КОГАТО БЪЛГАРИТЕ ДАВАХА ЦАРЕ НА ДРУГИ НАРОДИ

В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).

 

Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.

 

Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за  европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог проф. Хайнрих Кунстман.

 

Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.

 

Както може да се очаква, творбата на Кунстман не намира  отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк.

Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.

 

Според немският учен представителите на полската благородническа прослойка – Пиастите, имат предци на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. Това племенно название е много интересно по няколко причини. 

Частицата пи- в името пиасти отговаря на блг. по, а това означава, че пиасти означава хора, които живеят край астите, по астите. Смяната на О с И се наблюдава в една от думите от тракийския надпис върху златен пръстен от Езерово, където прилагателното мой е представено като мий.

 

Същата тази особеност се среща и в старобългарските надписи и по-точно в титлата КАНАС У БИГИ (KANAC Y BIГI). Тя се превежда на гръцки като ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от Бога владетел. Думата KANAC съответства на кънѧзъ – княз, Y е предлога у, в, а BIГI е склонена форма на БОГЪ. Замяна на О с И се среща също в тракийските топоними на европейска Мизия. Там са селищата Васи-дина, Реси-дина, Пала-дина и др. Елементът -дина е идентичен на елемента -дона от тракийските топоними Румбо-дона, Миг-дония, Маке-дония и др.

 

Тези подробности показват, че траките пиасти, които според проф. Кунстман са предци на полската благородническа прослойка Пиасти, са говорили мизийски диалект. А пък мизите, поне от IV в. биват отъждествявани с българите, а самата България бива наричана многократно Мизия.

 

По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъщност меши и идва от меше – вид дъбово дърво, което вирее в долнодунавската равнина. Тук не се касае за спекулация, защото самият Страбон обяснява, че името на мизите идва от особена дума за дъбово дърво.

 

И така, първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи.

 

Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.

 

Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Све(н)тослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντο-βιτυς [Санто-витюс] намираме елемента сант, свент, а в Δι-σλοβιας [Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиo-стлав намираме елемента -слав, слов. 

Све(н)тослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко – Канут е забележителна личност.

 

Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.

 

Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис [по сведения на Брикс, Люботски и др.] , а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит [по сведения на Дж. Янгър], а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.

 

Монета на цар Канит, 180 г.пр. Хр., Долна Мизия

https://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

 

Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности за произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.

 

На тези, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.

 

И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека поразмишлява дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт – зет на тракийския вледетел Терес I и на Бур-виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски?

 

Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.

 

Зная, че за много хора твърденията ми звучат като фантастика, но това се дължи на факта, че съзнанието на няколко поколения българи бе промито и изкривено. На какво ли не ни правиха: татари, угро-фини, тюрки, тюрко-иранци, иранци, ирано-кавказци. Всичко друго, но не и потомци на траките – народът, който според Херодот е един от най-многолюдните.

 

За мнозина е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Е, последиците от това ги виждаме – бедност и нищета.

 

Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка, а ние ще намаляваме.

 

Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие, за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите тъмни времена.

 

 

ВАСИЛЕВС – ГРЪЦКА, ИЛИ ТРАКИЙСКА ТИТЛА ЗА ВЛАДЕТЕЛ?

За любителите на историческите филми би било трудно да приемат, че василевс не е гръцка титла. Все пак в толкова кино творби владетелите на нашите южни съседи са наречени точно така. Употребата на една титла обаче и произхода й са две съвсем различни неща. Ето ние имаме думата адмирал, но тя не е наша. Колкото и странно да звучи тя е арабска по произход, а у нас е навлязла чрез френско посредничество. Адмирал идва от амир ал бахр – господар на морето...Макар времето, а и особеностите на другите езици да са променили много, специалистите са в състояние да установят истинския произход на една дума. От голяма помощ са и историческите сведения, данните от древни находки и т.н.

Да видим какво знаем за титлата ВАСИЛЕВС. Макар повечето хора да я считат за гръцка тя няма абсолютно никакво обяснение на гръцки език. Това означава, че нашите южни съседи са я заели в далечното минало от друг народ. Кой може да е този народ, който да е притежавал тази титла? От Херодот, Страбон, Плиний и др. знаем, че в древността земите на Гърция са били населени с пелазги и траки ( последните най-вече около Атика, където е царувал Терей). Величествените крепости на Атина, Микена, Тилисос и др. са издигнати  не от гърци, а от траки и пелазги...

Това обяснява защо първо на тракийски монети от 5-ти век преди Христа се среща титлата ВАСИЛЕВС. Фактите показват, че траките имат тази титла и я употребяват много преди гърците. На монета на племето едони срещаме надпис – ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ  

            

             http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

                  http://www.snible.org/coins/hn/figs/fig119.jpg

Важна подробност е това, че тракийското лично име  Гета се среща в Линеар Б документи ( 14-ти век преди Христа). В надписи от същия характер и период срещаме за първи път и титлата ВАСИЛЕВС имаща древна форма -КА-СИ-РЕ-У,  БАСИРЕУ. И двете нямат никакъв смисъл на гръцки. Да не забравяме важната подробност, че с по-стари Линеар А знаци са документирани чисто тракийски имена като Арей, Диза, Реза, Питак. Личното име Питак е от огромна важност защото то е име на силен тракийски цар и то не на кое да е тракийско племе, а това на едоните, употребяващи титлата ВАСИЛЕВС доста по-рано от гърците.

Тези, а и други данни дават повод на А.Я.Ван Виндекенс да каже, че със сигурносттитлата ВАСИЛЕВС  е от тракийски произход -BASILEUS, qui aurait le sense se -homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO-PHRYGIEN (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76;)

Ван Виндекенс смята, че значението на титлата е сияен, светъл, или силен. В действителност корена БАС ( първоначално титлата е била произнасяна басиреу) отговаря на санкритските думи баса –светлина, басура –сияние, басира –блясък.ВАСИЛЕВС, БАСИРЕУ има значение светлост, сиятелство.

Тракийския бог Дионис не е наречен БАСАРЕЙ поради това, че служителките му носели мантии от лисича кожа, това е заблуда. Дионис е наречен БАСАРЕЙ защото е считан за върховен бог, отъждествяван е със слънцето - Сабазий, т.е. титлата БАСАРЕЙ имаща значение светлост, сиятелство е била напълно основателна.

Има и друго тракийско божество, чието име съдържа частицата БАС-светлина. Това е КАРА БАСМОС – каращия светлината (носещият светлината). Едно от древните арийски имена на слънцето притежава същата семантика – ДИНА КАРА означава каращия, докарващия деня, светлината.

Виждаме, че думата ВАСИЛЕВС имаща по-древен вариант БАСАРЕЙ е обяснима на тракийски, а и за първи път на монети се употребява за тракийски царе. В по-късни времена гърците са заели тази титла, която поради древността си е била вече на отмиране при траките, но поради това, че е давала престиж нашите южни съседи са я приели като своя.

Редно е да се обясни какво е значението на ВАСИЛЕВС-БАСАРЕЙ  на български език. Етимологията може да се изведе от няколко думи:

-БЪСКАМ – диал.глагол със значение светя, блестя;

-БИСТЪР – т.е. светъл, сияен;

Трябва да добавя, че БИСЕР – светъл, сияен предмет също дава обяснение, но учените ни побързаха да потърсят обяснение на тази дума с арабската буср-зърно...( то зърна много, но не всяко е сияйно като бисера :)))  

Истината е че, ВАСИЛЕВС  е чисто тракийска титла, чието значение намираме с българските думи бъскам, бистър, бисер. Световно известният езиковед Ван Виндекенс твърди, че ВАСИЛЕВС  е със сигурност тракийска дума, а за първи път на монети тази титла се среща при племето едони-ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ.

Това са фактите, за мнозина те са неудобни, но това е съдбата – лъжеш ли, един ден товарът на измамите ще се стовари на главата ти. Нашата история бе ужасно изкривена и изопачена, а ние безкрайно ощетени. Други се накичиха със славата и деянията на дедите ни, но Бог вижда. Наближава деня, в който истината за нас българите ще излезе на бял свят и заслужена гордост ще изпълва гърдите ни.