ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.

at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.

bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.

lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.

Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките. 

Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 

Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.

Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.

Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.