ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БУДА

Често съм укоряван дори и от приятели, че прекалявам с твърденията си. В отговор ги питам откъде се сигурни, че не съм прав? Аз правя свое проучване върху даден въпрос, а те се доверяват сляпо на общоприети теории, които не винаги са верни. Понякога истината звучи странно, дори абсурдно, но това не е причина да я отхвърлим. По принцип всеки може лесно да провери казаното от мен. Дали след това ще се съгласи с думите ми е друг въпрос, но вътре в себе си, този, който вече се е запознал с всички факти, ще знае, че не съм го заблуждавал.

             http://www.fakebuddhaquotes.com/wp-content/uploads/2012/12/the-buddha.jpg

Признавам, че заглавието на този постинг буди недоверие, така е, това не може да се отрече. Та дори и децата знаят, че Буда е индиец. Дали обаче е наистина така? Да не забравеме, че да си роден в Индия не прави автоматично тебе и близките ти индийци. В тази държава са живели също и хора от съвсем различен произход.

За владичествата на перси и англичани в Индия се знае доста защото и двете са добре документирани. Имало е обаче и друго нахлуване на чужди хора в земите на юг от Хималаите.То е слабо известно макар за него да има достатъчно данни от различни области. Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. 

Луций Ариан дори добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който  създава индийската  религия, като поставя себе си начело на пантеона.

                       

        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Dionysus.jpg

В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества. Потомците на бригус са наречени баргава/балгава, а значението на това племенно име е – сияйните, светлите.

Във връзка с тракийското присъствие в Индия трябва да се посочи и това, че определени  археологически находки от Мохенджо Даро, Лотал, Харапа и др. имат прототип в земите на  България. Тези данни са интересни, нали? А има още много неща, които не са известни на широката публика...

Идването на траките в Индия не е нищо друго освен арийското нашествие, което редица народи се опитват да припишат на себе си. Правейки това обаче, те пропускат редица важни факти. Ария е най-старото название на Тракия, това е споменато от Стефан Византийски. 

Това, че траките са наложили своята култура в Индия разбираме и от факта, че съществуват почти идентични тракийски и индийски погребални обреди. Касае се за сати – ритуалното самоубиство на индийката след смърта на нейния съпруг и жертването на тракийката в  гроба на починалия й мъж.

С тракийския поход се обяснява и това как свастиката, която най-рано я има в Тракия (пето хил.пр. Христа) се появява  в Индия. Доказателства за древна балканска миграция дават и данни от генетиката. Преди пет години проучване на Дж.Скул, Дж.Шарда и С.Сонина показа, че част от северното индийско население, говорещо арийски език е генетично по-близко до източноевропейците, отколкото до своите южни индийски съседи.

Да се върнем сега на Буда и неговия тракийски произход. Бащата на великия мислител не е индиец, а е от племето на саките. Те са считани за потомци на кшатрия –воинската класа на древните арийци, чиято прародина е Тракия. Саките са източни скити, Страбон ни уверява, че те са същия народ, който обитава и Добруджа, а и обяснява, че в дълбока древност дори и траките били наричани скити. 

Стефан Византийски казва без увъртане за скитите, че са тракийски народ. Дион Касий също счита скити и траки са един народ, а в една от работите на Аристофан намираме следното – Неговото име е Сака, т.е. тракиец, защото саките са траки... Саките са известни като народ със светла кожа, а самия Буда е описан като синеок мъж в старите предания (S.Shaw, Buddhist  Meditation: An  Anthology  of Texts from the Pali Canon). 

                              http://images.mylot.com/userImages/images/postphotos/2610375.jpg

След като имаме сведения, че скитите-саки са тракийски народ, а родът на Буда води началото си от саките, защо трябва да се чудим на твърдението, че създателят на една от най-разпространените религии носи тракийска кръв?

Това, че определени сведения не са ни били известни в миналото, ни е карало да вярваме на общоприетите теории. За да достигнем до истината обаче е нужно да се проверят всички възможни факти, а не само това, което е угодно на официалната историография.

Да разгледаме още неща, които не са познати на широката публика. Малко хора знаят, че Буда е само прозвище притежаващо значение буден, пробуден. То идва от арийския глагол будиати, отговарящ на старобългарския будити- будя, пробуждам  (да не забравяме и диалектната форма буда-будя).Истинското име на Буда е Сакия Сину (сакия означава –произхождащ от саките). Роден е в Капала Васту, а васту е тракийска и пеласгийска дума за селище. От трако-пеласгийската васту се е развила старобългарската вьсъ – селище. Частицата Капала (от Капала Васту) отговаря на тракийската дума капа-копа, купчина, възвишение (намираме я в Капи стурия, Капи дава и Капа).

Учението, което Буда (Сакия Сину) създава е всъщност вариант на древната арийска религия...донесена от траките. Будистката доктрина не се е различавала много от учението на Орфей и Залмоксис. Да не забравяме, че според Ариан създателят на индийската религия е не кой да е, а Дионис. Траките са познавали изключително добре човешката душа, много по-добре от гърците и римляните.

Платон разказва за това предавайки думите на тракийски лекар, ученик на Залмоксис: “Лечението на много болести е неизвестно на елините, понеже те не разбират същността на нещата...Защото всичкото добро, или зло, което е в тялото, или човешкия характер идва от душата и повлиява всичко от там. За да може главата и тялото да са добре, лечението трябва да започне от душата. А лечението е с добри думи, които учат душата на умереност и благоразумие ...”

За високите морални качества на дедите ни разказва Страбон, който пояснява, че мизите (наречени по-късно българи) считали за грешно да убият живо същество. Хранели се предимно с мляко, сирене и мед, чужденците ги познавали като праведни, богобоязливи и миролюбиви хора.

Старият автор добавя, че сред траките имало (монаси) наречени ктисти (чисти). Те се отричали от материалния свят и дори не се женели. Гетите са известни със своята духовна извисеност, а и скромност. Владетелят макар да е притежавал голяма власт е бил умерен и благороден. Когато Лизимах напада Тракия, бойците на гетския цар Дромихет залавят македонския пълководец жив. 

Вместо да го подложи на унижения и изтезания Дромихет се държи човечно с Лизимах, показва му в каква свобода и скромност живеят траките и го помолва никога повече да не воюва с тях. Мирът е постигнат не със заплахи и изнудване, а благодарение на човечността и умереността на гетския владетел.

Най-важното от учението на Буда е това, че човек се ражда щастлив, но след време става роб на желанията си и така са създава един порочен кръг от страдание. 

Отричането на търсенето на щастие посредством материалното и възпитаването на умереност са истинските гаранции за щастие. Дедите ни са открили тези неща още в най-дълбока древност и са живели в хармония. Не случайно Омир да ги нареча най-праведните и благородни хора. Определени групи траки са водели лишен от лукс живот не защото са били неспособни да придобият богатство, а защото са осъзнавали, че богатството и лукса са нож с две остриета. 

Човек лесно се привързва към тях, а веднъж хванат от примката им остава техен вечен пленник. Иска се желязна дисциплина и силна духовност, за да може човек да устои на съблазните на богатството. То разбира се не бива да се отрича напълно, но не бива да му се позволява да стане господар.

Осъзнавам, че въпреки новите, поднесени тук данни за повечето хора ще е трудно да приемат, че Буда е потомък на старите траки и, че учението му е само отражение на орфеевата доктрина. Дедите ни обаче са дали вяра не само на индийци, но и на келти.

Хиполит от Александрия свидетелства за това, че галските друиди базирали вярата си на философията на тракиеца Залмоксис. Траките повлияват силно дори и гърците. Култът към Бендида (Вендис) в Атина, а и елевзийските мистерии са въведени от траки. Етруските почитат Земла и Сетлан, а това са тракийските Земела (земята) и Свитолен (Тракийския конник). От дедите ни римляните получават култа към Атис и Кибела. В хетския пантеон срещаме Хепта и Яриш, чиито тракийски имена са Епта и Арес...Защо да не приемем тогава, че също и индийците са повлияни от дедите ни?

Не старите ни, понякога закостенели убеждения определят какно е истина и какво не е, а фактите, най-вече тези, които са били слабо известни в миналото.

Факт е, че Буда произхожда от саките- арийци.

Факт е, че арийските саки са наречени траки.

Факт е, че древното име на Тракия е Ария.

Факт е, че е документиран тракийски поход към Индия.

Факт е, че има прилика между тракийска и индийска религия, език, обичаи, материална култура.

Факт е, че прозвището на Буда (будният) е обяснимо на български език.

Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат

Използвана литература и пояснения:

1.T.W. Rhyse-Davies, Early Buddhism, 2000;

2.S.Piggot, The Druides, 1977;

3. Strabonis, Geographica, recognovit Augustus Maineke, Lipsiae, Sumptibus et Typis B. G. Teubneri, MDCCCLXXVII;

4.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

5.A.J. Van Windekens, Le Pélasgique, Essai sur une langue indo-européenne préhellénique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

Buddha - awakened , awake MBh. ; expanded , blown Sa1mavBr. ; conscious , intelligent , clever , wise (opp. to %{mUDha}) MBh. Ka1v. &c. ; learnt , known , understood A1past. MBh. (`" by "' , usually instr. , but also gen. according to Pa1n2. 2-2 , 12 ; 3 , 67 Sch.) ; m. a wise or learned man , sage W. ; (with Buddhists) a fully enlightened man who has achieved perfect knowledge of the truth and thereby is liberated from all existence and before his own attainment of Nirva1n2a reveals the method of obtaining it , (esp.) the principal Buddha of the present age (born at Kapila-vastu about the year 500 B.C. his father , S3uddhodana , of the S3a1kya tribe or family , being the Ra1ja of that district , and his mother , Ma1ya1-devi1 , being the daughter of Ra1ja Su-prabuddha MWB. 19 &c. ; hence he belonged to the Kshatriya caste and his original name S3a1kya-muni or S3a1kya-sin6ha was really his family name , while that of Gautama was taken from the race to which his family belonged ; for his other names see ib. 23 ; he is said to have died when he was 80 years of age , prob. about 420 B.C. ib. 49 n. 1 ; he was preceded by 3 mythical Buddhas of the present Kalpa , or by 24 , reckoning previous Kalpa , or according to others by 6 principal Buddhas ib. 136 ; sometimes he is regarded as the 9th incarnation of Vishn2u Hariv. Ka1v. Var. &c.) ; n. knowledge BhP. (B. %{buddhi}).

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/cgi-bin/tamil/recherche

Saka - N. of a partic. white skinned tribe or race of people (in the legends which relate the contests between Vasisht2ha and Vis3vamitra the S3akas are fabled to have been produced by the Cow of Vasisht2ha , from her sweat , for the destruction of Vis3va1mitra's army ; in Mn. x , 44 , they are mentioned together with the Paun2d2rakas , Od2ras , Dravid2as , Ka1mbojas , Javanas or Yavanas , Pa1radas , Pahlavas , Ci1nas , Kira1tas , Daradas , and Khas3as , described by Kullu1ka as degraded tribes of Kshatriyas called after the districts in which they reside: according to the VP. iv , 3 , king Sagara attempted to rid his kingdom of these tribes , but did not succeed in destroying them all: they are sometimes regarded as the followers of S3aka or S3a1li-va1hana , and are probably to be identified with the Tartars or Indo-Scythians [Lat. %{saca}] who overran India before the A1ryans , and were conquered by the great Vikrama7ditya [q.v.] ; they really seem to have been dominant in the north-west of India in the last century before and the first two centuries after the beginning of our era) AV.Paris3. Mn. MBh. &c. ; a king of the S3akas g. %{kambojA7di} (on Pa1n2. 4-1 , 175 Va1rtt.) 

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/cgi-bin/tamil/recherche

ОРФЕЙ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В БОГ

Има личности, чийто пример продължава да буди възхищение, дори и хилядолетия след смъртта им. Нашият Орфей е ярко доказателство за това. В миналото са създадени много статуи, художествени мозайки и фрески изобразяващи певецът омаял всеки с дарбата си.  

Орфей заобиколен от свои сънародници - изображение на ваза от Гела, съхранява се в Берлинския Исторически Музей

Името на тракийският благородник е преплетено в безброй легенди и предания, а учението му е оказало изключително голямо значение в оформянето на европейската култура. На Орфей се приписват въвеждането на постенето, прогонването на епидемии, предсказването на бъдещето и пречистването от греховете. Не кой да е, а сам хиперборейският  Аполон, дава на великият тракиец златна лира, от чийто струни се отронват вълшебни звуци, трогващи, дори  строгите богове.

Певецът с магически глас не само е лекувал душите на болните, но е показал пътят към божественото. Няма друг мъдрец, мислител и философ, който в онази отдалечена епоха да е успял да проникне така дълбоко в съществото на битието и да се докосне до безкрайните полета на вечността. Поради тази причина мнозина тръгват по стъпките на великият тракиец и в последствие биват създадени учения подобни на неговото. 

Питагоризмът и вярата на келтските друиди нямаше да съществуват без мъдростта, литнала от устните на Орфей, попила в старата тракийска земя и в сърцата на нейните обитатели, а после чрез техните слова разпространила се навсякъде и посяла семето на любовта към доброто.

Учението на славният тракиец променя значително обществото на древна Гърция. Проклий твърди, че цялата елинска теология (наука за божственото) е рожба на орфеевата мистагогия (въвеждане в мистериите). Знае се също, че известните мислители Питагор и Платон са почерпили много от извора на знанието потекъл от сърцето на безсмъртният тракиец. Орфеевата доктрина става дори основа на елинската духовност, наука и философия, като продължава да оказва силно влияние дори и във ранните векове на християнството.

Вярата във възкресението и в безсмъртието на душата се считат за основни принципи на орфеизма. Това е причината траките да приемат сравнително лесно носещото същите идеали Исусово учение. Интересна подробност е това, че ранните християни са наричали Спасителя Вторият Орфей! Това показва колко важна е била личността на благородният тракиец в древността и какъв дълбок отпечатък е оставила в съзнанието на хората.

Орфей е отъждествен с нашият Господ, от когото идва спасението и просветлението. В това, разбира се, няма нищо чудно защото и Орфей, и Христос са носители на доброто, изцеляват болни, борят се със злото и имат достъп до вечната мъдрост. Двамата са орисани с жестока и мъченическа смърт, но побеждават телесното и се сливат с вечността. Житейският им път става пример за подражанение на тези търсещи абсолютната истина за човешкото съществуване.

Има много и различни предания за Орфей. Разбира се, най-известно е това, в което благородният тракиец се влюбва в красивата нимфа Евридика, намира щастието в съвместният живот с нея, но загубва съпругата си, ухапана от отровна змия. От мъка по нея той слиза дори в ада, успява да трогне лодкарят Харон, който го превежда през Стикс в света на мъртвите. 

Орфей и Евридика, мраморен релеф от Неапол, изобр.Petersen

С песните си и опияняващата мелодия на своята лира разтърсва сърцето на бог Хадес, който му връща любимата при условие, че тя ще върви след Орфей, но докато той стигне светът на смъртните не бива да се обръща назад и да поглежда към любимата си.  Можеш ли, обаче да вървиш из смрязяващите кръвта подземия на ада и да не се безпокоиш за тази, с която си делил всичко. Нали с всяка стъпка ще те нападат мисли добре ли е тя, следва ли ме, ще бъдем ли отново заедно?  Разтърсван от терзания, Орфей се обръща, за да види как опечалената Евридика се стапя в мрака, отнесена обратно в ледената прегръдка на Хадес. Като мълния болката прониква в сърцето на младият тракиец. Със сълзи на очи той отново умолява богът на смъртта да му върне любимата, но този път господарят на подземният свят е неумолим. Нито сладкият глас, нито вълшебната мелодия на златната лира го трогват.

Прокрусен от мъка, Орфей се завръща в света на хората, но там няма радост за него. Вместо весела музика пръстите му изтръгват тъжни ноти от струните, гласът, който е омайвал дори дивите зверове сега докарва само сълзи и тъга.  Срещайки празнуващи вакханки Орфей намира смъртта си. Служителките на богът на екстаза биват разгневени от поведението на певецът, който вместо да слави Дионис оплаква загубената си любов. В пристъп на неконтролируема ярост вакханките убиват Орфей, разкъсват тялото му на части, а главата му хвърлят в река Марица, чиито води я отнасят чак до остров Лесбос. Скърбящите музи събрали частите от орфеевото тяло и ги погребали с почести в подножието на Олимп. Преданието разказва, че славеите от това място пеели много по-запленяващо отколкото тези от други региони. Това разбира се, се дължало на факта, че тленните останки на тракийският музикант лежат там.

Това е легендата предадена от елините. Те обаче са приели всичко буквално и не са успели да вникнат в смисъла на тази трагична и вълнуваща история. А тя съдържа дълбока мъдрост. В съдържанието са вплетени важни идеи, до които велики мислители ще достигнат едва след дълги векове.

Около хиляда години след времето на Орфей, Буда ще заключи, че привързването води до нещастие, че материалният свят е една илюзия, която ни е оплела с невидими окови причиняващи страданиие на душа и тяло. По-мъдър урок е трудно да се даде. Не е възможно по-добре да се каже, че трябва да живеем днес, сега, да се насладим на всеки момент, да обръщаме внимание на близките си, защото хубавият сън може внезапно да свърши. Всеки момент е уникален и никога няма да се повтори, такова е естеството на света.

Нито плач, нито молби ще върнат загубеното, затова е по-добре да се радваме на любовта и топлината давана от близките ни, докато можем. Трябва да превърнем момента във вечност, обръщайки очи към красотата на човешките отношения и пиейки от щастието, поднесено ни от божията обич. Да, душата е безсмъртна, отново ще потеглим по определен път, но вече няма да е същото, а не е и нужно. Децата са щастливи, защото за тях всичко е ново. Танцуващите листи на дървото, безкрайният полет на облаците, опияняващият аромат на цветята, щумът на водопада и танцът на морските вълни изглеждат съвсем различно в детските очи. 

Невинните се радват истински и затова детската душа е изпълнена със светлина. Младите кипят от енергия, защото не са натоварени с бремето на светските грижи, които животът струпва на плещите ни. Колкото и стоически да гледаме на изпитанията те оставят дълбоки белези в нашето съзнание и ни карат да остаряваме.

Опитът да се търси вечен живот и да се победи смърта носи само болка. Орфей постига невъзможното карайки Харон да го  допусне в царството на мъртвите, звършва подвиг смилявайки Хадес и измолвайки съпругата си обратно, но всичко е напразно. Един поглед назад и красивият пясъчен замък се срива.

Орфеевото послание е ценно, то е един важен житейски урок, но в древността е било разбрано само от малцина. В Тракия учението на безсмъртният певец става популярно, макар да бива леко променено от по-късни мислители като Залмоксис - обожественият духовен водач на гетите. Всъщност тази промяна е в положителна насока защото се касае за развитие, т.е. следва се напътствието на обаятелният учител, човек да не се приковава към миналото, а  да гледа напред, да се пречиства постоянно и да се обновява непрекъснато. Залмоксис успява с прости думи да предаде мъдростта на Орфей и с това печели боговението на своят народ, а дори и на други далечни народи (келтите).

Дали Орфей е предполагал, как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто, дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и в нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността.

Добротата и чистосърдечието са типични черти на нашия народ, същото важи за благородството и милосърдието. Ние сме особени хора, дадени са ни много дарби и положителни качества, затова и сме орисани да разпространяваме посланието на любовта. Премеждията и неволите не са пречупили предците ни, няма да пречупят и нас, защото всъщност са закалка за битката на доброто срещу злото. Придържайки се към старите си идеали ние се връщаме към нашите корени, а това е най-сигурният начин да оцелеем в тези трудни времена. Няма  от какво да се страхуваме, искрата на живота гори вечно в сърцата на смелите. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ. ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ПУСКАМ ТАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ АКТИВЕН ЛИНК, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk

 

Използвана литература:

William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., 1873; 

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.