СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам британския интелектуалец Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” Думите на Бътлър важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от “професионалисти”, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината осъзната и приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ – от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения по отношение на това, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски и др. Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапа – вода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги, явяващ се наши предци) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос: “Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia…” (Strab.V.2.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи: “But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че предците ни, влезли в историята като траки и пеласги, се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). 

По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев, Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -“Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришълците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 

Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 

Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, ​93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

*бал – бял = фалиос/φάλιος 

*веяти – вея = аетес/ἀήτης

*велии – велик, голям =  велтион/βελτίων

*влъна – вълна = ланос/λά̄νος 

*гора – гора, планина = орос/ὄρος

*дать – даване, дар =  дотис/δῶτις

*девер – девер = даер/δᾱήρ

*доно – дъно, повърхност =  хтонос/χθονός

*елен – елен  =  елавос/ἔλαφος

*ерина – ярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес – горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъ – млад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь – овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* роса – роса = дросос/δρόσος

* струя – струя  = роос/ῥόος 

* тата – тата, тате = тата/τατᾶ

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinu – лен. [Hrozny, 1952, c.56]. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени [от Rafał Rosół] следните думи: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah – хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbed – бездна. (W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от “Първа Книга Макавейска”, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.”

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на цар Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. 

Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята “Тайна История” Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. 

Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. 

За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ В ЮТУБ ИМА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI

 

 

БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД СОЛУН

През 2016 г. различни медии лансираха “сензацията”, че благодарение на монети може да се докаже принадлежността на Солун към българската държава. “Сензацията” бе рециклирана и през 2019 г. Намират се хора, които продължават да споделят новината през 2020 г., а с това се спомага да се наложи едно погрешно виждане. Солун  и земите край този известен град наистина са обитавани от нашите предци, но не монета доказва това, а нещо друго.

Монетите се прекрасно средство за датиране на определен археологически слой, с тях може да се определи възрастта на погребение, сграда и т.н. Ако например в дадено старо селище бъдат намерени солиди на император Константин Велики, а същевременно няма монети от по-ранни римски владетели, това означава, че въпросното селище е строено след, или по времето на императора от тракийски произход.

Монетите действително са важен археологически материал, но те циркулират, тяхното присъствие, най-често само показва какви са били търговските връзки на жителите на даден град с други хора. Ако в София бъдат намерени монети, на късносредновековния владетел Сигизмунд Люксенбургски, това не означава, че столицата ни е била управлявана от крал Сигизмунд, или пък е била част от неговата държава, а само, че сме били в контакст с хора, над които този владетел е властвал.

Въпросната “сензационна” монета, която е сечена по времето на цар Йоан-Асен II, не доказва, че Солун и околностите му са били населени с българи. По-удачно би било да се търсят други доказателства за българските корени на обитателите на Солун и териториите край този важен за различни сили град, а ценни сведения има.

Поне за мен, топонимите и хидронимите са най-важните доказателства за присъствието на определена етническа група в даден регион. Старите названия на селища, местности, реки и т.н. показват какъв език е говорен във въпросната област, а това спомага да се определи и етническата принадлежност на хората от областта.

Според повечето историци, още в края на VI в.сл. Христа (по сведения на Йоан Ефески, през 584 година), нашите деди правят опит да превземат град Солун, като атаката е подновена съвсем скоро – в началото на VII в.сл. Христа. Ако това бе първата поява на предците ни в региона,  то преди този период, ние не би трябвало да срещнем никакви български имена на реки, селища и местности край Солун.  Дали обаче това е така?

Базиликата Св. Димитър в Солун, изображение- Andrew Zorin, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53960557

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg/800px-Church_of_Saint_Demetrios_-_panoramio.jpg

Писалият по-рано от Йоан Ефески Прокопий Цезарийски споменава течащата в близост до град Солун река Рекиос/Ρήχιος – Proc. Aed.IV.iii.27. Това название се е наложило поне век преди Прокопий да започне своята работа “За Строежите”, т.е. някъде към 440-450 година, т.е. повече от век преди “първото нахлуване на дедите ни” в Южна Тракия. Проблемът за поддържащите официалните теории е, че името на течащата край Солун река Рекиос/Ρήχιος е обяснимо на български език и оборва старите виждания, поради тази причина то бива оставяно в сянка. Рекиос /Ρήχιος означава просто река, реката.

То е сродно на друго подобно, споменато отново от Прокопий, който описва крепостите на Тракия и между другите изрежда и Мила река/Mιλλάρεκα – Proc.Aed.IV.iv.3.  На това название акад. Влaдимир Георгиев дава тълкуване мѣла рѣка-плитка река и смята името за славянско, но не обяснява няколко важни неща.

Много по-рано, около 500 години преди Прокопий, или приблизително времето, по което Апостол Павел посещава нашите земи, Плиний Стари нарича един от ръкавите на делтата на Дунава с много интересно име: Наракустома/ Naracustoma: “secudum ostium Naracustoma appelatur”-Plin.H.N.IV.49.  Частицата stoma e гр. στόμα-устие, ръкав на делта на река, а това показва, че Плиний е ползвал сведения на по-стар гръцки автор. От друга страна името на ръкава Нараку/Naracu не притежава смисъл нито на латински, нито на гръци, но стблг. на рѣкоу-на реката дава прекрасно обяснение.

Гръцкият автор, от който Плиний е черпил информация е записал тракийското, т.е. древнобългарското название на един от ръкавите на делтата на Дунава Ναράκου στόμα. Това название е сродно на името на течащата край град Солун река Мила река/ Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река).

Хората дали името на солунската река, няма как да са нов народ по простата причина, че нито има сведения на римски автори за трайно заселване на нов народ край Солун в периода, в който името на реката е възникнало, нито пък Mιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) може да се нарече ново име, защото е сродно на споменатото малко след смъртта на тракийския цар Реметалк III  (44 г.след Христа бел.авт.) речно название Ναράκου στόμα/ Naracustoma (на рѣкоу-на реката).

Вариацията raka-reka е обяснима точно с екането и якането в българския език. В определени региони се казва река, като в Суха Река, Тервелско, а в други ряка (в древността *рака бел.авт.), както например в родопския топоним Ряката. Не самоMιλλάρεκα (мѣла рѣка-плитка река) и Naracustoma (на рѣкоу-на реката) са обясними на български език, но особеностите на тези древни названия са типични за българския език. Самият акад. Вл. Георгиев признава, че якането и екането е не само типичен белег на българския език, но се манифестира и в тракийския (който реално е древен български бел.авт.).

Разбира се една птичка пролет не прави. Нужни са повече български топоними от земите край Солун, за да можем да говорим за доказано българско присъствие в този регион по време на Античността. Проучвайки така наречените славянски названия от територията на Гърция, лингвистът Макс Фасмер дава огромен брой имена на селища от земите край Солун и Халкидика, и то названия обясними на български език. Този учен обаче е убеден, че се касае за нови имена и това не е учудващо защото Фасмер не смята дунавските славени за стар народ, както прави д-р Ганчо Ценов идентифициращ ги с гетите.

Най-интересните названия дадени от Фасмер са: Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина. Те са обясними с българските думи балта-блато, бор, долина, сѣно-сено, стан, скотъ-животно,добитък.

Ако тези названия от земите край Солун бяха нови, т.е. дадени от народ, който едва през 584 година (по сведения на Йоан Ефески) е дошъл да граби богатия град, то преди този период, на Балканите не би трябвало да има топоними сродни на Βάλτα/Балта, Βορένος/Боренос, Δόλιανη/Долиане, Σανά/ Сана, Σέλι/Сели, Στανός/Станос, Σκοτίνα/Скотина.

Реалността обаче показва нещо съвсем друго – имена сродни на оставените от българите край Солун се срещат доста  дълго преди 584 година. За да не съм голословен, представям названия на обясними на български език древни топоними и етноними, които са регистрирани в периода VIII в. пр. Христа – IV в.след Христа:

Bora –Liv.45.29 – I в.сл.Христа.

Di-baltum- Amm.Marc. 31.8 – IV в.сл. Христа.

Doliche- Liv.42.53 -I в.сл. Христа.

Σάνη – Her.VII.22 - V в.пр. Христа.

Σελλοί – Hom.2.748-751 – VIII пр. Христа, Sellae-Plin.IV.1.2- I сл. Христа.

Νεστάνη – Paus.8.7.4 – II в.сл. Христа (Г. Сотиров прави връзка със стан)

Σκοτοῦσσα - Xen. Hell. 4.3.3 – V-IV в.пр. Христа, Scotussaei – Plin.H.N.IV.17 – I в.сл.Христа

Към древните съотвествия на българските топоними край Солун, трябва да се добави и изключително важната подробност, а именно това, че с изключение на Ди-балтум (днешният Дебелт) и Нестане (в пеласгийската Аркадия), се касае за названия от територията на Южна Тракия и Древна Македония, т.е. в региона, в който е и Солун.

В такъв случай какво дава право представените от Макс Фасмер български названия край Солун да бъдат определени за нови? Реално нищо не дава право да се твърди подобно нещо.

Самото древно име на Солун е българско. Стефан Византийски съобщава, че Солун e наричан още Алия/Άλία, което пък несъмнено идва от гр. дума ἄλος-сол. Древната форма на българската дума сол е била *sal, в стблг. срещаме сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор.

Смятам, че първото название  на Солун е било Салос, Саланос – от сланъ, поради солените минерални извори. С подобно име е и Салмудесос, чието значение е солена вода. Не правя връзка между Солун, сол, *sal, сланъ-солен, сланостъ-солен вкус, слатина-минерален извор, произволно. Край Солун наистина е имало солени минерални извори. За това свидетелства и споменатото от Херодот алтернативно име на града, то е Терма/Θέρμα, а неговото значение е горещина, несъмнено поради горещите минерални извори в близост до Солун.

За тези горещи, солени извори срещаме информация в създанения от Уйлям Смит речник на старогръцката и римска география: “During the first period of its authentic history, it was known under the name of  THERMA  (Θέρμα,  Aesch.; Θέρμη,  Herod., Thucyd.; Θέρμαι, Mal. Chronog. p. 190, ed. Bonn), derived, in common with the designation of the gulf (Thermaicus Sinus), from the hot salt-springs, which are found on various parts of this coast, and one of which especially is described by Pococke as being at a distance of 4 English miles from the modern city.”

Чак в по-късни времена, названието на тракийското селище е свързано с име на лице. По същия начин тракийските топоними Полтимбрия и Месембрия са свързани с фиктивните лица Полтис и Мелса. Преименуване на градове е позната традиция от миналото. Тракийският Ускудама бива наречен по-късно Адрианополис, по името на император Адриан. Преслав получава името Йоанополис, след агресията на император Йоан Цимисхи и завладяването на България.  

Докато Терма/Θέρμα  и Алия/Άλία, са гръцки имена, то Салоника, Солун, (Салос, Саланос) са български названия. Това, а и многого останали древни български названия от региона са доказателство, че дедите ни са обитавали земите край Халкидическия полуостров от незапомнени времена.

Все пак траките бисалти, одоманти, бистони, мигдони и др. са обитавали земите край Солун, те са и създателите на селището, а ние българите сме техни пълноправни наследници. За това свидетелстват не само типичните за нас древни хаплогрупи, (I2, R 1b*L23, E-V13, J2, R1a), но и характера на фолклора ни, голяма част от земеделските уреди, пастирските атрибути и т.н.

След като се наблюдава приемственост – от Каменната епоха, та до ново време, няма причина да се отрича, че Солун е създаден от хора, чиято кръв тече във вените ни. В далечното минало тези хора са наричани бистони, одоманти, използвало се е и колективното име траки, а накрая се налага и името българи. По-право то принадлежи на хора от групата на траките мизи, а да не забравяме, че мигдоните са причислени към семейството на мизите.

В народната памет истинското име на Солун винаги е пазено, тъй както точно народната памет е съхранила името на Пловдив – Пулпудева. Римляните са наричали града Тримонциум, гърците са ползвали названието Филипополис. Дедите ни са казвали на селището си Пулпудева, което еволюира във Плъпъдивъ, Плъвдивъ, Пловдивъ, Пловдив. По същият начин е запазено и името на град Солун.

Следвайки фактите трябва да се заключи, че Солун и земите край него са обитавани от наши деди от най-дълбока древност, но поради конфликти с различни агресори, дедите ни са губели властта си над селището, а това е позволявало на гърците да се заселят в Солун, да се увеличат на брой и след време да назоват града свой.

Солун наистина е бил български град, като поне до времето на император Йоан Цимисхи доминантния език в селището е бил българския. Солун е изгубен като територия, но това не означава, че трябва да го считаме за изгубен и за историята ни. Както казва Васил Левски: “Чуждото не щеме, но и своето не даваме”.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

2.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

5.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, T.VI, вт.изд. ред. M.Рачева, Т.Ат.Тодоров, автори В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат. Тодоров, АИ Марин Дринов, София, 2012

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.

7.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

10.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Science, Quebec, 1969;

12.G. Lucas Friedrich Tafel, Historia Thessalonica res gestas usque ad annum Christi DCCCCIV сomplectens, typis Hopferi de’Lorme, Tubingae, MDCCCXXXV;

13.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street, 1854;

14. M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, (Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970);

Извори от интернет:

 Уникална монета разкри, че Солун е бил български

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/353638

Монети доказват: Солун е бил български Копирано от standartnews.com

https://standartnews.com/balgariya-obshtestvo/moneti_dokazvat_solun_e_bil_balgarski-333042.html

Монета от аукцион в САЩ: Солун е част от България

публикуване от Кремена Бедерева 15/05/2016

https://littlebg.com/moneta-solun-e-bil-bulgaria/

P.S. Книгата ми "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" може да се поръча от страницата на издателство Атеа 

http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0