КОГАТО БЪЛГАРИТЕ ДАВАХА ЦАРЕ НА ДРУГИ НАРОДИ

В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).

 

Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.

 

Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за  европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог проф. Хайнрих Кунстман.

 

Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.

 

Както може да се очаква, творбата на Кунстман не намира  отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк.

Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.

 

Според немският учен представителите на полската благородническа прослойка – Пиастите, имат предци на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. Това племенно название е много интересно по няколко причини. 

Частицата пи- в името пиасти отговаря на блг. по, а това означава, че пиасти означава хора, които живеят край астите, по астите. Смяната на О с И се наблюдава в една от думите от тракийския надпис върху златен пръстен от Езерово, където прилагателното мой е представено като мий.

 

Същата тази особеност се среща и в старобългарските надписи и по-точно в титлата КАНАС У БИГИ (KANAC Y BIГI). Тя се превежда на гръцки като ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от Бога владетел. Думата KANAC съответства на кънѧзъ – княз, Y е предлога у, в, а BIГI е склонена форма на БОГЪ. Замяна на О с И се среща също в тракийските топоними на европейска Мизия. Там са селищата Васи-дина, Реси-дина, Пала-дина и др. Елементът -дина е идентичен на елемента -дона от тракийските топоними Румбо-дона, Миг-дония, Маке-дония и др.

 

Тези подробности показват, че траките пиасти, които според проф. Кунстман са предци на полската благородническа прослойка Пиасти, са говорили мизийски диалект. А пък мизите, поне от IV в. биват отъждествявани с българите, а самата България бива наричана многократно Мизия.

 

По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъщност меши и идва от меше – вид дъбово дърво, което вирее в долнодунавската равнина. Тук не се касае за спекулация, защото самият Страбон обяснява, че името на мизите идва от особена дума за дъбово дърво.

 

И така, първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи.

 

Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.

 

Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Све(н)тослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντο-βιτυς [Санто-витюс] намираме елемента сант, свент, а в Δι-σλοβιας [Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиo-стлав намираме елемента -слав, слов. 

Све(н)тослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко – Канут е забележителна личност.

 

Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.

 

Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис [по сведения на Брикс, Люботски и др.] , а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит [по сведения на Дж. Янгър], а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.

 

Монета на цар Канит, 180 г.пр. Хр., Долна Мизия

https://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

 

Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности за произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.

 

На тези, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.

 

И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека поразмишлява дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт – зет на тракийския вледетел Терес I и на Бур-виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски?

 

Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.

 

Зная, че за много хора твърденията ми звучат като фантастика, но това се дължи на факта, че съзнанието на няколко поколения българи бе промито и изкривено. На какво ли не ни правиха: татари, угро-фини, тюрки, тюрко-иранци, иранци, ирано-кавказци. Всичко друго, но не и потомци на траките – народът, който според Херодот е един от най-многолюдните.

 

За мнозина е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Е, последиците от това ги виждаме – бедност и нищета.

 

Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка, а ние ще намаляваме.

 

Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие, за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите тъмни времена.

 

 

КОГА И КЪДЕ СЕ ПОЯВЯВА НАЙ-РАНО ИМЕТО БЪЛГАРИ?

Според повечето учени, името на народа ни е споменато за първи път през IV век, по-точно в 354-та година. Тогава, анонимен римски хронограф пише за народ Vulgares, а като за праотец на тези хора е споменат Ziezi. За жалост сведенията са объркани защото въпросните Vulgares са посочени като потомци на Ноевия син Сим, т.е. делящи общ произход с араби и евреи. 

От друга страна обаче, хронографът е определил за роднини на Vulgares арменците и лидийците, които със сигурност не са семити, не сме семити и ние. Явно се касае за грешка при преписа на някакъв по-стар документ, но пък връзката с арменците и лидийците крие много интересни подробности.

Според Херодот арменците са преселници от средите на фригите, а за лидийците пък Страбон твърди, че от тяхната дума мизос - вид буково дърво, идва името на траките мизи, чийто език е смесица от фригийски и лидийски. Самото име лидийци –Λυδοί, езиковедите тълкуват с помощта на стблг. людиѥ - хора, народ.

Поради роднинството си с арменци и лидийци, споменатите от анонимния хронограф Vulgares, няма как да са семити. Това прочее проличава и от името на техния праотец Зиези/Ziezi. To показва голяма близост с тракийското Ziais, принадлежащо на благородник от средите на костобоките. Друго подобно е Ziesi(s),за него пише проф. М.Славова добавяйки и други близки като Zipyros, Zimarcos, Ziper и др.

Колкото и интересни да са тези неща, информацията от хрониката от 354-та година е твърде оскъдна, а както видяхме и доста объркана. Само на това писание не може да се разчита, трябва да се търсят по-сигурни данни. За наше щастие има и други документи, които са особено ценни за историята ни. 

Става дума за картата на Св.Йероним, която е създадена през IV век, някъде към 390-та година, малко след работата на Анонимния римски хронограф. На тази карта, областта Мизия – земите между Дунава и Стара Планина, са обозначени с името Vulgaria (Mesia hec & Vulgaria).

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Орбини, базиращ се на сведения на Касиодор твърди, че българите са воювали с римляните край Сирмиум през 390 г., а точно това е времето, в което областта Мизия е наречена и България.

Понеже като цяло учените ни отричат местните корени на българския народ, важната за историята ни карта бива отречена, макар тя да е подкрепяна и от други исторически извори, като например писанието на Scriptor Anonymus. 

Toзи автор твърди, че (властвалия през IV век) император Константин Велики, издига в земите на скитите (Малка Скития, т.е. Добруджа) градовете Плиска, Преслав, Дистър (Силистра) и Констанция. 

Сведенията достоверни защото са забележително прецизни: не само е посочената точната сума отпусната на строежите, но са дадени и имената на имперските служители от това време – Урбикий и Салустий. Те са реални личности и са били подчинени на Константин Велики.

Този документ също показва, че страната ни е обитавана от българи още по време на Античността, но това е в противоречие с общоприетите теории и поради тази причина автентичността му се оспорва от повечето наши историци. Тях обаче ги посрещна една неприятна изненада. 

През 80-те години на ХХ век, във Виница, Македония бяха намерени керамични икони. Те са проучвани от различни специалисти, като една икона е от голямо значение за нас. На нейната повърхност има изобразен конник, а над него надпис с латински букви – BOLGAR (БОЛГАР)

Откритите парчета от теракотената плочка с надпис „Bolgar“ - изобр.Filipov Ivo

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Bolgari_sclavi_teracota_Vinitza_FYROM.jpg

Определени автори смятат, че керамичните икони от Виница могат да бъдат датирани III-IV век. Други изследователи са на мнение, че въз основа на стиловите и композиционни особености, както и палеографските характеристики на надписите, говорят за една приблизителна датировка между края на IV и края на V век.

Излиза, че иконата с надпис BOLGAR е поредното потвърждение на истинността на картата на Св.Йероним, на която Мизия е обозначена и като Vulgaria (България) през IV век. 

Още едно потвърждение за присъствие на българи на юг от Дунава по времето наАнтичността, получаваме и от сведение на Йоан Никиуски. Той описва събития от 514-та година, по-точно конфликтът между легионите на император Анастасий и тракиеца Виталиан, като споменава, че след битката с военоначалника Кирил, Виталиан се оттеглил в Провинция България.

За жалост, това сведение от хрониката на Йоан Никиуски също е отреченo от повечето наши учени. Те не желаят да допуснат, че е възможно съществуването на държава, или повластна на Рим провинция България на юг от Дунава преди прословутата 681-ва година.

Такова поведение с право може да се нарече странно, защото в документа познат като Именник (на българските князе) се казва, че 515 г. преди Аспарух други князе властват на север от Дунава. С други думи - началото на династията, на която княз Аспарух принадлежи, започва някъде към 165 - 170 г., а пък територията, над която князете властват е обитавана от траки. По сведения на Страбон това са гетите и мизите, които населяват земи както на север, така и на юг от река Дунав.

Сведенията за ранно присъствие на хора носещи името българи на Балканите се отричат не защото са недостоверни, а защото не се вписват в общоприетите виждания и показват, че са направени груби грешки от хората, които са отговорни за историята на България изучавана в училища и университети.

Посочените по-горе доказателства за приъствие на българи на Балканите по време на Античността не са единствените, има и други документи показващи, че официалното виждане за произхода на народа ни трябва да се преразгледа.

В записани по време на Средновековието ирландски предания, се говори за народ болги. Като техни представители са посочени хора с имена като Умор и Гостен. Тези имена отговарят точно на старобългарските Умор и Гостун, като това не е единственото сведение в полза на древните корени на етнонима българи. В “Ирландската Книга на Нашествията”, се твърди, че болгите са дошли от Тракия по времето на Кир Велики – VI век пр. Христа.

Част от тази информация може да се намери в старите издания на Енциклопедия Британика: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” - (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Сега обаче възниква един въпрос – ако е имало болги в Тракия през VI пр. Христа, защо нито Херодот, нито Тукидид, нито по-късните Страбон и Плиний ги споменават?

За да се обясни феномена трябва да се даде пример с друго народностно име. Знаем, че още през Бронзовата епоха хора наречени елини са се сражавали край Троя, но нито хети, нито асирийци, нито вавилонци, евреи, или път египтяни не споменават дори веднъж на народ елини.

Всъщност мистерия няма, хора наричащи се елини (ели, сели) са обитавали Балканите дълго преди Троянската война, но са били сравнително малка група. Поради тази причина са останали неизвестни на египтяни, асирийци, евреи, хети и др. Понеже името елини е престижно, то техните съседи го приемат, а в последствие това народностно название бива прието от почти всички обитатели на Южните Балкани. Докато това стане обаче минават дълги векове.

Точно така стои проблема и с болгите от Тракия. Те са обитавали земите на юг от Дунава от незапомнени времена, но първоначално са били сравнително малка група. Смятам, че те са били част от огромния народ на мизите и точно това е причината, от IV до XV век, различни автори да правят отъждествяване на мизи с българи.

Подобно на случая с елините, с течение на времето, названието болги, българи става все по-престижно и популярно и бива прието от всички хора, говорещи близки наречия и имащи близка, или дори идентична култура.

Има още една причина за неспоменаването на болгите. Съседите ни гърците са имали език, който е твърде различен от нашия и докато по време на Средновековието вече имат стандартно название за дедите ни, в дълбока древност е било по-различно. По време на Бронзовата епоха, дедите на гърците не са били в състояние да чуят, а и да произнесат звука Б, който е бил свойствен за речта на дедите ни. Поради тази причина името на дедите ни е представяно твърде различно от понастоящем.

Колкото и странно да изглежда, леснопроизносимото за ирландците болги, или бльгии, бива предадено от старите гърци като флегии (Φλεγύες). Тези хора са описани като страховити бойци, потомци на Арес, а автори като Робърт Дж. Бък тледат на флегиите като на принадлежащи на тракийската общност. 

Според мен флегиите, чието правилно име е било бльгии, са били от групата на мизите, а името им е съществувало още в края на Бронзовата епоха, поне към XIV в. пр. Христа, или около 2000 г. преди времето на княз Аспарух.

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите:

бивам-φύω,

билка-φυτόν,

бликам-φλύω,

бърна-φάρυγξ,

бял-φαλός,

бук-φαγός,

брат-φράτηρ,

брана-φαρόω,

бяг-φέυγω,

бера-φερω,

боя се-φόβος,

бразда-φάρος,

бреме-φέρμα,

брод-φόρος

Сега идва ред на нещо, което е много интересно. Името на споменатите от ирланците болги съоствества на сткелт. bolgscio-сияние, блясък, а името на флегиите (Φλεγύες) съотвества на  стгр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, към тях може да се добави и нашата дума благ, чийто най-древен корен е *bolgь, а смисъла е светъл, лъчезарен (БЕР, Т.1, с.52 - 53).

Като обобщение може да се каже, че най-древният вариант на народностното ни име е бил бльгии, болги. Това име е принадлежало на група от огромния народ на мизите. Понеже по време на късната Античност, мизите са силни и името им престижно, то названието бльгии, бльгари започва да се налага над всички хора говорещи сродни наречия.

Както вече споменах – този начин на налагане на етноним се среща при елините, които по начало са малка група хора обитаващи Епир и Централните Балкани, но с течение на времето се налага като колективно име за дедите на южните ни съседи. По същия начин се налага и етнонима германи. Най-рано, това название е важало само за тунгрите, но в последствие е ползвано за всички техни роднини, а днес дори е име на огромна езикова общност – германската.

Виждаме, че има обяснение както за “липсата на присъствие” на името българи в Тракия по време на Античността. Уверяваме се, че значението на името на познатите на ирландците болги е идентично на името на познатите на гърците флегии (Φλεγύες), като обяснение идва от древнобългарското *bolgь, чийто смисъл е светъл, лъчезарен.

Не само, че името на народа ни не ново за земите на юг от Дунава, от времето на Късната Античност, но то се явава най-ранно документираното название на европейски народ. Все пак почитаните като синове на Арес бльгии, са живели на Балканите преди Троянската война.

Репутацията на синове на бога на войната, никога не е напускала българите. Дълго след Троянската Война, Енодий пише – страшните за целия свят българи! Йоан Геометър предпочита да използва другото ни древно име – мизи и споменава с тъга, че мизийските стрели се оказали по-силни от авзонските (гръцките) копия. Облечените в желязо бойци на княз Крум са карали не само земята да трепери, но и враговете. Малко е оставало и цар Симеон Велики е щял да превземе Константинопол. След съкрушителната битка край Ахелой, той е реално най-силният владетел в Източна Европа. Спряла го е отровата на враговете...

Cъдбата невинаги е била благосклонна към нас, но даже жестокото чуждо господство не е било в състояние да укроти духa на народа ни. Недълго след отхвърлянето на римското (византийското) господство, цар Иван-Асен II нанася страшно поражение на враговете ни край Клокотница. Цар Калоян громи не само римляни (византийци), но и облечените в желязо кръстоносци.  

По-късно пак идва мрак – петвековния мрак създаден от османлиите. Да обаче огънят не се бои от мрака, само тридесетина години след Освобождението, българите превземат непревзимаемата Одринска крепост и печелят не само битката, но също и възхищението на военни от цял свят. Малко по-късно, по време на битката при Дойран, генерал Вазов показва, че българите са в състоние за прекършат дори армията на най-силната държава по това време – тази на Британската Империя.

Дълго може да се разказва за подвизите на предците ни, техните подвизи никога не бива да бъдат забравяни. От друга страна, ние не бива да ползваме старата слава като медал, с който да се кичим. По-достойно, по-българско е да направим така, че идните поколения да говорят с възхищение за нас, както ние днес говорим за героите от миналото.

Не всяка битка е с нож и огнестрелно оръжие в ръка. Не при всяка битка се пролива кръв. Има и битки на духа, а те са най-важните защото запазиш ли духа си – имаш бъдеще. Ние имаме примера на предците си, знаем какви са били те и какво са постигнали поддържайки се един друг и заедно поемайки трудностите на плещите си, са съумявали да създадат чудеса.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=127s

ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ЦАР КАЛОЯН

Дедите ни са били  хора  с желязна воля и непоколебим дух. Това им е помогнало да извършат неща, на които други народи не са били способни. Рим успява да покори сравнително бързо древните обитатели на Иберийския полуостров. Гай Юлий Цезар завладява Галия за около седем години, Елада (Гърция) и Египет са направо прегазени и на римляните се струва, че са господари на света.

Нашите предци се оказват костелив орех за потомците на Ромул. Първият военен сблъсък между римляни и траки е през 168 година преди Христа. Тогава за първи път дошлите от Апенините агресори разбират, че тракийската ромфея е по-опасна от техния меч- гладия. Чак през 44-45 година, т.е. след повече от два века, легионите на Вечния град могат да се назоват господари на Тракия. Голяма част от дедите ни обаче обитават територии на север от река Дунав, там където живеят гетите, а също така мизи, беси, тирагети, костобоки и други стари балканци.

http://www.romanianhistoryandculture.com/The%20battle%20in%20the%20storm.jpg

Осъзнавайки, че свободните траки ще се опитат да счупят веригите на своите братя под чужда власт, римляните започват кампании срещу предците ни живеещи на север от Дунава. След няколко войни, през 106 година, император Траян побеждава цар Декебал, заграбва тонове злато и сребро и се завръща триумфално в Рим.

Самоубийството на цар Декебал след победата на император Траян - Conrad Cichorius: "Die Reliefs der Traianssäule", Zweiter Tafelband, 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fd/106_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_CVI.jpg/1024px-106_Conrad_Cichorius%2C_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule%2C_Tafel_CVI.jpg

Радостта на римляните не трае дълго, някъде към 168 година избухва въстание на северните траки. Това въстание съвпада с нулевата година в Именника на Българските Князе. Бунтовниците помитат не само граничната римска войска, но унищожават всички римски военни части, които срещат по пътя си, а той стига чак до Термопилите в Гърция. Спечелени са много битки, дедите ни показват, че народа ни носи не само благостта на Орфей, но и силата на бога на войната Арес. До освобождаване на Тракия не се стига, но на римляните е показано, че народът ни няма да търпи вериги.

През 270-271 година свободните траки успяват да прогонят всички легиони, а и чуждите колонисти от земите на север от Дунава. От уплаха римляните разрушават моста над река Дунав, опасявайки се, че дедите ни ще го изпозват и отново ще направят опит да освободят Тракия.

Всъщност опитите не престават и през 680 година, две основни тракийски групи – гетите познати като славени и мизите, наричани още българи се свързват за пореден път в съюз и нанасят съкрушително поражение на имперската войска. След шест века, дедите ни намиращи се под римска власт са свободни хора.

Именно поради това, че обединената държава на дедите ни се състои от хора от един  същ произход (гети, мизи и траки от земите на юг от Дунава) се стига до смайващо бърза консолидация и се оформя такава държава, която кара Римската Империя (Византия) да трепери.

Седящите на трона в Константинопол са бесни – изгубили са една от най-важните си провинции. Следват много войни срещу дедите ни, а периода 970-1018 година е белязан с непознат до този момент фанатизъм на римските (византийските) императори да покорят България. С интриги, заговори и наемане на чужди войски, най-сетне страната ни попада отново под римска (византийска) власт.

Разбира се дедите ни не прекланят покорно глава. Все пак те са потомци на хората, които Рим не успява нито до претопи, нито пък да успява да прекърши духа им. Следват бунтове, като новата свобода идва с въстанието на Асеневци. След няколко жестоки битки, България има отново свой цар- Петър IV.  Той е наследен от брат си Иван-Асен I, който се изявява като блестящ стратег и далновиден владетел. Ако от Рим (Визатия) не бе организиран заговор против Асен I, този забележителен българин би преместил границите на България до най-южния край на полуостров Пелопонес.

Със смърта на Асен I, страната ни губи един от най-способните си държавници, хора, за които трудно се намират заместници, но все пак чудото става. На престола сяда най-младия брат на освободителите на България. До 1189 година Калоян е заложник в Константинопол, след покушението над Асен I, през 1197 година Калоян става цар на България и кара не само криещите се зад стените на Константинопол да треперят, но името му бива запомнено от цяла Западна Европа.

Мъдър и енергичен, Калоян жъне победа след победа. Не се стряска от провала на съюзи, вместо това се амбицира още повече и търси нови коалиции, които да му помогнат да укрепи българската държава. Същевременно се появава нова заплаха – дошлите от земите на днешните Франция, Белгия, Италия, Германия и т.н. кръстоносци. Жадните за богатства и земи лъжехристияни не се свенят пред нищо. Пътят им към Йерусалим е белязан с безсрамни грабежи и жестоки убийства.

Калоян се опитва да постигне примирие с дошлите от запада завоеватели, но те надменно отказват. Подобно на своя далечен предшественик Крум, цар Калоян разбира, че за тези, които не желаят мира, трябва да се готви секира. В няколко големи битки, българският владетел успява да нанесе съкрушителни поражения на облечените в желязо рицари. Те губят огромна част от своя елит. Заловен, а по-късно и обезглавен е Балдуин -графът на Фландрия (Белгия). Западът разбира, че въпреки добродушието си, българите имат железни мишци и знаят как да пазят своето.

Цар Калоян и пленения Балдуин Фландърски - изображение от блога на Патриция Кирилова https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj9_u0MYq8ytpZdQP3EwcImK5BkgClwN3ozgnkTDtIt9maTkAtESyzpo46DHx_55fBBgR9hLnNAfB-1IhJBWrNhG-Sr7OzjN4sVFtaBrp8yKJ0U3odrZCVksoYUbBnG79JeRkBld85w5VgQ/s1600/KALOIAN1.jpg

http://patriciakirilova.blogspot.nl/2013/09/blog-post_25.html

Осъзнавайки силата на цар Калоян, папа Инокентий III води преговорите с голяма предпазливост и уважение. В едно от своите писма, духовният водач на католическата църква нарича Калоян - потомък на знатен римски род - LIBI III, c.311-312

http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_311.html

Тази подробност е от изключителна важност, но за жалост е пренебрегната от изследователите на нашата история.

На пръв поглед е абсурдно българския цар Калоян да бъде представян като наследник на благородни римляни, но обърнем ли внимание на произхода на определени римски императори, то нещата ще си дойдат на мястото и ще стане ясно, че Инокентий III е знаел много добре какво говори.

Владетели на Рим са били не само хора от италийски произход. През 193 година на престола идва човек, който е роден в африканския град Лептис Магна. Става дума за произлизащия от народа на финикийците Септимий Север. Следват императорите Гета, Каракала, Макрин, Хелиогалбал и Александър Север. После на трона е възкачен от войската не кой да е, а тракиецът Максимин.

Той не успява да постави основите на династия, това не се отдава и на други траки на римски престол, но промяна идва с идването на власт на Констанций Хлор. Той е роден в Горна Мизия и се слави със скромния си характер, благост, но също така сила и храброст. Тези негови качества карат легионерите да го поставят на престола.

Наследник на Констанций Хлор е прочутия с делата си Константин Велики. За него се разказва, че е отпуснал средства за построяването на Плиска, Преслав и други градове в близост до тях. Наследници на Константин Велики са Константин II, Констанций II, Констанс I, а те са последвани от Юлиан – племенник на Константин Велики.

От 293 до 363 година, на римския престол седят хора от тракийски произход. В очите на римляните обаче Констанций Хлор и последвалите го негови потомци не са траки от средите на мизите, а представители на благороден римски род. Именно това е причината папа Инокентий III да твърди, че цар Калоян произлиза от благороден римски род. Главата на католическата църква е разполагал с най-добра информация кой какъв е.

Приемем ли, че цар Калоян е тракиец от средите на мизите, дали императори на Рим, то твърдението на папата е напълно смислено. Става ясно защо описващият битката между българи и рицари Никита Хониат, нарича Калоян - мизиецът Йоан (Констанций Хлор е роден в Мизия, това е родното място и на Константин Велики).

Става ясно защо монахът Фулко коментирайки събития от 1096 година, споменава следното за премеждията на кръстоносците: “...поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници” (Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.“ – Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с.374.

http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm

Определени специалисти дефинират сведението на Фулко като архаизация, а и единствения път когато българите са наречени директно траки. Странно, как хора, които имат на разположение толкова много стара литература са пропуснали сведението на бретонецът Вилхелм, който разказва за гибелта на Балдуин Фландърски и споменава, че фламандския благородник е погубен от предводителят на траките - LIBI, IV, c.147. Това разбира се е цар Калоян.

http://www.promacedonia.org/libi/4/gal/4_147.html

От думите на Фулко става ясно, че преди неговото време е имало летописи, в които българите са известни под името траки. За живелия през XII-XIII век Вилхелм, цар Калоян е предводител на траките. По-прецизен е Никита Хониат, който нарича българския владетел мизиец.

Мизийци са Констанций  Хлор и останалите членове на неговата династия. А по-важното е това, че в периода IV-XIV век различни автори наричат българите мизи, а като алтернативно име на България се ползва Мизия.

Приемем ли, че българи и мизи са названия на едни и същи хора, то става ясно и нещо друго-защо Константин Велики отпуска 600 кентинария злато - 1 400 000 000 фолиса за построяването на Плиска, Преслав и др. наши стари градове. До съвсем скоро учените упорито отричаха, че на територията, на която е изградена Плиска има по-стари постройки от тези градени през VIII-IX век, но вече знаем, че това не е така.

http://news.bnt.bg/bg/a/zhilishche-na-3300-godini-otkrikha-arkheolozi-v-srednovekovnata-stolitsa-pliska

Откритото древно жилище на територията на Плиска е само една от индикациите, че историята ни трябва да се преразгледа. От проучванията на генетиците е видно, че старите българи нямат нищо общо с тюрките, а са твърде различни и от населението на Индия. Тези сведения разбиват на пух и прах както тюркската теория за произхода на старите българи, така и нейния евтин заместител- иранската теория.

Време е дори и от “новите” учебници да бъдат изметени заблуди като тези за хановете, за старобългарския култ към бог с име Тангра и най-вече упорито натрапваната догма, че народът ни е мешавица от три различни народа, които по случайност се сливат през 680-681 година.

История се пише въз основа на факти, а не на лични мнения. Недопустимо е да се пренебрегват ценни сведения на стари автори, недопустимо е въпреки доказателствата на генетиката и археологически открития, на децата ни да се внушават заблуди, а да им се втълпява и това, че едва ли не трябва да се кланяме на други хора поради тяхната помощ и заслуги.

Ако някой е задължен на някого, то цяла Европа е задължена на България. Благодарение на мизиецът Константин Велики, християнството се наложи в Европа, а власта на търговците на роби бе ограничена. Под водачеството на княз Тервел дедите ни спряха страшното арабско нашествие в началото на VIII век.

Ако агресорите от Ориента бяха преминали през Балканите и бяха достигнали до Средна и Западна Европа, то днес континента ни щеше да изглежда съвсем различно. Нямаше да познаваме Леонардо да Вични, Рафаело, Микеланджело, Веласкес, Ел Греко. Шекспир, Моцарт, Шилер, Гьоте, Сервантес и много други никога нямаше изобщо да се появят. Съдбата на европейците щеше да е същата както на завладените от арабите копти, бербери, туареги – хора без собствена държава и без самоуправление.

Благодарен съм на обикновените бойци от средите на руснаци, украинци, белоруси, румънци и финландци, за това, че освободиха България, тази благодарност няма да угасне никога. Нека обаче да не забравяме, че доста по-рано дедите ни дариха писменост на дедите на руснаци, белоруси, украинци, сърби. Нашите предци бяха и тези, които въведоха християнството при тези народи и давайки им новата вяра, направиха възможно да се появат и укрепят нови държави.

Когато се пише за историята на дедите ни, винаги трябва да се търси баланс. Не бива да се потулват и отричат добрите деяния и помоща на други хора, но не бива да се пренебрегва и приноса на нашите предци в изграждането на езиците и културата на сродните ни народи.

Младите българи трябва да растат с мисълта, че са потомци на способни хора, които не са прекланяли глава пред никого и винаги са се стремили към свобода и независимост.  Трябва да се знае и това, че сме наследници на първия цивилизован народ на  Европа – траките. Те са хората, които изобретиха колелото, най-древната писменост, на тези, които издигнаха първите градове на континента ни и дариха знания на жители на други земи. 

Нужно е да се обяснява и това, че бивайки потомци на първите благородници, ние сме задължени на дедите си да се държим като благородни хора, като индивиди, чиито типични качества са добротата, честността, смелостта и стремежа към личностно осъвършенстване.

БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ В СТАРИТЕ ИЗВОРИ

Всеки народ има свой особен облик. Едни хора са храбри, силни, справедливи, други пък са коварни, слаби и лишени от мъжество. В продължение на дълги векове различни автори са давали своето мнение за качествата на нашия народ. Същото е направено и за гърците. Разгледаме ли древните извори ще установим, че за разлика от южните ни съседи, нашите предци са представени в доста по-добра светлина.

Преди около 2000 години Тит Ливий предава думите на римски военоначалник – "Ето, македонци, траки и илири – все силни и войнствени народи, докато сирийците и азиатските гърци са най-долният човешки род, годни само за слугуване". (T.Livy, History of Rome from its foundation, XXXVI-17).

За коварството и безчестието на на гърците пише и Вергилий - “Timeo Danaos et dona ferentes” – Страхувам се от данайците (гърците), дори когато носят подаръци. Тук става дума за постъпката на данаевите дъщери, които убиват своите мъже през първата брачна нощ. Гръцкото двуличие е забелязано и от Ювенал, който употребява следния израз – “Natio…comoeda est” – Това е народ на хитри преструвачи (A.N.Sherwin-White, Racial Prejudice in Imperial Rome, p.74).

Татиан Асирийски реагира с възмущение на гръцкото самохвалство. Старият автор напомня на възгорделите  ce гърци, че" те дължат знанията си по птицегадателство на фригите, че Орфей ги е научил на песни, музика и мистерии, че от египяните е взета геометрията, от финикийците азбуката, от вавилонците астрономията"...и въпреки гова гърците имат наглостта да си припишат тези неща...

http://www.earlychristianwritings.com/text/tatian-address.html

Докато Юстиинан Велики хвали тракийската храброст и мъжество, то Прокопий Цезарийски споделя за гърците, че са страхливи и негодни за военна служба  (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Доста време след Юстиниан, един друг благородник – Робърт от Лондон споделя следното за гърците – “Ако питате за войнствеността на гърка, той се сражава не с оръжие, а с хитрост. Ако питате за верността му – като приятел може да ви напакости, а като враг не може да ви причини беда.... Това племе е вероломно, поколение негодно и съвсем изродено...

Гърците деградираха напълно в жени, като изоставиха настрана всякаква мъжественост, както на думи, така и по дух. Те с лекота се кълнат в това, което според тях би ни се понравило, но никога не спазват клетвите си към нас, нито пък проявяват себеуважение...

Който е опознал гърците, ще каже, ако бъде попитан, че когато те се бият стават жалки в крайното си унижение, но когато имат надмощие те са арогантни и упражняват жестоко насилие над подвластните си...”. (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.50-51).

Дори и главата на Римо-Католическата църква не се изказва ласкаво спрямо гърците предупреждавайки българският цар Борис I – “ И тъй, не следвай гърците защото те си служат винаги с лъжливи доказателства, винаги се занимават с коварни хитрости.“ (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.35-36).

Много преди папата, историкът Страбон  свидетелства за това, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и упадъка на морала -“Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. “ (превод – Валерий Любенов Русинов) 

http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

За моралните болести на гърците споменава и Марк Порций Катон - “The Roman historian Livy recorded that Cato told the Roman Senate: “The better and the happier becomes the fortune of our commonwealth day by day and the greater the empire grows – and already we have crossed into Greece and Asia, places filled with all the allurements of vice, and we are handling the treasures of kings – the more I fear that these things will capture us rather than we them...

Cato was not a prophet of God. But he had a very good understanding of the practical morally corrupting effects which Greek philosophy and culture had had on Greek society by that time. Cato knew that Greek philosophers had mostly advocated or at least passively accepted paedophilia or pederasty, public nudity and other immoral practices...” 

http://internetbiblecollege.net/Lessons/Cato%20Predicted%20Greek%20Philosophy%20And%20Ethics%20Would%20Destroy%20Rome.pdf

На малцина е известно, че Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек...е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гъркът Харпал задига хазната на Александър Велики, а атиняните укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. 

Законодателят Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми...които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:)  Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш...Педерастията, която не е нищо друго освен насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи. Сам Херодот признава, че гърците са запознали персите с педерастията – История, I-135 - …from the Hellenes to have commerce with boys.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1130.htm

Естесвено дедите ни са опознали гърците най-добре. Благодарение на вековната близост и общуване, предците ни са възникнали поговорките – “Дето грък стъпи, трева не никне”, “Грък лъже и за девет цигани”, “Грък лъже и сам си вяра не хваща”... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.69).

Някой може да възрази, че негативният облик на гърците може да е създаден от техните противници. Разбира се съперничеството може да стане причина да бъде очернено името на един народ. Ние обаче разполагаме с данни, че самите гърци се хвалят със своето коварство и подлост. Псевдомаврикий споделя следното – Добре е с измама, нападения и глад да се вреди на врага...Измамата често помага на войната... (П.Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, с.26).

Принцеса Ана Комнина разказва без капчица срам как баща й коварно заблудил богомилският лекар Василий. Поканил го в дворецът си под предлог, че желае да прегърне богомилството, но щом Василий идва, бива хвърлен в окови. По- късно е изгорен на клада заедно със своите съмишленици. Гъркинята описва със сатанинско задоволство пламъците на кладата, треперенето на жертвите и тяхната ужасна смърт (Л.Брокит, Богомилите от България и Босна, с. 49-52)...

Дедите ни също са проливали кръв, но при съвсем други обстоятелства. На бойното поле нашите предци са били впечатляваща сила. Не случайно Енодий ги нарича – “Страшните за целият свят българи”...Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си”...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил, то българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110). 

Разбира се благородното поведение на нашите деди не е накарало всички гърци да кажат добри думи. Теофан нарича предците ни мръсен и нечист народ. Константин Багренородни използва определението – богоомразен народ. Георги Монах гледа на дедите ни като на надменни и дръзки хора...Друг гръцки автор най-нагло нарича българите неблагодарници понеже се дръзнали да нападнат тяхната земя в Тракия и Македония - (П.Ангелов, България и Българите...с.90-91). 

Омразата на южните ни съседи може да се обясни с едно изказване на Агатий Миринейски. Старият автор пише в една от работите си - Тези, които се сближават с нас и приличат на нас, ние сме свикнали да считаме за приятели и добри хора, а да се отчуждаваме и отвращаваме от тези, които ни превъзхождат.(П.Ангелов, България и Българите...с.129). 

Eто и обяснението за гръцката омраза към нас -както духовно, така и физически предците ни са превъзхождали гърците. Георги Акрополит описва българите като едри на ръст и добри на вид. Друг автор -Никита Хониат споделя за Иванко – Той беше висок на ръст, извънредно съобразителен и с голяма физическа сила. (П.Ангелов, България и Българите...с.61-62).  Разбира се не само българските мъже са впечатлявали с външният си вид. Красотата на българската жена е пословична... “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. (П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, с.183).

Друга причина за ненависта на южните ни съседи е това, че не са успели да ни асимилират, както са направили със стотици хиляди наши роднини в далечното минало.В древността цяла Гърция е била обитавана от дедите ни. Най-старите топоними и хидроними потвърждават това. Да не забравяме и историческите извори, поставящи траки и пелазги като изконно население на Гърция...

Апетитът на южните ни съседи за земя е бил ненаситен, но на територията на страната ни те срещат нещо уникално. Тук хората са корави и безстрашни. Тук е родината на богът на войната. Тук с малки изключения, населението не желае да приеме гръцкия език и упорито държи на своя. Гърците успяват да омаят западния свят, но не и българите. Като отмъщение за това южните ни съседи създават безброй лъжи за дедите ни. Изкарват ги чужд народ, за да оправдаят претенциите си за Тракия и Македония.

За жалост тези лъжи бяха повторени повече от 1000 пъти и доста им повярваха. Поради тези лъжи светът придоби грешна представа за произхода на нашия народ. Ако се знаеше, че ние сме най-старото балканско население, ако се знаеше, че ние сме разпространили искрата на познанието в Европа, то съдбата ни щеше да е друга...

Все още не е късно светът да научи истината. Все още не е късно България и българите да си получат заслужената слава. Хиляди години наред дарявахме различни народи с блага, редно е днес да получим нещо за заслугите си.

Използвана литература:

 http://ia700309.us.archive.org/12/items/bulgariaherpeopl00monr/bulgariaherpeopl00monr.pdf

http://www.in2greece.com/english/historymyth/history/ancient/harpalos.htm

http://elysiumgates.com/~helena/Economy.html

http://www.crystalinks.com/greekslavery.html

http://www.gutenberg.org/files/3176/3176-h/3176-h.htm

http://www.coinpeople.com/index.php?/topic/1950-the-crime-of-diogenes/

http://atschool.eduweb.co.uk/sirrobhitch.suffolk/Portland%20State%20University%20Greek%20Civilization%20Home%20Page%20v2/docs/1/kirsten.html

http://londinoupolis.blogspot.nl/2011/08/corruption-in-ancient-greece.html

Female slaves are described as being prohibited from keeping their children, and Infants born of master-servant liaisons were destroyed

http://www.fsmitha.com/h1/hell04b.htm

The Greek practice of pederasty came suddenly into prominence at the end of the Archaic period of Greek history; there is a brass plaque from Crete, about 650-625 BC, which is the oldest surviving representation of pederastic custom. Such representations appear from all over Greece in the next century; literary sources show it as being established custom in many cities by the fifth century BC.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pederasty_in_ancient_Greece