БАТО – ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ ДУМИ ЗА ЦАР

Бато, бате е една от многото особени думи в българския език. Тя е изключително древна и в никакъв случай не се е появила на Балканите след прословутата 681 година. Опирайки се на работи на Ерик Бернекер и др., акад. Владимир Георгиев свързва бато с минойската дума бата - цар, от която се развива титлата βαςιλεύς (василевс). Нашият езиковед отбелязва също, че най-древното значение на минойската дума бата е по-голям брат (т.е. батко, бато) и чак след време се й се дава смисъл господар.

В историята на Отец Паисий, княз Аспарух е наречен Батоя, от друга страна, Теофан Изповедник твърди, че най-стария син на княз Кроват (Кубрат), носи името Батбаян. Доста по-рано, Страбон пише за владетеля на панонските десетиати, наречен Бато (Strab.VII.5.3).  За друг Бато – водач на панонския народ бревки, съобщава Дион Касий (Dio. 55.29).

Доста интересно сведение получаваме от лексикона на Хезихий, в който е отбелязано, че батос е дума за цар на езика на либийците: “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες”. Това е доста интересно, но може да се добавят още подробности, които са от голямо значение.

В речта на старите арийци, bhatta означава господар, княз, принц, това е и обръщение към човек с висок сан, обръщение към някого, който се радва на уважение. Уолтър Аркрайт   споменава в своите работи за тракo-фригийско име Вαττάκης. А съществува и епитет на бог Дионис: Вατ-αλδεουνος – добър господар.

Какво обаче е общото между траки, панонци, минойци, арийци и либийци? Защо тези хора имат една и съща дума за господар, която от своя страна има за основа българската дума бато, имаща разновидност бате? Дали пък гореспоменатите народи няма да са различни групи, които принадлежат на една и съща етнокултурна общност?

Нека първо хвърлим поглед върху древния Крит и да видим дали има някаква връзка между острова на цар Минос и Балканите. В началото на ХХ век, британският учен Артър Еванс публикува своите открития от територията на Гърция. Еванс запознава света с няколко вида непознати писмености използвани от старите критяни. Става дума за йероглифната писменост, Линеар А и Линеар Б.

критска йероглифна писменост  http://www.proel.org/img/alfabetos/pictcret2.gif

критски Линеар А http://www.proel.org/img/alfabetos/lineala4.gif

критски Линеар Б http://www.proel.org/img/alfabetos/linealb4.gif

Дълго време се вярваше, че те са възникнали в егейския регион, но през втората половина на ХХ век стана ясно, че прототипите на особените знаци трябва да се търсят в земите на Тракия. По този въпрос, интересни данни е представил акад. Владимир Георгиев, който първи направи връзката между древната критска писменост и доста по-старите знаци от плочите намерени в Градешница, диска от Караново и т.н.

В различно изследване, в началото на 50-те години, проф. Бедрих Хрозни обяви, че едни от най-ранните и най-важните колонизатори на Крит са траките и илирите. Чешкият учен базира твърдението си не само на паралелите в топонимите, но и на факта, че урасената със сложни спирали минойска керамика се среща доста по-рано на Балканите.

Виждането на Хрозни бе подкрепено от проучване на нидерландския лингвист Петер Ван Сусберген. Той успя да разчете минойски и микенски документи и откри в тях тракийски лични и племенни имена. Понеже с по-старата писменост – Линеар А, са записани тракийски имена като Арей, Резос, Питак, Диза, Тетес, то е повече от логично да се приеме, че минойската аристокрация се е състояла от траки. Нека не забравяме и това, че минойския символ на царска власт – лабриса (двойна брадва), е символ на власт и при траките, среща се както по монети, така и по други предмети.

                                                  минойски оръжия http://www.sacred-texts.com/cla/moc/img/29600.jpg

http://www.sacred-texts.com/cla/moc/moc18.htm

                                                         монета на одриския цар Терес http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/teres_III/Moushmov_5722.jpg

След като благородническата прослойка на минойците е от тракийски произход, то и титлата бата, чийто вариант е βαςιλεύς е тракийска. В крайна сметка, при монетите, тази титла най-рано е употребена за тракийския цар Гета, а и според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс βαςιλεύς е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Явно тракийското лично име Вαττάκης трябва да се тълкува като господар, по-възрастен, уважаем - каквото е и ранното значение на думата бато.

Връзката на траките с Крит е изяснена, но каква е връзка с либийците, за чиято титла “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες” говори Хезихий? Днес Либия е обитавана предимно от араби, в далечното минало обаче, територията на тази страна е населявана от съвсем различни хора. 

В египетските хроники от Бронзовата епоха се говори за живеещия в Либия народ маса/мешвеш, чийто съюзници са така наречените морски народи – пелесет, дрд, чкр, уешеш, туршу, шерден.

битка между морските народи и египтяните Illystr. Seebeer 

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/Seev%C3%B6lker.jpg

Това са идващите от Балканите пеласги, дардани, беси, травси, серди, а маса /мешвеш не е нищо друго освен египетското название за мизите, които дълги векове по-късно Димитри Хоматиан ще нарече българи.

Тези обитаващи Либия мизи са описани от Херодот и са наречени от него с името Μάξυες -максии. Бащата на историята споменава, че тези хора бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно (Her. IV.191). За този обичай при тракийските племена абанти и мизи дава сведения Плутарх (Plut.Thes.5, 2).

В работата на Херодот намираме и други ценни неща, а именно твърдението, че максиите (мизите) все още помнят своята родна земя край Троада (Her. IV.191). Трябва да се спомене, че по време на Античността, Троада е спадала към Мизия. В тази малоазийска Мизия, Димитри Хоматиан локализира предците на българите от негово време.

До неотдавна учените не обичаха да говорят за морските народи застрашили Египет по времето на Рамзес Велики и Меренпта, но понастоящем вече открито се признава, че поне болшинството от морските народи, към които принадлежат и мизите, са стари балканци. Вече не се счита за абсурд това да се говори за тракийско заселване на Северна Африка по време на Бронзовата епоха.

Как се появява арийската дума bhatta в Индия, не е мистерия за тези, които познават добре работите на старите летописи. Плиний, Страбон, Филострат, Нон, Ариан и др. разказват за идването на тракиеца Дионис в Индия, за последвалата война между дионисовите сатири и менади с индийците, а и за цивилизоването на страната от тракийския бог.

На тези предания не се гледаше сериозно, но преди няколко години бе извършено генетично проучване засягащо индийските брамини. Те не се смесват с други групи и това е допринесло за запазване на гените на предците им. Оказа се, че брамините са носители на хаплогрупите J2, G2, E, R1a, които са типични за населението на Балканите и това на обитаваната в миналото от траките Мала Азия. 

Стана ясно, че разказите за похода на Дионис съдържат голямо количество истина. Като се има предвид, че най-древното име на Тракия е Ария, че саките са наречени траки, а пък индийците считат саките за потомци на старите арийци, то не е трудно да се заключи, че кампанията на Дионис не е нищо друго освен арийското нашествие. И в този случай излиза, че думата бато, или както са я записали индийците bhatta, е от тракийски произход.

Остава да се обясни присъствието на името Бато при панонците бревки и десетиати. Най-вероятно това е било титла, която е била възприета като лично име, както е в случая с Брен -реално галска дума за цар -brenno. Тук ситуацията е по-сложна поради това, че панонците спадат към илирите, които са роднини на траките.

Знаем за това от римския автор Апиан, който при описанието си на илирите твърди, че те, както панонците, нориците, европейските мизи и техните съседи на север от Дунава са роднин и могат да бъдат сравнени с различните групи хора обитаващи Гърция-App.Bell.Illyr. I.6.

След като два народа са близки, то и езиците им показват големи прилики. В такъв случай е трудно да се определи със сигурност дали при панонците бато е титла, която първоначално е принадлежала на траките, а с тяхното заселване в Панония е приета и от роднините им, или пък се касае за дума, която по начало принадлежи и на двата народа.

Все пак, съдейки по това, че при нас българите, които сме наследници на траките, бато има повече варианти, а съществуват и лични имена като Бате, Батей, Батил, Батин, Бато, Батой, Батан, Батко, Батойко, Баткун, Батомир, Батон, Батул, Батун, Батуш, Батьо, то с известни уговорки може да се приеме, че първоначално думата е принадлежала на предците ни, но е приета и от съседите и роднините им.

След като знаем, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, които са най-големия тракийски народ, не никак странно, че княз Кроват (Кубрат) е имал син наречен Бат Баян, нито пък, че Аспарух е познат и като Батоя-господарят. Имената Кроват и Аспарух също принадлежат към езика говорен от Орфей.

Кроват има значение пазител и е сродно на тракийското племенно название кровизи. В елемента аспа от името Аспарух, срещаме една от тракийските думи за кон – аспа, присъстваща в епитета на върховното божество Ут-аспиос.

Дори името Тервел е употребявано на Балканите и то повече от половин хилядолетие преди наследника на княз Аспарух да прослави името на българите разбивайки арабската армия пред стените на Константинопол.

В Драч, западните Балкани, са намерени няколко надписа от времето на Античността. На един от тях, имащ регистрация Epidamnos 414, ce среща името Тηρεύς Тρεβελλίου – Терес Тервелов, Терес син на Тервел.

Още по-древни са имената на владетелите Севар, Кормесий, Винех, Крум. Те са записани в микенски документи от XIII в.пр.Христа под формите Исевер, Карамесйо, Винайо, Крум. В микенски документи от същия период се срещат дори родовите имена Дуло, Вокил и Ерми.

Тези сведения са безценни за нашата история, но уви, сякаш има някакво табу за популяризацията им. Изключение прави Юрий Откупщиков, който свърза споменатото в микенските документи име Дуло с тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулос. Тъжно е, че един чужденец е дал повече информация от родните ни учени, които все още не могат (или не желаят) да се освободят от старите заблуди.

Фактите обаче са си факти, премълчаване и игнориране няма да ги накара да изчезнат.Цензурата помага до време, до време помага също осмиването и черненето на хората, които не са съгласни с превърнатите в догми теории. Днес всеки може да търси, чете, сравнява и проверява. При наличие на база за сравнение, не е трудно да се стигне до истината. Тя си заслужава да бъде търсена, не само защото историята ни е богата, но и поради това, че е пълна с примери, които трябва да се следват.

Както характерът на едно дете бива оформен благодарение на примера и напътствията на родителите, така и един цял народ може да се възроди,  ако следва примера на предците, чиито качества са кодирани в гените ни и само чакат удобният момент, за да се прояват. Българинът трябва да се държи като българин, т.е. да е силен, смел, честен и обичащ братята и сестрите си. Заедно ще се преборим с всяка заплаха, с всяко бедствие, така както са правили дедите ни. Благодарение на техните усилия и саможертва нас ни има, ние от своя страна сме длъжни да направим така, че и след нас да има българи.

МАНИПУЛАЦИИТЕ ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА МИНОЙЦИТЕ

По време на Бронзовата епоха на територията на Крит се заражда забележителната Минойска цивилизация. Названието й идва от това, че в далечното минало на острова е живял легендарния цар Минос. Той е познат предимно от древното предание за Тезей и минотавъра. В периода XХ-XV век пр. Христа, в Кносос, Закрос, Фестос са издигнати  внушителни дворци. 

                                     http://www.adventurerob.com/wp-content/uploads/2010/07/Knossos-5.jpg

Създадени са фрески, които предизвикват възхищение дори и днес поради своето излъчване и богатство на цветове. Художниците са успели майсторски да пресъздадат човешките образи, а и различни пейзажи – ярко свидетелство за дълга традиция в изящното изкуство. Керамиката от това време е добре изработена, а и пищно украсена с разнообразни мотиви.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b5/Dauphins_de_knossos.jpg/800px-Dauphins_de_knossos.jpg

Минойските бижутери са сътворили невероятни шедьоври, златните изделия са със смайващо високо качество. Древните господари на Крит се славят като опитни мореплаватели, а също така ca били и добри търговци. Дълго време те обменят стоки с египтяните, установяват дори колонии в страната на пирамидите. Не на последно място трябва да се посочи и писмеността на минойците. Тя е наречена Линеар А, състои се от около седемдесет знака, а също така и пиктограми.* До неотдавна тази “азбука” бе считана за една от най-старите в Европа.

Несъмнено древните обитатели на остров Крит са били хора със завиден талант. Това е и причината да бъдат правени опити те да бъдат причислени към различни народности.

Определени изследователи са склонни да видят в минойците стари гърци, но дори ревностни елинофили като Джон Чадуик изказват сериозни съмнения по отношение на тази теория. Други автори смятат, че минойците са дошли от Близкия Изток и речта им принадлежи на езиците на Ориента. За това виждане също няма сериозна поддръжка нито от областта на археологията, нито от минойската ономастика – документираните лични имена и топоними. Поддръжниците на тезата за африканският произход на старите минойци са малко, а аргументите им твърде слаби.

Неотдавна излязоха “сензационни” статии, в които бе направен опит за внушение, че от гледна точка на генетиката древните обитатели на Крит са близки до народите на Западна Европа. За жалост повечето от журналистите направили това твърдение не дадоха необходимите подробности. Не посочиха точно кой генетичен маркер е общ за минойци и западноевропейци и в каква честота този маркер се среща сред населението на остров Крит.

Най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа е R1b. Тя действително присъства и сред населението на остров Крит, но в никакъв случай не е доминантна там. Нейната честота е едва 16%-17%, приблизително както е в България. Тази изключително важна подробност за жалост не е спомената от журналистите.  

Те не са посочили и другите хапло групи, които са типични за наследниците на минойците. Най-често срещаната е J2, чиито носители са около 30% от критското население. J2 е изключително рядка в Западна Европа, но пък в България се среща сред около 20% от населението. Хората опитали се да сродят минойците със западноевропейците са пропуснали и това, че на Крит се среща R1a. Тази група е сравнително рядка в Западна Европа, но при нас българите се среща отново сред една пета от населението.

За потомците на минойците е типична групата Е, по-точно ЕV-13, а нейната най-голяма концентрация е на Балканите. В България носителите са около 16% от населението, докато в Западна Европа носителите на групата Е са изключително малко. Известна концентрация се наблюдава във Великобритания, но там присъствието бива обяснено от учените с идване балканско население в древността, по-точно, смята се, че носителите на групата Е са потомци на старото балканско население -траките, които са служили в римските легиони стационирани в Британия:

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsulato Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present day  Wales,  England  andScotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants.... The Balkan studies also provide evidence to support the use of E3b1a-M78 (in the present study) as a close proxy for the presence of E3b1a2-V13 (representing 85% of the parent E3b1a-M78 clade) in both the Balkans and in Britain.” (S.C. Bird).

Както виждаме подробностите променят картината на реалността значително. Не германци, французи, англичани, или испанци могат да имат претенции за родство с великият народ изградил Минойската цивилизация. Ние българите сме тези, които имаме право на сторим това.

Комбинацията от генетични маркери типични за жителите на остров Крит не се различава особено от тази, която е типична за нас. Това не е нито случайност, нито пък е някакъв необясним феномен, ако приемем, че българите са потомци на древен балкански народ. Преди няколко години изследванията на български учени показаха, че теорията за тюркския произход на старите българи е напълно погрешна. Сред нашия народ носителите на гени характерни за тюрко-алтайците са около 1,5%. За сметка на това за значителна част българите са типични гени, които биват дефинирани като принадлежащи на най-старото балканско население – траките. 

Прочее, преди повече от половин век преди генетиците да установят, че ние имаме право да се наречем наследници на траките, бяха извършени няколко мащабни антропологически проучвания. Те убедително доказаха, че нямаме общи корени с азиатските народи, но за сметка на това сред болшинството от българите се среща така наречения понтийски тип. Той е характерен за най-древните жители на страната ни – траките.

Навярно поради натиска на тоталитарната цензура, тези важни изследвания проведени от д-р Методи Попов и други негови колеги останаха неизвестни за широката публика. Един от малкото осмелили се да говорят по неудобния въпрос бе Димитър Ангелов. В своя работа той каза следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”...“Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - (Д.Ангелов, c.44, 189-190). **

Не само антропология и генетика доказват, че сме наследници на народът, който смайва римляни и гърци. Въпреки, че дедите ни претърпяват няколко чужди подтисничества, те успяват да запазят своята култура. Голяма част от нея е жива и днес както проличава от подробните изследвания на Евгений Теодоров. Като заключение на работата си той казва следното: “ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“

Това, че българите са наследници на народа на Залмоксис и Орфей е ясно на всеки прогресивен човек. Каква обаче е ролята на траките в изграждането на минойската цивилизация? Нашите студенти не учат нищо за тракийското влияние на остров Крит. Твърде жалко защото по този въпрос е писано преди повече от половин век от не кой да е, а проф. Бедрих Хрозни. Той е човекът, който успя разчете хетската писменост. Този даровит учен свърза разпространението на определен вид керамика с идването на траки на остров Крит: “ From the archaeological point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so called band ceramics, which in Crete are represented by the splendid polychromatic pottery of Camaros…” ( Hrozny p. 220).

Проф. Хрозни намира дори тракийски и илирийски лични имена и топоними на острова на легендарния цар Минос. Способният учен споменава дори  за присъствието на клонове на тракийските племена пеони, сатри и спадащите към мизите артакии – (Hrozny, p.219). Мизите от своя страна са отъждествявани със старите българи от редица стари автори в продължение на повече от хиляда и сто години. Това в никакъв случай не може да се тълкува като случайност, или даже грешка, архаизация както смятат някои учени.

За тракийско присъствие на остров Крит е писал също нидерландския учен Петер Ван Сусберген, който се натъкна на  тракийски лични имена в най-древните минойски документи. Действително, на златни пръстени, златни фибули и глинени плочици (НТ 13) и др.са записани имената Рез, Арей, Питак, Диза, Амаваси.

Името Рез е идентично на това на споменатия по-късно от Омир цар Резос. В по-късни времена стари автори споменават за цар на едоните наречен Питак. Диза пък е едно от най-често срещаните тракийски имена. Амаваси е теофорно име, т.е. вдъхновено е от названието на древно божество, в този случай богинята-майка, която е наричана Ама, Ма и т.н. Арей де факто е истинското име на богът на войната Арес (Марс), за когото се смята, че произлиза от средите на гетите (К.Порожанов).

Трябва да се отбележи, че доста от минойските топоними имат тракийски съответствия. Критските Аптера, Ида, Пергам, Гортина, Даво, Истрон, Ина, Капа, Праисос, Сурос, Сетоя, са идентични, или почти идентични на тракийските Абдера, Ида, Пергам, Гордион, Дава (Даос Дава), Истрос, Ина, Капи дава, Прасиас, Суро бара, Сети дава.

Дори и Кносос - столицата на минойското царство притежава тракийско име, чието значение е котловина, ерозирано място. От Плиний Стари знаем, че мястото, в което е изградена критската столица е разсечено на две от река Кайратус. Име сродно на Кносос е Книшава – област в Рила Планина, чието име Иван Дуриданов определя за тракийско по произход. Дуриданов предлага тълкуване с лит. knisti-копая, но забравя, че най-древния вариант на Кносос е Коносо, а в този случай най-близката дума, с която можем да получим тълкуване е стблг. конобъ-котел, съд. Други сродни думи са санскр. кани-яма, изкоп, а и името на митанската столица Вашукани, чието значение е богата мина, богат рудник.

Обичаите на минойците също показват, че остров Крит е колонизиран от балканско население в древността. В своя работа от началото на ХХ век Е.Дж. Дингуол съобщава за откритие на свой сънародник извършващ изследвания на територията на Крит. Става дума за черепи с изкуствена деформация. Д. Бъкстон датира скелетните останки като принадлежащи на ранния минойски период (2500-1900 пр. Христа) -E. J. Dingwall. 

Повечето от нас смятат, че изкуствената черепна деформация е сравнително ново явление на територията на България. Някои автори дори правят внушения, че този обичай възниква в Бактрия, откъдето благодарение на старите българи е пренесен в Източна Европа. Това разбира се не е така. Изкуствената черепна деформация се практикува в Тракия още през Каменната епоха, има публикувани научни разработки на тази тема (Й.Йорданов, с.125). Учените дори признават, че изкуствената черепна деформация е практикувана от траки и пеласги (Ст. Йорданов, с. 223).

Друг минойски обичай е бръсненето на косата и оставяне на кика, това може да се види от различни фрески. Геза Фехер съобщава за тази практика при старите българи. Доста по-рано, в Именника (на Българските Владетели) е казано съвсем ясно, че петстотин и петнадесет години преди Аспарух дедите си са имали царство на север от Дунава, като в този период са били с остригани глави.

Практиката на бръсненето на част от косата е типична за траки и пеласги. Плутарх дори обяснява, че тракийските племена абанти и мизи стрижат косата в предната част на главата си не по подобие на чужди народи, а поради това, че са ръкопашни бойци и, че премахвайки част от косата, те лишават противника от възможност да ги хване за перчема: “Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies…Therefore, in order that they might not give their enemies a hold by their hair, they cut it off.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Един по-късен автор, Д. Хоматиан обяснява подробно, че същите тези мизи са познати още под името българи: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия... “ (А.Милев).

Има и други неща, които свързват траки и минойци. Едно от най-интересните е лабриса – двойна брадва, която се явава символ на царска власт в древното критско общество. Това оръжие е изобразявано върху минойски пръстени печати, медалиони, а на територията на Тракия се среща по монети, съдове от благородни метали и керамика. Важен, но слабо известен факт е това, че за първи път бойната брадва се ползва като символ на царска власт на територията на България. Става дума за погребенията от Варненския Некропол. Там в едно от най-богатите погребения, в ръцете на благородника е поставен жезъл имащ формата на бойна брадва.  

Интересното в случая е това, че минойското название на лабриса е дапуро/тапуро. То отговаря най-добре на българската дума топор – бойна брадва. Интересна е и минойската дума датала- дарители. Тя се обяснява най-лесно със старобългарската дателъ- дарител. Други минойски думи са сея-тази, кедо-син, куло-около. Техните български съотвествия са сея-тази родоп. диал. чедо-син, куло-колело, кръгъл предмет диал. Думите са изолирани от древните документи НТ 13, CN Zf1, KN Zf 13.

Не само езикът на минойците, но и тяхната писменост показват, че те са свързани с нас българите. Дедите ни бяха набеждавани за тюрки дълго време, но никой не обясни защо руните от Плиска и Преслав са твърде различни от тюрските орхоно-енисейски знаци. За сметка на това старобългарските руни имат най-силни прилики и най-много паралели с използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б.

БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Броят общи знаци е твърде голям, за да се търси обяснение със случайна прилика. Значителното количество паралели са ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са сe появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем лесно да разчетем думи като лепи –хубав, лоно-основа, сая-сянка, навес, буря, вопъл и др.

ПЛ- руни от Плиска
Л.А.-Линеар А
Л.Б-Линеар Б

Още по-фрапираща е приликата между минойските знаци и свещената българска азбука глаголицата. Официално между двете писмености стоят около две хиляди и седемстотин години. Въпреки това ние сме в състояние да открием ясни паралели и то не просто във форма, но и по отношение на звуковата стойност.

ЛЗ -линеарни знаци

ГЛ - глаголица

Както и да погледнем, не западноевропейците, а ние българите имаме право за предявим претенции за родство с древните минойци. Когато неудобните данни биват извадени наяве, истината блесва. Не само доказателствата от генетиката, но също така и доказателствата от областта на езика, културата, археологията и т.н. са в наша полза.

Повечето от представените тук факти са непознати на широката публика. За доста хора информацията е по-скоро парадокс, отколкото важно откритие. Това се дължи на факта, че нашето създание е натоварено с догми, които са налагани дълго време. В научна и художествена литература, във филмите, а също така в училища и университети старите българи бяха представяни като азиатски пришълци.

Няколко антропологически изследвания в миналото доказаха, че това не е така, но ценните данни бяха пренебрегвани от повечето изследователи. Пренебрегвани бяха и историческите извори, в които старите българи бяха отъждествявани с траките. Това се представяше като архаизиране, като грешка. Тази “грешка” обаче просъществува около хиляда и сто години. Доста дълъг е периода, доста са и авторите определили старите българи като древен балкански народ. Само наивник вече може да се върже на нелепите обяснения, че не трябва да вярваме на сведенията, в които българите са отъждествени с народа на Залмоксис и Орфей.

Доказателствата за местният произход на нашия народ се трупат бързо. Днес представителите на старата цензура нямат предишната си власт и не са в състояние да пратят неудобните хора в концлагери. Единственото, което могат да сторят е да се опитат да очернят, за злепоставят тези, които се осмеляват да разпространят неудобната истина. Това начинание е обречено на неуспех. Българският народ се буди, чалгата не успя да отрови всички млади хора. Много от тях се отърсиха от покварата и започнаха да се държат като горди и свободомислещи хора.

За това пробуждане допринесоха значително работите на проф.Ганчо Ценов, проф.д-р Асен Чилигиров, Георги Сотиров, Чавдар Бонев, Андрей Киряков, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и още много други родолюбци. Благодарение на непокварените от цензура книги, българинът разбра, че не е потомък на роби и плахи хора, а на старите господари на Европа, на героите изковали голяма част от историята.

Много от нас осъзнаха, че трябва да се следва примера на дедите ни, да не чакаме помощ от другиго, а сами да се борим за по-добро бъдеще, да си подадем ръка и заедно за изградим ново и здраво общество. Дедите ни бяха благородни хора, ние носим тяхната кръв, никога не трябва да забравяме това.

Използвана литература и пояснения:

1.Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

2.Е.Теодоров, “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

3.B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, transl.I.Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр., STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

5. E. J. Dingwall, Articial Cranial Deformation, John Bale Sons & Danielsson, London, 1931;

6. Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008;

7. Ст.Йорданов, Тракийския Воин, Фабер, Велико Търново, 2000;

8. М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

9.Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

10.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

11.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

12.А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

13.S.C. Bird, Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin, Journal of Genetic Genealogy. 3(2):26-46, 2007,

14.Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective, Karachanak S¹, Carossa V, Nesheva D, Olivieri A, Pala M, Hooshiar Kashani B, Grugni V, Battaglia V, Achilli A, Yordanov Y, Galabov AS, Semino O, Toncheva D, Torroni A. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295 

15.Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau, Martinez L¹, Underhill PA, Zhivotovsky LA, Gayden T, Moschonas NK, Chow CE, Conti S, Mamolini E, Cavalli-Sforza LL, Herrera RJ.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17264870

16. Haplogroups of Greeks by region:  http://www.eupedia.com/forum/threads/26644-Y-DNA-haplogroups-of-Greeks-by-region-of-origin,

17. http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html    18.http://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_J2_Y-DNA.shtml

19.http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2325768/The-Minoans-Caucasian-DNA-debunks-longstanding-theory-Europes-advanced-culture-Africa.html#ixzz3XgXzMlMx

* Има и по-стара писменост от Линеар А, това е критските йероглифи. Техният произход е труден за определяне, някои знаци показват прилика с по-старата писменост от Балканите, други са взаимствани от египетските йероглифи.

**Макар да признаваше силния тракийски елемент в българския етнос, самият Ангелов приемаше азиатският произход на българите, а и това, че народът ни е смесица от три различни групи. Това може да се обясни с натиска на тоталитарната цензура.

ИНТЕРЕСНИ И СЛАБО ПОЗНАТИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА

Неотдавна един приятел ме укори, че съм прекалено сериозен. Трябвало да пиша за положителни, весели случки, да представя нещо забавно. Аз лично смятам, че това, което представям е положително. Все пак да се знае, че сме потомци на най-древният цивилизован народ е нещо хубаво. Няма как да представя весели неща, ако не разработвам дадена тема, засягащо нещо забавно. По принцип историята е скучна наука. Достатъчно трудно е да се представят събитията от миналото на разбираем език. Наистина не е никак леко да се избягват сухите научни термини, те не са въведени случайно.

Реших да се вслушам в съвета на своя приятел и да се опитам да представя нещо, ако не весело, то поне изненадващо и интересно. Днес панталоните са универсално облекло. Носят се от мъже и жени, от млади и стари, това се счита за нормално, но не винаги е било така. По време на Античността панталоните са считани от гърците за варварско и женско облекло. 

Причината трябва да се търси във факта, че амазонките са носили панталони. В действителност, по начало гърците и римляните не ползват този атрибут. Едва в края на I век преди Христа римските войници започват да носят галските bracae – три четвърти панталони. Ще мине още доста време преди гърците да направят това.

Самите гали заемат панталоните от древните балкански народи, които са и първите конници на Европа. Смята се, че галската Халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. Според определени учени панталонът е атрибут на конника, служещ да предпази деликатна част от мъжката анатомия по време на езда.

Въпреки, че дедите ни изобретяват панталоните, най-ранното изображение е от Египет- XIX век преди Христа. На пекторал принадлежащ на египетска принцеса от XII династия са изобразени двама мъже с къси панталони. Те са представени като врагове на египтяните, ясно е и, че са от друг произход поради значително по-светлата си кожа.

                                                 http://www.takenote.it/blog/wp-content/gallery/pectoral-of-princess-mereret-2/22463_0.jpg

                                                                                                                                                     http://www.takenote.it/blog/?p=277

Същата кройка панталони имат фригите, чиято прародина е на Балканите.

                http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/43/Museum_of_Anatolian_Civilizations068_kopie2.jpg

                                                                                          http://www.varchive.org/schorr/fig6.jpg

На пръв поглед е объркващо това, че най-ранното изображение на панталони е от Египет. Ако обърнем внимание на работите на стария автор Йордан, загадката ще се изясни. Летописецът разказва как в дълбока древност египетския фараон Весосис нападнал гетите, но те не само го отблъснали, а дори го преследвали чак до река Нил- Iord. De Orig. 47. За египетска агресия в Тракия е писал и Херодот – II.103.

Конфликтът  описан от Йордан и Херодот се е разиграл се през XIX -ХХ век преди Христа, по време на XII династия. Тогава за първи път на територията на Египет се появяват коне и погребения с жертван кон. От този период е и пекторалът, на който са изобразени светлокожи мъже с панталони. Най-вероятно това са гети защото африканците, а също така и народите на Ориента не познават панталоните, а и нямат конница в този период.

Най-старите открити панталони също не са от територията на Балканите, чийто климат не позволява органична материя да се запази дълго време в гробница. В Ксинянг, Китай климатът е сух, там са намерени и най-старите панталони. Те са на около 3300 години, шарките по тях са доста  интересни. Още по-интересно става когато разберем, че тези шарки са типични за древната тракийска керамика, по-точно тази от културата Бреница, България.

http://i.guim.co.uk/static/w-1920/h--/q-95/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2014/6/6/1402050285094/This-pair-of-ancient-trou-013.jpg

Остава да се обясни това как тракийските панталони се появават в Китай. Там са намерени така наречените бели мумии, за които бе установено, че принадлежат на хора дошли от Източна Европа. Учени като Виктор Майер смятат, че тези бели мумии са де факто тохари, които в дълбока древност са обитавали земите на България и Румъния. Точно тази територия принадлежи на гетите, които наричат себе си гути.

Народ гути/гутеи е имало в Западен Иран и части от Месопотамия (Ирак). Учени като Т.Гамкерлидзе и В.Иванов смятат, че езикът на гутите/гутеите не е бил сроден на шумерския, акадския и др. а принадлежи на индоевропейските езици. Вярва се дори, че гутейският език е праезик на тохарите. 
Ето как всичко си идва на мястото. Чрез своите миграции дедите ни разпространяват не само коневъдството и ездата, но също и панталоните, които по начало са атрибут на конника.

Модата дължи и друго откритие на древните балкански народи. Става дума за дълбокото деколте на роклята. То бива свързвано предимно с френските дами от XVIII и XIX  век, но истината е, че минойските жени изпреварват французойките с около 3500 години. На фрески от Кносос и други места може да се види, че минойките носят облекло, което е доста дръзко дори за днешните стандарти.

                                           http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/LuiseMariaGuiseppavonSavoyen.jpg

                                         Мария Жозефина

                                 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Pierre-Auguste_Renoir_098.jpg/640px-Pierre-Auguste_Renoir_098.jpg

                               Мадам Енрио, картина на Реноар

                                                                                http://www.minoancivilization.net/images/Minoan%20boardgame.jpg

                                              http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6d/Knossos_fresco_women.jpg

                                    минойско женско облекло

Преди тази мода да се появи на о-в Крит – царството на цар Минос, тя е съществувала на Балканите. Това може да се види от древните идоли от България, Сърбия, Румъния.

възстановка на древна тракийска женска носия от Бронзовата Епоха

За траките като едни от създателите на минойската култура е писал проф.Б. Хрозни, който свързва появата на нова керамика на о-в Крит с миграции на стари балканци. С намирането на Линеар А документи стана ясно, че благородническата класа на минойското общество е била от траки. На златни пръстени, фибули, а и по глинени плочици са записани тракийски имена като Арей, Питак, Резос, Диза, Ида.

Дори генетиката предлага доказателства за връзката между нас българите и старите минойци. За критското население са типични хапло групите J2, R1a1, R1b, Е-V68. Те не просто се срещат в България, но около 80% от българите са носители на тези генетични маркери. Вместо тези изключително важни данни да бъдат поднесени на българския читател, някои изследователи предпочитат да се придържат към мъгливи термини и неясни сведения.

Относно дълбокото деколте на минойките/тракийките трябва да се поясни, че всяка епоха има своите морални стандарти. В древността голотата не е считана нито за срамна, нито за неприлична. Не случайно както мъжки, така и женски божества са изобразявани голи.

Голотата на галските бойци е и следващия въпрос, който ще бъде засегнат.  Дълго време учените се чудеха дали римляните са преувеличили в твърденията си по отношение на това, че определени групи галски бойци влизат в битка без каквото и да е било облекло.

                            http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Dying_gaul.jpg/800px-Dying_gaul.jpg

В миналото се смяташе, че причината за това трябва да се търси в старата келтска религия. После стана ясно, че отговорът е съвсем различен. Дрехите попиват потта, която пък е храна за различни бактерии. При прорезна, или промушна рана, в тялото влизат влакна, които са осеяни с бактерии способни да причинят сериозна инфекция. Освен това шлемът, ризницата и кнемидите са доста тежки и не позволяват бързи, мълниеносни движения. Разполагайки с качествени оръжия и необременени от тежеста на предпазните атрибути, келтите в доста случаи са били в по-изгодна позиция. Най-вероятно голи са влизали само гаесатите, които са фунционирали като наемна армия и единственият им поминък е бил войната.

Друга интересна тема е тази за амазонките. В миналото е царствало вярването, че става дума за женско общество, като само един път в годината амазонките посещавали съседно племе, за да заченат от мъжете. Това не е нищо друго освен глупава измислица. Сарматите, северните траки са тези, чиито обичаи стават причина за възникването на недоразумението.

http://www.ephesus.us/images/amazons-ephesus.jpg

При тези хора мъжете са ходили гладко избръснати, а при гърците е било прието мъжът да е с брада. Да не забравяме и това, че по начало гърците са считали панталоните за женско облекло, а сарматите са конен народ, панталони са носени и от двата пола. Виждайки сарматските мъже, южните ни съседи са ги оприличили на жени и така се ражда един упорит мит.

Иронията е в това, че сарматските жени не само са имали съпрузи, но и са имали право на няколко мъжа, така наречената полиандрия (многомъжие). Това право обаче не се е получавало просто така, жената е била длъжна първо да докаже себе си в битка.

                                 https://encrypted-tbn3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcT-Gz9_0eos7GkBEXiLGVKQaKNItZW6tbuIqdKyoPmSMMwInRbl9w

Има и друго недоразумение относно амазонките- сарматки. Доста време името им се е извеждало от гръцкото амазо – без гръд, вярвало се е, че амазонките режат една от гърдите си, за да стрелят по-добре с лък. Гръдта обаче не пречи изобщо на сарматския начин на стрелба, при който тетивата се опъва не към гърдите, а нагоре, на височината на главата. Името амазонки идва по-скоро от гр. амазоо – яздя кон. Все пак сарматите са конен народ.

Te са набедени за иранци, но това е съвременна спекулация. Прокопий Цезарийски, който е бил в непосредствен контакт с тези хора пише, че те спадат към семейството на гетите – Proc. Bell.Goth.III.ii.3. За сармати на територията на Тракия е писал Плиний Стари, а по-късно за заселването на около 200 000 хора от това племе споменава и Амиан Марцелин. Спокойно може да се каже, че значителна част от населението на Добруджа има право да се нарече потомци на амазонките/сарматите – прочутите бойци от гетското семейство.

Сарматите се свързани и с друга легенда, този път от Британия. Става дума за крал Артур и магическия меч Ескалибур. Всъщност правилното име на меча е Calad Bolg.  Самият крал Артур е бил римски офицер от сарматски произход – Луций Арторий Кастус. Той и хората му успяват за забавят сериозно англо-саксонското нашествие в Британия. По време на Късната Античност англи, сакси, юти и други германи напускат земите си и се установяват в Източна Британия. По това време тя е напусната от римляните, останали са малки военни контингенти и незначителни групи въоръжени келти. С измама англо-саксите печелят първите сблъсъци, но после ги чака неприятна изненада.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги войска от келти и римски легионери. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над нашествениците.

       http://www.blastr.com/sites/blastr/files/king-arthur-original.jpg

http://www.blastr.com/2014-1-27/sherlock-holmes-director-prepping-epic-6-film-king-arthur-fantasy-franchise

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие е било копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им. Така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу Михаил Рангаве.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:028_Conrad_Cichorius,_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule,_Tafel_XXVIII_(Ausschnitt_01).jpg

Едва ли някой българин би свързал крал Артур с народа ни, но когато укритите факти излезат на бял свят, нещата започват да изглеждат различно. Неотдавна излязоха доказателства от областта на генетиката за тракийско присъствие в стара Британия.

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales, England andScotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants.”

http://www.jogg.info/32/bird.htm

Едва ли съм успял да представя весело четиво, но дано поне да ви е било интересно.

Използвана литература:

1.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984,

2.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

3.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Dressing Judeans and Christians in Antiquity, ed. K.Upson-Sala, C.Daniel-Hughes, A.J.Batten, Ashgate Publ. Ltd, Farnham, 2014;

6.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7.L.Alcock, Arthur’s Britain, 1973;

8.D.Wilson, The Anglo-Saxons, 1996;

9.G.Ashe, The Quest of Arturs Britain, 1975;

10.R.Brzezinski, М. Mielczarek, The Sarmatians, 600 BC-AD 450, 2002;

Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau

http://www.nature.com/ejhg/journal/v15/n4/full/5201769a.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths

 

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Steven C. Bird, Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin

 

http://www.jogg.info/32/bird.pdf

 

Old chaps? 3,300-year-old trousers found in China may be world's oldest

http://www.theguardian.com/world/2014/jun/06/oldest-trousers-found-in-china-mummies