ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ПРАЗНИКА КОЛЕДА

Един от най-големите ни празници е Коледата. Атмосферата по време на този празник е особена. Не само заради празничната трапеза настроението ни е приповдигнато, има и нещо друго, сякаш всички ние инстинктивно усещаме, че се случва нещо важно. Нещо, което е много древно и се е появило в далечните, незапомнени времена.

                                                http://stzagora.net/wp-content/uploads/2011/12/Koledari-25-12-2011-5.jpg

Според лингвистите думата Коледа не е наша. Приписва й се латински произход, като се изказва мнението, че идва от латинското calendae - първият ден на месеца. Не може да се оспори нито вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Коледа обаче не е една от тях, в никакъв случай! Името на този празник е доста по-древно от Римската Империя!

Езиковедите не са обърнали внимание на това, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея защото думата е от пеласгийски произход. Това е установено преди повече от половин век от фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс - (A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehelinque, Publications Universitairs, Institut Orientaliste, Louvain, 1952, c. 143). 

Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Владимир Георгиев (цитиран от Калин Порожанов) тракийският/пелазгиският език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VII хилядолетие преди Христа (Общество и Държавност у Траките, с.43).

Някои може да зададе въпроса – Какво ще правят траки и пеласги при древните римляни и как така са ги повлияли? Всъщност няма нищо мистериозно. Който е чел "Естествена История" на Плиний Стари, знае, че този автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум – "litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi." Plin.HN, VII. lvi-193. 

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/l/roman/texts/pliny_the_elder/7*.html

Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легенди Рим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Този автор споделя, че в далечното минало те са считани за силен и войнствен народ, който покорил много други хора. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome -сила на оръжие (раменъ означава силен на старобългарски):

"Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Поредното свидетелство за присъствието на дедите ни в земите на римляните получаваме от Страбон, който разказва за идване на траки и венети в северните части на Апенините не дълго след края на Троянската война:

"Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias ." - Strab.XII.3.25

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html 

Да видим обаче какво означава името Коледа? Днес има най-различни версии за произхода на този стар празник, а и за значението на името му. Някои краеведи смятат, че частицата Кол идва от коло, колело, а окончанието -е(н)да било разновидност на санскр. анта-край, т.е. Коледа означавало край на колелото, край на годината. 

Вярно е, че Коледа е в краят на декември, но този празник е олицетворение на началото на новата година, символизира нарастването на слънчевата сила, следователно в значението - край на годината, поне според мен, няма логика. От друга страна, в нашия речник дума анта-край не присъства, нито пък в Индия познават дума като коленда, коланта, коледа и т.н.

Аз съм склонен да вярвам на проф. Иван Венедиков, ето какво споделя той: “ В 680 г. на 7 ноември бил свикан в Цариград църковен събор. Тъй като той заседавал в двореца в залата с купол, известна под името Турлос, и самият събор бил наречен Турлански събор. Той имал за цел да премахне различията, които съществували в това време между християните, но между многобройните решения на събора има няколко, засягащи въпросите, които ни интересуват. Ще започнем с решението за празнуването на Календите, което се съдържа в канон 62. Той гласи: „Бихме желали да отстраним напълно от обществото на вярващите така наречените Календи, назоваваните Воти, наричаните Брумали и правения на първия ден на месец март събор (панегирис в лат. превод конвент).  

http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_9.htm

Седми век е безспорно ранна дата, но има и други. Още по-ранно засвидетелстване на Календите се среща в житието на Свети Дазий. Там е засегнат периода на Античността -285-305 година (Венедиков, с.150).

Ето какво казва за календите Венедиков: “ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕДЕНИЯТА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ПРАЗНИЦИ. От направения преглед на тракийските празници се вижда, че е имало няколко празника на Дионис в Тракия, на два от които ние можем да намерим мястото със сигурност. Единият е на януарските Календи, т.е. на римската Нова година. Съвпаднал с нея, той се романизирал през римско време, както се вижда от името, което му дават и житието на св. Дазий, и канон 62 на Турланския събор. За тях той не е някакъв празник на Дионис, а на Календите, т.е. Новата година. Тъй като в България Календите се честват една седмица по-рано и той е бил пренесен една седмица понапред, на българската Нова година” c.159.

http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_9.htm

В друга своя книга Венедков отново свързва Коледа с древното езичество от земите ни : “В Коледа са събрани едновременно няколко различни празника. Римската Нова година-Календите, попаднала в древна Тракия върху по-старите празници на Дионис, Персефона и Залмоксис..."

http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_10.htm

До известна степен Иван Венедиков е прав, но той е пропуснал най-важното, а именно това, че самата римска култура, а и език са повлияни от трако-пеласгите. Напълно е възможно този даровит изследовател на българското минало да е знаел за откритието на Ван Виндекенс отноно това, че calendae e пеласгийска заемка в старолатинския език.

Възможно е също Венедиков да е бил запознат със сведенията на старите автори за влиянието на дедите ни върху населението на Апенийнския полуостров, но под давлението на цензурата да е бил принуден да премълчи пълната истина за произхода на името Коледа.

Едно е ясно, не римляните са дали името и не римляните са въвели празника, на който се почитат стари тракийски божество. Несъмнено на Дионис е едно от най-почитаните, той обаче не е само бог на виното и екстаза както повечето смятат. Дионис е наречен още Сабазий, за Сабазий се казва, че е слънцето, небесното светило бива отъждествявано с колело, коло.

В далечното минало се е смятало, че на Коледа слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло).

Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата भग  -Бага/Bhaga, която има значението слънце, господар.

Не случайно Рождество Христово е на Коледа. Доброто винаги е отъждествявано със светлината, а Христос е най-голямото добро, което светът е видял. Нека не забравяме думите на Св. Йоан:

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/ioan.htm

На Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си както подобава на благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унищожава тъмнината и студа, a нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото. Нека по време на празниците да потърсим доброто в нас  и да почетем нашите деди, които бяха народ на светлината!

Весели празници на всички родолюбиви българи!

КОЙ Е БОГ ОГЕН?

Доста хора не знаят, че  повечето от боговете от гръцката митология не са гръцки. Това не е просто едно смело твърдение, или спекулация. Има си достатъчно сведения, които потвърждават това. Върховният олимпийски бог Зевс е принадлежал на пелазгите – народ със същият произход както и траките. В работата на Омир срещаме следният израз - Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ - О Зевс, додонски, пеласгийски!

Трако-пеласгийски божества са също Арес, Хермес, Дионис, Деметра, Афродита, Посейдон, Хефест...Специалистите знаят това отлично. Знае се, че имената на тези божества нямат смисъл на гръцки, следователно принадлежат на коренното население на Южните Балкани – траки и пелазги.

Освен олимпийските богове обаче има и други, които притежават имена необясними на езика на гърците. Като пример може да се посочи бог Оген. Той е споменат от Стефан Византийски, който го нарича древно божество – Ώγενος άρχαϊος θεός.

Хубаво, но защо никой не желае за говори за този бог? Дали защото името му изобщо не е гръцко, но за сметка на това има прекрасно обяснение на български? Какво може да означава Оген - Ώγενος? Най-близо до ума е думата огън, в нашия език тя има диалектни форми огин и оген. Втората е иденична на името на древният бог, който е почитан на територията на Гърция преди много векове. Освен това ние българите притежаваме лични имена като Огнян, Огнен, Огньо, Огнемир, Огни, Огнена, Огняна. Това е една индикация за това, че дедите ни са почитали огъня преди да приемат християнството.

Благодарение на археологически проучвания стана ясно, че траките са имали огнени олтари, които са били използвани за специални ритуали. Само в Перперек (Перперикон) бяха открити девет такива. Не случайно сред нас българите нестинарството – танцуване върху жарава е толкова популярно. 

                                                                           http://e-vestnik.bg/imgs/nestinar08_07/3N-IMG_7076.jpg

Корените на този обичай се крият в дълбока древност – от времето когато дедите ни са били единствените обитатели на Балканите и са живели хилядолетия наред в хармония. Огнените стрели, които се запращат в небето по Сирни Заговезни са също ехо от древни ритуали засвидетелствани от Херодот при гетите.

                                                     http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_17.jpg

Когато гърците са пристигнали в Европа те са имали свои богове. Културата, а и религията на старите балканци обаче е била много по-висока. Това е допринесло за това, че новодошлите данайци са усвоили до известна степен езика, а и религията на нашите деди. Не всички богове обаче са пасвали на психологията на дедите на гърците. Те не са обичали слънцето и светлината. Не случайно в работа на Аристофан се казва, че той се бои от това, че слънцето и луната ще дадат Гърция на варварите, понеже те почитат небесните светила, а гърците не (А.Roes, p.26-27).

http://svejo.net/attachments/stories-photos/0142/9210/original/v-dimitrovgradsko-gotvyat-pak-ogneni-streli-na-sirni-zagovezni.jpg?1335137848

За разлика от гърците, ние българите сме народ на светлината. Слънцето и огънят са станали част от душата ни. Не случайно старото име на декември е коложег, а денят, в който слънцето започва да расте се нарича Коледа. Слънцето е оприличавано на голямо огнено колело, което се придвижва по небето.

В българския народен фолклор огънят заема важно място. Предците ни са вярвали в неговите лечебни свойства, а и в способността му да прогонва злото. В речника на Найден Геров намираме една интересна дума – див огън. Това е огън, който се прави с търкане на две дръвчета. Определението див няма отрицателно значение, смисъла е божествен. Див, Дин, Ден са тракийските имена на бога на светлината.

Древният бог Оген - Ώγενος е почитан от трако-пелазгийското население обитаващо Южните Балкани. Новодошлите гърци отказват да го приемат, но оцелите гоненията  и асимилационни опити трако-пелазги са го пазили дълго време. Толкова дълго, че автор като Стефан Византийски успява да запише името му и по този начин да добави още едно доказателство за древните балкански корени на българите .

Използвана литература:

1.Stephani Byzantii Ethnicorum quae supersunt, ex recensione Augusti Mainekii, tomus prior, Berolini, Impensis G.Reimeri, MDCCCLIX;

2.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

3.I. Georgieva, Bulgarian Mythology, Svyat, Sofia, 1985;

4. A.Roes, Greek Geometric Art, Oxford University Press, London, 1933;
5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, Абагар, Велико Търново, 2005; 

6.В.Байрямова, Девет олтара свързаха Перперикон с минойците, Монитор, 18-09-2009

http://www.monitor.bg/article?id=214298