече същата кръв каквато е текла във вените на хората познати като първите земеделци и скотовъдци на Европа, на хората сътворили блестящата Варненска цивилизация, на тези, които най-рано създадоха човеколюбива доктрина.

Една от хаплогрупите типични за народа ни носи името EV-13. Учените смятат, че хора, които са носители на тази хаплогрупа, са обитавали Балканите преди 10 000 години – времето на Мезолита. Несъмнено, представителите на EV-13 се явяват един от основните елементи на етноса, наречен в Античността траки, а по-късно и българи.

Не само нашите генетици свързват EV-13 с дедите ни, които гърците назовават траки. Преди време, английските учени останаха силно изненадани от присъствието на тази хаплогрупа сред населението на Британските острови. Обяснение на мистерията бе дадено с идването на траки по времето на доминацията на Римската Империя.

Действително, бивайки едри, силни и храбри мъже, дедите ни са запълвали не само преторианската гвардия, но и легионите на Вечния град. Неслучайно, най-способните пълководци на империята от времето на късната Античност са роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций.

През IV век,  един римски автор изказва своето възхищение от качествата на нашите деди, записвайки в “Totus  Orbis  Descriptio”, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. 

По-късно, император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.’’

Съществуват  достатъчно данни за това, че определена част от дедите ни, които са служили в римските легиони, са били квартирувани в земите на Британия. Преди няколко години, Стивън Бърд публикува една доста интересна работа: “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”.

Цитирайки Джарет, Стивън Бърд споменава, че до този момент са намерени сведения за тридесет и седем различни тракийски военни контингента в пределите на Римската Империя. За присъствието на траки в различни региони на Британия по време на Античността има убедителни доказателства. Карингтън съобщава за погребения на четири войника от Legio II Adiutrix, за които става ясно, че са родом от намиращият се в Южните Балкани град  Апрос (значението на топонима е обяснимо със стблг. вепръ-глиган).

По-интересно е това, че британското селище, в които тези представители на дедите ни служат носи името Дева. Това е индикация, че реално броят на траките в това място ще да е бил голям и те дори са дали свое название на мястото, което са обитавали.

Във времето на Античността, градове с елемент -дева, дава се срещат у нас в изобилие. Едно от старите имена на Пловдив е Пулпу-дева, други подобни названия са Куми-дева, Дане-дева, Ита-дева, Мури-дева, Скаи-дава, Суки-дава. Обяснение за дева-дава, Вл.Георгиев дава с блг. девам, дявам-полагам, т.е. установявам се, полагам основи, правя стан.

Отново край британското селище Дева е намерен гроб на ветеран, чиято националност е ясно упомената “Bessus natione” – бес по произход. Важна подробност е и това, че недалеч от Дева е била стационирана Първа Дакийска Кохорта - cohors Primae Dacorum. На друго място, в Колчестър също са открити следи от присъствието на дедите ни. Стивън Бърд е публикувал текста от надробния надпис на тракиец, родом от Сердика (София) :

Longinus Sdapeze  |  matygi f(ilius) duplicarius  |

ala prima Tracum pago  | 

Sardi(ca) anno(rum) XL aeror(um) XV  |

heredes exs testam(ento) [f(aciendum)] c(urauerunt |

h(ic) s(itus) e(st)

https://s3.amazonaws.com/photos.geni.com/p11/b6/fb/b5/dd/5344483851e98d29/1_medium.jpg

Тракийски контингент е имало и в региона на Глостър. Там е намерен забележителен паметник на легионер кавалерист, като иконографията на изображението наподобява тази на паметниците на Хероса. Слава Богу, запазен е и надписа и така научаваме какво е било името на погребания легионер:

Rufus Sita, eques Cohortis VI
Thracum, annorum XL, stipendiorum XXII.
Heredes ex testamento faciendum curaverunt.

Hic situs est.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/342px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Древен епиграфски паметник, на който се споменават дакийски войници стационирани в Британия

http://www.midgleywebpages.com/dacian.gif

Подобно на всеки съвестен учен, Стивън Бърд уточнява, че тепърва трябва да се установи със сигурност дали носителите на (типичната за Балканите) хаплогрупа EV-13 обитаващи Северен Уелс и Югоизточна Англия са преставители на миграция от едно и също време, или става дума за две отделни преселнически вълни.

Г-н Бърд споменава и това, че все още не е напълно ясно и кога са дошли в Британия и носителите на друга чужда за Британия хаплогрупа, а именно J2, дали предците на тези хора са дошли по време на римския период, или не?

Тук е мястото да се спомене, че типична за нас българите е не само хаплогрупата EV-13, но също и J2. Генетиците смятат, че на Балканите, носители на тази хаплогрупа са се появили по време на Неолита. С други думи – носителите на J2 също са един от елементите на тракийския етнос и присъствието на в Британия може да се свърже със стационирането на тракийски легионери там по времето на Античността.

Навярно понеже работата на г-н Бърд е публикувана през 2007, а мащабните генетични проучвания у нас станаха известни в периода 2011-2013 година, той не е свързал носителите на J2 в Британия с идването на траки по времето на римската доминация. Въпрос на време е това да бъде направено и когато това стане, ще придобием по-ясна представа за ролята на дедите ни в ранната история на Британия.

Междувременно, благодарение на генетично проучване в Ирландия стана ясно, че част от предците на ирландците не спадат към местното население, а са дошли от Източна Европа и Близкия Изток. Визира се най-вероятно Мала Азия, която е обитавана от траките фриги, тевкри, витини, халиби, бебрики, а и мизите, за които Димитър Хоматиан обяснява, че по негово време вече се наричат българи.

В този случай, генетиците не тълкуват присъствието на екзотични хаплогрупи в Ирландия с римското владичество в Британия, а с идване на източно европейци по време на Бронзовата епоха. Излиза, че споменатото идване на болги в “Книга на Нашествията в Ирландия” не е плод на въображението на автора, а реалност.

Със задълбочаването на генетичните проучвания и съгласуването им с данни от археологията, ономастиката и т.н. ще стане напълно ясно точно в кои периоди от време дедите ни са пристигнали в Британия и каква е била ролята им там. Във всеки случай, преданията описват дошлите от Тракия болги като народ, който създава първите закони на Ирландия е въвежда ред в страната.

Малко по-малко става ясно, че господствалите в историграфията вярвания за азиатския произход на старите българи и за изчезването на тарките, са заблуди и то вредни за страната ни заблуди, които са допринесли значително не само за разединяването на народа ни, но и до загуба на територии и население.

Редно е учените ни да започнат да се държат като истински учени, т.е. да се съобразяват с новата информация, да я интерпретират правилно, а и да признаят грешките си. Защитаването на догмите с фанатизъм няма бъдеще, а тези, които го правят могат да са сигурни само в едно нещо – с това си поведение, те ще спечелят народното презрение.

В науката няма място за скромност и плахост породена от това, че определени изводи ще разсърдят влиятелни хора. Българите имат право да знаят истинската си история, имат право на високо самочувствие, имат право на по-добър живот. Това няма как да стане, ако в чужбина, а и у нас биват лансирани недоказани и неверни неща, които мачкат съзнанието ни. 

В Новия Завет е казано – “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!”. Истината за произхода и заслугите на дедите ни не само ще ни направи свободни, но ще ни даде и сили сами да иградим по-добро бъдеще.

Използвана литература:

1.Steven C.Bird, “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm

2.Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry - Sena Karachanak  Viola Grugni  Simona Fornarino Desislava Nesheva Nadia Al-Zahery Vincenza Battaglia Valeria Carossa Yordan Yordanov Antonio Torroni Angel S. Galabov Draga Toncheva  Ornella Semino

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

3.С.Карачанак-Янкова, ГЕНЕТИЧНА СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ПО Y-ХРОМОЗОМАТА И МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК, дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” Област на висше образование: 4. „Природни науки, математика и информатика” Професионално направление: 4.3. „Биологически науки” Докторска програма: „Генетика” НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ДРАГА ТОНЧЕВА, ДБН София, 2013;

http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf
4.P10.80 - Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians

S. Karachanak^1,2, V. Grugni², D. Nesheva¹, V. Battaglia², S. Fornarino^2,3, N. Al-Zahery², V. Carossa², Y. Yordanov⁴, A. Galabov⁵, B. Atanasov⁶, A. Torroni², D. Toncheva¹, O. Semino²; 
¹Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ²Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, ³Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, ⁴Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ⁵The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, ⁶Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, The Netherlands, May 28 - 31, 2011

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

5. Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe

https://www.theguardian.com/science/2015/dec/28/origins-of-the-irish-down-to-mass-migration-ancient-dna-confirms

6.Longinus Sdapeze https://www.geni.com/people/Longinus-Sdapeze/6000000010293540036

7.Camboglanna the site of King Arthur’s final battle 537-539 AD

http://www.midgleywebpages.com/camlann.html

8.C.U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Bowne & Nolan, Dublin, 1887;

БЪЛГАРИТЕ И TUTELA BOLGENS

Уинстън Чърчил има едно интересно изказване. То гласи – “Ако сте си създали врагове не съжалявайте, това показва, че сте остоявали нещо (защитавали сте една идея).“ От опит разбрах, че британския политик е прав. Поради това, че безкомпромисно остоявам виждането си за тракийските корени на българите, аз си събрах доста противници. Знаех за съдбата на Ценов, знаех за това, че той е оплют поради защитата си на нашия местен произход. Не бях предполагал обаче, че бъда нападан със злоба и фанатизъм няколко години наред.

Критиката е нещо хубаво, тя помага на един автор да се развие. За жалост вместо градивна критика опонентите ми ползваха нападки, обиди, подигравки. С това разбира се показаха само едно – те не притежават аргументи, с които могат да ме оборят. 

Преди време пуснах статия за народа болги, който от родината си Тракия мигрира в Ирландия още през VI век преди Христа. Бях обвинен, че няма други извори за тези болги. Противниците ми ме укоряваха, че ползвам ирландски предания от XI век.

Тези хора си затвориха очите за това, че Михаил Сирийски, който споменава идването на Болгариос от Азиатския Имеон, е писал по-късно, през XII век. Защо тогава трябва да вярваме на този автор и да пренебрегваме по-ранните келтски хроники?

Не само в “Leabhor Gabhala Eireann”  се говори за народ болги. В своята “Historia Britonorum” Нений описва същата миграция, но нарича народа с името Builc. Някои учени смятат, че болгите са същия народ, който Гай Юлий Цезар нарича белги и ги локализира в Галия. Те определено не са местен народ, халщатската култура на Галия е основана от трако-кимерийци, или както Ценов ги нарича северни траки.

За мен бе ясно, че при миграцията си от Тракия болгите да са спрели за известно време на няколко места преди да стигнат до Ирландия. Две места са Южна Британия (където е град Вента Булгарум) и Галия (чийто север е наречен Галия Белгика).

Има обаче и друго място, за което се знае малко. Става дума за Испания, или по-точно Иберийския полуостров. Винаги ми е било интересно защо имената на испанската река Ебро и тракийската Еброс си приличат? Случайна ли е приликата в планинските имена Пирин и Пиринеи? Ако нямахме други доказателства за връзка между Балканите и Иберийския полуостров, то можехме да говорим за съвпадение. За наше щастие доказателства има.

Преди известно време испански учени намериха древно посвещение към божеството Тутела Болгенс. Тутела означава защитник, защитница, Болгенс бива тълкувано като болги-етническа група, която е обитавала Северна Испания преди около 2200 години. 

Тук вече започва да става интересно – ирландските летописи говорят за идване на болги от Тракия, а в Испания има епиграфски паметник съобщаващ за народ болги. Поне за мен болги и българи са две имена на едни и същи хора, но в различни периоди.

Какъв е бил броят на болгите в Испания ние не знаем. За сметка на това намираме следи от тях в иберийския (келто-иберийския) език. Лингвистите са изолирали известно количество особени думи. П.Хаутен даже сравнява келтоиберийската сингието със слав. блг. сегати-досягам. На руети е даден паралел със слав. блг. рити-рия. 

За жалост Хаутен не е запознат добре с българския, иначе нямаше да пропусна връзката на келто-иберийските веда с блг. веда-водя, и теука с потекло, токъ. Други интересни думи от езика на иберийците са териус-три, триж, пентиус-пети, суес-шест, асекати-сека, кентис-чедо. В пентиус намираме интересен паралел със стблг. пентъ-пети, а при кентис паралела е с чендо-чедо.

Връзката на ибериската кентис с тракийската кенто-чедо е направо смайваща, а това, че тази връзка не е случайна доказват редица лични имена от иберийски надписи -Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос. Те без изключение принадлежат на траките. 

Ава е име на тракийска нимфа, Баба е документирано по фригийски надписи от VIII век преди Христа, Котизо е име на тракийски цар, на когото император Октавиан Август е възнамерявал да даде дъщеря си за жена. Сура и Сурос са регистрирани в древни епиграфски паментици от античния период. Елементът СУР се среща и в тракийския теоним Сурегет.

Тези данни показват, че ирландския летопис поставящ народ болги в Древна Тракия не е фантазия, а почива на реални факти. Благодарение на данните от старите хроники, а и на епиграфските паметници ние можем да установим къде е бил най-големия брой болги – в Ирландия, Галия, или Испания?

Докато в Ирландия тракийските болги са оставили лични имена като Умор, Дела и Гостен,  то в Галия количеството е значително: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Всички тези имена са интeресни поради своя български характер. Сред имената има и такива, които спокойно могат да се нарекат сензационни. Става дума за Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на имената на старобългарските владетели  Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Ако добавим документираните в Ирландия Умор и Гостен, то ще излезе, че в Западна Европа са регистрирани цели десет имена на старобългарски владетели. А някои хора все още имат наглостта да търсят корените на българите в Средна Азия. Защо не са проучени “Leabhor Gabhala Eireann” и “Alt-keltischer Sprachschatz”? Тези произведения са публикувани отдавна.

Да се върнен обаче към Испания и обитавалите я хора с име болги. Освен езкзотичните за иберийците имена Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос се срещат и други, които заслужават внимание. Това са личното име Любеус, а също и топонимите Амаиа, Дракина, Либа. Интересни са също река Халибес и планината Иду-беда.

Л.Чърчин смята, че Амаиа е свързано с дума за майка. Топонимът показва връзка с тракийското царско име Аматок – потомък на Ама, Ма – богинята-майка. За Либа Чърчин дава превод любима. Точна успоредица е българската дума либе-любима. Дракина е свързана с някаква дума за трън, най-подходяща е българската драка- нисък, трънлив храст.

Чърчин не смее да тълкува елементът Иду в планинското название Иду-беда. Поне за мен то е свързано с трако-троянското планинско име Ида, а и с тракийския топоним Идак. За Халибес е предложена гръцката дума chalyps-стомана, но тя е заемка в гръцкия. Понеже траките-халиби дават знания на гърците, то последните наричат стоманата по името на своите тракийски учители.

В земите на Стара Испания Плиний Стари локализира хидроним Тамарики. Той е почти идентичен на Тамурака от територията на Стара Велика България. Испанското име Тамарики, а и Тамурака означават тъмна река, тъмна вода. Можду другото лингвистите сами свъзват елементът там от Тамарики с IE *tem(e)- “dark”. Най-подходящ кандидат за етимологията е българската диалектна дума тама-тъма.

За елементът вес в иберийския топоним Весеасвека се предлага сравнение с илирийското име Веселия, на което се дава значение весела. Името на иберийския град Мороека бива свързано с галската дума мори-море, която е почти идентична на стблг. морие-море.

Трябва да обърнем внимание и на други интересни данни. В древните писания се споменава, че испанското планийското име Пиринеи идва от Пиринея-дъщеря на цар Бебрик. Това е тракийско име споменато от Аполодор. Бебрик е цар на витините опитен в юмручен бой. Нужно е да се спомене и това, че съществува тракийско племе бебрики. То се обяснява с българската диалектна дума бебер-бобър.

Не разполагаме с предание за възникването на река Ебро, но названието е тракийско. То не само отговaря на тракийското Еброс (Марица), но в Тракия съществува и лично име Ебар, което е регистрирано на на Кьолменския надпис -VI век преди Христа. В България има реки Голям Ибър, Малък Ибър.

Да направим кратко обобщение. В земите на Стара Испания се срещат две тракийски планински имена – Пиринеите и Идубеда. В Испания срещаме и тракийските по характер хидроними Ебро, Халибс, Тамарики, а също така топонимите Амаиа, Либа, Дракина, Весеавека, Мороека. 

Документираните на иберийски, или келто-иберийски надписи имена Ава, Баба, Котизо, Сура, Сурос и др. са безспорно тракийски. Някои от тях са регистрирани в тракийски надписи от VIII век преди Христа.

Най-важното обаче е това, че езиковедите признават за присъствие на народ назован болги в Испания. Името на тези хора е документирано през II век преди Христа, но това не означава, че те не са пристигнали по-рано. Няма как да е иначе защото преди да бъдат асимилирани от местното население, болгите са оставили доста следи от присъствието си. Само силен и уважаван народ може да наложи две планински и три речни имена в чужда територия, да не говорим за селищните названия.

Следи от балкански преселници в Испания намираме не само в топонимите, хидронимите и епиграфските паметници, но и в материалната култура на иберийците. Типичният иберийски меч е наричен фалката. Той е неразличим от тракийския копис, който е намиран в различни локации в България, а и е изобразен върху една от каните от Панагюрското съкровище. Същият тип меч го има и в Тибет, там е познат под името кукри, но появата му в Азия е късна...

http://www.mulavirtual.net/fotos/Cigarralejo/SALA%20CUATRO/images/herramientas%20armas%20y%20vasijas_jpg.jpg

                                                 http://historiadeluismi.files.wordpress.com/2010/12/azaila-106.jpg?w=750

тракийски меч

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0218/5190/size_large/the-digital-rebel-orazhie-na-drevnite-traki-mahayra.jpg?1368510386

Иберийските върхове на копия са на практика също неразличими от тракийските. Да не забравяме и свидетелството на Страбон, че по начало иберийците са били пелтасти…Следите от балканско влияние върху иберийската керамика са слаби. Това показва, че дошлите от Източна Европа преселници не са били в порядъка на стотици хиляди, а сравнително малка група.

Както и да стоят нещата, ясно е следното:

1. Етноним болги е регистриран в Испания през II век преди Христа.

2. За болги в Тракия през VI век преди Христа се говори в ирландски летописи.

3. Болгите са споменати и от Нений в “Historia Britonorum”.

4. На местата където е  имало хора наречени болги се срещат лични имена, топоними и хидроними с българска етимология.

5. На местата където е  имало хора наречени болги се срещат артефакти от древен балкански произход.

Тези факти не могат да се пренебрегнат. Редно е учените ни да спрат да гледат втренчено в Азия и да я смятат за прародина на българите. Редно е да бъдат изследвани данните, които свързват дедите ни с Европа. Все пак както антропологични, така и генетични изследвания показаха, че ние сме европейски народ. Както езикът ни, така и нашата култура са свързани с най-старото цивилизовано население на Европа – траките. Да се търси насила произход в Памир, Тибет и Алтай е лудост. Лудост, която идните поколения няма да простят.

Дедите ни са били голям и могъщ народ, който се е разселил на много места и е посял там своята култура. Днес ние можем да извлечем девидент от деянията на своите предци. Да поискаме призннаие и уважение от потомците на тези, които нашите деди са просветили. Гърция бе поставена на пиедестал и бяха наляни десетки милиарди в икономиката й защото се вярваше, че гърците стоят в основата на европейската култура.

Това не е така разбира се. Не гърците създадоха азбуката, а трако-пелазгите. Те бяха и тези, които я занесоха в Лациум при римляните. За това свидетелства Плиний Стари. Дедите ни дадоха знанията за обработка на мед, бронз и желязо на останалите европейци. Без тези знания развитие би било невъзможно. Хилядолетия по-рано балкански преселници научиха много други народи на организирано земеделие и скотовъдство и така ги извадиха от мрака на Каменната ера.

За това, че дедите ни са дарители на култура знаем и от Луций Ариан, който определя тракиецът Дионис като създателят на индийската цивилицация. Хиполит е уверен, че не кой да е, а тракиецът Залмоксис дава на келтските друиди особената им религия. Алкидамант нарича Орфей създател на буквите и учител на хората.

Предците ни бяха първите, които сметнаха за грях убиването на живо същество за храна. Предците ни бяха първите, които откриха духовната чистота и стремежа към морално съвършенство. Поради това те бяха наречени най-праведния народ...но Европа не знае тези неща. Тя все още спи омаяна от лъжите изковани в миналото. Нашата задача е да я извадим от съня й, да покажем що за народ са били дедите ни и на кого западноевропейците дължат културата си.

Днес два милиона от нас са прокудени от Родината. Разпилени сме по цял свят, но всяко зло е за добро.Това, че много българи се намират в чужди държави е и нещо положително. Тези наши сънародници могат да се превърнат в посланици на България, в носители на истината за произхода на народа ни и неговите деяния. За това призовавам всички свои братя и сестри в чужбина – дръжте се като достойни българи, работете за Родината, нека нашето поколение се прослави с това, че при нас започна поредното Възраждане на България!

Благодаря на Стефани Соколова за ценната информация!

Използвана литература:

1.Paganismo y cristianismo en el occidente del Imperio Romano, Universidad de Oviedo;

2.Juan C. O.Pedreño,  Los dioses de la hispania céltica;

3.P.H.A.Houten, Celtiberian Cities and Roman Rule;

4.D.S. Wodtko, An outline of Celtiberian grammar;  

5.V. Blažek, CELTIBERIAN, SBORNÍK PRACÍ FILOZOFICKÉ FAKULTY BRNĚNSKÉ UNIVERZITY STUDIA MINORA FACULTATIS PHILOSOPHICAE UNIVERSITATIS BRUNENSIS, N 12, 2007 ;

6.L.A. Curchin, PLACE-NAMES OF THE EBRO VALLEY:  THEIR LINGUISTIC ORIGINS

7.C.J.Cólera, CELTIBERIAN, Journal of Interdisciplinary Cletic Studies, University of Zaragoza, Spain;

http://tiemposociedad.files.wordpress.com/2012/07/el-culto-a-tutela-de-asturias-en-el-marco-de-la-espac3b1a-romana.pdf

http://media.cervantesvirtual.com/s3/BVMC_OBRAS/002/4a8/4a8/2b2/11d/fac/c70/021/85c/e60/64/mimes/0024a84a-82b2-11df-acc7-002185ce6064.pdf

http://www.rah.es/catalogo/catalogo/gabinete%5Cbah%5CDioses%20Hispania%20Celtica-PDF.pdf

http://www.freidok.uni-freiburg.de/volltexte/747/pdf/Celtiberian.pdf

http://leidenuniv.academia.edu/PieterHouten

http://digilib.phil.muni.cz/bitstream/handle/11222.digilib/114002/N_GraecoLatina_12-2007-1_2.pdf

http://ifc.dpz.es/recursos/publicaciones/28/40/02curchin.pdf